Майк спря на пътеката пред третата къща. На моравата пред нея имаше табелка с надпис "Къщата на биологията". И къщата, и табелката бяха в един цвят, също както предишните. Тази красива вила беше в разкошно тревисто зелено и се сливаше с естествения цвят на тучната трева и дърветата, приглушено, в сгъстяващия се здрач. Майк знаеше, че му предстои среща с още един ангел, който несъмнено щеше да му стане приятел. Спомни си досегашните си гостувания и логично предположи, че първите две къщи бяха посветени на подготовката, помагайки му да се приготви за пътуването си. Сега започваше основното обучение. След всичко, което преживях досега, тук сигурно ще ми бъде по-леко, помисли си той.

Щом се приближи до къщата, огромен зелен ангел излезе на верандата, погледна го и го поздрави по стандартния начин.

"Привет, Майкъл Томас на Чистото Намерение!" Този ангел, когото Майк тутакси назова Грийн, изглеждаше голям здравеняк и веселяк. Майк вече знаеше, че всички ангели притежават чувство за хумор, но Грийн непрекъснато се усмихваше. Ангелът го изгледа от главата до петите и му намигна.

"Хубав меч!"

"Добър вечер, Грийн", каза Майк, подминавайки репликата за меча. Обзалагам се, че го каза само за да ме избави от неудобството, че нося нещо толкова ненужно на това духовно търсене, помисли си Майк.

"Нищо подобно", заяви ангелът в отговор на мис­лите му. "Повечето мечове не могат да се сравняват с твоя. Знам, защото съм виждал доста."

"Каква е разликата?", попита Майк.

"Не случайно ти избрахме това име, Майкъл. Тво­ето намерение наистина е чисто и сърцето ти е в резонанс с търсенето ти. Затова твоите инструменти отразяват нещо, което се вижда от всички като мен. Влез, моля те." Майк последва Грийн в къщата, без да прекъсва разговора.

"Това прави ли ме различен? - специален? - по-добър?"

"Потенциалът ти е голям, Майкъл! Запомни, че като човек ти имаш избор. Ние никога не степенуваме хората, нито ги разделяме в категории. Гледаме на всеки един от вас като ниво на енергиен потенциал."

"Потенциал за какво?"

"За промяна!", възкликна Грийн.

"Защо?"

Грийн спря и се обърна към Майк. Тъкмо бяха преминали през редица малки зелени стаи и сега се намираха в предверието на неговите временни лични покои. Ангелът заговори тихо и с невероятно търпение и уважение към човека, който стоеше през него.

"Защо си тук, Майкъл Томас?"

"За да се подготвя за моето пътуване към дома", заяви Майк отривисто и честно.

"И какво трябва да направиш, за да се подготвиш за него?" Ангелът му помагаше за определи сегашно­то си положение.

"Да измина пътя на седемте къщи?"

"И?" Обяснението явно не беше достатъчно.

"Да стана същество от друго измерение?" Maйк повтори като папагал онова, което му беше споменал Ориндж. Грийн се засмя широко и заговори.

"Накрая, Майкъл Томас на Чистото Намерение" ти наистина ще разбереш някои от думите и концеп­циите, над които разсъждаваш сега. Ориндж ли ти каза това?" Майк разбра, че беше разкрит.

"Да, той ми го каза. Обаче все още не ми е ясно какво означава."

"Зная", каза големият зелен ангел. "И така, да се върнем на въпроса. Какво ще направиш, за да се върнеш у дома?"

"Трябва да се променя!", заяви победоносно Maйк.

"Защо?", попита Грийн. Този въпрос затвори кръ­га и Майк беше на път сам да даде отговор на първоначалния си въпрос.

"Не мога да отида там, ако не се променя!" изрече озадачено той.

"Именно! Пътуването към дома се състои от няколко части, приятелю мой. Първо, намерението да тръгнеш. Второ, подготовката. Тя винаги се съпътства от себеоткриване и разбиране, че промените, които трябва да претърпиш, са необходими за крайната цел на пътуването ти. Ти вече го усещаш. И накрая, трябва да научиш как стават нещата, за да не се притесняваш от замисъла. Отварянето на тази последна врата с надпис "дом" е като дипломиране, Майкъл. Това е несравнимо преживяване!"

Това беше първият път, когато някой ангел заговаряше за крайната цел и последната врата. Maйк силно се развълнува. “Кажи ми какво друго да очаквам, Грийн." Майк се интересуваше най-много от това - крайната цел - какво да очаква, когато отвореше вратата.

"Когато зададе въпроса първия път, ти сам даде определението", отвърна Грийн.

"Кога беше това?" Майк не си спомняше.

"Когато попита за първи път за това пътуване", каза Грийн.

Изведнъж Майк си спомни разговора, с който беше започнало всичко това, с големия бял ангел без лице, който го накара да опише как си представя дома.

"Ти знаеш за това?", изненада се Майк.

"Ние всички сме част от едно семейство, Май­къл." Грийн се плъзна в стаята, където щеше да но­щува Майк. "Това място трябва да ти е познато."

Майк се огледа. Помещението беше почти също­то както в другите къщи и подканваше към сън и почивка. От съседната стая се носеше аромат на вкус­ни ястия.

"Този път има и дрехи, Майкъл." Ангелът посочи гардероба.

Изведнъж Майк си даде сметка как изглеждаше отстрани, със засъхнала кал и кръв по дрипавите дрехи, останки от преживяната страшна буря. Той погледна накъдето му сочеше Грийн. Там наистина имаше дрехи! Вгледа се по-внимателно и намери хуба­ви дрехи за път, точно неговия размер, и красив зелен халат. Понечи да попита Грийн как е уцелил точно неговия размер, но ангелът беше изчезнал. Майк се усмихна на себе си и заговори на глас, знаейки, че Грийн ще го чуе.

"Лека нощ, мой зелени приятелю. Ще се видим на сутринта."

Майк се нахрани и спа непробудно до пет сутрин­та, когато го споходи кошмар. В съня си той отново видя ужасното зелено създание, което го връхлетя както лежеше безпомощен под талазите на бурята. Отново почувства заплахата, че чудовището ще му отнеме живота, и изпита смъртен ужас. Събуди се стреснат, плувнал в пот. Грийн стоеше до леглото.

"Готов ли си?", попита го той.

"Ама вие никога ли не спите?", попита на свой ред Майк, търкайки очи.

"Не, разбира се."

"Навън още не се е съмнало!" Майк все още се чувстваше отпаднал от недоспиването и страшния сън.

"Ще ти се наложи да свикнеш с това в Къщата на биологията, Майкъл Томас." Грийн се усмихна отново, без да помръдва. "Всяка сутрин ще идвам при тебе в 5:30, за да започнем уроците. Преди да приключим ти ще знаеш всичко за видовете сън и биологичната енергия - и лошите сънища."

"Ти знаеш сънищата ми?", удиви се Майк.

"Майкъл, ти все още не осъзнаваш нашата връзка с теб. Ние знаем всичко за теб и изпитваме дълбоко уважение към твоя процес!" Грийн отстъпи няколко крачки назад и прикани Майк да се приготви и да го последва. Майк се смути.

"Грийн, без дрехи съм."

"Така ще започнеш уроците, Майкъл. Не се сму­щавай. Наметни зеления халат, който е в гардероба,"

Майк изпълни заръката и отиде да закуси в съсед­ната стая. Грийн го следваше неотлъчно като вярно куче! Седна до него и следеше всяка негова хапка, но не каза нищо. За първи път някой ангел учител му оказваше подобно внимание. Нещо се беше променило.

След закуската Грийн го отведе в специален учебен сектор. Предишните къщи бяха огромни, с големи стаи и високи тавани. Тук обаче стаите бяха малки, а обучението протичаше само в една. Грийн веднага започна. Първо накара Майк да свали халата си.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение - посочи просветлението си."

"Не разбирам", каза Майк.

"Къде е твоето чисто намерение? Къде е твоята любов? Къде е онази част от теб, която познава Бог?" Грийн продължи настойчиво. "Давай, посочи онази част от твоята биология, която притежава изброените качества."

Майк нямаше нужда да се замисля. Веднага раз­бра, че Грийн, който не беше човек, искаше от него да му покаже къде се намират тези ценности.

"Някои са тук." Майк посочи челото си. "А други са тук." Той постави длан на гърдите си. "Тук изпитвам онова, за което ме питаш."

"Грешиш!", заяви Грийн на висок глас, който стресна Майк. "Искаш ли да опиташ още веднъж?"

Майк се зае да обхожда полека тялото си, питайки ангела дали вярното място е това или онова, като продължаваше да сочи. Всеки път Грийн отговаряше отрицателно.

"Отказвам се, Грийн", каза Майк, отчаян след като беше посочил почти всяка точка на тялото си. "Къде е?"

"Нека ти разкажа един анекдот, Майкъл Томас. После ще опиташ отново."

На Майк това му се видя много забавно. Ето го тук - чисто гол с един зелен ангел в земя, която изобщо не съществуваше в предишния му живот - и ангелът се кани да му разказва вицове! Кой би повярвал? Страхотно място, нали?

"Имало едно време един човек, който се чувствал много просветлен", подхвана Грийн, изпитвайки огромна наслада от ситуацията. "Когато почувствал, че е достигнал такова ниво на просветление, че да про­дължи пътуването си, тръгнал да търси такси." Грийн се засмя широко и замълча, очаквайки реакция на думата такси, излязла от устата на ангел. Майк не му достави удоволствието да изпадне в очаквания въз­торг, макар че с мъка потисна желанието да се разсмее. Вместо това се подсмихна тихичко. Грийн про­дължи.

"Когато намерил таксито, подал глава през про­зореца и казал на шофьора: "Готов съм. Да тръгваме!" Шофьорът, в отговор на нареждането, веднага подка­рал в указаната посока - като отнесъл главата на нашия човек!" Грийн беше много забавен разказвач и отново погледна Майк. Той обаче запази каменното си изражение и кимна в смисъл "Е, и?" Така че Грийн стигна до финала на анекдота.

"Блажен е онзи, който вкарва цялото си тяло в таксито, преди да заяви, че е готов да потегли!" Грийн преливаше от задоволство, въпреки очевидно сдържа­ната реакция на Майк, и се закиска в настъпилото мълчание.

"Не си и помисляй да ставаш комик", заяви Maйк, като с мъка удържаше желанието да се разсмее на щуротиите на ангела. "Та, каква точно е идеята на този виц, Грийн?"

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, всяка една клетка от твоето човешко тяло съдържа съзнание, което знае всичко за Бог. Следователно всяка клетка прите­жава потенциала за просветление, любов и стремеж към вибрационна промяна. Ето, дай да ти покажа." С тези думи Грийн направи нещо, което шокира и сащиса Майк. Той се приближи бързо и със светкавично дви­жение го настъпи с все сила по палеца на крака!

"ОХ!", изрева Майк, отвратен от тази нечестна постъпка. "Какво беше това?" Палецът му туптеше болезнено. Той го обви с ръце и го разтри, както би направил всеки човек, подскачайки на място. "Знаеш ли колко боли!", изкрещя той на Грийн. Пръстът пър­во почервеня, после посиня. "Много боли! Май е счупен!"

"Кое те боли, Майкъл?", попита небрежно Грийн, наблюдавайки жалното изражение на куцукащия Майк.

"Пръстът, ах, ти, зелен садист такъв!" Майк не знаеше какви ги говореше, но беше много ядосан. Грийн изобщо не се впечатли от избухването му, а се приближи.

"Стой далеч от мен!", изкрещя Майк, протягайки отбранително ръце. "Не ми трябват повече примери за ангелски масаж на стъпалата, нито от твоята пред­става за рефлексология. Не смей да се доближаваш!"

"Кое те боли, Майкъл?", попита отново Грийн, като този път добави, "не е пръстът ти."

"Нима?", възкликна невярващ Майк, седна по турски на пода и взе да духа на палеца си, като се мъчеше да не се прекатури. "Тогава ти ми кажи, твое Свято зеленилище. Какво ме боли?" Майк говореше със сарказъм, но ангелът не се впечатли.

"НИЕ, Майкъл", заяви Грийн. "В момента всяка клетка на тялото ти изпитва твоята болка. Кажи го, Майкъл: Кажи, "НИЕ БОЛИМ."" Майк изпълни заръ­ката.

"НИЕ болим", повтори той без особен ентусиа­зъм.

"Даваш ли разрешение за лечение?", попита Грийн.

"Да." Сега вече взе да става интересно.

"Заяви позволението си", нареди Грийн.

"Позволявам ти да излекуваш пръста ми", каза Майк.

"ГРЕШКА!", извика високо Грийн. Този път на Майк не му трябваше карта, за да познае. Затова опита отново.

"Давам ти разрешение за лечение", той замълча, "НИЕ - ъ - искам да кажа, НАС." Грийн все още не беше доволен и не го премълча.

"Майкъл, дай позволение за събитието, недей да ми позволяваш на МЕН да го извърша." Майк размис­ли и перифразира заявлението си.

"Давам разрешение за това лечение. Боли НИ и НИЕ ще имаме полза от това изцеление."

"Да бъде!", извика ентусиазирано Грийн, като запляска с ръце. "Позна, Майкъл Томас на Чистото На­мерение! Ти излекува пръста си!"

Почти незабавно пръстът му престана да пулсира, Зачервяването премина в здрав розов цвят, а цялото му тяло изпита облекчение от изчезването на болката, Грийн се доближи и този път Майк не го спря.

"Майкъл, знаеш ли какво се случи току-що?" Гла­сът на ангела беше тих и нежен.

"Мисля, че знам, но бих искал ти да ми обясниш." Майк се чувстваше изнемощял от урока. Болката го беше изтощила. Грийн продължи.

"Повече никога няма да ти причиня болка, мой скъпи приятелю. Обещавам ти. От сега нататък ще се учиш от други преживявания, вместо от болката. Току-що научи, че болката на една част се предава на всички останали. Това е преживяване на общността. Сега се чувстваш изтощен, нали? Ако това преживяване зася­гаше само пръста ти, защо изражението ти се проме­ни? Защо изпита гняв? Пръстът ти ли се разкрещя? Не. Цялото ти тяло ми се разкрещя. Пръстът ти разбра за болката, но ти целият пострада. Пръстът беше източникът на проблема, но ти гарантирам, че всич­ките ти клетки разбраха за случилото се. Същото важи за радостта, удоволствието, страстта и вътрешната гордост от истината. Всяка клетка изпитва всичко и притежава съзнание за цялото." Грийн направи пауза за по-голям ефект. "Същото важи за духовното прос­ветление и търсенето на Бог."

"Тогава къде точно е моето просветление, Грийн?" Този път Майкъл искаше конкретен отговор, без анекдоти и настъпване по пръстите на краката.

"Помещава се във всяка една клетка на тялото ти, Майкъл Томас. Всяка една клетка притежава съзнание за цялото. Всяка клетка знае абсолютно всичко за другите. Всяка една участва във вибрацията на завър­шеното човешко същество." Грийн замълча за мо­мент, после се обърна, седна и погледна Майк. "Ти дойде тук, за да изучиш характеристиките на вибраци­онното ускорение. Преди да започнем обаче, трябва да приемеш себе си като група от клетки, които знаят всичко - а не като съвкупност от части."

"Мисля, че мога да го направя." Майкъл говореше с искрено намерение.

"Аз също." Грийн пусна широката си усмивка и се изправи. "Готов ли си?" Поумнял от случката преди малко, Майк инстинктивно вдигна крака от пода, от­говаряйки:

"Да, сър."

През следващите няколко часа той научи много неща за човешкото здраве и анатомия. Това не бяха медицински познания, а съвети за простия живот и практически указания за добро здраве. Лееше се неп­рекъснат поток от богата информация за всичко! Как­во да ядеш, как да имаш енергия, кога и защо да спортуваш - и как да разбереш кога да го правиш. В хода на уроците Грийн непрекъснато повтаряше, че Майк трябва да възприеме съществото си като "НИЕ". На Майк започваше да му се струва, че не му е позволено да има части и ангелът се съгласи с него.

Тази нощ Майк спа много добре, без кошмари, Когато се събуди на сутринта, Грийн отново го очакваше до леглото му, а после го наблюдава как закусва. Този път ангелът взе да обяснява за различните видове храни, които ядеше Майк. Грийн не обръщаше внима­ние на отделните специалитети, а се спираше на всяка група храни, докато Майк дъвчеше и се стараеше да запомни всяка дума на ангела.

През следващите дни Майк започна програма за физическа подготовка. Понякога Грийн го караше да слага бойното снаряжение, за да не отвиква да го носи. Тези дни бяха любими на Майк. Той не си даваше сметка колко му е домъчняло за меча, щита и доспехите, докато не ги поставеше на тялото си, възхитен колко добре му прилягаха.

Грийн го инструктираше за прана, растенията билките и как тялото се балансираше само по естест­вен път. Майк се удивляваше на съвместната работа на клетките, сякаш "знаеха" нещо повече от него. Истинско чудо! Грийн му каза, че за всеки орган и всяка клетка съществува деликатен магнитен полюс. Клетките го "познаваха" и се стараеха да постигнат идеалното равновесие. Щом си в равновесие, всяка клетка може да се подмладява сама и Майк научи, че тялото постоянно се обновява. Накрая зададе на Грийн един смешен въпрос.

"Явно моите клетки - тоест, НИЕ - сме много умни, когато става въпрос за балансирането на биологията. Но защо аз съм в привидно неведение? Не мога ли да допринеса по някакъв начин? Умът ми всъщност не знае какво правят клетките. Къде е мяс­тото на Майк в цялата тази работа?"

"Странно е, че ме питаш, Майкъл Томас на Чис­тото Намерение!" Грийн наблегна на частта на чисто­то намерение и Майк надуши какво следва.

Ангелът продължи: "Твоето тяло се нуждае един­ствено от правилен прием, екологична мъдрост и под­дръжка, и ще върши останалото. Ти вече се научи да му създаваш удобства, да го храниш правилно и да му подсигуряваш физически упражнения. Твоите систе­ми са доволни и функционират без твоята специална намеса. Сега е време да разбереш изпитанието на твоя дух, тъй като имаш какво да дадеш на тялото, което то само не би могло да постигне. Знаеш ли кое е то?"

Майк смяташе, че знае.

"Да, Грийн, зная." Майк през целия си живот не се беше чувствал толкова здрав. Вече не се срамуваше от голотата си, най-малко пред Грийн, който се възхища­ваше от постепенните промени във външността му и му го казваше. Ангелът беше като любящ баща, който същевременно беше треньор от световна класа. "Вре­ме е да направя избор", добави Майк.

Грийн с усилие сдържа радостта си. "Нито един човек досега не го беше осъзнавал за толкова кратко време!"

Майк разбра, че най-сетне е казал нещо правилно и се изуми от реакцията на Грийн. Ангелското присъс­твие се стрелкаше насам-натам в стаята, проявявайки за първи път способността да не се подчинява на гравитацията и да променя облика си. Майк сигурно щеше да се уплаши, ако представлението не беше специално за него. Когато Грийн се укроти, той отно­во се доближи и застана пред Майк. Отново заприлича на своя зелен ангелски Аз, но очите му все още сияеха от радост.

Той се усмихна и каза: "Майкъл Томас на Чистото Намерение, какъв е твоят избор?"

"Избирам да използвам новите дарове на Духа и да повиша вибрацията си." Майк отново усети, че е изрекъл правилните думи. Грийн отстъпи няколко крачки назад, сякаш за да направи място на порасналата мъдрост на Майк. Ангелът беше видимо впечат­лен.

"Така да бъде от днес, Майкъл Томас!", възкликна Грийн. "Правилно се ориентира. Онова, което твоите клетки не могат да направят, е да използват частицата от Бог, която носиш в себе си и която притежава силата да избира просветлението. Единствено духът ти може да направи това и макар че само духът ти може да вземе решението, всяка клетка ще знае, че си дал позволението. Също както когато те заболя пръс­тът, духът ти ще узнае. В момента твоето НИЕ ликува Майкъл. Всяка частица от теб знае за изразеното намерение. Време е за почивка."

Беше славен ден и Майк започваше да усеща, че постепенно опознава отблизо духовните дела. Явно току-що направеното беше нещо много специално. На път за спалното помещение Грийн му каза, че Майк е заявил намерение за едно свещено търсене - първото от многото, които му предстоеше да поиска. Всеки път, когато ставаше възможно да премине към по-ви­соко ниво, Майк трябваше да е уравновесил биологи­ята си и да е дал разрешение. Грийн се гордееше с ученика си и му засвидетелстваше все по-голямо ува­жение. Когато стигна до вратата на спалнята, ангелът отново застана с лице към него.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, обикно­вено аз изчезвам в този момент и се връщам на сут­ринта. Знаеш това. Тук съм да ти кажа, че много те обичам. Свойствата на вибрационната промяна имат последици, с които трябва да се запознаеш и свикнеш. Обещах ти, че няма да те нараня и ще удържа обеща­нието си. Ти ще контролираш темпото на всичко, което ще се развива оттук нататък. Всяка болка ще идва от теб. Повече нищо няма да бъде същото. Тази нощ ти ще си легнеш като един тип човек, но утре ще бъдеш друг - с всички изпитания и качества, които съпътстват една вибрационна промяна."

Грийн му хвърли продължителен поглед и Майк почувства неговата огромна почит. Нещо се беше променило. Искаше му се да научи повече. Какво се е променило? Утре ще знам ли? Какъв е утрешният урок? Кажи ми сега!

Но не зададе тези въпроси, а Грийн се престори, че не чува мислите му. Вместо това излезе бавно от стаята - много необичайна постъпка за Грийн. Нещо се променяше и Майк го обзе злокобно предчувствие. Затова заговори на стените.

"Вероятно трябва да очаквам нещо доста драс­тично, за да премина през воала към дома." Майк седна на леглото. "Може би даже ще стана ангел, преди да стигна там. Може дори да се обагря в някакъв цвят!" Майк едва не се разсмя при тази мисъл и зачака да получи отговор от някой от ангелите, но тишината остана ненарушена. Нещо вътре в него вече започваше да се променя. Той почувства вибрация в дъното на стомаха си. Тресеше го. Разбра, че трябва да си легне.

Тази нощ Майк не спа добре. Искаше му се час по-скоро да стане 5:30, понеже си даде сметка, че Грийн му липсва и му е много необходим. Изведнъж се почувства много неуверен. Всеки път, когато заспи­ваше, сънуваше един и същи сън. ТО беше там, гледа­ше го и всеки път го настигаше и унищожаваше! Точно когато ТО започваше да го разчленява, Майк се събу­ждаше, плувнал в пот и ужас - чувайки пресекването на собствените си писъци, последвани от гробна ти­шина. Когато заспиваше отново, го връхлиташе съ­щият сън. Колко пъти загина? Пет? Шест? Видяха му се безброй. Смъртта се повтаряше отново и отново, всеки път с малки промени. Всеки път сънят изглеж­даше по-жив. Накрая Майк не издържа и заплака с глас. Рида, докато не изплака очите и душата си на възглавницата. Не помнеше някога да е изпитвал тол­кова дълбока мъка! Дори смъртта на родителите му не го доведе до такова емоционално изчерпване. Пла­чеше с глас, а хлипането премина в неудържими ри­дания.

Майк плачеше за себе си и за родителите си. Плачеше за изгубената любов и изгубената възможност. Усещаше, че ТО го беше убило и накрая заплака за собствената си смърт. Разтърсваше се от мъка и не можеше да удържи конвулсиите на тялото си в търсе­нето на нови точки на мъка и болка, които да изплаче.

Накрая изтощеният Майк се унесе за няколко часа, преди да се събуди. Нещо не беше наред. Навън се развиделяваше. Къде беше Грийн? Защо го беше оставил да се успи? Майк се надигна и тутакси изпита болка в коремните мускули от снощния раздиращ, конвулсивен плач. Прихвана се през корема.

"Леле, как НИ боли!", чу се да казва той на тялото си.

Майк влезе в стаята, където обикновено се хране­ше. Там обаче нямаше храна. Той облече зеления халат и тръгна да търси Грийн. Забеляза, че стаите, които познаваше, бяха започнали да покафеняват - или се дължеше на светлината? Като стана дума за светлината, тя сякаш не достигаше. Къде е Грийн? Какво става тук?

Грийн, къде си?" Никакъв отговор.

Майк обходи къщата, но никъде не намери ангела. Накрая, гладен и изморен, Майк седна сам в стаята, където Грийн изнасяше своите лекции. Чувстваше се объркан и обзет от мрак, което беше много нетипично за досегашното му пътуване. Чувството му беше поз­нато. Това беше същата депресия, която толкова дъл­го го беше задушавала в Лос Анджелис, преди да му се случи всичко това.

"Какво става?", запита се Майк на глас. Тишина. "Имали някой тук? Блу? Ориндж? Грийн? Хей, при­ятели, имам нужда от вас!" Тишина.

Майк осъзна, че депресията постепенно обхваща личността му. Не след дълго щеше да изпадне в съща­та дупка на пълно безразличие към всичко и всички. Но той нямаше да допусне това.

"Добре, приятели, щом не искате да ми помогне­те, ще се справя и сам." Каквото и да означаваше това. Майк се ослушваше за най-малката реакция от някого! Върна се в спалното помещение и се огледа. Когато отвори гардероба, си спомни за картата! Може би тя щеше да му даде някакво прозрение. Винаги му пома­гаше в моменти на безизходица в тази странна духовна "актуална" земя. Майк бързо намери свитъка и го разгърна.

Не беше готов за онова, което видя. Вторачи се, без да вярва на очите си, и полека прибра картата. Върна се в леглото, както беше облечен, и се зави през глава. Беше едва един часа на обяд. Майк не го беше грижа. Заби поглед в стената.

Там, където по-рано стоеше стрелката ТИ СИ ТУК, сега имаше само черно петно - без думи. На пергамента не бяха останали никакви знаци. Картата беше мъртва. Беше изгубила магията си.