Пими ®

Енергийно съзнание

Bond — Thu, 24 Jan 2013 17:14:01 GMT

Този жив ченълинг беше даден в Бъркли Спрингс, щата Западна Вирджиния

Събота 17 юли 2010 година

За да помогнем на читателя, това послание бе ревизирано [от Лии и Крион], за да се осигури възможно най-доброто му възприемане. Често това, което се случва на живо е повлиявало на вътрешната енергия, която съдържа комуникация, каквато отпечатаната страница не дава. И така, радвайте се на това силно послание, дадено в Бъркли Спрингс, щата Западна Вирджиния.

Здравейте, скъпи, аз съм Крион от Магнитната Служба. Махалото се накланя отново към моята страна и в тази реалност има елемент на недоверие. В групата на древните души винаги е било така. Те казват, че е твърде лесно - твърде лесно, за да не бъде измислица. И затова преди да започнем разговор, ние ви казваме: това е разговор за любовта...именно за нея. Така винаги е било и винаги ще бъде. Това не е тази любов, за която вие мислите, защото във Вселената съществува сила, която видяха, индентифицираха и признаха даже вашите астрономи.

Те я наричат разумен замисъл.

Те са прави, че Вселената сама по себе си е предубедена. Тя е предразположена към създаване на живот; тя е предразположена към любов. Съществува съзнателна цел за всичко и астрономите, учените и физиците искат да видят пълна и завършена неутралност вътре във всички неща, но не я намират. Нима не е смешно, вие проецирахте своята идея „логичен научен метод” така, че очаквате да видите Вселената ли? И когато , изучавайки Вселената, вие не получавате потвърждение чрез него, вие не поставяте под съмнение метода, вие се съмнявате в данните! Колко това е забавно за нас!

Ние искаме да поговорим за някои неща, които вие сега откривате, а също и за това, че вие вече виждате, но още не обозначавате правилно. Силата, която започва да става ваша, се нуждае от разбиране на енергиите около вас, които вие никога не сте индентифицирали правилно. Много неща вие искате да видите като енергия, когато те в действителност са „енергийна информация”. Затова, това е един от първите междупространствени ченълинги от серията, която ще се дава в течение на дълго време, това е един от тези ченълинги, които ще се дават от време на време, за да ви обясним по-добре тези концепции, които не са ви понятни или са необясними.

Между ядрото на атома и облаците на електроните има огромна дистанция. Ако вие можехте да дойдете заедно с мен в това най-малко от малкото, вие щяхте да забележите огромно количество пустота...такова количество, което в действителност ще ви обърка. Физиците ще ви кажат, че почти всичко е „направено от нищо”, защото основната част от масата се състои от това тайнствено пространство вътре в атомната структура. Но това е защото учените не могат да видят това, което се намира в „тъмнината”. Това изразяване ще използваме за триизмерния ум, опитващ се да изучи междупространствената реалност. Междупространствената истина е такава: пространството между атомното ядро и облаците на електроните, където се намира привидната пустота, в действителност е запълнено с енергийна информация, която учените наричат разумен замисъл. Това е трудно да се обясни, особено как то се проявява във вашата реалност, но е така. Затова ние ще започнем с простото.

А ето и една роза

Ето, приятели мои, пред вас е една роза- може да си я представите и да я изучавате. Това е прекрасна червена роза, но, тя може би не ви харесва? Може би вие не харесвате нейните бодли? Може да не ви харесва дори нейния цвят? А може би, вие изобщо не искате роза? И си казвате:”Тя щеше да ми хареса повече, ако беше маргарита”. Но това е роза. И вие свивате рамене и казвате:”Моята реалност е такава- имам червена роза с бодли”. И така в едно пространство на цифрово мислене /триизмерността/, този сценарий е неизменен. Това е, което е то. Много лошо, че получихте роза, когато искахте маргаритка, защото тя винаги ще бъде роза. Ако можехте да погледнете на семенцето, от което се появява розата, то тя винаги щеше да бъде семенце от роза. Вие може да кажете:”Много лошо. Това завинаги е роза.” И това е съгласието между мисъл и действие около нещо такова: това винаги ще бъде роза, следователно аз никога не мога да променя това. Концепцията за изменението на розата по някакъв начин или действителното създаване на маргаритка от роза, се намира извън вашите рамки на мислене. Всичко, което знаете, вие сте научили в триизмерността.

А сега за миг си представете междупространствен сценарий, този в който към семенцето се приближава майстор градинар. Представете си за миг как майстор градинарят може да каже на семенцето да се превърне в нещо друго. И когато клетките започнат да се делят следващия път, бодлите ще отпаднат и цвета ще се промени. И може би, даже е възможно, вместо роза да порасне маргаритка!

И ако това действително се случи, как бихте го нарекли? Отговор: вие бихте го нарекли чудо! Невероятно! Невъзможно! А ние го наричаме основа на междупространстветната физика, която толкова много очаква да я откриете и да я изследвате. Но вашата реакция показва, как вие определяте това, което излиза от границите на вашата пространствена реалност. Аз бих искал да започнете да гледате на това по друг начин. Аз бих искал да започнете виждате енергията, която се явява междупространствена енергийна информация. Огромно количество от това, което вие наричате енергия е само информация. Тя ще ни поведе към следващата фаза на нашето обучение.

Съобщаваме – за направено откритие

А сега ще поговорим за едно откритие, което е направено и вече се приема на тази планета и същността му се състои в следното: вие може да променяте информацията в клетките на вашето тяло. С други думи, учените откриха, как да пренаписват системно част от ДНК на Човешкото тяло- да променят нейната информационна структура. За да не влизаме в подробност /тази тема много пъти сме я обсъждали/, ви напомням, че учените откриха относително ДНК. Само 5% от 3 милиарда химични съединения в молекулата на ДНК се занимава с производство на гени и съдържа закодирани протеини. Тоест, 95% от химичните съединения в ДНК като че ли нищо не правят. И така, вие имате структура на ДНК, плетеница на ДНК, в която има 3 милиарда съединения и 5% от тях са двигатели на биологичната състезателна машина, наречена Човешко Същество /произвеждаща гени/ и в същото време 95%- това е пилота на тази машина /този, който казва на двигателя какво да прави/. Следователно, по-голямата част от ДНК, която по-рано беше наричана „отпадъчна ДНК”, е съзнанието за инструкции. Това е енергия. Това е информация и тя е огромна!

А какво ще стане, ако вие можете да промените информацията в тези части на ДНК, които съдържат инструкциите? Какво бихте казали? Позволете ми да ви дам един пример на това, което вече е направено...от един научен пробив.

Пренаписване на информация

Нека да си представим, че сте се родили с болно сърце. Имате сърце, което не работи съвсем правилно. С неправилен размер на клапите. Нека продължим и кажем кой сте вие. Вие сте червена роза с бодли. И ето във вашата реалност вие скоро трябва да умрете, не можете да живеете пълноценен живот, възможно е да зависите от лекарства, когато станете по-възрастен, и винаги ще имате болно сърце. А сега аз ви моля да промените логиката, която никога по-рано не сте променяли и да си зададете биологичния въпрос -какво означава това. Ако всички органи във вашето тяло се обновяват много пъти през вашия живот, защо се получава така, че вашето сърце си остава неправилно? Защо Човешкото тяло с течение на времето не го поправя? Ето, то прекрасно възстановява кожата, когато се порежете/а тя е най-големия орган в тялото/. Така че защо то продължава отново и отново да пресъздава болно сърце, регенерирайки клапи с такъв размер?

Ето ви отговор: защото системната информация във всяка клетка на сърцето остава непроменена. С други думи, в настоящия момент цялата информация във всяка молекула на ДНК на сърцето, във всяка клетка, която е системна /стволова/ се съдържа шаблон на болно сърце. Ако не се промени енергията на информацията вътре в тази система, тя винаги ще повтаря това, което е в нея. Розата винаги ще остане роза и на нея винаги ще растат бодли.

И така, ако вие действително можете да промените информацията в 95% -та ДНК? Болшинството от химията във вашето тяло е информация, водещата машина на здравето и регенерацията. Това е пилотът на тази машина, която произвежда гени и отговаря за химичните процеси. Възможно ли е да я преструктурираме така, че тя да работи малко по-различно, да насочи гените към друго творческо място? Да.

Учените започват да изучават как да се обръщат към основната клетъчна информация, енергийно апелирайки към информацията на ДНК по такъв начин, че стволовите клетки да получат съвършен шаблон, вместо нарушен. И когато сърцето започне да се регенерира като всички органи, то постепенно ще започне да функционира с клапи с нужния размер! Нима това е научна фантастика? Аз ви казвам, че това вече се прави сега. Защото на тази планета вече се правят междупространствени открития. И те ще станат много повече. Това ще разруши черупката на вашата вяра и ще промени физиката. Вие вече сте виждали това и даже не знаете, че сте го виждали.

Промяна на реалността на човешкото тяло

Ще ви задам още въпроси, за които не сте се замисляли по-рано. Ние сме ги повдигали по-рано, но сега искаме да ги обсъдим подробно. Защо морската звезда може да възстанови своята ръка, а вие не можете? Защото информацията в основната програма на ДНК във вашето тяло, във вашата ДНК, информационната част не позволява това. Има ли значение това за вас? Може ли да я промените или за вас това е много странно? Ще приемете ли вие тези възможности , или ще бягате от тях, смятайки, че това не е от бога, наричайки го зло и нещо, което „не следва да правите”?

Именно това се случваше с първите опити за транслация на органи на тази планета, реакцията на този опит беше предсказуема. Това излизаше отвън границите на вашата кутийка на реалността и следователно предизвика религиозни спорове. И това, за което сега ви говоря, ще предизвика същото.

Пилота на състезателната кола, който ръководи информационната кола ДНК, е инструктирал химията на вашето тяло, че превръщането на розата в маргаритка може да се случи само в майчината утроба. А после химията остава неизменна и никога не се настройва с тялото. Затова инструкциите са винаги едни и същи, всеки път, когато клетката се дели. Затова всеки път, когато клетката на болното сърце създава нова млада клетка, тя ще излиза от този болен шаблон. Ще дойде ден, когато вие ще можете да променяте тези инструкции и ще бъдете в състояние да възстановявате своя ръка или крак. Имате всички химични съставляващи за това и това не е така трудно. Но инструкциите на нивото на ДНК казват, че вие не може да направите това, следователно вие никога не сте виждали как се прави и следователно не можете да си го представите.

Промяна на вашия начин на мислене

Наоколо енергията се променя и е необходимо да промените своето възприемане на това, което ви заобикаля- това е нещото, което е под ваш контрол и което вие можете да променяте, вие в действителност можете да призовете твореца вътре в себе си и да сътворите отново това, което ви се срува неизменно. Много ще кажат, че вие сте странни хора, че можете да правите зрими чудеса, а вие едва сега изучавате как е устроен света.

Представете си, че пилотът се намира в превъзходна състезателна кола, но е способен да дава инструкции само за завой наляво. Именно това прави той, разбирате ли?/Той завива само наляво/. Какво ще се случи с пилота, когато трасето се изправи, а той не знае как да направи нищо друго, освен завой наляво? Нужно е да промените информацията, която има пилота и да му позволите да се научи как най-накрая да извлече преимущество от възможностите на колата. Ето какво се случва сега.

Когато се повреди гръбначния мозък, едно химично вещество веднага се втурва към мястото на нараняване и нервната тъкан не може да зарасне. Знаехте ли за това? Съществува хормонална протеинова структура, която в действителност възпрепятства съединяването. Как това служи на човечеството? Да, никак. Това е продукт на еволюцията, а еволюцията не винаги произвежда този резултат, който може да очаквате. Тя може даже да се забави, а понякога и да спира, в зависимост от това, какво прави еволюиращата особа. Еволюцията е несъвършена и вие може да видите потвърждение за това навсякъде в Човешкото тяло- това няма смисъл.

Нервните клетки са създадени така, че да се възстановят отново. Вие знаете ли, че нервите на Човешкото тяло даже имат адрес, за да могат да се намерят една друга и отново да израснат? Единствено при повреда на гръбначния мозък това не се случва. Това е, защото в информацията на пилота на състезателната кола има команда: да не снаждат повредения гръбначен мозък! Това е оксиморон в биологичната структура, която е създадена да оцелее, въпреки че понякога изглежда обратно.

Ще дойде ден, когато вие ще можете да препрограмирате системните системи на вашето тяло с помощта на съзнанието и намерението. Стволови клетки има навсякъде във вашето тяло, те са живи и живеят. Те съдържат онзи модел, който е отговорен за това, което се случва. От химична гледна точка, те отговарят за Човека, който е предразположен към заболявания. Тази предразположеност после ще бъде предадена на детето, моделът също , енергията и информацията 95% ще продължават и продължават, докато не бъдат препрограмирани. Послушайте, това не е химия! Това е енергия, носеща информация. Това е междупространствена енергия.

Съществува нова технология, която ще препрограмира частиците на телата на нивото на стволовите клетки /на системно ниво/. Знаете ли какво означава това? В тази зала седи млада жена, която може би е носител на специфичен ген, който е бил в нейните предци, който води към предразположеност към ракови заболявания и слабо здраве. Послушай: когато ти успееш да пренапишеш своя генетичен отпечатък, никой от твоите потомци няма да го има. Разбираш ли за какво ти говоря? Твоите деца и децата на твоите деца ще имат само препрограмиран ген, който ще бъде в теб. Клетките в твоето тяло ще получат новата системна информация и ще я смятат за шаблон, който ще предадат на твоите деца.

Такава е енергията. Такава е информационната енергия и тя е много на тази планета. На тази планета има системи, които в продължение на дълъг период от време са били неправилно разбрани. Позволете да ви разкажа за някои от тях. Те се оценяват нееднозначно. Вие може да не се съгласите с мен. Може това да не ви хареса, но аз въпреки всичко ще ви говоря за тях.

Превод Снежана Благова

Източник: http://www.kryon.com/k_channel10_berkeleysprings_.html

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/poslkrion/567-kryon5

Привиденията - междупространствена информация или заблудени души?

Bond — Thu, 24 Jan 2013 17:13:50 GMT

Привиденията- междупространствена информация или заблудени души?

Хората обичат трясъци посред нощ. Те обичат да се страхуват и ужасяват. Те обичат страшните филми и домове с привидения. Вие забелязахте ли как в последно време нарасна интереса към домове с привидения. Много от вашите средства за масова информация създават около тях ново шоу.

А сега ми позволете да ви кажа какво означава това и защо те работят именно по този начин. Сега ние влизаме в информацията на Човешкия живот и Хрониките Акаша. В Човешкото съзнание има импринт /модел/, който въздейства на планетата, за което ви говорихме в началото на нашето обучение. Човешкото съзнание е това, което ще промени планетата. Това е информация, а не случайна енергия, която вие развивате, опирайки се на това, което мислите, и тази информация е могъща. Човешкото съзнание в действителност е това, което ние нарекохме Кристалната Решетка на планетата и се явява междупространствена решетка. Вие не можете да я видите, но тя държи енергията. Тя държи междупространствената информация.

Когато ние измерваме духовната вибрация на планетата, ние измерваме точно Кристалната Решетка. В Кристалната Решетка се намира само това, което са поместили хората. Това е междупространствен запис на мисли, животи и събития. Защо някои страни са запълнени със стара многослойна енергия на войната, а други са ясни и чисти? Причината винаги е една- това се е случило със страните и това са създали хората. Следователно вие вече имате концепция как енергията на Човека въздейства на място.

Ето какво искам да ви кажа: при определени условия и определени обстоятелства Човешкия живот или взаимодействието на много животи заедно в дълбок сценарий създава на това място енергиен информационен импринт/модел. Това е информация и енергия, която ще се повтарят отново и отново, подобно на магнетофонен запис. И вие виждате това като дом с привидения! А ето нещо, над което трябва да помислите: вие забелязахте ли, че в дома с привиденията през цялото време се повтаря един и същи сценарий? Никога не се случва нищо ново. Човек се спуска по стълбата, човек се изкачва по стълбата. Жената в кухнята тръгва отляво надясно, сяда на стола, леко се накланя встрани и изчезва. Ако работата се отнася за драматични обстоятелства, такива като убийство, мъжът се спуска по стълбата с брадва отново и отново и отново. Добро кино , нали? И това е действително не повече от кино! „Защо тогава ние го възприемаме така?” Защото това е в резултат от импринта на Човешкото съзнание и вие имате точно такъв импринт. Когато вие се намирате там и вашите импринти се преплетат, това предизвиква у вас тръпки по кожата, защото това е реално. Това се е случило. Това може даже да направи контакт с вас!

Учените също бяха въвлечени в това, как може без тях? Те забелязали нещо в местата, където се появявали привидения. Този импринт /привидение/ носи специфични атрибути, които могат да се измерят- и- пригответе се- те са междупространствени! Отгатнете какви изменения те забелязали на тези места? Магнитни, гравитационни, светлинни и даже времеви аномалии, защото това е междупространствено събитие, запечатано във вид на импринт на някое място на планетата и то се повтаря, и повтаря, и повтаря. Междупростраствените атрибути често се съпровождат с температурни промени, винаги към захлаждане. Ние даже ви казахме, че ако искате да разработите междупространствен обектив, ще ви бъде нужен суперкриогенен апарат. Помните ли? Това е атрибут на всичко, което се намира „извън триизмерността”.

Можете ли да заснемете привидението на видеокамера? Да. Защото то знае, че го наблюдават. /Подобно на това, когато по време на физически експерименти светлината знае, че я наблюдават/. Защото е част от междупространствения импринт. В квантов смисъл то знае за това. Аз не мога да ви го обясня, защото вашия предразсъдък приписва знание само на особен вид съзнание. С други думи, вие чувствате, че нещо може да се знае само в този случай, когато има разум, ако това е Човек или животно. А привидението- това е нито едното, нито другото. Това е знанието, което се явява квантово. Много от вашите квантови физици ви позволяват да видите тези толкова необичайни атрибути на светлината и магнетизма, където няма разстояние или време. Това също присъства и тук.

Не мислете за това твърде дълго, защото това няма да ви хареса. Когато нещо е свързано с интелекта, вие винаги непременно искате да използвате интелектуалната част на своята „душа”. Може ли това да бъде просто информация? Но отговорът се намира извън границите на вашия опит, затова не можете да го разберете. Струва ви се , че междупространствената има някакво отношение към вашия „жизнен опит”, но това не е така. Позволете ми да ви попитам: когато взаимодействате с вашия изкуствен интелект- компютъра, когато говорят с вас и ви наричат по име, нима изпадате в паника и започвате да смятате, че в „машината се е появило привидение”? Не. Това всичко е код...информация. А сега го умножете по милион извивки и ще получите междупространствен импринт.

Как да се избавите от привидения и постоянно появяващи се призраци

Аз мога да ви кажа повече. Вие може да промените този импринт така, както даже не може да си представите. Не искате ли да се избавите от маниакалните визити на призраците? Само внимателно, по-добре не правете това в тези места, където присъствието на привидението носи придобивки, иначе туризъмът може да не се хареса! /Хумор на Крион/ . В края на краищата има такива, които живеят от продажбата на билети за това постоянно повтарящо се кино.

И така, да допуснем, че във вашия дом има привидение. Ще ви бъде нужно да изпратите по-силна енергия от тази, която се намира в импринта на призрака. Разбирате ли? Вие не може просто да го прогоните. Това не е същност, скъпи мои /аз предупредих, че това ще се приема нееднозначно/. Колкото и да се стараете и да пъхтите, колкото и да призовавате Бога, нищо няма да стане. Импринтът е бил създаден от великолепно, могъщо същество /наречено Човек/, което понякога го прави като обичайно нещо. За това също има причина. Аз се увлякох, но вие действително не знаете колко е силна енергията на древните души. Нима никога не сте се удивлявали защо всички аборигенски народи на тази планета призовават своите предци и се отнасят към тях с такова почитание? Защото те знаят каква сила е заключена в душите на предците им. Понякога Човек, който ви се струва обикновен, в действителност е много древна душа и носи в решетката много информация и енергия. Всичко това зависи от Хрониките Акаша, които се намират в Човешкото ДНК.

Но да се върнем към нашата тема как да се избавим от импринта /призрака/. Вие трябва да изпратите по-силна енергия, от тази която има призрака. Какво може да бъде това? Аз ще ви кажа, колкото и странно да ви прозвучи. Защо не поканите в тази стая любовници? Това ще помогне. Това ще помогне, защото любовта е най-силната енергия, отколкото тази информация, която се съдържа в междупространствените „записи”, която постоянно се разиграва пред вас. В тази зала има такива, които са прекарали любовна нощ в такава стая. Някои от вас знаят: аз учих, че силата и енергията на Човешките Същества, които се събират в интимна близост, създава трета енергия, много по-могъща от тази която създават двамата поотделно. Това е създаване на почти звук от ангелска песен, това е много повече от физически акт. И ти знаеш за това, Човешко Същество. Това е свещенодействие. То е прекрасно и силно за всеки призрак. Но може би не ви се иска да слушате за това днес?/Крион се усмихва/.

Добре, възможно е да искате друг метод? Тогава проявете любовта на Бога на това място с празненство и церемония, която с времето ще доведе до нула посещения на призрака, запълнете това място със силна енергия на любов и творение. Ще ви е нужна мощна емоция на любов! И вие даже може да призовете на помощ предците. /Крион се усмихва още повече/.

Още не е еднозначно

„А какво, ако засегнем друга тема? Крион, какво ще кажеш за манията на демоните и всичко от този род?” Аз ще ви кажа ето какво: нещата не са съвсем така, както си мислите, защото няма никакви демони. Човечеството може да призовава в своето въображение най-злите същества и прави това много добре. Но вие вече знаехте за това, не е ли така?

Тъй като вие сте могъщи , частиците на Бога във вас, даже във вашата митология, са отговорни за съществуването на самия дявол. Падналия ангел стана дявол? Как може да бъде такова нещо? Не може. Бог не сътворява зло; сътворяват го хората. Злото е метафора на това, какво Човек може да сътвори на Земята с енергията, която притежава. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, Човешко Същество. Манията с демоните е резултат от дисбаланса на Човека, подкрепено от човешката митология. Това е реално. Да. Но, това е създадено от Човека.

Вие виждате това, в което вярвате и създавате това, което искате да има там. Създаването на своята собствена реалност е един от най-могъщите атрибути на Човешките Същества и те могат да правят това както в негативна, така и в позитивна страна. Ако искате, вие може да създадете даже дявол с всички негови признаци: дим и огън. Това е свободна воля. Но, разберете, че всичко това ще изчезне, още щом се включи светлината. Много е сложно да ви убедя в това. На Човек винаги му се иска да има дявол, за да го обвини в зло.

Превод Снежана Благова

Източник: http://www.kryon.com/k_channel10_berkeleysprings_.html

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/poslkrion/567-kryon5

Разговор с мъртвите- всичко е съвсем различно

Bond — Thu, 24 Jan 2013 17:13:30 GMT

Разговор с мъртвите- всичко е съвсем различно

„А какво ще кажеш за разговорите с мъртвите? Как работи това, Крион? Как може да разговаряме с известни хора, когато, съгласно схемата за реинкарнация на душите, те вече са се върнали в тялото на други хора? Ако тези хора вече са умрели и техните души са се върнали, как ти можеш да разговаряш с тях?”

Отговорът е такъв: тези хора не са си отишли. Разбира се, тази част, която вие считате за Човешка душа, си е отишла, но импринтът на нейната жизнена информация и всичко, което тя знае- нейното съзнание, нейната мъдрост, нейното знание- се насочва право в Кристалната Решетка и остава там. Ние вече говорихме за това по-рано. Може ли да се обърнем към известни хора и да получим информация? Да. Ще бъде ли тази информация точна? Разбира се. Защото вие говорите с източника на информация, който е точен и представлява живота. Импринтът остава. „Ти искаш да кажеш, че в действителност ние разговаряме не с хората, а с импринта?” Позволете ми да ви дам нещо за размишление. Аз искам да ви задам въпрос сега. Това ще бъде риторичен въпрос. Кои сте вие? Пред мен седят древни души и древни души четат тези страници. В тази зала седи жена, която никога не облича червено и ти знаеш коя си ти. Аз ще ти кажа защо. Защото червеното те е убило! Защото това е бил цвета на перата на твоя шлем, воине. Защото ти си бил капитан, а в този бой врагът пред теб е знаел, че ако успее да те убие, целият твой полк ще се окаже в объркване и именно това се е случило. Червеното перо убило не само теб, но и всички около теб! И ти никога не обличаш червено. Ти просто не обичаш този цвят. Това просто не е за теб. Ти го избягваш, не е ли така, древна душа? И така, когато ти седиш тук, кой си ти? Ти си воин, който са го убили, или жена, живееща в 2010 година, която никога не облича червено?

Наистина, това е риторичен въпрос, защото в моята реалност ти си частица от Бога. Аз те виждам във всичките ти инкарнации. Разбираш ли? За да говорите за тези неща, вие трябва да се реете над Човешките предразсъдъци. Вие сте повече, от това което си мислите и от метафизична гледна точка, именно така ви вижда и Бог и именно само така вие започвате да виждате някои от тези, които ви заобикалят.

И така, връщаме се към въпроса, когато вие искате да повикате някого, който е живял някога и да му зададете въпроси, с кого разговаряте? С Хрониките Акаша на тази душа? Вашият събеседник жив ли е или мъртъв? Аз ще ви кажа: нищо от тези предположения не е вярно, защото отговорът е още по-великолепен! Ние вече ви говорихме по-рано. Можете ли вие да попитате леля Марта къде са скрити съкровищата? Да. И тя ще знае това! Защо? Защото вие разговаряте с информационния импринт на леля Марта, а нейната информация е съхранена в такава форма, която вие напълно усещате като леля Марта!

Можете ли да питате леля Марта „Как са там нещата, от другата страна?” Опитайте да попитате, но импринтът няма ни най-малка представа! Той ще ви дава само банални фрази, които са от времето на Човека, който той представлява.

Тя ще ви каже: „Прекрасно”.

„На какво прилича живота там?”

„Той е забележителен”

„Не, разкажи ми в детайли”

„Аз те обичам”

Тя просто не знае. Импринтът на леля Марта знае това, което е знаела леля Марта, но до момента, когато не започнете да задавате въпроси за другата страна на завесата. Вие мислите за това едномерно, но това не е едномерно. Това е могъща енергия, тя е реална, може да се усети, с нея може да се разговаря. Тя е междупространствена и тези, които имат дар, могат да се докоснат до мъдростта на древните. Върнете се назад и попитайте, къде са скрити съкровищата. Скоро вие ще видите нещо от това, но бъдете внимателни- властта, която поддържа тази планета, облечена в дрехите на духовността, а също и религиозните водачи ще нарекат това взлом и сектанство. Те не разбират, че вие се движите в междупространствено състояние- уместното, точното, истинското, удобното, правилното, полезното, това, в което вие трябва да пребивавате. Задавайки въпрос на древните за това, какво знаят те, вие ще завършите пълния цикъл на това, което сега изучавате.

Времето – сложно явление

Позволете ми да ви дам концепция, която за днес ще бъде последна. Аз запазих най-сложното за накрая, но това е най-любимото ми. Ние още не сме правили това, партньоре, така че, концентрирай се /указание за Лий, да не се вълнува че ченълинга е продължил дълго/.

Аз искам да ви покажа как работи времето, но не мога. Всичко е, защото реалностите на сложните междупространствени явления не могат да бъдат разбрани от Човешките Същества. Това е невъзможно да се изучи вътре във вашето триизмерно възприятие. Затова ще създам метафора и ще го предам в проста форма, която е част от тази реалност.

Времето. Днес ние споменахме, че то е едномерно за вас. Защото за Човека в триизмерността има само една времева линия. Не съществува множество от време, а само едно, в което се намира вашата реалност. Вие го виждате като едномерна права пътека в бъдещето, по която се движи влака. Той се движи с една скорост в едно направление, в направлението на вашия живот и живота на планетата Земя. Пътя не се движи. Но истината е такава, че той се движи постоянно. Друга истина, която вие не разбирате, се състои в това, че всеки от вас може да напусне този път и да създаде за себе си по-бърз или по-бавен. И вие не знаете за това.

Как да го обясним? Позволете ми да го направя едномерен и да си представим, че вие всички се намирате в този момент на един и същ път. Това е точно така, както бихте си го представили, защото ви е лесно да го разберете. Аз ви моля да построите в своето въображение железен път, по който се движи влак и затова е нужно време. Аз ви моля да поставите на този път локомотив, който се движи много бавно в едно направление, с една скорост и това ще бъдете вие и вашия живот. Вие сте машиниста на локомотива, който създадохте.

А сега ви моля да си представите, че този железен път се движи около Земята. Във вашето възприятие, тъй като вие можете да видите само до хоризонта, локомотива на железния път пътува само направо. Но всъщност пътя, който създадохте върви около Земята и в действителност това е кръг. Това означава, че вие виждате пред себе си самия този път, който е и отзад. Затова и времето става кръгово и това вие все още можете да си го представите, защото по-нататък ще бъде по-сложно.

Кръговото време - за вас това е загадка, тъй като в трето измерение това е права линия, имаща начало и край. Между другото, за създаването на това или друго вие нямате никакво разбиране; и началото, и края ще представляват тайна за вас, но вие все пак продължавате да разглеждате времето като имащо начало и край, защото така ви подхожда. А в този модел то изведнъж изглежда кръг, като примка около Земята. Така, нека да разгледаме някои от атрибутите на кръговото време, които ви смущават. Да си представим, че вашия живот представлява 30 метра от този кръг. Движейки се около земното кълбо, влакът върви много бавно. Затова не бива да се боите как ще се срещнете със своето минало, нали? За 30 метра във вашия живот вие никога няма да се срещнете с него. Но нека за миг да си представим, че това се случва. Какво се случва, когато управлявате локомотив, който обикаля целия свят? С времето вашия локомотив отново ще тръгне по същата тази енергия, по която е пътувал някога, не е ли така?

Ако следваме това мислене, когато вие преминете около Земята няколко пъти, с времето вие може да се окажете на тази част от пътя, който представлява това, което трябва да се случи. Ах! При вас изведнъж се появяват атрибутите на времето, за които вие даже не мислехте. Ако времето е кръгово, то това означава, че бъдещето влияе на настоящето! В триизмерността вие мислите, че бъдещето още не е дошло. А в квантовото възприятие то вече се е случило. Запомнете, че истинското квантово възприятие няма никакво отношение към едномерната емпирична концепция. Вместо това то има отношение към постоянно променящия се потенциал.

Сега ще ви дам информация и ще я дам именно така, защото учените я разглеждат по начина, по който ще ви я дам. Възможно ли е бъдещето да ви дава енергия и информация сега? Представете си за миг нашия железен път и нека да направим картинката по-сложна. Сега на нашия път ще има слоеве. Всеки път, когато локомотива прави оборот около Земята, той създава минало и бъдеще. А какво, ако в този локомотив пътува човечеството? Сега вие имате минало, настояще и бъдеще на всичко, което някога се е случило или ще се случи по пътя на нашия влек, движещ се по кръга.

А сега нека да създадем хипотетична ситуация, в която можете да спрете влака, да изкопаем нещо между траверсите и да получим нещо, което още не се е случило или вече се е случило. Аз не очаквам, че вие ще разберете това, скъпи, само слушайте. Защото точно това именно се случва сега на Земята. Нека да добавим това към нашия пъзел. Нека си представим, че нашия железен път се изкачва към върховете на хълмовете и се спуска надолу към долините. Хълмовете и долините за този временен път са едни и същи. Затова, пътувайки много пъти около Земята, ако сте умни и владеете системата, която разбира този временен път, вие може да съставите карта на хълмовете и долините, по които се движи вашия локомотив. Вие даже може да ги назовете временни фрактали и може би ще сте прави. /Крион се усмихва/. Всеки път, когато вие достигате до някое място във времето, било то в миналото или бъдещето, вие преминавате през поредната долина или поредния хълм.

Аз искам ди ти кажа сега какво се случва, скъпо Човешко Същество. Току що ти дадох просто описание на атрибутите на междупространствеността, когато става въпрос за времето. Вие се срещате с вероятностите, които още не са се случили във вашия разум, но които вече са се случили на квантово ниво. Вие получавате такъв подем на вибрациите на тази планета, че може да разгледате временния път и да изберете какво искате да следвате. Вие виждате квантовите потенциали на вибрационната промяна и създавате култура, която ще продължи по-далече, отколкото си мислите. Защото, благодарение на тази информация, тя ще лети, въпреки всички пророчества. Защото пророчеството се основава на един от пътищата, който отново и отново се повтаря в триизмерността . Но още щом започнете да ставате междупространствени, информацията ще стане енергия и именно на този временен път се намира информацията за вероятностите на Земята.

Възможно ли е древните да са знаели това? Да, те са знаели. Възможно ли е тези, които се намират във възможното бъдеще да знаят това? Да, те знаят. Въпреки вашето триизмерно възприятие, те знаят. Ще почувствате като че ли съм преминал към друга тема, но има някои хора, които искат да знаят какво са житните кръгове, така че аз ще ви кажа. Това е добър въпрос, защото е интуитивен. Много от житните кръгова са енергиен отпечатък от бъдещето. Как става това? Сега вие знаете не повече, отколкото знаехте до сега, не е ли така? И това няма особено значение, нали? Но, възможно е, ползвайки се от нашия пример за железния път и влака, вие можете в крайна сметка да видите как това може да работи, ако всичко е малко по-различно от това, което си представяте.

Вие постоянно се намирате в объркано състояние по отношение на реалността, извън вашата реалност. Трудно е да ви обучават, когато вашата реалност ви държи в права линия. Сложно е да го разберете. Но е лесно да го почувствате. Представете си , че вземате решение. Представете си, че това което планирате, вече е завършено. Представете си как се оглеждате назад и си казвате:”Този път не беше толкова трудно, истина ли е ?” Представете си, че най-трудните неща, с които сте дошли тук, вече са разрешени и са останали назад. И сега, как се чувствате?

Човешко Същество, направи вдишване с квантово освобождение и погледни на това така, както гледам аз. И тогава ти наистина ще станеш квантов. И в най-финия смисъл ти току що направи това. Поздравявам те! А сега се насочи към това място, следвайки своя триизмерен път и направи тези крачки, които вече направи. Това е моето послание. Информацията, това е енергия в междупространствено състояние. Всичко е възможно, защото всичко може да се промени. Ако ти си дошъл тук, ако четеш тези думи след това, за да видиш, че това е възможно, ти си древна душа. Именно древните души се пробуждат сега. И затова ти древна душа, не можеш да не участваш в това? Аз не говоря за тази среща. Аз говоря за този живот. Колко неща трябваше да преживеете, очаквайки промяната? Какъв е факторът на мъдростта във вашите Хроники Акаша? Ако вие сте живели толкова много пъти, колко оборота по железния път на времето сте направили? Разбирате ли, че вие сте самите древни? Разбирате ли, че всичко, което е било и всичко, което е се намира в Хрониките Акаша? Това е достъпно във вашата ДНК. Ще мине немного време и вие ще започнете да виждате това именно така. Моят партньор казва” Тръгнете си други, не такива каквито дойдохте.

Той се научи на това от мен.

Така направете.

И това действително е така.

Крио

От Лий Каръл: Крион говори за откритие, направено неотдавна в Москва, което потвърждава възможността за пренаписване на информацията на нивото на стволовите клекти вътре в човешкото сърце, позволявайки му да се регенерира в по-съвършен модел, рязко намалявайки вероятността от смърт или сърдечен пристъп при прости и обширни инфаркти. Това потвърждава идеята, че стволовите клетки съществуват навсякъде и ни позволяват да пренаписваме «кода» вътре в нашата ДНК, който сега се разглежда като информация, съдържаща 95% от молекулата на ДНК, състояща се от незакодирани протеини. Тази технология ще бъде скоро обнародвана не само в Русия. Скоро ще има допълнителна информация. Аз наблюдавах как се провеждаше едно такова изследване в една от водещите руски лаборатории по време на визитата си в Москва и ще публикувам информация за това в моя уебсайт, когато това бъде уместно, осигурявайки връзка и информация на изследователите, за да докажат тази реалност. Съобщението ще се намира в този раздел.

Превод Снежана Благова

Източник: http://www.kryon.com/k_channel10_berkeleysprings_.html

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/poslkrion/567-kryon5

Крион - 2012 (Откъс от ченелинг в ООН)

Bond — Thu, 24 Jan 2013 16:56:58 GMT

И, накрая, отново ще ви разкажем за 2012 година. Ако погледнете истинските календари на Ацтеките и Майя, ще видите за какво наистина са говорили те. Това, което те са предсказвали, са шаблони на енергиен потенциал, който е част от часовете на Гая. Те даже съвсем не са календари, както си мислите вие - те са по-скоро енергийни отметки.

2012 година представлява възраждане на мисълта посветена на това кога светлината ще дойде на планетата. Новата енергия няма да поддържа войната или потенциала на войната. Времето, което ще се измества и изменя, е «старото време». Някои са виждали това; и вие сте пребивавали в метафизическата вяра достатъчно дълго, за да видите, че измененията и изместването вече започват да се случват. Вие знаете за какво говоря.

Колко от вас се смятат за Фарове? Позволете ми да ви напомня нещо, за което говорихме в групата миналата седмица: триизмерните фарове на планетата (истинските бетонни фарове), не знаят нищо за бурите. Нищичко. Те не знаят колко силна ще бъде бурята или колко тъмно ще бъде. Те не знаят колко силно ще духа вятърът или колко дълго ще продължи това. Но те и техните наблюдатели могат да видят надигащата се буря и знаят своята роля в ставащото. Знаете ли за какво са построени? Тях не ги вълнува колко тъмно ще бъде и колко дълго ще трае бурята, защото са построени с оглед на всякакво време! Това не ги интересува, защото те са получили толкова силна светлина, за да помагат на всеки попаднал в беда. Разбирате ли?

Ето защо сте тук. Не ви трябва да анализирате бурята, за да си имате работа с нея. Всичко, което трябва да направите, е да стоите там, където стоите, и да поддържате светлината. Ето защо сте дошли на планетата в това време и ето защо сте тук. Духовете обещават: вие имате достатъчно светлина и вашият фар няма да бъде разрушен, защото той е построен за бури. По същество, той е бил построен именно за тази буря. Разбирате ли какво ви казваме? На вас съвсем не ви е нужно да разбирате или постигате нещо. Последното нещо, което очакваме от фара, е да изключи своята светлина, да затвори вратата и да тръгне по друг път, защото се е задала буря. Виждате ли, че това няма смисъл? И това са добри съвременни новини.

Такива са потенциалите, които виждаме ние. И да, всичко може да стане по-тъмно преди да стане по-светло. Спомняте ли си, че 2008 е основна година? Говорихме за това още през 2000 година. В тази година съществуват потенциали, които - ако се проявят, ще изменят много неща - включително това, което става в настоящото здание на ООН.

Иска ви се да се усмихнете? Искате да стоите, да излъчвате силна светлина и да казвате: "На мен ми е все едно как изглежда всичко. Не се страхувам от бурите. Мен ме е грижа само за това какво ще стане, когато свърша своята работа”. И именно затова, скъпо Човешко Същество, ние те обичаме така, както те обичаме.

Това беше послание от ангелската сфера. То е практично и реално. Ние ви почитаме; и всички сме тук, за да ви почетем. И това е така.

Крион

Ченелинг "Осъзнаване на собствената си духовност"

Bond — Thu, 24 Jan 2013 16:54:43 GMT

Този жив ченълинг се е състоял на 7 юли 2007 г. в Мак Касавил - Университета Делфи, щата Джорджия.

(а това е част от текста)

Истината - Основа на Вярата и Действието

Преди да започнем урока, трябва да обсъдим предпоставките, които вече обсъждахме: "Що е истина?". В твоята собствена реалност, ограничена от стените на възприятието, които си построил сам около своето съзнание, наречени "3D", съществуват абсолютни принципи за истината, математиката и науката. Когато започнеш да събаряш тези тримерни стени и попаднеш в системата на междупространствената реалност, и в частност в духовната сфера, всички правила за реалността се променят. Затова някои от вас могат да не се съгласят с някои неща, които се каня сега да кажа, защото ще преценяват думите ми по тримерен начин, вместо по многомерен, защото така работи вашето съзнание.

Истината зависи от вашия път и затова истините са много. Мнозина веднага ще възразят: "Крайон, това не ни харесва. Трябва да съществува една истина, защото истината определя направлението в което Човека търси Бога. Следователно може да има само една истина, защото Бог е един". Действително ли един Бог означава една истина или в действителност можете да видите много пътища, които водят до един и същи Бог? Когато попаднете от другата страна на завесата (след смъртта) не изпадайте в шок, ако срещнете други, които не са част от вашата църква или от вашата истина. В действителност, има много истини и заедно с чистото намерение всички те, са пълните със страст и любов пътища, които водят към Бог и в "семейството на Бог"

За тези, които изискват да има само една истина, ще им я дам. Действително, съществува една обща истина, основна истина, и тя се състои в следното, че в центъра на всеки атом от тази ваша Вселена, ще откриете любовта на Бог към този атом. Това е базовата енергия. Това е истина. Но вие може да кажете: "О, колко сладко, колко сантиментално!". А аз ще кажа, о, не, аз не говоря за сладкото. Аз говоря за физика. Има енергия в сърцевината на всеки атом и тази енергия движи всичко, и ако вие премахнете тази божествена енергия, всичко ще рухне. Вие можете да кажете - това е пространството между електронния облак и ядрото на атома, което поддържа движението и отделя едното от другото. Това е нещо повече, от това, което някога ще успеете да измерите и да разберете. Това е основата на физиката и това е любовта на Бога. Това е основната истина и учените са на прага на нейното осъзнаване. Те ще я нарекат по някакъв друг начин, но това ще е осъзнаването на разумната сила, която крепи всичко.

Ето определението на истината: Когато Човешкото Същество съедини своето сърце със страстта на Бог и създаде откритие. Това е признанието за личното търсене, ако искате, което не изисква никакво друго допълнително знание. Това е готовността, притежавайки свободния избор, да изучиш Бог отвътре. Това е истина. Следователно вие срещате много истини, когато се движите през залата и преминавате от един Човек към друг. Но отново на някого може да не му хареса. Вие казвате: "Трябва да има една истина, една доктрина, едно здание". А ние казваме, "Колко сте тримерни!" Вие сте пренесли линейността на своето съществуване върху Бог и сте решили да направите тримерен Бог! Това отговаря на вашия Човешки опит. Нима не забелязвате, колко ограничено е това? Това е нарисуван карикатурен персонаж, слизащ от 2D листа и срещаш се с Човека. Но той крещи от смущение и отчаяние, виждайки за първи път 3D. Той не може да го разбере това и да го приеме… защото за него това няма никакъв смисъл. Затова той се завръща на своята територия, т.е. върху своя лист, и рисува хората в 2D за да му е ясно всичко. И всичко разглежда като 2D, поради ограниченията на наблюдателя.

Вътре във всеки от вас ще откриете "семейство". Това семейство е интуитивната "група", от която се състои цялото - Бог. В сърцевината на семейството се намира същата система от междупространствени дела и тя произлиза от любовта на Бога, и от състраданието на този, когото наричате Дух. Затова, вашата истина е това, което правите, когато следвате своята страст да творите новото в своя живот. Че повечето Човешки Същества не разбират и няма да разберат, че тази система представлява лепилото, свързващото звено, между вашите многобройни истини. Трудно е да се обяснява в 3D, нали? Но между вашите търсения, на това, което се предполага, че би следвало да правите, има лепилото на знанията и синхронизираността, и всичко това работи заедно вътре в потенциала на системата, за да може вашите дела да се реализират в 3D формат. В това има много повече смисъл, отколкото изглежда.

Начални предпоставки

И така, да започнем с предпоставките. Ти не търсиш доктрината. Ти не търсиш пророка. Ти не слизаш от листа на 3D убежденията, следвайки другите вътре в общата кутия на убежденията, а приемаш риска от идеята, че Бог е много повече от това, което някога са ти говорили. Търсиш, за какво си тук и предпоставката е в това, че търсенето ще ти разкрие не само твоя път, но също и това, че ти самият си част от тази грандиозна система. Това е междупространствена система и обяснява как работи всичко и тя е интуитивно съвместима с другите хора от целия свят. Тя е вродена, т.е. "вградена е в клетките на човечеството". Това е величествено и това също ще разкрие Бога отвътре до такава степен, че ти ще можеш да станеш свой собствен пророк, свой собствен учител, разкриващ божественото вътре в своето вечно съществуване. Това ще те доведе до осъзнаването, че си живял и по-рано, и че това е главния елемент на системата, не случайността и не странността, а по-скоро мъдрото спазване на всеобщото съответствие. Това застава пред лицето на тези, които са потопили главата си в 3D митологията, дадена им от тези, които са съществували в много по-малко просветлена енергия и време на тази планета.

Не бъди прекалено критичен към себе си, ако не изпълняваш това, което ти е казало друго Човешко Същество или организация, какво е това духовност. Защото тяхната истина се различава от твоята. Тяхното търсене на Бога се различава от твоето. Благословено е Човешкото Същество, което търси Бога по всички пътища! Благословен е Човека, който е спрял, готов да продължи, и казва: "Господи, кажи ми, какво трябва да зная. Искам да срежа тази стена, тази дуалност между тримерността и многомерността. Искам да срежа тази стена, за да открия собственото ми величие. Знам, че това е там. Чувствам го. Покажи ми пътя към собственото ми откровение".

Когато човек следва своята истина, той открива своята страст към Бога. По този път, той намира своето лично откритие, как да открие Бога в своя живот. Това е истината. Тя е различна, тъй като е различен индивидуалния път при всеки човек. Всеки човек е духовно уникален. Един работи върху въпросите за изобилието, друг върху въпросите за здравето, трети върху самоценността, а четвърти воюва със страховете си. Много от тези пътища са резултат от миналия опит в други въплъщения (минали животи), създаващи дълбоки разлики от момента на раждането - с техните силни страни, и изпитания, с фобиите им и талантите им. Виждаш ли защо не можеш да създадеш едно духовно виждане за всички?

Новата енергия - Какво се случи?

И така, пътешествието започва. За какво изобщо е този нюейдж? Какво е това "голяма промяна"? Започваме отначало и това начало не е толкова далеч в миналото. В твоето измерение на времето, това е едва 1987 година. Не се каня да навлизам по-нататък в миналото, защото от там, от 1987 започва тази енергия, тази, която позволява на Крайон да се изяви като учител, а всичко, което е било преди това е стара, по-плътна енергия. Това е старата енергия, чиито пророци си отидоха един след друг. Ти забеляза ли, че енергията днес е друга? Старата енергия представляваше Земята, която днес я няма, ако си забелязал. И така, тази информация е предназначена за тези, които научават това за първи път, и които трябва да чуят всичко отначало.

През 1987 г. се случи уникално събитие във вашата история. Нарекоха го "Хармонична Конвергенция", а по-късно го нарекоха "11:11". Неговата уникалност беше езотерична. Земята достигна вибрационно ниво на духовна неутралност, където за бъдещето са възможни различни пътища. Тя можеше да премине на по-високо ниво, междупространствено ниво или да премине по старите предсказания за гибел и Армагедон. Всички Висши Аз ангажирани със системата на Земята бяха допитани. Това е извън вашето време и е трудно да бъде обяснено. Всички Човешки Същества, които някога са били на планетата, са в момента там или някога потенциално ще бъдат на нея, им бе зададен въпроса: "Искате ли да продължите с енергиите на старите пророчества, със старите потенциали или искате да преминете на нова енергия, за която са ви говорили древните? (Маите и 2012г.). Това е енергия, която не съществува в текущите ви пророчества, нещо, което ще създаде мир на Земята, нещо, което ще отвори работа на Лемурийците, които са тук, а също и на старите души. Това ще създаде духовни Маяци, които ще се пробудят в голямо количество. Какъв е вашият избор?"
И отговора беше: "Искаме да вървим напред". И като драматично доказателство за това езотерично събитие, почти само за една нощ, няколко години след това събитие, геополитическата структура на планетата се промени и преобрази така, както никой не очакваше. Въпреки всички случайности и всички предсказания, страните, които бяха главни участнички в стария сценарий в последно време, се промениха съществено. (особено Съветския съюз). Пред вашия поглед неочаквано застана реалност, която никой не беше предсказвал. Нямаше повече студена война. Това, което създаваше в продължение на повече от 50 години безпорядък, страх, и на което не се виждаше края, неочаквано само по себе си се прекрати. Времето обявено за Армагедона дойде и отмина (от 1999 до 2001 година).

След това се случи развълнувалото умовете събитие през 2001 г. наречено 9/11. Нямаше го в пророчествата, нямаше го при Нострадамус, няма го и в Свещеното писание (Откровението). Както казах в ООН преди две години, това събитие 9/11, ще влияе на действията на вашето ръководство (на САЩ) в продължение на две поколения. Мислите ли, че такова важно събитие би липсвало в старите пророчества? Това доказва, че се намирате в ново бъдеще. И така, повтаряме отново, че Хармоничната Конвергенция през 1987 година заедно с Хармоничното Съгласие в последвалите години, са тези предпоставки, създадени от вас, които промениха, повдигнаха енергията.

И така, ако четеш това за първи път и искаш да знаеш, какво означава всичко това за теб, чети внимателно и вниквай в логиката, докато е в развитие. Ето, ти седиш тук на променената Земя, на тази, която никога не беше предсказана. Може да попиташ: "Какво трябва да направя, за да променя нещо и как мога да се променя сам?" ще ти кажа, особено ако си начинаещ: Самия факт, че питаш, променя Земята.

Благословено е Човешко Същество, което пита: "Какво мога да направя? Какво следва?" Защото с този акт на състрадание към планетата, тези хора показват вътре в себе си, че са започнали да разбиват стената. Това ти ли си? Ако да, означава, че питаш, какво да предприемеш за възнесението. Обаче аз няма да ти ги дам, защото такива инструкции няма. Освен една: Започвай! И така, ние казваме, че човека, който е започнал пътешествието и пита: "Как да разруша тази стена?", вече е взел кирката в ръце и работи над загадката, и през него протича някакво количество светлина.

Променящата се Система на Кармата

Искам още веднъж да обясня, какво става с кармата. Това е стар духовен процес, който винаги ще бъде с вас и с планетата Земя. Той е описан много кратко в някои от най-старите системи от вярвания на планетата. Истина е и днес, че кармата представлява енергийна система, която съществува и действа сама по себе си, също както и много други процеси, отнасящи се до енергията на живота. Дори и Човешкото Същество да не прави нищо за да я види или осъзнае, тя присъства и влияе върху това, което прави Човек.

ВАЖНО: Никой Човек не е предназначен да прави нещо на Земята. Не съществува предопределен път (съдба). В замяна "по подразбиране", хората са предразположени да следват кармичния път просто защото го има и те пристигат на планетата емоционално подготвени да го следват автоматично. Позволете ми да го обясня. Толкова много разнообразни неща са сега в действие, включително и вашия свободен избор да нямате свободен избор. Вие се сражавате точно сега и действително, ако позволите на съзнанието си да се върне назад, в състоянието, в което е било в миналото, то дори на просветлената Земя можете да проявите свободната си воля, че повече няма да имате свободна воля! Това е все едно да гласувате, че отменяте всички бъдещи гласувания! Ето каква власт притежавате. Вие сте ангели и можете да създадете на Земята всичко, което поискате. Най-тъмната тъмнина и най-светлата светлина присъстват в енергийната ви палитра. Каквото и да пожелаете, можете да го правите. Това е критично време.

Нещата се промениха. Старите пророчества, че това, което ти е било казано, трябва да се случи, са изхвърлени и заменени със свободен избор. Маите са ти дали информация, че 2012 година е начало за повдигане на вибрациите на планетата… започва нова енергия. Това е енергията 11:11. Действително, 2012 година живее с 11:11. това число, 11:11, което мнозина от вас виждат на часовниците си се отнася до обещания преход през 2012 г. в нова, по-позитивна енергия, до началото на новата парадигма. Работнико на Светлината, можеш много добре да доплуваш до 2012 г. със способността да имаш такава поддръжка от Земята, която никога по-рано не си имал. Промени, за които не знаеш нищо, са в краката ти. Но аз ще избързам напред.

Всеки Човек, родил се на тази планета, получава незабавно кармичен печат. Той идва и носи своя кристал в Пещерата на Творението. Този кристал е енергия на паметта, която се присъединява към Кристалната Решетка. Това е част от Гея и следователно Гея знае, че си тук. Това се отнася до всички вас. Когато пристигаш на тази планета, кармичната енергия се вкарва в твоята ДНК и ти стартираш с тази енергия. Кармическата енергия е част от системата, за която казваме, че е жизнената сила на Земята. Това е този случай, когато Човека избира не езотеричния път, а просто да следва "коловоза на съществуващата карма", създадена от минали енергии и въплъщения на тази планета, заедно с други хора. Те често следват семейната традиция и правят това, което са правили семействата им. Ако семейството им са фермери и те стават фермери. Това е най-естественото и лесно решение за тях. Това е като път без препятствия, по който е толкова приятно да се ходи и това е техния кармичен път.

Този път често ги води до трудни изпитания, защото нещо е ставало някога, и то отново се повтаря в този им живот. Често това се повтаря и повтаря докато кармичната енергия се разгръща. При това се проявяват много от енергиите ин и ян. Това е истина, действително, това, което е било, се случва отново. И това всичкото е част от много стара система с много стари духовни вибрации…, тази, която работи автоматично. Но това не е задължително да бъде твое. Слушай внимателно, защото тук преминаваме към хубавото (Крайон се усмихва).

През 1989 година започнах да ви говоря, че с тази нова енергия, ще се появи възможността, ако не и нуждата, да се разделите с кармата и да преминете на пътя на свободния избор. Защото като стара душа, съдържаща величието си вътре, имате възможност да излезете от коловоза. Можете да вземете тази стара карма, да я оставите някъде в страни и да я замените с много по-висока енергия… енергия с много по-определена духовна насоченост за вас и за планетата. Можете да кажете: "Желая да създам мое собствено творение, моя собствена реалност, а не старата карма, с която съм дошъл". Чухте ли фразата "създаване на своя собствена реалност"? Точно това означава, което чухте. И Хармоничната Конвергенция ви дава силата за това.

През 1989 година с моя партньор направихме ченелинг, в който казахме, че можете да създадете ситуация, с която да отмените своята карма и да преминете на собствен свободен избор и да създадете за себе си жизнения урок, за който сте дошли. Тогава говорихме за имплант, за който никога до сега не сме говорили отново. Не сме говорили, защото променихме интерпретацията му на друга - "внедряване на разрешението да се излезе от коловоза!" Вие внедрявате в себе си страстта и правдата, и излизате от кармата, а в замяна попадате на място, където можете да избирате енергията, която да създадете с чисто намерение.

Кармата е интересна. Ето нещо, за което ти, Човеко, не си и помислял - дълбочината на кармата. Гледам душите, които са в тази зала (в Джорджия). В тази зала, където се случва всичко това, има осем от вас, които са живи днес, защото са напуснали кармата! Ако бяхте останали в кармичния коловоз, в който сте родени, и правехте това, което другите искат от вас и следвахте кармичния път, нямаше да сте днес тук. Това е, защото вашата потенциална кармическа "среща със смъртта" би ви вземала със себе си. Щяхте да се окажете на това кармично място и по това време, където бихте се срещнали с вашата потенциална (по карма) смърт. Но понеже сте излезли от кармичния коловоз и сте демонстрирали свой собствен жизнен курс, всички кармични атрибути на вашата смърт са отпаднали. Сега седите тук и вие решавате кога да дойдете и кога да си тръгнете. Осем от вас.

А ето с какво хората ни озадачават от моята страна на завесата. Защото току-що ви дадох истина, пълна със сила и радост и вие трябва да я празнувате. Трябваше точно сега да поставите статуя на смъртта, покрай която сте минали! Но вие не го правите. Не знаете това, което не се е случило, нали така? Добре, аз зная. Кой има контрол над смъртта? Какво са ви говорили за това? Кой е този Персонаж с Косата? Това е човек, който решава никога да не търси Бог! Това е човек, който просто се появява и не взема участие в своята съдба… просто си върви по кармичния път, включително и пътешествието направо към смъртта си. Няма присъда за човека, който прави това. Но осем от вас не биха били тук, на тези столове, ако не бяха се отклонили от кармичния път. Поздравления, семейство, вие знаете за какво.

И така, за начинаещия казваме, че може да остави настрана своята карма, в която се е родил и да започне да създава своя собствена реалност. Това е и новият дар, който получавате с тази енергия. Това позволява да преминете към създаването на нов тип Човешко Същество, което да избира собствената си съдба. Някои наричат този статус възнесение, преминаване в съзидателната енергия.

Следващия въпрос, разбира се е, "Крайон, каква да бъде следващата ми стъпка?". Отговора е най-трудния от всички - имай търпение с тази система. Хората го правят това не особено добре. Търпението е нужно за да може системата да подхване твоите избори. Ако си нов и едва започваш да слушаш това съобщение, първото, което ще ти се прииска да започнеш да се катериш по стъпалата. Ще поискаш да направиш нещо със своето знание, със своята страст, с новата си възбуда. Искаш да направиш нещо в 3D.

   При старата парадигма трябва да направиш нещо физическо, за да се прояви нещо духовно. Това е част от твоята история и част от твоята митология, но това не работи при новите енергии. Ние знаем, кой си ти, и какво се опитваш да направиш. Всяка истина е уникална и е възможно, твоята истина да е да бутнеш топката, за да се търкулне тя, и да те доведе от точка А в точка В. Ти започваш да виждаш своя жизнен урок и започваш да се пробуждаш и да осъзнаваш тази стара душа, която си.
   Мнозина са тези, които са започнали да усещат това във себе си, усещат се все едно, че са купили билет за влак и очакват той скоро да се появи. Добре, аз ще ви кажа, че дори релсите още не са поставени! Не се отчайвай, скъпи, вече си започнал процеса. И така, докато чакаш, дай старт на изучаването на това, което е вътре в теб, което не е такова, каквото си си мислил по-рано. И най-доброто място за стартиране е да погледнеш напредналите на тази планета. Защото напредналите са тези, на които ще се опитваш да подражаваш, защото това е новият инструмент на това време - майсторството.
   Да си майстор означава да си анулирал кармата си и да преминеш от живот в старата енергия в следващата, при това да останеш в своето собствено тяло! Инструментите за това лежат в решетката. Инструменти за това лежат вътре в Кристалина. Паметта на тази планета се намества физически, за да се приспособи към майстора, който има твоето име! Мнозина се пробуждат, мнозина правят това, което по-рано са правили само майсторите от миналото и това е навсякъде. И между другото, на това се учат тук, в този дворец, в който седите. Помислете над това.

И така, ние ти казваме, подражавай на тези майстори, които са ходили по тази планета преди теб. Какво са имали те, което ти нямаш? Първо… нищо! Всички те са били Човешки Същества. Те не са били суперсъздания и те не са били родени по някакъв друг начин, различен от теб. Този, който е казал, че е Син на Бога, го е казал много ясно. Той е казал: "Аз съм Син на Бога, но и ти също!". Неговото съобщение е било за да ти помогне да разбереш, че величието, което е имал в Себе си, също е и твое. Това не се е връзвало много с културата и епохата Му и завоевателите на земята му Го убили.

Искам да ви кажа, че Той ви е показал това, което можете да правите сами, ако използвате майсторството. Можете да променяте материята, можете да връщате назад часовника във вашата ДНК, вие можете да лекувате така, че многократно да превишите това, което сте си представяли, че е възможно, и това произлиза направо от Висшия Аз вътре във вас. Енергията на майсторите е с вас и единствената причина, поради която те са идвали тук, е за да дадат пример, за да видите и да го правите също толкова добре.

Завръщане на земните Майстори

Има хора, които учат, че майсторите се канят да се завърнат някога на тази планета. И много земни религии твърдят това. Някои гледат към небето и казват, "Наближава, наближава… времето, когато майсторите ще се върнат, за да ни спасят". Те трупат все нови надежди и желания, пеят песни, провеждат богослужения и очакват завръщането на майсторите. Ето какво ще ти кажа: Тези хора, които правят това, не разбират, не виждат реалността и това, което вече се е случило. Защото всички майстори са се върнали и те седят тук на това място.

Където и да си, те са там. Те са част от структурата на новата магнитна решетка и те тук са като духове, а не във физически тела. Те са тук за да влязат в теб, ако поискаш, по този начин, че да създадат в теб здраве и решение на твоите проблеми. Тъмнината ще избяга надалеч от светлината, когато ти решиш да разтвориш вратата и да ги пуснеш да влязат. По този начин Бог използва мъжете и жените на тази планета. Така че, ако си начинаещ и ако го търсиш това, аз ти казвам, че майсторите са ти показали това, което е възможно за този момент. Хармоничната Конвергенция е позволила това да е твой избор, като Човешко Същество да изследваш това или не.

Новата Решетка и Нейната Невидима Резервна Система

Съществуват резервни системи, за които дори не се досещаш. Тази информация е предназначена за тези, които се пробуждат сега и искат да получат известна информация из зад завесата. Кристалната Решетка е паметта на тази планета. Част от това, което бихте нарекли Гея. Кристалната Решетка на тази планета сега е активна и е черната дъска, върху която записвате енергията, докато се предвижвате напред. Тя попива всичко, което правите докато се предвижвате от едно до друго място. Кристалната Решетка знае къде сте ходили и какви следи сте оставили, защото тази решетка познава човечеството. Гея знае всяко Човешко Същество, което се пробужда на тази планета. Вашите намерения излъчват светлина, която анулира аспектите на вашата тримерна реалност.
Съществува резервна система на Кристалната Решетка на планетата… системата за запомняне. Кристалната Решетка никога няма да бъде унищожена, обаче има части от нея, които могат да бъдат ползвани от хората и човечеството, и които могат да я повредят така, че да нарушат целостта й. Това може да прекъсне веригата; прекалено много електромагнетизъм е разположен по таен начин на Земята и може временно да разруши целостта. Затова съществува резервна система и тя е жива, и някои от вас трябва да го знаят това. Тя винаги ще бъде с вас и това са китовете на тази планета. Вие обичате делфините, нали? Разпитайте биолог за тях. В действителност, те са малки китове! Така че, когато говорим за китове, имаме в предвид всичките. Кои други млекопитаещи са защитени от договори в повече от 80% от страните в света. Никои. Защото интуитивно, Човешката раса знае, че тези величествени създания трябва да останат на планетата непокътнати. Сега знаете тайната, защо изпитвате към тях такива чувства.

Изводи

Може ли тук да се случват много повече неща, отколкото беше разказано за тях? Какво говори интуицията ти в този момент? Хармоничната Конвергенция е направила много повече освен повдигането на енергията на тази планета. Тя ти е дала разрешение за статуса на просветен и ето ти си тук.

Винаги съществува 3D въпроса: "Какво трябва да направя?". Благословен е Човека, който чувства това в сърцето си толкова силно, че да каже: "Ще тръгна на това пътешествие. Ще открия моята истина." Затова разбери, че самият процес на търсене създава светлината на тази планета. Няма да се присъединиш към нищо и няма да принадлежиш на никаква човешка организация. Вместо това, ще започнеш сам да си задаваш въпроси.

Ние често използваме метафората за светлината и тъмнината. Това е най-добрата метафора, с която разполагаме. В действителност, на енергийно ниво, твоето любопитство отваря врати и повишава вибрациите на тази планета. По-малко от половин процент от населението трябва да се пробуди, за да се промени планетата завинаги. Сега на земята са почти седем милиарда Човешки Същества, по-голямата част от които няма да се събуди, на тях това не им е интересно. Мнозинството е в режим на изчакване и могат да се грижат само за храната и живота си. Но ти имаш привилегията да се занимаваш с езотерика, с духовен живот. Фактически, ти държиш потенциала от светлина на тази планета.

Затова е важно да разбереш, че системата, за която не знаеш, знае за твоето пробуждане. Тази система, за която нямаш понятие, знае, че твоите очи сега са на тази страница, или че твоите уши слушат това сега, или седиш сега в тази зала и възприемаш този момент. Тази система знае за Маяка, който ще станеш, ако не си станал вече. По-късно (в друг урок) ще дадем определение на тази система и ще ти разкажем, как работи тя. Вселената знае за този семинар. Ето колко значително е това. Действително, трудно е да се повярва в това в 3D.

Сега нека се обърнем към тези, които искат малко повече. Ако си начинаещ, ще ти кажа, че тук има богати. Когато стигнеш до тази информация и узнаеш повече за себе си и за ДНК, за своите способности, за своето майсторство, ти можеш да промениш ситуацията и да решиш проблемите в своя живот - ти можеш да победиш страха. Ти можеш да развиеш своята самоценност и от записите в Акаша на своето съществуване, да измъкнеш това, което ти е нужно. Ти можеш да отидеш при източника на своята собствена духовност и да станеш шамана, който си бил вероятно, не много отдавна. Ти можеш да станеш великолепен лечител, ако това е твоят избор, или да станеш този, който медитира и изпраща светлина на планетата всеки ден. Каквото и да правиш, каквато и да е твоята страст, заради това си дошъл днес и затова четеш това.

А следващата стъпка е доверието. Не прави никакви предположения. Никакви предположения! Движи се напред с търпение и след това ще обсъдим следващата част. Следващата част ще се нарича "Живот със Своята Собствена Дуалност". Това е трудно. Това ще бъде следващият урок от тази поредица.

Шаманите в тази зала, маскирани като обикновени Човешки Същества, не е ли настанало времето да отворите шаманския си съд? Да, вие предполагате, че ще сте лечители. Вие сте го знаели винаги. Още не е късно. Ето за какво сте дошли.

Аз съм Крайон. Не се каня да се сбогувам. Енергията на това обкръжение остава тук, от утре тя ще се разпространява по неведоми за вас пътища. Защото във вашите времеви рамки, утрешния ден ще ви донесе някои неща, които трябва да чуете, неща, които ще давам на моя партньор в продължение на целия ден, дори без ченелинг - това, което трябва да чуеш за самия себе си, за дуалността, за това, което следва.

Ти никога не си сам. Не е важно какво мислиш, ние винаги сме тук. Това е истина. Ти не знаеш, кой кого е дошъл да види днес, нали? Аз ще ви видя отново, семейство, както е било това много пъти. Аз съм енергията, която виждате, когато идвате на Земята. Аз съм тази енергия, която виждате, когато си тръгвате. Някои ме наричат Пазача на Вратите, само затова, защото Аз съм Крайон, който обича човечеството. В действителност, аз не съм Пазача на Вратите, това е митология, но аз съм този, който стои до вратата на вашия живот, когато идвате и заминавате.

И това е така.

KRYON.

Ченелинг 11 септември 2007 г.

Bond — Thu, 24 Jan 2013 16:52:58 GMT

Аз съм Крион, но както обикновено тук са Всички обеднени Сили на Светлината.

Днес ние ще говорим по няколко теми, които са съществени за вас както за лечителската работа, така и за физическото съществуване в тримерното пространство.

I тема. (говорят Владиците на карма)

Много хора, поради своя мързел, разврат, жажда за лек живот сега бързо деградират и тази деградация може да се опише със следните параметри: До 2000 г. деградацията беше 1% за 10 години, след това съвсем скоро тя стана 1% за една година, но сега ще нарасне до 1% за месец и дори за седмица, за някои хора - дори за ден. Във връзка с това искаме да кажем, че онези, които не са посели в себе си семето на Светлината, промяната в позитивна посока ще бъде проблематична, а за някои вече невъзможна. Тези, които имаха очи не видяха, тези, които имаха уши не чуха, тези, които имаха душа – тя беше затворена. Но всичко можеше да бъде другояче.

Има две категории хора, които деградират. Едните (първата група) – защото са много богати и имат в ръцете си власт. Във втората човешка група са слабо обезпечените и те са напълно безправни. Това, което първата група прави с втората, те възприемат като нещо фатално и неизбежно.

Шансове да оцелеят и да продължат еволюцията имат хората от средния слой. За съжаление и тука има две човешки групи. Едните (третата група) са тези, които вярват и разбират духовните процеси протичащи на планетата Земя и другите (четвъртата група) са тези, които не вярват и не разбират важността на ставащите събития ( във всяка група може да има малки изключения).

Ако хората от третата група са перспективни за еволюцията, то хората от четвъртата група са перспективни потенциално, защото тяхното бъдеще зависи от собствените им постъпки. Това е групата от хора, за която можем да говорим най-малко, тъй като тяхното бъдеще е единствено в техните ръце. Намиращите се в тази група ще загиват и ще напускат тази планета физически на сегашния етап независимо от възрастта и здравословното им състояние.

Навярно ще се учудите защо няма да си отиват хората с власт, а също и онези, които са безправни. Тяхното време още не е дошло, то не е чак толкова далече, но все пак не е сега. Очистването на Земята става по нива по следния начин:

1. Хората на властта, които имат власт, пари и влияние в политиката.

2. Безправните хора със зациклено мислене (клошари, наркомани, алкохолици, част от хората от възрастното поколение).

3. Духовно развиващите се хора, които съзнателно вървят по пътя на духовното развитие (в материален смисъл това е средната прослойка на обществото).

4. Тези, които могат да се развиват духовно, но не правят това (средната прослойка на обществото, хората, които не осъзнават, но и не отричат извършващите се в света невидими процеси).

В третата група са онези, които се развиват духовно и те имат право да напуснат планетата според създаден от тях сценарий или изказано желание. Хората от тази група ще си отиват най-малко от всички. Това е най-прогресивната в духовен план група.

Четвъртата група е тази, в която сега става най-голямото очистване, иначе казано хората се вземат за прераждане, защото именно техният потенциал за позитивно духовно движение е малък, но те са най-близо до духовното ниво в сравнение хората от първа и втора групи. Ако чуете, че е станала авария или нещастен случай, в който са загинали много хора, то най-вероятно те принадлежат към тази група. Ние сега работим с хората от тази група.

Хората от втората група се „отбират” по единично и на малки групи, като по този начин обществото се освобождава постепенно, но ясно изразено, от производителите на ниски вибрации. Този процес протича относително мощно.

Втората група ще нараства за сметка на хората от четвъртата група, защото духовно бедните хора ще започнат да се „потапят” в деструктивния начин на живот. Но общата численост на хората от тази група не се увеличава, защото те регулярно ще напускат своите физически тела.

И сега за най-трудната група – първата група. Тя е най-сложна и проблематична, защото у тази група хора, образно казано, съдът за карма е два или три пъти по-голям отколкото в предните групи хора, затова неговото препълване става много по-късно отколкото при хората от останалите групи. Причина за наличието на по-голям съд за карма у тази група хора е, че:

1. такъв е сценарият, според който те желаят да натрупат много голям опит с низходящите енергии.

2. или пък това не е било предвидено в техните сценарии, но алчността и безумието са взели връх и в съответствие със законите за свобода на избора, те имат право да се самоизразят, като увеличат своя кармичен потенциал няколко пъти. Тази е една от причините, поради която тези хора са извършили повече негативни действия от другите, но при тях не става отработване на кармата.

Вашата задача:

1. Давайте максимално информация на всички хора по Земята и обяснявайте ставащите процеси. Рекламирайте се и пишете, показвайте се на хората и говорете за това навсякъде и на всички места, дори и в местата, където ви се струва, че това е безсмислено. Също и на местата, където ви се струва, че няма смисъл да правите това и разбирате, че посятото от вас семе няма да покълне, но някой ще забележи това семе и ще се замисли. Това ще бъде първата крачка, за да започне мисленето в тази посока, но правете това разумно, за да не станете обект на издевателство от хората, които ще се присмиват над вас и над вашите духовни ценности.

2. Приведете се в порядък! Очиствайте се! Обновявайте се! Приведете в порядък своите близки! Очиствайте ги! Обновявайте ги! Правете същото и за планетата Земя на всичките й нива. Помнете точната последователност, както я даваме, а не обратно.

3. Работете така, че да можете да заземите през себе си колкото е възможно повече енергиите на новите космични излъчвания, които постъпват на планетата. Отделяме особено внимание на този пункт и съветваме по-често да заземявате през себе си и чрез хората, които са готови да правят това, всевъзможните видове и спектри енергии на Светлината и Любовта. Увеличавайте мощността и амплитудата на енергийните потоци на космическите Лъчи през себе си. Ще разкрием малка тайна: когато достигнете известна мощност на енергийният поток на Лъчите през себе си, вие ще можете, на всяко място където се намирате, в продължение на 3 до 5 минути да заземите енергиите, които имате у себе си. По този начин, след като напуснете това място, там ще остане струйка космическо излъчване като вграден Лъч на Светлината и Любовта, който ще съедини планетата с любящото Сърце на Твореца. Вашата задача е във всеки момент, там където се намирате и не сте в движение от 3 до 5 минути, да извършвате заземяване на енергиите.

Сега си представете как планетата започва да се свързва с Твореца с помощта на малки сребърни нишки и тези нишки стават все повече и повече до момента когато те се слеят в едно и планетата Земя бъде обгърната от тези енергии напълно.

Как да се прави това? Когато не сте в движение (седнали сте в кафене, чакате на опашка, попаднали сте в поредното задръстване, чакате на опашка за прием при чиновник и т.н.) произнесете (може и мислено) следните думи: „Космически сили на Светлината и Любовта, давам разрешение на потока на енергиите на Светлината и Любовта да премине през мен и да бъде заземен в мястото, където се намирам. Нека заземяването на тези енергии да бъде устойчиво и нека енергийния поток през това заземяване да нараства всеки миг и да трансформира нашата планета Земя в планета на Светлината и Любовта. Активизирам това място със Светлина и Любов сега и завинаги и нека то да бъде активирано и след като си замина оттук”.

Имате право да използвате свои думи, но помнете главната мисъл и се придържайте към нея. Скъпи сеячи на лъчите на Светлината, времето за сеитба дойде. Ние ще ви дадем семето, а вие сейте в своя дом, на работа, на улицата, на поляната, в гората, в самолета и във влака и т.н. Засявайте златисто-сребърните лъчи. Ние Ви благословихме за тази работа!

II тема. Сега да поговорим за физическите ви тела.

Приведете в порядък физическите си тела!

III тема. (Показват огромен златист огън). Нима не забелязахте, че се намирате в храма на Огъня на Вечния Лотос? Това е преобразуващата енергия на огъня. Ти, който четеш тези редове – дай разрешение на силите на Светлината да те пренесат в Огъня на Вечния Лотос, а с присъстващите тук това може да стане сега. Облива ви Огъня на Вечния Лотос и преобразува всичко, което желаете да бъде преобразувано във Вас.

1. Имате право да изкажете 3 желания за здравето на своето физическо тяло. От какво искате да се освободите (проблеми с физическото здраве). Точно и без многословие.

2. Можете да изкажете 3 желания отнасящи се до вашата същност, физически живот, отношения, работа, материално благосъстояние. Формулирайте желанията точно и без многословие.

3. Имате право да изкажете 3 желания за обединен сценарий на Светлината и Любовта, в които можете да влагате свои желания в този сценарий и в единно цяло.

Можете да влезете в медитация и да останете в нея толкова, колкото поискате. Съветваме ви медитацията да бъде 10 – 15 минути, за да не позволите ума си да включи свои объркани блуждаещи мисли. Концентрирайте се върху желанията в храма на Огъня на Лотоса, стоплете ръцете и душата си на този Огън. Представете си, че езиците на пламъка на Огъня формират Лотос, а вие сте в този Лотос, облечени в сребърно златни одежди. Вие сте млади красиви и здрави. Имате 3 х 3 желания. Гледайте в Огъня на Лотоса и ги изкажете. И когато приключите с това, благодарете на Огъня на Лотоса и се върнете на планетата Земя.

Ние много ви обичаме и ви пазим.

Същества на Светлината, Светлина и Любов се разпростират и изпълват пространството около вас.

С Любов, Обединени сили на Светлината и Любовта.

Източник: http://soznanie.org/other/krion.html

Превод Темелко Темелков
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=196

Четири механизма на Съ-творението

Бонд — Thu, 07 May 2009 14:42:39 GMT

Има четири неща, които трябва да се знаят за съ-творяването. Ако желаете да използвате новата сила на съ-творението, трябва да овладеете тези четири механизма.

Намерение: Ако възнамерявате да съ-творявате и позволите на електричеството, което представлява Духа, да потече във вашето човешко тяло (вашата пълна духовна същност да се влее във физическата ви същност), трябва най-напред да изразите намерение пред Вселената за това. За да го направите, трябва да признаете кармата около вас. Необходимо е или да преодолеете кармата, или да поискате импланта, защото за проявлението на съ-творителната сила е от решаващо значение да неутрализирате кармата си и да се сдобиете с тяло от светлина. Тъкмо затова първата книга на Крион, преведена от моя партньор, се занимаваше с неутралния имплант... за да ви запознае с възможността да избегнете цялата си карма.

Това е решаващата Първа стъпка. Имайте предвид обаче, че щом изразите устно вашето намерение пред водачите ви и Вселената го признае, няма да се наложи да чакате. (Вселената е буквална и зачита вашето намерение така, сякаш сте се трудили дълги години, за да го осъществите.) Вашето послание задвижва механизми, които ще неутрализират вашата карма и ще породят ситуации, които иначе биха останали в задната част на живота ви. Освен това предизвиква и смяна на водачите.

Но докато се случва всичко това, вие можете веднага да започнете да съ-творявате... защото намерението е всичко. То е абсолютно. Не можете да върнете назад намерението си. Бъдете много внимателни, преди да го изкажете на глас, защото нещата ще започнат да се случват на вас и за вас, с любов и уместност, когато го поискате. Внимавайте какво е намерението (как го изразявате). Трябва да изберете миг на самовглъбение и покой, когато да разговаряте с Духа, свят момент по ваш избор, когато да кажете на Духа: "Искам да взема моята сила и да съ-творявам. Намерението ми е да премина в (да стана) светло същество. Намерението ми е да използвам дара на новата енергия както е уместно." Това е всичко. ("Светлото същество" е названието, което Крион дава на онези, които са изразили намерението, избегнали са кармата и са позволили на пълния потенциал на тяхната Духовна същност да се влее и интегрира във физическото им тяло.)

Действителност: Това е вторият от четирите компонента. Най-трудният. Като човешки същества постоянно се оказва, че разполагате тялото си на стол, но никога не се замисляте дали столът ще издържи тежестта ви. Това е реалността на стола за вашия човешки ум. Вашият стол е инструмент. Той ви поддържа, докато седите. Съ-творческата сила на новата енергия също е инструмент. Тя ви поддържа, докато живеете. И ако не подходите към нея със същата реалност, както към стола, нищо няма да се случи.

Позволете ми да ви дам един пример за действителността, като ви поведа на едно фантастично пътешествие. То не е преди 3200 години, както в епохата на Моисей и Тръстиково море; това пътуване е само 200 години назад във времето. Каня ви на едно фантастично посещение на източното крайбрежие на собствената ви страна (САЩ). Когато общувате с Духа и Крион, имате работа с едно безвремево същество, което няма линейно време като вас. Защото аз виждам всичко като случващо се сега и възприемам тази фантазия като случваща се сега. Вижте се как отивате на събиране на старейшините на един малък град на източното крайбрежие, когато вашата страна и култура бяха много млади и вашата религия беше много, много настойчива. Занесете на това събиране, ако искате, един от вашите калкулатори, който работи благодарение на електричеството, от онези, които можете да държите в ръка. Покажете го на присъстващите. Усмихнете им се с любов и наблюдавайте във фантазията си тяхната реакция, защото сте им занесли МАГИЯ... и вижте как се страхуват! И ако това пътешествие не беше фантазия, а истина, и вие не можехте да избягате, когато пожелаете... нещата щяха да се развият трагично за вас, защото те щяха да ви нарекат дяволско изчадие. Щяха да кажат, че сте от тъмната страна и щяха да ви унищожат... само защото сте им занесли вашето устройство. Виждате ли, това устройство или инструмент не принадлежи към тяхната действителност. Тяхната култура би го отхвърлила, защото те не са готови за него. В умовете им то е МАГИЯ, а магията е зла сила. Можете да почувствате страха им от калкулатора и недоверието, че той би могъл да представлява някакъв вид "реалност".

Сега да разгледаме предмета, който занесохте. Във вашата култура той струва по-малко от един обяд. Той е предмет с относителна маловажност. Предмет, чиято загуба би предизвикала малки последствия. МАГИЯ ли е? Не, разбира се. Разбираем ли е? Да. Нещо обикновено ли е? Да. Ако занесете това устройство на събиране във вашата култура днес, какво би се случило? Отговорът е: нищо. Защото той е общоприет; той е днешната реалност. Вие пак сте човек... минали са само 200 години; каква е причината за промяната? Е, сега разбирате ли, че вчерашната МАГИЯ е станала днешна действителност?

Следователно, вторият компонент в нашата поредица от четири е да приемете новите инструменти, които могат да ви се струват МАГИЧЕСКИ... КАТО РЕАЛНОСТ. Възприемайте ги като стола. Очаквайте резултати, когато ги използвате, и знайте, че те са ваши, защото сте ги поискали, защото ги притежавате. Тези инструменти не са нещо в нечие въображение. Но ако подхождате към тях с любопитство и недоверие, те няма да заработят и вие ще изпитате неудовлетворение... и тези неща няма да ви послужат така, както би трябвало.

Вербализация: Третият компонент е свързан с механизма на проявлението и е повтаряща се тема. Това е вербализацията. Вие сте подали и Вселената е получила посланието за НАМЕРЕНИЕТО. Виждате реалността на инструментите пред вас и сега ще изразите устно тяхното приложение пред Вселената с помощта на водачите ви, така че вие, като човешко същество в урок, да можете да ги чуете лично. Не пренебрегвайте тези подробности, скъпи мои, защото има смисъл във вербализацията. Ако не сте чували за механизмите на целта, сега ще ви разкажа за тях. Необходимо е вашите собствени уши да чуят онова, което се представя от собствената ви уста. Вашите думи излизат във въздуха и се връщат обратно в умовете ви, умове, които са човешки и които чуват всичко, за което молите. И в този процес те се "ръкуват" с онова, което Духът иска да чуе от вас. Така физическото и астралното тяло чуват едновременно едно и също послание и вие осъществявате сливане на двата разума (физическия и астралния).

Разказвал съм ви за любовта и светлината. Казвал съм ви, че те са едно и също. В същата тази стая съм ви отвеждал на пътешествие в най-вътрешната част на атома. Показвал съм ви как тази невидима сила на любовта определя всъщност арките (орбитите) на атомите, поддържа ги на разстояние един от друг, държи ги на разстояние... показвал съм ви, че "материалът", от който е направена любовта, е наличен на клетъчно ниво, на атомно ниво, а също и на астрономическо ниво. Определихме тази любов като плътна и имаща субстанция. Дори сега, когато усещате обятията на Вселената около себе си, знаете, че е така, защото това е флуид.

Когато вербализирате тези неща, флуидът протича между онова, което е вашата същност като частица от Бог, и вашата същност като човек в урок. Това е изключително важно! Изказването на онова, което искате и от което се нуждаете, трябва да бъде на глас. В старата енергия можехте да мислите неща и те можеха да се случват в дните, когато бяхте в състояние да вдигнете за малко воала и да зърнете каквото успеете, докато той се спусне отново. Тогава беше достатъчно да мислите за тези неща, защото мисълта също представлява енергия. Сега, за вашата абсолютна сила, трябва и да вербализирате.

Себе-творение: Четвъртият и последен компонент е друг решаващ атрибут на съзнанието. Трябва да научите как става това. Можете да съ-творявате каквото пожелаете с пълна уместност. Но ако сте чисти от карма и сте просветлени, няма да творите събития, които са неуместни за вас или за околните. Ако не сте такива, но все пак опитате, няма да сътворите нищо. Когато съ-творявате, създавайте само за себе си. Нека го обясня; това е трудна концепция. Извисяването на вибрацията на планетата е нещо, което правите индивидуално. Вярно е, че съществува групова карма, групово действие и групова сила. Вярно е, че докато се събирате тук пред Духа, вие сте група, но когато използвате вашата сила, я използвате индивидуално. Смисълът на вашето пребиваване тук е индивидуално за вас, защото създавате лично за себе си. Не замесвайте никое друго човешко същество във вашите творения, защото силата ви няма да подейства. "Но", може да кажете вие, "как така, нали искам да създам мир в една връзка или хубави неща за децата си?" Ще ви дам пример как става това.

Представете си как вие заедно с много други човешки същества сте в казан с катран... мръсни от главата до петите, неспособни да се придвижвате бързо от едно място на друго, понеже катранът е гъст. Това е вашето въображаемо състояние. Изведнъж вие откривате "магически" инструмент от Бог, който очиства тялото ви и го поддържа чисто дори докато сте вътре в катрана! Ще се откроявате сред останалите, защото сте различни... бели и чисти, докато всички останали продължават да тънат в катрана. Вие сте съ-творили за себе си чистота. Е, мислите ли, че останалите няма да ви обръщат внимание, докато се разхождате свободно, без катранът да ви докосва или да спъва краката ви, докато те наблюдават как той се допира до тялото ви, без да полепва по него? АА... вижте! Те започват да се променят! Първото, което ще се случи, е, че винаги, когато се разхождате, около вас ще има празно пространство, защото те ще ви правят път. Второто, което ще се случи, е, че те ще ви попитат как е възможно подобно нещо. И когато открият "тайния инструмент от Бог", всеки един от тях ще започне да го използва за себе си, все повече ще стават "чисти", като всеки човек ще го създава лично за себе си. И така, ако разгледате групата след известно време, половината или дори повечето от тях ще бъдат "чисти". Спрете и помислете какво се е случило всъщност. Вие не сте поискали за никой от тях да се очисти, но все пак резултатът само от един се е умножил за мнозина!

Същото е, когато се озовавате в някаква ситуация с друг човек, за която знаете, че не е уместна... изпълнена с негативни кармични качества и мрак... и единственото, което искате, е създаването на мир и покой. Тогава го сътворете за себе си и вижте какво ще се случи с човека до вас! Защото, когато вие получите мир над ситуацията, ще сте изчистили кармата (която е позволявала негативността) и продължаването на отрицателното взаимодействие вече няма да бъде уместно. Запомнете това, скъпи мои: ако между хората има неща, които намирате за болезнени или тревожни, вашата лична карма е поне 50 процента от причината за появата им. Когато вашата лична част от кармата бъде пречистена, половината от кармичната причина ще липсва, а кармичният договор и "ръкостискането" за разиграването на кармата ще бъдат обезоръжени и неутрализирани. Затова и човекът до вас ще се промени. Същото е и в молитвите за децата ви. Молете се и създавайте за себе си и наблюдавайте какво ще се случи с тях, защото когато се промените вие, в околните незабавно ще настъпи реакция.

Кои са уместните за искане неща?

Знайте това: за себе си можете да поискате изобилие. Във вашата култура можете да поискате пълноводен поток на доходите. Можете да поискате мир в случаите, при които изглежда, че е невъзможен. Бихте могли да поискате целенасоченост. Можете да поискате търпимост към ситуациите и нещата, които по-рано са натискали вашите кармични "магически" бутони и са ви ядосвали... и ще имате резултат. Всичките тези съ-творения са уместни, но когато ги правите, трябва да сте наясно със следното важно условие: не искайте конкретни неща. Ако се нуждаете от финансови резултати, не казвайте на Духа да "накара еди-кой си да ви плати дължимото". Кажете на Духа какво е необходимото изобилие във вашата култура, за да съществувате: после оставете Вселената да намери начините. Не правете предположения за "пътищата" за осъществяване на желаните от вас резултати, защото по този начин ограничавате Духа. Помнете, че Ние (Духът) сме буквални и се опитваме да изпълняваме дословно отправените молби. Сега сте наясно с четирите механизма на съ-творението. Можете да поискате осъществяване на вашите цели, но не казвайте на Духа как да бъдат постигнати.

В една култура, където са ви учили да се подчинявате, може да ви се стори странна идеята да се смятате за частица от Бог. В култура, където сте един от многото, може да изглежда странно Духът да ви моли да съ-творявате само за себе си. Но механизмите са чудодейни, а силата е огромна, защото вас ви възприемат като нещо специално. А онези около вас ще оставят кармичните си взаимодействия, защото вашите ще бъдат неутрализирани... безмълвни и изчезнали. Виждате ли как се осъществява взаимодействието?

Крион

Посланията на Крион - Не мисли като човек!

Бонд — Mon, 20 Apr 2009 10:29:12 GMT

Получени чрез ченълинг отговори на някои основни въпроси

Мечтали ли сте си някога да седите в нозете на ангел или на велик учител и да разпитвате за всичко?... Е, това е същото. В първата книга Крион ни разказа много за механизма на нещата и какво означават за нас всичките нови енергии, но аз имам толкова много други основни въпроси... както и читателите на Книга Първа.

Не мога да пропусна възможността да продължа да питам, а вие можете да споделите отговорите, тъй като задаваните въпроси идват от мен и от неколцина избрани читатели. Те са темата на настоящата книга.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Първата книга на Крион, „Финалната епоха“, ни запозна с концепцията за пренастройването на Земята и с ролята на Крион при настройването в миналото и сега. Това е четвъртото посещение на Крион на Земята и неговата задача отново е да проведе пренастройване, последното преди завършването на планетарния цикъл. Именно тук се намесваме ние. Предизвикали сме промяна в плана, една ненадейна промяна, която не е била очаквана.

Получаваме невероятен подарък, когато източник като Крион общува с нас. То е възможно благодарение на Лий Каръл, който позволи това да се случи в живота му, и на Жан Тоубър, неговата съпруга, която го побутваше (леко), докато то се случи. Удивителни са пътищата на Духа!

Представяла съм Крион в няколко броя на списание „Кънектинг Линк“ и ще продължа да го правя. Неговите думи са от жизненоважно, решаващо значение.

Сега започнете да четете и се отпуснете в енергията, която е Крион. Позволете му да ви приветства за работата, която вие сте свършили, докато сте тук „в обучение“. И дайте възможност на Крион, който служи, да стане ваш учител за известен период от време. Изследвайте сънищата си. Разгадавайте отговорите на въпросите, които сте задали. Почувствайте любовта.

Сюзан Коников

Издател и редактор

Списание „Кънектинг Линк“

Предговор

ПОСЛАНИЯТА НА КРИОН

НЕ МИСЛИ КАТО ЧОВЕК!

Книга II

От писателя...

Искам да насърча всеки, който сега чете тези редове, да потърси Книга Първа на Крион. Въпреки че всяка една информация на Крион е интересна и просветляваща, тя следва естествената последователност на научаването и разбирането, която беше представена внимателно в съответния ред. Вярвам, че ще ви бъде полезно да намерите и да прочетете първата книга, ако не сте го направили. Ако вече сте я чели, ще ви помогне за онова, което следва.

Както споменах в Книга Първа, аз съм много практичен и прагматичен човек. Като бизнесмен прекарвам по-голяма част от времето си пред компютърния екран, като боравя с цифри, планирам, поддържам кореспонденции и други подобни. Не съм предразположен към летене в облаците и съм много, много скептичен към всичко, което не мога да пипна и по-чувствам. Това ме е възпирало от четенето на каквито и да е метафизически книги и никога не съм посещавал събирания, на които хората провеждат групови медитации в очакване масата да се повдигне във въздуха или лъжиците да започнат да се огъват. Когато Крион влезе в живота ми, този факт беше проявление на космическото чувство за хумор и сега разбирам защо.

Вселената се нуждаеше от някой с открито сърце и празен ум... и наистина го намери! Космическият хумор се съдържаше във факта, че съм поел задължението да го направя още преди да дойда тук; но естествено не го съзнавах. Аз представлявам нагласата на безброй хора, които никога не биха участвали в спиритичен сеанс, освен ако, разбира се, не са мъртви и не присъстват в безплътна форма (опит за земен хумор). Така че аз продължавам да бъда пословичния Тома Неверни, дори докато предавам посланията на това велико любящо същество, наречено Крион.

Всичко е както трябва да бъде, защото е добро и за мен. Не само ме прави честен, но и кара нещата да се случват с определена последователност към този процес, който иначе би могъл да се приеме като нещо в тон с общия курс. Аз лично смятам, че това преживяване в никакъв случай не е "в тон"... и все още не съм определил курса.

Ето какво наистина знам: откакто излезе Книга Първа на Крион, на мен и на хората около мен ни се случиха удивителни неща. Книгата беше прочетена и приета еднакво добре и от работещите в духовната сферата, и от онези извън нея. Получих огромен брой писма от всички точки на Северното полукълбо! Много хора ме търсеха и молеха за по-непосредствен контакт. Седях с отделни индивиди и с цели групи и просто оставях информацията и любовта да текат... и това промени живота на мнозина.

Научих се да общувам с моите водачи и установих, че те са възприемчиви... до такава степен, че действително почувствах, че създавам собствената си реалност. Просто обяснявах нещата, молех за съзидателна помощ... и понякога я получавах в рамките на деня! Това е могъща работа. Приех моята нова сила и продължавам да работя с нея ежедневно; после открих колко логично беше това!

Бих ли могъл да обясня как се чувства сърцето ми? Притежавам непоклатим душевен мир, „твърде непоклатим за онова, което знам, че става около мен". Това е истина и може да ви наведе на мисълта, че се нуждая от психиатрично лечение, но нещата стоят точно така. Чувствам се по-добре, отколкото би трябвало при обстоятелствата, които в нормалния случай биха породили по-несигурен душевен мир или дори тревога. И това не е всичко... започвам да се чувствам уравновесен за пръв път в живота си. Възприемам другите различно и често сърцето ми прелива от обич към тях. Същевременно виждам уместността във всички неща, дори в смъртта. Нивото на моята толерантност се преобърна с краката нагоре! Онези, от които обичах да се оплаквам, станаха просто други скъпоценни човешки същества в обучение и установих, че наистина разбирам през какво преминават. Постъпките им, които по-рано ме влудяваха, вече не ме изкарват от равновесие. Открих, че отделям мисловна енергия, за да им помогна! Каква промяна в мисията! И най-странното е, че върши работа.

Някои казват, че това е масивен процес на намаляване на чувствителността, обръщане навътре до степента да игнорираш всичко край себе си... синдромът на щрауса. За мен е точно обратното: това е разпростиране навън с любов, която обхваща пълно разбиране на универсалните принципи; създава по-голяма мъдрост по време на обучението, отваря вратата към изцелението и действително променя бъдещето на нашата планета. Това звучи малко грандиозно, знам, но е посоката на нещата, които предстоят, и то изглежда толкова естествено.

Защо ви казвам всичко това? Защото се намирам в някаква странно раздвояване на ума. Продължавам да усещам невидимите, следователно странно "нереални" сили, докато се придвижвам в тази нова ера на живота ми, като се чувствам удобно с всичко това, тъй като то наистина се случва, а не е плод на въображението ми. И въпреки това оставам с много въпроси от рода на "как стана така?"

Сега, когато Крион ни обясни толкова много от механизмите на нещата, разполагам с далеч по-обширна основа, от която да работя, и съм изпитал принципа на "причината и следствието" като доказателство, че е точен. Но все пак имам много, много въпроси за онова, което виждам около себе си.

Реших да продължа с тази книга и да задам на моя партньор (Крион) трудните въпроси за много от нещата, които ми се струват странни или непонятни. Защо е така? Какво правим от това и онова? Кои са тези други същества около нас? Много читатели ми писаха с въпроси за първата книга и аз ще задам и тях.

Подгответе се. Смятам да задам някои "въпроси с повишена трудност", тъй като тази тема е твърде важна, за да бъде пропусната. Както и преди, пиша тези редове преди ченълинга, така че ние с вас да споделим информацията заедно и едновременно.

Лий Каръл

За Любовта

Бонд — Sun, 19 Apr 2009 10:24:31 GMT

Поздрави! Аз съм Крион от магнитната служба. Преди да ви оставя да започнете с въпросите, искам да ви запозная отново с моята енергия и да ви приближа до вибрацията на моя партньор, който в момента предава тези думи.

Аз съм от магнитната служба и съществувам с единствената мисия да ви служа - вие, които сте сърдечно обичани и издигнати сред съществата. Вие сте тези в обучение и сте избраните да вървите по тази планета. Аз съм тук, за да откликна на вашите дела, които бяха забележителни през последните 50 години. Вие променихте вашето бъдеще... и сега се намирате на етап, когато можете отново да го направите. Повярвайте ми, цялата Вселена знае за ситуацията, която вие наричате планетата Земя. С моите промени вие можете да имате по-голяма сила... поради което аз допуснах общуването - за да проумеете какво да правите по-нататък.

Моят партньор ви посъветва да се запознаете с предишните послания. Те са решаващи за вашето израстване и обясняват много от причините за пребиваването ми тук и нещата, които стават понастоящем. Ще ви бъде полезно да издирите първата книга, ако все още не сте се запознали с нея.

Скъпи мои, ако смятате, че сте разгърнали тази книга случайно, тогава наистина не разбирате механизма на нещата. Защото аз съм Крион и ви познавам... и вие ме познавате. Ако тези думи или думите от миналите послания са ви се сторили като нещо "познато", това се дължи на факта, че вашият Висш Аз интуитивно е разпознал посланието на свой приятел. Аз ви обичам сърдечно, както и всички същества, които са тук, за да служат, като Крион. Призовавам ви да се оставите да почувствате присъствието ми в сърцето си и да си позволите душевния мир, който може да бъде ваш, щом се освободите от страха, който дори сега преобладава в повечето хора.

В древността ви казваха, че "смирените ще наследят планетата". За съжаление вашата дума "смирен" беше лошо подбран превод. Смирените наистина ще наследят планетата, но вие трябва да сте наясно с истинското значение на тази дума. Смиреният човек е подчинен на силата на любовта. Тоест, смиреният човек избира да се отдръпне назад с мъдрост, докато останалите кипят от гняв. Смиреният човек ще предпочете да оценява другия с критерия на любовта, вместо с този на богатството, общественото положение или ситуацията. Всъщност смиреният човек няма его и не бърза да се отбранява, дори когато го нападат словесно. Това е така, понеже смиреният човек притежава мъдростта да разбере, че словесните нападки не могат да му навредят и са породени от неравновесието на нападателя. Смиреният човек ще изпраща любов на своите нападатели и непрекъснато ще установява равновесие на Земята, с търпимост дори към нетърпимостта.

Кой е този смирен човек? Този смирен човек е сред най-могъщите на планетата. Този смирен човек е онзи, който е разпознал любовта като източник на силата и твори с нея. Той превръща отрицателното в положително и злото в добро. Този човек притежава силата да лекува хората, а групите от такива като него са в състояние да променят планетата. Всички воини ще бледнеят в сравнение с този смирен човек, защото силата на един от тези уравновесени ще бъде равна на легиони хора без любов.

Аз идвам при вас, за да представя тази сила, и с новината, че тя най-сетне може да бъде ваша. Този могъщ смирен човек сте вие. Отърсете се от страховете си, от заблудите на урока, и заявете тази сила. Аз ще ви подкрепя с моите промени, а вашите водачи ще ви дадат необходимото, за да продължите напред. Проумейте кои сте вие! Проумейте кои сте вие! Проумейте кои сте вие! (Няма по-убедително подчертаване от това, когато Крион повтаря нещо три пъти.)

Любовта е шампионът на всички времена. Тя е спойката на Вселената и е тайната на вашата теория за обединението. Тя е налице на клетъчно ниво, готова да бъде освободена със съответното действие. Тя е безусловна и уникална. Установява мир там, където по-рано не е съществувал. Дава покой там, където преди е бил невъзможен. Любовта е мъдра. Тя е слънцето вътре в слънцето и произтича от един-единствен източник. Няма нищо по-велико от нея. Нищо лошо и негативно не може да се сравни с любовта и тя е ваша, за да я вземете в новата енергия.

Знай това, приятелю мой: не можеш да отречеш истината за това, което четеш сега. Тя ще остане в съзнанието ти дълго след като оставиш тази книга. Звучи вярно, защото е истина. Заяви я!

Крион

Въпроси - Объркването

Бонд — Sat, 18 Apr 2009 10:21:57 GMT

Въпрос: Крион, уважавам твоето присъствие и любовта ти и признавам усещането за близостта ти до мен сега, както винаги. Ти ме доведе до този етап да искам да науча повече за механизма на нещата, затова ще задам няколко многостранни въпроса по същия начин, по който ти даваше многостранни отговори в миналото. Позволи ми да започна с един по-основен:

Преди ден бях в един метафизичен магазин и останах удивен от количеството различни системи и методи, които се взираха в мен от книгите по лавиците. Ще спомена само няколко: имаше книги и съвети от най-различни учители по йога със странни имена (и външен вид). Имаше книги и методики по астрология, карти Таро, прераждане, регресии в минал живот, психична хирургия и НЛО... всичките на една и съща лавица. Предлагаха се минерали и полускъпоценни камъни, които трябваше да означават или да лекуват нещо. Имаше руни и книги със значенията на руните. Имаше методики за лечение с цветове, със звуци, ароматерапия и лечение чрез докосване. Имаше книги за фигурите и цветовете, които изглежда имаха важно значение. Имаше звездни истории, небесни карти, карти на неподвижните звезди, слънчеви карти и таблици на лунните фази. Имаше информация за аурите, чакрите, техниките за медитация и дори за човешкия духовен секс. После преглътнах с огромно усилие, когато забелязах "раздела за ченълинг". Изглежда, че съществуваха безброй същества, които правеха съвсем същото, което правя аз сега, с купища книги. Следваха книги за древните цивилизации на Земята и книги от американските индианци, и дори книги от космоса!

Какво означава всичко това? Как можем да се ориентираме в тази на пръв поглед конкурентна и равностойна информация? Коя е вярната? Как да избираме?

Отговор: Поздравления! Отново говоря на всички вас, сега с по-ясен глас от преди, благодарение на опита, който натрупа моят партньор в хода на работата.

В следващите отговори ще се натъквате на една повтаряща се тема. Тя е за вашата култура, за вашите отпечатъци и за предубежденията, които насаждат в мисленето ви. В предишните послания говорих за вашата земна религия и за това как е била премоделирана и оформена, за да служи на човешкия стремеж за власт. Няма по-убедителен пример за това от позицията на вашия (на моя партньор) въпрос.

От самото раждане вас ви учат да предадете силата си на Бог и да станете покорни и послушни. Почитате Бог, като се кланяте, коленичите и пълзите пред Него, поради вашата самовтълпена нищожност като човешко същество. Продължавате да търсите единствения Бог, единствената система или единствената доктрина, която обяснява всичко за ваше удовлетворение. Обикновено тази доктрина се оказва набор от правила или методи за сдобиване с Божията благосклонност или обяснява ясно причинно-следствената връзка за наказанието или възнаграждението.

Скъпи мой, когато обходи магазина, кой ти каза, че трябва да избереш религия от рафта? Това не е място със съперничещи си доктрини, които те молят да "избереш" една от тях или да приемеш някаква вяра. Нека те попитам следното: когато беше в училище като младеж, в кой предмет "вярваше"? Кой от тях приемаше, а отхвърляше другите? Науката или историята, или трудовото обучение, или езиците? Това е глупав въпрос (ще кажеш навярно)... да, наистина! Ти беше в училище като млад, пълен със сила човек, готов да учи за вашия свят и за вашата работа, и да трупа опит. Никога не ти е минавало през ума да избереш един предмет, да му позволиш да те пороби и да отхвърлиш останалите.

Същото важи сега за твоята духовност. Ще се постарая да бъда съвсем ясен по този въпрос. Магазинът, в който си бил, е "железарският магазин" за механизмите на нещата във Вселената. Там би могъл да намериш частите и механизмите на цялото натрупано досега познание за начина, по който се случват нещата, за заредената със сила "частица от Бог", която ходи по тази планета. Както ще продължа да ви напомням, вие сте избраните. Вие сте озарените и вие сте онези, на които съм тук да служа. Няма по-велики същества на тази Земя от онези, които учат уроците си! Повярвайте! Всички останали са дошли, за да служат на престоя ви тук. Това знание е скрито от вас във вашата илюзорна действителност на урока, но е истина. Вашият дуализъм е вашето поле за открития.

Комбинираните лавици са вашите енциклопедии за знания. Всички неща, които спомена, са уместни... всички! Да, съществува лечение с камъни и с цветове, и със звуци, и с фигури. Както вече ви информирах, истинската сила ще принадлежи на малцината, които съумеят да ги съчетаят в едно цяло! Засега, дори поотделно те пак са могъщи. Има ли излекувани хора чрез тях? Отговорът е ДА. Астрологията, която е науката за магнитната настройка на вашия рожден отпечатък, има своето място. Изучаването на методите на Таро и руните е изключително ценно. В момента има термометри на вашия растеж, които отчитат с максимална точност, когато се използват и тълкуват правилно. Ако желаете, има какво да научите за енергийното балансиране на вашето тяло; тоест науката за аурите и чакрите и дори за човешкия секс. Сексът не ви е даден само като биологически начин за възпроизводство. Той е предназначен да бъде и духовен мост между жената и мъжа, който ги свързва духовно и същевременно осигурява необходимите биологични функции.

Книгите за древните хора или за йогите и шаманите са капсули на времето от вас за вас... това никога ли не ви е хрумвало? Вероятно ще ви даде съвършено нова гледна точка към историята. Каква роля смятате, че сте изиграли в нея? Възможно ли е някой от тези древни хора по рафтовете да сте били вие? Това сигурно ще ви заинтригува. То е нещо, което аз не мога да изживея като Крион. То е само ваше и се разкрива в своята истина. Заровени в миналите ви преживявания съществуват прекрасни пътепоказатели за това защо сте такива, каквито сте днес. Освен това вашият подход днес ще се отрази върху бъдещите ви прераждания. Такъв е сложният, но прекрасен механизъм на вашите уроци в кармата и вие трябва да искате да знаете повече за него, защото ползата ще бъде незабавна.

Колкото до разнообразието от автори, имайте предвид, че истината е истина и вие ще намирате последователни принципи на всяка крачка, дори културите и езиците да се различават.

Книгите, предадени чрез ченълинг? Знам, че ще имате още въпроси по тази тема. Повечето са истински. Някои не са. Вашата интуиция ще ви подскаже истината. Истинските са канализирани на най-високото ниво от най-различни същества, посветени на служене и обучение; затова информацията е толкова разнообразна. Не я възприемайте задължително като противоречива, просто е дадена от различни гледни точки. По-нататък ще се спра на този въпрос, но пак ще ви кажа, както преди, че не всички канализирани предсказания са точни, поради промените на Земята през последните години. Те може и да са били точни за времето, когато са били писани, но не е задължително да са верни сега. Все пак, някои предсказания отпреди 1000 години отново са точни, след като са били неутрализирани чрез човешките действия, но наскоро са си възвърнали точността. Това изненадва ли ви? Спомнете си, че вие имате ограничено линейно време, което не важи във Вселената. Всяка истинска канализирана информация винаги се дава в съвършената енергия на любовта. Не е необходимо да обяснявам на теб, моя партньор, как се отразява това върху изхода, нали? Колкото до ченълинг от космоса... какво е това тук според теб?

В последните послания ви дадох прозрение и за НЛО. Нима е чудно, че те играят толкова важна роля в метафизиката? Запомнете предупреждението: все още непонятните неща не са задължително злонамерени, страховити или призрачни... а само все още неразбираеми. Отдавайте на тези неща място и толерантност, както бихте направили, ако най-неочаквано откриете съвършено нов физичен закон, който трябва да изследвате (което ще стане, между другото).

За всички вас, следващият път, когато влезете в такъв магазин, направете го с любов и толерантност. След това споделете помежду си как се чувствате. Към кои книги посягате? За какво бихте искали да знаете повече? Като същество с божествен произход, което учи уроците си на тази планета, какво желаете да знаете?... След това вземете подходящия материал. Вашето умение да правите разлика е изключително важно в тази нова енергия. Не след дълго плявата ще бъде отделена от зърното по лавиците на тези магазини.

Въпрос: Ти каза: "Вашият дуализъм е вашето поле за открития." Какво означава това? Чувал съм и други да говорят за "дуализма". Какво представлява той?

Отговор: За вас е трудно за осмислите това понятие. Трудно е, тъй като е нарочно блокирано от всеки човек в обучение. В предишните послания съм говорил многократно за него, но въпреки това то продължава да ви озадачава. Време е да се разделите със старото мислене и да приемете новите основни истини.

Моля ви, бъдете открити и проумейте следното: всички вие сте възвишени същества, които вървят по тази планета, предрешени като обикновени биологични същества... и тази премяна заблуждава всички, дори вас самите. Това е основата на дуализма. Всъщност вие сте двама човека. "Истинският вие" сте възвишеното същество, чиято сила и познание притежава всеки един от вас, а "илюзията" е обвивката на човешкото същество със свой урок. Иронията тук е, че вие възприемате илюзията като действителност, а истинската си същност като илюзия. Много от вас изобщо не долавят своя истински аз! Най-големите открития в уроците си, които ще направите, са във връзка с тази двойственост. Най-големите успехи в израстването се коренят в разбирането на този дуализъм и в осъзнаването на разменените роли на "истината" и "илюзията". Въпреки че не можете да видите наистина вашия Висш Аз (защото урокът ви щеше да изгуби своя смисъл), можете да се сдобиете с работни знания и разбиране на истинската си същност. Когато това стане, тогава можете да поемете своята сила... но не преди това. Следователно вашето поле за открития е това на самоосъзнаването и истината за двойствеността вътре във вас и начините за подобряването им.

Освен това не мога да подчертая достатъчно убедително следното: вие и онези около вас сте избрали вашите човешки обстоятелства много преди да дойдете тук. Нещата, през които преминавате в момента, са част от един план, задвижен от вас самите. Моля ви да не обърквате това с предопределението. Предопределението не играе никаква роля тук. Истинското предопределение създава проблеми и диктува решения. В настоящата ситуация вие сте си дали само проблемите. Решенията се случват чрез вашето самоосъзнаване и реализация. Разполагате с проблем и инструментите и силата да го разрешите. Когато го направите, това на свой ред повишава вибрацията на планетата.

Въпрос: Как така нашето лично самоосъзнаване и личното ни овладяване на урока пораждат промяна във вибрацията на планетата? Изглежда прекалено величествено. Защо не се отразява само върху нас, на индивидуално ниво?

Отговор: Отговорът е прост. В миналите послания говорих за значението на връзката между вас лично и Земята като цяло. Аз съм тук и правя нещо за Земята, но то се отразява директно върху вашата духовна сила и здраве. Планетата е класната стая. Вие сте в нея и всичко, което се случва в класната стая, се случва и на вас. Обратното важи с пълна сила. Колкото повече просветление съществува, толкова повече се уравновесява планетата.

В крайна сметка класната стая се изпълва със знаещи ученици и престава да бъде необходима, когато учениците завършат своето обучение. В процеса между обучението и завършването класната стая бавно се променя, тъй като все повече ученици овладяват уроците си. Когато ходехте на училище, не е ли вярно, че можехте да влезете в една класна стая и да познаете на кой клас се преподава? Не се ли ориентирахте на какво ниво са учениците? Класната стая се променя с нарастването на усвоения материал. Старите уроци отпадат и се появяват нови, по-напреднали уроци. Цялото се променя успоредно с отделните части, а частите определят промяната.

Другата причина е, че вие (като отделни части) всъщност не сте сами в урока си. Имате важни вътрешни дела с другите около вас (по предварителен план и споразумение). Ето защо онова, което възприемате като лично израстване, променя групата по същия начин, по който променя и класната стая.

Въпрос: По-късно искам да науча повече за начина, по който действа тази групова карма, но в момента бих желал да обсъдим екстрасенсите и медиумите. Първо, кой съм аз, че трябва да правя това? Ако отговорът изглежда личен или частен, ще разбера, че се отнася само за мен, и няма да го включа в книгата.

Отговор: Отговорът едва ли е частен; той е проста истина! Ти се съгласи да го направиш преди идването си на Земята. Сега е избраният момент... и ето те теб. Това е. Голяма част от нещата, които си направил през живота си, са те подготвили за това, както беше според плана. Интересът ти към логичното не беше случаен, нито фактът, че ти прие рано фундаменталните християнски вярвания. Това те държеше далеч от метафизиката, но все пак вътре във вибрацията на любовта. То спомогна за създаването на идеална "леха" за ясни транскрипции, свободни от чужди влияния. Ти си склонен само към практичното и логичното, което ни води до причината да задаваш подобни въпроси.

Въпрос: Защо не напускам тялото си по време на ченълинга като останалите? На хората, които посещават сеансите на Крион, това им се струва лишено от драматизъм. И как мога да знам, че нещата, които предавам, са точни, щом не изпадам в "транс"?

Отговор: Две от качествата на новата енергия са отговорността и последователността. Ще започнеш да забелязваш, че на медиумите вече няма да им се налага да "преотстъпват" личността си на съществото, което предава посланието. Сега, когато носите цялата сила на собствената си душа, ще стане възможно да се предават по-ясни послания. Най-добрият ченълинг е партньорство; преди беше "преотстъпване". Трябваше да бъде така, понеже вие не можехте да поемете положението, съчетаващо този вид сила със собствената ви стара вибрация. Новото партньорство се характеризира с цялостност и последователност. Това не означава, че по-рано не е имало последователност. В никакъв случай! Но преди медиумът можеше да "преотстъпи" себе си и да предава информацията и действията като идващи от някой друг. Сега партньорството изисква отговорността да се поема и от човека, тъй като той е активен участник. Всъщност новото, по-ясно тълкуване се дължи на факта, че вашият "Висш Аз" (който знае всичко, каквото знам аз) потвърждава превода, преди да го изречеш. Това е проверката на смисъла. Тя е нещо ново. Този нов метод е по-труден от стария, тъй като включва вашата човешка личност, напълно съзнателна по време на ченълинга. Трудността се заключава във факта, че трябва да се упражнявате да стоите "вътре" в себе си по време на ченълинга и е наложително егото да бъде потиснато.

Онези, които се чувстват най-удобно със стария метод на ченълинг, могат да продължат в пълна хармония с това, което се случва сега, но новата енергия ще донесе по-добър, по-ясен начин на използване, ако пожелаят.

Въпрос: Защо някои хора смятат, че медиумът трябва да говори несвързано, с недомлъвки или със странен глас, за да може да му се вярва? Защо някои от присъстващите дори искат да ги "уговарят", като деца? Каква полза имат от това?

Отговор: Недей да съдиш и преценяваш никой човек, медиум или присъстващ! Всичко е уместно за времето си. Много хора трябва да имат пред себе си фигура със симулиран авторитет, с всички качества на родител, за да повярват в достоверността на случващото се. Някои се нуждаят от драматизма на онова, което възприемат като фигура от друг свят, за да се доверят на медиума. Защо се впечатляваш от всичко това и губиш скъпоценността на себеоткриването заради подобни неща? Работата на останалите медиуми е точно толкова истинска, колкото и твоята. Помисли внимателно, преди да изречеш на глас критика към нечий чужд начин на възприемане на Духа! Скъпи партньоре, чувствай се предупреден по този въпрос... живей в любов.

Въпрос: Трябва да задам още един деликатен въпрос, който винаги ме е мъчил. Защо екстрасенсите и медиумите никога не са съвсем "в тон" помежду си за нещата, които виждат или предсказват? Как е възможно това, ако всички "разгадават" една и съща вселена?

Отговор: Това не е труден въпрос, нито пък неуместен... но отново вашите представи за онова, което очаквате, се отразяват върху реакциите ви. Да бъдем наясно: ако можехте да видите цялата си душа и знаехте какво има от другата страна на воала, тогава уроците ви тук щяха да са излишни. Следвайте тази логика и осъзнайте, че вашите знания и представи за "другата страна" проблясват през филтрите на мисълта и интуицията и рядко ви се дават в чист вид. Представете си следното: ако всички вие можехте да се съберете заедно и да докажете необоримо, че сте частица от Бог, която върви по Земята и овладява урока си... макар и предрешена, тогава ние (Вселената) щяхме да "изгасим прожекторите" и вие щяхте да се приберете у дома. Класът се разпуска.

Колкото до тълкуванията и предсказанията, вие ще продължите да виждате през опушено стъкло... само че доста от вас осъзнават, че напоследък стъклото започва да се прочиства, позволявайки много по-ясни тълкувания. Ще ви дам нова представа за екстрасенсите и "ясновидците". Да кажем, че трима екстрасенси желаят да видят какво има от друга страна на вратата (в този случай вратата представлява воала). Те не могат да отворят вратата, тъй като това не е позволено. Вместо това те откриват, че ако коленичат, се сдобиват с рядката способност да гледат през процепа под вратата. И тримата коленичат и надникват под вратата. И тримата съзират едно и също нещо през процепа: виждат друга по-малка врата и подметките на някакви обувки. И тримата виждат една и съща картина, но от нея могат да се извлекат много неща.

Всички екстрасенси виждат със стопроцентова точност и на този етап получават верен и точен поглед към другата страна. Това е тяхната дарба и всички виждат наличното като истина. Единият екстрасенс смята, че по-малката врата е отворът към вашия Висш Аз, а обувките означават, че от другата страна на вратата стои висок духовен водач-мъж, който е готов да ви се притече на помощ. Другият екстрасенс смята, че по-малката врата е заключена и води към пещерата на познанието, а обувките принадлежат на ангел-жена, която държи ключа. Третият екстрасенс, който е най-уравновесен от тримата, не прави никакви заключения, докато не (1) помоли своя Висш Аз да потвърди онова, което вижда; и (2) ако се съмнява, се допитва до други хора със сходно мислене за мнението им. Защо се консултира с другите? Защото новата енергия го обуславя. Сега съвместните усилия пораждат допълнителна сила и яснота.

След потвърждението третият екстрасенс е далеч по-способен да превежда и предава информацията, тъй като той може да се отърси от човешките предубеждения, които често се намесват. Той установява, че обувките са просто обувки, без някой да ги е обул. Било е неправилно земно предположение от страна на другите двама да заключат, че във всички обувки има същество, което ги носи. Вратата? Балансираният екстрасенс осъзнава, че това е просто огледало, което отразява другата страна на вратата, изпод която наднича. Тя изобщо няма да се отвори; било е илюзия. Не всички неща, които приличат на врати, се отварят. Тогава той пристъпва към тълкуването на смисъла на чифта обувки и отразената врата, нещо, което би убягнало на другите двама. Следователно имате трима истински екстрасенси, които са видели истината, но само един е разбрал какво представлява тя в действителност. За това човекът трябва да се отличава с мъдрост, равновесие и преценка. Добрият екстрасенс в новата енергия притежава две умения: първо, да умее да "вижда" под вратата; и второ, способността да преценява какво означава видяното. Именно това се случва с фалшивите предсказания за наклона на Земята. Както споменах в предишните послания, накланянето е само магнитно и е моя работа. Идеята за промяната беше "видяна" правилно от мнозина, но не беше напълно разбрана от всички.

Вселената е съвсем буквална. Всичко не е такова, каквото изглежда от вашата страна, дори да си въобразявате, че може да имате отговора на мистерията. Най-напред трябва да се отърсите от всички земни предубеждения. Тъкмо това е основният недостатък на вашия научен метод в момента. В бъдеще ще ви дам повече информация по въпроса, ако искате, но е достатъчно да знаете, че не можете да различите физическите универсални истини, ако прилагате човешки възприятия и предубеждения към вашите логически модели.

И така, виждате, че има много истини за прозиране... като тези, които възприемате сега; но трябва да се разделите с вашите културални и земни предубеждения. Сега можете да превеждате свободно дори неща, които на пръв поглед нямат смисъл в старите ви логични модели, но които някой ден ще бъдат всеизвестни познания.

Крион

Личността в Ченълинга

Бонд — Fri, 17 Apr 2009 10:18:32 GMT

Преди да попитате още неща за медиумите, които ви интересуват, ето още информация за наскоро случилите се неща на Земята в тази връзка. Сигурно ще ви е интересно да отбележите, че по-голямата част от канализираната информация в миналото е идвала чрез същества, които са овладявали свои уроци на Земята и са се връщали с информация за вас. Това няма да се промени и продължава да е подходящо, както вече съм казвал. Можете да го проверите лесно, като попитате директно канализираното същество. Всички те имат имена. Някои от имената са същите, които са имали, докато са овладявали урока на Земята, а други използват своите звукови тонални имена (или най-близкия им вариант до вашия слух, както правя аз). Почти всеки от тях ще признае с готовност кой е бил тук, на Земята.

Има две причини, поради които тези канали са полезни: Първо, те са минали през урока на вашата планета и са съвсем наясно с преживяването, затова разбират собствените ви уроци и илюзии. Изпитали са дуализма и са обитавали тела като вашето собствено. Това им дава чудесна изходна платформа от знания, защото вече знаят какво чувствате, когато работите с тях. Втората причина за ползата от "миналия през урока канал" е, че в миналото те са били единствените същества, които са можели да издържат на ниската вибрационна стойност на вашите тела. Без новата енергия, новите настройки и "разрешението", дадено от делата ви, нямаше да има такива като Крион. Това означава, че те е трябвало да преминат през урока поне веднъж, за да се върнат и да предават послания чрез някой човек. Сега, в новата енергия, вие получавате преимуществото на двата вида канали. Новата енергия позволява на информацията да тече и към двата вида, дори за онези, които са ви предавали информация от години.

Държа да обясня, че за пръв път Крион и другите като мен сме свободни да бъдем с вас и да ви предаваме послания, докато вие овладявате урока си. Това е нещо ново и вие си го заслужихте. Сега разполагате със същества, които ви дават информация и са посветени единствено на служене, без никога да са били на обучение някъде във Вселената. Нашето предназначение е да ви даваме нова информация, която е била недопустима за хората в старата енергия, и да ви дарим със съвършено ново разбиране. Както казах, и другите имат достъп до това сега, но не се изненадвайте, ако някои от тях напуснат Земята, за да се върнат отново да учат урока си... след като са приключили своята работа по предаването на информация. Това е ключът към тяхното служене, тоест да овладеят урок някъде във Вселената, а после да се завърнат като учители-канали в телата от видовете, в които са се инкарнирали по време на уроците си.

Както съм обяснявал в предишни послания, Крион винаги е съществувал и моето единствено предназначение е да служа на овладяващите урока като майстор по магнетизъм или по-точно като техник на служба. Притежавам пълно познание за механизмите на Вселената и пълно познание за структурата на вашите уроци, също както и вие, когато не сте тук. Вашият строеж не се различава кой знае колко от този на другите. Не се изненадвайте, когато един ден от някой НЛО излезе да ви поздрави същество, което изглежда почти като вас! Естествено, има много варианти, но те са далеч от вашите научнофантастични истории.

Има много като мен, посветени да ви служим, а предметът на службата ни е най-различен, както и информацията, която ви даваме, е според специализацията ни. Моята специалност е да ви обясня вашия дуализъм, значението на магнитната ви мрежа, вашите телесни реакции на провежданите от мен промени, функциите на вашия отпечатък и имплантите ви. Освен това мога да обясня всичко в уместността на вашите минали животи и начина, по който стават нещата в общи линии. Основната ми задача в момента обаче е да ви накарам да осъзнаете новата сила, с която разполагате посредством енергията на любовта, за да ви помогна да се изчистите от илюзорните страхове, които още владеят съкровеното ви съзнание.

Други от нас могат да ви дадат широко разнообразие от познания. Например: Старши Учителите, Старши Техниците (като мен), Водачите и Старши Водачите, онези в урок, които се връщат като учители (медиуми или канали), Ангелите (които работят директно с единствения източник) и широк спектър от вътрешни работници. Не можете да си представите с каква активност и подкрепа сте заобиколени! Голяма част отива за поддържането на тази планета като подходящ терен за вашия урок. Има огромен брой същества, които работят за всеки човек в обучение.

Сега разбирате ли колко сте специални? Дори когато партньорът ми превежда това последно изречение, усещам в него трепет на неудобство. По-късно ще отговоря на въпросите му за онези, които сега умират на вашата планета. Онези, които умират, са доказателство за всичко, което прави Вселената на вашата арена в момента.

Обичаме ви искрено. Ние сме тук със съвършена уместност и правилност, за вас и само за вас. Сега вие притежавате способността да го проумеете напълно, както и да продължите напред с много по-голяма сила, просветление и мъдрост. Живеете и овладявате урока си в този момент, защото сами сте избрали така. Не е случайно, че сте тук сега. Осъзнайте това и се извисете до мястото, където сте създадени да бъдете. Превърнете тази инкарнация в достойна за честване!

Крион

Въпроси за земните Медиуми

Бонд — Thu, 16 Apr 2009 10:17:07 GMT

От писателя:

Следват въпроси за определени известни личности, които предават послания на Земята сега или са правили предсказания. Дори да не сте чували за тези хора, моля ви да продължите да четете, тъй като отговорите на Крион съдържат ценна обща информация.

Въпрос: Любопитно ми е какво ще ми кажеш за така наречения Рамта. Той се ползва с високата репутация на всички канализирани същества, като от дълги години се радва на известност и популярност. Уместно ли е това същество?

Отговор: Трябва да знаеш, че няма неуместни същества, които предават послания за вас на Земята. Ако съществува нещо неуместно, то е сред човеците, които се преструват на медиуми, или в онези, които призовавайки негативността да им служи, си измислят тъмната страна. Рамта е съвършено уместен и дава добра информация.

Рамта, известен на мен като трисричното същество РАМ-МА-ТА, е сред най-висшите служещи. Неговите качества са почти на ренегат; но без отричането или сепаратизма, а само свободата. Рамта е свободен да служи по неструктуриран начин из цялата Вселена, докато аз съм напълно структуриран и отговарям за вашите уроци. Всичко е точно както трябва да бъде. Рамта е от онзи вид служене, за което говорих по-рано. Той е същество, което преминава през урок (или няколко урока), после се връща обратно, за да ви даде онова, от което смята, че се нуждаете, въз основа на собствения си опит, докато е бил на вашата планета. Всъщност той е учител и притежава свободата на учителя. Неговите послания са предназначени конкретно за хората, които се нуждаят от него, за разлика от общите послания като моите. Той винаги поучава от позицията на любовта (както и всички ние).

Рамта е едно-единствено канализирано същество и работи само чрез един човешки индивид. Това е концепция на старата енергия и трябва да бъде така... но скоро може да претърпи промяна. Той е свободен да си тръгне, когато пожелае, и когато го направи, може да реши да дойде отново, за овладее урок с вас или някъде другаде във Вселената. Този вид служене е много специално, както можете да си представите, защото включва огромно разнообразие и изисква невероятно познание.

Въпрос: Каза, че Рамта е "едно-единствено" канализирано същество, но въпреки това Рамта учи другите как да предават неговата енергия. В Книга Първа на Крион ти каза още, че каналите на Крион са ограничени само до 9 човека, но после добави, че всеки може да те призове на помощ. Как става това?

Отговор: Невъзможно ми е наистина да обясня механизмите на този процес, но мога да ти разкажа за намерението, а ти да вникнеш в резултатите. Процесът е многопластов. Най-горният слой е единственият медиум на Рамта или в моя случай деветте човека, който канализират Крион на Земята. Останалите слоеве са от същата енергия, но без силата на изискването за записване и обучение. Приеми горния слой като първоначалното даване на истината и енергията, а следващите слоеве като тяхно споделяне. Всеки човек може да призове енергията на всяко същество, надарено съответната способност и разрешение да я сподели. Но едва малцина от вас могат да изискат оригиналната информация с авторитет и последователност.

Много от съществата на служба в новата енергия могат да имат по няколко преводача от първия слой. Броят им се ограничава до онези, които са сключили договор да го правят. Както вече споменах в предишните послания, понастоящем Крион се предава от 9 човека на Земята (потърсете точните места на Земята, описани в Книга Първа). Същото важи и за Солара. Това ценно същество също предава послания и учения по целия свят в райони, които никога не са имали досег със съвременните западни писания. Също така е възможно вие никога да не се запознаете помежду си (медиумите, които предават посланията на едно и също същество).

Знай и следното, партньоре: ако ти беше отхвърлил този прозорец на възможност от Крион, аз щях да премина към следващия човек по ред. Тези послания са твърде важни, за да бъдат спрени от егото на някой човек в обучение. Поздравявам всички вас, които сте видели прозорците и сте минали през тях.

Въпрос: Някои хора критикуват жената, която приема послания от Рамта, заради начина на живот и богатството, което е натрупала като медиум. Какво ще кажеш за това?

Отговор: Оценката, която дава Вселената, не е критична. Поздравяват я, че е отдала живота си на това дело. Положението дразни само човешките същества, а неверниците винаги ще проявяват нетърпимост, тъй като веднага започват да подозират измама. Нека ти задам следния въпрос: вече ти дадох метода за получаване на подкрепа и изобилие, докато овладяваш урока си, чрез правилно общуване с твоите духовни водачи. Казах ти, че това е твоята награда - да имаш спокойствие и да не се тревожиш за такива неща. Нима тогава би отрекъл същия дар за останалите работници, докато ти го вземаш за себе си? Освен това, какво би поискал в земно заплащане, ако аз те помоля да се откажеш от начина си на живот и да започнеш да преподаваш ученията ми... и следователно да изгубиш част от годините, които ти остават в този живот? Тази жена-медиум е направила всичките тези неща и очевидно е получила издръжка и изобилие. Изгради отношението си към нея с толерантността на любовта, за която говоря. Тя е искрено обичана и заслужава почести. Сега възприемаш ли я така, както аз?

Почти всички големи религии на Земята са натрупали огромни земни богатства, дори онези, които служат на гладните и бедните. Щом приемате това, защо да имате различно отношение към хората, посветени на друго служене? Тук механизмът на "любовта" е еднакъв, защото Вселената е буквална и вижда и почита искреното общуване без пристрастия, с един човек или с много хора. Както вече споменах, вие можете да наблюдавате резултатите от молитвата във всички точки на планетата, а имената, с които хората назовават религията и сектата, са без значение. Ключът е любовта. Работата и общуването, осъществени с любов, ще имат резултат; не се заблуждавайте. Вие заслужавате да се радвате на удобства и изобилие, докато овладявате урока си. Рамта учи същото. Ще установите, че тази тема преобладава при всички учители в новата енергия, защото тя е основна истина.

Въпрос: Как е възможно това, когато толкова много хора умират в бедност на тази планета? Звучи малко невероятно.

Отговор: Вярно е, че всички вие сте тук, за да преминете през кармата и свързаните с нея уроци. Това важи за всички части на света. Забележете, че казах "заслужавате" удобства и изобилие. Хората, които отричат дуализма, които остават небалансирани, отхвърлят любовта, приемат негативността и избират да повтарят безкрайно кармата, няма да имат спокойствие и вътрешен мир, докато не преобърнат този процес. Онези, които заслужават награда, няма да я получат, докато не се качат на подиума, за да си я вземат.

Скъпи мои, сега осъзнавате ли колко е важно посланието, което ви носим? Осъзнайте вашия дуализъм. Осъзнайте вашата сила. Осъзнайте урока си и направете необходимите крачки към толерантността и любящото общуване с духовните си водачи. Толкова е просто. Всеки един от вас се отличава с различно положение в живота, но дуализмът е съвършено универсален сред хората. Това послание е за всички, дори за онези, които умират от глад в третия свят. Причината, поради която всичко се появява най-напред на Запад, е, че вие, които живеете по-удобно, можете да се съберете заедно и да дадете добра вербализация в молитва и медитация за останалите. В първите послания вече ви посочих механизмите за това. Сега ги използвайте, за да помогнете на другите.

Въпрос: Любопитен съм и за още нещо. Разкажи ми за Солара. Не съм чел нейния ченълинг, понеже ти ме посъветва така, но тук има силна връзка за мен.

Отговор: Нищо чудно, че "усещаш" връзката. Солара е от новата енергия. Това същество, също в ченълинг с жена, е от вида пълно служене, което описах. Истинското му име е доста по-различно от "Солара", но последното е подходящо за вашия език и притежава някои от същите тонални качества, които подсказват кое е. За вас Солара означава златистия цвят, така, както Крион е медният цвят, както описах в предишните послания.

При медиумите съществуват много семантични различия, в зависимост от техните лични преводи. В края на краищата, ти (моят партньор) използваш собствения си биологичен мозък и културно образование за превода на моите мисловни пакети. Казвам ти го, защото не искам ти или хората, които четат тези редове, да се обърквате от названията на универсалните същества. Названията, които и давате - духовни водачи, ангели, учители и т. н. - са без значение. Важна е тяхната вибрация. Дали това е цялостна любов? След това използвайте преценката си, за да оцените тяхната мисия, и ще можете да ги категоризирате, които ви е необходимо на вас, хората, за да се чувствате удобно.

Солара е от най-висшата йерархия. Солара е старши учител (или ангел за някои). Това същество те вълнува (моя партньор), тъй като "усещането" е същото както с мен. Любовта се лее, когато това същество говори чрез човека, който е избрал да върши тази работа. Същото става с теб и ти чувстваш същия "прилив на любов", който изпитва и тя, защото нашите вибрации са много сходни.

Моето служене е различно и по-специфично от това на Солара, но и двамата притежаваме много общи качества: и двамата сме същества, отдадени единствено на служене. Тоест, никой от нас не е бил човек на Земята. И двамата сме тук в новата енергия, за да дадем конкретни знания и да преподаваме с любов. Никой от нас не би могъл да е тук досега. Напълно уместно Солара пристигна преди мен, за да ви даде представа как стават нещата. Като старши учител Солара има правото да ви преподава звездна информация. Тази информация се дава с любов, точно както моята конкретна информация се дава с любов към индивидуалните ви животи. Потърсете внимателно приликите; вибрацията на любовта е навсякъде. И двамата говорим за вибрационните промени. И двамата говорим за прозореца на енергийната промяна и за вашите нови сили, и двамата говорим за новото измерение на човешката мисъл и просветление. Освен това този учител предсказа моята работа. Потърсете прогнозите му.

Същевременно Солара дава на своя канал същото "покритие", каквото имаш и ти (моят партньор), нещо, за което не си разговарял с никого. За теб би било лесно да станеш Крион и да оставиш зад себе си стария си живот. Това е цялостността, която изпитваш с мен, и необходимият начин, по който трябва да съществуваме заедно, за да вършиш работата си.

Въпрос: Преди три години седях пасивно пред доктор Франк Алпър, който приема ченълинг от едно същество, наречено Адамис. Той е първият, който заговори за теб по име. Впоследствие започнах да изпитвам уважение към предсказанията му. Разкажи ми за Адамис.

Отговор: Адамис е истински пионер. Какво предизвикателство беше за това същество... да се инкарнира и докато е на Земята, да осъзнае дуализма толкова пълно, че да може да канализира себе си, докато овладяваше своя урок... и всичко това в старата енергия! Това скъпо същество постоянно бива приветствано на най-високо ниво. Адамис е много стара земна душа, сключила договор да прекара тази инкарнация в роля, която беше предвестник на настъпващите неща. Беше уместно да го направи, тъй като в миналите си животи той неведнъж е извисявал различни цивилизации. Наше общо желание е всеки един от вас да осъзнае дуализма до такава степен, че да може да получава информация по същия начин. Ако всеки един от вас стане "едно" с душата си, докато овладява своя урок, вие ще напуснете Земята незабавно и мигновено, тъй като урокът вече не е необходим нито на вас, нито на планетата. Това, което успя да постигне Адамис обаче, е да установи толкова леко общуване между духовните водачи и душата си, че да дава хубави, разбираеми преводи... помогнали на много хора през годините, включително и на теб (моя партньор).

Освен това Адамис е тук, на Земята, за последен път. И той като мен притежава технически качества и ще продължи да служи на Земята до край. Той ме познава и аз го познавам. Тук има голяма любов, както и огромен космически хумор... който един ден ще разберете.

Въпрос: И накрая, как можем да използваме предсказанията на древния Нострадамус?

Отговор: Нострадамус едва ли може да се нарече древен, но във вашата терминология той е исторически пророк, чиито предсказания се отличават с точност в обхвата на четири столетия. Това е важно. Сега оставете настрана работата му. Новата енергия е неутрализирала прозренията му. Той беше точен, но вие успяхте да повишите вибрацията на планетата до положението на новата енергия и това промени бъдещето ви. Както описах в предишните послания, неговите карти и предсказания за бреговите линии след 2001 година и картите на индианците Хопи са различни. Въпреки че и двете бяха канализирани от най-високо ниво, предсказанията на Хопи са по-точни - макар да са по-стари! Всичко това доказва казаното от мен: че бъдещето е подвижна мишена, подвластно на делата ви... а вашето линейно време е илюзия на фона на истинската универсална действителност.

Пак казвам, това е причината да съм тук. Вие си заслужихте новата вибрация и тя е вашата награда за свършената работа по повишаване енергията на планетата. Не вярвайте на никой, който ви казва точно какво ще се случи с планетата ви в даден момент. Всичко е в преход и зависи изцяло от вас да го промените.

Крион

Минали животи - Бъдещи животи

Бонд — Wed, 15 Apr 2009 09:50:32 GMT

Факт е, че всички хора споделят обстоятелството, че са били на Земята много пъти. В предишните послания обясних как многобройните ви изяви образуват система посредством кармата (покритията) и "вратите" на действие, за да ви осигурят начин за работа през преражданията ("Финалната епоха", Глава 1). Сигурно сте забелязали, че в тези послания постоянно се повтаря темата за уважението, което ви отдаваме заради това. Ще продължа да говоря по този въпрос и ще го правя, докато не стане време да ви напусна. Не мога да подчертая достатъчно убедително колко много ви обичаме и почитаме ние, които служим. Причината е проста: вие сте избрали да бъдете воините на светлината. Вие сте онези, които правите разликата и създавате промяната. А ние, останалите, сме ви подкрепа... но вие трябва да свършите работата. Цялата ви земна структура, цялата документирана земна история и всичко, което възприемате като човешки същества, се върти около това. Делото ви е решаващо за Вселената. Причините за неговата важност ще останат скрити още малко и в момента не са от значение за вас. Но вие трябва да знаете, че работата ви е далеч по-грандиозна от това просто да просветлите планетата си. Моля ви да ми вярвате, когато ви казвам това!

Цялостният универсален "план" е да попаднете с определен урок на Земята, с вече описания дуализъм и с инструментите за осъществяване на индивидуална промяна. Притежавате сложни качества и предизвикателства, а вашата задача е реакцията ви към тези предизвикателства. Когато реакцията е положителна и изберете да се просветите и да се справите с тях, тогава вие индивидуално и колективно повишавате вибрацията на планетата... което е целта. Ако не го направите, повтаряте с по-тежък товар.

Когато стоите на ръба, готови да се впуснете в урока, вие се изправяте като пълноценни същества, почитани и постоянно обслужвани от всички нас, равни на всяко друго същество с вашите качества във Вселената. Където и да отидете, веднага ви разпознават и поздравяват за вашата работа, за цветовете, които излъчвате, или за овладените уроци. Вие заедно съставяте плановете, а после се появявате в най-подходящия момент за изпълняването на учебния план. Така вие сте архитектът на вашия собствен урок, затова вътре в себе си винаги разполагате с отговорите на уроците... скрити в дуализма, достъпни почти по всяко време, когато пожелаете, посредством самоосъзнаване и общуване с душата ви.

Както вече предадох, моята работа е да създам магнитно равновесие на Земята, което да съответства на делата ви. Магнетизмът е "люлката", в която човешкото съзнание и биология са седели през цялото си съществуване. Той е решаващ за равновесието ви и е предпоставка за просветлението. Бях тук, за да настроя магнетизма още преди вашето пристигане, както и още два пъти оттогава насам, за да го пренастроя. Това е моето четвърто и последно идване тук, както знаете.

Може би все още ви изглежда странно, че сте били тук многократно. Този факт се потиска от вашия отпечатък при раждането, затова до ден днешен е спорен въпрос сред кръговете на духовните водачи. Но така и трябва да бъде, защото иначе нямаше да има полза от дуализма. Всеки един от вас притежава пълно познание за всичките си инкарнации, защото душата ви ги знае без изключение. Вашата душа носи със себе си и плана на урока ви (докато сте на Земята), историята на миналото ви и отговорите, до които трябва да стигнете, за да завършите обучението си. Ако това е така (бихте могли да попитате), тогава защо просто не попитате себе си за това? Наистина! Това е цялото търсене. Деветдесет процента от работата се състои в това да постигнете просветление и да стигнете до етапа, когато осъзнавате, че можете да попитате. Искането на познанието представлява последните 10 процента. Всички вие можете да отключите познанието за миналите си животи и да го използвате за изчистване на кармата. Това беше създадено като метод за вас и замислено като начин да ви помага за мира в настоящата ситуация.

Съществуват няколко начина за изчистване на кармичните атрибути. Когато успеете да ги изчистите, получавате имплант за неутрализиране на част от отпечатъка, който ви е зачислил кармата.

(1) Първият начин за изчистване на кармата е най-старият и най-болезненият: това е методът на "преживяването". Той често изисква жертва за цял живот, а понякога и прекратяване (смърт).

(2) Друг начин е чрез осъзнаването, че кармата съществува. Това може да стане само чрез просветление. Когато сте в състояние на равновесие, често пъти кармичният урок ви се разкрива чрез интуиция или сънища, или дори чрез някаква разтърсваща случка, която "прояснява" нещата пред очите ви. Щом осъзнаете и разпознаете кармичния атрибут, той почти изчезва. Просто трябва да се изправите срещу него и да го идентифицирате напълно, за да се отървете от него. Това е все едно да търсите сред висока трева билки за болките, които ви мъчат. Щом откриете билката, я прилагате върху тялото си, за да премахнете болката. След това продължавате да търсите следващата билка в тревата, докато не излекувате всички болки.

(3) Третият начин за изчистване на кармичен атрибут е свързан с горния, но с помощта на друг балансиран човек. Както вече казах, вие не можете лесно да си помогнете, ако не сте уравновесени, а понякога е необходим друг човек, който да ви доведе до това състояние, така че да продължите да се лекувате сами. Ето защо е уместно така наречените посредници да продължат да работят с вас. Дори в новата енергия тези системни работници могат да бъдат катализаторите, помагащи на много хора да постигнат пълен баланс и да поемат по пътя си. Но имайте предвид, че системните работници трябва да осъзнаят промените, предизвикани от моята работа ("Финалната епоха", Глава 2). При промяната в магнетизма и възможността за просветление, много от симптомите на индивидите ще се променят, а голяма част от процесите ще се ускорят. Системните работници, които не обърнат внимание на този факт, ще установят, че работата им става безполезна и неефективна...

(4) Последният начин за постигане на пълно кармично очистване е посредством неутралния имплант; това беше основната информация, съдържаща се в първата поредица послания. Това е вашата нова сила и наистина е могъщ инструмент, много полезен за превръщане на отрицателното в положително на вашата планета.

Е, има нещо, което никой от вас не очаква и което много ме забавлява: загатнах факта, че всички ние сме част от цялото и че броят на цялото никога не се променя. Няма нови същества. Динамиката на Вселената съществува в една и съща численост, откакто свят светува. Тази информация е скрита от вас и вследствие на вашия отпечатък вие все още се затруднявате с нещата, които "винаги са били". Но това е така. Борбата, от която сте част, е изключително стара и динамична само в смисъла, че играчите постоянно променят образа си. Следователно това е вашият дуализъм.

Това, което се опитвам да кажа, е, че докато продължавате да почитате и уважавате древните хора заради тяхната мъдрост и се опитвате да си върнете изгубената информация и да разкриете скритите тайни на миналото, вие търсите самите себе си. Вие сте древните хора! Вие сте онези, които са използвали и скрили тайните. Вие сте онези, които са оставили послания и писания за себе си. Сигурно усещате някакъв проблясък, докато стоите над гроб, който е ваш собствен, или четете някакви древни писания, които всъщност сами сте написали. Забавлявам се с искрена обич, защото вашите отпечатъци работят толкова добре, че не разпознавате себе си в собствената си земна история.

Накрая, нека поговоря за смъртта. Вярно е, че всеки човек е биологически уникален. Тоест, след като си отидете, повече никога няма да има друго, съвсем същото изражение като вашето. Това е основната причина, поради която скърбите за смъртта на любим човек. Онези, които нямат представа за дуализма и не разбират механизма на съществата в урок, преживяват много тежко смъртта на любимите си хора. За тях няма нито смисъл, нито надежда, нито покой. Онези от вас, които се отличават с равновесие и просветление и напълно разбират какво се е случило при смъртта, пак трябва да провеждат церемония, но тя ще бъде един вид честване на току-що приключилия живот на индивида, вместо мрачни празни възпоменания без смисъл или надежда. Основна част от вашия отпечатък е да съзнавате интуитивно, че "животът" продължава след смъртта. Ако се вгледате във вашите земни религии, почти всички утвърждават това вярване. Примитивните племена, съществували в изолация стотици години, които накрая навлизат във вашите модерни времена, изповядват същите убеждения, макар никой да не им е казвал нищо за религията. Съзнаването на този факт... е интуитивно и съществува на клетъчно ниво. Тази прикрита истина ви се дава, за да имате покой в момента на човешката смърт. Хората, които упорито отхвърлят това вярване, са убили своята интуиция - те са онези, които стоят голи и уязвими за негативното, защото вашата интуиция е щит срещу мрака.

Когато зачитате вашата интуиция и усещате любовта, която изпитваме към вас, тогава можете да се сбогувате правилно с починалия. Когато вие, работниците, се събирате, за да почетете паметта на някой приятел, съберете смелостта да промените традиционната церемония и протокол. Погребението в "новата епоха" трябва да бъде нещо толкова специално и различно, че всички да го забележат.

(1) Не бива да присъства физическото тяло или някакви тленни останки. На този етап трупът вече няма никакво значение и по никакъв начин не е свят. Не обременявайте и Земята с него.

(2) Провеждайте церемонията с всички онези елементи, които бихте включили в благословено събитие.

(3) Изпълнете подходяща медитация преди и след церемонията, с уравновесени хора, които да почетат починалия. Използвайте този момент, за да се помолите за планетата, защото това е единственото предназначение на урока за онзи, който току-що го е овладял. Не се занимавайте с емоцията, която изпитвайте. Всичко е правилно и не показва слабост на духа. Напротив, показва любовта на духа и уважението към процеса.

(4) Не насърчавайте усещане за окончателност и не допускайте изричането на негативни слова. Недейте да се ровите в миналото.

(5) Ако сте в състояние, проявете чувство за хумор по време на церемонията.

Смъртта на някои същества ще бъде по-лека от тази на други, но запомнете, че смъртта е уместна, дори да не ви изглежда така в момента. Ако се озовете в ситуация, която ви се струва най-страшния ви кошмар, когато се случва неочаквана, на пръв поглед безсмислена смърт, тогава, скъпи мои, вашето осъзнаване на положението трябва да бъде двойно по-извисено, защото този урок съдържа могъщо послание за вас. Това е знак, че с вас се работи на най-високо ниво. При такива обстоятелства мнозина не "виждат" прозореца в тази светлина и се "затварят" в момент, когато би трябвало да се движат много бързо. Естествено, сърцето ви е ранено и ще слагате ръка на гърдите си с болка и мъка, без да можете да сдържите сълзите си. Въпреки това Вселената ви е дала смелостта и силата да се извисите духовно в този миг, защото най-голямото израстване става именно в подобни моменти. Знайте следното: когато нещо подобно се случва на вас или на околните ви, под повърхността на нещата винаги има смисъл и причина. Никоя смърт не е неуместна. Вие сте безмерно обичани и сте обединени в група по определена причина. Това, което прави нещата още по-странни за вас, е фактът, че преди да дойдете тук, вие сами сте съставили плана. Затова обмислете ситуацията в пълна любов и приемете спокойно събитието. Мъката и самотата за починалия са уместни и ще намалеят с времето; но съществото продължава да живее и дори е възможно да ви даде знак за това в седмиците и месеците след смъртта. Любовта, която изпитвате към починалия, се споделя и връща от него дори след смъртта. Няма нищо лошо в това да се потапяте в любовта на човека, който си е отишъл, стига да не копнеете за миналото. Това може да бъде извор на покой и утеха.

Това е надеждата. Това е реалността на любовта, защото цялото никога не се променя, а ние продължаваме нататък с взаимна любов и уважение, преминаваме през различни уроци с една-единствена цел... да се съберем и да планираме следващата си инкарнация и да отпразнуваме последната.

Крион

Вие сте избрали да бъдете воините на светлината. Вие сте онези, които правят разликата и създават промяната. Ние, останалите, ви подкрепяме, но вие трябва да свършите работата. Цялата структура на Земята, цялата документирана земна история и всичко, което възприемате като човек, се върти около това. Делото ви е решаващо за Вселената.

Въпроси за миналите животи

Бонд — Tue, 14 Apr 2009 09:40:06 GMT

Въпрос: Спомена груповата карма и каза, че по-нататък ще ми разкажеш още за нея. Как действа тя?

Отговор: Тя стои в сърцевината на повечето кармични уроци. Освен това е един от най-сложните универсални механизми. Самите вие напълно я разбирате и използвате, но за съжаление е трудно да ви я обясня, докато сте в урок, поради сложността на концепцията и вашата неспособност да я проумеете.

Може би някои от вас имат интуитивното усещане, че много от близките им са били с тях и преди, в миналите животи... че вашата майка днес по-рано ви е била син и ваша сестра преди това. Това не е нелогична или глупава мисъл. Истината е, че е по-вероятно да е факт, отколкото да не е. Когато помислите, че трябва да отработвате карма с онези, които са я създали, тогава е важно и да осъзнаете, че сте работили заедно, за да я създадете, и трябва да работите заедно, за да я неутрализирате. Това изисква усилията на група от същества, а следователно и групова карма. В миналите инкарнации вероятно сте имали баща, който ви е биел, или хора, които са били нечестни спрямо вас, или сте взели решения, довели до смъртта или страданията на определени хора. Дори само в тези примери вие сте създали сложни групово-кармични връзки. Тези хора и групи се завръщат с вас в различни времена, под различен вид, за да отиграят своята връзка с вашия кармичен отпечатък.

Например някое предишно преживяване с баща ви може да ви кара да се чувствате изоставени днес. Това чувство на пръв поглед безпричинно преобладава в живота ви, докато не успеете да обградите с любов дъщеря си... която може да е точно завърналия се ваш баща. Понякога членът на групата е просто катализатор и не се връща при вас. Той само посява семето, върху което да работите вие, и не играе роля в неутрализирането на кармата. Друг път, и по-често, той играе активна роля в неутрализирането, но не винаги както в примера с бащата (който е обектът на неутрализирането). Представата, че кармата винаги е размяна на ролите от живот в живот, не е вярна. Убийците не са връщат, за да бъдат убити, а злосторниците не се връщат, за да станат жертва на злодеяния. По-вероятно е точно обратното; тоест, вие често получавате още един шанс да понесете неправда от същата група, да се справите с нея и да постигнете просветление. Виждате ли как преодоляването се отразява и върху околните? То е част и от тяхното израстване или поне възможност за израстване. Всичко това е свързано с интуицията, с черпене на сила там, където я има, и с последователното пълно просветление на личността. Ако сте вземали лоши решения, които са били в ущърб на хората, вероятно ще получите същата възможност още веднъж. Но този път имате шанс да се доверите на интуицията и съвестта си, вместо на егото или на емоциите.

По отношение на онези, които са ви навредили... те може би са се върнали в подобни житейски позиции като възможност за вас да реагирате по различен начин и да "преодолеете" страха, свързан с миналите събития. Много пъти членовете на групата се появяват в живота ви за съвсем кратък срок, само за да "задвижат" преодоляването и да подпомогнат също собственото си кармично пречистване.

Освен това съществува и голямо количество единична, движена от събитията карма. Пример за това е ненадейната смърт при падане или удавяне. В следващата инкарнация сигурно ще изпитвате голям страх да не паднете или да не се удавите, без да виждате причина за тези чувства. Това също са страхове, които трябва да преодолеете, и са тясно свързани с интуитивното доверие в механизмите на Вселената в живота ви, а не с хората около вас. Именно тях описах по-рано като "заблудите" на вашето изражение. Това са необосновани страхове и съществуват единствено за да бъдат преодолени.

Причината всичко това да бъде така е толкова сложна, че има огромен брой взаимосвързани качества между отделните индивиди и групите. Очевидно групите се припокриват и ако животът ви предполага постоянни пътувания от едно място на друго, тогава сигурно се питате как е възможно да сте свързани с групите, но това със сигурност е така. Където и да отивате, има някой, който е там, за да ви помогне по някакъв начин, и обратното. В допълнение към тази сложна картина съществува добавеното измерение на земното време. Някои същества идват, за да прекарат живота си с вас. Някои идват, за да бъдат в живота ви само за кратко, а после се случва смъртта. Някои идват с единствената задача да умрат! Във всички случаи, всяко идване и заминаване е свързано с уроци и както споменах, драматичните събития, като смърт, травма, война и природно бедствие, носят най-големите възможности за уроци. Факторът време изисква съществата да изчакат да се преродят, понякога почти цял живот, за да бъдат съвсем малки, докато вие сте възрастни. След вашата смърт има друга група, с която те да взаимодействат. Виждате ли колко е сложно? Прилича на триизмерен шахмат с различни ходове. Един взаимодейства с мнозина и мнозина взаимодействат с един.

Ето защо, когато загубите любимите си или приятелите си, вие нямате представа дали те ще се завърнат бързо или ще изчакат по-голямата част от групата да се присъедини към тях. Освен всичко друго трябва да имате предвид и физическото разположение на Земята. Всички вие, в един или друг момент, сте били част от великите цивилизации на планетата. Често пъти това е ставало със същата група, но не винаги. По принцип групите обикновено се държат заедно, за да улеснят урока, но вие все пак се срещате с хора и от други части на Земята, които усещате, че познавате, и те може да са били "статисти" за друго същество, което е продължило напред или е завършило обучението си. Статистът е човек, който се инкарнира на мястото на член от групата, който е приключил, за да способства за същата карма, която е трябвало да отработи онзи, който не е успял да се върне. Статистът е съвършено различен тип индивид и често изглежда неуравновесен на обществото. Това е човек, който отработва чужда карма в полза на околните, нуждаещи се от нея.

По отношение на явлението, което наричате "преотстъпване", има два сценария:

(1) Когато е уместно, има такива, които "поемат щафетата" по време на инкарнация, тъй като някой съществуващ човек е приключил с кармата и може да си отиде. Но от времеви съображения за Вселената е по-удобно да "размени душите" в едно тяло, така че да влезе друг, без биологическо раждане. Това обикновено се случва след продължителна кома или някакъв променящ живота сън.

(2) Освен това не е изключено същото същество да се реинкарнира в същия човек по време на същия живот! Това често става след близко до смъртта преживяване или при някаква травма, когато смърт е била избегната сякаш на косъм, а човекът се е променил коренно вследствие на преживяването. Това са все методи, които използва Вселената, за да ускори отработването на груповата карма.

Един очевиден въпрос, който сигурно ви терзае, е за физическия брой на хората. Вече ви казах, че цялото никога не се променя, но щом сега има много повече хора от преди, откъде са дошли те? Отговорът тук е още по-сложен. Те са имали уроци на други места, вероятно в една звездна група. Запомнете, вашето служене към Вселената е това на воина на светлината. Вие постоянно влизате и излизате от урок... и аз не съм казвал, че това винаги е ставало на Земята. Когато завършите урока си тук, може да се преместите някъде другаде, за да овладеете нов урок.

В заключение на въпроса ти, скъпи мой, имай предвид, че онези около теб, които играят активна роля в живота ти, са най-вероятно стари души и те многократно са били с теб. Това променя ли възгледът ти за тях?

Въпрос: Знам, че вече отговори от части на въпроса за масите, които умират сега на планетата, но не можеш ли да си малко по-изчерпателен? Все още ми е трудно да го проумея.

Отговор: Вие винаги ще реагирате болезнено на смъртта, дори на уместната смърт, тъй като тя символизира земната болка и страдание и биологическите трудности. Никога не си въобразявайте, че ще преодолеете това състрадание, тъй като то е част от вашето равновесие. Уместно и правилно е да изпитвате мъка за страдащите души и заслужавате уважение за това, че искате да предотвратите бедите им.

Но не можете да направите нищо, за да предотвратите гибелта на големи групи от хора сега. Процесът вече е започнал и ще продължи с години. Дори в момента, докато четете тези редове, умират огромен брой хора, за които нищо не се споменава, и това е част от цялостния сценарий за планетата. В предишната поредица неведнъж се спирах на този въпрос. Тогава ви казах, че близо един процент от цялото земно кълбо участва в този процес. Тази цифра представлява цели кармични групи, хора, които нямат никаква надежда да получат просветление или да продължат по пътя. Иронията тук е, че в старата енергия тези групи можеха да останат; сега новата енергия изисква да си отидат. За тях няма движение напред, нито напредък в обучението. Правилно е да стане така, а душите им копнеят да продължат развитието си.

Това са групи, които са знаели, че това може да се случи, когато са идвали, и са вложили дълбок смисъл в своя край. Тези специални групи, за които се тревожите, ще се завърнат незабавно като надарени хора с аура в индигов цвят. Смъртта им ще бъде огромна помощ за планетата и всъщност е част от новата ви възможност и от вече обсъдената трансформация. Аз осъзнавам и разбирам колко парадоксално ви се струва всичко това, защото вие сте създания на любовта, родени в духа, и сте предназначени да следвате хуманитарни мисии. Правете каквото можете за тях, но не се отчайвайте заради бедите им, защото те имат смисъл, особено за децата. Наблюдавайте всичко с универсална мъдрост. Плачете, ако ви помага, но накрая стигнете до зрялото разбиране на нещата в по-голямата, цялостна картина.

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш нещо ново за механизма на миналите животи, което да ни бъде от полза сега и в бъдеще?

Отговор: Ще дам прозрение за онези, които се занимават с пречистване на миналите животи. Съществува човешко качество, което е и душевно качество. Някои от вас по-рано са решили, че в престоя си на Земята човек има времеви цикъл, който е бърз, бавен или нещо по средата. Измервате го в години. Използвате го, за да обясните защо на един човек му трябва много дълго време, за да се промени, или пък го постига бързо. Това не е промяната, която очаквате. Въпреки че сте съвсем прави в метода за определянето на цикъла за даден индивид, онова, което не знаете, е, че времевият цикъл ще бъде същият за душата му. Ще бъде същият за тази душа при всяко нейно прераждане на Земята. Бил е същият през последната инкарнация и ще бъде същият в следващата. Това е душевно качество и е свързано с универсалната конфигурация на вибриране, както и с вашия времеви цикъл на Земята. То е едно от няколкото качества, които се пренасят във всички инкарнации, понеже принадлежат на душата и са постоянни. Произходът на това качество не е биологически, а универсален. Не мога да обясня тази промяна на модела, която принадлежи на същества като мен и вас, тъй като тя борави с термини и концепции, които са непонятни за вас, докато сте в урок.

Новата информация е, че има и цикличен житейски модел, който пасва на времевия цикъл. Ако знаете, че някой човек има времеви цикъл 3, тогава трябва да потърсите важни инкарнации с кармично значение в групи от по три, броено назад от настоящия живот. Не всеки живот се отличава с огромно кармично значение. Всъщност, повечето животи не са такива. Ето защо много хора водят безметежен живот, без особени катаклизми, сътресения, уроци, преодоляване на трудности или постигане на просветление. Много съществувания се живеят като периоди за отдих между значимите инкарнации. Помнете, че за нас времето е без значение. То е само земно понятие, затова нещо, което на вас ви изглежда като много продължителен и труден процес, за нас е "сега". Душите ви се нуждаят от периоди на леки кармични взаимодействия между тежките така, както вашето здраве се нуждае от баланс в земните неща.

За вас, като работник, това означава, че можете да се насочите по-вярно към важните инкарнации. Ако знаете времевия цикъл на даден човек, потърсете същия цикъл за значимите инкарнации, онези, които са причина за страха и неприятностите сега. Това е и тайната за вида на кармичните уроци. Хората с дълъг житейски цикъл (например 9) са склонни да имат по-тежки кармични атрибути във всеки девети живот и е по-вероятно да се нуждаят от чужда помощ, за да ги преодолеят. Човек с времеви цикъл 2 ще бъде натоварен с повече атрибути във всеки втори живот и ще е по-способен да ги преодолее в ежедневието си. Търсете трагедии и физически проблеми в по-дългите житейски цикли и повече карма на човешките взаимоотношения при по-бързите цикли. Това са общи положения и както във всяка карма, има изключения според групите... но в общи линии информацията ще ви бъде от полза.

Въпрос: Искаш да кажеш, че някои от нас редовно поемат по-тежка карма от другите? Това изглежда някак нечестно.

Отговор: Спомняш ли си, когато говорих за вашите културни предубеждения, които пречат на ясното логическо мислене? Това е идеален пример. Кой казва, че всяка душа овладява всевъзможни кармични уроци? Едва ли! Както има специализация в служенето, така има и качества във вашата група. Всички вие сте много, много различни от тази страна на воала, отколкото в човешки вид. Сигурно си въобразявате, че всички същества от моята страна са фигури в бели роби с безизразни лица?

Разнообразието ни би ви изумило. Така, както по-рано ви описах различните ни цветове, всеки един от нас има свое име, форма, служба и умения, които владее до съвършенство. Вие знаете тези неща, но те са скрити за вас. Не разбирате ли, че вашата биология е създадена по модел на по-голямата картина? Нима смятате, че на Земята щеше да има такова разнообразие от личности, ако те се връщаха в някаква мирска родова еднаквост от тази страна на воала? Каква смешна представа!

Обичам ви искрено и искам да ви дам повече информация по темата за кармата и за нейната връзка с животите. Знайте следното: вашата душа е специалист, който овладява урок. На душевно ниво някои са подготвени за по-малко на брой тежки уроци, а други са подготвени за хиляди по-дребни, така, както хората са надарени с различни качества. Общо взето, нещата стават така: има три основни групи от кармични съображения - групата от 1 до 3, групата от 4 до 6 и групата от 7 до 9. Няма по-висок цикъл от 9. Ако откриете човек, който не спада към никой повтарящ се цикъл, може би имате работа с една от малкото специални души, които притежават многобройни качества и могат да променят циклите си, ако желаят.

Хората с цикъл от 1 до 3 пристигат със съответния кармичен отпечатък, способстващ за бързото завъртане на множество малки, но силни уроци. Тези по-чести уроци са свързани с взаимоотношенията с другите в обучение. Познавате много такива хора, скъпи мои, тъй като те са навсякъде около вас. Те трябва да преодолеят последиците от взаимодействията си с хора, които са ги обидили, или с хора, които те са обидили. В настоящия си живот постоянно имат сериозни проблеми с родителите или децата си, или с други роднини и приятели. Те сякаш са вечни жертви или смятат, че трябва да се опълчат и да въздадат справедливост, или пък постоянно се отбраняват. Това е кармата на групата от 1 до 3. Както сигурно предполагате, при 1 имаме малко по-различно количество, отколкото при числото 3. Хората от тази група, които успеят да неутрализират кармичния отпечатък, най-вероятно се стремят да помагат на другите на духовно ниво. Всички представители на тази група трябва да научат важния урок на търпимостта, който е труден за всеки човек.

В групата от 4 до 6 има по-равномерно разпределение на всички видове карма. Нейните представители трябва да преодолеят не само някои човешки ситуации, като групата 1-3, но им се налага да се справят и с някои по-тежки събития. Хората тук трябва да преминат през уроци, свързани с повече насилие, обикновено от един човек спрямо друг. Може би навремето са изгорили някого на клада в името на Бог или още по-лошо, научили са се да използват негативността, за да контролират другите. Те са онези, които често преживяват ужасна смърт в ръцете на други човеци. В тази група има множество лидери и много хуманисти. Основният им урок е този за прошката към другите и към тях самите. Те са повече от останалите.

Групата 7-9 се отличава с тежката земна карма. Същевременно нейните представители заемат най-различни ръководни позиции, но често умират ненадейно, вследствие на злополуки като падане, пожар или удавяне. Уроците им са преди всичко да преодолеят големия страх, който носят със себе си от тези минали събития. Страхът е толкова голям, че често ги кара да изглеждат неуравновесени в настоящия си живот. Това са хората, които са най-предразположени към душевни болести - или към идеално вътрешно равновесие. Причината за това е, че носят толкова тежки атрибути, че обикновено се изисква някакво действие, за да съществуват дори на най-основното ниво на нормалността. Причината често да са лидери е, че се стремят към властта като начин да овладеят страха си.

Няма да съм Крион, ако тук не ви напомня нумерологията. Сборът на групите е 4-1-7, чийто сбор е 3, числото на проявлението и действието.

Всички групи изразяват някакъв страх, тъй като той е основният човешки продукт на кармата. Често съм говорил за илюзорните страхове на урока, като съм имал предвид вкоренените страхове, които всички вие носите, например страхът от неодобрение или изоставяне, страхът от самотата или страхът, че няма да отговорите на очакванията. Тези страхове са общи за всички хора.

Запомнете непосредственото послание на моята работа тук: новата сила на вашия неутрален имплант може да избегне почти всички описани кармични действия. Ако не сте получили тази нова информация, тогава издирете я! Това е добрата новина за новия прозорец на възможност за планетата и за цялото човечество. Тя е вашата заслужена награда!

Въпрос: Свързано ли е това с изчисленията на времевия цикъл, които съвременните учени правят сега? Каква основа за изчисления имаш предвид?

Отговор: Времевият цикъл на съществото е абсолютна информация и не подлежи на различни групи изчисления. Това, което се променя обаче, са пластовете значения, свързани с числата, които принадлежат на формулата.

Основните формули, които използвате сега чрез методите от Непал, са просто разновидности на метода, даден на хората от цивилизацията на Индийската долина пред 4000 години. Тази цивилизация просъществува едва 600 години, но изповядваше силна универсална вяра и накрая се разпространи върху много обширна територия. Подобно на много други неагресивни цивилизации, те допуснаха да ги завладеят други с по-ограничена мъдрост и бяха унищожени. Въпреки че тяхната доктрина спи дълбок сън от много години, тя се зароди в леко изменена форма в някои други региони, включително Непал, и донесе семената на системата, която използвате вие сега. Опитайте се да проследите назад вашите съвременни изчисления, за да откриете семената им. Тогава ще придобиете по-добро прозрение за тълкуването, без да е необходимо да променяте сегашния процес. Когато казвам да ги проследите назад, имам предвид да се вгледате внимателно в предубежденията вътре във формулата. Това изследване ще разкрие известна скрита информация за начина, по който се е използвал първоначално процесът, и нови начини за приложението и тълкуването му.

Ако искате да научите повече за просветлението на групата от Индийската долина, проучете как са разполагали градовете си. Това търсене ще ви позволи да надзърнете в космическия хумор, който често споменавам... защото той е свързан с работата на Крион.

Крион

Лемурия и Атлантида

Бонд — Mon, 13 Apr 2009 09:35:10 GMT

Дадена ви е много добра информация за Лемурия и Атлантида, но тази, с която аз разполагам, може да ви покаже различна перспектива. По-рано ви казах, че вече съм бил тук три пъти, за да върша работата си. Първото ми пребиваване беше, за да изработя системата на магнитната мрежа по поръчка на групата, която контролира тези неща. Беше чудесно време, изпълнено с велика наука и забележителни дела. Земята беше достатъчно възрастна и стабилна и готова за системата.

Получавах огромна помощ и някои от вас ми оказваха ценно сътрудничество, за да накарам първоначалната система да заработи. Това беше времето, когато се създаде пещерата на сътворението и се състави списък на всички същества, които щяха да споделят планетата, както горе, така и долу. Това наистина беше невероятно сложен план и всичко се вършеше с любов и очакване. Същото важи за подготвянето на всяка планета, но Земята беше специална, понеже щеше да бъде "единствената планета на свободния избор". Дотогава не бе имало друга такава.

Вашите отпечатъци и импланти са предназначени да поддържат съзнанието ви замъглено и опростено и трябва да ви подтикват да търсите активно истината. Същото това положение ви кара да си представяте Бог и Вселената като идеално място. Вие смятате, че всичко е предварително планирано и поради тази причина изпитвате подчертана слабост към идеята за предопределението. Нищо подобно. Съществуват огромен брой взаимодействия, които стават известни едва когато се случат. Говорил съм за механизмите на земния урок и за това как вие се инкарнирате, за да учите. Много от вас научават уроците си; някои не успяват. Усилието е работата, чийто плод е осъзнаването, но никое същество не знае предварително изхода.

Тъй като вие подготвяте уроците, действа план по отношение на това с кого сте... какво става, докато сте тук... кой сте... къде живеете... кой преживява земна смърт... и кога. Освен това има известен контрол над мащабните земни събития, понеже ние (Вселената) разбираме как действа отвътре и отвън планетата. Но начинът, по който се справяте и постъпвате, докато сте тук, зависи изцяло от вас и не е известен на никого.

Освен това съществува и голямо "движение наоколо", което ние (Вселената) знаем, че ще се случи естествено по отношение на Земята като цяло, но без да сме причината то да се случи. И така, виждате, че е имало сериозно планиране и работа по подготовката на класната стая за уроците ви, но не се заблуждавайте: ние не контролираме вашите уроци. Контролираме обаче класната стая. Спомняте ли си като ви казах, че сте дълбоко почитани за работата ви през последния половин век? Това не беше предсказано и предизвика голямо вълнение. Моето завръщане се очакваше, но беше за съвършено различно пренастройване. Не мога да сдържам уважението, тържеството и любовта, които изпитвам при мисълта, че се връщам тук за вливане на сила, вместо за прекратяване. Около вас кипи безкрайна дейност, която е свързана с тези промени. От цялата Вселена пристигат същества, за да ви служат. Там, където преди тънехте в мрак, сега изплувахте на повърхността и се изправихте с нова сила в светлината. Нямате представа какво означава това за универсалния план. Нямате представа какви почести ви очакват, когато накрая напуснете урока на Земята. Не мога да ви изпратя достатъчно мощна енергия, чийто превод да отразява напълно значимостта на този факт.

Когато завършихме създаването на мрежите и първите човеци получиха своите душевни отпечатъци, беше нещо забележително. Това се случи много по-назад, отколкото някой от вас осъзнава, и вие изобщо нямате свидетелства от тази първа цивилизация. А когато някой ден Земята се разпука и издигне свидетелствата на повърхността, вие, като въплътени човешки същества, отдавна ще сте си отишли.

Въпреки че Земята много рано еволюира хуманоидна биология, вашият по-късен вид се нуждаеше от помощта на други хуманоидни биологични видове с вибрацията на урока от друга планета. Не е необходимо да разбирате това сега, достатъчно е да кажем, че вашата съвременна човешка биология не е изцяло земнородена и че скъпите същества, които дадоха от своето семе, от край време ви наблюдават с любов и загриженост. Тяхното семе беше необходимо, за да откликне вашата ДНК на стимула на Вселената и да направи диференциация в съзнанието ви между зверовете и хората. Това е "липсващото звено", което няма да намерите, докато то само не ви се покаже накрая.

След установяването на вашата цивилизация, се очакваше аз да се върна за пренастройка, защото както вие сега нямате представа как ще се справите с уроците си, така и ние нямахме представа как вашата нова биология щеше да се справи в създадената енергия на първоначално изработената система. Когато бях повикан отново, то беше, за да прекратя живота и да пренастроя мрежата. Това сигурно ви се струва жестоко, но беше съвсем уместно и очаквано. Какво точно се случи (може би се питате)?

Системата по онова време проявяваше повече толерантност към просветлението, отколкото бяхме очаквали. Системата, която имате сега, е много добре балансирана за урока на душата ви и е такава от хиляди години. За коригирането бяха необходими две основни пренастройки, като първата сложи край на цивилизацията на Лемурия и Атлантида. Въпреки че тези народи бяха на голямо разстояние помежду си и принадлежаха към различни епохи, повечето човешки същества имаха нещо общо: те бяха съвсем наясно с просветлената наука. Някои (атлантите) бяха близо до много високо вибрационно общуване с душевните си същности, но без да съзнават какво означаваше всичко това. Това не беше от никаква полза за урока и нищо не се научаваше. Вместо това всичко се даваше наготово (усвояваше се естествено през един много тънък воал). Воалът не беше такъв, какъвто трябваше да бъде, и повечето хора отговаряха автоматично на изпитанията, вместо да ги научат и приложат на практика. Ние позволихме това да продължи твърде дълго с надеждата за самопоправка, за да не създаваме допълнителната карма, която по-късно щеше да се свързва с прекратяването на съществуването; но нещата не се развиха по този начин. Първото настройване на мрежата създаде една странна комбинация от просветление и неравновесие, което породи цивилизация от хора със слаб дуализъм в едни области и силен дуализъм в други. Позволи робство редом с възвишена духовна наука, чувство за сила без осъзнаване на нейния източник. Освен всичко друго, хората от елита на онова време постигнаха много голяма продължителност на живота, а това не беше продуктивно и уместно за предназначението на планетата. Представителите на върхушката имаха дълъг живот, равен на 5-6 поколения на техните роби, които малко по малко губеха своя човешки облик. Хората от елита не споделяха науката. Моята пренастройка се съпровождаше от пълно унищожение на земните маси, свързани с тази цивилизация, кратък цикличен ледников период и нагъване на земната кора, което да прикрие всички останки от случилото се. След това изчакахме да мине период с продължителност колкото този на цивилизацията, за да уравновесим отново планетата.

Останах през цялото това време и отново взехме семена от другите, за да създадем подходящата за вас биология. След това, към края на последния ви кратък ледников период, отново пуснахме друга преработена магнитна настройка, която беше предразположена към по-слабо първоначално просветление и самоосъзнаване. С други думи, дуализмът (воалът) беше усилен. През следващите години отново бях повикан да служа на планетата (моето трето посещение), тъй като се налагаше една по-дребна корекция за настройване към малко по-висока вибрация. Този път се създаваше огромно количество карма, но се неутрализираше съвсем малко. Дуализмът клонеше леко към силната страна (никакво осъзнаване на воала). Това създаваше напълно непросветлено население и Земята отново нямаше шанс да повиши вибрацията си. Съвсем малко хора осъзнаваха съществуването на някаква духовност. Целта не се осъществяваше. Тогава се върнах, за да направя последната корекция в настройката. Това последно пренастройване не беше толкова отдавна и вие го имате документирано като световния потоп. Този път човешката биология беше запазена и продължена и въпреки че загинаха много форми на живот на повърхността, потопът не покри всички земни площи, както ви се внушава. Вие израснахте в тази последна настройка и тя се запази досега, когато отново се променя и пренастройва, за да ви позволи да вземете вашата сила и да преминете в последните етапи на планетарно завършване на обучението! Сега познавате хронологията на групата на Крион и основните причини за четирите ми посещения при вас.

Скъпи мои, ако всичко това ви се струва фантастично, не е необходимо да го разбирате. То е просто исторически факт. Единственото нещо, което е важно за вас сега, е да разберете значението на настоящото ми посещение. Положението на Земята в този момент е заредено с огромен смисъл за универсалното развитие на нещата. Източникът на любовта, за който постоянно говоря, представлява сърцето на всички неща. Нищо никога не може да ни откъсне от този източник. Всичко, което е било преди и което ще бъде занапред, се прави, за да се повиши и увеличи тази енергия на любовта. Сега, както никога досега, вие притежавате силата, още докато сте на Земята, да осъществите колективна промяна за планетата, за другите и за себе си. Докато го правите, любовта ще се влива във вас, а умовете ви ще бъдат възнаградени с най-големия дар, който хората са получавали някога от нас... тоест, покоят на единствения източник на любовта, Божия мир и толерантността и мъдростта на хилядолетния житейски опит!

Това е могъщ дар, защото ще ви позволи да продължите да работите и да живеете в средата, в която сте свикнали, но с нараснала сила и вътрешен мир. Това е вашият час, купен и платен с хиляди години инкарнации и работа от ваша страна. Възползвайте се от него. Притежавате силата да го направите.

Обичам ви искрено,

Крион

Кой е Крион

Бонд — Sun, 12 Apr 2009 14:36:20 GMT

Крион е деликатно, любящо създание, което понастоящем е на Земята, за да ни помогне да преминем към висшата енергия на онова, което ние наричаме нашата нова епоха. Думите на Крион са променили не един живот и са внесли любов и светлина в някои от най-мрачните кътчета на нашата съкровена същност. Сюжетът на "Пътуване към дома" е вдъхновен от Крион и написан от Лий Каръл.

УВОД

На 8 декември 1996 г. Крион седеше пред аудитория от над 500 човека в Лагуна Хил, Калифорния, в края на един следобеден семинар. Под формата на увлекателен разказ, продължил повече от час, той ни поднесе пътуването на Майкъл Томас - дълго и мъчително пътуване, породено от желанието на един изтерзан човек да се присъедини към неговото духовно семейство и да се прибере "у дома".

Самото име Майкъл Томас (Михаил Тома) символизира изключително светите качества на архангел Михаил, а също и белезите на старата енергия, олицетворявани от Тома Неверни. Тази комбинация представлява мнозина от нас, които се изживяват като духовни същества, но често се съмняват в способностите си да навлязат в новото хилядолетие с неговите повишени духовни изисквания и основани на страха предизвикателства.

Пътуването на Майкъл към дома постепенно разкрива едно приключение през седем пъстроцветни къщи, всяка от които се обитава от Велик ангел. Всяка къща символизира атрибут на новата епоха и го представя с мъдрост, поука, хумор и прозрение за онова, което Бог иска да научим за себе си. Освен това ни позволява да зърнем как ще се случват нещата когато, преминем към новата парадигма на нашата нова епоха.

Напредвайки към трогателния и изненадващ край, пътуването на Майкъл Томас поднася на хората цял пакет от грижовни указания, идващи от един духовен източник, който непрестанно иска да "измие нозете ни".

Ако някога сте питали Бог: "Какво искаш да ми подскажеш?", МОЖЕ БИ ТОВА Е ОТГОВОРЪТ!

Последвайте Майкъл Томас в неговото вълнуващо пътуване. Възможно е то да ви напомни за вашето собствено.

Лий Каръл

Въпроси за нашето минало

Бонд — Sun, 12 Apr 2009 09:33:14 GMT

Въпрос: Спомена кармата, която била създадена от прекратяването на Лемурия и Атлантида. Каква карма носим ние в настоящия си живот поради тази причина?

Отговор: Всички вие, които бяхте част от онази древна епоха (а бяхте много на брой), носите вкоренения страх, че ще бъдете изтребени заради просветлението си. Запомнете, че кармата е урок. Силната земна карма често се проявява чрез чувства, които не могат да бъдат разбрани в момента, като например страх от вода, височини, малки пространства, огън и т. н. Те са остатъци от травматични преживявания в минал живот и са полезни за нас (Вселената), когато осъзнаете каква е причината им и се преборите със страха. Това е процесът на трансформация, който повишава нивото на планетната вибрация.

Всяка карма е скрита, докато не се извади на показ, и с всяка карма се работи по време на урока, като част от дуализма при престоя на Земята. Прекратяването на Лемурия и Атлантида остави много силна причинно-следствена връзка между просветлението и смъртта. "Вкорененият страх" едва сега започва да се преодолява, тъй като вие едва сега придобивате силата, която ще ви се стори позната... и много от вас реагират на чувството със страх. Нека ви дам един пример за начина, по който се чувстват работниците: вероятно сте се занимавали с тази работа от много години, но през тази година ставате летаргични. Между сеансите изпадате в леки депресии. Изведнъж установявате, че ви липсва желание и насока, а ситуациите с най-голям потенциал за успех се придружават от неизказана тежест. Откривате, че сериозно се притеснявате от броя на хората, които започват да осъзнават дуализма. Това е странно, познато чувство и вие очаквате падането на брадвата или както казват някои хора, "да хлопне вратата". Продължавате с пълното съзнание, че действията ви са правилни, но дълбоко в себе си изпитвате безпокойство. Това е класическа страхова карма и представлява вкоренения страх от прекратяването на Лемурия и Атлантида.

Съветът ми към вас е същият както досега: влезте във връзка с вашите водачи и веднага ще постигнете душевен покой по въпроса. Поискайте неутрален имплант или поне се изправете срещу страха и го преодолейте. Можете да претърпите чудотворно изцеление от този страх и да се отърсите напълно от него, ако пожелаете да се изправите лице в лице с него и да помолите водачите си в пълна любов да ви дадат импланта за освобождаване от страха. Както заявих в предишните послания, сега много от вас получават нови водачи, чиято единствена мисия е да ви дадат вътрешен мир по отношение на този наскоро осъзнат вкоренен страх. Тези нови водачи са тясно специализирани, защото представляват висша служба, която се занимава с кармичните уроци на самоосъзнаването и силата. Ако можехте да видите каква дейност кипи около Земята, щяхте да останете удивени.

Въпрос: При цялата тази вселенска дейност, защо нашите учени не могат да видят, че нещо става? Нима всичко е толкова неуловимо за сетивата ни?

Отговор: Никога няма да ви дам информация, която би изложила на показ дуализма, нито ще посоча на земните учени въпроси, които биха изложили на риск новото ниво на обучение, на което сте сега. Все пак, мога да ви кажа, че висшите създания оставят следи при пристигането си. Бъдете нащрек за кратка, високо интензивна, необяснима дейност на гама-лъчите.

Въпрос: Спомена циклични ледникови периоди. Предполагам, че в историята ни е имало няколко такива. Какво ги предизвиква?

Отговор: Преди да отговоря на този въпрос, трябва да имате предвид времевата линия на урока. Земята беше в зряла възраст, когато вашата цивилизация беше посадена на нея. Всичките ви дела и всичките ви цивилизации са се случили през последните 250 000 земни години, но планетата е много по-стара. При всичките ми идвания и заминавания съм наблюдавал само един ледников цикъл; но е имало много други.

Причината за ледниковите периоди е, че Земята променя своята орбита около Слънцето в нова елипса, подобно на орбитата на малката периферна планета, която наричате Плутон. Няма да ви посоча действителната причина за промяната в орбитата, но е достатъчно да се каже, че е циклична и ще се случи отново. Моля ви обаче да не се занимавате с това сега, тъй като събитието е много, много далеч. Когато съставяхме мрежите, избрахме определен метод за разпределение във времето.

Въпрос: Ти каза нещо за пещерата на сътворението. Какво представлява тя и къде се намира?

Отговор: Тя е свързана с "енергийното счетоводство", ако използваме човешките понятия. Това е много свещено място, където се съхраняват истинските имена на всички вас, докато сте в урок. Необходимо е за дуализма и е съвсем реално, физическо място на Земята. Охранява се внимателно и ако хората по някакъв начин се натъкнат на него, ще бъдат унищожени по същия начин като човека, който докоснал Кивота на Завета. Знаменитият древен Кивот притежаваше много близко качество и съдържаше подобна енергия. Беше храм за пътуване, който поддържаше равновесието на силата на съществата от племената, които пътуваха с него. Сега хората са в състояние да поемат цялата сила и просветление на своето същество и е необходимо само да го открият. Но по онова време не можеха да ги носят в себе си и тяхното равновесие се поддържаше в храмовете и мрежите. Древните предания за пазените в храмовете магия и сила са много верни. По тази причина в тях можеха да влизат само жреците и макар да не бяха по-просветлени от другите, техните духовни водачи ги предпазваха (чиято единствена мисия беше това). Интензивността беше твърде голяма за повечето хора. Това положение отдавна се е променило и сега се съхранява по-малко количество индивидуална сила, от когато и да било в историята.

Пещерата се намира под тропическата част на Земята, но на много, много дълбоко и недостъпно място. Няма проходи или тунели към нея и няма съоръжения за човешки достъп. Сигурно ще ти бъде интересно да научиш, че ти (моят партньор) си бил воден там три пъти от раждането си в този урок. Това е любимото място на духовните водачи да водят там хората, когато са готови. От това положение тя е достъпна за повечето хора на астрално ниво, но само през периодите, когато получават импланти или смяна на водачите... или идват и си отиват. Пак казвам, че това е свързано със силата и разпределението на съществата. Това е първото място, което виждате, когато умирате, и първото място, което виждате, когато сте заченати. То сияе с много ярка бяла светлина и често се посещава от съществата в бяло. Човешките преживявания на границата на смъртта също са свързани с тази пещера и обикновено се характеризират с пътуване до нея, с долавяне на усещанията, които я заобикалят. Тук се съхраняват универсалните имена и качества на всички, които овладяват земен урок.

Казвам ви тези неща свободно, с абсолютното познание, че тази пещера няма да бъде намерена. Разположена е така за ваша безопасност. Възможно е някой ден да успеете да засечете съществуването‚ чрез вашите научни инструменти, но никога няма да стигнете до нея.

Въпрос: Щом казваш, че си "призован" тук, значи си подвластен на някаква висша сила. Кой те прати и откъде идваш?

Отговор: Няма по-висша "сила" от единствения източник и вие го имате в себе си. Отговарям на поръчките на групата, която наблюдава планетите в урок. Аз съм техник на служба при тази група, чието име може да се преведе приблизително като "Братята на Светлината". Тези имена, както вече ви казах, могат да се интерпретират по най-различни начини, тъй като не са абсолютни названия на нито един земен език. Това е все едно да назовеш цвят и да очакваш това име да се запази в целия ход на историята, във всички култури и езици, независимо кой тълкува нюансите му.

Няма йерархическа структура. Всички ние носим еднакъв авторитет и мъдрост. Това не е понятие от земната култура и затова, докато сте в урок, не мога да очаквам да го знаете или разберете. Но то много прилича на вашето биологическо тяло. Не ви е известно някой шеф да казва на телесните ви части какво да правят, но сте наясно, че има централно управление, което осигурява координацията на биологичния ви баланс. Никоя от частите ви не е необходимо да се съгласява и никоя от частите ви няма да се възпротиви. Всичко работи в хармония към целта да се поддържа животът и всички части уважават и работят заедно с останалите. Вашето съзнание е общият сбор от вашите части и би ви се сторила глупава мисълта, че сърцето няма да изпрати кръв към краката, когато те се нуждаят от нея, или че черният дроб може да каже на мозъка ви, че възнамерява да сформира свое собствено тяло.

Не съществува човешки тип взаимодействие, което да описва взаимодействието на съществата във Вселената. Всички политически и емоционални човешки взаимодействия бяха създадени за урока ви и са типично ваши.

Аз съм от центъра. Аз съм от "ядрото" или централната съзидателна сила, където блика източникът на любовта. Не принадлежа към конкретна част от Вселената и не мога да бъда идентифициран с никоя определена група освен тази на служещите на вас.

Въпрос: По-горе спомена нещо за твоята "поддържаща група". От духовни водачи ли се състои тя, или разполагаш с истински екип, който работи с теб по настройването на мрежата? Къде са те?

Отговор: Това е един от най-смехотворните въпроси, който ти (моят партньор) си ми задавал някога! В пълна любов те поздравявам за твоя дуализъм. Не помниш собствената си команда и нямаш представа за службата си при мен. Такова е чудото на твоята саможертва в урока и ние те обичаме заради това.

Моята поддържаща група ще остане скрита за всички вас, но мога да ви кажа, че представлява голям контингент от същества, които работят с мен за постигането на постепенно пренастройване на вашия магнетизъм. В допълнение, работата на тази група е да предава информация на пристигащите същества от цялата Вселена за качествата на вашата нова енергия в момента. Моята поддържаща група се намира в орбитата на Юпитер около Слънцето.

Въпрос: Смея ли да ти задам въпроса кои са онези същества във Вселената, които ни помогнаха със семената за нашата биология?

Отговор: Това не е тайна и е известно от доста време. Те са ваши близки съседи от групата звезди, която наричате "Седемте сестри". Те са истинските ви биологически предци и са част от семейството ви. Това докрай ще остане оспорвано знание. Причината е, че техният дуализъм е много по-слаб от вашия, а планетата им е в последния стадий на обучението, с повече просветление... качествата, към които смятаме, че се устремява и вашата планета.

Това означава, че те са на етап на завършено обучение вече повече от 250 000 от вашите земни години. Те са в урок, който се занимава с неща, различни от кармата, но пак изисква човекоподобна биология. Там има раждане и смърт, също както на вашата планета, но те са издържали изпитите си. Съществуват почти единствено за да оказват помощ при засяването и понякога провеждат техническа и биологическа намеса, процес, който няма да обяснявам сега.

Те често ви посещават, но както при мен, съществува ограничение по отношение на разкриването на твърде много за области, в които вие все още не сте настъпили... така че да го направите сами, в собственото си линейно време, и да пожънете съответно плодовете.

Крион

Положението на Земята в този момент е заредено с огромно значение за универсалното развитие на нещата. Източникът на любовта, за който постоянно говоря, представлява сърцето на всички неща. Нищо никога не може да ни откъсне от този източник. Всичко, което е било преди и което ще бъде занапред, се прави, за да се повиши и увеличи тази енергия на любовта.

1. Майкъл Томас

Бонд — Sat, 11 Apr 2009 14:29:56 GMT

Черни пластмасови парченца се разлетяха на всички страни, понеже Майк блъсна контейнера за входяща кореспонденция твърде силно в стената на своята офис-клетка. Майкъл не за първи път изливаше гнева си върху някоя вещ. Между прашните листа на изкуственото цвете вляво тутакси се подаде главата на Джон от съседната клетка.

"Всичко наред ли е?", попита колегата му.

Стените на клетките бяха достатъчно високи, за да създават илюзията за отделни кабинети. На бюрото си Майк беше издигнал барикада от високи предмети. По този начин замаскираше факта, че постоянно е заобиколен от други хора на малко повече от метър разстояние - които също се преструваха, че работят в самостоятелни помещения и водят "частни" разговори. Сиянието на бялото флуоресцентно осветление от десетките осветителни тела над офиса обливаше Майк и колегите му с онази фалшива светлина, която се среща единствено в институциите и промишлените предприятия. То сякаш поглъщаше всички червени тонове в спектъра и придаваше на хората блед вид, макар да живееха в слънчева Калифорния. А Майк беше още по-блед, понеже от години не беше виждал естествена светлина.

"Една екскурзия на Бахамските острови ще оправи нещата", отговори той, без да погледне към изкуственото цвете, иззад което надничаше Джон. Джон сви рамена и се върна към телефонния разговор, който водеше.

Още докато изричаше тези думи Майк знаеше, че никога няма да види Бахамските острови с чиновническата си заплата в "мината", както служителите наричаха търговската фирма, за която работеха. Зае се да събира парченцата от счупения пластмасов контейнер и въздъхна - нещо, което напоследък му се случваше често. Какво търсеше тук? Защо не притежаваше енергията или инициативността да промени живота си към до-добро? Майк се загледа в глупавото плюшено мече, което си беше купил. На него пишеше "Гушни ме". До него се мъдреше картинка от любимото му анимационно филмче "Далечната страна", изобразяваща как "синята птица на щастието" все се изплъзва на Нед, героя на филмчето; вместо нея го връхлиташе "пушеното пиле на депресията".

Без значение колко усмихнати личица и картинки залепваше по стените на офис-клетката, Майк продължаваше да се чувства потиснат. Беше затънал в едно съществуване, което напомняше на работата на тукашната копирна машина - дните се повтаряха еднакви и безсмислени до безкрай. В Майк се трупаше неудовлетворение и безпомощност, които го караха да се чувства видимо ядосан и потиснат. Дори шефът му обърна внимание.

Майкъл Томас беше прехвърлил 35. Като повечето колеги в офиса, и той съществуваше в режим "оцеляване". Беше се хванал на тази работа, понеже не изискваше ангажираност от негова страна. Можеше просто да симулира дейност по осем часа на ден, да се прибира вкъщи, да спи, да се старае да си плаща сметките през почивните дни, а в понеделник отново да отива на работа. Майк си даде сметка, че знае имената само на четирима души от общо трийсет членния екип на офиса в Лос Анджелис. Просто не го беше грижа и това продължаваше повече от година - откакто емоционалната травма разби живота му завинаги. Майк не беше споделял спомените си с никого, но ги изживяваше нощ след нощ.

Майк живееше сам, ако не броим единствената му рибка. Навремето искаше да си вземе котка, но хазяинът не му позволи. Знаеше, че открай време изпълнява ролята на "жертва", но чувството му за самоуважение беше закърняло и той не спираше да чопли раната на живота си - като нарочно не й позволяваше да зарасне, а да продължава да боли и кърви, така че никога да не я забрави. Майк не виждаше друг изход и не вярваше, че притежава енергията да промени положението, дори да поискаше. На шега беше кръстил рибката "Коте" и й говореше всеки ден преди или след работа.

"Не губи вяра, Коте", казваше Майк на своя безмълвен приятел на излизане. Разбира се, рибката никога не му отговаряше.

Висок над метър и осемдесет, Майк вдъхваше респект на околните, докато не се усмихнеше. Усмивката му беше толкова чаровна, че разтапяше всякакви предубеждения към едрия му ръст. Майк неслучайно обслужваше клиентите по телефона, където не можеха да го видят. По този начин той преднамерено се лишаваше от най-доброто си качество - нещо като самоналожен затвор, който му позволяваше да тъне на воля в мелодрамата на сегашното си положение. Майк умееше да общува с хората, но го правеше само в крайни случаи. Отбягваше да завързва нови приятелства и изобщо не забелязваше представителките на нежния пол - макар че те не бяха равнодушни към него.

"Майк", питаха го колегите му, "кога за последен път ти е излизал късметът? Трябва да излезеш и да си намериш свястна жена - и да си подредиш живота!"

После те се прибираха вкъщи при своите семейства, любими, деца и кучета - а понякога и рибки. Но Майк недоумяваше как да се залови да изгради наново изгубения си любовен живот. Не си струваше, смяташе той. Аз намерих моята спътница много рано, казваше си той. Само че тя не го прозря. Майк се беше влюбил до уши, с всички надежди на любовта. Тя обаче просто се беше позабавлявала. Когато Майк най-накрая осъзна този факт, цялото му бъдеще се разби на пух и прах. Той я беше обичал с цялата си страст, каквато смяташе, че повече никога няма да изпита. Беше й поднесъл цялата си любов, а тя я беше отхвърлила.

Израснал във ферма в малкото градче Синя Земя, щата Минесота, Майк се беше измъкнал от едно обречено според него съществуване - да отглежда пшеница, която да се изкупува от чужда страна или да се съхранява безкрайно в огромни силози поради свръхизобилие на зърно. Още от малък Майк знаеше, че не е роден за фермер. Никой не ценеше труда им. Какъв беше смисълът? Освен това не можеше да понася миризмата на село и искаше да работи с хора, вместо с трактори и животни. Учеше се добре и умееше да общува с хората. Така че Майк естествено се насочи към търговията и без проблем си намираше работа като търговец на всякакви продукти и услуги, които можеше да предлага честно. Хората обичаха да пазаруват от Майкъл Томас.

Когато поглеждаше назад към онова, което вече покойните му родители му бяха оставили, той осъзнаваше, че единственото "устойчиво" нещо беше вярата в Бог. Не че му беше от голяма полза, мислеше си с горчивина Майк. Той беше единствено дете. а родителите му - обичните му мама и татко - бяха загинали в автомобилна катастрофа точно преди 21-ия му рожден ден. Майк все още скърбеше за тях и винаги държеше край себе си снимки, които да му напомнят за живота - и смъртта им. Въпреки всичко, дори сега, Майк ходеше на църква и спазваше ритуалите. Когато свещеникът го питаше как е духовното му здраве, Майк открито признаваше вярата си и убедеността в духовната си природа. Той вярваше, че Бог го обича, но в момента просто му е обърнал гръб - от няколко години насам, по-точно. Майк често се молеше положението му да се подобри, но не хранеше оптимизъм, че нещата действително ще се променят.

Предвид червендалестия тен на баща си, Майк не беше точно красив, но притежаваше известна привлекателност. Жените го намираха за неустоим. Блестящата му усмивка, руса коса, висок ръст, четвъртита челюст и дълбоки сини очи бяха завладяващи. Интуитивните хора долавяха също така, че Майк е честен човек и тутакси му се доверяваха. Бяха му се отдавали редица възможности да извлече полза от ситуацията - и в бизнеса, и в любовта - но той никога не ги беше използвал. Майк беше рожба на фермерското съзнание - едно от малкото ценни качества, които беше усвоил от живота на село.

Той не умееше да лъже. Интуитивно разбираше кога другите се нуждаеха от помощ. Отваряше вратата на влизащите и излизащите в супермаркета, уважаваше и разговаряше с възрастните и винаги даваше по някой долар на изпадналите просяци и бездомници, дори да подозираше, че парите ще отидат за алкохол. Смяташе, че хората трябва да се потрудят заедно, за да променят положението към по-добро, и не разбираше защо съгражданите му никога не разговаряха помежду си и рядко се събираха със съседите си. Сигурно защото времето беше толкова хубаво, че почти никога не им трябваше чужда помощ. Каква ирония, мислеше и той.

Единствения женски ролеви модел за Майк беше майка му, затова той проявяваше към жените същото уважение, което беше изпитвал към прекрасната, чувствителна жена, която толкова много му липсваше. Част от сегашното му нещастие се дължеше на привидната измяна към това уважение в единствената "истинска" връзка, която бе имал някога. Всъщност преживяването на Майк беше в резултат на сблъсък между културите; човекът не беше оправдал неговите очаквания и обратното. Момичето от Калифорния, което му беше разбило сърцето, просто следваше истината на собствената си култура за любовта, но Майк го беше изтълкувал иначе. Той беше възпитан по друг начин и не изпитваше търпимост към други идеи за любовта.

А сега започва истинската история. Ето го Майкъл Томас с настроение под нулата, прибира се в петък вечерта, готов да приветства своя преходен двустаен апартамент (две стаи заедно с банята!). Пътьом е минал през магазина да купи оскъдните продукти, необходими за оцеляването му през следващите няколко дни. Отдавна е научил, че може да свързва двата края, ако си купува екологични храни и използва разумно купоните си. Но коя е тайната на икономичния живот? Яж по-малко!

Майк купуваше пакетирани готови продукти. Така не му се налагаше да включва готварската печка и да плаща за електричество. Този навик го държеше неудовлетворен, полугладен и вечно лишен от десерт - което напълно отговаряше на неговата самоналожена роля на жертва. Освен това беше открил, че ако изяжда всичко направо от пакета над мивката, не му се налага да мие чинии! Майк мразеше да мие чинии и често се хвалеше на своя колега и единствен приятел Джон как е разрешил този проблем. Познавайки навиците на Майк, Джон подхвърляше злъчно, че скоро Майк щеше да намери идеалното решение за всичко - избягвайки дори нуждата от апартамент - като се пресели в близкия приют за бездомници. При тези думи Джон се беше разсмял и го беше потупал по гърба. Но Майк се беше замислил сериозно над предложението.

Когато Майк се прибра от магазина, навън се беше стъмнило. Тежката мъгла цял ден се опитваше да се обърне на дъжд и дори сега всичко лъщеше влажно под изкуствените жълти лъчи на уличното осветление, отразено върху стълбището на жилищната кооперация. Щастлив да живее в Южна Калифорния, Майк често си спомняше тежките зими в Минесота.

Още от юноша Майк обожаваше всичко, което идваше от Калифорния. Обещаваше си, че някой ден ще се спаси от наказанието на климата, който всички останали приемаха за даденост. Защо човек избира да живее на място, където може да измръзне до смърт за десет минути?, питаше той майка си. Тя се усмихваше и го поглеждаше, после казваше: "Камъкът си тежи на мястото. Освен това тук сме в безопасност." Тя често обичаше да повтаря колко е опасен животът в Лос Анджелис и колко е хубаво в Минесота. Стига да не умреш от студ! Майк не можеше да я убеди, че опасността от земетресение е като лотарията. Може да ти се случи - а може и да не ти се случи. Затова пък мразовитите зими на Минесота бяха нещо нормално - циклично събитие, от което няма измъкване!

Майк напусна родния дом веднага щом завърши гимназия и завърши колеж в Калифорния. Използваше търговския си нюх във всяко свое начинание. Сега му се искаше да си беше останал у дома за известно време - да се беше порадвал на близостта с майка си и баща си, преди да се случи катастрофата. В стремежа да избяга от студа беше изгубил ценни мигове с родителите си, или поне така смяташе. Когато се обръщаше назад, Майк се срамуваше от егоизма си.

Майк се изкачи в сумрака по стъпалата до своя партерен апартамент и бръкна за ключодържателя си. Подпря торбата с покупките и пъхна ключа в ключалката. Ключът превъртя нормално, но в този момент, в тази петъчна вечер, "нормалното" престана да съществува за Майкъл Томас. Зад вратата го очакваше подарък - вероятно част от съдбата му - нещо, което щеше да промени живота му завинаги.

Тъй като рамката беше изметната, Майк се беше научил да използва тежестта на тялото си, за да отваря заяждащата входна врата. По тази причина той винаги "влиташе" в жилището си. Майк беше усъвършенствал изкуството да балансира торбата с покупките на хълбока си, да пъхва ключа в ключалката, да го превърта и в същия момент да подпира вратата с бедро. Тази маневра изискваше една неудобна чупка в кръста и макар да вършеше работа, приятелят му Джон отбелязваше, че отстрани изглежда много смешно!

Несговорчивата врата се отвори при удара и стресна крадеца, който тършуваше в тъмната стая. С бързината на изплашена котка и дългогодишния опит от срещите с неочаквано, неканеният гост, който едва стигаше до рамената на Майк, моментално се хвърли напред, улови Майк над лакътя и го дръпна в стаята. И понеже тежестта на тялото му беше насочена напред, към вратата, той влетя по инерция. Крадецът го препъна и го просна на пода, а покупките полетяха към отсрещната стена с такава сила, че повечето се разбиха на пихтия. Точно преди да падне на земята, стреснатият и изплашен Майк чу как вратата се затръшна зад него - а крадецът все още беше вътре! После зърна на пода счупените стъкла от прозореца, откъдето беше влязъл негодникът. В такива моменти хората често казват, че всичко се е случило сякаш в забавен кадър. Но с Майкъл Томас не стана така. Секундите летяха стремглаво, компресираха времето и създаваше смазваща паника! Крадецът, който беше проникнал с взлом в апартамента, беше твърдо решен да довърши започнатото и да отмъкне телевизора и стерео уредбата, и изобщо не го беше грижа за жертвата. Щом Майк падна на пода, бандитът се метна върху него и впи ръце в гърлото му. Очите му бяха разширени от ярост. Майк усети горещия, зловонен дъх върху лицето си и тежестта на човека върху корема си. Инстинктът му за оцеляване заговори и той реагира като всеки човек в смъртна опасност, предприемайки ход, заимстван сякаш от второкласен екшън. Въпреки дезориентацията си, Майк се засили и удари с глава крадеца по челото. И успя. Бандитът, изненадан от силата на удара, разхлаби хватката си, така че Майк успя да се претърколи встрани и се опита да се изправи. Но преди да успее да се закрепи, крадецът отново го връхлетя, нанасяйки силен удар в стомаха му. Майк излетя нагоре, а после залитна наляво, падайки върху нещо голямо, което осъзна смътно като своя аквариум. С адски шум бюфетът, аквариумът и единствената рибка полетяха към отсрещната стена и се разбиха до покупките.

Майк агонизираше от болка, останал без въздух. Пое дъх - дробовете му горяха от липсата на кислород - следейки как един ботуш голям колкото Монтана се спуска над него. Бандитът се хилеше гадно. Стана толкова бързо! Ботушът се стовари. Майк почувства и чу как костите на врата му изхрущяха с ужасяващ звук. Той осъзна, че трахеята и гръбнакът му сигурно са прекъснати. Цялото му тяло подскочи и потрепери от удара. В съзнанието му бавно започна да се избистря представата за положението. Това беше - смъртта наближаваше. Майк се помъчи да извика, но гласът му отказа да го послуша. Не можеше да си поеме въздух и скоро всичко потъна в мрак. Всичко притихна. Крадецът се залови да довърши обира, без да обръща внимание на проснатия на пода човек, когато отново го стресна трясък по изстрадалата врата.

"Какво става тук? Всичко наред ли е?" Някакъв съсед тропаше сърдито с юмрук по дървото.

Крадецът изруга късмета си и неохотно изтича до счупения прозорец. Изби останалите стъкла и се измъкна навън.

Съседът, който никога не се беше засичал с Майк, чу звука на разбити стъкла и реши да натисне бравата. Откривайки, че вратата е отключена, той влезе и завари разхвърляния апартамент и силуета на човек, който излиза през прозореца. Съседът се промъкна внимателно в тъмното, за да избегне телевизора и стерео уредбата, струпани хаотично в средата на стаята, включи осветлението и голата крушка на тавана светна.

"Боже мой!", извика ужасен той.

В следващият миг човекът вече се обаждаше за помощ. Майкъл Томас лежеше в безсъзнание, смъртоносно ранен. Сега в стаята беше тихо - единственият звук идваше от пляскащата на сухо рибка на половин метър от главата му. "Котето" се мяташе между марулите и полуготовата юфка и останалите разпилени покупки - грозна бъркотия, която постепенно се обагряше в червено от пълзящата локва кръв.

Открий Себе си

Бонд — Sat, 11 Apr 2009 09:31:24 GMT

Ако тази книга се занимаваше само и единствено със себепознанието, тя щеше да бъде напълно цялостна, тъй като това е най-важната тема за всеки един от вас. То не цели да открие само "най-доброто" във вас или собствената ви "стойност", или някои от интелектуалните компоненти, с които боравят вашите медицински помощници. Този въпрос се занимава с намирането на моста между човешкия "вас" и универсалния "вас", както споменах по-горе в разговора за дуализма. Изнамирането на този мост ще промени целия ви живот, включително и вашето отношение към себе си, към другите и към Земята. Той ще ви даде много по-мъдър поглед към онова, което можете да направите с остатъка от живота си, за да повишите вибрацията на планетата. Накратко, себепознанието е всичко за вас. То е основната повеля на епохата и представлява бързо "преодоляване" на останалата ви карма.

Мнозина от вас прекарват много време в опит да проумеят механизма на нещата, тяхната история и смисъл. Някои от вас изразходват огромни количества енергия и блага в стремежа си да разрешат необясними явления или мистичния смисъл на предметите и постройките, оставени за ваш размисъл. Това е вашият човешки интелектуален подход към видимото себеоткриване под претенцията, че ако познаете тези неща, ще опознаете и себе си. Освен това представлява онази част от вас, която иска доказателства на логична човешка основа на непонятните за вас неща, за да ги свържете по-добре с цялостната картина. Макар тези методи да са ви вършили добра работа в миналите енергии, те не са особено ценни в новата енергия. Вие все още не разбирате как действа мозъкът ви... но не можете да отречете достоверността му само защото не можете да го обясните; а иронията естествено е, че трябва да го използвате, за да го изпитвате.

Сега е моментът да сграбчите същността и емоцията на това кой сте и да видите толкова много от "частицата от Бог", която представлявате всъщност, колкото ви се позволява по време на урока. Както вече споменах, сега това е по-лесно и се предлага на всички, които са готови, вместо на шепа избраници. По тази причина темата за вашето себепознание прелива от могъщество, вълнение и осъществени мечти. Това е вашето "зарядно" действие, което може да се почувства, но не и да се анализира, и то е новият дар, който стои пред вас, в очакване да го забележите. Все пак се иска смелост, за да преодолеете страха си от него.

Себеоткриването не измества интелектуалния стремеж, но го допълва значително. Едва през последните години някои от вашите учени се насочиха към съвършено различен метод в своето мислене и на вас ще ви бъде от полза, ако се посветите на собственото ви себепознание. В миналото първо трябваше да се разреши хипотезата за научната мистерия, преди учените да могат да разсъждават за нещо вътре в мистерията или близо до нея. Това принуждаваше хората да спират да мислят, докато не разрешат първата мистерия. Вашите напредничави учени осъзнаха, че подобно човешко търсене на логиката е погрешно за някои видове изследвания (например върху поведението на малките частици). Сега, когато стигнат до очевидно противоречиви резултати, основани на внимателно проведени експерименти, те просто ги заобикалят, без да им дадат разумно обяснение, но знаят, че това нещо съществува и че вероятно ще излезе наяве, ако продължат да се задълбочават в мозайката, макар да не знаят какво точно търсят. Те основават бъдещите си опити не върху действието на познатия механизъм, а върху вероятността на вече наблюдавано поведение и очаквано бъдещо поведение, макар да не го разбират. Това се нарича доверие.

Именно това е нагласата, която давам като препоръка и предизвикателство дори на най-интелектуално настроените от вас. Ако възнамерявате да преминете през упражнението за "усещане" на това кой сте и помолите гласно водачите си да ви помагат в процеса, вие ще изплувате на другия бряг с огромна мъдрост в подхода към интелектуалната страна на нещата. Никога не бих поискал от никой от вас да пожертва логическата си страна, която иска да знае истината. Моля ви само да се научите да управлявате летателното средство и да почувствате какво е да се рееш в невъобразимите висини. Тогава можете да се приземите, да отворите двигателя и да откриете как работи.

Следва една метафора под формата на притча. Тя съдържа много истини за човешкото състояние по отношение на самия живот и особено за себепознанието. Освен това рисува една картина за онези от вас, които са прозорливи, за това как функционира Вселената и как ви отговаря. Ако нещо ви озадачава, помолете духовните си водачи да ви изяснят смисъла му. Това, което следва, се дава с любов.

2. Видението

Бонд — Fri, 10 Apr 2009 14:25:56 GMT

Майк се събуди в непозната обстановка. После, в проблясък на завръщащо се съзнание, той си спомни всичко. Очите му се стрелнаха напосоки, за да установят, че не се намира в апартамента си - нито в местната болница. Наоколо цареше тишина. Всъщност тишината беше толкова смазваща, че го плашеше. Единственият шум беше собственото му дишане! Не се чуваха преминаващи коли, не се чуваше бръмчене на климатична инсталация - нищо! Майк успя да се надигне леко.

Огледа се и видя, че лежи на някакво странно, подобно на койка бяло легло. Не беше завит, а лежеше облечен в същите дрехи. Посегна и докосна врата си. Последната му съзнателна мисъл беше, че е строшен, но за свое облекчение Майк не напипа никакво нараняване. Чувстваше се съвсем добре! Попипа се внимателно тук-там. Странно, но по тялото му нямаше нито белези, нито натъртвания. Обаче тишината! Липсата на всякакъв шум го влудяваше. Светлината също беше някак особена. Сякаш идваше едновременно отникъде и отвсякъде. Беше искрящо бяла - толкова лишено от цвят бяло, че чак очите го боляха. Майк реши да проучи обстановката по-внимателно.

Ама че странно. Той не се намираше в помещение - но не беше и навън! Бяха само той, койката и белият под, който се простираше докъдето му стигат очите. Майк легна отново. Разбра какво се беше случило. Той беше мъртъв. Не беше нужно да си голям учен, за да заключи, че онова, което виждаше и усещаше, не се връзваше с реалния свят. Но защо все още имаше тяло?

Майк реши да направи нещо глупаво. Ощипа се, за да провери дали все още изпитва болка. Подскочи и извика на глас "Ох!"

"Как се чувстваш, Майк?", попита успокояващ мъжки глас.

Майк веднага се обърна в посока на гласа и видя гледка, която нямаше да забрави до края на живота си. Май почувства присъствието на ангел и усети неописуема любов. Открай време се ръководеше първо от онова, което ЧУВСТВАШЕ, и после от това, което ВИЖДАШЕ. Винаги описваше впечатленията си по този начин и в този момент видя бяла фигура, която беше някак страшна, но същевременно великолепна. Това крила ли са, запита се той? Колко изтъркано! Майк се усмихна на видението пред себе си, макар да му беше трудно да повярва, че е истинско.

"Мъртъв ли съм?", попита стоически той, но с уважение към съществото.

"Ни най-малко", отвърна фигурата и се доближи до него. "Това е само сън, Майкъл Томас." Видението се приближи още повече, без изобщо да помръдва. Майк видя забуленото, неясно лице на гигантския "човек" пред леглото му, което му вдъхна усещане за покой, сигурност и грижовност. Прииска му се да продължи да говори - чувството беше прекрасно!

Фигурата беше облечена в бяло, но това не беше нито роба, нито костюм. Одеждите изглеждаха живи и се движеха заедно с мъжа, сякаш бяха негова втора кожа. И лицето му беше такова - неопределено. Майк не можеше да различи никакви гънки, копчета или ръбове, където дрехата свършваше и започваше кожата, но при все това странното облекло не беше плътно прилепнало. Беше ефирно, леко - на моменти сияйно и неопределено. На всичкото отгоре белите одежди се сливаха с невероятно бялата обстановка. Майк се затрудняваше да посочи къде свършваше фигурата и къде започваше фонът.

"Въпросът "Къде съм?" звучи глупаво, но все пак имам право да знам", каза Майк тихо.

"На едно свято място", отвърна фигурата. "Място, което си създал сам, и място, което е изпълнено с голяма любов. Точно нея усещаш в момента." Ангелската фигура му се поклони и сякаш изпълни мястото с още повече светлина.

"А ти си...?", попита Майк с разтреперан от страхопочитание глас.

"Сигурно се досещаш. Аз съм ангел."

Майк дори не примигна. Знаеше, че фигурата пред него казва абсолютната истина. Макар и странно, положението беше съвсем реално. Майк го усещаше съвсем ясно.

"Всички ангели ли са мъже?" Майк съжали за въпроса още докато го изричаше. Ама че тъпотия! Това беше изключителен момент. Дори да беше сън, усещането беше по-реално от всичко преживяно досега.

"Аз съм само това, което ти искаш да видиш, Майкъл Томас. Приех човешки образ само за да те предразположа. Но не, не всички ангели са мъже. Всъщност ние сме безполови. И не всички сме с крила."

Майк отново се усмихна, осъзнавайки че видението може би е негово дело. "А всъщност как изглеждаш?", попита той, понеже вече не се смущаваше да разговаря нормално с това любящо същество. "И защо е скрито лицето ти?" Това беше уместен въпрос при дадените обстоятелства.

"Обликът ми би те удивил и същевременно би ти навял далечен спомен, понеже ти изглеждаш по същия начин, когато не си на Земята. Той е просто неописуем, затова засега ще запазя този си вид. Колкото до лицето ми, съвсем скоро ще го видиш."

"Когато не съм на Земята?", повтори Майк.

"Земното съществуване е временно, но ти знаеш това, нали? Аз знам кой си ти, Майкъл Томас. Ти си духовен човек и си наясно с вечната същност на хората. Толкова пъти си благодарил за твоята духовна същност, а ние, от другата страна, чувахме всяка твоя дума."

Майк замълча. Да, наистина се беше молил в църквата и вкъщи, но мисълта, че всяка негова дума е била чута, му дойде в повече. Това съзнание от съня му го познаваше?

"Откъде идваш?", попита той.

"От дома."

Сега любящото създание засия точно пред тясното легло на Майк. Фигурата наклони глава на една страна - и зачака търпеливо. Майк почувства как по гръбнака му плъзнаха мравки. Непоколебимо усещаше, че стои пред някаква голяма истина и трябва само да попита, за да му се даде това чудно знание.

"Прав си!", отговори ангелът на неговите разсъждения. "Каквото направиш сега ще промени бъдещето ти. Усещаш това, нали?"

"Ти можеш да четеш мислите ми?", попита в недоумение Майк.

"Не. Усещаме ги. Сърцето ти е свързано с цялото, както знаеш, и ние ти се притичаме на помощ, когато се нуждаеш от нас."

"Ние?" Тази работа взе да става подозрителна. "Виждам само теб."

Ангелът се разсмя и смехът му беше прекрасен. Каква енергия притежаваше само! Майк почувства как всяка клетка на тялото му резонира с веселието на ангела. Всичко в него беше чисто, величествено и навяваше чуден спомен за нещо дълбоко в подсъзнанието на Майкъл. Майк се впечатли от звука, но не каза нищо.

"Говоря ти с гласа на един, но представлявам гласовете на мнозина", заяви ангелът и разпери ръце, така че странните одежди се разгърнаха и развяха. "Всеки човек е обграден от много служители, Майкъл. Ще се убедиш в това, стига да пожелаеш."

"ПОЖЕЛАВАМ!" Майк извика думите. Как би могъл да пренебрегне подобна покана? После му стана малко неудобно, сякаш беше малко дете, застанало пред звезда от дневно представление. Притихна и се загледа как ангелът се носеше нагоре-надолу, сякаш стоеше на някакъв миниатюрен хидравличен асансьор. Отново се замисли до каква степен видението можете да се дължи на неговото желание да вижда нещата по определен начин в резултат на изгледаните филми, ходенето на църква или разглеждането на прочути картини. Наоколо всичко утихна - ах, тази тишина! Ангелът явно чакаше да го попитат, за да започне да споделя информация.

"Може ли да те попитам за положението си?", заговори почтително Майк. "Наистина ли сънувам? Всичко изглежда толкова истинско."

"Какво представляват човешките сънища, Майкъл Томас?" Ангелът се приближи още малко. "Това е посещение в твоя биологичен и духовен ум, който ти позволява да получиш информация от моята страна на нещата - понякога метафорично. Знаеше ли го? Сънят може да ти се струва нереален, но всъщност е по-близо до Божествената реалност от всичките ти обичайни преживявания! Моментите, когато баща ти и майка ти те посещаваха насън - как ги чувстваше? Бяха ли реални? Да, разбира се. Помниш ли седмицата след катастрофата, когато те посетиха? Ти плака дни наред. Това беше ТЯХНАТА реалност. Посланията им за теб бяха реални. Дори сега те продължават да те обграждат с любов, Майкъл, понеже и те като теб са вечни. Колкото до въпросите за собственото ти положение, според теб защо сънуваш този сън? Това е едничката цел за това посещение, уместно и навреме." Майк беше много доволен от дългия разговор с това красиво създание, което му се струваше все по-познато.

"Добре ли ще се развият нещата за мен? Мисля, че съм сериозно наранен и лежа в безсъзнание, може би даже умирам."

"Зависи", отвърна ангелът.

"От какво?", попита Майкъл.

"Ти всъщност какво искаш, Майкъл?", попита кротко ангелът. "Кажи ни какво НАИСТИНА искаш. Но внимавай с отговора, Майкъл Томас, понеже често Божията енергия е буквална. Освен това ние знаем същото каквото знаеш и ти. Не можеш да заблудиш собствената си природа."

Майкъл искаше да отговори честно. С всяка минута положението ставаше все по-реално. Той наистина помнеше ярките сънища за родителите си непосредствено след катастрофата. Те го бяха посещавали заедно в редките моменти, когато Майк успяваше да заспи през онази ужасна седмица, и го бяха обсипвали с любов и прегръдки. Казваха му, че им е дошло времето да си тръгнат - каквото и да означаваше това. Майк не беше съгласен.

Родителите му бяха казали още, че на прощаване искат да му дадат подарък. Майк често се питаше какъв е този подарък, но това беше само някакъв сън, нали? Ангелът обаче настояваше, че е бил истина. Сегашното преживяване определено му се струваше реално, така че посланията на родителите му сигурно също бяха реални, подобно на този ангел. Този сън или видение ме обърква, помисли си Майк с леко раздразнение!

Какво точно искам?, запита се той. Замисли се за живота си и всички неща, които му се бяха случили през изминалата година. Знаеше какво иска, но му се виждаше нередно да го поиска.

"Не подобава на великолепието ти да потискаш най-съкровените си желания", заяви ангелът.

Брей, рече си Майк. Този ангел пак ми чете мислите. Нищо не мога да скрия от него.

"Щом вече знаеш, тогава защо изобщо ме питаш?", попита той. "И за какво великолепие говориш?" Ангелът за първи път не отвърна с усмивка. Вместо това го удостои с усещане за почит и уважение!

"Ти нямаш представа какъв си и кой си, Майкъл Томас", каза сериозно ангелът. "Смяташ, че съм красив? Трябва да се видиш ти как изглеждаш! Някой ден и това ще стане. Колкото до това дали зная мислите и чувствата ти, зная ги, естествено. Аз съм тук като част от твоята поддържаща група и затова те съпътствам по най-различни съвсем лични начини. За мен е чест да се явя пред теб, но единствено твоето намерение ще породи промяна в момента. Ти избираш дали ще ми кажеш, или няма да ми кажеш какво е най-голямото ти човешко желание в този момент. Отговорът трябва да дойде от сърцето ти, изговорен на глас на всеослушание - така че дори ТИ да го чуеш. Решението ти сега ще промени положението на мнозина." Майк попи всяка дума. Трябваше да каже истината, дори тя да не съвпадаше с онова, което искаше да чуе ангелът. Майк се замисли за миг, после заговори.

"Искам да си отида У ДОМА! Изморих се от живота като човек." Ето! Каза го. Искаше да си тръгне. "Но не искам да изклинча от нещо важно от Божествения план." Майк се разпали. "Животът изглежда толкова безсмислен, но са ме учили, че не случайно съм сътворен по Божи образ и подобие. Какво да направя?"

Ангелът се доближи до леглото, така че Майк можа да го види по-добре. Удивително беше това видение, сън или каквото беше. Долови ухание на теменужки - или беше люляк? Защо точно цветя? Ангелът наистина пръскаше ухание! Колкото повече се доближаваше, толкова по-красив ставаше. Същевременно Майкъл усети, че ангелът беше доволен от разговора. Долавяше го, макар да не можеше да различи изражението на лицето му.

"Кажи ми, Майкъл Томас, чисто ли е намерението ти? Наистина ли желаеш същото като Бог? Искаш да се прибереш у дома, но също така осъзнаваш големия план - затова не искаш да ни разочароваш и не искаш да пристъпиш духовния план?"

"Да", каза Майк. "Точно така. Искам да напусна това положение, но желанието ми се вижда нередно - някак егоистично."

"Ами ако ти кажа, че можеш да имаш и двете?", попита ангелът с усмивка. "И че копнежът ти по дома не е егоистичен, ами нормален, и не противоречи на желанието да изпълниш твоята мисия като човек."

"Как така? Моля те, разкажи ми как да направя това", възкликна Майк, развълнуван.

Ангелът беше надникнал в сърцето му и сега за първи път го удостои духовно. "'Майкъл Томас на Чистото Намерение, за да определя дали това може да бъде пътят ти, трябва да ти задам още един въпрос, преди да ти кажа повече." Ангелът се отдръпна леко. "Какво очакваш да получиш, когато се прибереш у дома?"

Майк се замисли дълбоко. Мълчанието му щеше да бъде неловко в нормален човешки разговор, но ангелът го разбираше и знаеше, че това е свят момент за душата на Майкъл Томас. Отмервано в земно време, Майкъл мълча повече от десет минути, но ангелът не помръдна и не проговори. Не прояви никакво нетърпение или досада. Майк започва да осъзнава, че това същество наистина стои над времето и не познава нетърпението на хората, чиято единствена реалност беше тази на линейното време.

"Искам да ме обичат и да съм близо до любовта", беше отговорът на Майк. "Искам да изпитвам душевен покой в съществуването си." Той замълча. "Не искам да съм обект на тревогите и баналното общуване на околните. Не искам да се тревожа за пари. Искам да почувствам ОСВОБОЖДЕНИЕ! Изморих се от самотата. Искам да означавам нещо за другите същества във Вселената. Искам да знам, че съществуването ми има смисъл и че изпълнявам моята роля в небето - или както там се нарича - че съм правилна и необходима част от Божия план. Изобщо не искам да продължавам да съм човек! Искам да бъда като теб!" Той отново замълча. "Това означава за мен да се прибера у дома." Ангелът отново се доближи до леглото.

"Тогава, Майкъл Томас на Чистото Намерение, ти наистина ще получиш каквото желаеш!" Ангелът засия още по-силно, ако това беше възможно! Пръскаше бяла светлина, която сега придоби златен оттенък. "Но трябва да извървиш предопределения път и то доброволно, по свой собствен избор и намерение. Тогава ще бъдеш възнаграден с пътуване до дома. Готов ли си?"

"Готов съм", отвърна Майк. Обзе го прекрасно чувство, което можеше да се опише само като прилив на любов. Въздухът натежа от нея. Сиянието на ангела се плъзна по леглото и обгърна краката на Майк. По гръбнака му плъзнаха тръпки и той несъзнателно се разтърси от силна вибрация, каквато никога не беше изпитвал. Беше почти като жужене; толкова бърза. Тръгна нагоре по тялото му и стигна до главата. Зрението му започна да се променя, с моментни изблици на синьо и лилаво, които изригваха в ярък контраст на наситения бял фон, който наблюдаваше от самото начало.

"Какво става?", попита изплашен Майк.

"Намерението ти променя твоята реалност."

"Не разбирам." Майк беше ужасен.

"Зная", каза ангелът с много състрадателен глас. "Не се бой от сливането на съществото ти с Бог. Това е сливане, което ти самият поиска и което е необходимо за твоето пътуване към дома."

Ангелът отстъпи от тясното легло на Майк, сякаш за да направи място.

"Моля те, не си тръгвай!" възкликна Майкъл, все още изплашен и потресен.

"Просто се съобразявам с новия ти ръст", подхвърли ангелът леко развеселен. "Ще си тръгна едва когато приключим."

"Все още не разбирам, но вече не се страхувам", излъга Майк. Ангелът пак се разсмя и изпълни пространството с резонанс, който изуми Майк със своето чудно веселие и силна любов. Майк осъзна, че тук няма тайни, затова продължи да говори. Трябваше да разбере какво беше това чувство. Тогава ангелът се засмя.

"Какво се случва, когато се смееш? Въздейства ми отвътре по начин, какъвто не познавах досега." Ангелът остана много доволен от този въпрос.

"Това, което чуваш и усещаш, е качество, което е типично за Божествения източник", каза ангелът. "Хуморът е едно от малкото качества, които преминават непроменени от нашата страна във вашата. Питал ли си се някога защо хората са единственият биологичен вид на Земята, който се смее? Може би смяташ, че животните също се смеят, но те откликват само на стимула. Вие сте единствените, които притежават истинската искра на духовно съзнание, която поддържа това свойство; единствените, които могат да създават хумор от абстрактна мисъл или идея. Следователно съзнанието ви е ключът. Повярвай ми, то е свещено. Затова е толкова лечебно, Майкъл Томас на Чистото Намерение."

До този момент това беше най-задълбоченото обяснение от страна на ангела. Майк усети, че може да изкопчи още някоя скъпоценна истина. Затова реши да опита.

"Ти как се казваш?"

"Аз нямам име." Последва мълчание. Дълго мълчание. Тю, помисли си Майк. Пак се върнахме към кратките отговори.

"Как си известен?", не изгуби надежда Майк.

"A3 СЪМ известен на всички, Майкъл Томас - и ТАКА A3 СЪМ известен на всички; следователно съществувам."

"Не разбирам", каза Майк.

"Зная." Ангелът отново се замисли, но не с насмешка. Това беше знак за уважение към наивността на Майк в ситуация, при която от него не се очакваше да знае повече - както родителят изпитва снизхождение към детето, което му задава любознателни въпроси за живота. Всяка дума и действие на ангела бяха продиктувани от любов. Майк разбра, че трябва да престане да го разпитва и да действа по същество.

"Какъв път имаш предвид, мили ангеле?" За момент Майк се смути от обръщението "мили", но то напълно отговаряше на същността пред него. Ангелът вдъхваше усещане за родител, брат, сестра и същевременно съвсем интимното чувство за любимо същество, което Майк нямаше да забрави скоро. Той копнееше да остане в тази енергия и изпитваше ужас при мисълта, че може да я изгуби.

"Когато се върнеш в твоята действителност, Майкъл, приготви си багажа за дълго пътуване. Когато си готов, началото на пътя ще ти се покаже. Ще бъдеш призован на пътуване през седем къщи на Духа и във всяка къща ще се срещнеш със същество като мен, всяко с различна мисия. Пътят може да крие изненади и даже опасности, но ти можеш да спреш, когато пожелаеш и никой няма да те осъди. По пътя ще се променяш и ще научаваш много нови неща. Ще трябва да овладееш качествата на Бог. Ако минеш през всичките седем къщи, ще ти се покаже вратата към дома. И, Майкъл Томас на Чистото Намерение", ангелът замълча и се усмихна, "когато отвориш вратата, те очаква голямо празненство."

Майк не знаеше какво да каже. Почувства голямо облекчение, но и притеснение от предстоящото пътуване в неизвестното. Какво щеше да намери? Дали си струваше да го прави? Може би всичко това беше глупав сън! Но всъщност какво беше реално?

"Реалното е това, което сега се простира пред теб, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза ангелът, отново четейки емоциите на Майк. "Ще се върнеш към една временна реалност, построена като своеобразно училище за хората."

Беше достатъчно Майкъл да изпита съмнение и ангелът веднага разбра. Майк отново се почувства едновременно засегнат и поласкан от този нов начин на общуване! Когато сънуваш, помисли си Майк, непрекъснато контактуваш с мозъка си. Следователно не можеш да имаш тайни от себе си. Сигурно затова мога да водя такъв разговор с това същество, което знае какво мисля. Освен това Майк изживяваше точно това, което казваше ангелът. Започваше да се чувства много уютно в тази "сънувана реалност" и нямаше никакво желание да се раздели с нея.

"А сега какво?", попита той колебливо.

"Ти вече изрази намерение за пътуването. Затова ще се върнеш към твоето съзнателно човешко състояние. Но ще трябва да запомниш някои работи: нещата не винаги са такива каквито изглеждат, Майкъл. Колкото повече напредваш по пътя, толкова повече ще се приближаваш до реалността, която изживяваш сега с мен. Затова, когато наближиш вратата за дома, ще трябва да развиеш един нов начин на битие - да станеш малко по-...", ангелът замълча. "ПО-АКТУАЛЕН, отколкото си свикнал." Майк не разбра мисълта на ангела, но въпреки това го слушаше най-внимателно.

Ангелът продължи: "Сега трябва да ти задам още един въпрос, Майкъл Томас на Чистото Намерение."

"Готов съм", отговори Майк, малко смутен, но наистина готов да продължи напред. "Какъв е въпросът?" Ангелът се доближи до ръба на леглото.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, ти обичаш ли Бог?" Майк се сепна от въпроса. Естествено, помисли си той. Що за въпрос?

Затова побърза да отговори: "Понеже можеш да надничаш в сърцето ми и познаваш чувствата ми, трябва да знаеш, че обичам Бог." Настъпи мълчание и Майк разбра, че ангелът е доволен.

"Действително!" Това беше последната дума, която Майк чу от забулените устни на това красиво създание, което явно много го обичаше. Ангелът протегна ръка към Майкъл и я задържа над гърлото му. Как стигаше толкова далеч? Изведнъж на Майк му се стори, че стотици светулки влетяха в гърлото му и промениха същността му. Не почувства никаква болка, но внезапно повърна.

Стаята на Урока

Бонд — Fri, 10 Apr 2009 09:29:27 GMT

Имало някога един човек, когото ще наречем Уо. В тази история полът на Уо не е от значение; но тъй като вие нямате подходяща дума за човек с неутрален пол, наричаме човека Уо, за да обхваща мъжа на име Уо и жената на име Уо-ман^{^[1]}. И само за целта на превода ще наричаме Уо него.

Подобно на всички хора от неговата култура Уо живеел в къща, но той се интересувал само от стаята, която обитавал, тъй като била лично негова. Стаята му била красива и той се чувствал задължен да я поддържа такава... което и правел.

Уо водел добър живот; живеел в култура, при която никога не оставал без храна, тъй като имало предостатъчно. Освен това никога не му било студено, защото винаги имал одеяло. Докато растял, Уо научавал много неща за себе си. Той научил кои неща го карат да се чувства щастлив и лесно можел да намери предмети, които да окачи на стената, да ги гледа и да се чувства щастлив. Освен това научил нещата, които го карат да се чувства тъжен, и се научил как да окачва тези неща на стената, които искал да тъгува. Научил още и нещата, които го ядосват и се научил как да ги изважда и да ги поставя на стената, към която да се обръща, когато пожелаел да бъде ядосан.

Както всички останали хора, Уо имал много страхове. Макар да имал основата в живота, той се страхувал от другите хора и от определени ситуации. Страхувал се от хората и от ситуациите, които можели да донесат промяна, защото се чувствал сигурен и стабилен с нещата такива, каквито били, и положил много труд, за да ги доведе до това състояние. Уо се страхувал от ситуациите, които можели да имат контрол над неговата стабилна стая, и се боял от хората, които контролирали тези ситуации.

Той научил за Бог от другите хора. Те му казали, че да бъдеш човек е нещо съвсем малко и Уо им повярвал. В края на краищата, когато се оглеждал наоколо, виждал милиони хора, но само един Бог. Казвали му, че Бог е всичко, а той е нищо, но Бог в своята безкрайна любов щял да отговори на молитвите му, ако се молел сериозно и водел последователен живот. Затова Уо, като духовен човек, се молел на Бог хората и ситуациите, от които се страхувал, да не пораждат промени, така че стаята му да остане непроменена... и Бог отговарял на молбите му.

По някаква причина Уо се страхувал от миналото, тъй като му напомняло за неприятни неща; затова той се молел на Бог да блокира тези неща в паметта му...и Бог удовлетворявал молбата му. Освен това Уо се страхувал от бъдещето, тъй като съдържало потенциал за промяна и било тъмно, несигурно и скрито от него. Той се молел на Бог бъдещето да не носи промени в стаята му... и Бог удовлетворявал молбата му.

Уо никога не се осмелявал да навлезе много навътре в стаята си, понеже му бил достатъчен един-единствен ъгъл. Когато приятелите му идвали на гости, това бил ъгълът, който им показвал... и бил доволен от положението.

Уо забелязал за пръв път движение в другия ъгъл, когато бил на около 26 години. Изплашил се много и веднага помолил Бог то да престане, тъй като означавало, че Уо не е сам в стаята. Това не било приемливо състояние. Бог удовлетворил молбата на Уо и движението престанало, а той вече не се страхувал от него.

Когато станал на 34 години, движението се повторило и Уо отново помолил то да престане, понеже много се страхувал. Движението спряло, но не и преди Уо да види нещо в онзи ъгъл, на което изобщо не бил обърнал внимание... друга врата! На вратата имало странен надпис и Уо се страхувал от значението му.

Уо попитал религиозните водачи за странната врата и движението, а те го предупредили да не се приближава до нея, защото била вратата към смъртта и той със сигурност щял да умре, ако любопитството му прераснело в действие. Освен това му казали, че надписът на вратата е лош и той повече никога не бива да го поглежда. Вместо това го насърчили да участва в ритуал заедно с тях и да отдаде своя талант и спестявания на групата... а в замяна го уверили, че ще се радва на благополучие.

Когато Уо станал на 42 години, движението отново се върнало. Въпреки че сега Уо не се изплашил, той пак се помолил да престане... и то спряло. Бог имал добрината да откликне толкова цялостно и бързо. Уо почувствал прилив на сила от резултатите на молитвите си.

Когато Уо станал на 50 години, се разболял и умрял, въпреки че не го съзнавал, когато се случило. Отново забелязал движението в ъгъла и отново се помолил да престане, но вместо това то станало по-отчетливо и се приближавало. В страха си Уо станал от леглото, само за да открие, че неговото земно тяло останало там, а той бил в духовна форма. Когато движението се приближило, Уо започнал някак да го разпознава. Изпитвал любопитство вместо страх, а духовното тяло му се струвало някак естествено.

Сега Уо видял, че движението всъщност представлявало приближаването на две същества. Белите фигури сияели, сякаш излъчвали светлина отвътре, и се приближавали. Накрая застанали пред него и Уо се удивил от величествеността им... но не се страхувал.

Едната от фигурите заговорила и му казала: "Ела, скъпи, време е да вървим." Гласът на фигурата преливал от нежност и звучал много познато. Уо ги последвал без колебание. Започвал да си припомня колко му е познато всичко това... когато гледал зад себе си и виждал своето тяло, сякаш заспало в леглото. Изпълвало го прекрасно чувство, което не можел да обясни. Едното от съществата го уловило за ръка и го повело направо към вратата със странния надпис. Тя се отворила и те тримата минали през нея.

Уо се озовал в дълъг коридор, от двете страни на който имало врати, водещи към други стаи. Уо си помислил: "Всъщност къщата е много по-голяма, отколкото си представях!" Той забелязал първата врата с още по-странен надпис. Обърнал се към една от белите фигури: "Каква е тази първата врата от дясно?" Без да отрони думи, бялата фигура отворила вратата и побутнала Уо да влезе. Когато влязъл, Уо бил удивен. От горе до долу стените били отрупани с богатства, които надминавали най-смелите му мечти! Имало кюлчета злато, перли и диаманти. Само в единия ъгъл имало рубини и скъпоценни камъни, които биха стигнали за цяло кралство. Уо погледнал своите бели, сияещи спътници и попитал: "Какво е това място?" По-голямата бяла фигура отвърнала: "Това е твоята стая на изобилието, ако беше пожелал да влезеш в нея. Тя ти принадлежи дори сега и ще остане тук за теб в бъдеще." Уо бил стъписан от тази информация.

Когато се върнали в коридора, Уо попитал какво имало в първата стая от ляво... друга врата с надпис, който бил някак стряскащ за осъзнаване. Бялата фигура отворила вратата и казала: "Това е твоята стая на вътрешния мир, ако беше поискал да я използваш." Уо влязъл в стаята заедно със своите приятели и изведнъж бил заобиколен от гъста бяла мъгла. Тя изглеждала някак жива, защото моментално обгърнала тялото му и Уо я вдишал. Обзело го спокойствие и той разбрал, че повече никога няма да се страхува. Почувствал такъв душевен покой, какъвто никога не бил изпитвал. Искал да остане, но спътниците му го подканили да продължи и поели отново по дългия коридор.

От лявата страна имало още една врата. "Каква е тази стая?", попитал Уо. "Това е място, където можеш да отидеш само ти", отвърнала по-малката бяла фигура. Уо влязъл в стаята и веднага се изпълнил със златна светлина. Разбрал какво била тя. Това била неговата същност, неговото просветление, познанието му за миналото и бъдещето. Това било неговото хранилище на духа и любовта. Уо се разплакал от радост и дълго време стоял там, поглъщайки истината и разбирането. Спътниците му останали отвън и го чакали търпеливо.

Накрая Уо се върнал обратно в коридора. Бил се променил. Погледнал своите спътници и ги познал. "Вие сте водачите", заявил той спокойно. "Не", казала по-голямата фигура, "ние сме твоите водачи." Продължили в съвършена любов: "Тук сме от самото ти раждане по една-единствена причина: да те обичаме и да ти помагаме да се ориентираш в коридора. Ти се страхуваше и ни молеше да се оттеглим и ние го правехме. Ние ти служим с любов и уважаваме твоето изражение в инкарнация." Уо не доловил укор в думите им. Осъзнал, че те не го осъждат, а го уважават, и почувствал любовта им.

Уо разглеждал вратите и вече можел да разчита надписите! Докато го водели надолу по коридора, видял врати с надпис ЛЕЧЕНИЕ, ДОГОВОР и друга, отбелязана с РАДОСТ. Уо виждал повече, отколкото всичко, за което някога бил мечтал, защото надолу имало врати с имената на неродени деца... и дори с надпис СВЕТОВЕН ВОДАЧ. Уо започнал да осъзнава какво бил пропуснал. И сякаш прочели мислите му, водачите казали: "Не упреквай духа си, защото е неправилно и неуместно за твоето величие." Уо не разбрал напълно думите им. Обърнал се назад към мястото, откъдето бил влязъл, и видял надписа на вратата, онзи, който в началото го плашел. Там било изписано едно име!... неговото име, неговото истинско име... и сега той разбрал всичко.

Уо знаел процедурата, защото сега си спомнял всичко и вече не бил Уо. Сбогувал се с водачите си и им благодарил за тяхната вярност. Стоял дълго, като ги гледал и им изпращал любов. След това продължил да върви към светлината в края на коридора. Бил ходил там и преди. Знаел какво го очаква през краткото тридневно пътешествие в пещерата на сътворението, когато щял да възвърне същността си... и след това в залата на почестите и тържествата, където го очаквали онези, които го обичали сърдечно, включително онези, които той бил обичал и загубил, докато бил на Земята.

Той знаел къде е бил и къде отива. Уо се прибирал у дома.

Крион

* За анализ на тази притча, моля вижте Приложение Б.

[1] Уо-ман: на английски man означава мъж, а woman жена. (Бел. прев.)

3. Приготовленията

Бонд — Thu, 09 Apr 2009 14:23:11 GMT

"Задръж му главата над легенчето!", извика сестрата на санитаря. "Ще повръща."

Тази вечер спешното отделение беше претъпкано, както често става в петък. Този път пълнолунието усложняваше допълнително положението. Макар да не признават науки като астрологията и метафизиката, повечето болници удвояват персонала на спешните отделения по това време от месеца. Тогава се случват необичайни неща. Медицинската сестра изтича от стаята, за да се погрижи за друг неотложен случай.

"Буден ли е?", попита съседът, който беше придружил Майк в отделението. Санитарят в бяла престилка се наведе, за да надзърне в очите му.

"Да, идва в съзнание", отвърна санитарят. "Говори му и не му позволявай да се надига. Отървал се е само с голяма цицина и няколко шева на главата, но челюстта ще го боли доста време. Рентгеновите снимки показват, че е почти счупена. Добре, че успяхме да я наместим, докато беше в безсъзнание."

Санитарят се оттегли от "стаята" - пространство, разделено със завеса на извита в полукръг тръба. На излизане дръпна завесата, така че Майк и съседът му останаха отново сами. Множеството звуци на спешното отделение бяха приглушени, но съседът чуваше движенията и гласовете на хората от двете страни. Отляво лежеше жена с прободна рана, а отдясно някакъв старец се оплакваше от задух и изтръпване на ръката. И двамата бяха пристигнали почти едновременно с Майк - преди около час и половина.

Майк отвори очи и почувства пронизителна болка в долната челюст. Веднага разбра, че е буден. Сънят с ангела свърши, помисли си той, докато реалността на болката и цялата ситуация постепенно се превръщаха в неговата действителност. Флуоресцентните лампи, които обливаха отделението в ярка, стерилна светлина, накараха Майк да трепне и да затвори очи. В помещението беше студено, а Майк лежеше отвит - на болничното легло липсваше одеяло.

"Известно време беше в безсъзнание, приятел", каза съседът, малко смутен, че не знае дори името му. "Превързаха ти главата и ти наместиха челюстта. Не се опитвай да говориш."

Майк погледна с благодарност мъжа, който се беше надвесил над него. Макар че все още беше замаян, той се вгледа в чертите му и позна обитателят на съседния апартамент. Мъжът приседна на леглото, а Майк потъна в дълбок сън.

Когато се събуди, Майк видя, че са го преместили. Тук беше тихо и спокойно и той лежеше в легло. Когато отвори очи и се помъчи да проясни замаяните си мисли, осъзна, че все още се намира в болницата, само че сега беше в самостоятелна стая. Не изглежда зле за болница, помисли си Майк. Изплашеният му поглед обходи картините на стената и хубавия стол до леглото. Цялата стая, включително таванът, беше облицована със скъпи шумоизолиращи тапети на малки, елегантни квадратчета, които Майк виждаше леко размазани и източени. Пак имаше флуоресцентни лампи, но бяха изключени и полускрити в незабележимите шарки. Светлината идваше главно от еркерния прозорец и двете бели лампи в стаята. Вместо гола етажерка с телевизор, на отсрещната стена имаше изящно изработена ракла. Вратите на красивия скрин бяха затворени. Крушките си имаха лампиони, също като в хубав хотел, а лампионите бяха в тон с тапетите! Какво беше това място? Частна резиденция? Но по-нататъшният оглед разкри обичайните болнични изводи за кислород, газ и електрически контакти на различни места. Майк видя и разни други болнични инструменти - на ръката му беше закрепен малък апарат, който писукаше тихо на всеки няколко минути.

Тъй като наоколо нямаше никой, Майк се зае да анализира случилото се. Дали бяха оперирали гърлото му? Можеше ли да говори? Той вдигна полека ръка към гърлото си, очаквайки да напипа дебела превръзка или дори гипсова яка. Вместо това докосна собствената си кожа! Майк прокара пръсти по шията си, но всичко беше наред. После се опита да се покашля и с изненада откри, че има глас. Едва когато отвори уста, осъзна къде е проблемът. Пареща алена болка, от която му прилоша, го прониза някъде зад устата и под ушите. Това е крещяща болка, помисли си Майк, и отбеляза наум повече да не отваря рязко уста.

"О, вече сме будни. Можем да ви дадем обезболяващи, господин Томас", изрече напевен, но приятен женски глас откъм вратата. "Но ще се възстановите по-бързо, ако откриете собственото си ниво на търпимост без лекарства. Нямате нищо счупено. Добре е да раздвижвате челюстта си." Медицинската сестра, облечена в както изглеждаше дизайнерска униформа, се доближи до леглото. Освен че униформата й беше изгладена и безупречна, тя самата явно беше много опитна. Над джобчето й бяха закачени няколко отличия и значки. Майк заговори внимателно през зъби, като се стараеше да изговаря думите без излишни движения на челюстта си.

"Къде съм?", измънка той.

"В една частна клиника в Бевърли Хилс, господин Томас." Сестрата застана до него. "Прекарахте нощта тук след като ви докараха от реанимацията на спешното отделение. Съвсем скоро ще ви изпишат." Майк се ококори и лицето му се сгърчи от притеснение. Беше чувал, че престоят в такива болнични заведения струвал две-три хиляди долара. При мисълта колко ще му струва престоят пулсът му се ускори.

"Не се безпокойте, господин Томас," успокои го медицинската сестра, виждайки изражението му. "Всичко е уредено. Той пое всички разходи, баща ви. О, да, той плати за всичко."

Майк притихна за момент, недоумявайки как мъртвият му баща би могъл да уреди сметката. Може би тя беше взела съседа му за негов баща? Майк събра цялата си сила и заговори, като се стараеше да не движи устата си.

"Вие видяхте ли го?", попита той.

"Дали го видях? И още как! Страхотен е той, баща ви! Висок и русокос като вас, с ангелски глас. Всички медицински сестри получиха сърцебиене." Само като я слушаше, Майк веднага разбра, че сестрата е от неговия роден щат Минесота. Там всички говореха така, често поставяйки подлога в края на изречението - странен навик, който Майк беше превъзмогнал малко след като се премести в Калифорния. Иначе звучаха като Йода от "Междузвездни войни".

Тя продължи.

"Плати за всичко, баща ви, при това в брой. Така че не се тревожете, господин Томас - и о, да - той ви остави съобщение."

На Майк му се сви сърцето, макар да подозираше, че така-нареченият баща беше просто съседът му; описанието на сестрата не пасваше на никой от неговите познати. Междувременно тя беше излязла от стаята, за да донесе съобщението. Не минаха и пет минути и тя се върна с лист, чийто текст явно беше написан на машина.

"Продиктува го, така да знаете", каза сестрата и извади прегънатия лист от пощенски плик със знака на болницата. "Каза, че почеркът му не е четлив, затова ви го напечатахме. Вижда ми се малко непонятно, ако ме питате. Като малък Опи ли ви наричаше?" Сестрата подаде листа на Майк и той прочете текста.

Скъпи Майкъл-Опи,

Не всичко е такова каквото изглежда. Твоето пътуване започва сега. Оздравявай бързо и не забравяй да си приготвиш багажа за пътуването. Аз подготвих пътя към дома. Приеми този дар и тръгвай смело напред. Ще ти покажат пътя.

Майк почувства как по гърба му полазиха тръпки. Погледна сестрата с признателност и притисна листа до гърдите си. После затвори очи, сякаш молеше да го оставят сам. Сестрата разбра намека и излезе от стаята.

А в ума на Майк се въртяха най-различни възможности. Не всичко е такова каквото изглежда, гласеше бележката. Малко е да се каже! Той знаеше, че гърлото му беше смазано на пихтия от един престъпник, който за малко да го довърши на пода в собствения му апартамент. Беше изживял агонията на всяка секунда от онова кошмарно събитие! Но ето че се беше отървал само с наместване на челюстта, плюс няколко порязвания и синини на лицето и главата. Щеше да го боли известно време, но после да му мине. Това ли беше подаръкът?

Мисълта, че видението на ангела може да е било действително събитие, не беше част от реалността на Майк, докато не прочете бележката. Ако това не е бил ангела, кой тогава е бил? Майк просто не познаваше никой, който да е толкова богат или да го познава достатъчно добре, за да му даде нещо даром, още по-малко да поеме разходите по лечението му. Кой друг можеше да знае за пътуването, което той обеща да предприеме? Тялото му потръпваше от въпросите и Майк все още се измъчваше от съмнения за смисъла на бележката, когато получи окончателното потвърждение и се усмихна.

Нали медицинската сестра го попита дали са го наричали Опи? На бележката беше написано Опи като име - несъмнено под диктовката на "ангела", който беше поел лечението. Това не беше прякор. А съкращение! О-П-И - На Чистото Намерение! Следователно поздравът гласеше Скъпи Майкъл на Чистото Намерение! Усмивката на Майк прерасна в смях. Много го заболя, но той продължи да се смее, а цялото му тяло се разтърси от радостта на момента, после той притихна и по лицето му потекоха сълзи на радост. Отиваше си у дома!

1) Абревиатурата идва от Of Pure Intent (англ.) - на чистото намерение. (Бел. прев.)

Следващите няколко дни бяха специални. Изписаха го с шишенце обезболяващи, но Майк нямаше нужда от тях. Челюстта му оздравяваше с удивителна бързина и скоро той можеше да я движи. Говорът му се възвръщаше без усложнения. Храненето, макар и кошмарно в началото, се нормализира за ден-два. Междувременно болката изобщо не го притесняваше. Майк усещаше известно схващане, но поносимо предвид обстоятелствата. Не искаше да пие обезболяващи, които щяха да притъпят "приповдигнатото" му настроение при мисълта за духовното пътуване. Порязванията и синините също заздравяваха невероятно бързо.

Майк се обади в службата и съобщи, че напуска. Беше се упражнявал десетки пъти наум; така че сега се наслади на прекъсването на връзката с онази ужасна работа. После се обади на своя приятел Джон и се помъчи да му обясни, че си взима неплатен отпуск и може повече никога да не се върне. Джон му пожела всичко добро, но изрази загриженост заради тайнствеността, с която бяха обвити плановете му.

"Приятелю", каза убедително Джон, "с мен можеш да споделиш! Аз няма да ти попреча. Какво става?" Майк знаеше, че Джон не би го разбрал, ако му разкажеше, че му се е явил ангел и му е дал напътствия - затова си замълча.

"Трябва да замина на пътешествие", каза му вместо това. "Това е много важно за мен." И спря дотам.

Майк се обади на хазяина и опакова багажа си. Отдели внимателно най-скъпите си вещи от дрехите и домакинските уреди. Не че имаше много, но нещата, които му бяха най-мили - снимките и няколко книги - опакова в два специални сака. Знаеше, че не може да вземе много дрехи, затова си приготви само най-необходимото за леко пътуване и го подреди в саковете с книгите и снимките.

Майк покани на гости съседа си - същият, който му спаси живота - и му подари някои дрехи, телевизора, велосипеда, с който ходеше на работа, и разни други вещи, които беше натрупал през годините.

"Ако ти не ги искаш," каза му Майк, "дай ги на бедните."

Съседът се трогна от жеста и на сбогуване се усмихна широко. Майк остана с впечатлението, че предложените неща му бяха крайно необходими. След като се беше обадил на 911, човекът беше спасил рибката Коте, която очевидно също трябваше да остане при него, понеже и без това вече обитаваше неговия аквариум.

"Довиждане, Коте!", подхвърли с усмивка Майк на излизане от апартамента на съседа. "Не губи вяра." Котето дори не го погледна. Имаше по-важна работа с новите си приятелки-рибки.

На петия ден след излизането от болницата Майк осъзна, че краят на приготовленията му наближава. Не знаеше как точно да постъпи и не знаеше къде точно трябва да отиде. Беше вечер и всичко беше притихнало. Майк знаеше, че ангелът ще разбере, когато е готов и че утре щеше да започне нещо ново. Почувства абсолютната реалност на своето пътуване. "Имаше" вярата, че ще му се покаже какво да направи. Всичко, което се беше случило през последната седмица, оправдаваше логиката на вярата му. Майк реши да разгледа скъпоценните вещи в куфарите, които щеше да вземе на своето духовно пътуване.

Отвори куфарите и разгледа обстойно нещата, с които не можеше да се раздели. В единия сак бяха снимките. Фотоалбумът беше оръфан и много от пожълтелите снимки бяха закрепени със старомодни ъгли от 50-те години. Майк отвори албума внимателно и щом видя първата фотография - сватбената снимка на родителите си - тутакси го обзе познатото чувство на меланхолия. Беше намерил тази и други техни снимки след катастрофата и тогава едва събра сили да ги разгледа.

Ето ги двамата - много влюбени - усмихнати срещу камерата - в началото на съвместния си живот. Дрехите им му се виждаха смешни и това беше единственият случай, когато Майк беше виждал баща си с вратовръзка. По-късно той беше намерил сватбената рокля на майка си на тавана. Беше помолил една съседка да му я опакова, за него беше твърде болезнено. По времето, когато беше правена снимката, Майк беше само блясък в очите им, а бъдещето беше изпълнено с щастливи очаквания. Той дълго съзерцава снимката, а накрая заговори тихо:

"Мамо и татко, аз съм вашето единствено дете. Надявам се, че това, което се каня да направя, няма да ви разочарова. Обичам ви много и искам да ви видя скоро."

После Майк запрелиства страниците на албума, които пазеха спомените на собственото му детство. Усмивката не слизаше от лицето му. Ето я старата ферма, случайни снимки на приятелите му. Ето го и него на шест години, качен на трактора. Какво съкровище беше този албум! Майк почувства, че постъпва добре като взима родителите и детството си на това специално пътуване. Засега не се знаеше какво щеше да се случи накрая с албума, но просто не можеше да го изостави.

После дойде ред на книгите му. Толкова си ги обичаше! Библията му беше овехтяла от многократно разлистване и често му беше давала утеха. Дори да не я разбираше цялата, Майк долавяше духовната й енергия. Беше я опаковал внимателно и за нищо на света не би я оставил. После идваха книгите от юношеството му, които означаваха много за него - "Момчетата Харди" и "Паяжината на Шарлът". Бяха евтини издания с меки корици, които Майк обичаше да препрочита от време на време, като всеки път си припомняше какво беше правил по времето, когато се срещна за първи път с тези велики истории и герои. И накрая голямото приключение на "Моби Дик", когато поотрасна, и поредицата за Шерлок Холмс; след което любимите му, малко известни поети.

Всичките му книги и снимки се събираха в две раници и нямаше да тежат, позволявайки му да носи в ръка средно голям сак, в който да сложи и нещо за хапване. Майк се почувства готов, затова легна на пода на опразнения апартамент за последен път. Имаше възглавница и това му стигаше. Беше готов за следващия ден и вълнението от предстоящото духовно пътуване дълго не му позволяваше да заспи, докато прехвърляше наум всичко случило се и обещанието на неизвестното. Утрешният ден бележеше началото на неговото пътуване към дома.

Въпроси от читатели за Себеоткриването

Бонд — Thu, 09 Apr 2009 09:26:55 GMT

От писателя...

Време е да разгледаме някои въпроси от читателите на Книга Първа. През първата година от преиздаването на книгата на Крион постоянно пристигаха писма от всички краища на Северното полукълбо с въпроси и молби за повече информация. Следват избрани въпроси, отправени към Крион от някои от тези читатели по отношение на себеоткриването и импланта. Не съм споменал името, града, страната и дори инициалите, както и някои по-лични забележки на Крион, за да можете да се запознаете и вие с тези съчувствени отговори. Затова смятам, че съм запазил целостта на поверителното общуване. В известен смисъл съм включил въпроси, които могат да ви се сторят почти еднакви. Това е така, защото огромен брой хора се притесняваха от едни и същи въпроси, а отговорите се различаваха достатъчно, за да дадат на вас, читателя, по-дълбоко прозрение за истинските послания от Духа.

Освен това е възможно да има известно повтаряне на информацията, включена по-нататък в тази книга, тъй като следват транскрипции на някои вербални ченълинги на Крион, направени в неговата "домашна база" в Калифорния пред ежемесечните събирания на групата, наречена "Група на Светлината на Крион". В тези устни послания Крион се спира бегло на някои от същите идеи като тези, които са разгледани тук.

Въпрос: Помолих за неутрален имплант, но не знам дали молбата ми е била приета, или все още не е. Започнах да имам по-живи сънища, което е крайно необичайно за мен, и изпаднах в депресия в по-остра форма и продължителност, отколкото е нормално за тази фаза на живота ми. Възможно ли е тези неща да са свързани с въпросната сила или духовните ми водачи да са ме напуснали, за да дадат път на старшите водачи?

Отговор: Скъпи мой, промените в твоя живот започнаха още в мига, когато прочете, че можеш да поискаш импланта и се реши да го направиш на глас. Помни, че Духът те познава и не е в твоята линейна времева рамка. Това означава, че ние подготвяхме онова, което поиска ти, много преди да го пожелаеш. Новите ти водачи бяха пристигнали и стояха до теб в момента, когато изрази намерението си.

Вселената уважава намерението точно толкова, колкото се зачита устното обещание в твоята култура, и затова е в реда на нещата молбата ти да бъде незабавно изпълнена. Никога не се опитвай да "анализираш и отхвърляш" наум нещо, което интуицията ти казва, че се случва. Това няма да ти бъде от полза. Трябва да се стремиш към повече просветление и по-мъдро отношение към околните в близкото бъдеще.

Въпрос: Откривам, че се страхувам да премина през изпитанията, които се описват в книгата. Искам импланта, но не желая мрака и депресията. Освен това се страхувам, че може да загубя и съпруга си... а не искам да става така. Греша ли?

Отговор: Ако повече хора бяха в състояние да изразят страха си на глас така, както направи ти в писмото, щяха да разбират далеч по-добре своите кармични качества. Позволи ми да отговоря по-общо на въпроса ти: нормално е човек да се страхува от астрала, който сам по себе си е илюзия; нещо, което не е такова, каквото изглежда. Не се страхувай от импланта. Никога! Имплантът е първата стъпка към приветстването на Висшия Аз; онази част от вас, която е била стаена, в очакване да се намеси и най-накрая да ви поздрави и да стане с вас едно цяло. Възможно е да сте объркали импланта и част от процесите по въвеждането му с някои земни ритуали, които изискват да пожертвате нещо, за да получите друго. При импланта не се случва нищо подобно. Вместо това се подготвяте и пречиствате, за да можете да приемете зрялата мъдрост, вътрешния мир... и естествено, липсата на страх. Не бъркайте този процес с някакъв вид жертва! Боли ли, когато пречиствате тялото си, преди да облечете нови дрехи? Тук няма никакво наказание. Знайте и това: когато молите за импланта, вие искате вашият договор да бъде изпълнен. Това е вашият идеален сценарий и не може да има нищо по-добро за вас от неговото осъществяване. Вселената няма да ви даде нещо отрицателно, когато ви връчва инструмента за изпълнението на вашия договор!

Скъпа моя, толкова се страхуваш да не бъдеш изоставена, че цялата ти душа крещи. Всъщност това е твое кармично качество и единственото, което ще бъде премахнато. Страхът да не останеш сама без водачите и страхът да не изгубиш партньора си. Разбери, че имплантът ще започне да прочиства този страх. Конкретно в твоя случай, когато вече не изпитваш страха, че ще те изоставят, партньорът ти ще разбере, че нещо се е променило, и ти ще станеш много по-стабилна партньорка за него. Стреми се към по-добри взаимоотношения, когато си балансирана, и накрая премахни от себе си кармата на страха. Отиват си само онези партньори и спътници, чиято мисия е била изплащането на кармата, а твоят не е от тях. Не се страхувай от импланта. Единият нов водач вече е налице, поради изразеното от теб намерение, а с другите също няма да имаш трудности. Ние те обичаме безмерно... точно както е трябвало да те обичат твоите човешки родители... а не са го правили. Духът няма да те изостави.

Въпрос: Знам, че искам да помоля за смяна на водачите и за кармично освобождаване, но в този момент си пожелах да живея по-близо до вас, за да проведем консултация! Страхувам се, че ако приема импланта, мога да причиня страдания на семейството си. Имам две деца на 15 и на 10 години. Знам, че имам кармична връзка с тях, и съм изправена пред дилема, защото не искам да ги загубя.

Отговор: Миналата седмица седях в краката на една прекрасна човешка майка при индивидуален ченълинг, която била предупредена да "положи децата си на олтара на Духа и да спаси мира". Това е директна отпратка към библейската история за Авраам и Исак, където Духът искал да отправи силното послание към историята... че за да спаси децата си, човек трябва да е готов да ги пожертва за Бог.

Посланието е ясно и за теб: тези скъпоценни същества ще бъдат с теб, докато пораснат, и няма да бъдат откъснати от теб... ако искаш да ги отгледаш под чадъра на Духа. Всъщност, скъпа, в твоя случай промяната (вследствие на неутралния имплант) ще повлияе положително на децата ти, което присъства директно в договора ти. Вместо да ги загубиш, ти ще им дадеш безценен дар, който иначе не биха получили. Такава е удивителната красота в делата на Духа. Изяви желание и Духът ще удостои намерението ти (дословно).

Неутралният имплант променя ТЕБ, което на свой ред се отразява върху хората около теб и те прави съ-творец с Духа за онези неща в живота, от които се нуждаеш. Онова, което се променя най-много, е СТРАХЪТ. Изведнъж страхът от нещата, които иначе биха те запратили в спиралите на неравновесието, изчезва и ти оставаш да се чудиш какво се е случило. Междувременно постигаш равновесие; нещо, което децата ти ще забележат, ще му се наслаждават и ще се опитват да усвоят през целия си живот. Дълго след като си отидеш, те ще помнят как майка им е реагирала и се е справяла с хората и събитията, и това ще им повлияе. Това е твоят договор с младите. Затова си получила книгата. Моля те, бъди спокойна и когато поискаш да преминеш на следващото ниво, обясни на Духа (устно), че признаваш договора с децата. Виждаш ли любовта, която присъства в този процес?

Въпрос: Не искам да се превръщам в човек без емоции. Дали кармичното освобождаване ще ме направи пасивен? Ако вече не реагирам на драмата на неутрализираната карма, какво остава? Ще мога ли да се смея?

Отговор: Тази част от теб, която е човешка и се смее, и е радостна, и обича, е сред единствените частици на Духа, които пътуват с теб непроменени, когато пристигаш на твоята планета. Повярвай ми, само по себе си въпросът ти е много смешен!

Когато получиш истинския мир на Духа, получаваш празен емоционален лист. Разбери какво означава това: то не означава, че емоциите вече ги няма... а само, че сега си свободен да ги използваш, без да ги хабиш за карма! Край на тревогите... на страха... и на гнева. Сега можеш да превърнеш предишната драма на кармичното взаимодействие в далеч по-приятни и положителни качества, като тържествуване, радост, любов... и да, дори хумор. Особено хумор. Смееш ли се?

Въпрос: Имам деца на 3 и 6 години. Страхувам се да помоля за импланта, тъй като се боя да не ги изгубя. Освен това не съм сигурна какво ще се случи между мен и съпруга ми. Въпреки че той не е духовен човек, е добър баща и съпруг. И него не искам да изгубя. Какво да направя?

Отговор: Незабавно изрази намерение за импланта. И ти, и всички хора, знайте следното: имплантът е вашата награда. В този процес няма абсолютно никаква саможертва или страдание. Онези, които напускат живота ви, ще бъде уместно да го направят; онези, с които сте приключили; онези, които са тук да изплатят кармата заедно с вас. Преходният период ще бъде труден за някои, особено за онези, които са дълбоко въвлечени в кармичните атрибути. Тези като теб, които са уравновесени и готови за промяната и които осъзнават основната истина, когато им бъде представена, няма да имат особени затруднения при смяната на водачите.

Сега ще говоря за децата ти. Важно е да го разбереш: ти и децата сте се избрали внимателно, преди да дойдете тук. Те са твои за периода на отглеждането, което важи за всички майки. Нито една майка не бива да се тревожи, че вследствие на импланта ще изгуби децата си. Това не е правилно за Вселената. Дори ако децата поставят на изпитание границите на нервите и търпимостта ти, това е уместно; защото имплантът ще те пренастрои и ще ти помогне в това отношение. Това, което се случва след като децата пораснат, е друга история, защото тогава те ще поемат отговорността към Духа и кармата точно както ти сега... и ще изградят отношението си към теб на тази основа. Вселената обича децата точно толкова, колкото ти ги обичаш, и се нуждае от твоите грижи за тях, докато получат собственото си просветление... може би с твоя помощ. Вглеждай се в очите им от време на време и се опитвай да ги "разпознаеш". Искай информация от Духа по този въпрос. Тя често постъпва в сънища и може да ти бъде забавно, смешно и полезно да знаеш кои са те "в действителност".

Колкото до съпруга ти, неговата духовност няма никаква връзка с онова, което ще се случи с теб, ако поискаш дара на импланта. Той е обичан точно толкова, колкото всеки човек в урок, и има свой път и процес. Всъщност твоята връзка с него и децата ви са част от кармата ти. Не е задължително онова, което ще се случи след импланта, да бъде негативно. Посланията в първата книга са предупреждения какво потенциално би могло да се случи, така че онези с най-тежката карма да са готови. Ако съпругът ти е толерантен към твоя преход и не те притеснява в личното ти търсене, това показва, че кармата помежду ви не е от типа, който би ви разделил. Вашето партньорство много уместно се основава на случилото се в минали животи и не е тежко качество. Приемането на импланта ще те промени, но той може да хареса промяната и да пожелае да я обсъдите, което ще подобри връзката. Никога не е необходимо едно балансирано човешко същество да проповядва и да кръщава в новата сила и никой човек не иска импланта, за да нарече околните "грешни", че не са го избрали за себе си. Мъдростта и равновесието на импланта изключват тази възможност.

Въпрос: Описанието на Крион на ключа, който пасва на определена ключалка, ми се стори много разумно (Книга Първа). Означава ли това, че ако причината на болестта се открие и убеждението се промени, се спечелва нов имплант, което променя ключалката и изцелява човека? Крион казва още, че изцелението става за миг чрез общуването на Висшия Аз на уравновесения индивид с този на болния. Дали това означава, че опитите да се открие причината са несъществени? Има ли някакъв смисъл тогава в обичайната "мануална" терапия и дали изобщо е възможно самолечението?

Отговор: Скъпи мой, отговорът е уместен за теб и за всички други, които ще го прочетат. Той е свързан с лечението, както и с индивидуалността и договора, а следователно и с миналите животи. Несъмнено молбата за неутрален имплант ще допринесе за личното изцеление. Тя представлява най-бързият начин за постигането му. В случая на скъпото същество, излекувано от рак (виж страница 107), незабавно след приемането на импланта, тя се излекува от големия тумор в мозъка... и той не просто намаля; той изчезна! Очевидно тя беше готова за изцелението, а тялото просто очакваше да изрази гласно намерението за неутрален имплант. Каква сила е това, и сега е на ваше разположение!

Посланието за "ключа в ключалката" (Глава 5, Книга Първа на Крион) е научно-биологическа дискусия, на която земните учени трябва да обърнат внимание, тъй като съдържа напътствия за лечението. Уместно е да продължите вашето земно търсене на универсално лечение. То е съвършено отделно от силата, която притежавате сега, да лекувате лично себе си... която е от духа. Едно е биологичното откритие за всички и друго вашата нова лична сила.

От духовна гледна точка земната болест е част от вашия договор и отразява миналите животи и причината да сте тук. Всъщност сами сте я избрали, защото когато не сте на Земята, вие планирате следващата си инкарнация. Избирате уроците за себе си и потенциалните решения, като повишавате вибрацията на планетата. Помнете, че не съществува предопределение. Това означава, че всеки човек притежава потенциала да бъде излекуван; никой не е безнадежден. Всичко зависи от това колко е готов да го приеме. Дали ще бъде от полза за договора му да се излекува в този момент, или трябва да преживее още неща (включително смъртта), преди да приключи с него? Ето защо препоръчваме вие, уравновесените, да предлагате лечението.

"Мануалната" терапия е чудесна! Трябва да я прилагате върху другите при всяка възможност. Мигновеното изцеление също е възможно, макар и чрез балансиран посредник. А в случая на човек, който е приел импланта, той може да го проведе сам върху себе си - съ-творено (както в примера с излекуването на тумора). Всичко зависи от личния път на индивида.

Възможно е някои от вас да се нуждаят от "ню ейдж"- механични инструменти, за да осъществят лечението. Тъй като интелектуалната ви страна се съпротивлява срещу всякаква вяра, че можете да го постигнете сами, тя се нуждае от подобна физическа помощ. Всичко това е уместно, защото Вселената разпознава разликите в пътищата ви. Ето защо всичко е толкова сложно.

Можете обаче да обобщите вашата роля и онова, което ще направите с информацията. Не се опитвайте да си представите какво се случва на духовно ниво; не правете предположения. Вие трябва да предлагате лечението без лични преценки. То може да бъде "мануално" или чрез вербализация в медитация и молитва, без човекът дори да знае за това. В зависимост от възприемчивостта на човека и кармичния път ще постигнете изцеление или не-изцеление. След това го оставете, без да поемате отговорност за отрицателните или положителните резултати... тъй като вие сте там само за да предложите процеса, а не да го осъществите. По-късно ще разгледам разликите между съ-творението за вас самите чрез вашата нова сила и уместността да помагате на другите. Вашите съ-творчески сили са само за вас. Вашата сила да съветвате и лекувате другите също е много мощна, но подчинена на чуждите процеси... така, както тези послания не могат да ви "накарат" да направите каквото и да е, но ви предлагат много, ако наистина сте готови да му повярвате.

"Посланията на Крион"

Камино Дел Мар 1155

Дел Мар, Калифорния 92014 27 март 1993 г.

Скъпи Крион,

Преди две години ми поставиха диагноза тумор на мозъка. Подложих се на лечение, което не ми помогна, на операция, която се оказа неуспешна, и на облъчване, което понесох тежко. Туморът продължаваше да расте. Застрашаваше живота ми.

Тогава предприех поклонение в един свят храм. Получавах много молитви и свещени реликви от мои доброжелатели. Повтарях всяка молитва и използвах всяка реликва. Прилагах всякакви метафизически подходи. Туморът продължаваше да расте.

След това, през декември 1992 г. моята дъщеря ми даде екземпляр от "Крион „Финалната епоха". Каква наслада ми доставиха думите на Крион! На 5-ти януари двамата със съпруга ми решихме да приемем неутралния имплант.

На 21-ви януари, докато всички останали изследвания показваха, че туморът е много активен, ми назначиха нови процедури с облъчване. По пътя към болницата двамата със съпруга ми изпълнихме ритуала за неутрален имплант, като помолихме всяка карма да бъде премахната.

На 26-ти януари ми се обади един изключително развълнуван лекар, който ми съобщи: "Туморът вече го няма."

Благодаря ви, че отпечатахте посланията на Крион. С нетърпение очакваме следващата книга.

Искрено ваша,

РН „ Тибодокс, Луизиана

4. Първата Къща

Бонд — Wed, 08 Apr 2009 12:44:36 GMT

Следващата сутрин се развидели малко мрачна, но духът на Майк остана приповдигнат. Със скромните си спестявания той си купи солидна закуска, която изяде във вътрешния двор на местното бистро. Беше му странно, че е навън по това време на деня. Обикновено беше на работа, потънал в задачи, на обед хапваше надве-натри на бюрото и напускаше сградата чак по тъмно, без да е видял дори залеза.

Взел раниците в ръка и преметнал сака на рамо, Майк застана пред заведението и се зачуди накъде да поеме. Знаеше, че не може да тръгне на запад, понеже щеше да излезе на брега на океана. Значи на изток, докато не му се покаже друг път. Естествено, Майк се радваше, че предприема пътешествие на вярата, но все пак му се искаше да разполагаше с по-ясна дестинация.

Ех, да имах поне някакъв ориентир за посока - карта, примерно, или указание за сегашното ми положение, каза си Майк докато вървеше на изток, преминавайки бавно през предградията на Лос Анджелис към покрайнините на поредния безкраен квартал. Ще минат седмици, докато напусна града, помисли си той.

Майк не знаеше къде отива, но продължи да върви на изток. По обяд седна на бордюра и дояде остатъка от закуската си, след което отново се запита дали е на прав път.

"Ако наистина те има, имам нужда от теб сега!", изрече Майк към небето. "Къде е вратата за пътя?"

"Нека да бъде карта!", чу да казва в ухото му някакъв познат глас. Изправи се и се огледа, но не видя никого. Затова пък позна гласа на ангела.

"Чух ли това, или го усетих?", прошепна Майк с чувство на облекчение. Е, поне се водеше някаква комуникация!

"Защо се забави толкова?", попита Майк с лека ирония.

"Ти потърси помощ само преди минута", отговори гласът.

"Но се лутам от часове!"

"Такъв беше изборът ти", заяви гласът. "Защо се забави толкова много да изкажеш на глас ТВОЯТА молба към нас?" Гласът очевидно се забавляваше, обръщайки възражението на Майк срещу него самия.

"Искаш да кажеш, че получавам помощ само когато я искам?"

"Да. Каква прозорливост!", отвърна гласът. "Ти си свободен дух, почитан и могъщ и способен сам да си проправяш път, ако такъв е твоят избор. Ти цял живот това правиш. Ние винаги сме тук, но се намесваме само когато ти ни помолиш. Странно ли ти се вижда?" За момент Майк се подразни от абсолютната логика в думите на ангела.

"Добре, къде отивам? Минава обяд, а аз цяла сутрин гадая накъде да поема."

"Бива те да гадаеш", отвърна гласът с невидимо намигване. "Вратата за пътя е точно пред теб."

"Искаш да кажеш, че през цялото време съм вървял към нея?"

"Какво чудно има? Ти си частица от цялото, Майкъл Томас на Чистото Намерение. С практиката интуицията ще започне да ти служи много добре. Днес съм тук да ти дам някои съвсем дребни напътствия." Гласът се поколеба. "Погледни напред, вече си пред вратата!"

Майкъл стоеше пред голям жив плет, който водеше към каньон между два реда къщи.

"Нищо не виждам."

"Вгледай се по-внимателно, Майкъл Томас."

Майк се вгледа в храсталака и постепенно различи очертанията на портата. Тя беше полускрита и се сливаше с живия плет. Сега му се струваше, че не би могъл да НЕ я види, дори да искаше. Направо се набиваше на очи! Той се извърна за момент, после я погледна отново. Ето я, още по-ясна отколкото преди малко.

"Какво става?", попита Майк, осъзнавайки, че собственото му възприятие се променя.

"Когато невидимите неща станат очевидни", каза нежният глас, "не можеш да затънеш обратно в невежество. Вече ще виждаш ясно всички врати, понеже изрази намерението си за тази."

Макар да не разбираше напълно значението на онова, което му се даваше, Майк беше готов да поеме по пътя си. Живият плет престана да му прилича на порта, а се превърна в такава! Променяше се и израстваше тук, пред очите му.

"Това е чудо!", прошепна Майк, като продължаваше да следи как високият плет се превръща в отчетлива врата. Дори отстъпи крачка назад, за да направи място на метаморфозата.

"Не съвсем", отговори гласът. "Просто твоето духовно намерение промени леко ТЕБ и нещата, които вибрират на твоето ново ниво, просто станаха видими - което не е чудо. Това е начинът."

"Искаш да кажеш, че съзнанието ми може да променя реалността?", попита Майк.

"Семантиката", отвърна гласът. "Реалността е Божията същност и е константна величина. Твоето човешко съзнание ти разкрива само новите части от нея, които искаш да опознаеш. Колкото повече се променяш, толкова повече ще изплува наяве; и ти можеш да изживяваш и използваш колкото пожелаеш нови откровения, но не можеш да се върнеш назад."

Майк започваше да разбира, но искаше да зададе още един въпрос, преди да мине през новопоявилата се врата и да поеме по пътя. Открай време имаше навика да изпитва истинността на нещата - дори ангелските гласове, които чуваше наум. Затова формулира въпроса си и го зададе.

"Ти каза, че съм създание на свободния избор. Защо да не мога да се върна назад, щом това избирам? Ами ако поискам да игнорирам новата реалност и да се върна към по-простата? Това не е ли свободен избор?"

"Във физиката на духовността има една аксиома, която гласи, че не можеш да се върнеш към ниво на по-ниско съзнание", обясни гласът. "Но ако действително решиш да опиташ, значи отхвърляш просветлението, което ти беше дадено, и ще станеш дисбалансиран. Но всъщност можещ да опиташ да се върнеш назад. Така е твоята свободна воля. Но горко на онези човешки същества, които се опитват да игнорират истината, която вече познават, понеже няма да издържат дълго с двойствена вибрационна стойност."

Майк не проумя цялата нова духовна информация, която споделяше с него гласът. Обаче получи отговор на въпроса си. Знаеше че може да се обърне кръгом още сега и да се върне в града. Той избираше.

Но всеки път, когато застанеше тук, щеше да вижда вратата и да знае, че тя беше там, но като я игнорираше, щеше да изгуби равновесието си и несъмнено да се разболее. Всичко това му се стори логично и Майк изпита желание да поеме напред, не назад - затова преметна на гръб торбите и сака, мина през портата и тръгна по пътя, който беше началото на неговото пътуване. Това беше най-обикновен черен път, като всеки друг във всеки каньон. Майк беше развълнуван и закрачи бързо напред, оставяйки портата зад себе си.

Майк тъкмо беше минал през портата, когато едно тъмно, сенчесто зеленикаво нещо се шмугна зад него. Откъдето минеше ТО, растителността пожълтяваше и ако Майкъл не се беше отдалечил толкова напред, щеше да долови смрадта, която се разнасяше от него. ТО се промъкна зад Майкъл Томас и тръгна зад него, като внимаваше да остава скрито, но без да изостава. Като бърз и коварен призрак, ТО помрачи вълнението и радостта му с равни части омраза и лоши мисли. Майк не си даваше сметка за присъствието на ТО.

Не след дълго дори атмосферата на пейзажа се промени чувствително за Майкъл Томас. Накъдето и да погледнеше, нямаше и следа от огромния Лoс Анджелис и стотиците къщи от предградията. Всъщност наоколо нямаше никакви признаци за цивилизация - нито телефонни стълбове, нито самолети, нито магистрали. Той беше тръгнал по прашния път с нетърпението на дете, което отваря коледни подаръци - устремен напред, без изобщо да мисли - но се осъзна, че с всяка крачка потъваше все по-дълбоко и един друг свят. Това пътуване го водеше в реалност която нямаше нищо общо с онази, с която беше свикнал. Майк се запита дали сега се намираше в някакво измерение между земята и небето, където можеше да започне духовното си обучение - нещо, което би трябвало да се случи скоро, за да го подготви за честта на завръщането му у дома. Коларският път постепенно се разширяваше и беше достигнал ширина на шосе. Беше широк около метър и половина, без никакви следи или стъпки и съвсем равен.

Изведнъж Майк се обърна назад. Какво беше това? Мерна му се нещо тъмнозелено и ловко, което сякаш се шмугна вляво зад големия камък. Това е то дивата природа, помисли си Майк. Сега пътят зад него беше огледален образ на пътя пред него - дълъг път, който се виеше и лъкатушеше, скриваше се зад хълмовете, за да изплува отново в далечината, заобиколен от тучна природа със зелени дървета, полянки и тук-там оголени скали. Пейзажът беше осеян с цветя като цветни петна, разпръснати от нечия умела ръка в съвършеното платно на природата.

Майк спря да си почине. Нямаше часовник, но по положението на слънцето предположи, че е към два часа - време за обяд. Седна край пътя и изяде последните корички от обилната закуска, която предвидливо беше разделил за още две хапвания. Огледа се и почувства покой.

Няма птици, помисли си той. Вгледа се по-внимателно в прахоляка в краката си. Няма и насекоми. Това място наистина е странно. Майк потъна в съзерцание. Изведнъж долови лек бриз, който разроши косата му. Поне въздух има! Погледна небето и видя чистата синева на ведър, чудесен ден.

Майк си даде сметка, че няма повече храна за из път, но знаеше също така, че не е сам и Бог ще се погрижи за него по някакъв начин. Спомни си библейската история за Моисей в пустинята, който бродил 40 години с племената израилеви. Спомни си как тези номади се хранели с манна небесна и се замисли над историята, питайки се дали е вярна. Всичките тези семейства, които тръгнали след Моисей, сигурно са имали твърдоглави тийнейджъри като днешните, каза си той. Представяше си ги как се мусят на родителите си и се оплакват: "Хей, минаваме покрай тая скала за осми път, откакто проходих! Защо му вярвате на тоя Моисей? Той ни кара да обикаляме в кръг! Пустинята не е чак толкова голяма! Оглушахте ли?"

При тази мисъл Майк се разсмя, после се запита дали и той ще види след малко същата скала, знак, че и той се върти в кръг! И той като израилтяните в пустинята не знаеше къде отиваше - без храна като тях! Съвпаденията го накараха да се разсмее още по-силно.

Може би смехът беше удостоен или просто му беше дошло времето, но след следващия завой на разширяващия се черен път Майк я видя. Това беше първата къща - при това яркосиня! Мили Боже, помисли си Майк. Ако Франк Лойд Райт можеше да я види, щеше да изпадне в див възторг! Майк се изкиска, Дано да не е непочтително, но не бях виждал синя къща. Пътят водеше до вратата и, така че къщата несъмнено трябваше да е неговата първа спирка. Освен това наоколо нямаше никакви други постройки.

Когато се приближи до малката къща, Майк видя, че беше по-скоро кобалтово синя и озарена от вътрешно сияние. Над вратата висеше малка табелка с надпис "КЪЩАТА НА КАРТИТЕ". Майк осъзна, че точно това беше поискал! Ето нещо определено. Може би останалото пътуване нямаше да бъде изпълнено с толкова несигурност. Пътната карта на местността щеше да му бъде от голяма полза в тази непозната земя.

Внезапно вратата на къщата се отвори и навън излезе красиво голямо синьо създание в същия тон като къщата! Очевидно беше ангел, защото подобно на ангела от видението, излъчваше необятност. Присъствието му изпълни въздуха с усещане за великолепие и цветна есенция. Майкъл отново долови уханието на съществото! Голямото синьо създание се обърна към него:

"Здравей, Майкъл Томас на Чистото Намерение! Очаквахме те."

За разлика от ангела от видението, лицето на този беше съвсем ясно и Майк видя изражението на благополучие и веселие, което изглеждаше неизменно, независимо от думите на създанието. Обзе го признателност за компанията и дълбоко уважение, затова побърза да поздрави ангела.

"Здравей, о, голям син ангеле." Майкъл тутакси си прехапа езика. Ами ако ангелът не обичаше да го наричат син? Ами ако синият цвят беше само човешко възприятие и той всъщност изобщо не беше син? Може би не харесваше синьото! Майк въздъхна при пороя "ами ако", които заляха неговия човешки ум.

"Всички същества ме виждат в синьо, Майкъл Томас на Чистото Намерение", изрече замислено ангелът, "и приемам поздрава ти с радост. Заповядай в Къщата на картите и се приготви да пренощуваш тук."

Този път Майк се зарадва, че ангелът беше прочел мислите му - или как го каза първият ангел? Че може да ги усеща? Във всеки случай му олекна, че не беше обидил обитателя на първата къща.

Майк и синият ангел, две несъизмерими същества, се обърната и влязоха в синята къща. Щом вратата се затвори зад тях, две грамадни, настойчиви, сърдити, яркочервени очи надзърнаха иззад големия храст вляво до входа. Те бдяха зорко. Не се изморяваха. Бяха притихнали и много търпеливи. Нямаше да се отместят, нито да премигнат, докато не видеха, че Майкъл Томас е готов да продължи по пътя си.

Когато влезе в къщата, Майк се слиса. Вътрешността на постройката беше необятна! Отвътре къщата изглеждаше необозрима, макар че отвън беше скромна и малка. Той си спомни думите на първия ангел, че не всичко е такова каквото изглежда, и това очевидно беше част от странната нова реалност на неговото съзнание. Майк се замисли за това ново възприятие. Дали имаше по-дълбок смисъл?

Той тръгна след ангела да обхожда огромните зали на Къщата на картите. Интериорът приличаше на огромна библиотека, като онези, които могат да се видят в Европа, съхраняващи всякакви ценни исторически книги. Само че по лавиците нямаше книги, ами десетки хиляди малки дървени дупки, съдържащи някакви свитъци. Стените като че ли нямаха край и от двете страни на всеки коридор се точеха дървени стелажи с дупки, високи по няколко етажа. Майк не виждаше добре съдържанието на дупките, но предположи, че в тях сигурно имаше пътни карти, откъдето идваше името на къщата. Но защо бяха толкова много? Пътешествието из гигантските зали му се стори безкрайно, без да срещнат друга жива душа.

"Сами ли сме?", попита Майк. Ангелът го погледна и се подсмихна.

"Зависи какво разбираш под "сами", струва ми се. Пред теб са договорите на всяко едно човешко същество на планетата." И ангелът продължи спокойно напред.

Майк се закова на място, удивен от думите на синьото създание. Разстоянието между тях се увеличи, тъй като ангелът продължи да върви. Усетил изоставането на Майк, той спря, обърна се и го изчака търпеливо, без да каже нищо.

Майк видя стълби, подпрени на високите стени на многоетажните рафтове с дървени стелажи с безброй свитъци. Договори, както ги наричаше ангелът. Какво означаваше това?

"Нищичко не разбирам!", възкликна Майкъл и закрачи към ангела.

"Преди края на пътуването всичко ще ти е ясно", успокои го ангелът. "Тук няма нищо страшно, Майкъл. Всичко е наред, а твоето посещение е очаквано и желано. Намерението ти е чисто и всички ние го виждаме. Отпусни се и се наслади на нашата обич."

Думите на синия ангел направиха дълбоко впечатление на Майк. Нямаше други думи във Вселената, които биха били по-подходящи от току-що изречените. Дали започваше да чувства по-силно? Първият ангел му беше дал същите любящи вибрации, но сега усети много по-мощна емоционална реакция от когато и да било.

"Прекрасно е да бъдеш обичан, нали, Майкъл?" Синият ангел се беше върнал до Майк и сега се извисяваше над него.

"Какво е това чувство?", попита тихо Майк. "Просълзи ме."

"Преминаваш към друга вибрация, Майкъл."

"Не разбирам какво означава това. Ъ ... вие имате ли си име, сър?" Майк отново се притесни дали не е обидил създанието. Ами ако ангелът беше от женски род? Майк беше съвсем бос по тези въпроси, но държанието и външността на ангела спокойно можеха да са женски.

"Наричай ме Блу", каза ангелът и намигна на Майк. "Нямам пол, но ръстът и гласът ми подсказват на твоя ум, че съм мъж. Говори ми в мъжки род, няма проблем." Ангелът замълча, така че Майк да може да осмисли информацията. После Блу продължи: "Твоят клетъчен строеж като човек може да съществува при много вибрационни честоти, Майкъл. Да кажем, че тази, при която си пораснал, е честота номер едно. Свикнал си с нея и добре ти е служила. Но на това пътуване ще се наложи да преминеш към шеста или дори седма честота, за да стигнеш до твоята цел. В момента преминаваш към честота номер две, така да се каже, поради липса на по-точно определение. Всяка вибрационна стойност се отличава с по-добро осъзнаване на действителната Божия реалност, както вече са ти казали. Това, което усещаш сега, е осъзнаването на любовта. Любовта е плътна, Майкъл. Тя притежава физически свойства и е могъща. Твоята нова вибрационна стойност ти позволява да я почувстваш по-осезаемо отпреди. Това е същността на дома и ще се усилва с всяка следваща къща, която посещаваш."

На Майк му харесваше да слуша Блу. Това беше най-подробното обяснение, получено досега.

"Ти учител ли си?", попита той.

"Да. Всеки един от ангелите на Къщите е тук с тази мисия, с изключение на последния. Аз ще ти разкрия истините на моята къща, същото ще направят и другите. Когато приключиш, ще притежаваш доста по-обширна представа как протичат нещата във Вселената, отколкото сега. Моята задача е да ти дам нещо, което си спечели с изразеното намерение. Ти си тук, в моята къща, за да получиш картата на твоя договор. Утре рано сутринта ще ти я дам заедно с още няколко отговора, преди да продължиш по пътя си. Засега те съветвам да се насладиш на даровете на нашата храна и почивка."

Майк тръгна отново след Блу, който вече му се струваше като много добър приятел - само че син. Озова се в прекрасна вътрешна градина, където растяха най-различни плодове и зеленчуци, грижовно отглеждани в спретнати лехи. Светлината, както в останалите стаи, струеше през процепи на покрива. Тя изпълваше пространството със свежест и чист въздух. Майк долови и уханието на прясно изпечен хляб, който се носеше от някое от съседните помещения.

"Кой се грижи за всичко това?", попита Майк. "Виждам само теб ... ти ядеш ли?"

"Във всяка къща има такива стаи, Майкъл; и не, аз не ям. Градината съществува само заради хората, които поемат по същия път, като теб, прекарват известно време в това учебно изживяване и минават оттук. Градината се посещава от много хора - просто сега не ги виждаш. Няма да останеш без храна, здраве и подслон, докато следваш твоя път на познанието. Това е нашият начин да изразим почитта си към теб и твоето намерение."

Майк изпита завладяващо усещане за сигурност, докато двамата продължиха обиколката на другите помещения - човекът и голямото синьо създание. Накрая стигнаха до причудлива спалня - уединено помещения с чудно легло с балдахин и снежнобели чаршафи, приканващи Майк да положи измореното си тяло. Пухкавите възглавници го зовяха, предлагайки спокойствието и сигурността на дълбокия сън. Майк се удиви от удобствата в стаята.

"И всичко това е за мен?", прошепна впечатлен той.

"За теб и за другите, Майкъл. Приготвена е за всеки, изразил намерение като твоето."

В съседната стая беше подредена трапеза, на която имаше от пиле мляко! Майк никога не беше виждал такова изобилие от храна - много повече, отколкото сам човек би могъл да изяде.

"Нахрани се до насита, Майкъл", прикани го Блу. "Нищо няма да бъде изхвърлено. Но недей да се запасяваш. Устой на изкушението да си вземеш за из път. Това е изпитание за твоя процес - нещо, което ще проумееш напълно едва по-късно."

Блу напусна помещението и остави Майк сам, Майк остави торбите си, седна и се нахрани доволно. Постара се да не прекалява, но опита всички изкушения на разкошната кухня. Клепачите му вече натежаваха, а обстановката създаваше такова усещане за комфорт, каквото Майк беше изпитвал само като дете, обгърнато от грижите на любящите си родители.

Ех, да можех да запазя завинаги това усещане!, помисли си той. Така си заслужаваше да бъдеш човек, Майк стана от масата, решен да се погрижи за мръсните чинии на сутринта. Толкова беше изморен! С мъка съблече дрехите си и ги окачи на стенната закачалка. Легна в леглото и сънят тутакси го обви в топлия пашкул на спокойната обстановка.

В тишината на утрото Майк се събуди с усещане за неописуема бодрост. Изми се и се отправи към трапезарията, където откри, че блюдата от снощи са раздигнати и на тяхно място е сервирана чудесна закуска! Майк се беше събудил отчасти от вкусното ухание на яйца, картофи и току-що изпечен хляб. Той се наслади на уединената си закуска и отново се замисли над молбата си да се върне у дома.

Лошо ли е да поискаш да напуснеш земното изживяване?, запита се той. Ами хората, които оставяш след себе си? Те няма да могат да изживеят нивата на по-високи вибрации, които щеше да познае той. Честно ли беше това? При мисълта за приятелите и колегите му го обзе меланхолия. Домъчня му дори за бившата му приятелка!

Какво става?, учуди се Майк. Започвам да изпитвам състрадание към всички. Това не е типично за мен. Дори е болезнено! Започвам да съжалявам, че имам нещо, което другите нямат. Това означава ли, че сгреших? Трябва ли да се върна?

"Няма как да не си зададеш този въпрос, Майкъл", каза Блу, появявайки се неочаквано на вратата и отново наясно с чувствата на Майк. Макар да се сепна, Майк се зарадва да види ангела и го поздрави с кимване.

"Разкажи ми за тези неща, Блу", каза Майкъл. "Наистина се нуждая от напътствия. Започвам да се питам дали постъпих правилно."

"Прекрасни са творенията на Духа, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза Блу. "А законът на човешкото просветление е следният: Погрижи се първо за себе си, а красотата на твоето пътуване ще бъде предадена на околните по синхронен начин, тъй като намерението на един винаги се отразява върху мнозинството."

"Пак не те разбирам напълно, Блу", каза обърканият Майк.

"Макар да не разбираш в момента, Майкъл, твоите действия ще повлияят на другите - давайки им възможности за техните собствени решения - нещо, което не биха могли да направят без твоето решение да бъдеш тук и сега. Повярвай в тези неща и не се укорявай."

Майк почувства как му олекна на душата. Блу не успя да му обясни напълно защо духовните неща се случват по този начин, но му вдъхна увереност в желанието да продължи напред.

Той взе багажа си и напусна частната спалня и трапезария. Върна се в големия коридор, който водеше към вратата, през която влезе вчера отвън. Блу вървеше бавно зад него, докато Майк се дивеше на огромните мащаби на всичко тук. Блу не каза нищо, когато видя кифлата и хлебчетата, които се подаваха от сака му.

"Къде отиваме?", попита Майк. "Да продължа ли в същата посока?" Знаеше, че предстои да получи своята собствена карта и искаше Блу да го поведе.

"Можеш да спреш сега", каза Блу. Двамата се спряха по средата на огромния, богато украсен син коридор, където Блу се приближи безмълвно до стълбата на отсрещната стена. "Ела тук, Майкъл."

Майк се подчини и Блу го накара да се изкатери на една много висока стълба, за да потърси клетката, в която се намираше неговата карта. Докато се изкачваше по стълбата, Майк забеляза, че над всяка дупка има написано име. Всъщност над всяка клетка имаше по две имена. Единият надпис приличаше на арабски, а другият беше с латински букви. Свитъците не бяха подредени по азбучен ред, а по някаква друга, непозната за Майк система, но несъмнено понятна на Блу. Ангелът го насочи точно къде да погледне и сега го деляха само няколко стъпки от въпросното място.

Накрая Майк я видя. Цилиндрична кутия с надпис "Майкъл Томас", наред с другия странен надпис, който присъстваше на всички останали клетки - сигурно ангелски език, помисли си Майкъл. Блу го инструктира да не поглежда встрани, а да вземе свитъка от клетката и да слезе долу, за да го разгледа. Майк тъкмо измъкна свитъка и се канеше да тръгне надолу по стълбата, когато погледът му попадна върху друга група имена и сърцето му се сви. Майка му и баща му също бяха тук! Подреждането беше на принципа на семейни групи! Значи това беше духовната система, използвана в големия коридор. Майк знаеше, че е абсолютно забранено да докосва чужд свитък, но се забави малко повече от необходимото, за да разгледа още няколко имена, които не му говореха нищо. Какво правят тези имена при неговото семейство?, учуди се той.

"Майкъл?", обади се Блу отдолу.

"Идвам, сър", изтърси Майк. Блу познаваше мислите му, но Майк не смееше да зададе въпрос, който би нарушил протокола на това свято място. Той заслиза умислено по дългата синя стълба и подаде свитъка на Блу. Блу го погледна и в този изпитателен поглед нямаше тайни. Напротив, той излъчваше благодарност за проявеното уважение към светите пътища на системата и Майк почувства как Божията любов проникна в цялото му същество. Човекът и ангелът се засмяха широко в безмълвно разбиране. Майк започваше да усеща, че думите вече не бяха необходими! Струваше му се, че може да предаде каквото пожелае на Блу, без да го произнася на глас. Колко странно!, помисли си той.

"Не е чак толкова странно, както ще се убедите, гласеше отговорът на Блу на тази мисъл. Гадост!, помисли си Майк. Тук не мога да скрия нищо. Блу не обърна внимание на последните разсъждения и постави малкия свитък на масата. После се обърна към Майк.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение", заяви официално Блу, "това е картата на твоя живот. Оттук нататък ще можеш да се ориентираш по нея. Дава ти се с любов и ще бъде една от най-големите ценности, които ще притежаваш." Изведнъж Майк си спомни думите на първия ангел, че новата енергия е много по-актуална от преди. Затова зададе логичния въпрос.

"Тази карта актуална ли е?"

"По-актуална, отколкото би искал", гласеше загадъчният отговор на високото синьо създание. На Майк му се стори, че го чу да се киска.

Блу му подаде картата и мълчаливо го прикани да я разгледа. Майк я пое и я притисна за момент до гърдите си, радвайки се на подаръка като малко дете. Потопи се в светостта на момента и разгърна картата с церемониалност, която предизвика усмивката на Блу. Ангелът знаеше какво ще последва.

5. Втората Къща

Бонд — Wed, 08 Apr 2009 12:34:04 GMT

Не след дълго Майк забеляза промяна в обстановката. Тъй като досега напредваше с лекота по пътя, той не допускаше, че ще трябва да избира накъде да поеме. Освен това го объркваше интуитивното усещане, че го наблюдават.

В далечината Майк виждаше съвсем ясно нещо, което го притесняваше - пътят се раздвояваше и щеше да го принуди да избере накъде да поеме, за да стигне до втората къща. Той сви рамена и спря, взирайки се в разклонението.

Какво е това?, запита се той. Как да се ориентирам в тази непозната земя на разноцветни къщи и ангели? Майк не очакваше отговор, тъй като въпросът беше риторичен и зададен наум, но се тревожеше. И тогава си спомни за картата.

Майк седна край пътя. Беше сложил картата в раницата при хляба и понечи да я извади, но се потресе от миризмата, която лъхаше оттам. Защо мирише на леш?, възкликна Майк.

Миризмата беше толкова отвратителна, че му убиваше желанието да види какво я излъчва. Определено беше органична, затова Майк заключи, че идва от хляба. И позна.

Той извади внимателно картата от торбата, отнасяйки се към нея с цялото дължимо благоговение и надеждата, че вонята не е омърсила свещената, макар и привидно безполезна карта. Тя беше цяла и невредима, но същото не можеше да се каже за хляба. Той изсипа съдържанието на торбата на земята и не повярва на очите си.

На земята се разпиляха развалените остатъци от кифлата и хляба, които изглеждаха така сякаш бяха прекарали месеци на открито в някоя тропическа дъждовна гора. Зловонните парчета бяха покрити с черна плесен и Майк за първи и последен път видя насекоми в тази наистина странна земя - и те бяха пълчища! Хлябът гъмжеше от червеи и ларви! Майк захвърли торбата и скочи на крака. Хлябът не е мърша, помисли си Майк. Тук няма развалено месо! Как е възможно това? На всичкото отгоре напуснах синята къща едва преди няколко часа! Дори месото не се разваля толкова бързо. Какво става?

Стиснал носа си, Майк се наведе и се вгледа внимателно. Черната плесенясала маса гниеше пред очите му. Той видя как малките отвратителни създания изгълтаха остатъците от гнусната разлагаща се материя - а после взеха да се изяждат едни други! Майк се отврати от гледката и извърна глава потресен, когато нещо отзад привлече погледа му.

Да, тук има нещо! Майк зърна нещо зелено и неопределено, което се стрелна и се скри в храстите, Побиха го тръпки. Интуитивно той разбираше опасността, ако се върне назад, за да види какво е това, затова остана на мястото си. Пътят се разклоняваше? Животно или създание или нещо друго, което като че ли го следеше? Какво ставаше на това свято място? Ами хлябът?

Майк се обърна да погледне още веднъж отвратителната гадост, която беше изхвърлил на пътя, но видя само купчина прах! Нямаше ларви, нямаше хляб, нямаше смрад. Всичко се беше върнало към изначалния си вид и се полюшваше под напора на лекия вятър.

Какво означаваше всичко това? Ангелът го беше предупредил да не взима със себе си никаква храна, но Майк не допускаше, че това включва закуските за из път! Може би нещата в къщите бяха някак различни и не можеха да издържат дълго на път? Майк взе загрижено картата, като внимаваше да не докосне някоя изостанала ларва. Картата беше чиста и непокътната, както когато я прибра в раницата. Непонятна работа. Картата беше стояла до храната, но не беше пострадала. Майк опита още нещо. Вдигна торбата и я помириса гнусливо. Нямаше и следа от ужасната смрад, която едва не го задуши преди малко. Недоумяваше какво става, но беше научил важен урок: повече никога нямаше да се запасява с храна от къщите по пътя.

В този момент нещо отново прибяга зад него! Майк вече започваше да се притеснява. Тръгвай! Обзе го отчаяние. Майк инстинктивно разгърна картата с надеждата, че ще му подскаже накъде да поеме. И ето я - червената точка ТИ СИ ТУК, показваща единствено сегашното местоположение. Разклонението липсваше въобще на безполезната карта!

"Проклятие!", избухна ядосан Майк.

Възклицанието беше крайно неуместно в тази земя, но отразяваше неудовлетворението му.

"Страхотна карта, Блу!"

И отново долови раздвижване зад гърба си. Дали се промъкваше по-близо? Защо не можеше да го види? Как така се движеше толкова бързо? Какво беше? Сензорите в ума на Майк вече работеха на режим ПАНИКА и той бързо закрачи напред, като често поглеждаше зад гърба си. Но сянката като че ли знаеше кога Майк ще погледне назад. Накрая темпото му се ускори дотолкова, че заприлича на състезание по спортно ходене. Присъствието зад него не изоставаше. Изплашен, Майк измина разстоянието от половин километър до разклонението по-бързо от целия път в тази непонятна земя.

Когато пристигна на разклонението, той беше задъхан от бързия ход - и от страха. Озова се на кръстопътя без никаква представа накъде да поема, но вече обзет от нерешителност. Закова се на място, скован от ужас, и нададе отчаян вик нагоре към облаците.

"Блу! Накъде да тръгна?"

Майк не очакваше да получи отговор, затова тихият глас, който прозвуча в главата му, го стресна.

"Използвай картата, Майкъл. Бързо!"

Майк не беше в настроение да подлага на съмнение смисъла или логиката на този съвет, тъй като само преди няколко минути беше направил същото. С отработено движение той отново разви свитъка. Червената точка ТИ СИ ТУК си стоеше на мястото. Тя не помръдваше, неизменно закотвена в средата на картата. Но какво беше това? Майк се вгледа по-внимателно, а по пергамента покапаха капчици пот.

Сега точката стоеше на разклонението! Тъй като Майк действително стоеше на кръстопътя, картата вече беше актуална. Мислите му препускаха толкова стремглаво, че не му остана време да се възхити на ангелския хумор в смисъла на думата. До разклонението се виждаше стрелка, която недвусмислено сочеше надясно!

Майк не се поколеба. Навивайки картата, той свърна надясно и се изкатери по един малък хълм, Продължи да поглежда назад при почти всяка възможност, усещайки, знаейки, че невидимият преследвач е по петите му. Зелената сянка се плъзгаше между камъните и храстите, ускорявайки ход заедно с него. Когато прехвърли възвишението, Майк въздъхна с облекчение. В далечината се виждаше друга къща! Той почувства, че спасението е наблизо. Без да престава да се озърта, Майк се затича по пътеката към мястото, където го очакваше безопасност, подслон - и храна.

Тъмното зло същество зад Майк побесня! Ако той се беше поколебал още малко на пътя, ТО щеше да го хване! ТО кипеше от яд заради пропуснатата възможност и се загнезди високо в дърветата точно пред искрящата оранжева къща, в която влезе Майкъл Томас. Гнусното същество се приготви да чака. ТО беше търпеливо.

На прага на оранжевата къща стоеше дългоочакваният ангел. Майкъл се слиса от изненада, когато "Ориндж" , както той реши да го нарича, изрече първите си думи.

"Здравей, Майкъл Томас на Чистото Намерение! Очаквахме те."

"Здравей!" Майкъл се помъчи да прикрие облекчението и задъхването си. Гласът му трепереше. С мъка се удържа да не прегърне огромното оранжево същество, което стоеше пред него. Толкова се радваше, че отново го закриляха.

"Ела насам", каза оранжевият домакин, като се обърна и го въведе в "КЪЩАТА НА ДАРОВЕТЕ И ИНСТРУМЕНТИТЕ". Майк провери дали вратата е добре затворена. После го последва, разтреперан и останал без дъх от преживяното преди малко. Все още се страхуваше и терзаеше от въпроси за тази земя на объркващи контрасти.

И този ангел беше величествен. И този път Майк беше впечатлен от неговите размери и от добротата, която излъчваше. И това същество го накара да се почувства също толкова чакан и обичан, както другите, с които се беше срещал досега. Сигурно всичките са от едно тесто, помисли си той.

"Всъщност, всички сме от едно и също семейство", каза ангелът.

Майк се смути, че толкова бързо беше забравил как протичаше общуването с тези духовни създания,

"Съжалявам", успя да промълви той. Ориндж се обърна и спря. Килна озадачено главата си. Майк го погледна в очите.

"Съжаляваш?" Ориндж замълча. "Понеже се възхити от моята величественост? Или защото се почувства обичан? Или понеже се питаш кои сме?" Ангелът се усмихна. "Идват ни много гости, Майкъл Томас. От мнозината, които посещават втората къща, ти засега задаваш най-малко въпроси."

"Има време", отвърна с въздишка Майк. Искаше да попита ангела за страха и паниката отпреди малко, Какво го преследваше? Ангелът разбра, че се задава въпрос.

"Не мога да ти кажа онова, което искаш да знаеш, Майкъл", заяви той.

"Не можеш или не искаш?", попита почтително Майк. Знаеше, че въпросът е риторичен, затова продължи: "Зная, че знаеш." Той се поколеба, после изстреля другия си въпрос с шеметна бързина.

"Защо не можеш да ми разкажеш за него?", поиска да знае той.

"Ти знаеш за него повече от мен", отговори ангелът.

"Как така?"

"Тук не всичко е такова, каквото изглежда."

"Ще бъде ли навън, когато изляза?"

"Да."

"Към този свят ли принадлежи? Вижда ми се не на място в тази духовна атмосфера."

"Двамата имате еднакви права да бъдете тук."

"Може ли да ми навреди?"

"Да."

"Има ли как да се защитя?"

"Да."

"Ти ще ми помогнеш ли?"

"За това съм тук." Ангелът притихна, а Майк внезапно прекрати разпита.

Отговорите на Ориндж убедиха Майк, че ангелът знае всичко. Той започна да се успокоява. Щом той знае, значи и аз има какво да науча, помисли си Майк. Ще проявя търпение. Убеден съм, че по-нататък ще ми се покажат още неща. Тук явно принципът е такъв. Изведнъж той си спомни колко безполезна беше му се видяла картата само преди един час и как го беше спасила в критичния момент.

"Бог е съвсем на място, както знаеш", каза ангелът през смях. Ориндж отново се настройваше на честотата на мислите на Майкъл Томас. Оранжевото същество се обърна и пое към вътрешността на къщата. Майк го последва.

"Започвам да свиквам", каза той, вървейки. "Получаваш онова, което ти е необходимо, само в момента, когато ти е необходимо?"

"Нещо такова", отвърна ангелът. "Ниско вибрационната човешка времева матрица е линейна, Майкъл." Ориндж очевидно също беше учител. "Ангелското време не е."

"А ВИЕ как възприемате времето?" Междувременно се озоваха в някакъв склад. Склад? Като предишната къща, вътрешният мащаб на тази беше гигантски. Майк зяпна от почуда, когато видя десетките рафтове и полици в помещение, високо поне 15 метра

"Ние нямаме минало или бъдеще", обясни ангелът. "Вашата представа за време се развива в права линия, докато нашата се върти по потока на часовниковата стрелка със спрян двигател. Винаги можем да видим в пълна степен развоя на събитията, понеже тя винаги е под нас, затова съществуваме в едно постоянно "сега". Нашето движение винаги се осъществява около един известен център. Понеже вашето движение е линейно и вие се движите само напред, никога не успявате да изживеете пълноценно настоящето. Обръщате се назад и виждате къде сте били. Поглеждате напред и виждате накъде вървите. Никога не успявате да изживеете съществуването като БИВАНЕ. Вместо това познавате съществуването като ПРАВЕНЕ. То е част от вашата нисша вибрация и е подходящо за вашето измерение."

"Това обяснява картата", каза Майкъл, спомняйки си, че червената точка ТИ СИ ТУК винаги стоеше в средата, и че събитията в неговото ново съществуване се развиваха около една точка. Пълна противоположност на човешката карта, помисли си Майк.

"Точно така!", подхвърли през рамо Ориндж, без да забавя ход. "Във вашата времева матрица картата е ясна, а човекът се движи. Така е, защото възприемате времето и реалността като константа, а човекът е променливата. Когато се доближи до нашата вибрация и времева матрица, човешкото същество става известната константа, а картата или реалността - променливата."

Тук Майк се замисли сериозно. Прозвуча му объркващо, но някак познато. Случката на разклонението пред оранжевата къща го беше убедило в ценността на духовната пътна карта, дори да се разминаваше с очакванията му. Знаеше, че при следващия избор от подобно естество нямаше да се тревожи, докато не стигне до кръстопътя - и тогава картата щеше да му бъде от полза.

Също като Блу, Ориндж разведе Майк из много красиви и богато украсени зали по пътя към мястото за спасение, храна и почивка. Само че в тази грамадна къща нямаше стелажи с надписи както в Къщата на картите, а каси с табелки. И тук названията бяха предимно на онази особена арабска азбука, която Майк не умееше да чете, но той правилно предположи, че все някъде имаше каса с неговото име, която го очакваше.

"Това са твоите покои", каза Ориндж. "Утре се залавяме за работа. Храната ще ти бъде сервирана в стаята вляво. Можеш да се измиеш в стаята вдясно. Храната ти е приготвена." С тези думи Ориндж затвори вратата на помещението, отредено за Майк, и се оттегли.

Майк се вторачи в затворената врата. Може да си ангел, но обноските ти са под всякаква критика, помисли си той, стъписан от липсата на прощален поздрав. Е, не може да се очаква да разбират напълно човешката природа.

И този път Майк се нахрани обилно. Излапа вкусните ястия и се възхити на ръчно резбованите дървени прибори. Стана му неудобно да остави мръсните чинии на някой друг, но после си спомни колко мразеше да мие съдове. Знаеше, че макар да не ги виждаше, тук сигурно имаше други създания, които се грижеха, за тези неща. Каква странна комбинация, каза си Maйк. Ангелска обител, която обаче предлага храна на съществата с по-ниска човешка вибрация.

Замисли се за канализационната система и тогава го осени изумително откритие: от дни не беше ходил по нужда! Тук НЯМАШЕ тоалетна! Имаше баня, но нищо повече. Майк осъзна, че не беше изпитвал човешкия "зов на природата" откакто мина през вратата. Нещо ставаше с тялото му в тази чудна страна. Нямаше нищо против да се освободи от ... облекчаването на нуждите, но това наистина беше странно.

На сутринта Майк се почувства изпълнен с енергия. Закуси сам с пресни плодове и хляб и се наслади на превъзходния вкус на храната. Разгледа внимателно ангелската храна и забеляза, че е някак различна. Реши да разпита Ориндж за нея.

"Тя е в нашата времева матрица", обясни развеселен ангелът от отворената врата на стаята. Беше дошъл и дочул мислите на Майк. Ориндж продължи: "Тя не може да съществува на по-ниско вибрационно ниво и съдържа духовни качества, които са междуизмерни. Затова няма човешки отпадъци, Майкъл, и затова не може да се съхранява. Тя не познава минало и бъдеще. Създава се няколко мига, преди да я изядеш и няма да издържи, ако я изнесеш оттук."

"Вече се убедих в това", призна Майк, спомняйки си отвратителната гадост на пътя към къщата на Ориндж, която едва не го вкара в беля.

Ангелът изведе Майк от жилищните помещения и го въведе в голяма кръгла, добре осветена зала. Няколко каси бяха отворени и имаше няколко оранжеви пейки за сядане. Забелязваха се и други приготовления: нещо подобно на олтар, благовония и странни наглед пакети.

"Добре дошъл в Къщата на даровете и инструментите, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза ангелът и погледна Майк. "Седни, ако обичаш. Чака ни доста работа."

Последва дълга върволица от учебни уроци. После се проточи още по-дълъг урок от практически изпитания за използването на даровете и инструментите на тази нова духовна вибрация. Обучението на Майк в тази оранжева къща щеше да продължи повече от три седмици.

"Постепенно повишаваш вибрацията си, Майкъл Томас", повтаряше често Ориндж в хода на учебния процес. "Това са обещаните дарове и инструменти, които ще ти помогнат да постигнеш задачата си. Заслужи си ги с твоето намерение. Не можеш да влезеш в следващите къщи без познанието как действат и изобщо не можеш да се прибереш у дома, ако не ги овладееш майсторски."

Майк слушаше внимателно. Знаеше, че това беше подготовка за завръщането му у дома и помнеше, че му бяха споменали за това обучение. Ориндж разгръщаше пред очите му най-различни дарове. Някои като че ли бяха изработени от прекрасен кристал и чрез церемонии и намерение се поставяха в тялото му, за да увеличат духовната му сила. Ориндж му обясняваше предназначението на всеки един и му даваше време да усвои смисъла. После трябваше да повтори наученото. Това не беше лесно, тъй като на изпитанията трябваше да обяснява концепции и да използва съвсем нови понятия.

Ориндж разказваше как хората дошли на планетата, носейки определени качества, принадлежащи към други светове на съществуване - други животи в миналото. Майк беше слушал за това, но не беше готов да го чуе от ангел! Смяташе, че някой ден дълговлас индийски гуру може да подхване темата, но ангел! Миналите животи бяха основната суровина на човечеството, каза му Ориндж, а указанията от миналия живот се прехвърляха в следващия при раждането под формата на уроци. Тези уроци се наричаха "карма" или "клетъчна памет", или "опит", както им казваха някои. Кармата поощряваше човешкото учене и по някакъв начин помагаше на планетата. Така се развиваха събитията живот след живот. Ориндж каза на Майк, че за да премине в нова вибрация, трябваше да премахне част от старите качества, например кармичните уроци, с които се беше родил. Пътят към дома не ги допускаше - подобно на случката с развалената храна.

Изведнъж Майк се видя като куп разложена плът на пътя - която не обръщаше внимание на учителя. Така че удвои вниманието си, за да не стигне дотам, Уф!

Ориндж видя мислите му. Разсмя се на глас и сподели радостта си. Майк се удиви колко близък чувстваше ангела. Той беше прекрасен учител. И чудесен другар - макар че не нямаше навика да поздравява при среща и раздяла.

Майк се научи да оформя мисли, които действително създават енергия. "По този начин контролираш твоята действителност", обясни му Ориндж. "Използвай вътрешния си духовен усет и знания, за да се насочиш към ситуациите, които заслужаваш и които си планирал." Майк нямаше представа какво означаваше това, но послуша напътствията и явно издържа всички изпити. Духовният упълномощаващ дар на съ-творяването беше вложен в съществото му, заедно с дарбата да изчисти всички кармични атрибути от миналите си инкарнации. Всеки дар се отбелязваше с церемония и устен изпит. Освен това всеки един се трансформираше от физически в духовен, докато се усвояваше от тялото му под указанията и прецизното ръководство на големия оранжев ангел.

Майк имаше чувството, че се посвещава в свят духовен чин! При всяко повтаряне на уроците на Ориндж, той виждаше как ангелът наднича в сърцето му! Ориндж умееше да бъде настойчив и когато Майк даваше обещания и изразяваше намерението един или друг дар да бъде имплантиран в неговия център на духовната сила, ангелът четеше душата му. Отначало Майк се смущаваше, но после осъзна, че ангелът проверяваше честността и последователността на думите му. Ако се беше престорил, Ориндж веднага щеше да разбере и нямаше да му позволи да продължи нататък.

В края на втората седмица всички малки пакети бяха отворени, разучени и вложени в духовния Аз на Майк, наред с нужните изпитания. Имаше един много труден изпит. Майк се страхуваше от малки пространства; не знаеше защо, но още в най-ранно детство разбра, че го обзема паника, ако остане затворен в тясно помещение. Един от подаръците на Ориндж беше силата да преодолее тази фобия. Майк изрази намерението и изпълни церемонията, Ориндж му каза, че чувството на ужас от затворени помещения е КАРМИЧНО НАПЛАСТЯВАНЕ и неговото очистване представлява очистване на много други изживявания от минал живот, които Майк беше донесъл в сегашния си човешки образ.

Няколко дена по-късно Ориндж отвори една голяма каса. Само че вместо да извади нещо от нея, той най-любезно помоли Майк да влезе вътре! После затвори капака и тъмнината обгърна клекналия ученик, Майк чу зловещото, шумно изскърцване на пантите и ключалката. После всичко потъна в тишина и непрогледен мрак.

Майк чуваше ясно дишането си в затвореното пространство и се чувстваше притиснат и смачкан. Чуваше дори ударите на сърцето си. Ориндж не му обясни нищо. Не беше необходимо. Това беше още едно изпитание, което Майк не можеше да заобиколи.

За десетина секунди сърцебиенето му се ускори при спомена за проблема му. После, когато цялото му тяло трябваше да изпадне в пристъп на паника, чувството за клаустрофобия се стопи и той се отпусна. За своя радост Майк осъзна, че дарът беше подействал и тялото му отначало беше реагирало постарому, но неговият нов дух го беше укротил. Обзе го усещане за покой и Майк даже взе да си тананика песнички и накрая заспа. След около час доволният Ориндж отвори сандъка и го пусна навън.

"Ти си забележителен, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза ангелът, широко усмихнат. Майк видя гордост в очите му. "Повечето не стигат дотук."

Едва сега Майк осъзна, че не беше единственият, пожелал да поеме по пътя към дома. Тази мисъл го беше спохождала вече няколко пъти, но той не й беше обръщал внимание. Нощем неведнъж бе размишлявал за това, след като Ориндж приключи с даровете и започна да вади големите инструменти. През третата седмица на обучението ангелът извади големия сандък.

"Тук има три инструмента, които ще ти бъдат необходими по пътя", произнесе отчетливо Ориндж. Той се приближи до специалната каса и я отвори. Всеки път когато ангелът отваряше някой пакет или каса, Майк се размърдваше оживено на пейката, питайки се какъв ли ще бъде следващият магически инструмент, който ще повиши духовното му съзнание, познание или сила. Но не очакваше онова, което му даде Ориндж.

Ангелът беше обърнат с гръб и не се виждаше какво вади от касата. Когато поднесе първия инструмент, Майк зърна проблясването на нещо сребърно. НЕ! Не беше възможно - Ориндж държеше огромен меч!

"Виж меча на истината", заяви оранжевият ангел и поднесе оръжието на Майкъл Томас. Ако беше голям в ръцете на ангела, мечът изглеждаше грамаден в ръцете на Майк. Беше изключително тежък и неподатлив. Майк не вярваше на очите си.

"Това е истински меч!", възкликна той.

"Както и всички останали дарове", напомни му Ориндж. "Само че това е един от трите дара, които ще носиш извън тялото си по пътя до другите четири къщи."

Майкъл подържа меча известно време, любувайки се на красотата му. Да, името му беше гравирано върху него - поне така предполагаше. Острието беше изпъстрено с фигури и знаци с дълбок духовен смисъл. Дръжката беше голяма, украсена с някакъв блестящ кобалтово син камък. Мечът беше удивителен - и двуостър.

"Опитай се да го завъртиш." Ангелът отстъпи назад.

Майкъл изпълни заръката и мечът се развъртя сам! Неочакваната мощ на оръжието прекатури Майк! Той стана, чувствайки се глупав и тромав, и опита отново. Ориндж улови ръката му и не му позволи.

"Чакай, виж дали така не е по-добре." Ангелът отново се надвеси над касата и извади още нещо, Новият предмет също засия със сребърен блясък. Огромен щит! Майк поклати глава невярващо. Какво ставаше тук? Ама че странна работа. Духовни дарове? Бойни оръжия? Да не ме подготвят за някой минал живот в Камелот?

"Не всичко е такова каквото изглежда, Майкъл Томас на Чистото Намерение." Ориндж стоеше пред него с щита в ръка, отговаряйки на мислите на объркания ученик. "Опитай сега."

Той му показа как да привърже щита към ръката си и му обясни, че щитът и мечът се балансират взаимно, така че ще може да замахне с меча, без да се прекатури - което беше полезен съвет.

"Майкъл", каза ангелът, "щитът е познанието за Духа. Заедно с истината, равновесието е всемогъщо! Мракът не може да съществува там, където има знание. Никоя тайна не може да оцелее в светлината, а светлината ще се създаде, когато истината се разкрие от проучване на знанието. Това е най-могъщото съчетание. Познанието и истината трябва да се използват заедно."

"Има ли още нещо в тази каса?", попита Майк на шега, залитайки под тежестта на меча и щита.

"Интересно е, че попита!" Ориндж отново се надвеси над касата, а Майк се вторачи невярващо в него, Ангелът бръкна дълбоко и извади предмет, който беше още по-голям от останалите, и отново сребърен.

"Виж доспехите!", възкликна зарадван оранжевият ангел, развеселен от стъписаното изражение на Майк.

"Не разбирам!" Майк се стовари на пейката. "Как ще се науча да нося всичко това?"

"С практика", отговори Ориндж. "Ето, дай да ти покажа."

Ангелът взе меча и щита. Помогна на Майк да облече тежката, богато украсена ризница. Напомняше на корсет и покриваше торса му. Пасна му точно и обгърна тялото му като ръкавица - идеално! Ориндж закопча токите и го препаса с колан със специална ножница, където да прибира меча на истината; после му показа как да прихване тежкия щит със специален каиш на гърба си, за да го носи по пътя.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, сега ти притежаваш трите инструмента, които ще ти позволят да преминеш в новата вибрация. Имаш меча на истината, щита на знанието и накрая - доспехите на Духа. Доспехите се наричат "Божията мантия" и символизират мъдростта, необходима за правилното използване на другите два дара. Утре започва обучението ти като воин на светлината. Трите инструмента съдържат огромна сила. Никога не ги използвай поотделно!"

Ориндж взе оръжията от Майкъл и го отведе обратно в стаята му, където той се изми, нахрани и легна да спи. Дълго лежа в кревата, разсъждавайки над многобройните странности, на които се натъкна в тази велика земя. Накрая заспа с множество противоречиви мисли.

На сутринта Майк отново отиде в учебната зала. През следващите няколко дни ангелът започна да го учи да борави умело със старите оръжия. Първото упражнение беше по равновесие. Ориндж го накара да тича нагоре-надолу по стълбите в пълно бойно снаряжение - изваден меч и вдигнат щит. После му показа как да пада и да става бързо, ползвайки щита като противотежест. Междувременно Майк забеляза, че снаряжението никога не се замърсяваше, нито се нараняваше.

Ченълинги на живо

Бонд — Wed, 08 Apr 2009 09:24:31 GMT

От писателя...

През март 1992 г. Крион за пръв път предава информация на живо, а резултатите бяха публикувани в Книга Първа. Както можете да си представите, последваха безброй канализирани събития. Към края на 1992 г. реших да сформирам Група на Светлината на Крион. Тя трябваше да представлява "домашната стая" за ченълинги на живо, затова намерихме една голяма къща в Дел Мар, Калифорния, градът, в който живея... и при всяко новолуние провеждахме медитация и ченълинг.

Реших да не вдигам шум около събиранията и да каня само онези, за които знаех, че имаха книгите или бяха идвали вече веднъж (взимах имената им от месечния абонамент). По този начин възнамерявах да поддържам посещаемостта под контрол (по-малко от 40 човека), а таксата беше само толкова (10 долара), колкото да покрива наема за помещението и разходите по ежемесечната брошура. Но идеята ми всичко да бъде скромно не се получи и през ноември 1993 г. трябваше да се преместим в една църква, за да поберем посетителите, които нарастваха с по 100 души всеки месец. Разпуснахме групата през месец май 1994 година. (През декември проведохме още едно събиране с 350 човека!)

Дори докато пиша тези редове за вас през 1994 г., продължавам с нежелание да приемам себе си за канал. Това означава, че все още ми трябват усилия на волята, за да се реша да изляза неподготвен пред някаква група. Вече имам внушителен опит, а пак се притеснявам. Крион ми казва, че това може никога да не се промени. Поддържа ме бдителен и постоянно изпитвам достоверността на онова, което правя. Ако се почувствам прекалено удобно, може да започна да прокарвам собствения си "прочит на нещата", вместо да съм обзет от чиста паника и лишен от план. Всеки път, когато реша да проведа събиране, се питам дали трябва да го правя (ако искате вярвайте). Това постоянно препроверяване на значимостта на моята работа е нещо, което сигурно Вселената иска от мен... за да съм винаги честен.

Едно от удивителните неща в работата ми е фактът, че я споделям с моята съпруга, Жан. Удивително е поради цялата история на съвместния ни живот и кармата, която сега е очевидна... и е завършила пълен кръг. Жан винаги се е увличала от метафизиката. Смятам, че се е родила с карта Таро в устата! Омъжи се за мен (като не-метафизичен човек) преди около десет години и сега казва, че от самото начало е знаела какво ще се случи и е проявявала търпение към израстването ми. Сега няма нищо против да ми позволи да поема водещата роля (в писателското поприще), като подкрепя работата ми. На нашите живи ченълинги Жан винаги е до мен, с лице към хората заедно с мен. Тя ръководи напътстваните медитации и придава дълбочина с музиката си. Доколкото ми е известно, точно сега ние сме един от малкото съпружески ченълинг-екипи (чийто брой обаче ще се увеличава).

Благодарение на това сътрудничество аз придобих съвсем непосредствена представа какво е да бъдеш невярващ спътник в живота. Аз не подкрепях възгледите и въпреки че никога не се подигравах с тях, смятах, че много от убежденията са глупави и ненаучни. Сега всичко това е различно, не защото изведнъж съм се "предал" „ или защото внезапно и аз съм станал глупав и ненаучен „ а защото бавно придобих прозрението и мъдростта да проумея предубедената позиция на моите критики. Крион ни насърчава да бъдем по-придирчиви към нашите човешки научни методи и сега разбирам как ни ограничават те. Ние включваме в нашата земна "истина" само онова, което сме преживели или можем да докажем. Всичко останало или не съществува, не може да съществува... или е глупаво. Тази нагласа преобладава просто защото все още не сме видели всичко.

Доскоро "глупавото" място на Бог редом до астрологията и Таро сега придобива смисъл, тъй като ми показаха общия план. Самата мисъл за това обаче все още влудява повечето земни религиозни доктрини. Вероятно точно както последният път астрономията бе свързана с Бог, когато през 1632 г. Галилей бил хвърлен в затвора за ерес, понеже влязъл в противоречие с църквата и се съгласил с Коперник, че всъщност Земята се върти около Слънцето! По онова време земните представи се основавали единствено на наблюдаваните явления (също както сега) и църквата била убедена, че Земята е центърът на всичко, и била в състояние да го докаже със светите писания. Дали сме се променили особено за 400 години?

Когато съвременната земна наука най-накрая стигне до откритието колко чувствителна е нашата биология към поляризацията и магнетизма, може дори да започне да наблюдава какви са въздействията върху човешките ембриони, случайно изложени на различни магнитни поляризации, и да изследва как се развиват "човешките типове" (тези, които се описват подробно в модерната психология). Когато открият взаимовръзката между магнетизма и "човешките типове", може дори да започнат да измерват не толкова недоловимите въздействия на астрономическите тела в нашата слънчева система върху полюсите на Земята... като въздействието на нашата Луна, например. Това ще разкрие известна информация по въпроса защо нашето магнитно поле се е променяло или варирало толкова много пъти в далечната геологическа история.

Когато това стане, то ще бъде първата искра в разбирането защо сериозната астрология наистина работи и какви са действителните механизми. Ще бъде красноречив факт за човешката природа и щом науката приеме веднъж възможността астрологията да е достоверна наука, тя изведнъж ще получи признание... не защото е била добра и стойностна система... а защото нашата "модерна" наука най-сетне е прозряла как действа тя. Сигурен съм, че когато астрологията най-после бъде призната, ще се появят дипломи за владеенето... и данъци. Фактът, че се облага с данък, е един от малкото начини да се уверите в официалното приемане на някоя наука!

Нашите Групи на Светлината в Дел Мар наистина изпълниха предназначението да осигуряват ченълинг информация, която ще представя след малко. Неочакваната част от преживяването е онова, което научих за работата си, и начина, по който се приема. По време на един и същи ченълинг за една вечер някои хора се промениха завинаги... някои дори се изцелиха, а имаше и такива, които си тръгваха, без да повярват на нито една дума от чутото. Питах се как е възможно хората да присъстват на едно и също преживяване и да излизат с толкова различна представа за онова, което се е случило (или не се е случило). Крион ме помоли да не хабя енергия за това (по-лесно е да се поиска, отколкото да се направи).

Когато заема мястото си в някоя от тези вечери и започна да предавам информацията, аз знам, че е истинска. Придобивам усещане за любовта на Духа и често ме залива състрадание. Много отдавна започнах да затварям очи по време на тези събития, тъй като се разсейвах да виждам хората такива, каквито ги вижда Крион: всичките млади и енергични и безмерно обичани. Мога да "преживявам" пътешествията, за които говори Крион. Често усещам вятъра, миризмите и температурите, свързани с тях. Крион наистина е Божията любов. Когато говори за голямото "АЗ СЪМ", се разтрепервам, осъзнавайки необятността на онзи, който ми изпраща групите от мисли за превод. След това започвам да питам "Защо аз?", а Крион винаги отговаря: "Защото ти се съгласи да го направиш. Сега бъде търпелив и се довери... и ми позволи да седна в краката ти и да те обичам."

Всички ченълинги, които следват, бяха внимателно транскрибирани от магнетофонните записи. Понякога при транскрибирането променях синтаксиса за по-гладък прочит (всички добавки с наклонен шрифт представляват пояснения след сеансите). В останалото време "чувате" всичко така, както се случи. Докато четете, представяйте си, че сте в стаята с другите. Твърде често ченълингите ставаха по залез Слънце, което променяше стаята от изпълнена с дневна светлина в осветявана от пламъка на свещите. Дел Мар е красив крайбрежен район и ние винаги се чувствахме близо до природата. Казват ми, че някои от вас ще бъдат в състояние да "почувстват" любовта, предавана по време на сеансите, стига да го поискат и да повярват, че може да се случи. Тези ченълинги са предназначени да бъдат прочетени; всъщност основният замисъл на Групите на Светлината беше да способстват за информацията в тази книга. Информацията е за всички, не само за присъстващите по време на ченълинга.

...Сега се присъединете към нашата Група на Светлината.

Крион

6. Голямата буря

Бонд — Tue, 07 Apr 2009 12:24:27 GMT

Не бяха минали и два часа, когато Майк забеляза, че излиза вятър и небето помръква. О, чудно!, помисли си той. Буря в рая.

През последния един час товарът му натежа много и той често-често спираше да почива. Освен че беше тежък, багажът беше и неудобен за носене! Това силно дразнеше Майк и го караше да се чувства извън равновесие - а сега и буря! Значи трябваше да потърси къде да се скрие от дъжда. Не искаше торбите да се намокрят и не знаеше дали новото снаряжение нямаше да ръждяса.

Той отново поспря и за първи път погледна зад себе си. ТО БЕШЕ ТАМ! Зеленото петно се стрелна като светкавица зад самотните камъни. Този път Майк го видя. Беше материално и голямо! Мрачно предчувствие плъзна по измореното му тяло, когато си даде сметка, че призракът не е изчезнал след гостуването му в последната къща. Майк си спомни думите на Ориндж, че това нещо е опасно и може да му навреди. Затова седна да си почине и се обърна назад, така че непрекъснато да вижда пътя зад себе си. Знаеше, че трябва да е нащрек. Повече отколкото си представяше.

Вятърът се усили и затрудни придвижването му, Ако не беше товарът, щеше да му бъде по-лесно, но привързаният за гърба му боен щит се беше превърнал в своеобразно платно. Багажът не му позволяваше да го задържи в балансиращата позиция, която беше овладял и сигурно щеше да напредва доста по-бързо - придържайки го срещу вятъра за равновесие. Но не можеше да го направи заради торбите. Майк знаеше, че трябва да побърза да намери подслон, докато лошото време отмине и отново се изясни.

Майк никога не беше виждал подобно нещо. Времето се променяше драстично с невероятна скорост! Непрестанно нащрек за преследвача, Майк забеляза с ужас, че той скъсяваше дистанция въпреки вятъра и леещия се дъжд. Каква бързина! Как успяваше да се движи толкова стремглаво срещу силния вятър?

Постоянно влошаващото се време принуди Майк да предприеме нещо. Небето се смрачи за минути! Майк се преви на две, за да среща по-малко съпротивление. Накрая спря и се сниши до земята - придвижването напред беше станало невъзможно.

Бурята като че ли заживя свой собствен живот, а бушуващият вятър зави и застена. Където не беше заслонен от щита, дъждът го шибаше като стотици иглички, които се забиваха в плътта му, тъй като капките падаха вертикално с огромна сила. Майк осъзна, че е в голяма беда. Изви врат и погледна пътя назад, който почти не се виждаше от плющящия дъжд и сгъстяващата се мъгла. Но видя съвсем ясно тъмнозеленото създание, което сега се извисяваше в цял ръст, със светещи червени очи. И продължаваше да напредва! Бурята изобщо не му пречеше! Как беше възможно? Майк се изплаши.

В този миг Майк чу в себе си гласът на Блу.

"ИЗПОЛЗВАЙ КАРТАТА!" Гласът е толкова отчетлив, помисли си Майк! Той наистина е с мен. Сега бурята бушуваше с такава ярост, че засенчваше всичко, което беше виждало някога момчето от Минесота. Струваше му се, че е попаднал в някаква центрофуга. Майк се беше прилепил към земята, за да не бъде пометен от вихъра. Колкото по-ниско залегнеше, толкова по-добре. Воят на стихията се усилваше и беше оглушителен! Майк се тресеше от ужас и страх, но по някакъв необясним начин виждаше смисъла на всичко това. Само да можеше да извади картата!

Но за зла участ не можеше да я достигне; беше твърде зает с оцеляването. Свирепата стихия сякаш нарочно го атакуваше и Майк се беше вкопчил с едната ръка за растенията под себе си и стискаше своите скъпоценни книги и снимки с другата. Калъфът с картата беше преметнат на врата му и висеше на гърба му - невредим, но недостижим. За момент мощния: виещ вятър влезе под щита и подхвана тялото на Майк. После бурята го заблъска и го тласна към действие. Майк прилепи тялото си още по-плътно да земята и с огромно усилие на волята си вкопа крака в калта, вкопчил ръка в един много упорит бурен.

Вече цареше непрогледен мрак; талазите черни облаци се стелеха ниско над земята, помрачаваха всичко наоколо. Майк беше притворил очи до процепи, опитвайки се да ги предпази от набезите на вятъра и дъжда, но и без това не се виждаше нищо. Не виждаше даже земята под себе си! Къде беше тъмното нещо? Дали ТО се промъкваше, за да го сграбчи? Дали да се осмели да помръдне, или бурята щеше да го довърши? Всяка клетка на тялото му трепереше от усилие, каквото дотогава не беше познал. Страх ли беше това? Не! Волята му да оцелее и да се пребори с положението надделяваше. Майк беше твърдо решен да докопа картата!

Затова изпита облекчение, когато чу в ума си гласа на Ориндж. Как е възможно да чуеш толкова тих шепот, когато наоколо цари грохот?, помисли си Майк.

"Майкъл Томас, освободи се от багажа!"

Майк разбра, че не го ли направеше, щеше да умре. Дрехите му, даже под щита, вече бяха вир-вода и той започваше да трепери. През писъците на шибащия вятър Майк дочу и долови мощен отекващ тътен. Какъв беше този нов шум? Той почувства вибрацията му на земята. Приближаваше ли се? Трябваше да последва съвета на Ориндж. Тътенът приближаваше!

Една по една, бавно, но методично Майк взе да сваля торбите, в които беше подредил своя скъпоценен товар от спомени. Най-напред се освободи от книгите. Отпусна двата пръста, с които крепеше ремъка на първата торба. Бурята подхвана торбата с яростта на изгладнял звяр. С такава сила я изтръгна от ръката му, че Майк се изплаши да не му е счупила пръстите. Чу раздирането на платното и сърцераздирателното плющене на стотиците страници, разкъсвани на малки парченца само на няколко метра от главата му. Това беше най-ужасният звук, който някога беше чувал. Безценните му книги! Без да му мисли много, Майк отпусна палеца си, с който държеше ремъка на другата торба. Сега стана още по-лошо! Бурята се развилня над него като побеснял насилник, изтръгна сака от немощната му хватка и го прикова към земята. Майк се запита дали тъмното нещо не го е настигнало и вече го разкъсва на парчета. Ударите на бурята заваляха по гърба му като порой!

За разлика от книгите, снимките изчезнаха безмълвно. Просто отлетяха за миг - и Майкъл Томас се ядоса. Цялото му родословие и безценните, обичани спомени за мъртвите му родители бяха разпилени над пустошта от същата безсърдечна природна стихия, която продължаваше да го бъхти.

Грохотът и хаосът наоколо достигнаха апогея си. Майк се помъчи да се надигне леко, за да извърне свободната си ръка и да докопа картата. За малко да изпусне бурена, понеже вятърът отново го подхвана прониквайки под щита на гърба му, но Майк прецени движението си и успя да хване преметнатия на гърба си свитък. С палец и показалец успя да развие полека картата и да види къде се намира червената точица. Ориентирайки се инстинктивно, той плъзна пергамента по гърдите си, целият омазан в калта и пръста между твърдия метал на доспехите и мократа земя. Не беше лесно - да притиска тялото си с всичка сила към земята и същевременно да плъзга ръката с картата по тялото си. Майк облегна ръка на една малка скала, опитвайки се да поднесе картата на нивото на очите си. Но дали щеше да види нещо? Беше тъмно като в рог - непрогледен мрак! Дори да успееше да види картата, дали надписите нямаше да са се отмили. Смъртната хватка на другата му ръка за бурена постепенно отслабваше под напора на вятъра и дъжда. Ръката му изтръпваше. Майкъл разхлаби хватка.

ТО не усещаше бурята. Като нисковибрационен гост в тази високовибрационна земя, проклетото създание беше неподвластно на вятъра, дъжда и бурята, които брулеха земята край него. ТО стоеше изправено в цял ръст и напредваше полека по средата на пътя устремено към изтощения, проснат на земята Майк Томас, който едва устояваше на стихиите - за които ТО беше недосегаемо.

ТО не усещаше силния напор на бушуващия вятър. Нищо не му пречеше, с изключение на лошата видимост. ТО се приближи най-спокойно до Майкъл и си каза, че този ден съдбата действително му поднася подарък. Но мракът се сгъстяваше и съвсем скоро и ТО като жертвата си не виждаше нищо. Въпреки това ТО беше твърдо решено да довърши започнатото от бурята и да унищожи Майкъл Томас. ТО беше готово да разчлени тялото му и да запокити късовете в най-далечните краища на тази глупава приказна страна, която презираше с всички сили.

Интуицията на Майк беше вярна, защото сега ТО беше близо. Мракът беше непрогледен като катран. Но ТО се ориентираше инстинктивно, усещайки местоположението на Майк. Нападна с голяма целеустременост и сила - но откри, че рита и блъска парче земя близо до тялото на Майк, Майк го чу, но ТО също чу нещо - пърхането на страниците и раздирането на платното, когато Майк се раздели с книгите си. ТО тутакси се обърна с лице към новия звук. Сега вече знаеше къде се намираше Майк! ТО се изпълни със задоволство.

Промъкна се и накрая в мрака на силната буря, в която не можеше да участва, ТО успя да различи фигурата на безпомощния Майкъл Томас, скрил едната си ръка под тялото си и вкопчил другата в някакъв упорит бурен. Ако умееше да се усмихва, ТО щеше да го направи в този момент.

ТО се нахвърли яростно върху гърба на Майкъл "Томас и го заблъска със силата на дванайсет яки мъже. Но тутакси почувства как милион иглички се забиха в покритото му с брадавици тяло. В ослепителен проблясък от чиста бяла светлина и сребърно сияние ТО беше отхвърлено от някаква невероятна сила. Като гюле ТО описа дълга траектория и се стовари безцеремонно на почти същото място, откъдето бе тръгнало. Опърлено от досега с нещо изключително горещо, ТО се помъчи да анализира случилото се. Беше, меко казано, замаяно и изтощено от силата, която го беше отхвърлила с такава мощ.

Щитът на Майкъл Томас беше здраво привързан за гърба му и прикриваше почти цялото му тяло. Този щит, който Майк смяташе за ненужен, изведнъж му беше оказал безценна защита. Беше изпълнил предназначението си без неговата намеса. Беше част от него. Досегът на ниската вибрация на тъмното създание до високата вибрационна стойност на щита беше предизвикал мощна физическа реакция. Като две могъщи сили с противоположен заряд щитът на знанието беше отблъснал набега на тъмните сили.

Майкъл Томас успя да примъкне картата на нивото на гърлото си. Надзърна в мрака с надеждата да различи нещо. Изведнъж се появи светлина! На Майкъл му се стори, че го е връхлетял особено свиреп удар на вятъра, но заедно с него дойде чудото - засия толкова ярка светлина, че той я видя съвсем ясно през тесните цепки на почти затворените си очи. Тя беше толкова силна, че озари всичко наоколо. Частта на картата, която беше развил толкова внимателно, докато бушуваше бурята, беше пред него! Погледът му пробяга по нея и бързо откри точката ТИ СИ ТУК, Майкъл не обърна внимание на миризмата на пушек и озон, която се разнесе наоколо. Картата му показа пътя и следващия завой, зад който имаше пещера. Стотина метра на изток го чакаше неговото убежище!

В ретроспекция Майкъл Томас смяташе, че в онзи отчаян момент Бог му е изпратил светкавица. Така и не разбра, че това беше една негативна сила, решена да го довърши, която по закона за синхронността беше отговорна за чудото на озарението в момента на най-голямата нужда. Майкъл Томас на Чистото Намерение беше изживял своето първо съ-творение, без изобщо да подозира. Ориндж го беше инструктирал за функцията на дара, който щеше да му помогне "на точното място в точното време", но Майкъл не допускаше, че това можеше да бъде точното място този ден.

С върховно усилие на волята Майк запълзя като охлюв от бурен на бурен и камък на камък - вкопавайки краката си на всеки няколко сантиметра, за да запази стабилността и посоката си. Придвижването му отне почти двайсет минути, вкопчен в подгизналата земя и притиснат в калта под ударите на бурята. И цялото това усилие, за да се довлече на стотина метра на изток - но Майкъл трябваше да успее. Въпреки непрогледния мрак, той намери входа на малката пещера, която щеше да го спаси от сигурна смърт. При всяко болезнено движение на тялото му по земята той благодареше на Бог, че тъмното създание зад него не го е настигнало. Още докато се изтегляше през отвора на пещерата, Майк чу как бурята навън се усили. Удиви се от грохота. Това магическо място не е застраховано срещу неприятности, помисли си Майкъл.

Вътре в пещерата беше тихо, но Майк беше в окаяно състояние. Едната му ръка беше ожулена и кървеше. Дрехите му бяха подгизнали от кал и мръсотия, но в пещерата беше твърде студено, за да ги свали. Майк се надигна предпазливо и оцени положението.

Може би смятате, че в този момент Майкъл Томас се чувствал страшно признателен, че се е спасил от бурята - и от мистериозния враг, който едва не застигна жертвата си. Само че Майк беше ядосан! Тресеше се, но не от студ, а от внезапен пристъп на гняв и ярост от положението. Най-скъпоценните неща му бяха отнети. Знаеше кой контролираше стихиите и изля гнева си срещу всички, които можеха да го чуят.

"Ти ме изигра!" Той застана на входа на пещерата и зарева срещу виещия вятър. "Чуваш ли ме?" Лицето му беше изкривено от ярост. Възмущението му от принудата да се раздели със скъпоценните спомени беше голямо. Онези, които владееха това привидно свещено място, го бяха превърнали в жертва.

"Сега виждам уловката!", продължаваше да крещи ядосано той срещу всички, които можеха да го чуят. "Ако не послушам предложението на някой ангел, просто МЕ ПРИНУЖДАВАТЕ ДА ГО НАПРАВЯ!" Майк се тресеше неконтролируемо от ярост и студ, като продължаваше да стои на входа на пещерата. Жегна го мъка за изгубените снимки на родителите му. И избухна в ридания - разкъсван от емоционална болка - докато не изплака всичките си сълзи. Почувства се стъпкан и ограбен.

Изведнъж усети зад себе си топлина и видя отблясъците на малък огън върху стените на пещерата. После се обърна да види откъде идва разнеслият се нежен глас.

"Съветът ми беше добър, Майкъл Томас на Чистото Намерение."

Ориндж стоеше в дъното на пещерата. Пред него гореше малък огън, който приканваше Майк да се сгрее. Той се успокои, приближи се бавно до огъня и седна пред него, отпуснал глава. Накрая, все още с насълзени очи, той погледна ангела и му зададе въпросите си.

"Беше ли необходимо?"

"Не", каза Ориндж. "Това е целият смисъл."

"Защо ми отне нещата?"

"Това все пак е земя на свободния избор, Майкъл Томас. Независимо какво мислиш ти, човекът е фокусът и човекът е най-почитаното от всички създания тук."

"Свободен избор!", възкликна Майк. "Ако не бях пуснал торбите си, щях да умра!"

"Точно така", заяви Ориндж. "Ти избра да не се разделиш с торбите в момент, когато имаше шанса. Ако беше приел предложението ми, можеше да научиш повече за тези неща. Торбите щяха да останат на сигурно място. Ти не разбираш замисъла на това място. Затова сме тук ние и за това ти бяха дадени даровете и инструментите."

"Все още не разбирам", възрази Майк. "Защо не можех просто да задържа любимите си неща? Те нямаше да навредят на никого тук. Означаваха много за мен!"

"Но не бяха в синхрон с пътуването ти, Майкъл." Ориндж седна на един камък от другата страна на огъня. "Нещата, които носеше, представляваха твоята земна част. Те влачат след себе си твоя стар Аз и те задържат на място, което не е в хармония с новата вибрация, която ти изучаваш и приемаш. Всичко в теб се променя, Майкъл, и ти със сигурност го усещаш."

"Защо просто не ми го каза? Щеше да ми спестиш толкова неприятности." Майк погледна кървящата си ръка и съсипаните си дрехи.

"Ти отхвърли възможността, Майкъл Томас; затова урокът ти трябваше да е персонален." Майк долови мъдростта в думите на Ориндж.

"Какво щеше да се случи, ако не бях пуснал торбите?"

"Нямаше да можеш да продължиш напред, носейки предметите на старата енергия", обясни Ориндж "Вятърът щеше да те отнесе на мястото на старото съзнание. Нямаше да загинеш, но щеше да си изгубил всичко научено и придобито дотук по този свещен път. Това щеше да бъде смъртта на новия Майкъл Томас и ти щеше да напуснеш това място." Ангелът замълча многозначително, после продължи.

"Това е важно, Майкъл Томас на Чистото Намерение. Ти не можеш да вземеш някоя част от старата енергия - дори привидно скъпоценни неща - и да продължиш напред в новата. Двете не са съвместими. На практика ти пристъпваш в ново измерение, а физическите параметри на старото не се комбинира с физическите параметри на новото. Позволи ми да те попитам нещо." Ориндж се приближи до Майк. "Все още ли пазиш дълбоко в теб любовта и спомена за родителите ти, въпреки че физическите предмети ги няма? Или изгуби и тях в бурята?"

"Все още ги пазя", отговори Майк, разбирайки накъде върви разговорът.

"Тогава каква е загубата?" попита Ориндж.

Майк замълча. Осъзна смисъла на урока. Ангелът продължи като разумен баща, който предава простичка мъдрост на любознателно дете.

"Спомените за любимите ти същества са в енергията на твоя житейски опит - и не произтичат от никакъв стар предмет. Когато поискаш да си спомниш за тях, използвай съзнанието на любовта и даровете на новия Майкъл Томас. Междувременно ще установиш, че дори възприятията ти ще се различават от онова, което мислиш, че е било в миналото. Ти придобиваш нова мъдрост за това кои са били родителите ти... и кой си ти. Новите инструменти и дарове ще подобрят паметта ти за тези неща. Старите възпоминания просто те теглят назад към време, когато не си можел да схванеш замисъла."

Майк все още не проумяваше целия този нов език и духовен разговор. Ориндж прочете мислите му и заговори отново.

"Когато приключиш със седмата къща", усмихна се той, "ще разбираш всичко."

Майк схващаше само отчасти думите на Ориндж, но идеята му се изясняваше. Подобно на случката с гниещата храна, той осъзна, че не може да отнесе нищо от стария Майк в мястото, наречено дом. Беше му мъчно за загубата и все още се чувстваше някак предаден от новите си приятели, понеже не го бяха предупредили. Но постепенно съзираше метаморфозата, която се искаше от него, и осъзнаваше, че вече два пъти са го предупреждавали; първия път Блу му каза да не взима храна, а втория път Ориндж го посъветва да остави багажа си. Той и двата пъти пренебрегна съветите и двата пъти се забърка в неприятности.

Майкъл си обеща занапред да слуша по-внимателно какво му говорят ангелите. Това беше особено място с мултиизмерни страни, където ТОЙ имаше биологическата информация, докато АНГЕЛИТЕ притежаваха духовната информация. Ако слушаше повече и си въобразяваше по-малко, пътуването щеше да е много по-леко. Дори да не разбираше напълно езика и голяма част от концепциите, пак трябваше да се довери на преценката на ангелите за земята, която познаваха, и после сам да си проправя път.

"Ориндж!", възкликна Майкъл, за да привлече вниманието на ангела. "Тук защо има бури?"

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, ще ти дам още един верен отговор, който ти няма да разбереш." Ориндж се оттегли до входа на пещерата, обърна се и заговори. "Когато тук няма хора, няма и бури." Ангелът беше прав. Майк недоумяваше защо трябваше да бъде така. Изправи се с желание да попита за тъмното нещо, което го преследваше... и осъзна, че Ориндж си беше отишъл!

"Довиждане отново, мой искрящ оранжев приятелю", каза Майк на празното място, където допреди малко стоеше Оранжевият Дух. За първи път получи отговор на сбогуването си. В ума си ясно чу гласа на Ориндж, успокояващ, любящ и мъдър.

"Когато осъзнаеш защо никога не се сбогуваме, ще разбереш, че си част от нашето измерение." Още една объркваща реплика, помисли си Майк - но все пак утешителна.

Майк съблече дрехите си и ги просна да съхнат на камъните край огъня. После внимателно положи до тях доспехите и щита си, забелязвайки, че са съвсем невредими. Постепенно Майк се унесе в дрямка, без да знае дали навън е ден, или нощ, и спа няколко часа. Бурята продължи още малко, но когато той се събуди, небето беше ясно и ведро.

Майкъл надникна навън и видя, че е привечер същия ден. Беше проспал следобеда и сега се чувстваше пълен с енергия. Бавно и предпазливо той взе снаряжението си, постави го както му бяха казали, окачи на врата си калъфа с картата и излезе на пътя, Всичко изглеждаше толкова спокойно! Майк се обърна назад, но не долови никаква опасност, нито сянката на тъмната фигура, стрелкаща се да се скрие зад някой камък или дърво. Майк се чувстваше чудесно!

Въпреки че се здрачаваше, той усещаше, че следващата къща е съвсем близо и не грешеше. Пое надолу по пътя и зад първия хълм я видя. Колко леко му беше! Ръцете му бяха свободни и торбите не потракваха в снаряжението му. Почти не усещаше щита и меча си. Стъпките му бяха леки. Майкъл Томас беше приел физическата загуба като необходима за пътешествието си и я бе загърбил. Упражняваше се да извиква образите на родителите си в ума си и беше възнаграден с жив спомен. Все още усещаше любовта им и изпитваше същите чувства както когато съзерцаваше снимките им. Ориндж се оказа прав. Всичко негово беше в ума му. То му бе достатъчно.

Няколко стотин метра назад една отвратителна тъмнозелена фигура се съвземаше след болезнено изживяване. Всяко движение напомняше на ТО за изгарянията му. ТО не знаеше, но раната никога нямаше да заздравее. ТО беше объркано, но все още решено да осуети пътуването на Майкъл Томас. Залогът беше самият живот, защото ТО знаеше, че дори да се пожертва в битката, скоро щеше да дойде времето, когато Майкъл Томас щеше да надникне в пламтящите му очи, да почувства парещия му дъх и да разбере какво е неописуем страх, преди да направи следващата крачка към дома.

Илюзиите на Кармата

Бонд — Tue, 07 Apr 2009 09:22:20 GMT

Ченълинг на живо от 22 март

Дел Мар, Калифорния

Група на Светлината на Крион

Поздравления! Аз съм Крион от магнитната служба. Сега говоря на моя партньор; винаги съм достъпен за вас така, както съм достъпен за всеки човек по всяко време.

Тази вечер говоря пред една елитна група. Често съм заявявал, че съм на служба при вас... и в тази стая има голяма ирония, тъй като седя в краката ви и ви обичам сърдечно. Вие сте воините на светлината; вие сте онези, които са избрали да дойдат и да бъдат част от Земята, да умрат според плана и отново да се върнат... отново и отново, така че вибрацията на Земята да се извиси от това действие на чистата ви любов.

И пак ви казвам, че съм тук в отговор на постигнатото от вас. Най-забавното в тази стая сега е, че човекът в най-отдалечения ъгъл познава човека в близкия ъгъл, и обратното. Вие се познавате много добре и сте славни частици от Бог... също като мен (дори онези, които четат сега тези редове, ви познават). Но вие сте в урок на тази планета и тези неща са скрити от вас изцяло, завоалирани са. Вашите действия са причината за пребиваването ми тук в тази нова енергия... за да ви обясня нещата и да ви освободя от определени жизнени качества... и да спомогна за мир там, където преди не го е имало. Вие си го заслужихте.

Много и велики са качествата на цвета, който носите. Онези, които ви гледат в съвършена любов като мен, ви виждат в цялото ви великолепие. Всички ви признават за такива, каквито действително сте: онези, които са избрали трудния път, които са избрали да бъдат в урок на планетата на свободния избор, защото не всички планети са такива. Вашите цветове разкриват голяма част от истинската ви същност. Вие нямате представа, че аз, Крион, седя в краката ви в служба, и че вие сте въздигнатите. Знайте, че сте обичани от всички нас и че познаваме по име всеки един от вас.

Въпреки че всичко това е скрито от вас в урок, съществува пълна "искра на разбиране", която се запалва за вас като човешки същества, когато се събуждате всяка сутрин. От състоянието на най-дълбок сън до пълното събуждане вие често долавяте усещането за спомен, чувство, което не можете да обясните. Съществува един миг, когато си спомняте кои сте всъщност... всеки Божи ден, докато съществувате на планетата. Вашият "илюзорен аз" се вълнува от сънувания през нощта "сън", който си е струвало да запомните, защото е бил свързан с мир и прекрасни усещания, но който не можете да извикате с пълна яснота. Това е типично за всички хора. Сигурно сте го изпитвали и сте се питали какво представлява.

Ние, посветените на служенето, сме многобройни в сравнение с тези в урок като вас. Ако преброите хората в тази стая, ще трябва да ги умножите по 8, за да добиете вярна представа за съществата, които са "наистина" тук сега... но двамата или тримата, които познавате най-добре, са били с вас от раждането ви и дойдоха с вас, когато пристигнахте... те знаят името ви. Те са зачислени към вас и са в очакване да творят заедно с вас, когато сте готови. След малко ще се спра по-подробно на това.

Нека ви обясня как действа всичко това, скъпи мои; защото макар да имате пълно познание за това, за което ще говоря, то все още остава забулено и скрито за мнозина от вас. За начинаещите, искам да знаете точно кой ви говори сега. Това не е човекът, който седи пред вас; вие слушате превод на думите на Духа. Аз съм Крион. Никога не съм бил в урок. Дойдох в отговор на вашата работа. Представлявам всичко, което спада към Духа, онези, които са били тук, и онези, които не са... и онези, които ще бъдат. Представлявам силата на любовта, която е от Слънцето вътре в Слънцето. Аз съм любов, както и вие, когато не сте тук. Вие ме познавате и аз ви познавам. Виждам вашите договори и пътища съвсем ясно и обичам всеки един от вас, по име. Вие седите пред мен в различни нива на просветление и разбиране, но със съзнанието, че тук има по нещо за всеки един от вас. На всички ви нося добри новини. Пак повтарям, вие идвате на това събиране по определена причина и Вселената уважава вашето намерение. Някои от вас са дошли от любопитство, а някои от чиста нужда; някои са тук дори от отчаяние. Обичани сте безмерно. Това, което имаме за вас, почти надхвърля представите ви.

Всеки един от вас, по договор и по свое съгласие, е идвал тук много пъти. Чрез инкарнациите се раждате на тази планета, умирате на тази планета и се завръщате отново, и така създавате енергия, която ние наричаме карма. Кармата се разиграва и изпълнява безброй пъти и се превръща в набор от инструкции или "правила на играта" за това как ще протече следващият ви живот. Отличителните черти, които носите сега като хора, които овладяват урок на Земята, са пряко следствие от нещата, които са се случили в миналото. Казвам ви тези неща, защото е необходимо да знаете, че този "двигател" на кармата е най-важната причина да сте тук... защото това е училището, в което сте попаднали, за да преодолеете атрибутите на миналите прераждания.

Всеки енергиен атрибут на кармата е като страховит черен балон, създаден специално за вас, така че да можете да минавате през него или да влизате вътре в него. Ние (от моята страна на воала) наричаме тези черни балони "илюзии", защото те могат да ви се явяват облечени в страх и ужас или в тревога. Но те лесно могат да се избягват и "пукат" и изчезват като тънките обвивки, каквито всъщност са. Във вътрешността на всеки един от тях има награда, която сияе ярко и се разкрива при по-внимателен поглед... а наградата става ваша, ако влезете вътре в балона и се изправите срещу заблудата. Наградата представлява овладяването на урока или кармата, която се разпръсва и изчезва завинаги от житейските ви уроци. В процеса на разпръсването се освобождава енергия, която се е съхранявала за тази цел. Крайният резултат е свобода за вас и трансформиране на негативното в позитивно за планетата, следователно повишаване на вибрацията. Виждате ли как планетата е нищо без вас? Тя е само арена, предоставена за вашата кармична работа, и сега тази арена се променя, за да позволи разгръщането на силата.

Нека да обясня по-подробно тези илюзорни страхове. Всички те са директно свързани с начина, по който сте живяли в миналите си инкарнации... дали сте били мъж, или жена, дали сте били агресивни, или пасивни, какво сте правили, докато сте били тук, как сте умрели, и взаимодействието с другите хора в урок около вас. Скъпи мои, ето истината, която трябва да приемете в сърцата си: Вселената не съди и не преценява нищо, което сте направили. Тя не съди и не преценява никоя от постъпките ви, защото вие сте частици от Бог, които ходят по Земята в урок, и сте отговорни за себе си и за системата на кармата за всичко, което се случва съвсем уместно. Всичко, каквото правите обаче, има последствие. Това няма нищо общо с причината и следствието или с вината и наказанието. Няма подобно нещо в кармичния двигател на живота ви, защото Вселената е буквална и възприема постъпките ви или като уроци, или като постановка за нови уроци за учене, като и двата вида генерират някаква енергия.

Нека ви обясня с любов как трябва да възприемате тези заблуди на страха, които са типично ваши. Дори в тази инкарнация, изражението на този живот, много от вас носят страх от случили се неща, но не мотат да ги обяснят рационално. Тук влизат най-различни страхове: страх от самотата, страх от изоставяне, страх от боледуване, страх от неуспех, страх от собствената ви смърт - всички те са заблуди... хм,... особено последният. Страхът от смъртта е толкова здраво вкоренен във всички вас, че е изключително труден за преодоляване. Така и трябва да бъде, защото ако можехте да видите тази илюзия в цялата несъстоятелност, определено щяхте да влезете в нея... а това не би допринесло за мисията ви тук.

Някои от страховете, които носите със себе си, също са много реални за вас. Какво трябва да направите със страха, който изпитвате от онези в живота ви, които са ви навредили? Какво да кажем за гнева, който изпитвате към другите хора, и особено към близките си? Вие носите този "багаж" със себе си и той ви кара да действате и да постъпвате по определени начини, а в ретроспекция изглежда така, сякаш той контролира вас. Сигурно се питате какво трябва да направите? Всъщност този страх е един от най-лесните за прогонване! Нека ви обясня.

Искам да разгледам онова, което става в действително по отношение на тези страхове на взаимоотношенията, за да ви дам мъдростта на вярната представа за вашата заблуда. Избройте наум хората, които ви вдъхват страх; представете си ги реални пред себе си. Вземете онези, които са ви навредили в миналото: приближете ги към себе си, погледнете ги, а после ги обикнете заради онези, които са в действителност. Простете им и наблюдавайте какво ще се случи. Не е необходимо те да бъдат лично пред вас, но енергията на кармичния урок ще бъде. Най-напред черният балон ще изчезне. Вие можете да вземете наградата отвътре, а кармата ще бъде освободена... ще изчезне завинаги. Второто нещо, което ще се случи, е, че с разсейването на кармичната енергия тези хора вече няма да имат влияние върху вас. Третото нещо е по-трудно за обяснение, но с изчезването на кармичния атрибут останалите "играчи" на сцената на урока ще променят взаимодействията си с вас от този момент нататък. Дали сте им повлияли? Разбира се. Как е възможно да разберат какво се е случило? Повярвайте ми, онази част от същността им, която е скрита от тях, ще разбере моментално.

Представете си следното: какво ще бъде за вас като родители да обличате страховити костюми, да се появявате пред детето си и нарочно да го плашите отново и отново... с любов, с намерението да го направите по-силно? И никога да не се разкривате! Това ще повлияе на детето ви за цял живот и то ще изпитва "илюзорен страх". Наистина би било много трудно! Всъщност, повечето от вас никога не биха го направили, защото жертвата да гледате страданието на изплашеното си дете е твърде голяма, за да я понесете.

Въпреки това онези на Земята, които са ви навредили най-много, които са ви причинявали скръб, тревога и мъка в отношенията ви, са се съгласили да го направят от чиста любов, по договор с вас преди идването ви. Дори сега те са ваши братя и сестри по дух, макар да не го разкриват, докато сте тук. Когато починете, ще ги видите и ще ги обикнете, защото наистина са изпълнили убедително ролята си! Те ви обичат достатъчно, за да изиграят негативната роля и да ви направят по-силни. Разберете сега любовта, която им е била необходима, за да го направят, и ги обичайте сега заради нея. Несъмнено вие също сте нечий враг, мишена за негативност за нечий чужд урок... и на свой ред изпълнявате ролята на лошия. Как ще се почувствате, когато този човек ви прости напълно? Дали ще ви повлияе по някакъв начин? Как ще реагирате? Истината е, че със сигурност ще почувствате събитието, дълбоко в себе си ще усетите успеха... че сте постигнали задачата за негово добро, и от този момент нататък ще изпитвате различни чувства към този човек, дори повече никога да не го видите.

Докато правите тези неща, използвайте любовта като източник на сила. Обичайте онези, които ви мразят. Научете се да толерирате нетърпимото. Запазвайте вътрешния си покой тогава, когато наоколо няма покой. Всички тези неща са възможни! Това е ключът към двигателя на кармата. Нещата, които сами сте създали, се развалят лесно. Единствено вие притежавате способността да се справите успешно с всяко едно от тях. Изпитанията са създадени, за да бъдат преодолявани. Именно вие сте автор на собствените си изпитания, затова знайте следното: не съществува изпитание, което да е отвъд познанията или способността ви да го преодолеете. Вселената никога няма да ви даде проблем, който няма решение. Това няма да бъде от полза нито за вас, нито за Духа. Това е обещанието на Духа към вас!

Извадете напред другите си страхове и влезте в тях. Наблюдавайте как балоните на кармата се пукат и вземете наградите отвътре. С пълна радост ги внесете в реалността си и ги отхвърлете като илюзиите, които са. Разбийте страховете един по един с целенасоченост и последователност... и с мъдрост. Говоря истината за тези неща сега, с превод от страна на партньора ми. Знайте, че преводът е правилен, дори когато съм тук да проверявам думите на превода, и знайте, че са точни... защото ако не бяха, щях да спра моя партньор и да ви го съобщя.

Скъпи мои, сега с огромна любов ще говоря за най-големия страх, който владее поне половината от хората в тази стая (и голяма част от читателите на тези редове). Това е страх, който се крие, и повечето хора не го осъзнават, но той е основа за много от тревогите в живота ви. Аз, като Крион, съм говорил за него на неколцина, но сега е време да го извадим на преден план. Преди да продължа обаче, искам да ви отведа на едно пътешествие.

На много от вас това пътуване ще им се стори познато; и докато ви повеждам сега, вземам със себе си и моя партньор. Моля го да не изпитва тревогата на това преживяване, тъй като тези пътувания са съвсем реални за него. Той трябва да преживее това пътешествие, за да види какво се показва там. Преводът на пътуването изисква преживяване, а не мисловни групи. Крион възприема всяко време като "сега", следователно тези неща стават сега. Линейността на вашите преживявания на Земята е създадена специално за вас, но действителното време е доста по-различно от онова, с което сте свикнали. Аз съм в състояние да предоставя на моя партньор тези преживявания в действителност, тъй като наистина ще го заведа на събитието, докато то се случва.

Сега ви отвеждам в епохата преди ледниковия период. Водя ви в един огромен град на просветлението и ви моля да разгледате сградата, в която ще влезете. Много от вас ще доловят усещанията и ще помиришат ароматите на това познато място. Това е голяма постройка с две островърхи кули; но едната кула сочи към Земята, а другата към небето, а залата за действие се намира по средата между двете кули. Постройката се поддържа от стълбове или кокили, прикрепени към средата. Дори сега това съоръжение изглежда познато на много от вас, докато го визуализирате чрез описанията на моя партньор. То е свещено работно място.

Това е Храмът на обновлението или на подмладяването. Тук е, за да могат избрани хора да се подлагат на 3-годишен цикъл на възстановяване, процес, който ще ги поддържа живи и уравновесени много повече от продължителността на живота, която познавате понастоящем във вашата култура. Храм е, защото е всепризнато, че равновесието на човека е нещо, което изисква почит и уважение, и почитане на духа, разума и физиката. Тази култура разбира това. Освен това разбира числата и свързаните с тях биология и физика. Това беше единствената култура на Земята, която ги съчетаваше с лекота, за да създаде механизми за удължаване на живота и поддържане на добро здраве.

Водя ви лично на това място, за да можете отново да наблюдавате процеса. Когато влезете в сферичната стая, можете да видите архитектурата и дизайна вътре. Съществува почит към структурата на виещата се стълба, което можете да видите във фигурите на стената с елемента на четворката, повтаряна многократно в поредицата на тройката... което е знак на уважение към работата отвътре.

В тази стая има две маси. Около едната от масите са се насъбрали много хора, които поставят ръце върху нещо, но то няма да ви бъде разкрито сега, тъй като не е уместно. "Човекът-мишена" лежи на другата маса в стаята и една жена-посредник се е надвесила над него. Освен това ще забележите, че двете маси се въртят. Също така, в сферата на стаята има въртене вътре във въртенето, защото именно движението е катализаторът за магнетизма, който осъществява поляризацията. В кулата под залата се намират механизми, които съответстват на онези в кулата отгоре. Те функционират заедно, за да осъществят процесите на балансиращата машина. Обърнете внимание, скъпи мои, защото дори това елементарно описание ви разкрива тайни, които все още не познавате, но могат да пробляснат от чуването (или прочитането) на тази информация, в съчетание с вашето интуитивно припомняне на миналото. Задръжте тази картина на Храма в ума си и почувствайте значимостта

Храмът символизира една епоха, в която са работили мнозина от вас, на място, което наричате Атлантида. Водя ви там, за да си спомните, което ще ви помогне да проумеете страха, който ще ви разкрия сега. За вашето просветление на това място и време и за вашите усилия за лечение в този храм... и за цялото ви разбиране на начина, по който стават нещата във Вселената, и за постигнатата продължителност на живота, изглежда така, сякаш сте били удостоени със смърт. Защото малко след същото това пътуване всички вие загинахте. Това се случи, без да разберете, но събитието беше напълно уместно и беше част от една много по-голяма картина.

Вие носите със себе си семената на страха около това събитие. Възможно е да кажете: "Не си спомням нищо; защо трябва да се страхувам от това?" В момента това е най-типичният страх на учителите и просветлените хора на Земята. Всъщност това е страхът от просветлението. Това е страхът от изцелението, страхът да бъдеш лечител в новата енергия, която нося аз. Този страх е толкова силно вкоренен във вас, че някои хора се разболяват физически, когато наближат падащите им се по право просветление и познание. А когато започнете да достигате наградата, която се предлага в новата енергия, вашето тяло я отхвърля, защото не осъзнава, че сега е безопасно да я вземе. И преди е имало време, когато вашето тяло е усещало това пробуждане и сякаш е било възнаградено с гибел.

Говоря за новата енергия. Говоря за причината да съм тук и за причината да са тук новите служители. Защото имаше само още един път, когато бяхме тук всички... и вие бяхте сякаш "наказани" малко след това; помните го съвсем ясно на клетъчно ниво. Сега се изправям пред вас, за да ви разкрия, че този път няма да ви сполети подобно наказание. Това е мирно, славно време, изпълнено с възможности. Сега вие притежавате силата да преминете през тази вкоренена илюзия, също както ви описах другите заблуди. Изправете се срещу тези страхове заедно с мен сега, няма причина да не можете да го направите.

Говоря за новата енергия и казвам, че пристигнах по ваш знак, защото вие го позволихте. Вие направихте промяната. Сега Земята е готова за нещо, което не очаквахме, и вие изпълнявате главната роля. Толкова много от вас поискаха да са тук сега, съставиха своите договори, докато бяха от другата страна на воала на урока, с пълното съзнание, че имаше вероятност това да се случи по този начин. Вие сте част от това положение, както сами поискахте! Докато седите пред мен сега (или четете тези редове), тези послания ще влязат в ума ви и ще останат там. Ще се запазят, а вие ще ги запомните, докато се придвижвате бавно към решението да ги приемете или да не ги приемете. Ако изберете да поемете заедно с енергията, ние ще зачетем намерението ви и ще придвижим нещата с вас във вашата култура, за да съдействаме за израстването и силата ви. Имайте предвид обаче, че ако се съгласите да поемете напред, ще бъдете отведени там независимо от това дали сте готови да тръгнете. Не се съгласявайте да се преместите, освен ако наистина не го искате.

Сега вие притежавате вътрешната способност да създавате заедно с вашите водачи... устно, на глас, всичко, каквото пожелаете. Вашите стаи на изобилието, душевния мир и съкровената същност са готови и ви очакват. Можете да влезете в тях по всяко време, стига да започнете процеса, като вербализирате с вашите водачи съ-творението на нещата, от които се нуждаете. Можете да бъдете в обители на мира, на които не бихте могли да попаднете досега. Нещата, които по-рано са задействали вашите "тревожни" бутони, ще престанат да ви вълнуват. Ще се освободите от кармичните черни балони, които носите като свой багаж в урока си. Единственото, което трябва да направите, е да го поискате. Това е ново и ви се предлага с любов.

Сега ви обграждам с любовта, която изпитваме към вас и искаме да я почувствате. Искаме да познаете интуитивно посредством езика, който не се говори, а се насочва към третото ви око, дори докато приемате това послание... че всичко представено в този разговор, е вярно. Искаме да го запомните. Това наистина е вашият час.

Преди да продължа, искам отново да изразя любовта, която моето същество изпитва към вашето същество. И искам да ви кажа, че в този момент можете да го усетите с помощта на водачите си, ако пожелаете. Когато бяхте деца и се гушехте в майка си, имахте чувството, че ви обгръщаха всеобхватните ръце на любовта. Нямахте никакви грижи, бяхте нахранени и облечени, и не ви беше студено. Всички вие помните това усещане. По същият начин стоят нещата сега, защото ние (Духът) сме Бог Майка и Бог Баща. Познаваме ви по име и е излишно да се тревожите... и няма да ви бъде студено, и ще сте нахранени. Ще притежавате здраве и вътрешен мир, стига само да го създадете заедно с нас.

Накрая ще ви разкажа една притча. Можете да прочетете в нея всичко, което смятате за правилно за израстването си в този момент. Имало двама фермери. Всеки от тях притежавал нива, която можел да обработва сам, без чужда помощ. Но това отнемало цялото им време и те се трудели усилено, за да пожънат реколтата. И двамата фермери вярвали в Бог и почитали земята както подобава. Това създавало добро сътрудничество със Земята и те били възнаграждавани с добра реколта всяка година, и можели да изхранват себе си и семействата си. Една част от пожънатата пшеница използвали за себе си, а друга продавали на пазара, за да си осигурят продукти и изобилие. Живеели добре.

Един ден на нивите им се появил човек, който твърдял, че носи послание от Бог. И двамата фермери се заинтересували и изслушали внимателно съобщението: вестителят им казал, че били сърдечно обичани и че благодарение на усилената си работа били спечелили силата да увеличат десетократно реколтата си! Това бил техният подарък и сега притежавали силата да го осъществят. За да задействат новата сила, те трябвало само да пречистят старата пшеница, която растяла на нивите им. Трябвало да я стъпчат на земята, без да оставят нито стрък. Освен това трябвало да потърсят корените на плевелите и паразитите и да изхвърлят всички замърсители. Когато свършели, трябвало веднага да засеят нова реколта. В очакване на тяхната сила, вестителят им казал, че Бог сменял сезоните, осигурявал повече слънце и дъжд според нуждата и ги предпазвал от суша... като преподреждал компонентите на земеделието такова, каквото го познавали те, за да улесни използването на тяхната нова дарба.

Но това се случило през онова време от годината, когато предстояла жътвата. И двамата фермери имали високи класове, готови за рязане и продаване на пазара, което щяло да осигури препитанието им за цялата следваща година и щяло да им донесе парите, необходими за купуване на семена за следващата сеитба. И двамата фермери се колебаели да унищожат узрялата си реколта и да загубят сигурността си за следващия сезон. В края на краищата, какво лошо имало да я пожънат и да приложат новата сила по-късно? Това зърно, макар да било старо, било почти готово, а сеитбата била безсмислена по това време на годината. Всеки земеделец знаел, че семената нямало да поникнат сега.

Първият фермер разказал на семейството си за посланието и поискал съвета на близките си. След като обмислили чутото от вестоносеца, той и семейството му решили, че Бог не би им навредил, затова земеделецът унищожил узрялото жито по посочения начин и го стъпкал на земята. Пречистил почвата от всички плевели, изхвърлил ги внимателно и веднага засял отново нивата си.

Вторият фермер не повярвал на вестоносеца и се приготвил да пожъне реколтата както обикновено.

Малко след това започнали големи дъждове. Това стреснало и двамата земеделци, тъй като по това време на годината никога не валяло. Дъждът напоил посевите на първия фермер и удавил класовете на втория. След това задухал вятър, какъвто никога дотогава не било имало. Пшеницата на първия земеделец тъкмо покълвала благодарение на дъжда, затова вятърът не навредил. А онази част от реколтата на втория фермер, която се била спасила от проливните дъждове, била прекършена от вятъра.

Станало така, че пшеницата на първия фермер израснала в изобилие и с височина, за каквато той никога не бил и мечтал, и той се радвал безмерно на своята нова сила да жъне богата реколта... точно както бил предсказал вестителят. Вторият фермер изгубил старата си реколта и трябвало да изчака времето, когато можел да се ориентира към новите сезони и да посее следващата реколта, като се тревожел и притеснявал от новите, непредсказуеми промени в годишните времена.

Скъпи мои, какъв стар багаж внасяте в новата енергия, който би ви попречил да овладеете силата си? Протегнете ръка в сърцевината на вашия страх и измъкнете наградата... и продължете напред с живота си. Време е.

Така е.

Крион

7. Третата Къща

Бонд — Mon, 06 Apr 2009 08:52:08 GMT

Майк спря на пътеката пред третата къща. На моравата пред нея имаше табелка с надпис "Къщата на биологията". И къщата, и табелката бяха в един цвят, също както предишните. Тази красива вила беше в разкошно тревисто зелено и се сливаше с естествения цвят на тучната трева и дърветата, приглушено, в сгъстяващия се здрач. Майк знаеше, че му предстои среща с още един ангел, който несъмнено щеше да му стане приятел. Спомни си досегашните си гостувания и логично предположи, че първите две къщи бяха посветени на подготовката, помагайки му да се приготви за пътуването си. Сега започваше основното обучение. След всичко, което преживях досега, тук сигурно ще ми бъде по-леко, помисли си той.

Щом се приближи до къщата, огромен зелен ангел излезе на верандата, погледна го и го поздрави по стандартния начин.

"Привет, Майкъл Томас на Чистото Намерение!" Този ангел, когото Майк тутакси назова Грийн, изглеждаше голям здравеняк и веселяк. Майк вече знаеше, че всички ангели притежават чувство за хумор, но Грийн непрекъснато се усмихваше. Ангелът го изгледа от главата до петите и му намигна.

"Хубав меч!"

"Добър вечер, Грийн", каза Майк, подминавайки репликата за меча. Обзалагам се, че го каза само за да ме избави от неудобството, че нося нещо толкова ненужно на това духовно търсене, помисли си Майк.

"Нищо подобно", заяви ангелът в отговор на мислите му. "Повечето мечове не могат да се сравняват с твоя. Знам, защото съм виждал доста."

"Каква е разликата?", попита Майк.

"Не случайно ти избрахме това име, Майкъл. Твоето намерение наистина е чисто и сърцето ти е в резонанс с търсенето ти. Затова твоите инструменти отразяват нещо, което се вижда от всички като мен. Влез, моля те." Майк последва Грийн в къщата, без да прекъсва разговора.

"Това прави ли ме различен? - специален? - по-добър?"

"Потенциалът ти е голям, Майкъл! Запомни, че като човек ти имаш избор. Ние никога не степенуваме хората, нито ги разделяме в категории. Гледаме на всеки един от вас като ниво на енергиен потенциал."

"Потенциал за какво?"

"За промяна!", възкликна Грийн.

"Защо?"

Грийн спря и се обърна към Майк. Тъкмо бяха преминали през редица малки зелени стаи и сега се намираха в предверието на неговите временни лични покои. Ангелът заговори тихо и с невероятно търпение и уважение към човека, който стоеше през него.

"Защо си тук, Майкъл Томас?"

"За да се подготвя за моето пътуване към дома", заяви Майк отривисто и честно.

"И какво трябва да направиш, за да се подготвиш за него?" Ангелът му помагаше за определи сегашното си положение.

"Да измина пътя на седемте къщи?"

"И?" Обяснението явно не беше достатъчно.

"Да стана същество от друго измерение?" Maйк повтори като папагал онова, което му беше споменал Ориндж. Грийн се засмя широко и заговори.

"Накрая, Майкъл Томас на Чистото Намерение" ти наистина ще разбереш някои от думите и концепциите, над които разсъждаваш сега. Ориндж ли ти каза това?" Майк разбра, че беше разкрит.

"Да, той ми го каза. Обаче все още не ми е ясно какво означава."

"Зная", каза големият зелен ангел. "И така, да се върнем на въпроса. Какво ще направиш, за да се върнеш у дома?"

"Трябва да се променя!", заяви победоносно Maйк.

"Защо?", попита Грийн. Този въпрос затвори кръга и Майк беше на път сам да даде отговор на първоначалния си въпрос.

"Не мога да отида там, ако не се променя!" изрече озадачено той.

"Именно! Пътуването към дома се състои от няколко части, приятелю мой. Първо, намерението да тръгнеш. Второ, подготовката. Тя винаги се съпътства от себеоткриване и разбиране, че промените, които трябва да претърпиш, са необходими за крайната цел на пътуването ти. Ти вече го усещаш. И накрая, трябва да научиш как стават нещата, за да не се притесняваш от замисъла. Отварянето на тази последна врата с надпис "дом" е като дипломиране, Майкъл. Това е несравнимо преживяване!"

Това беше първият път, когато някой ангел заговаряше за крайната цел и последната врата. Maйк силно се развълнува. “Кажи ми какво друго да очаквам, Грийн." Майк се интересуваше най-много от това - крайната цел - какво да очаква, когато отвореше вратата.

"Когато зададе въпроса първия път, ти сам даде определението", отвърна Грийн.

"Кога беше това?" Майк не си спомняше.

"Когато попита за първи път за това пътуване", каза Грийн.

Изведнъж Майк си спомни разговора, с който беше започнало всичко това, с големия бял ангел без лице, който го накара да опише как си представя дома.

"Ти знаеш за това?", изненада се Майк.

"Ние всички сме част от едно семейство, Майкъл." Грийн се плъзна в стаята, където щеше да нощува Майк. "Това място трябва да ти е познато."

Майк се огледа. Помещението беше почти същото както в другите къщи и подканваше към сън и почивка. От съседната стая се носеше аромат на вкусни ястия.

"Този път има и дрехи, Майкъл." Ангелът посочи гардероба.

Изведнъж Майк си даде сметка как изглеждаше отстрани, със засъхнала кал и кръв по дрипавите дрехи, останки от преживяната страшна буря. Той погледна накъдето му сочеше Грийн. Там наистина имаше дрехи! Вгледа се по-внимателно и намери хубави дрехи за път, точно неговия размер, и красив зелен халат. Понечи да попита Грийн как е уцелил точно неговия размер, но ангелът беше изчезнал. Майк се усмихна на себе си и заговори на глас, знаейки, че Грийн ще го чуе.

"Лека нощ, мой зелени приятелю. Ще се видим на сутринта."

Майк се нахрани и спа непробудно до пет сутринта, когато го споходи кошмар. В съня си той отново видя ужасното зелено създание, което го връхлетя както лежеше безпомощен под талазите на бурята. Отново почувства заплахата, че чудовището ще му отнеме живота, и изпита смъртен ужас. Събуди се стреснат, плувнал в пот. Грийн стоеше до леглото.

"Готов ли си?", попита го той.

"Ама вие никога ли не спите?", попита на свой ред Майк, търкайки очи.

"Не, разбира се."

"Навън още не се е съмнало!" Майк все още се чувстваше отпаднал от недоспиването и страшния сън.

"Ще ти се наложи да свикнеш с това в Къщата на биологията, Майкъл Томас." Грийн се усмихна отново, без да помръдва. "Всяка сутрин ще идвам при тебе в 5:30, за да започнем уроците. Преди да приключим ти ще знаеш всичко за видовете сън и биологичната енергия - и лошите сънища."

"Ти знаеш сънищата ми?", удиви се Майк.

"Майкъл, ти все още не осъзнаваш нашата връзка с теб. Ние знаем всичко за теб и изпитваме дълбоко уважение към твоя процес!" Грийн отстъпи няколко крачки назад и прикани Майк да се приготви и да го последва. Майк се смути.

"Грийн, без дрехи съм."

"Така ще започнеш уроците, Майкъл. Не се смущавай. Наметни зеления халат, който е в гардероба,"

Майк изпълни заръката и отиде да закуси в съседната стая. Грийн го следваше неотлъчно като вярно куче! Седна до него и следеше всяка негова хапка, но не каза нищо. За първи път някой ангел учител му оказваше подобно внимание. Нещо се беше променило.

След закуската Грийн го отведе в специален учебен сектор. Предишните къщи бяха огромни, с големи стаи и високи тавани. Тук обаче стаите бяха малки, а обучението протичаше само в една. Грийн веднага започна. Първо накара Майк да свали халата си.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение - посочи просветлението си."

"Не разбирам", каза Майк.

"Къде е твоето чисто намерение? Къде е твоята любов? Къде е онази част от теб, която познава Бог?" Грийн продължи настойчиво. "Давай, посочи онази част от твоята биология, която притежава изброените качества."

Майк нямаше нужда да се замисля. Веднага разбра, че Грийн, който не беше човек, искаше от него да му покаже къде се намират тези ценности.

"Някои са тук." Майк посочи челото си. "А други са тук." Той постави длан на гърдите си. "Тук изпитвам онова, за което ме питаш."

"Грешиш!", заяви Грийн на висок глас, който стресна Майк. "Искаш ли да опиташ още веднъж?"

Майк се зае да обхожда полека тялото си, питайки ангела дали вярното място е това или онова, като продължаваше да сочи. Всеки път Грийн отговаряше отрицателно.

"Отказвам се, Грийн", каза Майк, отчаян след като беше посочил почти всяка точка на тялото си. "Къде е?"

"Нека ти разкажа един анекдот, Майкъл Томас. После ще опиташ отново."

На Майк това му се видя много забавно. Ето го тук - чисто гол с един зелен ангел в земя, която изобщо не съществуваше в предишния му живот - и ангелът се кани да му разказва вицове! Кой би повярвал? Страхотно място, нали?

"Имало едно време един човек, който се чувствал много просветлен", подхвана Грийн, изпитвайки огромна наслада от ситуацията. "Когато почувствал, че е достигнал такова ниво на просветление, че да продължи пътуването си, тръгнал да търси такси." Грийн се засмя широко и замълча, очаквайки реакция на думата такси, излязла от устата на ангел. Майк не му достави удоволствието да изпадне в очаквания възторг, макар че с мъка потисна желанието да се разсмее. Вместо това се подсмихна тихичко. Грийн продължи.

"Когато намерил таксито, подал глава през прозореца и казал на шофьора: "Готов съм. Да тръгваме!" Шофьорът, в отговор на нареждането, веднага подкарал в указаната посока - като отнесъл главата на нашия човек!" Грийн беше много забавен разказвач и отново погледна Майк. Той обаче запази каменното си изражение и кимна в смисъл "Е, и?" Така че Грийн стигна до финала на анекдота.

"Блажен е онзи, който вкарва цялото си тяло в таксито, преди да заяви, че е готов да потегли!" Грийн преливаше от задоволство, въпреки очевидно сдържаната реакция на Майк, и се закиска в настъпилото мълчание.

"Не си и помисляй да ставаш комик", заяви Maйк, като с мъка удържаше желанието да се разсмее на щуротиите на ангела. "Та, каква точно е идеята на този виц, Грийн?"

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, всяка една клетка от твоето човешко тяло съдържа съзнание, което знае всичко за Бог. Следователно всяка клетка притежава потенциала за просветление, любов и стремеж към вибрационна промяна. Ето, дай да ти покажа." С тези думи Грийн направи нещо, което шокира и сащиса Майк. Той се приближи бързо и със светкавично движение го настъпи с все сила по палеца на крака!

"ОХ!", изрева Майк, отвратен от тази нечестна постъпка. "Какво беше това?" Палецът му туптеше болезнено. Той го обви с ръце и го разтри, както би направил всеки човек, подскачайки на място. "Знаеш ли колко боли!", изкрещя той на Грийн. Пръстът първо почервеня, после посиня. "Много боли! Май е счупен!"

"Кое те боли, Майкъл?", попита небрежно Грийн, наблюдавайки жалното изражение на куцукащия Майк.

"Пръстът, ах, ти, зелен садист такъв!" Майк не знаеше какви ги говореше, но беше много ядосан. Грийн изобщо не се впечатли от избухването му, а се приближи.

"Стой далеч от мен!", изкрещя Майк, протягайки отбранително ръце. "Не ми трябват повече примери за ангелски масаж на стъпалата, нито от твоята представа за рефлексология. Не смей да се доближаваш!"

"Кое те боли, Майкъл?", попита отново Грийн, като този път добави, "не е пръстът ти."

"Нима?", възкликна невярващ Майк, седна по турски на пода и взе да духа на палеца си, като се мъчеше да не се прекатури. "Тогава ти ми кажи, твое Свято зеленилище. Какво ме боли?" Майк говореше със сарказъм, но ангелът не се впечатли.

"НИЕ, Майкъл", заяви Грийн. "В момента всяка клетка на тялото ти изпитва твоята болка. Кажи го, Майкъл: Кажи, "НИЕ БОЛИМ."" Майк изпълни заръката.

"НИЕ болим", повтори той без особен ентусиазъм.

"Даваш ли разрешение за лечение?", попита Грийн.

"Да." Сега вече взе да става интересно.

"Заяви позволението си", нареди Грийн.

"Позволявам ти да излекуваш пръста ми", каза Майк.

"ГРЕШКА!", извика високо Грийн. Този път на Майк не му трябваше карта, за да познае. Затова опита отново.

"Давам ти разрешение за лечение", той замълча, "НИЕ - ъ - искам да кажа, НАС." Грийн все още не беше доволен и не го премълча.

"Майкъл, дай позволение за събитието, недей да ми позволяваш на МЕН да го извърша." Майк размисли и перифразира заявлението си.

"Давам разрешение за това лечение. Боли НИ и НИЕ ще имаме полза от това изцеление."

"Да бъде!", извика ентусиазирано Грийн, като запляска с ръце. "Позна, Майкъл Томас на Чистото Намерение! Ти излекува пръста си!"

Почти незабавно пръстът му престана да пулсира, Зачервяването премина в здрав розов цвят, а цялото му тяло изпита облекчение от изчезването на болката, Грийн се доближи и този път Майк не го спря.

"Майкъл, знаеш ли какво се случи току-що?" Гласът на ангела беше тих и нежен.

"Мисля, че знам, но бих искал ти да ми обясниш." Майк се чувстваше изнемощял от урока. Болката го беше изтощила. Грийн продължи.

"Повече никога няма да ти причиня болка, мой скъпи приятелю. Обещавам ти. От сега нататък ще се учиш от други преживявания, вместо от болката. Току-що научи, че болката на една част се предава на всички останали. Това е преживяване на общността. Сега се чувстваш изтощен, нали? Ако това преживяване засягаше само пръста ти, защо изражението ти се промени? Защо изпита гняв? Пръстът ти ли се разкрещя? Не. Цялото ти тяло ми се разкрещя. Пръстът ти разбра за болката, но ти целият пострада. Пръстът беше източникът на проблема, но ти гарантирам, че всичките ти клетки разбраха за случилото се. Същото важи за радостта, удоволствието, страстта и вътрешната гордост от истината. Всяка клетка изпитва всичко и притежава съзнание за цялото." Грийн направи пауза за по-голям ефект. "Същото важи за духовното просветление и търсенето на Бог."

"Тогава къде точно е моето просветление, Грийн?" Този път Майкъл искаше конкретен отговор, без анекдоти и настъпване по пръстите на краката.

"Помещава се във всяка една клетка на тялото ти, Майкъл Томас. Всяка една клетка притежава съзнание за цялото. Всяка клетка знае абсолютно всичко за другите. Всяка една участва във вибрацията на завършеното човешко същество." Грийн замълча за момент, после се обърна, седна и погледна Майк. "Ти дойде тук, за да изучиш характеристиките на вибрационното ускорение. Преди да започнем обаче, трябва да приемеш себе си като група от клетки, които знаят всичко - а не като съвкупност от части."

"Мисля, че мога да го направя." Майкъл говореше с искрено намерение.

"Аз също." Грийн пусна широката си усмивка и се изправи. "Готов ли си?" Поумнял от случката преди малко, Майк инстинктивно вдигна крака от пода, отговаряйки:

"Да, сър."

През следващите няколко часа той научи много неща за човешкото здраве и анатомия. Това не бяха медицински познания, а съвети за простия живот и практически указания за добро здраве. Лееше се непрекъснат поток от богата информация за всичко! Какво да ядеш, как да имаш енергия, кога и защо да спортуваш - и как да разбереш кога да го правиш. В хода на уроците Грийн непрекъснато повтаряше, че Майк трябва да възприеме съществото си като "НИЕ". На Майк започваше да му се струва, че не му е позволено да има части и ангелът се съгласи с него.

Тази нощ Майк спа много добре, без кошмари, Когато се събуди на сутринта, Грийн отново го очакваше до леглото му, а после го наблюдава как закусва. Този път ангелът взе да обяснява за различните видове храни, които ядеше Майк. Грийн не обръщаше внимание на отделните специалитети, а се спираше на всяка група храни, докато Майк дъвчеше и се стараеше да запомни всяка дума на ангела.

През следващите дни Майк започна програма за физическа подготовка. Понякога Грийн го караше да слага бойното снаряжение, за да не отвиква да го носи. Тези дни бяха любими на Майк. Той не си даваше сметка колко му е домъчняло за меча, щита и доспехите, докато не ги поставеше на тялото си, възхитен колко добре му прилягаха.

Грийн го инструктираше за прана, растенията билките и как тялото се балансираше само по естествен път. Майк се удивляваше на съвместната работа на клетките, сякаш "знаеха" нещо повече от него. Истинско чудо! Грийн му каза, че за всеки орган и всяка клетка съществува деликатен магнитен полюс. Клетките го "познаваха" и се стараеха да постигнат идеалното равновесие. Щом си в равновесие, всяка клетка може да се подмладява сама и Майк научи, че тялото постоянно се обновява. Накрая зададе на Грийн един смешен въпрос.

"Явно моите клетки - тоест, НИЕ - сме много умни, когато става въпрос за балансирането на биологията. Но защо аз съм в привидно неведение? Не мога ли да допринеса по някакъв начин? Умът ми всъщност не знае какво правят клетките. Къде е мястото на Майк в цялата тази работа?"

"Странно е, че ме питаш, Майкъл Томас на Чистото Намерение!" Грийн наблегна на частта на чистото намерение и Майк надуши какво следва.

Ангелът продължи: "Твоето тяло се нуждае единствено от правилен прием, екологична мъдрост и поддръжка, и ще върши останалото. Ти вече се научи да му създаваш удобства, да го храниш правилно и да му подсигуряваш физически упражнения. Твоите системи са доволни и функционират без твоята специална намеса. Сега е време да разбереш изпитанието на твоя дух, тъй като имаш какво да дадеш на тялото, което то само не би могло да постигне. Знаеш ли кое е то?"

Майк смяташе, че знае.

"Да, Грийн, зная." Майк през целия си живот не се беше чувствал толкова здрав. Вече не се срамуваше от голотата си, най-малко пред Грийн, който се възхищаваше от постепенните промени във външността му и му го казваше. Ангелът беше като любящ баща, който същевременно беше треньор от световна класа. "Време е да направя избор", добави Майк.

Грийн с усилие сдържа радостта си. "Нито един човек досега не го беше осъзнавал за толкова кратко време!"

Майк разбра, че най-сетне е казал нещо правилно и се изуми от реакцията на Грийн. Ангелското присъствие се стрелкаше насам-натам в стаята, проявявайки за първи път способността да не се подчинява на гравитацията и да променя облика си. Майк сигурно щеше да се уплаши, ако представлението не беше специално за него. Когато Грийн се укроти, той отново се доближи и застана пред Майк. Отново заприлича на своя зелен ангелски Аз, но очите му все още сияеха от радост.

Той се усмихна и каза: "Майкъл Томас на Чистото Намерение, какъв е твоят избор?"

"Избирам да използвам новите дарове на Духа и да повиша вибрацията си." Майк отново усети, че е изрекъл правилните думи. Грийн отстъпи няколко крачки назад, сякаш за да направи място на порасналата мъдрост на Майк. Ангелът беше видимо впечатлен.

"Така да бъде от днес, Майкъл Томас!", възкликна Грийн. "Правилно се ориентира. Онова, което твоите клетки не могат да направят, е да използват частицата от Бог, която носиш в себе си и която притежава силата да избира просветлението. Единствено духът ти може да направи това и макар че само духът ти може да вземе решението, всяка клетка ще знае, че си дал позволението. Също както когато те заболя пръстът, духът ти ще узнае. В момента твоето НИЕ ликува Майкъл. Всяка частица от теб знае за изразеното намерение. Време е за почивка."

Беше славен ден и Майк започваше да усеща, че постепенно опознава отблизо духовните дела. Явно току-що направеното беше нещо много специално. На път за спалното помещение Грийн му каза, че Майк е заявил намерение за едно свещено търсене - първото от многото, които му предстоеше да поиска. Всеки път, когато ставаше възможно да премине към по-високо ниво, Майк трябваше да е уравновесил биологията си и да е дал разрешение. Грийн се гордееше с ученика си и му засвидетелстваше все по-голямо уважение. Когато стигна до вратата на спалнята, ангелът отново застана с лице към него.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, обикновено аз изчезвам в този момент и се връщам на сутринта. Знаеш това. Тук съм да ти кажа, че много те обичам. Свойствата на вибрационната промяна имат последици, с които трябва да се запознаеш и свикнеш. Обещах ти, че няма да те нараня и ще удържа обещанието си. Ти ще контролираш темпото на всичко, което ще се развива оттук нататък. Всяка болка ще идва от теб. Повече нищо няма да бъде същото. Тази нощ ти ще си легнеш като един тип човек, но утре ще бъдеш друг - с всички изпитания и качества, които съпътстват една вибрационна промяна."

Грийн му хвърли продължителен поглед и Майк почувства неговата огромна почит. Нещо се беше променило. Искаше му се да научи повече. Какво се е променило? Утре ще знам ли? Какъв е утрешният урок? Кажи ми сега!

Но не зададе тези въпроси, а Грийн се престори, че не чува мислите му. Вместо това излезе бавно от стаята - много необичайна постъпка за Грийн. Нещо се променяше и Майк го обзе злокобно предчувствие. Затова заговори на стените.

"Вероятно трябва да очаквам нещо доста драстично, за да премина през воала към дома." Майк седна на леглото. "Може би даже ще стана ангел, преди да стигна там. Може дори да се обагря в някакъв цвят!" Майк едва не се разсмя при тази мисъл и зачака да получи отговор от някой от ангелите, но тишината остана ненарушена. Нещо вътре в него вече започваше да се променя. Той почувства вибрация в дъното на стомаха си. Тресеше го. Разбра, че трябва да си легне.

Тази нощ Майк не спа добре. Искаше му се час по-скоро да стане 5:30, понеже си даде сметка, че Грийн му липсва и му е много необходим. Изведнъж се почувства много неуверен. Всеки път, когато заспиваше, сънуваше един и същи сън. ТО беше там, гледаше го и всеки път го настигаше и унищожаваше! Точно когато ТО започваше да го разчленява, Майк се събуждаше, плувнал в пот и ужас - чувайки пресекването на собствените си писъци, последвани от гробна тишина. Когато заспиваше отново, го връхлиташе същият сън. Колко пъти загина? Пет? Шест? Видяха му се безброй. Смъртта се повтаряше отново и отново, всеки път с малки промени. Всеки път сънят изглеждаше по-жив. Накрая Майк не издържа и заплака с глас. Рида, докато не изплака очите и душата си на възглавницата. Не помнеше някога да е изпитвал толкова дълбока мъка! Дори смъртта на родителите му не го доведе до такова емоционално изчерпване. Плачеше с глас, а хлипането премина в неудържими ридания.

Майк плачеше за себе си и за родителите си. Плачеше за изгубената любов и изгубената възможност. Усещаше, че ТО го беше убило и накрая заплака за собствената си смърт. Разтърсваше се от мъка и не можеше да удържи конвулсиите на тялото си в търсенето на нови точки на мъка и болка, които да изплаче.

Накрая изтощеният Майк се унесе за няколко часа, преди да се събуди. Нещо не беше наред. Навън се развиделяваше. Къде беше Грийн? Защо го беше оставил да се успи? Майк се надигна и тутакси изпита болка в коремните мускули от снощния раздиращ, конвулсивен плач. Прихвана се през корема.

"Леле, как НИ боли!", чу се да казва той на тялото си.

Майк влезе в стаята, където обикновено се хранеше. Там обаче нямаше храна. Той облече зеления халат и тръгна да търси Грийн. Забеляза, че стаите, които познаваше, бяха започнали да покафеняват - или се дължеше на светлината? Като стана дума за светлината, тя сякаш не достигаше. Къде е Грийн? Какво става тук?

Грийн, къде си?" Никакъв отговор.

Майк обходи къщата, но никъде не намери ангела. Накрая, гладен и изморен, Майк седна сам в стаята, където Грийн изнасяше своите лекции. Чувстваше се объркан и обзет от мрак, което беше много нетипично за досегашното му пътуване. Чувството му беше познато. Това беше същата депресия, която толкова дълго го беше задушавала в Лос Анджелис, преди да му се случи всичко това.

"Какво става?", запита се Майк на глас. Тишина. "Имали някой тук? Блу? Ориндж? Грийн? Хей, приятели, имам нужда от вас!" Тишина.

Майк осъзна, че депресията постепенно обхваща личността му. Не след дълго щеше да изпадне в същата дупка на пълно безразличие към всичко и всички. Но той нямаше да допусне това.

"Добре, приятели, щом не искате да ми помогнете, ще се справя и сам." Каквото и да означаваше това. Майк се ослушваше за най-малката реакция от някого! Върна се в спалното помещение и се огледа. Когато отвори гардероба, си спомни за картата! Може би тя щеше да му даде някакво прозрение. Винаги му помагаше в моменти на безизходица в тази странна духовна "актуална" земя. Майк бързо намери свитъка и го разгърна.

Не беше готов за онова, което видя. Вторачи се, без да вярва на очите си, и полека прибра картата. Върна се в леглото, както беше облечен, и се зави през глава. Беше едва един часа на обяд. Майк не го беше грижа. Заби поглед в стената.

Там, където по-рано стоеше стрелката ТИ СИ ТУК, сега имаше само черно петно - без думи. На пергамента не бяха останали никакви знаци. Картата беше мъртва. Беше изгубила магията си.

Ченълинг от 19 юни

Дел Мар, Калифорния

Група на Светлината на Крион

Поздравления! Аз съм Крион от магнитната служба. Наистина е по-лесно, нали, партньоре мой, отколкото първия път? Защото да призовавате мен е все едно да призовавате Духа, а това е привилегия на всеки един от тук присъстващите. Сега изказвам почитта си към теб, моя партньор, като посредник на Крион.

Всеки един от вас, които сте тук тази вечер, присъства по определена причина, а посланието, което ще чуете сега, е първото по рода си. За онези, които четат тези думи, това послание се предава за пръв път, защото сега е моментът. Чрез този разговор и тази информация, чрез тази логика и тази действителност, вие ще чуете разкритата истина.

Знай това, приятелю мой, скъпи мой: за онези, които седят тук тази вечер, има магия. Ще го обясня по-изчерпателно към края на събирането. Познавам всеки един от вас, защото аз представлявам Духа. Обичам всеки един от вас, защото аз представлявам Духа. Проумейте кой ви говори сега и почувствайте светостта му! Защото всичко е от Духа, а не само част. Всичко идва от централното слънце. Всичко идва от източника на цялата любов и светлина... и вие ще се почувствате почетени (в буквалния смисъл), защото ние сме тук и ви се покланяме. Една от повтарящите се теми на Крион е да ви покаже, че вие сте въздигнатите. Ще го повтаряме колкото пъти е необходимо, докато разберете, че наистина е така и че това е вярно. Защото вие сте частици от Бог, както и аз, но вие доброволно сте пожелали да овладеете урок. Доброволно сте пожелали да дойдете и да умрете от земна смърт, изпитвайки болка, за да повишите вибрацията на тази планета.

Именно затова ви почитаме и обичаме. Именно по тези причини вие откривате, че си "спомняте" в някои полусънни моменти... пътуванията си до пещерата на сътворението, а някои неща, задействани от събитията, които споделяте сега в тази стая, пробуждат спомени за това кои сте в действителност. Това е уместно и е истинската цел. Защото макар да сте в урок, ние ви насърчаваме да разберете кои сте, когато не сте тук... и че краят на вашето пътуване на тази планета ще бъде ознаменуван с радостно тържество заедно с всички онези, които сте познавали през вековете. Тази вечер се случва нещо специално, дори докато ви говоря. След малко ще говоря още по този въпрос.

Искам да ви разкажа за новата съзидателна сила. Искам да ви разкажа кои сте и какво можете да направите сега. Преди това обаче искам да залея с любов всеки един от вас. Искам да почувствате обятията на Духа около себе си. Искам да се отпуснете в това усещане и в цялата информация, която предстои. Моля онези от вас, които ще се почувстват "отблъснати" от казаното, да проявят толерантност, да приемат и да не се затварят към представеното от моя партньор.

За да мога да ви разкажа за вашата нова сила, защото е време за това, трябва да ви информирам за историята. Освен това ще ви разкажа няколко истории, за да ви покажа какви са били нещата, и междувременно ще ви отведа на две пътешествия, за да "видите" какви са били нещата... да уточним подробностите. След това ще ви разкрия как "са" нещата.

Знайте следното: друга постоянна тема, която ще повтарям толкова пъти, колкото сядам пред вас, и толкова пъти, колкото читателят реши да прочете думите на Крион, е ЕНЕРГИЯТА СЕГА Е НОВА. Тя не прилича на нищо, което сте преживявали досега като човеци. Носи със себе си не само сила, но и промяна. Носи със себе си ускоряване. Тези от вас, които седят тук тази вечер, знаят за какво говоря. Едва през последните 50-60 години вие се издигнахте до статута на завършено обучение и променихте тази планета! Благодарение на вашата работа и предизвиканата от нея вибрационна промяна, ние (елементите на Духа) се събрахме заедно сега. Пристигаме ежедневно. Онези като мен, които са на служба при вас, идват с огромна любов и безмерно вълнение. Повечето от вас, които четат и слушат това сега, знаят, че нещата се променят. Можете да го почувствате (естествено). Настъпва ускорение в индивидуалните кармични събития. Осъществявате кармата по-бързо от преди, особено с онези около вас (по договор), за които знаете, че са ваши кармични партньори. Тези от вас, които знаят за съ-творението, откриват, че то става почти мигновено. Онези от вас, които разбират намерението и знаят как работи с вас Вселената, разпознават причинно-следствената връзка, която имате сега. Докато преди време само понякога сте били в състояние да повдигнете леко воала и да зърнете за миг необходимите ви неща, сега сте здраво стъпили с единия крак от едната, а с другия - от другата страна... макар да сте в урок и ще бъдете, докато сте тук. Сега притежавате способностите от подаръка на тези новозаслужени сили. Какви са те? Как да ги използвате? Как да почувствате любовта, която носят? Как да съ-творявате за себе си и да проявявате нещата, от които се нуждаете? Не стойте в мрак по отношение на тези неща. Посланието ще ги изясни.

Преди да пристъпим към това обаче, искам да ви върна към старата енергия. Вие, като човешки същества на тази планета, никога не сте били в състояние да носите собствената си същност. Тази "частица от Бог", която представлявате ВИЕ, когато не сте тук, в миналото е оставала отделна част, съхранявана на специални места в хода на времето. Когато племената на израилтяните се лутали, вашата същност се съхранявала в Кивота на Завета. Питали ли сте се някога какво точно е имало там? Били сте ВИЕ. Говоря сега за вас като ВИЕ, защото не винаги сте били тези, които сте сега, седящи в тази стая или четящи тези редове. Вие сте вашите собствени предци и мнозина от вас са участвали в цялата история, за която четете сега... и сте оставяли послания за себе си. Иронията е как сега ги изравяте и се дивите на собствените си думи и на собствените си действия!

Ако имахте възможността да разгледате тялото на скъпият индивид, за който се разказва, че докоснал Кивота на Завета, и умрял заради своето нарушение, щяхте да откриете, че е бил убит от електрически удар. Защото същността на вашия дух, която се съхраняваше за вас на тези свещени места през старата енергия, беше електрическа. Отличаваше се с поляритет и беше магнитна по природа. Това естествено не ви изненадва сега, щом идва от Крион?

В старата енергия Духът се явяваше пред вас и с думи като тези, които чувате и четете сега, ви съветваше и ви казваше по кой път да тръгнете... казваше ви какво предстои и какво да правите. И вие се подчинявахте на вашите водачи, които чуваха тези гласове, защото така трябваше. Защото без способността да носите пълната си същност вие бяхте в мрака... преминавахте през урока, бавно осъществявахте кармата, но пак като човешките "частици от Бог", за които съм говорил многократно. Нека да уточним историческите събития: когато Моисей коленичи пред Духа, той не коленичи пред горящ храст или дърво; коленичи пред вестителя на Духа. В предишните ченълинги и послания съм ви казвал как изглежда това, защото ние сме същества с големина приблизително колкото някоя от вашите къщи... излъчващи спирали от великолепни цветове, много от които искрящи. Именно това видя Моисей като горящия храст, който описа. По какъв друг начин би могъл да възприеме Духа? Но наистина чу думи, както вие чувате и четете сега в пълния човешки език на времето - думи във въздуха, чути с човешки уши - и това наистина беше нещо свято. Моисей събу обувките си, както направихте вие тази вечер по подобни причини. И когато той се върна и изпълни заръките, се случи нещо друго, за което трябва да знаете, защото е време да го научите и да допълните историческата хроника. Когато Моисей изведе израилтяните от Египет, както му заръча Духът, той ги преведе през Червено море (което по онова време беше известно като "Тръстиково море"). И ако бяхте там, щяхте да видите високите скали от двете страни на този воден басейн... не море, което лесно бихте прекосили. Тогава Моисей потърси една известна ивица суша, земен мост, който прекосяваше това море, и израилтяните минаха по него свободно и доброволно. Именно този земен мост се срина под тежестта на фараонските войски и машини, които се удавиха и потънаха във водите. Казвам ви тези неща сега от гледна точка на достоверността, за да можете да измерите истинността на моите думи - защото стана точно така. В следващото земно десетилетие ще стане възможно сами да откриете останките от този земен мост. Той е там, за да го видите... и тогава ще си спомните думите ми, изречени на този разговор.

Такива бяха пътищата на старите енергии и Духът наистина се явяваше, за да ви помага. Когато вашата същност не се разнасяше от едно място на друго, тя се съхраняваше в свещената зала на храма. На това място се пазеше същността ВИ, която вие все още не можехте да поемете, защото нямахте заслуженото просветление, което притежавате сега. Тези храмове бяха величествените места, в които се допускаха малцина - там се съхраняваше вашата висша енергия.

Знайте това: когато храмът бъде отново построен, там пак ще има свещена същност и енергия, но ще бъдат различни. Няма да бъдат вашите. Ще бъдат нашите! Именно това ще промени Земята. Такъв е планът и договорът, защото тогава Земята се превръща във "фара" на Вселената за пътешествениците като мен, които ще идват... и ще остават. Това е вашето бъдеще, ако го пожелаете... но не е темата на настоящото послание.

В старата енергия Духът ви направляваше по много прост и директен начин - устно, посредством вестоносци, които се обръщаха към водачите ви. Беше истинско. Новата енергия е толкова различна за вас, защото вие все още носите товара на старото и ви е трудно да проумеете и да осъзнаете необятността на онова, което в този момент стои лично пред вас. Защото вътре в новата енергия се намират инструментите на съ-творението. Това, което се е променило, е, че вече няма Кивоти и храмове. Защото сега същността на този, когото сте, тази част от вас, която преди трябваше да се пренася и съхранява, се намира вътре във вас. И е необходимо само да се осъществи връзка между вашето човешко тяло в урок и тази отскоро достъпна същност, която носите в себе си. Това са "инструментите", за които ще говорим сега. Това са вашите инструменти, които ще използвате, за да съ-творявате.

* За анализ на тази притча, моля, вижте Приложение Б.

Кои са уместните за искане неща?

В една култура, където са ви учили да се подчинявате, може да ви се стори страна идеята да се смятате за частица от Бог. В култура, където сте един от многото, може да изглежда странно Духът да ви моли да съ-творявате само за себе си. Но механизмите са чудодейни, а силата е огромна, защото вас ви възприемат като нещо специално. А онези около вас ще оставят кармичните си взаимодействия, защото вашите ще бъдат неутрализирани... безмълвни и изчезнали. Виждате ли как се осъществява взаимодействието?

Сега моят партньор иска да приключваме, но Крион би желал да ви разказва още. Виждате, че тук има магия! Ще споделя с вас за нещо случващо се, което ще разшири възгледите ви. През минутите, откакто сте тук, вие бяхте обгърнати в Духа... а любовта на Духа е такава, че ако поискате ябълка, никога няма да получите змия. Чадърът на Духа е величествен и в това безвременно пространство всичко, което сте получили, е дар. Първият дар, който наистина създава усещане за магия, е, че никой от вас не е остарял за 30 минути. Когато застанете пред Духа и изпразните съзнанието си от всички мисли и проблеми на деня „ и когато вдигнете ръце, за да покажете, че приемате да бъдете пионерите, воините на светлината на тази епоха, Духът ви възнаграждава. Магия! Инструментите на новата енергия могат да ви се сторят магически, но някои от вас се излекуваха в същата тази нощ! Излекуваха се от нетолерантността... в тази стая имаше здравословни смущения, но те сега изчезнаха и повече никога няма да се появят в телата, които бяха доскоро слаби. Моят партньор получи едно видение, което е споделял с малцина... там се случват големи изцеления, които приличат на магия. Приемете това за ваша действителност и то ще стане!

Ето това имаме ние за вас, докато седим в служене и любов пред вас. Това наистина е свещено място! Има защо да събувате обувките си. По същата причина Моисей беше помолен да събуе сандалите си пред горящия храст. Така Духът може да измие краката ви! А кроткият глас, който ви говори сега от Духа чрез моя партньор, е вечният глас, говорил на Авраам и на Моисей, и на Ной, говорил е чрез великия учител Исус... и който е присъствал в любящите думи на Парамаханса Йогананда. Това е Духът. Той е неизменен, изпълнен с любов и вие сте част от него!

Това е специално време и мнозина от вас ще разберат какво се е случило, а мнозина от вас ще получат доказателство за този факт, когато напуснат Земята.

Така е.

Крион

Red (англ.) - червено, reed (англ.) - тръстика. (Бел. прев.)

"Не мисли като човек"

Бонд — Sun, 05 Apr 2009 17:03:03 GMT

Ченълинг от 19-ти юли

Дел Мар, Калифорния

Група на Светлината на Крион

Поздравления! Аз съм Крион. Не се страхувай от това ново чувство, партньоре мой, защото идвам при теб с по-голяма интензивност от преди. Казвам на всички вас, събрани сега на това място (и които четете тези редове), че това е сладко време, защото аз знам кои сте вие и вие знаете кой съм аз. Една от повтарящите се теми на Крион е да ви казваме, че сте сърдечно обичани, и да говорим сериозно, когато ви наричаме воините на светлината, и в церемония и подготовка за това време ви почитаме. Уважаваме ви за присъствието ви на това място (и четенето на това послание) в този момент... за това, че предприехте пътуване, за да седнете пред Духа, когато всъщност Духът е този, който седи пред вас! Дори докато ви говоря сега, водя със себе си легиони от същества, които са дошли "на прага" и ви обичат. Не се заблуждавайте кои са те, защото те са тук, за да ви служат и помагат, и идват от обич към вас. Те идват, за да може Духът да седне в краката ви и да ви информира за атрибутите на новата енергия. Идват, за да седнат в краката ви и да ви кажат как можете да я използвате. Как можете да се изцелите, как можете да удължите живота си, как можете да постигнете мир. Не се страхувай от новото чувство, партньоре мой.

Тази стая е заобиколена от един плътен конус и всички присъстващи човешки същества (и читателите) могат да го почувстват, ако пожелаят. И докато сте тук на това плътно място, което ние наричаме любов, можете да приемате през областта на третото си око "третия език". Дори ако предпочетете да се отпуснете и да не слушате повече английските думи оттук нататък, можете да ги прочетете по-късно, защото е факт, че те трябва да се запишат. Сега искаме да ви говорим на езика, който разбирате най-добре. Тази вечер ще се случат много неща между Духа и вас, ако го позволите... които включват много повече от говорния език. Пречисти ума си, партньоре мой, защото онова, което ще последва, е важно. Остави сладостта на Духа да изпълни това място.

Събраните тук (и тези, които четат посланието) са обичани безмерно... повече, отколкото можете да си представите. Защото вие, скъпи мои, сте избрали трудния път и ние ви почитаме за това тази вечер, под формата на превод и информация, която ще ви бъде от полза. Молим ви да сте наясно за какво става въпрос. Ще говорим за енергията - каква беше, каква е сега - и указанията как да я използвате.

Старата енергия: Като продължение на информацията, представена в същата тази стая миналия месец (19 юни), ще направим преглед каква беше доскоро енергията. Вие се намирате в линейна времева рамка, стъпка по стъпка, и такава беше и енергията. Спомняте ли си, когато бяхте деца и нямахте отговорност за къщата? Когато родителите ви излизаха, те оставяха някого да наглежда дома... или пък изобщо не излизаха, но вие не носехте отговорност. Същото беше и в доскорошната стара енергия, само допреди няколко ваши земни години. Виждате ли, тогава вие не притежавахте в себе си пълната същност на това "кои сте". В урока, макар да бяхте частици от Бог, които вървят по Земята, правилата и нивото на просветление повеляваха, че не сте в състояние да поемете цялата си същност.

Ченълинг: Когато седяхте пред медиум по онова време, той трябваше да напуска и да преотстъпва своята човешка същност, за да позволи на Духовното същество да влезе и да заговори. Това беше тежко за човека, защото го състаряваше преждевременно. Освен това го изтощаваше прекомерно... но въпреки това човекът се съгласяваше на подобен ченълинг, правеше го, защото беше част от договора му. Съществата влизаха и разговаряха с вас от другата страна на воала, после си отиваха и човекът се връщаше в тялото си. Това беше единственият начин за осъществяване на ченълинг.

Общуване с Духа: Във вашите общувания с Духа вие не носехте отговорност. Бяхте като малки деца. Духът идваше при вас в линеен модел и ви информираше какво щеше да бъде и какво щеше да се случи. Духът идваше и ви даваше правилата, които да спазвате и да следвате... и вие го правехте.

Съ-творение: Не ви се позволяваше да съ-творявате. Чудесата се подреждаха предварително и макар тези действия да бяха отговор на молитвите ви, Духът ги подготвяше предварително. Информираха ви, че те ще се случат, за да можете да се приготвите и да знаете какво да изпитвате по време на събитието и как да имате "готовността" да ги приемете. Тогава Духът ги създаваше за вас (голяма част от тази подготовка не се осъзнаваше на човешкото ниво на мислене).

Подобно на детето, което оставаше в къщата, от вас не се очаквате да правите нищо за себе си. Но Духът беше там и вие признавахте Духа. Това беше старата енергия и вие многократно сте чели за нея. Пак повтарям, едва през последните 50 години на тази енергия се позволи да се промени бавно... но каква промяна е това! Дори докато ви говоря сега, легионите, които доведох със себе си, са тук до вас. Това е ново! Те са тук в подкрепа на новата енергия и на вашата нова сила, която сами си заслужихте!

Каква е новата енергия? Всъщност това е трудната за обяснение част. Цялата причина за посещението на Крион и за времето, което прекарвам тук, е да пренастроя мрежата така, че да позволи вашата наскоро спечелена сила. В хода на това послание ще ви го обясня по-подробно.

Скъпи мои, това обяснение може да бъде сложно. Задачата на Крион и договорът на моя партньор са да се опитаме да го опростим през оставащото време. Вие имате ограничителен отпечатък, който не ви позволява да проумеете дори най-обикновеното време такова, каквото действително е. Имате ограничителен отпечатък, който блокира разбирането за това как е възможно нещо да няма начало и край. Как тогава може да се очаква да разберете собствения си дуализъм... фактът, че сте разделени на две? Има част от вас, която не живее (във вас) сега. Съществува част от вас, която е наречена Висш Аз, която се съхранява другаде. Така беше и в старата енергия, само че тези същности се съхраняваха на различни места. Сигурно си спомняте, че по-рано споменах къде са били тези места, защото те бяха в свещените храмове. Сега се съхраняват в самата система на мрежата.

Сега, в новата енергия, когато вземате същността, която представлява "вас", и съчетаете вашия дуализъм от мястото, където се съхранява сега, и го преместите в собствената си физическа личност, вие всъщност се "включвате" в мрежата. Енергията на собствената ви същност, която е вашият Висш Аз, се представя като течна светлина, която се влива в човешката ви обвивка, докато вие поемате вашата сила, когато получите позволение да го направите и започнете да черпите от енергията на мрежата. Нима е толкова чудно, че аз съм тук, за да подпомагам този процес? За вас това е трудна концепция, да повярвате, че действително има част от вас, която не се намира вътре във вас, но е така. Колкото по-голямо просветление си позволявате и създавате, толкова повече черпите от мрежата.

Важно е да знаете какво става в системата на мрежата: тук съществува поляритет, който може би не ви е известен. В онази част на вашия континент, която наричате четирите ъгли, съществува важно хранилище, което представлява женския поляритет. Черпенето от него се осъществява с по-висока стойност, отколкото от мъжкия поляритет, който се намира от другата страна на планетата, на изток. Хората под областта на четирите ъгъла усещат осезателно тегленето, защото когато черпите от него за вашето ново просветление и сила, настъпва временно неравновесие. Като хранилище за енергия сега ви се позволява да зареждате собствената си човешка същност от вашия Висш Аз... да позволите на светлината да се влее във вас и да станете "същество от светлина". Нима е чудно, че онези под мрежата се чувстват дискомфортно? Защото тя постоянно се променя и варира. Жените в района го усещат по-силно от мъжете. Мъжете от другата страна на планетата в района на мъжкия поляритет, от който се черпи енергия, го усещат по-остро от жените. И така, новата енергия ви разрешава да черпите сила от тези области, защото точно това ви се дава сега. Точно това ви се позволява да правите в проявлението и точно това ви се позволява да правите в лечението.

Новата енергия: Следователно в новата енергия детето си е отишло. Вие сте изпълнени с отговорността, която сега е ваша. Спомняте ли си първия път, когато вашите родители ви възложиха отговорността за къщата... и излязоха? Изведнъж почувствахте сериозност, каквато не притежавахте досега. Изведнъж почувствахте отговорност, каквато не познавахте преди. Вие като дете нямахте представа какво ставаше, докато приемахте новата сила... но я усещахте. Това е ключът, скъпи мои: поради ограничителния ви отпечатък не мога да ви обясня какво се случва, за да удовлетворя желанието на вашия мозък, който търси логиката, но вие можете да го почувствате. Когато почувствате какво става, може да поискате още и то ще се случи. Накрая ще стане лесно за разпознаване.

Ченълинг: Сега ченълингът е различен... все едно чувате този, който седи пред вас сега, буден и потвърждаващ постъпващата информация, което прави канализираната информация по-ясна. Благодарение на това Духът може да ви посещава индивидуално... и да ви обича индивидуално, благодарение на това. Нима в миналото не сте знаели, че Духът ви обича? Съмнявам се. Сега процесът е двупосочен. Вие обичате ли Духа? Сега можете да го признаете открито в мислите си, защото Духът наистина ви обича. Позволете това да бъде двупосочно общуване, защото сега сте отговорни за това.

Общуване с Духа: Във вашите общувания с Духа нещата са доста по-различни... и това ще улесни обяснението какво се случва. Слушайте внимателно, скъпи мои, защото това е важно. Общуването вече не е линейно. Ето какво е: когато станете сутрин, съставяте ли предварителен списък, който гласи: "постави краката си на пода... отиди в другата стая... завий на дясно или на ляво"? Правите ли списък как да облечете дрехите си? Не. Използвате собствената си интуитивна човешка сила на избора да направите тези неща... решения в момента, когато са необходими. Завивате на ляво или на дясно, решавате да преминете от едно място на друго, без да ви е необходима нечия помощ. Е, обърнете внимание: такъв е сега начинът, по който Духът ще работи с вас, защото вие сте сътрудничеща частица от Бог. Докато вървите през живота, отговорите ви се дават чрез вашия Висш Аз тогава, когато имате нужда от тях, а не предварително. Неудобно ли е за вас? ... Да. Трябва да "почувствате" какво е това, за да свикнете и да започнете да го уважавате. Поемете отговорността за него (свикнете да получавате отговорите тогава, когато се нуждаете от тях като възрастен, а не така, както детето получава предварително информация.)

Съ-творение: Колкото до вашето съ-творение, сега притежавате силата (както описах миналия месец) да творите за себе си. Докато преди не можехте, сега можете да проявите в живота си нещата, от които се нуждаете: изобилие, докато сте тук, изцеление, докато сте тук, чудеса и "магия", докато сте тук. Някои от вас се съмняват дори докато чуват (или четат) тези думи; такъв е вашият отпечатък. Отворете сърцето си за тази идея, защото тя е ваша.

Имплантът: Докато сте тук, позволете ми да поговоря за импланта, защото дори членовете на тази група имат въпроси по темата. Задават се въпроси като: Как да разберете, че сте получили импланта? Как да поискате импланта? Кога ще го получите? Имате ли го сега? Ето ги и отговорите:

Намерението е всичко! Скъпи мои, поискате ли веднъж импланта, няма връщане назад... виждате ли, в този момент вече го имате. Въпреки че може да има известен преходен период, през който се извършва процесът, самото намерение е предпоставка за пристигането му. Следователно не можете да задавате въпроса "имам ли го"? Все пак онова, което ще ви кажа сега и което ще последва, ще ви помогне да проумеете какво да правите с него. Симптомите за пристигането му остават същите (както бяха описани): ярки сънища, периоди на тъга или депресия. Но както спомена по-рано тази вечер моят партньор, вие сте съвършено различни. Всеки един от вас притежава различен времеви цикъл; всеки един от вас е дошъл от различно място. Много от читателите произхождат от различни култури. Все пак най-важното е, че някои от вас имат страхотни кармични атрибути, а други нямат почти никакви. Имплантът е "неутрализаторът" на кармата. Това е причината да сте тук, да повишите вибрацията на планетата, като "преодолеете кармата", за да продължите напред с работата. Нищо не повишава вибрацията на планетата по-бързо от изискването на неутрален имплант, защото тогава кармата се неутрализира толкова сигурно, колкото ако я бяхте преживяли лично. На онези от вас с оставаща тежка карма ще им бъде много по-трудно през преходния период, отколкото на другите, които почти са се освободили от нея. Някои от вас ще получат импланта и дори няма да разберат, че това се е случило! А други ще преминат през период на жалеене.

В процеса (на получаването на импланта) някои от вас ще изгубят негативните кармични атрибути и те дори ще им липсват! Съществува драма и вие сте свикнали с нея (макар да не ви е била от полза). Как да разберете, че сте получили импланта? Огледайте се за отпаднала карма между вас и другите човешки същества, с които имате близки взаимоотношения. Вижте как те се отнасят към вас. Усещате ли проблемите с останалите членове на семейството ви? Усещате ли кармата във взаимоотношенията ви? Когато поискате неутрален имплант, тези кармични атрибути започват да се неутрализират. Когато се неутрализират, настъпва загуба и онези от другата страна на кармата ще я почувстват колкото и вие, макар да не съзнават какво се е случило. Това е ключът... и така ще разберете, че имплантът е налице.

Възможно е да попитате: щом получа неутралния имплант, какво следва? Това е нова информация: вие сте направили човешкото предположение, че смяната на водачите ви става само веднъж. Знайте следното: щом изтеглите вашата същност от мрежата и се превърнете в светло същество, вашите водачи ще се сменят периодично до края на живота ви. Това няма да бъде винаги неприятно; често пъти ще бъде радостно събитие. То е част от израстването ви. То е част от причината ние (Духът) да сме тук. То е част от причината толкова много от нас да са на служба при вас. За всеки един от вас има цяла армия от същества на служба, които стоят отстрани и очакват да откриете просветлението си в степента, в която искате да го приемете.

Сега ще ви дам основните елементи или АБВ-то на новата енергия и нейното приложение. Междувременно ще ви дам един пример... и една притча. Първата точка в списъка е нещо, което сигурно ще запомните веднага, защото ще ви прозвучи някак смешно: Не мисли като човек!

Не мисли като човек: Как да стане това, ще попитате вие, след като сте човеци? Прекалено ли е да ви помоля да мислите така, както мисли Духът? Сигурно е така. Но дали е прекалено, все пак, да ви помоля да прегледате вашите човешки мисли? Сигурно не е. Представете си следното: вие сте на пътя и се движите бързо. Пътувате към отсрещната страна на долината и с пълна уместност сте помолили Духа да съ-твори това пътуване с вас. Интуитивно знаете, че е било подходящо и правилно да сътворите това нещо за себе си; и затова сте го създали. На пътя сте, но съществува един проблем: по-рано на пътя е имало мост към отсрещната страна на долината, но от известно време той липсва. Все пак вие продължавате по пътя с пълното съзнание, че мостът го няма.

Не мисли като човек. Какво би си помислил човекът в този момент? Човекът прави предположения. Мостът го няма; следователно "ще умра". Мостът не може да се построи отново достатъчно бързо... нямаше го, когато снощи минах оттук!" Предположението е, че човекът очаква мостът да бъде същият както преди, построен от други хора, от бетон и стомана, на същото място. "Моята кола не би могла да премине, ако няма мост." Правите предположението, че вашето превозно средство не може да лети. Не мисли като човек! Мисли като Дух. Когато Духът съ-творява с вас, се случват много неща, за които нямате никаква представа.

Не правете никакви промени по пътя, водени от страх, е втората от трите инструкции. Вижте, ако разсъждавате като човек, вие ще се страхувате. "Какво означава това?", може да попитате вие. Означава следното: вие сте на планетата на свободния избор, затова тук не съществува никакво предопределение; можете да правите каквото решите. Но всеки път, когато правите нещо неуместно (извън сферата на вашето съ-творяване с Духа), вие създавате карма. И така, ако се страхувате и мислите като човек, какво бихте направили? Възможно е да завиете наляво или надясно по пътя си, заобикаляйки моста, който мислите, че не е там. Възможно е да решите да спрете. Имайте предвид, че ако направите това, пак ще породите карма! Хм, възможно е да кажете: "Аз имам неутрален имплант." Да, но Духът отговаря: "Сега пак имаш карма." Току-що я създадохте. Виждате ли как става? Не правете промени по пътя на съ-творението от страх. Не мисли като човек.

Поемете отговорност за пътуването. Слушайте внимателно, защото това е третият важен елемент. Ако мислите като човек и се страхувате като човек, вие няма да имате доверие и ще упреквате Духа за всичко, което може да ви се струва като негативна ситуация. "Ето ме на пътя, устремен към смъртта си! Дух, ти ме измами! Дух, ти ме предаде! Сигурно ще се разбия в урвата долу." Ако поемете отговорност за пътуването, тогава Духът не може да ви "причини" нищо. Вие сте Духът! Вие съ-творявате по пътя, мислите като Духа... безстрашни, знаейки, че там, където някога се е издигал мостът, ще го замени нещо друго, без да правите предположения какво ще е то.

Докато се приближавате към долината, изведнъж виждате през себе си точно това, което си мислехте: мостът наистина още липсва. Хората не биха могли да го постоят отново за един ден. Да, но какво още виждате? На пътя има други хора, които ви махат и сочат да завиете към едно място, което не сте виждали досега... и там се издига нов мост! Мост, за чието построяване е била необходима цяла година! Мост, който е бил в строеж много преди да сте го поискали или да ви е бил необходим! По-широк е, отколкото очаквахте. Има лампи, които да осветяват пътя нощем, и ви превежда до другата страна на долината по-бързо, отколкото старият мост. През цялото време на строежа е бил извън видимост и се показва едва сега... когато ви е най-необходим.

Ако разберете тази притча, ще проумеете какво има за вас Духът в тази нова енергия. Времето на Духа не е линейно! Скъпи мои, ние изграждаме отговорите преди вашите въпроси! Ние съ-творяваме, преди да поискате. Можем да го правим в пълна уместност, защото нашето време не е като вашето. Пак повтарям, не бъркайте това с предопределението. Вие сте на планетата на свободния избор, но ние имаме предимството да знаем "предварително" какво ще ви потрябва във вашето линейно време. Сега е налице подготовката за онова, което ще съ-творите и проявите утре... за изцеленията, за изобилието, което се задава към вас, за партньорствата, които са на една ръка разстояние от вас. Вече е започнала подготовката на творения сред вас, за които все още нямате понятие.

Пътуването: Сега искам да ви поведа на едно пътуване и с това ще приключим сеанса. Искам да ви отведа на едно топло място преди десетки хиляди земни години. Това се случва през есента на това топло място... близо до Средиземно море, навътре от града, който наричате Газа. Тук намираме един човек, проснат на земята, който се кланя в праха. Той седи пред вестител на Духа. Вестителят сияе ярко... като огън. Човекът е онзи, когото наричате Авраам, и вие трябва да го познаете чрез канализираните писания от древността. Духът говори на Авраам, но той се преструва, че нищо не чува. Когато Духът си тръгва, Авраам става и продължава да върши работата си, сякаш нищо не е чул, с надеждата Духът повече да не се връща. Един ден по-късно Духът отново го посещава и той отново се оказва проснат в праха. Защото виждате ли, в онова време и на онова място на Земята в най-старата енергия, Духът се явявал на хората по доста различен начин и затова те се страхували от Него, но всичко това било уместно. Този път Авраам изслушал и чул посланието, и то порило в сърцето му страх. Духът казал на Авраам, че трябва да вземе своя любим син Исаак, роденият по чудо от заспалото семе на неговата полусестра Сара... неговият избран син, неговият прекрасен син. Духът му казал, че трябва да отведе момчето на едно възвишение и да го принесе в жертва.

Авраам бил съкрушен, но се боял от Духа; виждате, че Духът е съвсем истински за Авраам. Той многократно бил виждал чудеса и знаел, че трябва да се подчини. Не е ли ирония, че ви водя на пътешествие в стара енергия, за да ви дам нагледен пример за новата? Ще видите сходствата на вярата и човечността и в двете.

Авраам бил с натежало сърце, но повикал двама млади слуги и се отправили към възвишението, което наричали Мория. Трябвало да пътуват няколко дни, докато стигнат до Мория. През цялото време Авраам мислел и се страхувал... "Моят любим син, плод на чудото, роден от заспалото семе на моята полусестра Сара, дойде тук само за да бъде принесен в жертва." И ридаел.

Тридневното пътуване нагоре по възвишението Мория не било физически трудно, но било бавно поради възрастта на Авраам, който по онова време бил надхвърлил стотната си година, равнозначна на 60-годишна възраст във вашата култура. Авраам предвождал групата, така че другите да не виждат сълзите, в които бил облян. Той си говорел безмълвно и стискал юмруци: "Господи, защо ме предаде? ... Защо моят чуден син, роден от многообичната ми Сара? ... Как е възможно това?" А Духът му отвръщал: "Аврааме, ти си сърдечно обичан... Аврааме, не мисли като човек... Аврааме, не се бой от предстоящото." Въпреки че Авраам се страхувал от Духа, той същевременно Го обичал и му вярвал. Затова известно време бил силен, а на втория ден оставил по-младите да водят нагоре по планината.

Третият ден бил най-трудният, защото Авраам отново се замислил над онова, което ставало, и си представял как ще отнеме живота на сина си. Хрумнало му да се хвърли от скалите, но знаел, че Духът няма да го позволи... или поне щял да спаси живота му, за да се върне на същото място със същото натежало сърце и да научи отново същия урок. В този момент Авраам мразел най-силно живота си и копнеел да го прекрати. Бил подписал своя договор и Духът го знаел. А Духът казал: "Аврааме, скъпи мой, не мисли като човек. Изпълни предстоящото с радост."

Авраам стигнал до мястото, където Духът му бил казал да отиде, но се срамувал от онова, което щял да направи, затова помолил двамата си помощници да останат на място, от което се виждал олтара за жертвоприношения. Мислите на Авраам отново се изпълнили със страх и видения как остриета пронизва гърдите на сина му. Затова се уверил, че само той и Бог ще видят какво ще се случи. На олтара синът му, който бил на девет години, попитал къде е жертвеното животно и Авраам му отвърнал хладнокръвно, че той е жертвата. Исаак послушно се покатерил с готовност върху олтара, защото обичал баща си и му имал пълно доверие.

Историята разказва, че в последния възможен момент, когато ножът бил изваден, а ритуалните слова били изговорени, Духът се явил на Авраам и казал: "Аврааме, твоята вяра заслужава уважение, родът ти ще бъде велик, а за доверието ти към Духа векове наред ще се разказват истории." И тогава се появил един овен за истинското жертвоприношение, а Исаак бил пощаден.

Ако Авраам беше разбрал истинската роля на Духа, той никога не би допуснал човешката му същност да вземе превес. Пак ви казвам, че Духът няма да ви даде змия, когато създавате ябълка. Не е в съзнанието на Духа да погажда номера на човека, нито да мами човека, нито да предава човека. Ние ви подкрепяме с любов. Това не се е променило откакто свят светува, но вашата способност да го разберете се е променила. Сега притежавате пълната сила да направите нещо, което Вселената никога не е предполагала, че ще се случи; да съ-творявате, докато сте в урок, и пак да запазите вашия отпечатък. Сега разполагате с много повече от Авраам, но трябва да се научите да го използвате.

Скъпи мои, предупреждението на любовта е, че трябва да вярвате на духа така, както вярвате на себе си. Не губете време в предположения и страх, докато съ-творявате заедно с нас. Освободете се от човешките си черти и повярвайте, че съществуват решения, за които не бихте могли да знаете, защото това е нашата част от договора. Тази вечер тук е блажено място, място, където по различни начини са се трансформирали много неща. Бъдете спокойни за следващите стъпки по пътя си и използвайте вашата сила за него.

Така е.

Крион

8. Четвъртата Къща

Бонд — Sun, 05 Apr 2009 14:47:15 GMT

Майк продължи безгрижно по пътя си в чудесно настроение. Новите дрехи и бойното снаряжение му прилягаха така, сякаш бяха създадени специално за него. Обстановката му се виждаше странно позната. Въпреки че на практика беше прекарал по-голямата част от престоя си в различните къщи, Майк като че ли познаваше пътя на пръсти. Започваше да различава ароматите на нещата и облика им. Като че ли спомените от неговия предишен живот започваха да избледняват, а необичайните особености на тази нова земя се превръщаха в негов дом. Освен това непрекъснато му се струваше, че "помни" тези неща, макар да съзнаваше, че не е така, тъй като никога не бе идвал тук.

Майк ясно усещаше своята нова сила. Имаше чувството, че принадлежи на тази земя. Знаеше, че това чувство до голяма степен произтича от преживяното в Къщата на биологията и на лицето му грейваше широка усмивка всеки път, когато се сещаше за Грийн. Докато вървеше, Майк си даде сметка, че откакто беше тук, той действително беше преминал на едно ново ниво. Какво ли още го очакваше? Беше преминал през едва три от общо седемте къщи и се питаше какви други уроци му предстояха.

Изведнъж нещо прошумоля зад него.

Майк се обърна със светкавична бързина, заемайки отбранителна позиция. Дори сам се изненада от инстинктивната си реакция. Застана леко приведен напред, стиснал богато украсената дръжка на своя красив меч на истината. Дали си въобразяваше, или дръжката наистина вибрираше? Цялото му внимание се съсредоточи върху слуха му, докато Майк стоеше застинал като статуя в очакване да се впусне в някакво непознато, но усъвършенствано действие.

Нищо.

Можеше да е бил вятърът, но Майк забеляза, че листата на дърветата не потрепваха. Движейки само очите си, но без да помръдва с тялото си, Майкъл сканира околността. Колко остро беше зрението му тук! Не помнеше да е имал такова удивително зрение, преди да поеме по пътя. Сякаш някой бе включил някаква силна лампа, която дотогава не бе съществувала.

Той отмести фокуса на концентрацията си от ушите към очите си и бавно огледа всички по-големи камъни и скали.

Нищо.

Майк постепенно си даде сметка, че колкото и уютно да се чувстваше в тази новооткрита страна на разноцветните къщи, тя криеше опасности за него. Тъмното привидение, което се явяваше насън, докато беше в Къщата на биологията, можеше да не си бе отишло. Той трябваше да внимава. Странно, но Майк не изпита страх. Остана неподвижен, нащрек, напрягайки сетивата си до краен предел.

В това състояние на повишено съзнание Майк откри нещо ново за своите способности. Макар да не чуваше и виждаше нищо необичайно, той УСЕЩАШЕ, че имаше нещо. Усещаше в душата си смут - предчувствие за опасност и заплаха за него самия, но все пак...

Нищо.

Майк се обърна полека и пое по огрения от слънцето път, обръщайки ту наляво, ту надясно глава, целият в слух, за да долови овреме всичко необичайно. Междувременно отново се замисли над парадокса. Какво можеше да бъде? Как е възможно в земя, пропита с толкова много любов и духовни открития, да съществува такова тъмно създание? И защо го преследваше? Защо никой ангел не желаете да говори за него? Това наистина беше голяма мистерия, но Майк се чувстваше предупреден и не възнамеряваше да допусне това зло тъмно създание да го изненада отново. Остана нащрек, с ясното усещане за опасност.

Майк вървя цял следобед. Започна да се здрачава, а къща не се виждаше. Майк спря, обърна се назад и бавно извади картата. Продължи да следи района зад себе си за движение или звук. Изпита облекчение, когато видя, че неговата скъпоценна карта отново беше в изправност и отново показваше "актуалността" на положението му. Точката ТИ СИ ТУК си стоеше на мястото, а в покрайнините на малката област край нея се гушеше следващата къща. Точно зад завоя. Майк се усмихна, прибра картата и продължи напред.

Пътуването до тази къща продължи почти цял ден. Майк осъзна, че къщите бяха разположени на такова разстояние, че да изискват усилие от страна на човека, но никога не го оставяха да замръкне под открито небе. Това беше добре. Сега Майк се чувстваше малко изморен, при това не само физически. Продължителното състояние на бдителност беше изчерпало енергията му.

В тайнството на здрача, когато всичко като че ли започна да се обагря в един топъл цвят, Майк видя следващата къща още щом преполови дъгата на завоя. Въпреки че всичко наоколо отразяваше оранжевите и червените тонове на залязващото слънце, селската къща сияеше в наситен лилав цвят, сякаш околността изобщо не й влияеше. Майк спря и зяпна от почуда. Никога не беше виждал толкова красив цвят! Лилавото беше едновременно наситено, ведро и въздействащо. Стори му се, че постройката излъчва вътрешна светлина. Майк закрачи отново, напомняйки си, че застояването на едно място не е благоразумно, дори на това привидно безопасно разстояние от целта.

Като стана дума за красота, Майк имаше само бегла представа какво го очакваше, защото когато на прага се появи ангелът, той изгуби ума и дума. Никога не беше виждал толкова прекрасно създание! Прииска му се да падне на колене от благоговение пред това чудно видение. Какво ставаше? Да не би рецепторите за цветовете в очите му да се бяха изострили? Майк не помнеше да е виждал някога такъв цвят! Стоеше, онемял от възхищение, като дете, което вижда залеза за първи път в живота си, питайки се дали това не е магия. После чу гласа - о, какъв глас беше това!

От дълбините на спокойствието се понесе копринено гладък глас, който успокои дори въздуха, който носеше неговата вибрация - при това беше определено женски!

"Привет, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза ведрият глас. "Очаквах те."

Майк се слиса и не отвърна нищо. В ума му липсваше дори мисъл, която ангелът да прочете! Беше изгубил ума и дума. Осъзна, че беше престанал да диша. Тя му се усмихна и продължи.

"Аз по нищо не се отличавам от Грийн, Майкъл. Ангелите са безполови, но притежават всички качества на двата биологични пола. Гласът ми и външността ми са за твое успокоение в тази къща."

Майк не разбра почти нищо от думите на Вайълит. Вече можеше да диша, но не знаеше какво да каже. Опита, но се смути от дрезгавия си глас.

"Изглеждаш неописуемо!" Не стига че изграчи думите, ами на всичкото отгоре изтърси най-глупавия възможен поздрав. Това ли намери да каже на прекрасното създание! Заля го неловкостта, която бе изпитвал като момче, когато му се налагаше да каже нещо умно на някой възрастен - и не успяваше. Вцепенението му се дължеше отчасти на излъчването на съществото, което стоеше пред него. Това беше огромно ангелско присъствие, което излъчваше женска нежност, макар че като облик Вайълит по нищо не се различаваше от другите ангели. Всички носеха неопределени надиплени одежди в цвета на съответната къща, които скриваха или замъгляваха техния пол. Всички бяха големи - но това лице! Лицето на Вайълит определено беше женско. Притежаваше нежността на майка му и баба му, както и хубостта на светица. Майк въздъхна и опита отново.

"Моля те, прости ми... ъ... Вайълит." Майк установи, че обръщението с името на цвета като че ли нарушаваше представата му за етикеция, тъй като звучеше като типично женско име. Все пак той продължи. "Не очаквах, искам да кажа, не знаех, че ангелите могат да бъдат жени." Тутакси съжали, че си беше отворил устата. Каква глупост изрече! Естествено, че ангелите са жени! Нали на почти всички картини ангелите бяха жени? Вайълит не отговори. Затова Майк опита още веднъж.

"Мисълта ми е, че... никой от другите досега... те приличаха на мъже... искам да кажа мъжки - ъ - от мъжки пол." Искаше му се да върне лентата назад и да започне отначало. Комуникативните му способности и красноречието му бяха зациклили. Не успя да поздрави това същество както трябва. Майк въздъхна и сви рамена. Вайълит обаче му се усмихна.

"Разбирам те напълно, Майкъл Томас."

Погледът, който му хвърли, можеше да стопи доспехите му. Но без следа от флирт. Чувството беше на невероятна, чиста майчинска любов. Това изненада Майк. Сякаш отново бе видял майка си; стори му се, че се е събрал със своето отдавна изгубено семейство, което го изпълни с радост и изумление. От цяла вечност никой не го беше гледал по този начин! Прииска му се да го гушкат и прегръщат. Но тутакси се смути от мислите си, понеже Вайълит със сигурност ги долавяше. Тя продължи.

"Ще свикнеш съвсем скоро, Майкъл. Неслучайно ти се явявам в такъв облик. Не го правя за всички, които минават по този път, но ти си различен."

Майк схвана идеята. Видът и поведението на Вайълит бяха специално за него. Той прие това, но се запита защо беше необходимо да "вижда" майчински ангел.

"Защото ти го заслужи!", каза мъдрата Вайълит. "Не всичко тук е урок, Майкъл. Много неща ти се дават под формата на подаръци за израстването ти. Ти си преминал само през три къщи, а вече се открояваш като едно от най-специалните същества, които са идвали тук."

Майкъл осмисли чутото, но преди да измисли какво да отвърне на безспорния комплимент, Вайълит направи нещо, което той никога нямаше да забрави.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение", заговори нежно тя. "Моля те, събуй си обувките."

Майк изпълни молбата. Междувременно забеляза, че до вратата имаше специално място за един чифт обувки, затова постави своите там. Те паснаха идеално.

"Майкъл, знаеш ли защо те помолих за това?", попита Вайълит.

Майкъл се замисли. "Защото вътре е свято място?" Спомни си легендата за Моисей и горящия храст и диалога.

"Ако беше така, защо другите не те накараха да направиш същото?"

Майк се замисли по-дълбоко и опита още веднъж. "Защото ти си много специален ангел?"

Вайълит явно се забавляваше от тази игра и започна да се киска. Майк се обърка. Разбра, че не беше дал верния отговор.

"Моля те, влез", каза Вайълит, обърна се и влезе в къщата.

Майк я последва, смутен от недовършения им разговор. Затова побърза да продължи.

"Вайълит, кажи ми, защо ме помоли да си събуя обувките?"

"Всъщност ТИ ще ми кажеш, Майкъл, преди да си тръгнеш оттук", отвърна Вайълит, без да спира.

Майк хич не обичаше, когато ангелите го караха да чака за отговорите, особено когато му се налагаше сам да ги формулира. Трудоемко е, помисли си той.

"Ти за това си тук", каза Вайълит, въвеждайки го все по-навътре в лилавата къща. Майк отново се смути от глупавите си мисли.

Лилавата къща беше съвсем обикновена - за разлика от стопанката си. Майк осъзна, че в благоговението си пред вида на новия ангел беше забравил да прочете табелката с името на къщата.

"Това е Къщата на отговорността, Майкъл Томас." На красивото й лице се изписа изражение на очакване. Майк тутакси долови, че отново го очакваха неприятности.

"О", подхвърли равнодушно той. Вайълит явно не очакваше такъв отговор. Тя се обърна и продължи напред.

Майк се смути от името на къщата. Взе да разработва наум най-различни сценарии, които можеха да се случат тук. Думата отговорност открай време го плашеше, главно заради спомена как родителите му го гълчаха за едно или друго. Те я използваха най-вече като критика. По-късно я бе чувал от жените, с които бе имал връзка, обикновено в комбинация с някакво оплакване от постъпките му. Защо се получаваше така, че жените все се опитваха да го "вкарват в правия път", запита се той. Може би тъкмо по тази причина Вайълит му се явяваше като жена в тази къща. Още една жена, изпратена от Бог да ме промени? Ами ако Бог бе жена? Ама че гадна шега! Изведнъж Майк се усмихна на мисловните процеси, плод на неговата човешка, мъжка природа, осъзнавайки невъзможността на предположението. Бог не беше нито мъж, нито жена, но Майк се развесели, представяйки си този сценарий. Какъв ли беше замисълът на Къщата на отговорността?

Вайълит го водеше през лабиринт от малки стаи, за да стигнат до трапезарията.

"Какво има там?", попита Майк, когато минаха край голяма двукрила врата.

"Театърът", каза Вайълит без да забави крачка.

Театър? Мислите му препускаха, докато той продължаваше да следва Вайълит. Каква работа има един театър на това ангелско място? Пиеса ли ще има?

Хрумна му друга, още по-странна мисъл. Може би ще гледаме филм! Представи си колко хубаво би било, ако утре двамата с Вайълит отидеха на кино - да гледат някой нашумял ангелски филм? Едва се сдържа да не прихне. Вайълит, знаейки какво точно се случва в главата му, също се развесели - но по други причини. Накрая двамата стигнаха до крайната цел. Трапезарията и личните покои приличаха на вече видените. В килера имаше чехли за Майк и красиви лилави дрехи, очевидно ушити специално за престоя му тук. Майк долови аромата на храната. Отново беше въведен в трапезария, предлагаща всякакви кулинарни изкушения. Как разбира кога точно щеше да пристигне? До този момент Майк не беше видял нито един готвач или камериер. Спомни си каква бъркотия бяха оставили двамата с Грийн след веселбата си и упоритите петна от боровинки по краката си. Храната се приготвяше сякаш от невидими гномове, които идваха и си отиваха. Ама че място!

Майк очакваше да се обърне и да открие, че Вайълит си е отишла, както правеха другите ангели. Само че тя продължаваше да стои там.

"Доволен ли си от всичко, Майкъл?", попита тя, Вайълит наистина беше красиво създание. Майчинските й качества продължаваха да му вдъхват спокойствие.

"Да, благодаря ти." Прииска му се да се поклони в знак на уважение.

"На сутринта започваме. Лека нощ, Майкъл Томас на Чистото Намерение." И с тези думи Вайълит излезе.

Това тук беше различно. Също както Грийн промени протокола и остана на верандата, докато Майк се отдалечаваше от Къщата на биологията, и Вайълит пристъпи етикета. Струваше ли му се, или ангелите ставаха по-учтиви? Като че ли усвояваха човешкия етикет? Майк забеляза разликата, но реши да не пита за нея.

Нахрани се, приготви се за лягане и моментално потъна в дълбок сън. Чувстваше се сигурен, стоплен и обичан. На другия ден щеше да се впусне в поредното приключение и знаеше, че го очакваха важни открития в уроците на Вайълит. Сънува детството и родителите си, и му беше добре.

Пред къщата тъмният, неясен, противен образ на ТО застана нащрек. ТО беше едновременно ядосано и озадачено. Когато Майкъл излезе от зелената къща и пое към тази, ТО се слиса от промените в него. Силата му беше нараснала, а оръжията му бяха страшни! Изведнъж Майкъл беше усвоил бдителността на воин и не изпитваше страх! Какво се беше случило в последната къща, че да го промени толкова много? ТО кипеше от гняв заради нелепо провалената възможност да нападне Майкъл по време на бурята.

ТО взе да крои по-хитър план как да заложи капан на човека. Разсъждаваше, че ако Майкъл Томас искаше да пътува незабелязано, щеше да поеме по някой по-непознат път, вместо да върви по царския. Тогава ТО осъзна, че Майкъл винаги щеше да следва този път. Налагаше се, понеже той не знаеше къде се намира следващата къща. Затова ТО реши да изпревари жертвата си и да й заложи капан, изчаквайки я да падне в него. Тази мисъл го изпълни с ликуване и на лицето му се появи разкривена усмивка. ТО не заспа, но имаше видения за близката гибел на Майкъл Томас на Чистото Намерение.

Следващата сутрин беше каквато можеше да се очаква. Прекрасна! Закуската беше великолепна, а Майкъл излапа любимите си кифлички със сладко от боровинки, удивен колко са пресни и вкусни.

"Онзи ден не успях да усетя същия вкус с пръстите на краката си." Майк отново избухна в смях, като си спомни как двамата с Грийн лудуваха като малки деца в трапезарията на последната къща.

Тъкмо се беше облякъл в новите дрехи, когато на вратата се почука. Почукване? Откога ангелите започнаха да чукат на вратите?

"Влез, ако обичаш", каза учтиво Майк. Вайълит сякаш доплава и той й се усмихна. "Моля те, предай благодарностите ми на онзи, който отговаря за тази изискана човешка закуска."

"Пак заповядай", каза Вайълит.

"Ти ли я приготви?"

"Всички ние", отвърна тя. "Ние не сме отделни."

"Вече съм чувал за това. Някой ден сигурно ще го проумея. Но дотогава, благодаря на всички ви", каза Майк.

"Готов ли си?", попита Вайълит.

"Да."

Тя се обърна и го отведе в помещението, през което бяха минали вчера. Този път двойните врати бяха отворени и Майк я последва в красиво обзаведен лилав киносалон! Майк се закова на място. Изумлението му беше толкова голямо, че Вайълит се изкиска.

Преди тях се разкриваше гигантски полукръгъл киноекран. В дъното на залата Майкъл видя модерен прожекционен апарат, зад който имаше рафтове с безброй кръгли метални кутии за ленти, които очакваха зрители. Като че ли бяха стотици!

"Знаеш ли какво ще правим сега, Майкъл Томас?", попита Вайълит. "Ще гледаме филми!"

"Не мога да повярвам!", възкликна Майк. "Сигурно се шегуваш."

При тези думи усмивката на Вайълит се стопи и тя го погледна сериозно.

"Нищо подобно, Майкъл. Нищо подобно. Моля те, седни на първия ред."

Вайълит отиде в дъното на залата и подготви апаратурата. Майк все още беше объркан от противоречието. Ангелите не боравят с прожекционни апарати, мислеше си той. На светите места няма киносалони. Много странно, наистина. Но изпълни молбата и седна по средата на първия ред. За разлика от земните киносалони, първият ред в този се намираше в средата на залата. Освен това забеляза още една странност. Средната седалка на първия ред беше тапицирана с плюш. Останалите седалки бяха най-обикновени, като че ли присъстваха само за попълнение. Майк се настани на плюшеното лилаво кресло и прикова поглед в огромния бял екран.

"Какъв филм ще гледаме, Вайълит?" Майк изпитваше известни опасения по този въпрос.

"Домашни, Майкъл", отговори тя, продължавайки да подготвя първата лента, без да вдига очи. На Майк отговорът никак не му хареса. Стомахът му се сви на топка. Ето го пак същото чувство! Новата му интуиция работеше на пълни обороти, подсказвайки му, че предстоящото можеше да е неприятно. Хрумна му да прояви чувство за хумор - примерно да пусне някоя шега за пуканки? Но не му се отдаде. Осветлението се приглуши и угасна по много професионален начин; Майк чу прещракването на прожекционния апарат и екранът оживя. Той не можеше да откъсне очи от образите. Още от първия кадър сърцето му се качи в гърлото.

Първият филм за деня, подобно на останалите, които последваха, се отличаваше с най-изключителното качество, което Майк беше виждал някога. Нямаше снеговалеж, а образите се проектираха триизмерни, но без глупавите очила, които раздаваха в стереокиното! Звукът беше естествен, идващ точно оттам, откъдето би трябвало на широкия екран пред него, въпреки че героите се движеха. На Майк веднага му се прииска филмът да не беше толкова реален. Беше му прекалено близък. Полукръглият екран го поставяше в центъра на всяка сцена. Искаше му се да се отдръпне назад, но не можеше.

А екранът пред Майкъл Томас представяше Майкъл Томас! Ако трябваше да измисли заглавие за този домашен филм, то щеше да бъде "Всички лоши неща, които са ми се случвали в живота ми". Филмът започна с него като дете и беше толкова истински! Майка му изглеждаше много млада; а баща му толкова красив. Той се трогна дълбоко от спомена за своите най-близки хора. А убедителността на образите в този лилав киносалон ги накара да оживеят за нежното му сърце. Сякаш родителите му отново бяха сред живите! Всеки епизод приличаше сам по себе си на отделен филм и се представяше нередактиран в реално време - както се беше случил в живота му, само дето прескачаше от едно разтърсващо негативно преживяване към следващото.

Първите няколко епизоди бяха по-скоро смешни. Ето го Майк като сладко русо тригодишно хлапе, напипал гримовете на майка си. Направи кочина в банята и майка му го спипа. Много се ядоса и Майк изяде първия си пердах. Седналият пораснал Майк беше принуден да изживее отново огорчението от това първо нашляпване. Изпита отново емоциите на всяко събитие! Домашни филми, наистина! Само дето имаше опасност лентата да се превърне във филм на ужасите с напредването на възрастта му. Вече му се струваше, че към него лети влакче на ужасите - а той лежи завързан на релсите.

Последваха още случки от детството му, като всяка една връщаше Майк в реалността на неща, за които от години не се беше сещал. Ето го шестгодишен, заключен в банята. Спомни си как се беше почувствал - при това без да е виновен! Бравата беше блокирала и се наложи да повикат баща му от полето, за да извади вратата от пантите. Баща му се ядоса и отново го напердаши. Майк изживя още веднъж предаденото доверие от онзи отдавна отминал ден. Той не беше направил нищо нередно! Баща му беше бесен и го наложи с каиша на големия си колан. Беше прекъснал работата си на полето и усилната жътва. Зрелият Майк започваше да се чувства потиснат.

Заредиха се други епизоди и ето че Майк беше вече десетгодишен. Пътуваше с училищния автобус до града. Спомни си физиономията на Хенри, училищният побойник, който се връщаше всяка ваканция, за да го тормози. Всички деца ненавиждаха едрия бабаит, но не смееха да му се противопоставят. Всички се страхуваха от него. И понеже Майк беше от малкото провинциално градче Блу Ърт, останалите деца му се присмиваха. Побойникът обаче беше безмилостен. В училището учеха деца от най-различни обществени слоеве, но децата от фермерски семейства се брояха на пръсти. Дрехите му го издаваха, понеже бяха ушити от майка му. Майк се отличаваше от останалите и те му го напомняха при всяка възможност. Съучениците му се подиграваха на облеклото, миризмата и дори начина на живот на родителите му.

Лентата продължаваше да се върти и Майк видя как група деца го повикаха да си играят. Той се зарадва. Те търсеха компанията му! Но тогава, за негово голямо разочарование, всичко се оказа номер. Вместо да го включат в забавленията, ТОЙ се оказа посмешището. Наобиколиха го, докато едно момче приклекна на колена и ръце зад него. После го блъснаха назад. Майк падна и се претърколи през клекналото момче. Голям смях падна за негова сметка. Майк също се смя, опитвайки се да се включи в шегата, но децата го изолираха и го изоставиха.

Това беше болезнено. Майк нямаше никакво желание да го гледа. Какъв беше смисълът? Почувства, че се ядосва от разголването на личния си живот и излагането му на показ - и необходимостта да го преживява отново. Веднъж не беше ли достатъчно?

Последваха още кадри и сега той беше на 14 - онзи злокобен ден в училище, когато го обвиниха в измама, която не беше извършил. Друг ученик беше задигнал някакви книжа от катедрата на учителя, а после ги беше подхвърлил, така че учителят да разбере, че са пипани. Въпросното момче излъга, че е видяло Майк да го прави. Учителят му повярва; в края на краищата, Майк беше бедно селско момче и носеше смешни дрехи, макар че оценките му бяха много високи. Изпратиха го вкъщи с мъмрене и изгонване за деня. Докато се прибираше с училищния автобус, Майк се чудеше как да обясни случилото се на майка си и баща си. Поотпусна се малко, понеже знаеше, че те щяха да му повярват. Но те не му повярваха и Майк отново се почувства сам-самичък в живота. Знаеше, че родителите му го обичаха, но му се искаше да му бяха гласували правото на съмнение в този критичен момент. Чувстваше се толкова самотен.

Майк седеше в креслото от часове, но Майк на екрана още не беше пораснал. Замисли се колко дълго щеше да продължи това наказание. Вече не се чувстваше духовно извисен. Напротив, струваше му се, че са го пребили със сопи! Филмите бяха поразително точни. Майк не можеше да откъсне ума и очите си от тях. Налице беше всяка подробност; дори гласовете и хората бяха съвсем достоверни. Процесът беше удивителен, но тематиката беше кошмарна!

Бяха стигнали до етапа на срещите и имаше много за гледане! Облеклото му продължаваше да изглежда странно. Въпреки че вече беше купешко, майка му нямаше представа от мода и съчетаваше несъвместими модели и материи. Момичетата в училище и църквата намираха Майк за готин, но зад гърба му се подиграваха на дрехите му. Той беше разбит! Не след дълго започна сам да си купува дрехи. Тогава самочувствието му взе да расте, понеже Майк знаеше какво му отиваше. Разглеждаше внимателно магазините и винаги си водеше някое познато момиче за консултант. Момичетата бяха във възторг! Представете си само - момче, което обича да пазарува! Това беше началото на неговата голяма метаморфоза от смотан тийнейджър в красив, търсен младеж. Характерът му също се променяше и Майк стана по-уверен в себе си. Успехът му си остана висок и той участваше в много училищни дейности. И тогава се случи нещо - подла кампания, поведена от някой завистник, която му коства мястото на изборите за президент на училището. Плъзна слух, че са го хванали в дамската тоалетна да върши срамни неща. Всички повярваха. Историята се превърна в сензация, пък макар и невярна. Изборите му бяха в кърпа вързани, понеже Майк беше президент в първи и втори курс, но слухът провали шансовете му - с крах. Освен това му коства симпатиите на Керъл, първото му истинско увлечение. Тя престана да му говори; той се поболя от мъка и се отказа от всички училищни дейности. Отново се беше превърнал в жертва! И всичко това се повтаряше с най-малки подробности на екрана. Събитието се развиваше в реално време, показвайки всички ужасни аспекти на този етап от живота му. То го беше променило навремето и продължаваше да му тегне сега, докато преживяваше миналото отново.

Филмите се нижеха един след друг. Никой не му предложи обяд, тъй като големият ангел в дъното на залата някак си знаеше, че Майк не беше гладен. И не грешеше. След края на всеки откъс се чуваше щракване и салонът потъваше в тъмнина. Следваше неловко мълчание, нарушено единство от шума на лостовете и копчетата на прожекционния апарат. Нито Майкъл, нито Вайълит проговаряха. После екранът оживяваше пак и поднасяше най-ужасните неща, които му се бяха случвали някога. Майк си даваше сметка, че "голямото събитие" тепърва предстоеше. Но ето че дойде и неговият ред - денят, когато родителите му загинаха,

Майк знаеше, че не беше длъжен да остава в креслото против волята си. Всички ангели му бяха казвали, че има свободен избор. В този момент му искаше да побегне. Затова взе да се моли достатъчно "високо" наум, така че всички ангели да го чуят. Моля те, Господи... не искам да го изживея отново! Стига толкова! Но филмът започна и Майк се почувства като премазан от валяк.

Атрибути на Здравето и Лечението

Бонд — Sat, 04 Apr 2009 16:48:48 GMT

Ченълинг от 17 август

Дел Мар, Калифорния

Група на Светлината на Крион

Поздравления! Аз съм Крион от магнитната служба. Уважавам молбата на моя партньор тази вечер (да говоря бавно и полека... и да изчаквам да свърши да говори, преди да продължа). Но тук има голямо вълнение! Блажено е това място! Сладостта му се дължи на присъстващите тук хора. Няма да съм Крион, ако не продължа да ви повтарям, че аз идвам при вас и седя в краката ви... защото искрено ви обичам. Илюзията на урока ви позволява да се съмнявате в това и именно илюзията на урока ви кара да мислите, че аз съм по-велик от вас. Защото вие сте въздигнатите и съм го казвал неведнъж; но когато не сте тук, вие носите признаците на цвета на урока. Това означава, че в мига, когато напускате тази планета, ще носите друг пояс, както дърветата на Земята, който ще показва, че сте били тук още веднъж. А по цветовете ви цялата Вселена ще разбере, че вие сте воините на светлината. Вие сте специалните, които са се съгласили да дойдат и да умират многократно, жертвайки тези животи за Духа. Това е история, която ще чувате толкова пъти, колкото застанете пред мен, защото е важна история... повече, отколкото сега предполагате... и така, продължавам по-бавно.

Тази вечер имате покана (читателите също), която трябва да се попълни. Не се тревожете за знанието, защото съм инструктирал моя партньор да транскрибира всичко, казано тук, и да го направи достъпно. Вижте, възможно е да бъдете изпълнени от Духа; АЗ СЪМ Крион; аз представлявам Духа в неговата цялост. Аз представлявам истината. Аз представлявам същата истина, като онази на Авраам. Аз представлявам същата истина, като тази на Елияху. Тя не се е променила през вековете. Говоря със същия глас, с който е говорил Духът много отдавна, и сега съм тук заради вас, представлявайки същата любов, която се е проявявала през хилядолетията. Аз ви обичам сърдечно и ви каня да "почувствате" третия език, който ви се представя дори сега. Приканвам ви да се изпълните с Духа... да разберете, че сте едно цяло, да познаете, че притежавате Висш Аз, и да приемете спокойно цялото това познание. Сега идвам при вас едновременно лично и върху страниците, които четете. Защото, въпреки че тези думи са изговорени на моя партньор и превеждани за вас "сега" в тази стая, времевата линия за онези, които четат тези редове за пръв път, също е вашето "сега". Кое е истинското "сега"? Разбирате ли безвремието на Крион и на Духа?

Аз никога не съм бил човек. Никога не съм влизал, така да се каже, "в обувките ви". Все пак съм наясно с вашите психологически ограничения, защото те са специалността ми. Знам как се чувствате и какво мислите, защото сме ги приспособявали много пъти за вашия "урок". Това е нашата специалност, както е ваша специалност да сте в "урок".

Искам да знаете следното. За всички лечители, които присъстват в тази група и които четат тези думи, онова, което следва, не е предназначено или представено да наложи промяна в нещата, които правите. Ако постигате резултати в работата си, значи е казано достатъчно! Това, което следва, трябва да подобри постиженията ви. Ако направите някакви промени, те ще бъдат положителни. Те ще бъдат просветлени промени. Ще донесат по-добри резултати! Нищо от представената информация няма да "обърка нещата" (или да превърне някой добър процес в лош).

Ето нещо, което трябва да осъзнаете и проумеете: истината остава истина, независимо дали ще изберете да повярвате. Това означава, че истината на Авраам, истината на Елияху, е останала непроменена през хилядолетията. Следователно единствената променлива величина в тази сцена сте вие. Вие сте относителният аспект. Истината се е запазила статична. В хода на посланието ще ви стане ясно защо казвам това.

Искам да се отпуснете за момент в любовта, която изпитвам към вас, защото съм довел със себе си онези, които ще седнат до водачите ви и ще им разкажат с любов кои сте вие. Тук настъпва голямо вълнение всеки път, когато Крион има възможност да седне пред такива като вас, или посланията му да бъдат прочетени от такива като вас. (Запомнете, вие сте в "сега" точно толкова, колкото и присъстващите на този ченълинг.) В тази стая цари голямо блаженство.

Болест и неравновесие: Искам да ви говоря за болестта и неравновесието. Знайте следното... много важен въпрос, нещо, което трябва да се каже на онези, които все още се съмняват в онова, което виждат: Духът не ви дава болестите и неравновесието! Духът не ви съди като човек в урок. Духът не е тук, за да ви дава отрицателно наказание; няма такова нещо. Ние искаме да знаете откъде идват болестта и неразположението. Отговорът е нещо, което мнозина от вас вече знаят, защото то е писано и превеждано и преди. Те се излъчват директно от ВАС; болестта е ваш избор. Вижте, съгласили сте се, още преди да дойдете тук, да я създадете или да я допуснете. Тя се основава на логическа преценка и карма от минал живот. Следователно вие сте отговорни за нея по всякакъв начин. Духът нищо не ви е "причинил". Болестта е вродено ваша, както ръцете и краката ви. Вие сте я поискали предварително и тя се появява. Може да ви се струва странно, че бихте (от различна позиция, когато не сте тук) поискали нещо толкова негативно, толкова плашещо, пораждащо толкова страх. Но нима това не е в пълно съгласие с уроците на кармата (както беше канализирано през март 1993 г.), които също са толкова плашещи и страшни? Защото всичко е взаимно свързано. Всичко онова, което имате като смущения във вашата биология, е просто карма. Това е телесният език на вашата човешка същност в урок.

Сега нека да ви разкажа за някои от атрибутите на човешкото тяло, които може би не са ви известни.

Поляритет: Искам да ви разкажа за поляритета на органите. Скъпи мои, когато отивате във вашите "модерни" лечебни заведения, никъде няма да видите някой, който да измерва поляритета и магнитното равновесие на органите ви. Нито пък ще откриете някой, който да ги хармонизира. Въпреки това поляритетът и равновесието на органите са жизненоважни за вашето здраве! (Как е възможно учените ви да пропуснат това, щом са в състояние да измерват електричеството в мускулите и мозъка ви? И когато са в състояние да съставят карти на сигналите на вашето тяло и да виждат резултатите от въздействието на вашето биологическо мислене? Всичко това е магнетизъм!)

Вече ви разказах в един ченълинг за "канапето на вашето магнитно поле", на което "седите" и за което съм отговорен аз. Казах ви, че без него със сигурност ще умрете, защото то е проектирано и създадено за вашата биология. Казах ви, че космическите пътешественици също трябва да го носят със себе си или със сигурност ще умрат; и въпреки всичко това все още не се признава или разбира. Поляритетът на вашето човешко тяло представлява "здрависване" с поляритета на Земята. Ако сте идеално балансирани и поляритетът е правилен, няма да допуснете в себе си болестта. "Ключът" няма да пасне в ключалката (както беше описано в главата за лечението на Книга Първа на Крион). Затова би трябвало да научите за този поляритет!

Всеки орган притежава собствен поляритет, който си взаимодейства с органа до него. Това е сложно, тъй като има два вида поляритет: абсолютен и относителен. Абсолютният поляритет е като дипол, тоест положителната и отрицателната настройка се запазват едни и същи независимо от физическите наклонности на човека. Относителният поляритет се променя според склонността на човека. Два са основните органи, които имат относителен поляритет: човешката кожа и мозъкът. Всички поляризирани органи реагират на поляритета на планетата, а относителните реагират и на физическите наклонности на човека.

Поляритетът може да се измерва по здравословни причини. Не е тайна как става това. Методът ви е известен от 15 или повече земни години. Измерва се с помощта на върховете на пръстите... което не е тайна за мнозина от събраните тук. Уредът, който може да го измери, вече е изобретен в страната, която наричате Германия. Бих могъл да се задълбоча и да ви разкажа повече за тази Германия. Позволете ми да кажа само следното, нещо, което много от вас подозират: Германия е територия на тази планета, където се намират някои от най-силните прилики и атрибути, характерни за предледниковата епоха, на мястото, което наричате Атлантида. Атлантида, както сигурно си спомняте, притежаваше най-високо канализираната наука, позната на човечеството... стигаща почти до робство.

Призоваваме онези, които разполагат с уреда за измерване на поляритета в Германия, да го извадят на показ и да позволят на съвременната медицина да го изпита. Време е.

На мнозина от вас част от тази информация може да им се стори глупава или ненаучна. Истината остава истина, независимо в какво избирате да вярвате. (Колко отдавна беше, когато не вярвахте в микробите?... Беше глупаво да се миеш преди хирургическа операция. Истината за вашето здраве остава непроменена. Само вашето отношение превръща истината от глупост във факт.)

Движение: Още по въпроса за поляритета на човешкото тяло ще има по-нататък. Следващото действие, което е решаващо за вашето разбиране, е движението. Когато се раждат вашите земни животни, мнозина от вас ги наблюдават със страхопочитание, защото те притежават инстинкти и интуиция, които сякаш се подчиняват на същността им. Те познават своите врагове. Току-що излязли от майчината утроба, те вече знаят къде да се скрият. Знаят къде е храната, всичко сякаш без обучение... някакъв "спомен", така да се каже. (Някои от тях притежават и магнитна навигация, директна връзка на биологичното и земното магнитно поле... на молекулярно ниво.)

Слушайте, скъпи мои: НАБЛЮДАВАЙТЕ ДЕЦАТА! ... Духът иска да наблюдавате вашите собствени деца. Когато пристигат за пръв път, те съдържат някои от инстинктите и интуицията, която са донесли от предишно Духовно познание. Отпечатъците и културата около тях все още не са развити, за да им покажат нещо друго (тоест, те все още не знаят нищо друго). Едно от първите неща, които искат да направят децата веднага, щом станат достатъчно подвижни, дори още да не умеят да ходят, е да се ВЪРТЯТ. Това не е случайно. Наблюдавайте ги. Защото го правят? Защото знаят интуитивно, че така балансират поляризацията на органите си. Какво правят, когато са достатъчно устойчиви, за да стоят прави и да тичат? Хващат се за ръце и се въртят в кръг! (Наблюдавайте в коя посока тръгват!)

Някои от тези неща може да изглеждат детински или глупави и ненаучни, но са истина. Движението е решаващо за равновесието. Посоката на движението е целенасочена. Ще ви разкажа за нея, а после, за скептичните читатели, ще обясня защо е полезно... защото е време да научите за тези неща. Ако имате въртеливо движение наляво (обратно на часовниковата стрелка), над екватора, или на нулевия паралел, това е лек тласък за вашия поляритет. Това е, така да се каже, "фино завъртане" (настройване). Полезно е за здравето и поддържа равновесието. Движението надясно (в посока на часовниковата стрелка) над нулевия паралел е за лечение, защото чрез въртенето надясно се създава доста повече енергия. Това, което ви казвам сега, важи с обратен знак за онези, които са отдолу, тоест от вашата долна страна, ако гледате картата на Земята под нулевия паралел. Възможно е да попитате: "Защо е така?" Ще ви кажа... полека. (Това е космически хумор, тъй като моят партньор е методичен в своя процес и иска мисловните групи да идват в логични, последователни пакети... иначе се обърква и се опитва да говори твърде бързо, от страх, че информацията може да се загуби и повече да не се повтори. Наистина смешна реакция за Духа.)

Вие притежавате поляритет. Той може да бъде измерен. Част от него е под формата на най-обикновен дипол, тоест плюс и минус, както в магнита. Казвал съм ви, че тялото ви се отличава с тази същност на полярността, измерима и видима дори чрез аурата ви. Вашата аура е сборът и разликата на поляритета и се променя с равновесието и здравето на индивида. Казвал съм ви, че магнитното поле на Земята е "канапето", на което седите в магнитно отношение... на което се наслаждавате, което е в хармония с вас и е предпоставка за доброто ви здраве и просветление. Отговорете ми на следния въпрос: Какво се случва на вашата планета, когато вземете намагнетизирана желязна пръчка и я завъртите в повтарящо се движение отново и отново, в границите на влиянието на друго по-голямо магнитно поле? Всички знаете отговора твърде добре, защото използвате това явление ежедневно... или неговата противоположност. Защото то създава енергия, която вие наричате поток. И поради факта, че го използвате ежедневно, не можете да отречете, че съществува. Вие сте поляризирани същества, които се въртят срещу линиите на влиянието в магнитното поле на Земята, което също трябва да признаете, че съществува и може да бъде измерено. От въртенето ви се създава енергия. Има поток и има равновесие.

Над и под нулевия паралел се получава, не задължително поради въртенето на планетата, а защото над нулевия паралел съществува положителното влияние на гигантския дипол, а отдолу има отрицателно влияние. Затова се получава. Движението е катализаторът на равновесието! Колко пъти сте посещавали лечебно заведение (вашата модерна наука) и са ви карали да се въртите? Тук се съдържа познание! Това е практическа информация. Време е. (Самото движение няма да свърши работа без намерение. За по-подробно обяснение, моля, прочетете "Нова медицина" на следващата страница.)

Отгоре и отдолу: Сега на вас, лечители, ще ви кажа нещо, което ще ви помага в работата ви: разглеждайте човешкото същество като поляризирано. Когато решите да поставите длани върху човека или ако предпочитате да работите с ръце, но без да докосвате човека, правете го по начин, който съдържа познанието за диполния поляритет. Тоест, използвайте двете си ръце от двете страни на човека, отгоре и отдолу, отпред и отзад. Възприемайте и себе си, лечителя, като поляризиран, предаващ енергията през онзи, който е обект на лечението. Ще откриете, че каквато и техника да използвате, по този начин ще я усъвършенствате. Това означава още и евентуално преработване на вашите лечителски маси. Необходимо е хората да лежат по такъв начин, че да сте в състояние да ги докоснете едновременно отпред и отзад, без те да тежат в ръцете ви. Това означава отгоре и отдолу!

Новата медицина: Ще видите, че се появяват някои лекарства и апарати, които са много специални. Нека ви информирам за тях. Медикаментите на новата епоха ще бъдат онези лекарства, които съдържат живот, живот, който или е жив понастоящем, или е бил. Ето къде се намесва "склонността" към лечението. Намерението е всичко и то е катализаторът за много неща. Това не е нова информация, защото беше вече канализирана. Дори когато се ВЪРТИТЕ, е необходимо равновесие, за да постигнете баланс или изцеление. Сега ще ви кажа, че вие, като проповедник на новите лекарства, ТРЯБВА ДА ГИ ПРИВЕТСТВАТЕ. Трябва да има намерение. Трябва да има отговорност. Никое от новите лекарства, които наистина съдържат триизмерна наука няма, да заработи без това условие. Трябва да ги приветствате и да ги обичате. Ако стоите встрани, страхувате се от тях и се надявате да свършат работа - и им позволявате да влязат в тялото ви, оставяте ги да поемат изцяло нещо, в което трябва да участвате - те просто ще останат латентни. Трябва да ги посрещнете (за да подействат изобщо). Някои от нещата, които ще ви кажа тук, ще прозвучат глупаво и ненаучно. Истината остава истина, независимо дали вярвате в нея.

Новите апарати: Ще се появят и апарати, които също ще трябва да приветствате, защото и те няма да вършат работа, ако не сте в пълно сътрудничество с тях. Това е един нов вид наука, при която човешкото същество е интерактивно, понятие, което мнозина от вас вече разбират.

Лечителите като цяло: Сега искам да ви разкажа за някои от атрибутите на лечителите на тази планета. Тук влизат много от вас, които сега седят пред Крион, както и онези, които четат информацията в своето собствено "сега". Истинският лечител, онзи, който получава последователни резултати, онзи, който е посветил живота си на своята работа, носи може би най-тежката карма на тази планета. Истинският лечител притежава дълъг жизнен цикъл и не се променя лесно. Мнозина от вас се оказват и в пълно задържане. Задържане означава, че попивате голяма част от онова, което се излива по време на лечението. Носите го по много начини: някои от вас под формата на наднормено тегло. Някои го носят в тревога, в загриженост за планетата. Много от вас, истинските лечители, носят илюзорната тревога, че не им стига времето! Струва им се, че има твърде много хора за лечение, а те разполагат с толкова малко време. Много от вас се страхуват да не изгубят силата си. Това са все качества на истинските лечители... по цялата планета. Това са онези, които не се сърдят, когато хора в беда им звънят посред нощ, а на драго сърце се обличат и тръгват да си вършат "работата".

Тяхната тежка карма е създала тези атрибути. Всички вие се опитвате да компенсирате нещо, което сте създали по-рано. Сред всички хора на тази планета вие получавате най-великия дар от новата енергия. Като приемате неутралния имплант или дори призива за нов водач, вие получавате невероятен дар! Този дар е фактът, че сега можете да вървите сред онези, които тънат в мрак, сред несретниците, сред най-неуравновесените хора, и да ги докосвате, без да попивате енергията им. Повече никога няма да се налага да се тревожите, че абсорбирате техните небалансирани атрибути, дори при физически контакт. Това е новият дар на неутралния имплант. Това е новият дар от смяната на водача. Това е част от вашата нова сила. Ще има такива, които ще го отхвърлят, и те ще продължат да се терзаят до смърт. Но тези, които го приемат, ще разберат за какво говоря.

Трябва да ви кажа още и следното: по-рано ви дадох информация, че смяната на водачите ще бъде най-трудна за хората с най-тежка карма. Следователно вие трябва да очаквате доста трудни моменти. Ако изберете този път, ще бъдете удостоени както подобава. Представете си лечение без никакво притеснение или тревога! Представете си напълно балансирания човек... това сте вие! Нима е проява на космическо чувство за хумор това, че най-великите лечители на планетата са натоварени с най-тежката карма? Има основателни причини за това вие да вършите най-тежката работа.

Уместността на лечението: Тъй като моят партньор зададе този въпрос, ще ви разкажа за уместността на лечението: тя се състои от две части. Искам да се спра на уместността на самолечението и на това за другите.

Моят партньор многократно ми е задавал въпроса: "Защо се получава така, че заставам пред онези, които искат да бъдат излекувани, моля се и ги докосвам с ръце, но въпреки това няма резултат?" Запомнете това: болестта "принадлежи" на всеки човек. Тялото я е допуснало. Следователно всеки човек е отговорен за нея... и всеки човек е отговорен за нейното прогонване. Затова човекът лично позволява да си отиде. На индивидуална основа (Аз) е по-лесно да излекувате себе си, отколкото да лекувате другите, защото вие сте в пълен контрол и сте изцяло отговорни. Изцелението може да бъде мигновено и пълно; може да бъде мигновено и частично. Всичките тези неща са уместни в зависимост от вашия кармичен път за момента и според времето, когато се провежда лечението.

В новата енергия призивът за неутралния имплант (за вас) и за новите водачи може да способства за бързо изцеление. Някои от вас ще имат обрати (забележителни изцеления), които ще озадачават науката. Някои от вас ще постигат чудеса! Именно тук живеят магията и чудесата: в самолечението. Това са нещата, които ще се документират като доказателство за останалите... и другите ще пожелаят същото нещо.

Самолечение: вие имат контрол над собствената си карма! Щом бъде изложена на показ, повече няма шанс да бъде илюзия. Ще го разберете. Излагането и преодоляването ще излекува вашето тяло, ще ви постави в равновесие и ще породи ситуация, където "ключът" повече няма да пасва в "ключалката". Сега говоря за болестта, която се опитва да се вмъкне.

Нещата са по-сложни, но в общи линии ето правилата за лечение на другите: Скъпи мои, НИКОГА НЕ СПИРАЙТЕ ДА ОПИТВАТЕ! Когато при вас идват хора, които плачат от болка, или дори болни от смъртоносни болести, или такива със сравнително леки оплаквания, като тревожност или повишено кръвно налягане, направете всичко възможно и приложете уменията си върху тях. Проумейте, че те са поляризирани. Използвайте вашите нови лекарства и нови апарати. Обяснете им за силата на намерението и се постарайте да съдействате за изцелението им. Ето какво ще се случи. Когато приложите вашата техника и им посочите тяхната карма, те ще видят светлината, която излъчвате. Тя ще им се разкрие и те ще се излекуват, ако това е уместно. Все пак, техният кармичен договор винаги ще спечели! Вие не сте отговорни за техния договор! Отговорни сте да включите светлината, когато те тънат в мрак и неравновесие. Ако изберат да скочат, да се втурнат и да затанцуват в светлината и да се излекуват, изборът е техен. Ако предпочетат да затворят очи за светлината, изборът е техен. Ако изберат да видят светлината, но се страхуват от нея, изборът отново е техен. Вие сте отговорни само за осветлението. Включете светлината и дайте най-доброто от себе си. Не поемайте отговорност за тяхното изцеление или не-изцеление! Насладете се на процеса и продължете напред.

Но нека ви предупредя: не се отказвайте! Възможно е един единствен ден да бъде разликата между потенциалния човек, който ще умре, и потенциалния човек, който ще приеме просветлението и ще живее. Кой знае, той или тя може дори да прочете някоя книга през тази нощ (още една доза космически хумор за моя партньор). Когато човекът е готов, изцелението ще се осъществи. Част от вашето лечение може просто да го подготви за някой друг, който да довърши делото. Скъпи мои, не е необходимо да ви казвам това, но все пак ще го спомена, за по-изчерпателна информация. Никога не бива да има конкуренция между лечителите! Потиснете егото. Придвижвайте се напред като група. Използвайте техниките си, макар да са различни, със съзнанието, че единият лечител може да подготви човека, така че другият да успее да го излекува. Такива са механизмите на лечението. Защото лечителят, който работи многократно с хората и въпреки това те умират, разбира универсалната уместност и време. Може да е било планирано скъпият индивид да почине, за да получи наградата да се върне отново в свежо и ново тяло... бързо! Нима това е лошо? (Вашето човешко културно предубеждение към смъртта не винаги разбира и се съгласява с универсалното "висше добро".) Опитайте се да постигнете покой към уместността на Духа.

(Виждате ли тънката граница между индивидуалното самолечение и лечението на другите? В действителност вашите усилия могат да предизвикат самоизцеление за другите. Тъй като те са изцяло отговорни за собственото си изцеление, всъщност изобщо не е необходимо да ги лекувате. Вие сте тук само за да извадите на показ техния индивидуален процес чрез процеса на вашето лечение и балансиране. Ето защо атрибутът на "намерението" е толкова важен.)

Повторно пътуване: А сега, нека накрая ви отведа на едно пътешествие. Много показателно за новата енергия е, че нашето пътуване е такова, което сме предприемали и преди. Сега искам да се върнете на мястото, което посетихме преди пет месеца. Само че този път ми е позволено да говоря за онова, което се случва. Скъпи мои, не можех да ви кажа тези неща преди пет месеца! Не беше уместно... а сега е. Виждате ли какво се е случило междувременно? Усещате ли нарастването на силата? Чувствате ли неотложността? Долавяте ли ускоряването? Би трябвало. Това наистина е блажено място!

Отвеждам ви в Храма на подмладяването ... в епохата преди ледниковата. Период, който някои от вас не искат да преживеят отново, време, когато някои от вас загинаха. Но през тази епоха съществуваше велика наука. Каква ирония, че сега тя отново "надига глава". Защото сега вие постигате същата наука, но този път без страх от унищожение. Преодолейте този страх, защото той е илюзия! Посетете отново с мен този прекрасен Храм на подмладяването. Вижте Храма ясно в неговата красота и проумейте тържествеността на неговото приложение.

Именно тук хората се преполяризират! Описанието е следното: Докато стоите на известно разстояние и наблюдавате храма, виждате една кула, насочена към небето, и една кула, насочена към Земята. Те се сливат по средата и се придържат от пет крака под наклон. Цветът е черен. Причината? Повечето стени са направени от смес, която не може да се намагнетизира. Няма метал във вида, в който го познавате вие. В допълнение, по-голяма част от сместа е гладка и лека (не тежи много). Състои се от известно количество натрошени кристали. Запомнете тази смес, защото същият материал ще ви защитава при полет (космическо пътуване).

Петте крака са кухи. Наклонени са към централното място, където се извършва работата и са прикрепени там. Първият крак съдържа мощта, която тече от земята нагоре към апаратурата. Вторият крак също е кух и помещава входа и изхода за специалистите. Третият крак помещава входа и изхода за жреца за този ден. Четвъртият крак помещава ВХОДА САМО за онзи, който ЩЕ БЪДЕ лекуван и ребалансиран. Петият крак помещава ИЗХОДА ЕДИНСТВЕНО за онзи, който Е БИЛ ребалансиран и излекуван. Чухте как предадох посланието, че Духът се наслаждава на церемонията. Духът се радва на церемонията по причини, които не са ви известни. Духът не иска да бъде боготворен... в никакъв случай! Духът познава вашата човешка същност, а церемонията е партньорът на повторението. Вижте, истината е истина и е неизменна. Тя работи по един и същ начин, отново и отново. Не се променя. Церемонията е партньорът на повторението. (Преодолява човешката склонност винаги да искате нещо ново. Спомага за това един и същ необходим процес да се повтаря идеално всеки път. Често обвива точния, истински процес в булото на религията. Ако се налагаше да обмисляте собственото си дишане, отдавна щяхте да сте се отказали от него.)

Има символика във входа и изхода само за лекувания, защото входът представлява издигането и е в цвета на смъртта. Тунелът за слизане надолу, което представлява изхода от камерата, обратно към Земята, символизира прераждането и също е в подходящия цвят. Церемония и символика в най-висша степен (нова доза космически хумор).

Сега ви отвеждам във вътрешната камера. Докато преди ви давах представа за случващото се, сега ще ви кажа КАК се случва. Има две маси, като и двете се въртят. Сега ще видите, че двете маси са в идеален синхрон помежду си. Това означава, че когато едната се върти в една посока, другата прави същото. Освен това се въртят с еднаква скорост. Около едната маса, както ви казах преди, има цяла група посредници, които са поставили ръцете си върху нещо. Казах ви още, че третираният човек, онзи, който ще бъде ребалансиран, е на другата маса само с един посредник. Сега ясно ще ви покажа какво става. На масата с тълпата има една жена, която се откроява сред другите. Тя е поставила ръцете си върху две кълба (тя е жрицата). Кълбата са свързани с апаратурата, която бръмчи с наситената дейност горе и долу, помещавана в кулите. Кулите представляват дипола на апарата - тоест, положителното и отрицателното. Апаратът измерва силата на жената, която държи ръцете си върху кълбата. В тях има вдлъбнатини за пръстите. Онези, които стоят около нея, дават повече равновесие, по същите причини като събраните тук хора, които като група си осигуряват повече равновесие, отколкото поотделно. Жрецът за нея е индивидът с най-голямото възможно равновесие... измерено от апарата. Апаратът измерва балансираните органи на човека (включително всички правилни поляритети), тълкува ги и подава информацията към гигантската апаратура над и под третирания човек... като ребалансира поляритета на неговите органи. Виждате ли тази картина? Виждате ли как действа поляритетът? Разбирате ли какво се случва? Балансираният човек с правилен поляритет няма да допусне болестта. Балансираният човек ще живее много дълго. Затова го наричат подмладяване.

Масата, на която лежи третираният човек, се движи на много физически нива - вертикално, хоризонтално, а също и насочено под определен наклон (настрани). Човекът, който се намира до третирания човек, е работник, който е там само за успокоение на човека и за да се увери, че той е закрепен здраво за придържащата система на масата. Работата се върши с триизмерна наука, с взаимодействието на апарата и балансираната жрица, която му подава информация за балансиране на третирания човек. Когато подмладяването завърши, третираният човек става от масата и настъпва голямо тържество. Залата се изпълва с радост и аплодисменти. Провежда се церемония и човекът облича специална роба, а после се спуска по тунела на прераждането към Земята. (Робата се носи в продължение на три дни, така че всички да разберат и да поздравят човека.) Сега вече знаете какво се е случвало в този храм. Това наистина е Храм с жрец... и това е чиста наука (биология и механика в съчетание с интелекта).

Някои от тези неща звучат глупаво. Истината остава истина, независимо от вашето ниво на разбирането.

Накрая ще завърша със следното. Преди два дни моят партньор ми зададе въпрос. Това е въпрос, който никога досега не са задавали на Крион. Отговорът на Крион не е от особено значение. Всъщност въпросът е по-важен.

Вижте, когато Духът се явява пред хората, те реагират по очакван начин (това е уместно поради вашия дуализъм). Мнозина се страхуват. Мнозина се изпълват с благоговение. Въпросът на човека към Духа остава един и същ: "Какво ще правя?" Хората питат още: "Къде ще отида?; Как функционира това?; Какво ще се случи?" Рядко и дори никога не задават въпроса, който получи Крион преди два дни. Въпросът гласеше: "Какво мога да направя за ТЕБ? Какво прави Крион щастлив?"

Скъпи мои, този въпрос сам по себе си показва дуализма на любовта. Защото вие сега сте в състояние и на разположение да ме обичате толкова много, колкото ви обичам аз. Това е началото на двупосочната комуникация, която желаем от все сърце. Новата енергия започва да я обуславя, а Духът започва да я усеща и да откликва.

Отговорът на въпроса? Той е точно това, което бихте могли да очаквате, ако ме познавате. Това, което иска Крион, е просто да седи в краката ви... и да ви обича.

Така е.

Крион

9. Петата Къща

Бонд — Sat, 04 Apr 2009 14:17:37 GMT

Майк съвсем скоро си даде сметка, че придвижването през полето крие своите предизвикателства. Той постоянно трябваше да следи положението на слънцето, за да ориентира посоката си. Освен това час по час се допитваше до картата, за да не би случайно да подмине къщата. Пък и пътуването се забавяше от неравния терен.

Но въпреки всичките тези предизвикателства Майк осъзна, че поне засега пътуването беше забавно. От една страна осъществяваше желанието си да накара Вайълит да се гордее с него. Същевременно го правеше заради себе си - показвайки, че беше способен да въстане срещу всичко традиционно - дори в духовния свят. Но вече се убеждаваше, че веднъж беше достатъчно и щом стигнеше до петата къща, сигурно щеше да продължи отново по пътя към следващите. Така беше по-лесно и не накърняваше правото му на избор. На практика сега Майк беше по-сигурен от всякога, че изборът му да остане на пътя в бъдеше се оправдаваше от факта, че той знаеше какво е да не следваш отъпкания път! След като беше опитал и двете, той смяташе, че можеше да избере мъдро как да постъпи, вместо да се чувства принуден от протокола да следва наличния коловоз.

Майк също така забелязваше, че усещането за непрекъснато наблюдение е изчезнало. Той ли беше развалил проклятието на преследващите го врагове? Дали тъмното, зловещо нещо, което сякаш го следваше по петите, просто си беше отишло? Едва ли. Майк не беше глупав. Той правилно предположи, че променяйки навика си да върви по пътя, той просто беше объркал злото създание, което го следваше от самото начало. Несъмнено ТО щеше да се усети и щеше да тръгне да го търси. Това означаваше, че Майк трябваше да си отваря очите на четири за изненади от всички страни.

Бяха минали близо четири часа откакто вървеше през равнината, когато небето започна да притъмнява. Майк веднага разбра какво означаваше това. Всеки момент щеше да се разрази поредната странна, страховита и яростна аномалия, затова той трябваше да потърси подслон незабавно. Спомни как предишния път ужасният виещ вятър го беше приковал за земята, оставяйки го да се моли за оцеляването си.

Майк извади картата, за да се запознае с непосредствената околност. Вярна на себе си, картата показваше червената точка, която сочеше само актуалната обстановка около Майк. Виждаше се, че току-що е подминал скала с малка пещера. Майк помнеше скалата, но явно беше минал от другата й страна, без да види пещерата. Той прибра картата в торбата и пое обратно назад, докато съзря въпросните скали.

За броените минути, които му бяха необходими, за да се върне до указания подслон, бурята набра злокобна сила. Небето помръкна и излезе пронизителен вятър. Заваля дъжд, но Майк вече виждаше отвора на пещерата, така че ускори крачка. Точно когато се прислони в нея, природната стихия навън полудя. Майк трябваше да се сгуши в дъното на пещерата, за да избегне вилнеещата буря навън. Той отново се удиви на яростта на стихията и шепнешком благодари на Блу за картата, която го беше спасила от бедата, сякаш в последния момент. "Актуалността" на картата отново беше отговорила на потребностите му.

Майк продължи да гледа зрелището от вътрешността на пещерата, без да откъсва очи от непрестанно променящата се програма на ревящата вихрушка. Невероятно! Радваше се, че не беше навън.

"Защо на това свято място са позволени такива бури?", запита се той на глас. Отговорът на Блу прозвуча... в главата му?

"Майкъл Томас, в тази земя няма бури, освен ако някой човек не върви по пътя на урока."

"Искаш да кажеш, че ако аз не бях тук, нямаше да има буря?"

"Да", отвърна гласът на Блу.

"Но аз не съм навън. Тя не ми въздейства."

"Именно!", разсмя се Блу. "Ти се научи да използваш картата! Ако искаш вярвай, но по този път имаше хора, които изхвърлиха картата още в самото начало, възприемайки я като някаква лоша шега. Ти обаче я оцени, а нейната актуалност се превърна в твой начин на живот. С единия крак стъпи в духовната времева рамка на постоянното "сега", но същевременно се научи да претегляш линейното време спрямо нея, докато пътуваш. Затова, когато видя да се задава урокът на бурята, ти избяга от него и се скри на сигурно място. Майкъл, ти си дълбоко обичан!"

Майк се усмихна. Всичко това беше за него! Цялата тази енергия - цялото това планиране! Той погледна навън и изкрещя на вятъра.

"Вече можеш да спреш. В безопасност съм!" Майк избухна в див смях.

Бурята продължи около два часа и надвечер започна да се разнася. Не знаеше дали беше време да тръгва за следващата къща, а без ориентира на слънцето не знаеше дали изобщо не успее да я намери. Въпреки това Майк се чувстваше сигурен и способен да се защити при необходимост. Напусна пещерата, погледна за последно накъде залязваше слънцето и отново пое на север.

В тъмното се напредваше бавно и той взе да осъзнава, че досега не беше замръквал навън в тази земя. Дали ще има звезди и луна? Скоро разбра. Нямаше. Когато последните ивици здрач се стопиха на хоризонта, Майк потъна в пълен мрак. И то какъв мрак! Без никаква светлина, той не можеше да види картата. Знаех си, че трябваше да остана в пещерата. Не беше подготвен за такава тъмница! Седна, понеже не искаше да се спъне в някоя неравност.

Измина около час, докато Майк осъзнае, че очите му бяха придобили някаква необичайна способност - или се случваше нещо странно. Надвечер слънцето беше залязло на запад, както можеше да се очаква. Въз основа на това Майк определи къде беше север и си набеляза едно възвишение, което щеше да му служи за ориентир през нощта. Само че в тази нощ нямаше нито луна, нито звезди, а ориентирът се изгуби - поне досега. Той видя как възвишението на север придоби неясни очертания. Червеното сияние на залеза се появи на север, озарявайки ориентира на Майк. Там имаше нещо, което излъчваше светлина!

Майк се надигна много внимателно и предпазливо. Бледото червено сияние от север постепенно осветяваше земята около него. Той тръгва, бавно и тихо, към червеното зарево. Тътреше краката си по тревата, за да не се препъне в някоя неравност или камък. Приведен, приковал очи в земята под краката си, Майк напредваше с бързината на охлюв.

Както пъплеше приведен, Майк едва не се прекатури, когато неочаквано стъпи на равна земя. Беше пътят! Майк се засмя на метафората. Макар и избрал да изостави пътя, той го беше намерил в най-критичния момент. Какво място!

Пътят вървеше косо на северния ориентир, но Майк беше убеден, че щеше да го отведе до следващата къща, която той не беше подминал. Освен това забеляза, че сиянието идваше от посоката, в която водеше пътят. Той пое по средата на пътя и ускори леко ход. Все още се движеше бавно. Опита се да се движи по средата на пътя, но от време на време се озоваваше на ръба. Засмя се.

Това е по-лошо от мъглата по крайбрежието на Санта Моника през юни, помисли си Майк. Помнеше как караше колелото си през гъстата мъгла нощем, следвайки бялата линия в средата на шосето. Ех, колко щеше да му бъде полезна сега тази бяла линия.

Майк забеляза, че колкото повече се доближаваше до сиянието, толкова по-ясно виждаше. Постепенно пътят се освети почти напълно или поне достатъчно, за да му позволи да върви нормално. Въпреки това Майк беше нащрек. Не знаеше откъде идваше светлината и искаше да бъде подготвен за всичко.

Когато излезе от поредния завой, той разбра откъде идваше светлината. Не можеше да повярва на очите си. Насред гората се издигаше петата къща. Беше искрящо червена! Майк се замисли, че докато другите къщи изглеждаха осветени отвътре, тази действително излъчваше сияние.

Майк си позволи да ускори ход и закрачи нормално към червената къща. Светлината от нея го обгърна в червено зарево. Той сви по пътеката и зърна червена табела с надпис "Къщата на взаимоотношенията". Майк се закова на място.

"Олеле", каза с въздишка той. "Мога да се похваля с доста провали в тази област. Пак ли ще гледаме филми?"

"Да, естествено!" На стълбището пред вратата изникна млад червен ангел. "Привет, Майкъл Томас на Чистото Намерение! Помислих, че сме те изгубили!"

"Нищо подобно, мой червени приятелю", отговори Майк. "Просто се поразходих. Хич не бързам да гледам новите филми. Особено ако са като онези, дето ги прожектира Вайълит."

"Не, Майкъл, не са." Червеният ангел беше много красив. Напомняше на кинозвезда - екшън герой със страхотно, мускулесто тяло. А колко беше голям! Излъчваше откритост и сърдечност, така че ръстът му не будеше притеснение - както и останалите. Червените му одежди му придаваха свещен вид. Майк си спомни, че одеждите на висшите църковни сановници бяха същия цвят.

"Гладен ли си, Майкъл?", попита големият червен ангел.

"Да сър."

Ред въведе Майк в къщата, но преди това му кимна да си събуе обувките. Ред му намигна, сякаш да го подсети кое правеше земята свещена. Майк отново се смути от проявеното уважение и не каза нищо. Събу обувките си и ги остави до вратата.

Както предишните, външният вид на къщата не подсказваше нищо за интериора й. Тази къща беше огромна. Вътре имаше стълбища и арки, а прозорците се отваряха към пейзажи, каквито отвън не се виждаха. Майк никога нямаше да свикне с привидната непоследователност между физическото и реалността. Сети се за Алиса в страната на чудесата и се запита дали Луис Карол бе идвал тук в сънищата си. Каква странна мисъл! Дали да не се огледа за белия заек?

"Бялото следва, Майкъл", каза усмихнат Ред. "Само че не е заек."

Майк се засмя. Значи следващата къща беше бяла? Бялата къща, помисли си Майк, развеселен. Ред също се развесели и Майк изпита приятно очакване на уроците в тази къща. Подобно на Грийн, той усещаше Ред като брат - брат-знаменитост. Блу и Ориндж бяха като чичовци, а Вайълит, естествено, беше майка. Майк нямаше търпение да се срещне с бащата!

"Като семейство ли ни чувстваш, Майкъл?" Ред беше спрял пред покоите за храна и почивка. Майк долавяше уханието на вкусна вечеря.

"Да, Ред."

"Колко уместно. Това е замисълът на тази къща." Ангелът се обърна и въведе Майк в трапезарията, Както обикновено, там бяха сервирани подбрани ястия.

"Ще се видим на сутринта, Майкъл Томас. Наспи се добре и не се бой от предстоящите уроци." Ред се обърна да си върви, но се сбогува още веднъж, преди да затвори вратата.

Майк се засмя, отбелязвайки все по-голямата учтивост на ангелите. Той наистина се чувстваше умиротворен. Знаеше, че Ред бе наясно с уродите от лилавата къща и силните емоции и смут, които бяха предизвикали те в душата на Майк. И прояви добрината да го успокои, че предстоящите уроци ще бъдат различни.

Майк се нахвърли лакомо на храната. Беше пропуснал обяда, а пътуването в тъмното беше изцедило енергията му - повече, отколкото си представяше. Беше капнал от умора и след вечеря моментално заспа. Чувстваше се спокоен, а сигурността и уюта на красивата червена къща го обгърнаха като пашкул. Спа дълбоко и спокойно - почти сякаш вече си беше вкъщи.

Късно през нощта, докато Майкъл Томас спеше, едно окаляно, сърдито, вонящо зелено създание се помъкна по пътя към Червената къща. ТО й хвърли един поглед и веднага разбра, че Майкъл Томас е вътре. ТО беше чакало с часове Майкъл Томас да се появи на пътя, но човекът не се бе подчинил.

ТО кипеше от яд и ярост, които го разяждаха. ТО беше объркано! Дали Майкъл Томас беше разбрал, че ТО го дебнеше? Сигурно го беше заобиколил, изоставяйки пътя! Всъщност Майкъл беше стигнал до Червената къща без път! Как така? ТО знаеше, че ангелите нямаха право да се намесват, така че не бяха казали на Майкъл къде беше ТО. Сега ТО трябваше да премисли плановете си. Изпреварвайки Майкъл, ТО го беше изгубило. Дали занапред трябваше да продължи да го следи в гръб? Така поне щеше да знае къде се намираше Майк. Как трябваше да действа оттук нататък?

Както преди, ТО се сви сред дърветата, за да чака Майк да напусне Червената къща. Щом знаеше местонахождението на човека, ТО беше доволно. Прекарваше времето в очакване на последния сблъсък с Майкъл. ТО обмисляше внимателно плановете си, кроеше и отхвърляше разни стратегии. Очакваше го доста по-мощна енергия и хитрост, но ТО познаваше Майкъл Томас много добре. То знаеше как реагираше Майкъл Томас и как разсъждаваше - ТО започна да упражнява техниките, които щяха да бъдат необходими за успеха на плана. Конфронтацията щеше да стане на пътя към последната къща. Тогава Майкъл щеше да бъде най-уязвим. ТО отново щеше да заложи засада. Само измамата ще помогне, реши ТО. ТО щеше да се престори и да приеме друг облик - какъвто ТО можеше да поддържа няколко минути - но тези няколко минути щяха да бъдат достатъчни.

Както беше правил в предишните къщи, Майк стана и облече дрехите, които го очакваха в гардероба. Те бяха нови и чисти - и червени. Майк отново си спомни думите на Ориндж, който му беше казал, че ястията тук не водеха до отделяне на човешки отпадъци. Осъзна, че откакто беше тръгнал на това пътешествие, брадата му не беше израснала. Сякаш всичко, което се случваше, беше някак застинало във времето, недопускайки неговия физически Аз да старее или да функционира както обикновено. Ама че място!

Майк се наслади на вкусната закуска, която го очакваше в съседната стая, и седеше потънал в размисъл за пътуването си, когато Ред почука на вратата и влезе.

Виждам, че си добре отпочинал и готов, Майкъл Томас."

"Да, така е, Ред." Майкъл се чувстваше много добре. Отново се възхити от красотата на ангела. "Благодаря ти за гостоприемството."

"Ти го заслужаваш, Майкъл Томас на Чистото Намерение." Ред се усмихна и му направи знак да стане и да го последва в учебните помещения на Къщата на взаимоотношенията. Озоваха се в части, които не беше видял предишната вечер. Къщата се различаваше от предишните. Червеният цвят изпълваше Майк с бодрост и енергия. Усещането беше удивително. По едно време стигнаха до голям киносалон и влязоха вътре. И там отново имаше кресло, разположено сякаш твърде близо до екрана. Ред знаеше, че Майкъл сигурно щеше да се разтревожи от приликите с лилавата къща.

"Не е каквото си мислиш, Майкъл", успокои го ангелът.

"Благодаря ти, приятелю", каза с признателност Майк. "Да заема ли мястото си?"

"Да."

Ред се отправи в дъното на залата също като Вайълит, и се зае с прожекционната апаратура. Майк се настани на почетното място на първия ред - и представлението започна.

Този път нямаше звукови ефекти. Вместо това Ред коментираше и обясняваше на Майк образите на екрана пред него. Ред имаше право. Това тук беше жизнеутвърждаващо, образоващо, просветляващо и изумително! Майк не изпитваше тъга, нито интроспективни, разтърсващи чувства. Това тук повече приличаше на диапозитиви към приказка, вместо на игрален филм.

"Майк, сега ще говорим за семейството", започна Ред, а на екрана се появиха няколко застинали образа. "В последната къща ти видя, че играеш много роли на твоята планета, както и хората около теб. Освен това научи, че всички хора се съгласяват и планират потенциалните насоки на живота си още преди да дойдат на Земята. Сега е време да разбереш връзките между играчите. Да започнем със семейството."

Майк седеше слисан, докато Ред представи 27 красиви лица на екрана. Назова ги с дълги имена, които Майк никога не беше чувал. Те звучаха като ангелски и сигурно бяха трудни за произнасяне. Имена като Ангенон, Алейлу, Бюрифи, Верейфон, Куигри и т. н. После Ред представи таблица на родословието на всеки един. Най-отгоре се виждаха земни имена и лица, които Майк познаваше, а под тях се спускаха разклонения с други, непознати имена и лица. На горния ред се намираха родителите на Майк, приятелите му от църквата и училище, колеги и много бегли познати. Имаше и няколко непознати. Майк отделяше по няколко минути на всяко лице. Разпозна учители, които му бяха направили впечатление. Видя побойника Хенри и истинската си първа любов Керъл! Разпозна и своя приятел Джон. Там беше и крадецът, който за малко не го уби в апартамента! После видя Шърли, жената, която беше обичал и изгубил в Лос Анджелис.

Имаше и други образи - които не познаваше. Един от тях привлече вниманието му. Красива жена с прекрасна усмивка. Косата й беше червена, а очите зелени - пленителна комбинация. Почувства енергията около снимката, без да разбира защо. От следващата снимка му настръхна косата - беше жената, която шофирайки в пияно състояние, беше ударила колата на родителите му в онзи съдбовен ден! Тя също беше загинала и Майк смяташе, че си го е заслужила. Защо беше тук? Я виж - ето я и неговата собствена снимка!

Под горния ред снимки, свързани с линии като графика на служебна йерархия, се виждаха още снимки на хора, свързани от хоризонтални линии директно под образите на познатите личности.

"Всяка хоризонтална линия е живот, Майкъл Томас", обясни Ред, докато Майк разучаваше цялата картина. "Това са същите играчи, отново и отново. Имената са други, полът е различен, но те са същите същества - и са твоето истинско семейство. Като група, вие свободно пътувате през времето, някои идват и си отиват, но всички сте едно семейство. Сега е време да научиш историята им."

Последва едно от най-удивителните и революционни преживявания, които Майк беше имал някога. Изобщо не беше подготвен за онова, което се случи в червения киносалон с червените седалки и прекрасния червен ангел. Той седеше като хипнотизирай, изгубил ума и дума, потънал в голямото червено кресло, облечен в своите червени дрехи.

Първата снимка в горния ляв край на таблицата изведнъж се уголеми в цял ръст и оживя! Разнесе се звук и жената на име Шърли, любовта на живота му, оживя на екрана! След което тя слезе от екрана и се озова в реалността на Майк, точно пред него. Беше истинска - вече не беше участничка в някакъв филм или прожекция на диапозитиви! Обърна се към него по име и започна своя разказ, стоейки буквално на метри от него като съвсем осезаем обект.

"Майкъл Томас, аз съм Рийнуей от Пети квадрант. Аз съм член на твоето семейство и те обичам най-искрено! В този живот ме познаваш като Шърли. Преди това бях Фред, твоят брат от миналия век. Преди да стана Фред бях Синтия, твоя съпруга. Майкъл Томас на Чистото Намерение, ние имаме договор и неговата енергия се нарича карма. Заедно планирахме да се срещнем в този живот и така и направихме. Двамата с теб завършихме нещо, което започнахме преди много столетия, и се справихме блестящо. Споразумяхме се да породим в теб чувства, които да те отведат до този кръстопът в живота. Това е моят подарък за теб и твоят за мен. Двамата го постигнахме заедно!"

Майк зяпна от учудване. Тя не беше образ на екрана. Беше истинска! Той слушаше как едно съвсем познато същество му разказваше, че сега беше Шърли - а преди това е била друг негов близък... а преди това... и така до безкрай. Какво хубаво представление! Всяка дума беше пропита с истина и дълбок смисъл. Всяко обяснение беше авторитетно и завършено. Какъв разказ! Какво място! Майк не знаеше дали Шърли можеше да го чуе, докато стоеше там, но безспорно материалният образ пред него му нареди да говори.

"Благодаря ти, скъпа Шърли!" Майк се поклони признателно на жената, която беше познавал и обичал. Чутото постави връзката им в съвсем различна перспектива; сега я чувстваше по-скоро като най-добра приятелка, отколкото като жената, съсипала живота му. После образът на Шърли постепенно изчезна.

След миг се появи следващият образ и разказа история за любов, интриги и преплетени взаимоотношения. Това беше любимият учител на Майк от гимназията, господин Бъроус. Той обясни, че е присъствал в живота на Майк много пъти като всякакви хора, Този път мисията му била да го обучава само по време на неговото образование, което той и направил. Ролята на Майк също беше ясна. Но двамата си помагаха и по други начини, за които Майк изобщо не подозираше. Между тях също имаше договор и той нарече енергията на учението карма, въпреки че беше съвсем фина. Майк му благодари на глас и образът на господин Бъроус избледня.

Изведнъж пред него изникна внушителният образ на баща му. Майк не се натъжи - баща му беше жив! Фигурата на баща му слезе от екрана и застана пред него като същество от плът и кръв. После подхвана историята си, която Майк изслуша с голяма радост.

"Майкъл Томас, аз не съм този, за който ме мислиш." Съществото беше нежно и деликатно и изражението му малко се различаваше от това на баща му. То продължи: "Аз съм Анийху от Пети квадрант и съм твоето истинско семейство. Лицето, което виждаш сега, принадлежи на баща ти и аз изиграх моята роля в човешкия живот точно както го бяхме планирали с теб и майка ти, преди да дойдем на Земята. Всичко, което се случи, беше уместно и ние си тръгнахме рано, за да постигнем много други неща в други духовни светове. Но като си тръгнахме, за да се заловим с нашата работа, ние същевременно ускорихме твоя най-голям подарък, Майкъл. Смъртта ни беше катализатора за твоето просветление. Дойдохме в живота ти с тежкия кармичен урок на смъртта, Майкъл, и той се получи идеално. Благодарение на него сега седиш тук и ние те обичаме сърдечно за твоето пътуване - и заради факта, че вече отчиташ подаръка ни."

Майк беше убеден, че това същество е живо и му говори лично. Запомни името Анийху. Искаше този звук да живее в него от сега нататък. Как би могъл да се натъжи от смъртта на баща си, когато истината стоеше пред него? Думите "най-големият подарък" отекваха в ушите на Майкъл, докато съществото, което бе изпълнило ролята на негов баща, продължаваше да говори. То разказваше за начина, по който те бяха служили заедно, как са били братя - и да, даже сестри - много, много отдавна на континенти, които вече не съществуваха на Земята.

Накрая бащата на Майк приключи. Усмихна се и избледня като другите. Майк беше развълнуван, но не беше тъжен и огорчен. Удивително! Той заговори на избледняващия образ на своя баща.

"Благодаря ти за подаръка, татко." Майк каза това съвсем искрено и преклони глава в знак на уважение.

После се появи майка му и Майк залепна за седалката, зяпнал от удивление и заслушан в нейната история за кармичния урок с него и другите хора в живота му.

"Аз съм Елийуин, също от Пети квадрант. Обичам те силно и съм имала много лица в миналото ти." Тя се впусна в подробен разказ за ролите, които беше изпълнявала в многобройните му животи. Веднъж дори го беше убила, когато и двамата са били жени - сестри! Разказа му за създаваната от действията енергия, която преминаваше от един живот в друг и как тя се неутрализираше при изграждането на уроците на взаимодействията за следващия живот. Тя не раздвижи емоциите на Майк, нито породи някаква меланхолия в душата му. Представянето й беше изчерпателно и красиво. Тя беше истинска. Жива! Когато образът на майка му започна да изтънява, Майк отново заговори.

"Благодаря ти за твоя дар, Елийуин." Стори му се необходимо да запомни поне истинските имена на родителите си. Не би могъл да запомни всички имена, но запечата последните две в паметта си завинаги.

Едно по едно лицата заставаха като реални хора пред Майк. Представяха се и разказваха за голямата си любов към Майкъл Томас. Често говореха за семейството - всички идваха от странното място Пети квадрант - каквото и да означаваше това.

Времето стигна само за 9 от общо 27-те да представят историите си този ден, след което осветлението се включи. Майк седеше притихнал, осъзнавайки, че отново е пропуснал неусетно обяда. Ред се приближи от дъното на залата и го погледна в очите.

"Изморен ли си?"

"Не - изтощен съм!", гласеше отговорът на Майк. "Налага ли се да спрем?" Ред се разсмя от сърце и му направи знак да го последва в трапезарията.

"Очакват те още два такива дни, Майкъл Томас. Има достатъчно време, за да чуеш историите на повечето членове на семейството." Докато вървяха към трапезарията, в Майк напираха хиляди въпроси.

"Ред, ти ще останеш ли за вечеря? Искам да кажа - зная, че не ядеш, но бих искал да те разпитам за разни неща."

"Да, разбира се." Ред се развесели. На Майк му хрумна, че ангелът сигурно имаше други неща за вършене, без да си дава сметка, че той беше тук само за него и другите хора, поели по пътя в този момент.

Двамата влязоха в трапезарията, където ги очакваше наредена за двама маса. Майк се учуди.

"Кого чакаме?"

"Останах с впечатлението, че ме покани да ти правя компания", отговори Ред с шеговита физиономия.

"Но ти не ядеш!"

"Кой ти каза?" Ред се настани важно на стола срещу Майк и си наля освежителна плодова напитка. Майк съвсем се обърка.

"Никога не съм - така де - другите ангели не ядяха. Просто си помислих, че..." Ред го прекъсна.

"Майкъл, ангелите нямат нужда да се хранят, но аз ще ти правя компания в тази човешка необходимост, понеже ще ти бъде приятно, нали?"

"Точно така." Нямаше място за спор. От седмици не се беше хранил със сътрапезник. Последният път, когато му се случи нещо подобно, Грийн само го беше гледал. Но все пак беше компания. Ред беше толкова забавен! Сигурно беше най-човекоподобният ангел.

"Чувствам се поласкан от тази мисъл", заяви Ред, дъвчейки залък хляб и разчитайки без усилие мислите му. Майк се хранеше на пресекулки, като често спираше, за да задава въпроси.

"Ред, това, което се случи, реално ли беше? Тоест, когато те ми говореха - да не би да беше някаква нова прожекционна техника, каквато още не съм виждал?" Ред отново се засмя и избърса със салфетка брадата си.

"Защо хората толкова отчаяно се стремят да обявят действителността за илюзия? Докато когато им се представя истината, хората я отхвърлят като измама. Никога няма да ви разбера."

"Е?", настоя Майк.

"Всичко беше съвсем реално", отвърна Ред. "По-истинско от собствената ви реалност на Земята, Майкъл. Те са тук от плът и кръв за теб в тази къща."

Майк не разбра напълно последното изречение, но продължи да задава въпроси.

"Ред, ами странно звучащите имена - забелязах, че под моя образ такова липсваше - само онези непонятни писания, които съм виждал и преди."

"И ти имаш такова име, Майкъл, но засега то е скрито за теб. Ако е уместно, някой ден може да го научиш или поне онази част от него, което можеш да изговориш - но то няма връзка с твоето просветление. В края на краищата, ти не знаеш моето име, но това не ти пречи да се наслаждаваш на престоя си тук." Ред лапна още един залък.

Майкъл никога не се беше замислял над факта, че истинските имена на ангелите, с които се беше срещал в различните къщи, оставаха тайна за него. Наричаше ги просто с цветовете им. Така беше по-лесно за всички и те нямаха нищо против.

"Ред, как е истинското ти име?" Майк действително се интересуваше. Докато чакаше отговора на Ред, той напълни устата си със салата.

Съществата около вас - Ченълинг

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:31:18 GMT

Ченълинг от 22 септември

Дел Мар, Калифорния

Група на Светлината на Крион

Поздравления! Аз съм Крион от магнитната служба. Сега се обръщам към моя партньор: приеми спокойно онова, което следва, защото можеш да отстраниш себе си, партньоре май, докато информацията тече свободно.

Поздрави, скъпи мои (читателите са специално включени). Аз ви познавам и вие ме познавате. Всичко, което иска Духът в този момент, е да застане пред онези, които се събират в името на Духа, и да му позволите да седне в краката ви! Ние приветстваме онези, които са с нас (не-човеци), за които не сме говорили досега... от Слънчевата група. Ние ви почитаме и ви обичаме, като част от подкрепата, и ви признаваме.

На всяка наша среща Крион споменава една и съща тема: макар че АЗ СЪМ механикът и съм дошъл от много далеч, темата е любовта... и темата сте вие, а също и вашата сила. Ние, като Крион, ви молим да седнем в краката ви и да ви обичаме, и междувременно да ви информираме. Тази вечер следната фраза може да придобие специално значение... и вие сте я чували многократно от този канал: ВИЕ СТЕ ВОИНИТЕ НА СВЕТЛИНАТА. Това е вашата мисия, докато сте тук, и не е случайно, че избрахте да присъствате тук (или да прочетете това). Млади хора, чуйте това: не е случайно, че и вие сте тук... защото ще говоря директно на вас. Макар да не запомните (или да не разберете) всичко, което ще бъде казано тази вечер, когато всичко това се върне, ще настъпи "пробуждане", защото вие ще бъдете тук (на Земята) през специалните времена (предстоящите планетарни промени). Няма нищо случайно за никой от вас. Вие ме познавате и аз ви познавам.

Използваме този момент, за да ви обичаме и да ви поздравим, и да признаем силата, която притежавате вътре във вашия Висш Аз, и да признаем вашата борба за просветление... която ви се отдава все по-леко.

Причината този ченълинг да бъде такъв, какъвто ще бъде, е, че хората по природа са любопитни. Аз ви разбирам, защото моята работа е да ви подкрепям чрез магнитната мрежа и магнетизма в тази система, наред с вашето здраве и просветление. Знам как разсъждавате, защото разбирам вашия отпечатък. Много пъти сме говорили за това. Вашият отпечатък е онова, което ограничава познанието ви за вашия дуализъм и ви държи "в мрака", докато не станете готови да изразите намерение към Вселената за промяна на положението.

Вашето любопитство ви кара да задавате въпроси за съществата около вас... за йерархията на вашата поддържаща група във Вселената, за другите медиуми, за които чувате, за постъпващата информация по отношение на разни същества със странни имена. Къде е мястото на Крион сред тях? Кои са те? Какво правят те? Каква трябва да бъде вашата реакция към тях? Въпреки че това не играе почти никаква роля в онова, което ще направите със себе си в новата енергия, ще изпълня молбата ви за отговори... според способностите и уместността, с които разполагам като Крион.

Човешките същества обичат да поставят нещата в кутии и да им окачат етикети. Те подреждат внимателно кутиите си и когато са доволни от подредбата, преминават нататък. Уважавам този процес, защото той е част от човешкия отпечатък. Надявам се още тази вечер да ви дам някои етикети за вашите кутии (за да можете да продължите нататък).

Потърсете доказателство за онова, което ще последва през следващите няколко минути. Ще получите известна информация, която ще ви прилича на пъзел. Духът иска да го подредите. На Духа му харесва да ви накара да отворите кутиите и да разбъркате етикетите... и да намерите нов етикет. Духът иска вие сами да откриете отговорите, като използвате решенията, които са навсякъде около вас. Затова този ченълинг наистина ще бъде информативен, но някои въпроси ще останат без отговор. Някои от вас ще получат отговорите още докато слушат това (или четат тези редове). Други ще открият отговорите, докато четат и слушат неща от предстоящата канализирана информация. Тогава ще си спомните част от информацията, постъпила тази вечер, както чута, така и прочетена. Търсете доказателствата, защото те ще бъдат около вас. Сега даваната информация е точна и вярна, защото вие седите пред Духа. Събули сте обувките си от уважение към Духа, а Духът събува своите обувки от уважение към вас. Вие сте почетните гости. Това е вашето време. Това наистина е повтарящата се тема на Крион, която ви нося и ще продължа да ви нося до времето, когато вече няма да бъдете тук.

Границите на човешката история на Земята: Вие имате великолепно родословие на планетата! Вашето родословно дърво се връща назад цели 300 000 години. Все пак щяхте да получите предупреждението (ако трябва да изучите историята, за да разберете кои сте) да прегледате информацията, която е само на 100 000 години. Причината за това? Ако се заемете с търсене на знания и информация отвъд този период, ще трябва да изучавате хора, които не са като вас, защото в онази епоха настъпи голяма промяна (преди 100 000 години). Хората, които познавате около вас сега, приличат на хората само отпреди 100 000 години. Преди това имаше различен сценарий, който сигурно би бил интересен, но няма да го обсъждаме тази вечер. В миналото сме разговаряли за вашата история преди ледниковия период (в предишните ченълинги) и за семето на биологията на вашия вид. (Конкретно вашата пъстра история е канализирана съвсем ясно от някои от онези, за които предстои да говорим.)

Универсалната структура

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:18:25 GMT

Ще започна със структурата на Вселената, която е непонятна за вас. Наясно съм с вашия отпечатък и системата е просто невъзможна за обяснение; затова по-нататък ще ви дам една метафора. Ще ви разкажа обаче за нейната форма, доколкото мога на този етап. Важното е да разберете, че структурата не съответства на нищо, което имате на планетата. На тази планета хората са склонни да създават йерархически подреждания на властта и контрола и независимо от културата ви - независимо колко демократична е тя и дори да смятате, че имате думата във всичко, което става - структурата пак е от човека с най-многото до човека с най-малкото. Това е начинът, по който възприемате и подреждате организацията на Земята. Вие сте избрали да я направите такава; но в това няма нищо чудно при вашия отпечатък. Тя обаче не отразява начина, по който функционира Вселената, защото Вселената не е подчинена на контрола и властта. В човешката организация човекът на върха обикновено е онзи, който притежава изобилие, контрол и власт, а човекът на дъното е точно противоположното. Но това не е така в подредбата на Вселената; и сега говоря за цялата Вселена, видимата за вас и невидимата за вас.

Тя е подредена по следния начин... вие не сте в състояние да възприемете формата, но тя е подредена отвътре навън, в полусфери на влияние и управление. В организацията на Вселената властта и контролът не са понятия със смисъла, който им придавате вие. В центъра на Вселената стоят любовта и предназначението, както мнозина от вас откриват сега в новата енергия. Онези, които са най-отдалечени от центъра, не са задължително онези, които притежават най-малко, доказателство за което е онова, което става на Земята сега! Ето един атрибут, който не мога да ви обясня, но все пак ще ви го кажа. Той е закодиран и непонятен за вас. Докато полусферите на влиянието и управлението се разширяват и разрастват от центъра, най-външните се завиват обратно навътре и стават отново централни. Такава е формата на универсалната йерархия... на посоката, сътворението и любовта. Това е трудна концепция.

Метафората на ръката

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:17:42 GMT

Сега ще ви дам споменатата метафора, която може да ви помогне... защото най-смешното е, че в клетъчната структура на собствената ви биология има ориентири за начините, по които е организирана Вселената! Искаме от вас да си представите, че можете да задавате въпроси на клетките на собствената си ръка. Колкото и странно да ви изглежда, те ще бъдат в състояние да ви отговарят с духовна мъдрост, както и с биологична точност... и да ви разкрият истината. И така, можете да попитате ръката си:

Коя си ти?

"Ние сме твоята ръка... специалист. Аз съм механик и обслужвам цялото." (Забележете използването на "аз" и "ние"; това е важно.)

На кого принадлежиш?

С пълното съзнание, че дланта с пръстите принадлежат на цялата ръка, нейните клетки ви отговарят: "Аз не принадлежа на ръката; аз посреднича на цялото. Защото без мен цялото не би могло да се храни лесно. Щеше да му бъде трудно дори да става или да сяда. Всичко, което е добро за него, е добро и за мен."

Кой е твоят ръководител? Кой е шефът?

"Нямаме такъв. Защото всичко, което е добро за цялото, е добро за ръката. Няма бунтове, защото вътре в организма съществува само любов и равновесие и уместен поляритет между частите."

Кой те е създал?

"На клетъчното и атомното ниво на моята структура е енергията. Ние не сме били винаги ръка. Някой ден ще престана да бъда ръка... а после, може би, някой ден отново ще стана ръка. Енергията е неунищожима, следователно аз винаги съм била и винаги ще бъда тази енергия. Цялото не се променя, а броят на частите винаги остава един и същ."

Това са думи на собствената ви ръка! Доста мъдри за ръка...

Щастлива ли си?

"Да. Ние имаме взаимоотношения на любов с околните части. Не съществува нищо негативно, никакво недоволство и нищо неуместно. Ние сме балансирани (или винаги в процес на уравновесяване)."

Тогава бихте могли да зададете на ръката един подвеждащ въпрос, например:

Разкажи ми за борбата вътре в теб!

... (С пълното съзнание за защитните системи в собственото ви тяло и за предназначението на антителата и имунните битки, и за борбата, която са ви казвали, че бушува във вените ви.) Но ръката продължава да ви се усмихва и казва: "Уместно е за човешкото тяло да се разхожда свободно по Земята сред болести и микроби... и сред бактерии, които проникват в тялото, което може да изглежда странно. Но съвсем уместно балансираното тяло притежава защитните механизми да ги неутрализира, да превърне отрицателното в положително, да се ребалансира, да ги асимилира. Това изобщо не е борба. Това е трансформация, уместна балансираща асимилация. Изобщо няма битка. Аз съм в мир."

Това са въпроси, задавани на собствената ви биология, и отговорите, които тя наистина би ви дала. Това са и отговорите, които щяхте да получите, ако попитахте частите (групите от същества) на Вселената от центъра навън. Защото йерархията не отразява по-малкото или по-голямото, а само организацията към съзидателната цел (която ще връща обратно към себе си, включвайки всичко в центъра). А сега стигаме до "кой... и защо".

Съществата около вас

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:16:46 GMT

Сега говоря само за съществата, които могат да ви "говорят" редовно. В следващите изречения говоря за вашата поддържаща група. Нямам предвид и не ви разказвам за съществата, които може да съществуват успоредно на вашето земно ниво в онова, което бихте нарекли други измерения... които не играят никаква роля във вашия урок или вашата игра. Те нямат представа за вас (или за вашето предназначение), макар че понякога, уместно или не във вашия случай, е възможно да ги усещате. Как да направите разликата, когато ги срещнете? Отговорът е следният: съществата от вашата поддържаща група ще ви познаят, скъпи мои (наистина меко казано)! Те ще знаят за Земята. Ще знаят за израстването на тази планета и ще разпознаят вашата сила (кои сте в действителност). Ще има вълнение, защото всички те знаят за мястото в тази галактика, което вие наричате Земя. Ако не са наясно с тези неща, значи са от другите. Те не са негативни, просто не са от вашата поддържаща група. Следователно няма да имате никаква полза от общуването с тях. Но те няма и да ви навредят. Затова (тази вечер) говоря за онези, които ви заобикалят... онези, за които сигурно сте чували, онези, които са популярни, и онези, които ще усещате все по-осезателно занапред. Те представляват съществата, които са предавали послания, и съществата, които ще предават послания. И ще започна с Крион, не защото е по-важен от останалите, а защото според вашите представи за разстояние, аз идвам от най-отдалечената област.

Фактите за Крион

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:15:40 GMT

Неведнъж съм ви казвал, че съм пристигнал тук по план... че съм повикан тук благодарение на действията на хората през последните 50 години, които промениха тази планета. Идвам, за да пренастроя системата на магнитната ви мрежа заради вашето здраве и просветление... за вашия отпечатък. Идвам да ви кажа, че сега намесата е възможна (на Духа). Можете да поискате импланти, които да неутрализират вашата карма. Можете да поемете силата си; можете да се превърнете в същества от светлина (светлина означава силата на Висшия Аз). Можете да промените вибрацията на тази планета. Можете да постигнете "статут на завършено обучение", а после да общувате с останалите измерения. Това е смисълът и причината да съм тук. Но всичко се свежда до вас и до вашата висша душевна същност (независимо колко поддържащи същества има около вас).

Затова съм тук и в този процес ви нося, на клетъчно ниво, освобождаване на любовта, която можете да почувствате по всяко време. Някои от вас вече са осъзнали това, докато седят пред Духа (или четат тези думи от Духа) - особено когато сте с групата на Крион или някакви същества от ангелски тип, че сега е моментът, дори докато слушате тези думи, да поискате (да съ-творите) изцеление. Нима не ви е хрумвало? Някои от вас го правят дори сега и тъкмо затова го споменавам... защото няма по-подходящ момент.

Казвал съм ви, че Крион идва от Слънцето вътре в Слънцето, от голямата централна област. Това е темата за центъра, който се разширява навън. Сега ви казвам, че той има и друго име, което често ще чувате (потърсете доказателството). То е Основна Съзидателна Сила. Оттам се излъчвам аз. Това, което правя сега за вас, съм го правил много, много пъти за други. Именно любовта и състрадателността на Духа ме изпращат при вас сега и Духът ви обича, докато седите тук... всеки един, по име. (Както предадох преди, мен ме изпраща една група, която вие наричате Братята или може би "Братството". Тази група винаги е била на Земята и е много, много стара. Това е групата, която ме направлява.)

Какво друго бихте искали да знаете за Крион? Ще ви кажа, защото ме попитаха: "Какво точно те повика тук? Дали ти просто се появи, или имаше някакво събитие?" Да, имаше събитие и сега за пръв път ще ви разкажа какво беше то. Пъзел? Да, но не е труден. В предишните послания съм ви посочвал годината, в която пристигнах. Две години преди това, през осмия месец на вашата 1987 година, се случи нещо специално, което ме призова... защото имаше изпит на планетата от Духа, за да се види дали вибрацията на планетата Земя пасва на универсалния план. Сценарият "ключ в ключалката" на астрономическо ниво (буквално) зададе въпроса: "Готова ли си?" И планетата отговори: "ДА." Защото вибрациите, които бяха налице през онзи осми месец на вашата 1987 година, говореха красноречиво за постигнатото от вас. Това беше призивът и новината се разпространи, за да доведе тях... водачите, учителите, работниците и механиците... и така аз тръгнах на път. Онези от вас, които са наясно с тези неща, ще се досетят кое беше това събитие... малки мозайки, които да подредите.

Моето пренастройване на мрежата, макар и сложно, ще съответства на канализираната информация. То улеснява онова, което вие сте нарекли във вашата култура "дванайстия лъч". Ако разбирате какво означава това, ще осъзнаете, че цветовете на лъчите, отговарящи на вашите чакри, се смесват заедно, за да образуват дванайстия лъч. Нима тогава е тайна, че щом улеснявам тази сила, вие, като човешки същества, ще се промените радикално? Защото това ще се отрази върху всичките ви цветове и всичките ви чакри. Ето как моята пренастройка на мрежата съдейства на вашата биология. Сега проумявате ли, че триединството на Бог е ЗЕМЯТА, БИОЛОГИЯТА И ДУХЪТ, защото моята работа въздейства и координира и трите. Това е службата на Крион. Оттам дойдох, когато ме повикаха, и така работя. Това, че съм от Основната Съзидателна Сила обаче, ме кара да ви обичам още повече, защото аз "виждам" съвсем ясно вашите пояси и цветовете на съществата в урок, които сте всъщност. Не можете да ги скриете от мен. Аз знам кои сте и по тази причина седя в краката ви. (Предал съм още факта, че моята поддържаща група също е тук, разположена в орбитата на Юпитер. Моята поддържаща група се намира на един много голям "кораб", чието име съществува във вашите земни легенди за Крал Артур (още един пъзел). Има почти 100 000 същества, които са тук в пряка подкрепа на работата ми.)

Галактиката - вашата централна група. Всяка галактика притежава съзидателна посока... една група, която си има име. Духът рядко назовава нещата с цифри. Духът познава всички части по ИМЕ. Само хората номерират подобни неща. На вас все още не ви е известно името в центъра на галактиката на групата, която отговаря за вас; затова тази вечер ще ги наричаме Стрелците. Наричаме ги така, защото когато излезете навън и погледнете в посока на съзвездието Стрелец, те са там. За да го направите, трябва да погледнете към центъра на вашата галактика, Млечния път. (Това название не бива да се бърка с онези от вас, които са родени под знака Стрелец, то е само указание за посоката, където е разположена тази група.)

Арктур и Ащар

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:13:16 GMT

Следващите по ред след Стрелците, които са по-близо до вас и които са лице в лице с вас и понастоящем предават послания на тази планета... вие сте ги назовали във вашата култура Арктурианци. (Те имат назначение към вашия район или за част от него.) Те са тясно свързани и подпомагани от Ащарците. Те са толкова взаимосвързани, че ви е трудно да правите разлика между тях. Предназначението им е ясно, а в техните ченълинги търсете фразите и думите, които ще кореспондират на Крион. Запомнете: "Сега е моментът." Помнете да "поемете силата си". Запомнете, че вие сте "Воините на светлината". Тяхната задача е да работят с младите. Ако можехте да ги попитате направо, те щяха да ви го кажат. Като доказателство за това кои са... че Крион ги познава и че те познават Крион, ви казвам следното: в предишните послания съм ви казвал кога ще завърши моята работа, и че приключа в определена година (въпреки че Групата на Крион никога няма да напусне окончателно Земята, заради постоянното обслужване на мрежата). По план 11 години след годината на моето завършване, Арктурианците също трябва да си заминат. Това е пъзел. Потърсете доказателството. Съпоставете числата, когато получавате канализирана информация от Арктур, и открийте потвърждението, после възкликнете "а-ха!"... и знайте, че днес сте седяли пред Духа и сте чули истината!

Ащарците и Арктурианците са онези, които говорят на вашите земни правителства... но не бива да се бъркат с катастрофиралите космически кораби, които са от други области на вашата галактика, или с онези същества, които са загинали и са били намерени от вашите земни правителства, нито с онези, които са били залавяни. Те не са Ащарци и Арктурианци. Ащарците са в състояние да се придвижват между онова измерение, което наричате трето, и онова, което е отгоре... което означава, че притежават способността да стават видими и невидими за вас. Те ви носят великите послания на любовта. Основната им работа е с младите на планетата и те свободно предават прекрасна, полезна информация.

Вашата посевна група

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:12:35 GMT

Тези, които са сред вас, с които ще общувате най-ясно и най-лесно (можехте да отгатнете, защото добре ги познавате), са съществата, които ви обичат сърдечно и са тук, за да ви наблюдават и подтикват с любов. Те трябва да стоят на "една ръка разстояние" и да показват науката си. Те са като вас и имат биология като вашата. Те са вашите семена и са от Седемте сестри. Те са Плеядианците. Никой друг не е по-близо до вас (който не върви с вас ежедневно) от тях. Те притежават способността да бъдат сред вас и вие не можете да познаете кои са. Те са във вашето измерение и трябва да са внимателни, защото иначе тяхната наука ще се излее във вашата... а все още не е настъпил моментът за това. Попитайте ги: "Защо сте тук?", и те ще ви отговорят, че са тук заради любовта; защото "сега е моментът". В тази група цари голямо вълнение. Те са вашите семена! (Те носят информация за начина, по който стават нещата около вас, от гледна точка на същества със същата биология като вашата, които са просветлени за това какво става по отношение на вашата човешка същност... на практично ниво.)

Слънчевата група

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:11:49 GMT

Ако продължим нататък, има и други. Това са онези, които познавате във вашата култура като Слънчевата група. Те са вашите така наречени Ангели. Те са онези, които ви наблюдават и ви носят чудесна информация, по-актуална универсална история, отколкото всички останали, защото останалите са посредници. Повечето от другите имат универсални и планетарни цели на дневен ред, но представителите на Слънчевата група са пълни с история и практическа човешка информация за вас... и са изпълнени с любов. (Както вече беше споделено, ще ги познаете по златистия им цвят.) Сега говоря за имената, които са ви известни като Солара и Архангел Михаил (и много други, които не са от вашата култура). Те ви обичат сърдечно, също като Крион. Запознайте се с предадената от тях информация и я използвайте!

Скъпи мои, ако не съм го споменавал преди, сега ви казвам, че вие не бихте могли да слушате само една група или един поддържащ екип, или един канал, и да научите всичко. Ние сме тясно специализирани. Търсете и поглъщайте цялата информация от много източници и така ще допълните вашия пъзел и вашето просветление.

Учителите

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:11:04 GMT

После идват онези, които са Извисените Учители. Общата черта между тях е, че всички са били на Земята като хора. Задачата им е да се върнат чрез ченълинг, за да ви дадат ценни инструкции и информация от гледната точка на същества, които са били на Земята. Това са учители, като Исус, Йоан Кръстител, цар Соломон, крал Артур, много фараони и онези, които са заемали високи постове, изискващи голяма мъдрост. Имена, като Ел Мория, Сананда, Махатма, (Свети Жермен), Кутхуми (и много други, които не са от вашата култура) са само някои от онези, които предават информация за вашата цивилизация. Вслушвайте се в инструкциите им, защото те ще бъдат конкретни.

За Храма

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:07:49 GMT

Сега постъпват много данни от тази група във връзка с възстановяването на Храма. Нека човекът, който седи в групата тази вечер и се интересува най-силно от това, да запомни следната информация: в хода на историята от цар Соломон нататък голяма част от канализираната информация за Храма се е запазила непроменена. Повторното построяване на тази сграда трябваше да стане в Югозападната част на този континент, в тази култура. Това все още е уместно и сега вратите са отворени и готови. Вече има промяна: на този континент има още четири портала, които също ще заработят. Храмът може да се построи на всеки от петте и ако искате да научите разположението им, можете да го откриете, защото народът Хопи канализира посланието. Храмът е комуникационният център за завършилата обучението си Земя. Той е новият фар. Когато бъде построен, той ще общува с другите измерения. Неговият фар ще им съобщава: "Ние сме Земята. Сега нашата планета на свободния избор има статут на завършено обучение; сега можете да излезете напред" (и да се радвате на библиотеката на Земята).

Вие!

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:07:01 GMT

Възможно е да възприемате Земята като много малка в универсалния план на нещата, вероятно почти незначителна в необятността на звездните системи такива, каквито ги виждате вие. Нищо не е по-далеч от истината! Всички просветлени знаят кои сте вие. Тази планета е центърът на вълнението, скъпи мои, защото вие, докато вървите в урок, сте въздигнатите! Когато не сте тук, се изправяте високо и се въртите с много цветове. Всеки, който ви погледне, разбира вашия овладян "урок" и колко пъти сте били в дуализма. Както казах преди, това прилича на пръстените на вашите земни дървета; вие показвате пръстените си и всички научават за тези награди и ви почитат с тържествено честване. Вашата работа е най-трудната, много по-трудна и много по-уважавана от тази на Крион.

Вашето негативно любопитство: Сега ви говоря за нещо, което може да поражда страх. Преди да пристъпя към темата, нека да ви напомня за вашия човешки отпечатък. Смешното е, че ако ви кажа, скъпи мои, че едновременно се случва нещо прекрасно и нещо ужасно, почти всички без изключение ще възкликнат: "Разкажи за ужасното!" Вижте, за вас е естествено да искате да знаете за негативното. Това се дължи на факта, че вашата карма е съставена от страх!... и вие го носите много добре. Затова го познавате и сте привлечени първо от него.

Тъмните: Нека да ви разкажа за онези, които търсят Луцифер, защото те създават една илюзия. Вселената е буквална и не съди. Онези, които се изправят и поискат да се появи Луцифер, ще бъдат удовлетворени, защото те получат каквото очакват. Ще бъдат в състояние да съ-творят негативното, точно както вие сега притежавате силата да съ-творите любовта, изцелението и просветлението на позитивното. Луцифер е заблуда, която сами са измислили и създали; но нека ви кажа следното, скъпи мои, и никога не забравяйте тези думи. Един от вас в балансирано и просветлено състояние може спокойно на застане сред онези, които пеят и призовават Луцифер, и ще има абсолютно надмощие над тях! Нищо на тази планета не е в състояние да урони вашата нова сила! Онези, които призовават негативното, са небалансирани и го правят именно поради своето неравновесие. Това няма нищо общо с никакви негативни същества на планетата. То е нещо, което хората сами си причиняват.

Но уви, вашата ръка ви каза, нали, че човеците са в състояние да вървят по планетата в свободна изява. Каза ви, че редовно може да бъде "нападана", но добави, че притежава инструменти за балансиране. Същото важи и за планетата на свободния избор, защото има няколко вида същества, на които, благодарение на закона и посоката на ненамесата им, е позволено... да бъдат с вас. Тези същества, почти без изключение, нямат представа кои сте вие. Те са привлечени единствено към вашите качества и атрибути. Нямат представа за Стрелците, за Арктурианците, за Ащарците, за Плеядианците или за Слънчевата група. Те познават единствено собствената си нисша вибрация и търсят информация и отговори. Те не са в някаква конспирация срещу универсалните принципи. Те просто искат да знаят... и вие сте тяхната библиотека.

Има няколко такива групи. Едната се стреми към информация за вашите емоции. До степента на закона за намесата на тях им е позволено да се месят във вашата биология. Затова има хора, които понастоящем притежават качества на тези негативни същества. Но фактът, че сте човек, който върви в светлината на урока, ви дава абсолютна власт над всяка част от атрибута на мрака. На тези същества им е позволено по-специално да съдействат на вашата карма и те представляват уместна част от вашия урок. Това означава, че всеки човек в това състояние може сам да възстанови равновесието си... асимилирането и трансформирането на негативното. Ако някои хора смятат, че не могат да го направят, че атрибутите на негативните същества са твърде силни, сега те имат силата чрез намерението и чрез общуването с водачите да поискат намеса посредством неутралния имплант (както вече беше канализирано). (Тъй като имплантът се занимава именно с неутрализирането на кармата, можете да видите взаимовръзката с тъмните същества.) Тъмните са привлечени от емоциите ви, тъй като те нямат такива, а искат да ви изучават, защото ги притежавате в изобилие. (Емоциите са енергия и вие сте като фар за онези, които се стремят към тях. Те имат нужда да намерят отговорите, защото усещат, че самото им съществуване е застрашено от загубата на тази натурална енергия.)

Вторият вид също са привлечени към вас. И те също нямат никаква представа за вашите търсения на урока и кармата. Но въпреки че не осъзнават вашата карма, тях ги привлича онова, което правите с нея, така, както огънят привлича мушиците във вашата култура. Затова им е позволено да взаимодействат в урока ви. Сега говоря за онези, които са в изобилие тук, защото в действителност вие ги храните! ... и ги храните с вашия страх. Тези от вас, които живеят в страх, хранят ежедневно тези същества, които ще се завръщат и ще нахлуват в живота ви, ще ви дърпат и ще искат още храна. Те разбират, че колкото по-голям е страхът ви, толкова повече храна ще има. Колкото и невероятен да изглежда този сценарий (на много хора), това е истина! Ще ги откриете да танцуват в краката на онези хора, които призовават Луцифер. На тях им е позволено съвсем уместно да са тук, но вие притежавате абсолютната власт и надмощие над всички тях... защото цели легиони от тях са безсилни пред един от вас. Повярвайте! Това е истината на Духа. Нямате причина да се страхувате от тези същества на мрака. И в други послания сме разговаряли за илюзията на страха. И преди сме говорили за доверието в Духа и за преодоляването на кармата. Сега не е моментът да преговаряме тези неща.

Останалите тъмни същества имат съвсем просто обяснение. Те са биологични и са като вас. Позволено им е да идват тук от други части на вашата галактика. Те разполагат с необходимите машини за пътуване дотук. Но това, че притежават съответната научна технология не означава, че имат просветление. Това са съществата, които са катастрофирали тук. Това са онези, които вследствие на допусната грешка са били заловени, но те не са Арктурианци или Ащарци. Именно науката на тези чужденци се изучава от вашите земни правителства днес.

Може да се каже още толкова много за съществата около вас, но все пак очертах основните играчи. Всяка от тези групи притежава изобилие от своя история и свои уроци и специфика на взаимоотношенията си с вас. Можете да се сдобиете с ценни познания, ако проучите канализираните от тях творби, както и с много универсална мъдрост, ако се вслушате в тях. Всички те са готови да споделят с вас уроците си... и да ви помогнат да оцените вашите.

Сега, скъпи мои, стигаме до темата на този ченълинг. Искам да почувствате любовта на Духа, докато я проектирам (изпращам към вас светлина). По отношение на онези, за които говорих: вероятно сте се почувствали застрашени от тези същества без лица от всички краища на галактиката, които вървят по Земята заедно с вас... в условията на урока, борейки се за пространство - едновременно духовно и физическо? Може би изпитвате несигурност... страхувате се от тях, смятате, че навсякъде цари конспирация; не знаете какво точно да направите... страхувате се да заспите, не знаете кой е добър и кой не е? Тук съм, за да ви кажа, че всички тези от центъра навън представляват СЪСТРАДАНИЕТО НА ДУХА! Те са тук, за да ви подкрепят! Всички те! Дори на пръв поглед неуместните са тук за целта на вашия урок... на планетата на свободния избор, в уместността на Духа! (Запомнете, че именно вашата работа, въпреки всички тези същества, ви спечели вашата нова сила.)

На тази планета, където намесата не е позволена, вие постигнахте нещо забележително! Издигнахте се и се подготвяте да преминете към етапа на завършеното обучение. Всички същества от вашата поддържаща група, които изброих тази вечер, и всички канали... и цялата информация, която се излива от тях, се дава с любов, представляваща състраданието на Духа към вас! Не се страхувайте от тези същества. Поздравете ги и ги приветствайте по име (вашата поддържаща група). Учете за тях и разберете кои са те. Почувствайте единството и любовта на Духа, който е позволил съществуването на подобни взаимодействия около вас. Знайте, че всеки път, когато чувате нови послания при ченълинг, те представляват състраданието на Духа, единствената причина Крион да е тук тази вечер. Състраданието на Духа се ражда в Основната Съзидателна Сила. (Духът не познава изключителността. Всички членове на вашата поддържаща група са тясно специализирани, но никое същество няма надмощие над останалите.)

Тази вечер сред вас има хора, които плачат за изцеление и искат да научат повече за това защо сте тук. Как се чувствате при мисълта, че за всеки един от вас има огромен брой от тези поддържащи същества, които не правят нищо друго, освен да ви подкрепят във вашето търсене... с надеждата, че ще постигнете просветление, с надеждата, че ще чуете посланието и ще реагирате, те стоят до вас, готови за вашето действие. Не ви ли кара да се почувствате специални? Не ви ли дава нова представа за това кои сте? Трябва да напуснете това място високо изправени. Помислете за цветовете и ивиците, които излъчвате, когато не сте тук! Помислете за онази част от вас, която е представена в дуализма на Висшия Аз, която е частица от Бог! Защото тя, скъпи мои, също произлиза от Основната Съзидателна Сила.

Водачите

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:05:38 GMT

И така, в заключение ще ви разкажа за една група, за която все още не съм говорил. По този начин ще ви подаря едно пътешествие. Това са Тихите. Ще откриете съвсем малко послания чрез ченълинг от тази група, защото всъщност те са твърде заети. Сега говоря за водачите. Това са онези, които са зачислени към вас в началото на живота ви, които стоят до вас и ви държат за ръка, и ви обичат. Това са онези, чието присъствие долавяте понякога, но които ви се струват недосегаеми. Това са онези, които се появяват в сънищата ви. Тези сънища са проява на космическия хумор на Духа, защото в тях вие можете да усещате другите същества и послания. В сънищата си можете дори да разговаряте директно с Духа... съвсем реално и точно, и уместно. Но когато се събудите и споделите с другите хора за сънищата си, те остават само сънища... отхвърляни като фантазия, типична за всички вас. (Сънищата често са средството за общуване с водачите.)

Пътуването

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 16:02:51 GMT

Ангенон и Въреху бяха водачи. Ангенон беше различен, защото някога се беше инкарнирал като човек, затова носеше светлинния пояс на човека. Въреху никога не беше съществувал като човек, а винаги бе принадлежал към групата на водачите. И двамата бяха съпътствали човешките същества живот след живот. И Ангенон, и Въреху се вълнуваха, защото подготвяха поредния план, който бележеше започването на още един човешки живот.

Те щяха да се срещнат за малко със съществото, към което бяха зачислени, едно от онези, които бяха пазителите на любовта... едно от онези, които щяха да бъдат изпратени на нивото на Земята като човеци, едно от онези, определени да бъдат воини на светлината. Тези двама водачи, Ангенон и Въреху, отиваха заедно на плановата среща, за да се срещнат със съществото, което ние наричаме Уо. Вече сме чували за Уо в една предишна притча, канализирана преди една година в същата тази стая, и тогава преминахме през живота на Уо, когато той беше човек, и направихме едно пътуване заедно с него, при което той обходи своята "стая на урока". Сега Уо стои в плановата зала, близо до портала, който води към пещерата на сътворението. Уо е готов да вземе своята същност и да се завърне със своята карма непокътнат на планетата Земя. Ангенон и Въреху са част от планирането. Тук е мястото, където Уо и всички останали планират кармата, която трябва да се генерира от уроците, които ще имат... планът е ясен и не бива да се бърка с предопределението. Защото Уо отново ще се появи на земното ниво, където ще бъде изложен на уместната карма и ще има възможност да я преодолее (точно както е правил в миналото). Това се прави, за да даде шанс на Уо да повиши вибрацията на планетата чрез собствените си усилия, за да получи признание от галактиката... и от Стрелците, от Арктурианците, от Ащарците и от цялата Основна Съзидателна Сила, защото те всички познават Уо.

И така, на тази планова среща Уо се подготвя да продължи оттам, докъдето е стигнал (от гледна точка на кармата) и да се завърне на Земята. Тук Уо планира заедно с другите същества, на които им предстои да влязат в урок... а също, скъпи мои, има планиране с висшите души на онези, които вече са на Земята и овладяват урок. Кармата (описана в предишния ченълинг) може да представлява много сложен план. И така, този път Уо реши да се върне заедно с Ангенон и Въреху като Жена. И така, сега Уо е Тя. Водачите с радост предприемат своето пътешествие, за да дойдат на Земята с нея. Тя също така избира атрибута да се роди на първия ден от месец септември. Ще има сериозни проблеми с контрола!

През първите години от живота си Уо е малтретирана от баща си. Уо е малтретирана от втория си баща. Уо е малтретирана дори от брата на втория си баща. По времето, когато става на 11 години, тя носи тежката карма на един дълъг времеви цикъл... по план (и през този живот Ангенон и Въреху стоят до нея, наблюдавайки как се развива кармата на избора). Скъпи мои, предопределение не съществува. Вашите уроци са решени и подредени предварително, но докато сте на Земята, решенията са ваши. Ето как стоят нещата: ако изпратите на Земята същества под облика на чукове и ги посетите няколко години по-късно, едва ли бихте се изненадали, ако ги откриете в компанията на пирони. Това е логично, а не предопределено. Затова качествата на онези, които са родени на 1 септември, са известни, и вие няма да сте учудени от проблемите, с които се сблъскват, или от уроците, през които трябва да преминат.

На Уо беше трудно с мъжете. Нямаше проблеми с изобилието, защото това не е кармата, която тя носи. Парите идват лесно при нея и тя се изкачва до върховете в избраната от нея област на земния бизнес. Става жлъчна поради гнева и енергията на своя кармичен урок и разкъсва духа на мъжете край нея... като се наслаждава на играта на бизнеса и на победата над своите мъже-съперници. Три пъти се опитва да създаде връзка, но никоя не успява да просъществува, вследствие на гнева. Когато Уо става по-възрастна, здравето й се влошава и нейното неравновесие допуска наличието на прекалено висока киселинност и други свързани със стреса заболявания.

Ангенон и Въреху наблюдават с любов, с тихото съзнание, че всичко е уместно подредено за следващия етап, защото Уо и другите са решили, че това може да бъде много важна инкарнация, която да се запомни благодарение на новите качества на Земята. През 47-мата година на Уо тя "случайно" среща една просветлена жена... на един от онези бизнес семинари, където хората се събират за една седмица, без да могат да си тръгнат... в името на ефективността. Ангенон и Въреху веднага разпознават жената, защото това е едно същество от същата планова среща, на която са присъствали преди 47 години. Това е съществото, което е планирано да се появи тази година и ако Уо е готова, да я информира за Духа.

По силата на съдбата Уо проявява интерес към тази жена. Уо иска да разбере с какво тя е по-различна; и сякаш по силата на съдбата (космическа шега), късно една вечер Уо се приближава към жената и й задава следните въпроси: "Защо притежаваш такъв вътрешен мир? Как така си толкова толерантна към другите? Каква е твоята тайна?"

Ангенон и Въреху са се изправили на нокти! В равновесието на този момент се намира всичко, което са очаквали. И двамата усещат могъществото на онова, което се случва, и знаят, че това е основният прозорец на възможност, който са чакали. Никога в историята на техните задачи като водачи не е имало подобно събитие! Докато жената говори, Уо остава безучастна, но попива всичко. По-късно същата вечер то се случва. Когато остава сама в стаята, тя избухва в ридания, вдига ръце във видимо отчаяние и пита Духа на глас дали ще я приеме. И сякаш изведнъж се включва осветлението и Ангенон и Въреху пристъпват към действие. Тя е изразила намерението! Да, Вселената я слуша! Да, съществува нещо по-велико от човешкия интелект! И да, тя може да постигне душевен мир през тази инкарнация! Ангенон и Въреху тържествуват... и Уо прекарва безсънна нощ поради цялата тази дейност около леглото й!

Нещата бързо започват да се променят за Уо. Тя се среща с жената още няколко пъти и се сприятелява с нея. Среща се с други хора и те я превеждат през различни процеси и й дават информацията, която й е необходима. През цялото време Ангенон и Въреху се радват на новото общуване, което им е позволено да имат с Уо и нейния Висш Божествен Аз. Към Ангенон и Въреху се присъединява трети водач от групата на старши водачите; и тогава Уо става способна да влезе директно в своята карма и да прости на онези, които са й навредили толкова много. Така тя се сдобива с мъдрост и осъзнава своята отговорност за всичко, което се е случило. А с МЪДРОСТТА идва ЛЮБОВТА. А с ЛЮБОВТА идва ДЕЙСТВИЕТО! Настъпва време, когато Уо е не само способна да търпи мъжете в живота си, но дори да създаде връзка с един от тях... успешна и любяща. Наистина удивително.

През 53-тата година на Уо Ангенон и Въреху са помолени да си тръгнат. Уо е достигнала до такава вибрация, че са й необходими съвършено нови водачи, които да й служат. Когато нейната група водачи се оттегля, за период от 90 дни Уо остава без подкрепа, но дори при този стрес, тя разбира какво става и спокойно се занимава с други човешки неща... и преминава през периода без затруднения. Ангенон и Въреху отново тържествуват. Вероятно мислите, че би трябвало да са нещастни, да тъгуват и скърбят за раздялата с толкова любим приятел... и то в момент, който са очаквали и планирали толкова дълго! Но Ангенон и Въреху знаят, че частите са в равновесие, а извисяването на един издига цялото... и си заминават доброволно и безропотно, изпълнени единствено с любящи мисли.

Тук оставяме Уо, защото нейното бъдеще все още не е реализирано... подобно на вашето.

Скъпи мои, всички от центъра навън отпразнуваха просветлението на Уо, защото то беше универсално събитие, известно на всички. Беше значимо, защото помогна на цялото. И онези в центъра на вашата галактика разбраха за него, и Арктурианците, Ащарците, Плеядианците разбраха за него, и всички ангели от Слънчевата група и Издигнатите Учители разбраха за него. Истината е, че никой от тях, взети заедно, не би могъл да направи онова, което постигна тя сама... да изрази намерение, докато е в урок, да поеме своята сила.

Така е.

Крион

10. Шестата Къща

Бонд — Fri, 03 Apr 2009 12:11:21 GMT

Пътуването до шестата къща мина почти без инциденти. Майк усещаше по-ясно от всякога, че го следят. Но вместо да се страхува, той просто беше нащрек. Долавяше отчетливо тъмната енергия на ТО, което го следваше по петите. Майкъл Томас за първи път усещаше енергията на това създание. Сякаш го бяха дарили с второ зрение - или шесто чувство? Сега той беше убеден, че тази енергия съществуваше! Какво означаваше това? Какво или кое беше това нещо? Какво искаше? Защо просто не му се покажеше? Защо непрестанно го следваше?

Майк си спомни бурята и как тъмната зеленикава фигура беше излязла от прикритието си и го беше нападнала, докато беше уязвим - и като че ли изчезна при падането на мълнията. Може би се страхуваше от него? В такъв случай Майк нямаше за какво да се тревожи и просто щеше да държи призрака на разстояние при пътуването си до последните две къщи.

Но той интуитивно усещаше, че все някога щеше да се срещне очи в очи със зловещото създание, което го следваше като сянка. Ред му беше намекнал за това, а и новото шесто чувство му нашепваше същото. Внимавай, Майк.', бяха думите, които той чуваше постоянно в главата си. Собственият му разум го предупреждаваше, нали? Майк започваше да си дава сметка, че гласовете на ангелите някак се сливаха с неговия собствен, напътствайки го в пътуването. Всичко това беше толкова ново!

Без да спира да върви, Майк на два пъти зърна нещото, когато се обръщаше назад. Засега беше зад него. Майк си помисли, че ако създанието бе хитро, щеше да го изпревари по пътя между шестата и седмата къща. Отваряй си очите на четири, изрече един интуитивен глас съвсем ясно в ума му. Майк извади картата, за да провери дали енергията на неясното привидение е отбелязана там. Но картата изглеждаше както обикновено, показвайки всички неща около червената точка "ти си тук" в периметър от двеста метра. Майк погледна към мястото, където беше забелязал движението и осъзна, че нещото се спотайваше непосредствено извън границите на картата. Запита се дали създанието знаеше, че картата може да го издаде, затова спазваше тази дистанция. Щеше да го има предвид. Тази информация му се стори ценна.

Майк откри бялата къща още в ранния следобед. Беше малка и непретенциозна; селска къща като останалите. Той се приближи и потърси табелката, която щеше да му подскаже естеството на уроците, които щеше да овладее тук. Любопитството му бързо беше задоволено, понеже на табелката пишеше "Къщата на любовта." Майк веднага се оживи. Какво ли го очакваше? Във всяка къща се беше чувствал обичан. Беше минал през Къщата на взаимоотношенията, но ето че тази къща беше посветена изцяло на любовта.

Майк сви от пътя и пое към вратата. Оттам не излезе ангел да го посрещне. Огледа се за мястото, където да остави обувките си, и го намери където трябваше. Майк се запита дали беше редно да изчака белия ангел, но реши, че не е необходимо. Събу си обувките, постави ги на определеното място, отвори вратата и влезе в къщата.

Посрещна го ухание на цветя! Майк помнеше това усещане. Намираше се в коридор, който водеше към обширно пространство на неопределена белота. Той пое полека по коридора, докато се озова в голяма, отворена бяла празнота. Спомнеше си това място. Тъкмо тук беше преживял първото си видение! Изведнъж големият бях ангел от видението застана пред него.

"Привет, Майкъл Томас на Чистото Намерение! Ето, че отново се срещнахме." Ангелът разцъфна в своята невероятна усмивка - а гласът му беше неописуем!

Майк много се зарадва да види това прекрасно създание. Той отново се удиви от ефирните му одежди. Ангелът сякаш се сливаше с обстановката. Интуитивно разбра, че Уайт, както щеше да го нарича, се различаваше от останалите. Той се носеше във въздуха! Другите ходеха. Изражението на Уайт излъчваше някак по-голяма божественост - ако това бе възможно. Другите ангели по пътя бяха станали негови приятели, негово семейство. Този приличаше повече на духовник. Уайт сияеше! Майк усети, че Уайт не биваше да бъде докосван и притежаваше по-голяма енергия. Новите му интуитивни способности му вършеха добра работа.

"Този път имаш лице." Майкъл намигна на Уайт. Помнеше, че при тяхната първа среща белият ангел беше обвит в мъгла.

"Да, имам, и ти го виждаш благодарение на пътя, който извървя. Ти се справи много добре, Майкъл. Никой човек, минавал през тази земя, не е постигал толкова висока вибрация като твоята. В името ти вече има цветове, които оповестяват това - цветове, които ще останат завинаги, независимо от успеха ти тук, независимо дали ще продължиш към следващата къща."

Ето, пак същото. Дали беше предупреждение, че нямаше да се справи? Съмнение? Ред го беше оставил със същото впечатление - че може би щеше да се провали в последния етап на това свещено пътуване. Каква беше тази предстояща трудност?

"Това е къщата, в която твоята решимост да продължиш ще бъде подложена на изпитание", каза Уайт, отново разчитайки енергията на Майк. "Не всичко е такова каквото изглежда. Използвай тази фраза като пътеводна светлина и ще преодолееш онова, което те очаква."

Майк си спомни, че стои пред ангела, който първи изрече тези думи, които се оказаха изключително верни! Явно го предупреждаваха да не прави прибързани заключения. Трябваше да се вслуша в тях и те щяха да му помогнат. Майк искаше да научи повече за Уайт.

"Уайт, виждаш ми се различен?"

"Да, Майкъл. A3 СЪМ. Това е къщата на любовта. Тя предшества най-чистата къща, в която можеш да влезеш. Тя не е къща на уроците, каквито бяха предишните. Това е къщата източник. Центърът."

"Но тя е номер шест от общо седем в последователността на къщите!", възкликна Майк.

"Пак ти казвам, не всичко е такова каквото изглежда." Ангелът се усмихна. "Повярвай ми, това е центърът. Последователността на къщите съществува единствено заради твоя урок, Майкъл. Разположението, което виждаш, е чисто човешка особеност."

На Майк веднага му се прииска да научи повече за тази къща.

"Какво ще се случи тук?"

"Откровение..."

Ангелът се плъзна и се доближи до Майк. Колко прекрасно беше лицето му! Ако любовта имаше лице, това беше то. Красиво, изумително и умиротворено. Уайт продължи с обяснението си.

"Пътуване в избора. Преразглеждане на всичко, което съществува. Поредната вибрационна промяна, ако искаш."

"Кой си ти всъщност?", попита го Майкъл. "Ти не си просто белият ангел в шестата къща. Знам това."

"A3 СЪМ познат на всички, Майкъл Томас и ПОНЕЖЕ A3 СЪМ познат на всички, затова съществувам." Уайт му беше отговорил по същия начин и първия път, когато му зададе въпроса. Майк не виждаше смисъла.

"Не разбирам отговора ти, Уайт, но несъмнено някой ден ще го проумея. От всички ангели, които съм срещал досега, ти си най-величественият." Майк говореше искрено, защото започваше да разбира, че стоеше пред създание с огромна духовна значимост и могъща енергия.

"Може и така да е, Майкъл Томас, но има един, който е по-величествен от всички нас." Уайт притихна, докато Майк умуваше над чутото. После се обърна и се понесе напред, махвайки на Майкъл да го последва. Преминаха през неопределен и почти неясен лабиринт от псевдокоридори. Майк не можеше да различи очертанията на това място! Стаите и коридорите, ако изобщо ги имаше, можеха да са с всякаква форма.

"Какво му става на зрението ми, Уайт? Виждам всичко размазано."

"Повечето неща тук са от по-висше измерение, Майкъл Томас, и умът ти не можеше да ги осмисли в момента. Затова не те посрещнах на вратата. Трудно ми е да излизам навън, понеже физиката там няма да приеме моето измерение." Майк разбра, че се намираше в сфера на знанието, която все още не можеше да възприеме, но не се и опитваше. Уайт го отведе до позната наглед врата, която се виждаше съвсем лесно, и му заговори.

"Твоята стая и трапезария са в твоето измерение. Трябва да влезеш сам. Аз ще те чакам тук на сутринта след закуска." Уайт беше много грациозен. Той се усмихна сърдечно на Майк и го накара да се почувства много добре. В гласа му имаше нещо, което те караше да искаш да го слушаш безспир. Гласът на Уайт беше прекрасен! Майк си спомни как беше реагирал на смеха му първи път, когато го чу. Прииска му се да не се разделя с белия ангел.

"Налага ли се да си отидеш?"

"Да, но само засега. На сутринта ще дойда отново."

"Ще ми липсваш." На Майк му се стори, че се сбогуваше с отдавна изгубен роднина. Действително не искаше да се раздели с ангела. Беше увлечен от енергията, която споделяха! Майк отбеляза, че това беше необичайно. Описа усещането си с няколко думи и формулира въпрос. Уайт беше готов с отговора.

"Уайт, какво усещам? Можеш ли да ми обясниш по разбираем за мен начин?"

"Не." Уайт беше честен и му се усмихна. "Но все пак ще ти обясня." Величественият ангел беше готов да разговаря за всичко, дори да беше непонятно за нивото на Майк. Той продължи.

"Аз представлявам източника за цялата материя, Съществувам, за да съществувам, и съм причината да съществува Вселената. Живея в най-висшите научни парадокси, които можещ да си представиш, но съм отговорен за емоциите на всяко едно човешко сърце. Освен това съм най-малката физична частица и най-голямата част от Вселената. Представлявам цялата светлина. Аз съм пространството между атомното ядро и трептенето на електрона. Аз съм най-изобилната сила във Вселената и най-мощният източник на енергия. Спадам към най-отдалечената, но най-могъща сила във Вселената. Аз съм пясъкът в пясъчния часовник на времето, но съм и центърът, където времето не съществува. Аз съм градивната сила, която позволява на физиката да откликва на съзнанието; затова аз съм чудо. A3 СЪМ любовта."

Майк не разбра нито дума, но въпреки това изпита благоговение пред посланието. Уайт излъчваше святост и неприкосновеност. Майк стоеше пред част от Бог, която беше свята и благословена. Този път гледаше не учител, а личност - знаменитост - с глас, какъвто никога не бе чувал. Помнеше това чувство от своята първа среща с Уайт.

"Благодаря ти, Уайт", каза признателно Майк. "Благодаря ти."

Уайт изгледа продължително Майкъл Томас, преди да заговори отново. Коприненият му глас се вля в ушите му както утринната роса се плъзга по влажните листенца на цветето.

"Няма да останеш тук дълго, Майкъл Томас. Утре ще ти обясня четирите свойства на любовта, после съм ти подготвил една среща." Само по погледа на Уайт Майк разбра, че му предстоеше нещо значимо. Той почувства любовта и състраданието на ангела.

Уайт излезе, оставяйки го да копнее за още: още от този прекрасен глас, още информация, още покой! Точно така! Присъствието на Уайт излъчваше покой, но дори когато го нямаше, покоят оставаше. Какво чувство!

Майк беше забравил за глада, докато не долови аромата на храната в съседната стая. Вече знаеше реда и бързо разтовари вещите си в гардероба, изми се и се приготви за вечеря и ранно лягане.

След като се нахрани, Майк спа по-добре от всякога. Преживяванията в предишните къщи не можеха да се сравняват с духа на тази. Усещането за покой беше толкова плътно, че той долавяше вкуса и уханието му. Ведрината беше удивителна, предразполагаща към пълна и дълбока почивка.

Когато отвратителното, зло същества с пламтящи червени очи се натъкна на бялата къща, ТО не се прислони зад някое дърво или камък. Майкъл вече беше влязъл в къщата и ТО знаеше, че може най-спокойно да премине незабелязано. ТО продължи с мрачната целеустременост, която го водеше. В продължение на един час ТО напредна по пътя в посока към следващата къща и откри идеалното място за засада. Огледа терена и обмисли всички стратегии за бягство, до които Майкъл Томас би могъл да прибегне. ТО се спотаи и зачака, премисляйки тактиката си. Измамата беше безгрешна, реши ТО. Майкъл нямаше шанс. Щеше да е свалил гарда си.

Ако вие бяхте пътник по този друм в здрача на отиващия си ден и минехте оттам, щяхте да видите самотен мъж, седнал под едно дърво, повтарящ едни и същи думи отново и отново - сякаш упражняваше някаква реч. Ако се приближахте до тази привидно безобидна душа, щяхте да съзрете чертите на един честен фермер и щяхте да чуете гласа на един любящ баща - бащата на Майкъл Томас.

Майк се събуди рано и се приготви. Покоите му приличаха на помещенията в предишните къщи, само дето бяха съвсем бели. Той винаги беше смятал чисто бялото обзавеждане за женски декор, но това тук го накара да промени мнението си. На този място белотата излъчваше усещане за покой и ведрост. Майк намери белите дрехи, които да облече, заедно с бели чехли, ако пожелаеше да ги обуе.

Нахрани се - и то с какви ястия! Не стига че бяха вкусни, ами и изглеждаха като за кулинарно изложение. Той седеше на маса с бяла покривка и бял порцелан; чашите за кафе, сок и дори приборите бяха ослепително бели. Цветовете на храната контрастираха силно с белотата и създаваха впечатление за нарисуван натюрморт. Майк дъвчеше бавно, наслаждавайки се на елегантността на новата обстановка. Всичкото това бяло го караше да се чувства като в палат - сякаш гостуваше на някоя кралска особа.

Когато привърши със закуската, Майк пое дълбоко дъх. Знаеше с непоколебима увереност, че величественият бял ангел го очакваше пред вратата. Какво ще се случи тук? Щом любовта беше най-великата сила във Вселената и Майк беше повишил вибрацията си, доближавайки я до нея, какво ли изкушение му предстоеше, което щеше да се опита да го отклони от пътя му?

Майк отвори вратата и излезе в мъгливия коридор на бялата къща. Не грешеше. Белият ангел го чакаше на същото място, където Майк го беше оставил снощи.

"Добре утро, Майкъл Томас", каза ведрото създание. Майк моментално почувства величието на енергията, която излъчваше Уайт.

"Добро утро, Уайт."

"Готов ли си да продължиш напред?"

"Да." Майк харесваше атмосферата тук, но малко се притесняваше. Уайт го въведе в стая, където имаше места за сядане. Двамата се разположиха. Тук нямаше учебни помагала, екрани и графики, само бяла стая със стол, на който Майк вече седеше. Ангелът се настани пред него и заговори.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, тук съм, за да ти представя четирите отличителни белега на любовта. Когато чистата Божия любов проникне в твоето същество, всяка една твоя клетка ще започне да вибрира в хармония. Ще виждаш нещата по друг начин. Ще се отнасяш към околните по друг начин. Ще притежаваш непоклатимо точна преценка. Това е същността на цялото сътворение, но странно, във вашия език има само една дума за това изключително свойство." Ангелът се усмихна. "Искам да ти го покажа на практика. Ела с мен, моля."

Последвалото свари Майк неподготвен. Мислеше си, че в първите шест къщи е преживял и видял всичко, но ето че ангелът го поведе на пътешествие! Както седеше, Майк се озова в някаква реалност между измеренията. Двамата с Уайт изглеждаха реални, но всичко останало заприлича на сън. Усещаше, че се движи, но не му се зави свят. Бялата неопределена стая се превърна в мозайка от цветове и звуци, която непрестанно се променяше пред очите му. Отведоха го някъде другаде и макар да се изненада, Майк не се изплаши. Всичко беше толкова прекрасно!

Не след дълго двамата с Уайт най-сетне "пристигнаха" на определената от ангела дестинация. Измерението постепенно изкристализира и пътешествениците се озоваха в някаква болница. Майк се сепна. Смяташе, че Уайт щеше да го заведе в някакво райско място, за да се възхити на божествената любов. Вместо това се намираше в най-обикновена болнична стая, в която лежеше пациент. По тялото му бяха закрепени разни тръбички и Майк бързо разпозна интензивното отделение.

Беше толкова истинско! Чуваше всичко, което се случваше, и усещаше миризмата на болничния дезинфектант. След дългото пребиваване на духовния път в свещената земя, звуците и миризмите отвратиха сетивата му и Майк потръпна. Беше едновременно различно и познато. Двамата пътешественици застанаха така, че да могат да наблюдават всичко, което ставаше в стаята. Без да се движат, те отлетяха в единия ъгъл. Цареше покой и Майк притихна. Чуваше се само писукането, съскането и щракането на болничната апаратура. Майк се огледа. Болният човек беше в напреднала възраст. Изглеждаше посивял, много стар и много болен. Очите му бяха затворени.

"Какво му е?", попита тихо Майк, като че ли пациентът можеше да го чуе.

"Умира", отвърна белият ангел. Майк понечи да зададе друг въпрос, но в този момент в стаята влезе жена към четирийсетте. Застана до вратата, гледайки умиращия. Майк осъзна, че тя беше някак специална. Интуицията му оставаше нащрек, дори в това привидно видение.

"Коя е тя?", попита той.

"Дъщерята на умиращия човек", заяви Уайт. "За нея историята, която наблюдаваш, е съвсем реална." Майк се замисли, а ангелът продължи да говори. "Казва се Мери и има всички основания да презира този мъж."

"Че защо ще мрази баща си?"

"Защото блудствал с нея, когато е била малка", обясни Уайт. "Насилието я е белязало емоционално и физически. Съсипало е целия й живот." Ангелът замълча и двамата проследиха как Мери се доближи до болничното легло. Ангелът продължи: "Майка й така и не разбрала, тъй като Мери се страхувала да й каже. Това се отразило на връзката им като майка и дъщеря и Мери напуснала рано родния дом, за да се отърве от похотливия си баща. Майка й смятала, че дъщеря й избягала от нея, затова двете не могли да създадат зряла, приятелска близост. Мери никога не й признала истината и жената умряла с убеждението, че дъщеря й не я обичала."

"Това е ужасно." Майк беше искрено потресем Усещаше несправедливостта на ситуацията и съжаляваше Мери от все сърце. Ангелът го погледна лукаво.

"Те са семейство, Майкъл. Нали не си забравил уроците от Червената къща толкова скоро?" Майк се засрами. Не, не ги беше забравил, но за първи път се опитваше да свърже наученото за собственото си духовно семейство с друго човешко същество. Осъзна, че Уайт беше наясно с факта, че бащата и дъщерята си имаха кармичен договор, също като и той с членовете на собственото му духовно семейство.

"После става още по-лошо", продължи Уайт. "Когато Мери се опитала да създаде нормална връзка и да си намери съпруг, преживяванията от детството винаги проваляли нещата. Тя така и не успяла да се омъжи и да има деца."

Майк въздъхна и заговори.

"Ама че договор са сключили." Беше покъртен от тежката орис на Мери. Ангелът го погледна с възхищение. Не каза нищо. По този начин Уайт му правеше комплимент за наученото дотук.

"Разбираш ли, Майкъл Томас, че случилото се между Мери и нейния баща е било договор, продиктуван от невероятна любов?"

"Разбирам, Уайт. Но тъй като съм човек, тази концепция продължава да ме озадачава."

"Това се дължи на дуализма, Майкъл", заяви Уайт. "Може би никога няма да приемеш напълно някои от тези неща докато си в човешки облик и това е съвсем нормално." Майк продължи да следи положението в болничната стая. Мери наблюдаваше тихо баща си, вероятно очаквайки неговото събуждане. Тя постави част от нещата си върху нощното шкафче.

"Сигурно много го мрази", прошепна тъжно Майк.

"Не, Майк. Обича го и то много." Майк се слиса от тези думи.

"След всичко, което е направил?", попита той. Уайт се извърна и го погледна право в очите.

"Двамата с Мери имате нещо общо, Майкъл Томас - и нещо различно." Ангелът замълча и го погледна настойчиво в очакване на реакция. Майк замълча. "За разлика от теб, тя е на Земята сега, но също като теб тя е напълно наясно с информацията, която ти получи в първите шест къщи." Майк се сащиса! Той смяташе, че неговото духовно обучение е нещо, което можеше да се постигне единствено чрез пътуване като неговото. Не знаеше какво да каже. Как беше възможно? Ангелът видя терзанията и объркването му, затова продължи.

"Мери осъществи своите вибрационни промени сама, Майкъл, което й отне почти девет години от живота й. Ти постигна твоите само за няколко седмици! Ти наистина си специален. Но информацията, която ти прозря в първите пет къщи, плюс информацията, която намери в последните две, съществува на Земята от незапомнени времена. За да се сдобие с нея, човек просто трябва да осъзнае дуализма си и да изрази намерението да открие истината за своето съществуване. Много се е писало за начина, по който стават нещата, и съществуват много учители, които могат да ти помогнат да постигнеш разбиране."

Майк притихна. Това беше нещо ново и той трябваше да го попие полека, за да проумее значението му. Започваше да се притеснява. Дали беше допуснал грешка в първото видение, молейки Уайт да му позволи да напусне Земята и да се върне у Дома? Сега осъзнаваше, че дори да бе останал на Земята, пак можеше да научи тези неща.

"Уайт, защо са й трябвали девет години?"

"Защото е напредвала с нейното си темпо, Майкъл, което е достойно за уважение. За разлика от теб, тя не е имала шанса да срещне ангели, които да й обясняват и да я обучават. За разлика от теб, тя не е имала честта да се срещне със семейството си лице в лице. За разлика от теб, тя не знае ангелските имена на близките си. Отнело й е толкова време, понеже тя все още съществува във вибрацията на трите измерения и живее в по-ниска енергия. Затова нейният дуализъм е по-силен, а осъзнаването и просветлението й са продължили по-дълго."

Майк седна и погледна Мери. Ето я, вибрираща на много високо ниво, но външно толкова малка и крехка.

"Не се подвеждай по външността й, Майкъл. Не всичко е такова каквото изглежда." Белият ангел отново беше разчел енергията му. "Тя е воин на светлината. Убила е великана и е много силна!"

Майк вече наистина започваше да се притеснява. Какво точно означаваше това? Понечи да попита, когато Уайт заговори отново.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, тук сме, за да видим как тази привидно незначителна жена ще ти предаде урока за четирите свойства на любовта." Майк притихна. Интуитивно усещаше, че имаше още много за учене. Тъкмо когато смяташе, че наближаваше Дома, нещата постепенно се усложняваха. Ангелът продължи: "Обърни внимание, понеже тя носи в себе си същата сила като мен. Тя разбира любовта, Майкъл, и затова част от мен живее в нея. Няма по-могъща сила от тази. Освен това тя е приела златния."

Майк разбираше, че сега не му беше времето да задава въпроси. Затова замълча, а Уайт се впусна в обяснение на случващото се.

"Майкъл Томас, първото свойство на Любовта е следното: ЛЮБОВТА Е КРОТКА. Забележи, че тя не влезе в стаята с фанфари. Лошият й баща е тежко болен. Той е слаб и не може да се защитава. Това можеше да е идеалното отмъщение. Мери можеше да влети с гръм и трясък, да се разкрещи и да го накара да се страхува от нея. Той знае какво е направил, Майкъл, срамува се и се чувства виновен. То е белязало и неговия живот, който също не е бил щастлив. Той не притежава нейното духовно знание. Не притежава нейната нова сила. Наблюдавай нейната кротост, Майкъл Томас."

Майк и Уайт видяха как Мери приглади завивките на баща си. Тя седна до изнемощелия мъж и положи глава на гърдите му. Майк усещаше чувствата й! По някакъв начин Уайт позволяваше това да се случи. Умът и поведението й излъчваха ведрина и спокойствие. Сърцето й не таеше желание за възмездие. Тя беше простила на баща си толкова безрезервно, че в ума и сърцето й нямаше нито самосъжаление, нито гняв. Каква жена! Майк почувства състрадание към мъжа, който беше изпълнил своя договор толкова съвестно и беше белязал живота й толкова драматично и силно.

Мина доста време, но накрая бащата отвори очи и установи присъствието й. Мери се изправи, когато той се събуди. Очите му се отвориха широко и разкриха изненадата и страха му. Ето я собствената му дъщеря! Какво правеше тук? Не я беше виждал от дълги години! Дали щеше да му се развика, или нещо по-лошо? Реакцията му не закъсня. Апаратурата, която отчиташе телесните му показатели като че ли оживя. Писукането, съскането и щракането забърза темпо.

"Гледай, Майкъл", изрече Уайт със своя прекрасен мелодичен глас. "Това е вторият отличителен белег на чистата любов. ЛЮБОВТА НЯМА ДНЕВЕН РЕД. В момента тя може да поиска всичко от своя слаб и виновен баща. Той е богат човек. Тя можеше да поиска охолство, парично обезщетение за стореното от него или просто да го принуди да й поиска прошка за миналите си прегрешения. Можеше да го заплаши с отмъщение или материално съсипване - или и с двете. Виж я, Майкъл."

Мери положи ръка върху главата на баща си и прошепва нещо в ухото му. Жуженето на медицинската апаратура моментално притихна. Старецът въздъхна и Майк видя как очите му се напълниха със сълзи.

"Какво каза тя, Уайт?" Майк не чуваше шепота на Мери.

"Каза: Обичам те, татко и ти прощавам за всичко", отвърна ангелът. Майк беше впечатлен от драмата, която се разиграваше пред очите му. Питаше се дали той би имал силата и мъдростта да направи същото, ако беше в нейното положение. Изпитваше дълбоко възхищение към Мери. "Нищо ли не поиска от него?" "Не, Майкъл. Стига й просто да БЪДЕ." Майк отново се потопи в чувствата на Мери. По отношение на кармата между бащата и дъщерята всичко беше приключено и завършено. Тя беше чиста и по някакъв начин го даряваше със същата чистота и финал на един значим компонент от живота им заедно. Мери току-що беше обезоръжила нещо, което в продължение на 35 години го беше разяждало със скръб и вина! Това беше изписано на лицето му. Вместо да поиска нещо в отплата, тя му направи подарък. По бузите на стареца се стичаха сълзи. Мери отново седна на болничното легло и прегърна този прекрасен човек, който беше неин баща, и отново положи глава на гърдите му. Без никакви думи. Те просто не бяха необходими.

"Майкъл Томас, третият отличителен белег на любовта е: ЛЮБОВТА НЕ СЕ НАДУВА. След като се увери в духовната си зрелост, тя замълча. В момента той й е много задължен за това божествено помирение, но тя си мълчи. Можеше да се възгордее от силата и способността си да му прости, но тя остана кротка. Има пълното право да се бие в гърдите за деветте години, които са й били необходими, докато стигне дотук - но тя замълча."

Майк се възхищаваше от тази жена. Тя действително беше воин на светлината и разбираше нещата, които Майк тепърва учеше. Представете си само! Да живееш на Земята с подобно знание! Какъв ли умиротворен и пълноценен живот водеше тази жена. Майк беше потънал в мислите си, завладян от сцената, която се разиграваше пред очите му.

Бащата нямаше какво да каже. Беше му простено за всичко и цялото му същество беше обзето от свобода и спокойствие. Мери не беше направила нищо духовно за своя баща; на практика тя беше усъвършенствала само себе си - но това се отразяваше и на него. Това също не беше за пренебрегване. Майк разбираше, че това, което вижда, беше много значимо.

Земята се променя

Бонд — Thu, 02 Apr 2009 15:49:41 GMT

"Вашият сигнал за събуждане"

Ченълинг от 10 февруари

Дел Мар, Калифорния

Група на Светлината на Крион

Поздравления! Аз съм Крион от магнитната служба. Поздравления, Просветлени същества. Поздравления, съмняващи се. Знам кои сте вие, но всички сте еднакво обичани. Нека отделим само минута за настройването на стаята към енергията на любовта, която трябва да бъде предадена тази вечер посредством третия език и ще придружава цялата информация, която ще получите на вашия език.

За всеки един от вас в тази стая има поне по двама други с него. Те ви държат за ръка и ви обичат и ви гледат, и ви молят да изразите намерение да продължите напред в живота си. Почувствайте родителската грижа на Духа и на вашия Висш Аз, докато приемате информацията тази вечер. Почувствайте, че не сте сами. Дори да се затворите в някой килер, пак няма да сте сами.

Повтарящата се тема на Крион в Духа, скъпи мои, в тази нова енергия е, че вие сте Воините на Светлината. Вие сте онези, на които служим с любов. Ние сме тук заради онова, което направихте вие. Ние сме на служба при вас. Ние ви обичаме.

Предстои една добра новина. Тази вечер искаме да ви кажем (както на тези от вас в стаята, така и на онези от вас, които четат или слушат тези думи), че вие ще наброите хиляди; защото това, което се представя тази вечер, е нова информация и вие си я заслужихте. Информация, която ще бъде осмивана от някои представители на собствената ви вяра, но някой ден присмехулниците може да дойдат при вас, треперещи от страх, и да поискат да научат онова, което знаете вие за ставащото наоколо. Обърнете внимание, защото е възможно да сте в състояние да им помогнете.

Ченълингът тази вечер ще бъде отговор на въпроса, отправен към Крион малко след Новолунието на миналия месец. Въпросът беше добър, но разкрива как разсъждавате като човеци.

Въпросът е следният: "Крион, няколко дни след вечерта, когато седяхме пред теб в ченълинг, пред Духа, Земята се разтърси яростно не много далеч от същото това място. Имаше загуби на човешки живот; имаше повредено имущество; имаше голям страх. Защо не ни каза? Казваш, че ни обичаш така, както ни обича Духът. Казваш, че сме частици от Бог, но не каза нищо за земетресението. Как е възможно да седиш пред нас," продължава въпросът, "и да мълчиш за нещо толкова важно в живота ни?"

Скъпи мои, Крион и Духът, и посланията от Великия Централен Източник не разговарят с групи. Духът говори на индивидите и на сърцата. А отговорите тази вечер на зададения въпрос ще говорят на индивидите и на сърцата, така че да не се страхувате от нещата, които се случват. Ще имате пълното разбиране, че с промените на Земята ще получите промени в силата, че те са пропорционални, движат се заедно. Дава се едно, за да може да стане друго. Не бива да изпитвате страх от тези неща, а ще бъдете спокойни за тях, защото ще разбирате онова, което става.

Нека Крион тази вечер да ви разкаже за земетресенията... за метеорологичните промени, малко за селскостопанските промени и за магмата на Земята. Това, за което говорим сега, докато Духът разговаря със сърцето ви, не го казваме, за да породим страх, а за да ви съобщим добри новини! Когато приключим, ще разберете добрите новини.

Вашата Земя се променя. Тъкмо затова съм тук, защото бях повикан буквално от вас самите, в новата енергия, да осъществя тези промени. Земята се подготвя за Статута на завършено обучение, скъпи мои; за Любовта и Изобилието, за Мира, за вратата към другото измерение. И всичко това ще се случи, съсредоточено около следващите осем години. Неща, които е било невъзможно да се случат за 100 или 200 години, ще се случат сега.

Миналото новолуние седяхме пред вас и ви разказвахме за ускоряването на новата енергия. И ето ни пак тук с новината, че процесът е започнал. Онези от вас, които са наясно как се получават земетресенията, ще проумеят как са свързани те с двигателя на магнитното поле, защото магнитното поле се генерира от поляритета на двигателя между земното ядро и Слънцето. И когато Крион започне да настройва магнитните мрежи, ще се случат и други неща. Това не може да е изненада за никой от вас.

Казвали сме ви, дори в ченълинга отпреди година и половина, перифразирано: "Че ако не искаш да се намокриш, не бива да живееш на брега на реката." Вие сте избрали да живеете на места, където се намират известни дефекти на Земята. Говоря на присъстващите в тази стая. Ако това поражда страх, тогава трябва да ги напуснете. Буквално, съветът на Духа отпреди една година беше да се преместите на по-хладно място. Това не е зашифровано послание. Точно е. Ако се страхувате от района си, трябва да го напуснете. Защото, скъпи мои, земните пластове ще продължат да се разместват и то още повече! Освен това Земята ще се раздвижи в райони, където никога не сте предполагали, че това е възможно. Онези, които смятат, че живеят в пълна безопасност в средата на вашия континент Америка, там, където се отглежда пшеницата, Земята ще се раздвижи и там. Хората във вашата пустинна област поглеждат към вас по крайбрежието и казват: "Не искам да живея там; Земята не е стабилна." Тяхната също ще се раздвижи под краката им! От територията е. Вижте, Земята е в процес на изграждане!

Сега ще говоря за времето. Учените, които се занимават с метеорология, ще ви кажат, че през последния месец са се случили удивителни съвпадения, пораждайки голямо застудяване, което е крайно необичайно. Те вземат под внимание нещата, които очакваха от въздушния поток, от облачната покривка, и казват, че "съвпаденията" са се подредили с невероятна точност, за да предизвикат едно много необичайно събитие... почти арктическо време. Да видим какво ще кажат те за "нещата", когато удивителните съвпадения се повторят, потретят и така нататък. Ще трябва да измислят друга история. Ще видим какво ще направят. Да, вашето време ще продължи да се променя. Подгответе се.

Имаме един съвет към онези, които обработват земеделските райони. Скъпи мои, запомнете: вие сте отговорни за изхранването на населението на вашия континент. Това никога няма да се промени, защото така трябва да бъде. Но ще има райони, където по-рано сте отглеждали зърно, и то вече няма да расте там. А вие няма да знаете защо. Ще има други райони, които никога не са били подходящи за отглеждането на каквото и да било, и те ще станат плодородни. Духът отдава почит на онези, които се занимават с отглеждането на храната на вашия континент, за онова, което са започнали. Онези, които продължават да намират начини за съхраняване на Земята, да контролират природосъобразно вредителите, които иначе биха унищожили реколтата, ще получат двойно и тройно изобилие. С други думи, онези, които са се научили да използват природните ресурси на Земята, за да постигнат това, ще бъдат възнаградени.

Сега да поговорим за магмата, вътрешната течност на Земята, защото ще виждате все повече от нея. Съвсем разумно е, дори да не сте учен, да знаете следното: щом магнитната мрежа се променя и Земята се размества и нагъва, щом времето се променя, ще има промени и в ядрото. В резултат на това ще изригват вулкани; в океана ще се появят нови острови; възможно е сега да се активизират доскоро спящи вулкани, а възвишения, които винаги сте смятали просто за планински върхове, да се превърнат в кипящи вулкани.

Не казваме тези неща, за да пораждаме страх, защото човешката наука ще прогнозира много от тези събития и вие ще можете да се преместите навреме. Така че те няма да предизвикат страх. Страх ще изпитват само онези, които нямат представа какво става и възприемат тези неща като негативни. Кармичен атрибут на планетата на този етап е да се генерира подобен страх. В този момент намерението на Духа е да създаде мир в сърцата ви чрез познание за онова, което се случва. Вижте, пак повтарям, Земята е в процес на изграждане.

Това е равнозначно на човешката ситуация, при която преустройвате дома около себе си. Отделяте една или две стаи, в които да живеете по време на ремонта. Знаете какво ще бъде, че ще има шумове, тропане, разтърсване, дразнители и неудобства, докато не приключи. И едва го понасяте. Но когато ремонтът свърши и вие влизате в помещенията, о, мирише на чисто, енергията е нова, носи се усещане за изобилие, за обновление. Същото ще се случва, скъпи мои, на вашата планета през следващите осем години. Това е причината Крион да е тук: да ви посети, да направи подобренията и да ви предаде информацията за вашата нова сила.

Вие не сте жертви на тези промени. Пак ще го повторя. Ролята на жертвата не е част от живота ви. Има хора, дори в тази стая, които смятат, че животът им е преобърнат с краката нагоре, че те са жертви на вълните на планетата. Те не разбират своята нова сила. Тя стои пред тях, отделена със съвсем тънка хартиена преграда, с цялата уместна любов, очакваща да се отдаде. Необходимо е единствено намерение. Повтарящата се тема на Крион е да ви помоли да изкажете намерение към Духа. Вземете силата си! Заявете, че имате духовни водачи, и ги признайте. Помолете Духа за съ-творяване на онова, което ви е необходимо. А част от необходимото е умението да искате и да се свържете с вашия Висш Аз, за да бъдете на правилното място и в точното време. Това е решаващо! Защото Духът никога няма да застане пред вас и да ви каже да се обърнете наляво или да се обърнете надясно. Това зависи от вас. Това е вашата нова сила - да знаете, а не ние да ви казваме.

Следващата информация притежава потенциала да породи голям страх. В този момент ви молим наистина да почувствате Любовта на Духа. Тази информация трябва да се приеме цялостно и да се изслуша внимателно... защото е удивително добра новина.

Нека ви разкажа за едно планирано събитие. Нека ви разкажа за едно астрономическо събитие. Нека ви разкажа за един тъмен, застрашителен скален къс в космоса, които някои наричат астероид, други наричат метеор (разликата се състои в нрава на огъня). Скалният къс, с диаметър приблизително един километър, си има име; име, известно на всички универсални същества. Известен е като "скалата на смъртта". Произнася се Мирва. Това черно нещо е определено да падне върху един континент на Земята през следващите осем години. Според сценария то трябва да предизвика гигантски облак от прах и същевременно да унищожи земята наоколо. Събитието, известно като Мирва, трябваше да сложи край на вашата планета. И имаше причини това да се случи. Облакът прах щеше да предизвика ефекта на глобалното затопляне. Ледът на полюсите щеше да започне да се топи. Повишеното налягане на водите, които щяха да залеят големи площи от Земята, щяха да повишат водните нива на океаните и да предизвикат завъртане на оста на планетата, която щеше да се обърне. Излишно е да казвам, че всички вие щяхте да загинете. Мирва наближаваше.

По-рано съм ви споменавал кога пристигнах за пръв път, че Крион е пристигнал през 1989 година и имаше три години подготовка, преди да можем да започнем да ви предаваме послания през 1992 г. Освен това канализирахме информацията, че поддържащата група на Крион се намира в орбитата на Юпитер (дъгата на орбитата на Юпитер около Слънцето). А-ха, скъпи мои, има голяма шега и ирония в онова, което ще ви кажа сега. Учени, слушайте внимателно: вие познавате математическото съотношение и връзка на орбитата на Юпитер (около вашето Слънце) към пътя на астероидите в елипсата около вашето Слънце. Следователно знаете защо сме избрали Юпитер. Вероятно дори присъстващите в тази стая вече се досещат.

Нашата задача през трите години, докато бяхме тук във вашата слънчева система, преди да започнем да ви предаваме информация, бе да неутрализираме изцяло и напълно Мирва. А сега седя пред вас... и се радвам на факта, че Мирва, "смъртоносната скала" с диаметър 1 километър, вече е на парчета. В това няма нищо тайнствено; има данни и прецедент на онова, което се случи с Мирва, защото вашите учени са го наблюдавали и преди по пътя на други астероиди. Вижте, това беше великолепно подреждане на множество съвпадения. (Крион се смее.) Ще трябва да попитате вашите метеоролози какво се е случило; изглежда, че те разбират от съвпадения. Нямаше нищо, което бихте могли да наречете мистично. Когато пристигнахме, ние задействахме самите неща, които знаехме, че трябваше да се случат. Вие си го заслужихте! Заслужихте си това.

Мирва вече не съществува. И така, въпреки че скалните късове все още са на път да пресекат вашата планета през следващите 8 години, те са по-малко на брой, а курсът им беше променен. В зависимост от нивото на енергията на тази планета в този момент те може изобщо да я пропуснат. Ако някой от тях падне, ще порази само място с диаметър стотина метра. Нещо, което ще предизвика страх, но не и планетарен катаклизъм.

Това е информацията, която искаме да ви дадем, подробностите. Вашите учени ще разберат. Те ще ви дадат обясненията. Няма да бъдат тайнствени или мистични; ще бъдат математически точни. Така обича да работи Духът.

Скъпи мои, виждате ли колко сте важни? Осъзнавате ли какво сте постигнали? Цялата тази работа в отговор на изпитването на Земята през 1987 г., когато през осмия месец бяхте попитани и измерени: "Готови ли сте?" И за огромна изненада на Духа отговорът беше: "Да!" Вибрацията на планетата се беше повишила до точка, при която знаехме, че сте променили целия поляритет на Духа!

Така, Мирва вече я няма. А събитието, което наричахме Мирва, няма да се състои. Нека сега да обсъдим как се отразява това върху картата на индианците Хопи и да изясним какво се е случило с по-новата карта, създадена от вашия философ Нострадамус. Вече ви казахме, че картата Хопи е точна. Запомнете това, скъпи мои: казахме ви още, че всички пророчества са 100 процента точни за момента на тяхното предаване... защото те представляват енергийното ниво на онова, което се очаква в онзи момент.

Картата Хопи е удивителна. Там се съдържа информация, която е изумителна за вас. Но не е информацията, която вие смятате, че е. Защото онази част от нея, която беше канализирана, относно водата, която залива земята ви, се съобразява с Мирва. А аз ви казвам, че Мирва вече я няма. Следователно новините са още по-добри от тези, които показва картата Хопи, и вие можете да игнорирате повечето очертания на водата. Още по въпроса само след миг.

Сигурно се питате как е възможно един стар канал да има по-добра информация от един по-нов медиум? Защото Нострадамус живя едва преди 400 години и също канализира Мирва. И ви каза, че очертанията на нашия континент ще се покрият с вода поради същите причини, които посочих тази вечер, когато ви разказах какво трябваше да се случи. Но вижте, през последните 500 години от земното ви съществуване вашето съзнание се гмурна надолу. Вие използвахте дадената ви технология за отрицателни, вместо за положителни цели, за вреда, вместо за полза. Затова Духът очакваше, че Земята ще бъде унищожена, че експериментът ще приключи и поляритетът ще се промени значително от досегашния.

Такава беше епохата на Нострадамус. И когато той канализира онова (Мирва), той знаеше какво щеше да се случи през следващите няколко века. И в тази информация той представи енергията (на своето време). Можете да я отхвърлите; тя не е точна. Защото вие променихте нещата; дори през последните 50 години от съществуването си тук, на тази планета. Затова картата Хопи повишава възможността си да бъде по-точна от тази на Нострадамус.

Но онези места на картата Хопи, които са наистина изумителни, са точните местонахождения на петте портала на вашия континент, които ще стават точки за общуване с другите измерения. Тези портали са изцяло и напълно точни. Това са местата, на които може да се построи Храмът. Това са местата за комуникиране с останалия Космос. Мнозина от вас ще доживеят да видят началото на това общуване. Все добри новини. Наистина добри новини. Мирва вече не е "скалата на смъртта".

Вие си го заслужихте! Знайте кои сте вие! Изправете се с почести, макар отпечатъците и имплантите да не ви позволяват да разберете напълно какво се е случило. Новината е добра!

Сега ви даваме отговора на въпроса: "Защо аз? Защо е необходимо да понеса цялото това страдание и да живея в страх? Защо трябва да ми се случва лично на мен в този момент? Защо не можеше просто да ни кажеш какво ще се случи и ние да се махнем навреме?" Позволете ми да ви обясня. Имаше един човек на име Джо. Джо беше добър човек и водеше добър живот във вашата култура, на вашия континент. Джо водеше спокоен живот, защото обожаваше самодоволството, въпреки че не го знаеше. Вижте, Джо не обичаше промените. А в изобилното общество, в което живееше, Джо беше успял да създаде семейство и да живее добре, защото успяваше да нагоди "вътрешното" към "външното". Затова се чувстваше удовлетворен. И години наред Джо живееше, като нагаждаше "вътрешното" към "външното".

Ето защо Джо смяташе, че е балансиран. Всяка сутрин Джо се будеше по едно и също време и вечер лягаше да спи по едно и също време. Всяка година Джо и семейството му отиваха на ваканция на едни и същи места. Джо имаше рафтове, с които много се гордееше, където съхраняваше документите си. Всеки път, когато плащаше някое задължение, Джо поставяше квитанцията на лавицата. Всеки път, когато Джо правеше снимки на близките си, чрез вашата технология за тези неща, той ги поставяше на рафта... пласт след пласт, които показваха дълги години еднаквост за Джо. Вижте, Джо го биваше в оцеляването. Щом беше в състояние да нагоди "вътрешното" към "външното", Джо беше щастлив.

И тогава връхлетяха магнитните бури, бурите на Духа в новата енергия. Имаше вода; имаше студ; имаше горещина. Земята се тресеше и всички неща по лавиците на Джо изпопадаха на земята и той се изплаши, защото промяната беше голяма. И той видя, че за известно време "вътрешното" нямаше да е в тон с "външното".

Въпреки това Джо, който беше последователен човек, хукна да помага на съседите си, преди да помогне на себе си. И цели три дни им помага, защото те бяха в по-голяма нужда от него. Когато приключи, той се върна в собствената си къща при семейството си. Джо осъзна нещо: беше се запознал с хората, които бяха живели до него през целия му живот. Научи имената им и видя лицата им. Видя, че много приличат на него. Осъзна, че ги обича, че съществува другарство, че си помагаха взаимно. Джо видя, че всеки един от тях имаше подарък за него, нещо, което той не очакваше: някакво знание, някакво прозрение, прегръдка... любов. И Джо осъзна колко години беше изгубил, без да разбира или да познава съседите си. Джо се почувства някак променен от това. Знаеше, че иска да ги види отново и се уговори с тях.

Джо се зае със задачата да разчисти собствената си бъркотия. Всички неща, които бяха на лавиците, бяха паднали на пода. Странно, но Джо откри, че изхвърля повечето от нещата, които бяха там, и подреди на лавицата само една малка част от вещите, които стояха там по-рано. Нещо, което в началото го озадачи, но после се изясни, беше че всички неща на пода изглеждаха еднакви. Година след година, дори броят на квитанциите беше еднакъв; само датите се бяха променяли. Джо разгледа снимките, докато ги вдигаше и ги подреждаше на лавицата. Единствената разлика беше, че лицето му беше остарявало на снимките. Тогава Джо осъзна какво се беше случило; той беше прекарал по-голямата част от живота си в самодоволство, в страх от промяната и без да живее пълноценно. Джо осъзна, че беше пропуснал страшно много, че беше пропуснал много любов. Той осъзна, че еднаквостта и самодоволството не бяха добри неща; че страхът не беше добро нещо. Изведнъж Джо осъзна, че се беше променил.

И така, той събра членовете на семейството си, за да им разкаже за промяната, за да не се страхуват от случилото се, и да им каже, че ще се справят с помощта на съседите и на самия него. И Джо дори заяви на близките си, че следващият път, когато се случи подобно нещо, те щяха да отидат в църквата (което означава, че следващия път е ред на църквата). (смях)

Вижте, скъпи мои, Джо получи сигнал за събуждане. Това е вашият "сигнал за събуждане". Неговият (на Джо) живот трябваше да бъде разтърсен, за да чуе сигнала "Събуди се!" и да види какво става наоколо. Това беше службата на Духа, да прави такива неща. А водачите на Джо се зарадваха, че той намери различна светлина, която да гледа... и тя не беше тази на страха. Защото страхът е вашата човешка природа, вашият отпечатък и вашият имплант. Предназначен е да бъде променен (предназначен да бъде трансформиран). Предназначен е да бъде преодолян. Тук е, за да го промените; не е тук, за да ви измъчва.

Има просветлени, дори в тази стая, които нямат нужда от разтърсване. Но има и такива, които се нуждаят от него. Духът прави това с пълна почит и любов. Да не го направи би било извращение; да ви остави на мястото, където се намирате, без "зов за събуждане" не би било нито правилно, нито уместно, нито любящо.

Задават въпроса: "Дух, защо не ни каза тези неща предварително? Поне ни кажи кога (тези неща) ще се случат, за да можем да се преместим и да не ги преживяваме." Скъпи мои, онези от вас, които задават този въпрос, все още не разбират: повишаването на вибрацията на същата тази планета се предизвиква от кармата, от "преодоляването" на кармата. С други думи, страхът, резултатът от ставащото, е действието, необходимо за повишаване вибрацията на планетата. Може да е изненада за вас, но вашият Висш Аз може да се намеси по всяко време чрез интуицията и да ви каже да се отдръпнете.

Именно това имаме предвид, когато ви молим да изразите намерение: да се свържете с вашия Висш Аз, да оставите онази частица от Бог да ви заговори на ухо и да ви каже: "Може би е време да се преместиш. Може би е време да завиеш наляво или надясно"... да се научите да зачитате гласа, да позволите на вашите водачи да ви водят и да се съобразявате със съветите, така че да избягвате несгодите, докато ние пренастройваме вашата планета и ви изпращаме "сигнал за събуждане". Това е вашата нова сила и ние ви приканваме да я вземете!

Ако не беше така и ако ви казвахме предварително за тези неща, тогава можехме просто да вдигнем воала, да включим светлините и да ви пуснем да си отидете у дома! Това не би било уместно. Вие все още сте в урок. Това все още е планетата Земя, единствената планета на свободния избор. Тези думи трябва да отекнат в ума ви, с почест!

Сега ми позволете да ви разкажа как Духът възприема вашето бъдеще, истинския начин, по който се прави, за да не се обърквате от привидната енигма в ченълингите. От една страна, Духът ви казва, (че вие) имате уговорена среща със скалата на смъртта, която сега е разбита. Разказва ви за събития, които предстоят и ще се случат или може да не се случат.

Това предсказва вашето бъдеще, нали? От друга страна, Духът ви казва, че никой не може да предскаже бъдещето ви. То зависи от вас. То лежи в ръцете ви. Кое тогава е вярно? Къде се съдържа истината, бихте попитали вие?

И двете са верни! Ето как става: Духът е подредил част от вашето бъдеще, неща, като факта, че вие можете да съществувате единствено в измерението, което наричате трето. Не можете да съществувате в никое друго измерение; това е измерението на урока за вас. Не можете да промените това.

Планетарните аспекти на небесните тела около вас... тях не можете да ги промените. Те са подредени от Духа. Но вашият път сред тези неща зависи от вас. Ето един пример: представете си за момент, че виждате пред себе си железопътни релси. Духът е положил релсите. Духът знае къде отиват те. Духът знае къде ги пресичат други релси. Аха, но няма влак, а само релси. Тогава Духът ви дава влак. Вие сте влакът и Духът ви оставя сами и казва: "Можеш да не пътуваш по тези релси. Ние знаем къде отиват те. Освен това знаем какво ще ги пресече, но ти имаш контрол над твоя влак. Можеш да го караш по-бавно или по-бързо, да смениш цвета му, следователно да промениш вибрационната му стойност. Освен това можеш да го оставиш да се потопи в отчаяние, където може да спре. Можеш да го унищожиш. Можеш да го направиш по-хубав. Можеш да го усъвършенстваш. Всички тези неща са изцяло в твоя сила."

И така, сега можете да разберете как Духът може да ви разкрива определени неща по пътя. Но зависи от вас, които се возите във влака, да промените нещата, които са във ваша власт. Следователно сега можете да разберете как бъдещето е начертано от Духа по определени начини, но въпреки това вие го контролирате по други.

Сега стигаме до част от този ченълинг, която може изобщо да не разберете. Скъпи мои, отново ви молим да почувствате любовта, която се предава тази вечер чрез третия език. Не се заблуждавайте кой стои пред вас тази вечер. Това е Духът от Великото Централно Слънце. Това не е едно Същество, което преди е живяло на вашата планета и се връща, за да ви съветва. Вие получавате същата информация, от същия източник, както всички човеци в хода на историята. Същият Дух на Авраам и Моисей е пред вас сега. Почувствайте любовта, която е ваша, почитта, която е ваша. Седите пред Духа.

Един от вас е изцелен, дори докато говорим, защото е изразил намерение. Останалите го обмислят. Все още има един, който се съмнява. Почувствайте почитта и знайте, че сте обичани еднакво, независимо от това какво смятате, че става в този момент.

Сега Духът иска да ви разкаже как възприема живота, човешкия живот, а това е трудно. Ще ви кажа защо е трудно: понеже отпечатъкът ви е много силен. Единственото, което знаете, е оцеляването. Идвате на Земята с една-единствена цел: да останете живи! И само за това мислите. За това сте предназначени и то е правилно и уместно! И все пак, не това е начинът, по който Духът възприема живота ви.

Това има множество следствия и е сложно, но нека ви дам един пример защо е възможно да не разберете следващите думи. Представете си, че сте много, много гладни. Не сте яли от една седмица; умирате от глад. Буквално животът ви е в опасност, ако не намерите храна. Повечето от вас в тази култура никога не са се чувствали по такъв начин. Но някои разбират какво имам предвид.

Всичко, каквото правите и наяве, и насън, е свързано с мисълта за храна: да я намерите, да я изядете и да оцелеете. Сега си представете, че изведнъж се озовавате в голяма аудитория и професорът там ви дава изискани кулинарни рецепти за ястия! Голямата вероятност е да не запомните нито една от тези рецепти, защото единственото, за което сте в състояние да мислите, е как да си набавите храна.

Вашият отпечатък по отношение на човешкия ви живот е почти същият. Духът зачита факта, че особено във вашата култура го цените много високо. Това е уместно, защото гарантира оцеляването ви.

Запомнете това, скъпи мои: че още преди да пристигнете тук, е имало планова среща, където вие сте планирали уместен живот и уместна смърт. Всичко, което възприемате като ужасни, трагични, негативни неща, е планирано лично от вас. Тук влиза и онова, което бихте сметнали за смърт при злополука, дори на деца. Вижте, когато не сте тук, плановите срещи се правят с уважение и с любов, и с мъдростта на Божественото съзнание. Едно дете може да се съгласи да дойде и да остане дете, единствено за да умре уместно за кармата на родителите си. Вижте, стават много такива неща. Следователно няма нищо случайно; и всяка смърт, дори груповата, е уместна... известна на вас и най-вече на вашия Висш Аз.

Представете си, че решите да поставите пиеса и всички присъстващи в тази стая решат да научат някаква роля в тази пиеса. Ще има герои, ще има и подлеци, а някои от вас дори ще изберат да умрат на сцената като част от историята.

След успешното поставяне на пиесата, вероятно ще организирате тържествено събиране на актьорите, където ще да цари голямо веселие. Ще обсъждате как е минало представлението и колко добре сте се представили. Но в никакъв случай няма да порицаете подлеца, нито пък ще поздравите героя, нито пък ще преживявате ужасна трагедия за онези, които са умрели на сцената. Схващате ли значението на тези думи? Духът не възприема смъртта ви така, както я приемате вие.

Има доказателство за това във вашите древни ченълинги, дори в книгата, която наричате Библия. Ще се изненадате, ако прочетете историята на Йов, защото той е бил пример за останалите човеци. Духът допуснал убийството на жена му; някои казват, че било дело на Бог. Духът допуснал смъртта на децата му. Духът допуснал изобилието му да му бъде отнето.

Това бил Йов, силно вярващ в Бога човек. Йов се превърнал в пример, защото неговата вяра останала твърда и той разбирал и почитал Духа такъв, какъвто бил. Колко трагично, бихте казали вие, че Бог е допуснал нещо толкова ужасно, само за да даде пример. Вие не разбирате ума на Духа и отпечатъкът ви пречи да го проумеете.

Разказвам ви всичко това, за да разберете как Духът възприема живота. Но ви го казвам и за да проумеете, че нещата са се променили. Нещата, които са се променили, са следните: ние искаме, наред с ускоряването на новата енергия през следващите осем години и с нещата, които ще се случат, вие да се запазите.

Ако пожелаете, времената за натрупването на смърт, прераждане и нова карма ще останат в миналото... защото вече не вършат работа. Нещата се движат много по-бързо, отколкото досега. Ние искаме да останете, да се свържете с вашия Висш Аз. Молим се да имате много, много дълъг живот. Копнеем в тялото ви да станат чудеса и по тази причина ви дадохме знанието за поляритета. Скъпи мои, ние искаме да останете!

Чуйте тези думи, сред всички други тази вечер. Че макар Духът да изглежда безразличен към смъртта и прекъсването на живота, той не е безразличен към сърцето ви. Ние разбираме какво носи вашата карма и как функционира страхът. Желаем изцеление за вас. Копнеем всеки един, който чува този глас и чете тези думи, да разбере, че чрез намерението може да остане тук.

Някои, които вече са предприели необходимите стъпки, са били чудотворно излекувани. Това е документирано. То ще се случва отново и отново, докато мнозинството от вас, които се съмняват, схванат картината. Ние искаме да останете.

11. Седмата Къща

Бонд — Thu, 02 Apr 2009 11:41:34 GMT

Не че времето се развали, но не беше и много хубаво. Майк беше свикнал на ярко слънце и приятна температура или на яростни бури, които започваха изневиделица и се стоварваха с неподозирана мощ. Днес обаче небето беше оловно сиво и покрито с облаци, а всичко тънеше в сумрак. Захладняваше и излизаше лек, някак зловещ вятър. Той пулсираше, вместо да духа равномерно, като някакъв злокобен, ритмичен вестоносец. Облаците не се сгъстяваха, но не се и разнасяха. Майк вървеше по пътя от около час. Времето не го притесняваше, но промяната му правеше впечатление.

Пътуването към седмата къща беше общо взето машинално. Майк беше все така бдителен, нащрек за неприятни изненади отзад, но в ума му витаеха мисли за решението, което беше взел. Когато пое към последната къща, го обзе усещането, че е преминал някаква невидима духовна граница - сякаш демаркационната линия в това пътуване. Майк все още не се беше отърсил от видението как живее на Земята с Анолий и децата около него, усмихнати и доволни. Когато мислите му отлитаха натам, сърцето му ликуваше, а Майк се отпускаше. Когато поглеждаше напред и съзираше виещия се път към неизвестното изпитание, се чувстваше самотен, а сърцето му натежаваше от дълбокото усещане за безвъзвратна загуба. Никой не беше умрял, но сърцето му беше потънало в скръб. Въпреки това Майк продължаваше да върви, потънал в мислите си, без да забелязва, че пейзажът се променяше плавно, но съществено.

Майк преполови един особено остър завой. Забеляза, че беше навлязъл в някакъв каньон със стръмни стени, които прихлупваха пътя от двете страни. Едва сега му направи впечатление, че вместо нежно заоблени хълмове и тучна трева, се намира сред почти пустинен пейзаж с разхвърляни тук-там скали, големи камъни и самотни дървета, които подчертаваха пустошта. Толкова беше потънал в мислите си, че беше пропуснал промяната в заобикалящата го обстановка. Пътя водеше към пролом с много стръмни стени. Клисурата, в комбинация със сивите облаци, съвсем ограничаваше светлината, сякаш беше привечер, а не ранна утрин. Интуицията му го "смушка". Образите в далечината не бяха ясни. Скали ли бяха или...?

Отваряй си очите! Бъди нащрек за опасност!

Изведнъж Майк осъзна, че през последния един час мислите му бяха в мъгла. Той спря и задиша дълбоко, за да пречисти ума си. Нещо го смущаваше. Какво ли означаваше? Майк се подчини на инстинктите си и се огледа подозрително. Огледа пътя назад, озъртайки се за тъмното създание, което го преследваше от самото начало, но не видя нищо. Нищо не помръдваше. Сивата пелена на изминалия един час също допринасяше за неговата вялост и умствена летаргия. Като изключим странното време и променения пейзаж, не се виждаше нищо необичайно или обезпокоително, но инстинктите му подсказваха да се готви за изненади. Майк благодари на новата си вибрационна сила. Извади картата. Може би тя щеше да му помогне.

Майк разгледа внимателно картата. Чудна работа. Тя показваше тесния процеп, който го заобикаляше в момента, но отбелязваше и нещо различно. Майк се вгледа по-внимателно. Ето! Стотина метра нагоре по пътя, точно извън сегашното му полезрение, имаше бяло поле. Това беше необичайно. Обикновено странната, но много полезна карта изобразяваше всички подробности около червената точка "ти си тук". Картата не показваше почти нищо от миналото или бъдещето, но описваше настоящето съвсем точно и детайлно. Но сега напред имаше бяло поле, сякаш беше изтрито. Какво означаваше това празно място?

"Блу, какво означава бяло поле на картата?", попита на глас Майк.

Вместо Блу отговори интуицията на Майк. Отговорът го осени почти моментално. Той си спомни, че "нещото", което го преследваше, се движеше извън обсега на картата. Сигурно това беше причината тя да показва сега празно пространство! Блу му беше казал, че картата отговаряше за "сега". Тя представляваше "актуалната" енергия на това свещено пътуване и отразяваше определена вибрация. Напред имаше нещо, което не принадлежеше на настоящето. Предстоеше му нещо, което беше невидимо за високата вибрационна честота на картата. Липсата на информация се дължеше на нещо, което не вибрираше на същото ниво като свещената земя около него.

Майк почувства, че анализът му е верен. Нещото се беше заложило и го чакаше. Трябваше да е по-внимателен! Какво щеше да прави, ако новата му интуитивна способност не го беше разбудила? Майк наруга тихичко своя привидно безпомощен романтичен ум и се концентрира върху разума на новия воин в себе си. Не му отне много време. Моментално почувства покой и сила, които отразяваха намерението му. Майк събуждаше всяка клетка на тялото си с вестта, че предстоеше нещо - нещо значимо.

"Всички да се събудят!" Майк се усмихна при мисълта, че говореше на своята биология и пак му се стори, че дочу смеха на Грийн. Ах, как му липсваше зеленият ангел. Хуморът беше чудесно лекарство в този момент на подготовка. Подготовка ли? За какво? Битка?

Изведнъж Майк го споходи откровение. Като мощна приливна вълна на разбиране, го заляха мисли и видения със страховити прозрения. Той се закова на място. Изрази с думи обзелия го страх пред всички, които можеха да го чуят.

"БОЖЕ МОЙ! АМИ АКО ДЕЙСТВИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАМ ТЕЗИ ОРЪЖИЯ?"

Майк беше потресен. Тревогата плъзна по тялото му. Не. Не можеше да бъде.

"Това са символи на воина на светлината в новата епоха! СИМВОЛИ!", изкрещя той, като вдигна глава към небето и се завъртя, сякаш очакваше да види някой от своите приятели ангели, притаен до стените на сумрачната клисура. Отговори му само ехото.

"Ориндж, ти така и не ме научи да се бия! Затова помислих, че няма да ми се наложи да използвам на практика..." Майк млъкна по средата на изречението. Осъзна, че крещеше. Чу как гласът му отекна между стените на каньона. В ума му се стрелкаха объркани мисли и откъслечни фрази, изречени от ангелите. Спомни си думите на Ред, че някои изпитания щяха да го изплашат, но той беше решил, че ставаше дума за преминалата буря. Сега си даде сметка, че Ред имаше предвид предстоящи, а не минали работи. Какво го очакваше? Спомни си неотдавнашните думи на Уайт, когато описваше Мери в болничната стая.

"Не се подвеждай по външността й, Майкъл. Тя е воин на светлината. Убила е великана и е много силна!"

Убила е великана? После си спомни прощалните думи на белия ангел на прага на къщата.

"Нищо не е приключило, приятелю мой."

Всичките тези предупреждения и намеци. Битка ли ми предстои? Истинска? В която наистина ще трябва да ИЗПОЛЗВАМ меча? Майк седна на пътя. Колената му трепереха от страх и паника. Той не беше воин - не истински!

"Ангели, вие не ме подготвихте за това!", каза той на сивото небе и зловещите стени на каньона. "Аз не умея да се бия! Защо трябва да се сражавам? Истинските битки и истинските оръжия символизират старата вибрация. Представляват старото мислене. Те нямат място тук!" Последва странна тишина. Вятърът замря. Настъпи мъртвешка тишина, после се понесоха гласовете.

"Освен ако не ти предстои битка със старата енергия." Това определено беше гласът на Ориндж. Майк веднага се изправи и се завъртя, опитвайки се да определи откъде идваше гласът.

"И освен ако не ти предстои битка с биология, която не вибрира на висотата на твоята собствена." Майк позна гласът на Грийн! Гласовете на ангелите идваха от дълбините на собственото му тяло.

"И освен ако не ти предстои среща с някой, който не принадлежи към твоето семейство, Майкъл." Това беше гласът на Ред!

"И освен ако този някой не познава любовта, Майкъл", прозвуча нежният и прекрасен глас на Уайт!

"НО A3 НЕ ЗНАЕХ!", извика Майкъл Томас, изплашен. "Аз не съм истински воин, Уайт!"

"Мери също не беше, Майкъл." Гласът на Уайт му вдъхна спокойствие.

"Старата енергия откликва на старата парадигма, Майкъл. Тя само това разбира." Това беше мелодичният женски глас на Вайълит.

"Ориндж, кажи ми как да се бия!" Майк беше в стрес.

"Вече съм ти показвал", изрече окуражително оранжевият ангел. "Ти си готов, Майкъл Томас на Чистото Намерение. Готов си."

"Какво трябва да направя?", изкрещя Майк на стените на каньона.

"Помни, Майкъл Томас, нещата понякога не са такива каквито изглеждат."

Думите иззвънтяха както никога досега. Съдържаха напомняне, предупреждение и съвет, които идваха точно навреме! Всички ангели до един бяха с него. С такова подкрепление, помисли си Майк, сигурно ме очаква нещо много страшно.

Беше притеснен. Знаеше, че не притежава бойни умения, но ангелите го увещаваха в противното. Трябваше да им се довери, пък и какво друго му оставаше? Ето го тук, на фронтовата линия. Майк се огледа отново и кимна саркастично. Няма измъкване, помисли си той. Онова или онзи, който го дебнеше, беше избрал идеалното място за нападение. Стените бяха твърде високи за катерене, а отстъплението беше обречено - преследвачът лесно щеше да го настигне в тесния процеп. Врагът беше помислил за всичко. Майк поне знаеше къде беше ТО, така че нямаше да се изненада.

Колкото повече мислеше, толкова по-уверен ставаше за предстоящото изпитание. Новата вибрация му помагаше и Майк го знаеше. Постепенно го обзе спокойствие, което не беше логично, ами духовно. Майк постепенно повярва в способностите си, макар да не знаеше предварително какво го очакваше, нито как щеше да го преодолее. Така и трябва, помисли си той. В края на краищата, тук редът е такъв. Майк се замисли. Аз нямам достъп до бъдещето, но в ума на Бог то вече някак си се е случило. Следователно изходът от това положение вече е налице. Просто аз не съм посветен в него. Както по-рано, ще разбера, когато стигна там. Притежавам знанието и силата и това е моята земя. Имам известно предимство!

"Добре", изрече на глас Майк. "Вече бях смазан от буря; стъпкан от ангел; изгубих най-ценните си вещи, чувствата ми бяха разбити на пух и прах; биологията ми се извиси и промени; а сърцето ми беше изтръгнато от гърдите, разгледано из основи и върнато обратно на мястото си. Какво още ме чака? Въоръжен съм. Готов съм." Майк се замисли за момент и добави: "Само ми се иска да умеех да се бия!" Той въздъхна и погледна в посока на изпитанието.

Майк реши да направи нещо, което преди няколко седмици щеше да му се стори глупаво и абсурдно. Коленичи и изпълни малка церемония за онова, което щеше да се случи. Докосна един по един елементите на своето снаряжение и назова предназначението им. Припомни си основните положения на равновесието, на които го беше научил Ориндж. В продължение на 20 минути изразяваше своята признателност, че е бил избран да участва в предстоящата битка. Зачете земята и собственото си съществуване. Призна своето място в семейството на Духа; после Майкъл Томас се изправи, готов да стъпи в боя - доколкото можеше.

Майк закрачи отново. Пое по пътя, който се простираше в далечината. Стръмните стени на каньона му придаваха вид на тъмен, злокобен тунел на съдбата.

Той знаеше, че ТО беше напред. Картата го показваше недвусмислено. При нормални обстоятелства целият този епизод би накарал тялото му да изпадне в шок. Всичките му аларми щяха да пищят, а Майк щеше да се тресе от нерви. В края на краищата, той беше най-обикновен продавач, а не воин, готов да се срещне с някакъв голям, страшен таласъм! Вместо това сетивата му бяха нащрек, а той беше изпълнен не със страх, а с решимост. Вибрационните му способности и новите дарби започваха да се "активират". Интуицията го водеше и Майк се вслушваше в нея, уверен, че нямаше да го подведе.

Нищо.

После, раздвижване вляво.

Майкъл се извърна светкавично и видя голямо дърво на около 30 метра встрани от пътя. Къде точно забеляза движението? Проклет да е този сумрак насред бял ден! Дали всичко това е част от изпитанието? Защо Духът не му осигури повече светлина?

Движението се повтори! Майк забеляза, че идваше изпод клоните на дървото.

"КОЙ Е? ИЗЛЕЗ!" Гласът на Майк прозвуча силен и неумолим. "АКО ТИ НЕ ИЗЛЕЗЕШ, ЩЕ ДОЙДА A3!" Застина в очакване, всяка клетка на тялото му се напрегна в очакване.

Бавно, един съвсем обикновен човек се надигна и застана под най-външните клони. Беше облечен като фермер, само дето беше бос. Вдигна ръце, обърнал длани към Майк. И заговори.

"Майк, моля те, не ме наранявай! Ще изляза." Човекът се материализира полека изпод дървото и тръгна към Майк. Когато се приближи, походката му се стори позната на Майк. Не! Не беше възможно! Сега лицето на мъжа се виждаше съвсем ясно.

"ТАТКО?" Бащата на Майк закрачи по пътя и застана на няколко метра пред него. Майк беше готов да се закълне, че долавяше познатата миризма на селски чифлик.

"Да, сине. Аз съм. Моля те, не ме наранявай." Майк не беше глупак. Знаеше, че това можеше да е коварна измама. В края на краищата, нещата не винаги са такива каквито изглеждат. Мъжът, който се представяше за баща му, можеше да бъде нещо друго; всъщност, най-вероятно беше точно така. Майк заговори в състояние на повишена бдителност:

"Господине, стоите точно там, където ми беше указано, че се спотайва врагът. Не се доближавайте." "Знам, Майк. То е малко по-напред, сине. Подмамиха те! Онова, което те дебне, ще сграбчи душата ти, сине. Цялата тая работа е измама. Моля те, трябва да ми повярваш!" Майк обаче не се връзваше.

"Какво правиш тук?"

"По Божията милост съм тук, за да те спра, преди да е станало твърде късно. Позволиха ми да се върна на това място, за да те предупредя! Чакам те от дни, понеже знаех, че рано или късно ще минеш оттук. Всеки, който се осмели да продължи напред, ще бъде победен от звяра! Мнозина са стигали дотук и всичките са загивали. Това е земята на злото. Подлъгаха те!"

Майк все още не вярваше, че това е баща му. Така де, изглеждаше прекалено удобно.

"Моля те, прости ми, татко, но искам доказателство. Кажи ми как ми викахте като малък."

Мъжът отговори на момента. "Мики-Уики."

Майк трепна. "Какво се случи в плевнята на господин Конъл през 1964 г.?"

"Голямо празненство по случай раждането на близначките, които кръстиха Сара и Хелън."

Майк обмисляше внимателно всяка дума на човека отсреща. Гласът и тялото бяха същите. Той го накара да му разкаже историята на детството му - училището, приятелите, дрехите и събитията. Мъжът стоеше срещу него и в продължение на половин час разказваше точно и вярно всяка подробност от миналото на Майк. Постепенно Майкъл започна да се отпуска. Човекът знаеше всичко. Беше истински. Никое зло създание не би могло да запомни неща, известни само на Майк. Интуицията му продължаваше да работи в режим "повишена готовност", но този тук наистина беше баща му! Който започваше да се поти.

"Татко, какво става? Все още не разбирам."

"Майкъл, толкова много те обичам! В този момент ти лежиш в болницата с жестока травма на врата. Помниш ли? Сигурно си спомняш какво се случи в апартамента ти? Оттогава си в безсъзнание - в кома, жертва на кроежите на самия дявол. Всичкото това..." Баща му описа широко движение, сочейки околните планини, "... е измислица. Илюзия. Нищо тук не е реално. Всичко, което ти показаха, и всички шарени приказни къщи са само измама, за да откраднат душата ти!" Мъжът вече дишаше с усилие.

Майк знаеше, че думите на баща му не можеха да са верни. Почувства се много объркан! Той знаеше кой беше и какво беше преживял, но все пак думите на баща му звучаха авторитетно. При това този мъж беше толкова добре информиран! Но защо не се чувстваше добре, докато стоеше тук? Не беше ли дух? Та нали беше мъртъв и беше дошъл от отвъдното? Не беше възможно да страда от физически оплаквания.

"Татко, добре ли си?"

"Да, сине, но не мога да остана още дълго. Това е място на злото, а аз идвам от рая. Двете не са съвместими, както знаеш."

"И на мен така са ми казвали", рече Майк.

"Майк, ела с мен. Под дървото има портал към небето. Мога да те върна обратно. Ще дойдеш в съзнание на Земята и ще излезеш от комата. Така ще спасиш живота и душата си. Моля те, ела с мен!" Мъжът отслабваше с всеки миг и на Майк му се стори, че образът започна да се размазва.

Обзе го нерешителност. Майк знаеше истината. Цялото му тяло му подсказваше истината, но тук стоеше неговият обичан баща и му разказваше една много достоверна история. Ами ако тази земя наистина беше илюзия? НЕ. Не беше. Съкровената същност на Майк знаеше това. Той реши да опита още нещо. Как беше името? Той го беше запомнил. Припомни си го и веднага го изговори.

"Анийху!" Майк се вторачи в баща си, а мъжът се вторачи в него.

"Какво, сине?"

"Анийху!", каза отново Майк, отстъпвайки бавно назад.

"Да не би да е някоя вълшебна дума, която си научил тук, момче?" Мъжът видимо се изнерви. Дрехите му бяха подгизнали с пот.

Майк притихна. По гърба му полазиха тръпки. Баща му никога не го беше наричал "момче". Майк застана нащрек. Това беше. Почувства как доспехите започнаха да вибрират. Щитът на гърба му затрептя на каиша, сякаш искаше да се откачи. Майк отговори както беше редно.

"Не, сър. Анийху е вашето небесно име, а вие не го знаете."

Двете фигури се вторачиха една в друга за миг, който сякаш продължи цяла вечност. Играта бе свършила. Измамата не беше достатъчно умела и ТО вече не можеше да поддържа енергията за нея. ТО беше готово за бой.

"СТИГА ТОЛКОВА!" С вик, мощен колкото гласовете на десетима мъже, фигурата на бащата прие съвършено различна форма. Постепенно плувналият в пот фермер се превърна в грамадно, зловещо чудовище. Майк заотстъпва назад, докато ТО растеше, нащрек и готово. ТО беше високо най-малко пет метра и имаше свирепи червени очи. Петнистата му, покрита с брадавици кожа беше гнусно зелена; създанието изглеждаше потънало в мръсотия. ТО имаше несъразмерно дълги ръце с огромни длани и дълги, мръсни нокти, а как миришеше! Късите, тантурести крака му придаваха още по-тромав вид, но Майк знаеше колко бързо умееше да се движи ТО. Беше го виждал неведнъж да се мержелее зад него. Разстоянието между Майк и чудовищното създание беше станало шест метра и той беше решен да го спазва известно време.

Майк изпитваше отвращение от изчадието. ТО не беше нито човек, нито звяр. ТО беше изрод и не принадлежеше към никое от познатите на Майк измерения. Лицето на грамадната плешива глава непрекъснато се променяше в ужасяващи физиономии. Когато ТО отвори уста, Майк видя големите му, остри като бръсначи зъби. Когато ТО затвори уста, страховитата паст се превърна с грозна маса от брадавици и провиснали кожи. Месестият му нос явно не му вършеше работа или ТО просто не можеше да търпи вонята си. Изчадието олицетворяваше всичко гадно и отвратително, което можеше да си представи човек. Дали беше реално, или беше илюзия? Майк не знаеше. Каквото и да представляваше, ТО беше потресаващо откровение за енергията на старите пътища и неща. ТО представляваше антитеза на мира и любовта и вонеше на смърт. Омразата и злонамереността на неговото съзнание бяха съкрушителни. ТО гледаше Майк с презрение, сякаш бе мравка, която щеше да смачка, без да се замисли или да изпита угризение. Създанието бе тласкано от ненавист към света на Майк. ТО проектираше тази енергия право към Майк, който се беше превърнал в мишена на яростта му.

Майк не можеше да го гледа. Изпитваше отвращение и погнуса. Усещаше излъчваната от създанието омраза. Но когато осъзна, че реагираше точно по начина, по който ТО искаше, овладя пристъпите на гадене. Не всичко е такова каквото изглежда, повтаряше си Майк. Изведнъж си даде сметка, че ТО се перчеше - създавайки ефект на илюзията за зъл, кръвожаден трол.

Тялото му реагираше инстинктивно. Вибрационното ниво на новото му същество беше в състояние на тревога. Като опитен воин, ветеран в безброй битки, Майк се чувстваше подготвен за всеки ход от страна на зеленокожото чудовище пред него. Въпреки че тялото му преливаше от сила и жизненост, Майк остана неподвижен. Мечът започна да вибрира. Чуваше го! Мечът вече пееше с деликатния звук на нотата фа. Но Майк не пристъпи към действие. Любопитството му беше твърде голямо. Искаше да научи повече. Сега беше негов ред да скрои някоя хитра измама.

"Колко си голям!" Майк се престори на изплашен. Сниши се и вдигна ръце, за да скрие лицето си. Заговори с убедително разтреперан глас: "Ти ли си истинският звяр - който е дошъл да ми вземе душата?"

"Слабак!", взе да злорадства изчадието. "Знаех си." Гласът му беше дълбок и зловещ. ТО напомняше на герой от второразреден филм на ужасите.

"Моля те! Ще направя каквото пожелаеш", изписка Майк. "Искаш ли да отида до дървото? До портата?" Мечът вече подскачаше нагоре-надолу в ножницата. Майк се надяваше създанието да не дочуе подрънкването на метала.

"Не говори глупости. Тук съм, за да те убия." Създанието като че ли продължаваше да расте, ако това бе възможно! Майк осъзна, че ТО сигурно притежаваше способността да приема всякаква големина и форма.

"Кой си ти?" извика Майк. Молеше се да не преиграва, но създанието като че ли му вярваше. Ама че его имаше ТО!

"Аз съм онази част от теб, Мики-Уики, която е истинският Майкъл Томас!", похвали се изчадието. "Аз съм силната част! Виж само силата си! Аз съм същността на твоя интелект и основата на твоята логика. Образът на баща ти беше просто заблуда, но думите бяха истина, момче. Ти наистина лежиш в болница и си в кома, а аз съм тук да те измъкна от тая измислена земя на глупави същества и добри феи и да те върна в реалния живот. За да те измъкна оттук, трябва да унищожа глупашкия игрив дух, в който си се превърнал!"

Майк разбра, че в известен смисъл думите на чудовището бяха верни. ТО наистина беше част от него; онази част, с която Майк искаше да се раздели завинаги - старата, грозна част, която той познаваше и се надяваше да остане в тайна. Потрепери и се сви още повече. Не преигравай, прошепна един глас вътре в него.

"И трябва да ме убиеш?" Мечът потракваше яростно в канията, но Майк осъзна, че шумът допринасяше за илюзията, че той се тресеше от страх.

"Образно казано, да. Твоята смърт в тази идиотска приказна страна ще прекрати самозаблудата ти и ще те върне директно в реалния свят. Наблюдавам глупостите ти откакто мина през портата и добре че успях да се вмъкна след теб. Оттогава се мъча да те върна обратно в действителността." Изчадието започна да пристъпва към него.

"Толкова ли съм лош?" Накарай го да говори, помисли си Майк. Продължавай да трептиш, меч! Той насочи мислите си към оръжието си. Така поддържаш илюзията.

"В твоята физическа слабост ти прие всичките им дрънканици, глупавото им дърдорене. Тук нищо не е истинско, момче. Ти дотолкова се подлъга по тукашните фантасмагории, че ще трябва да унищожа напълно тази част о теб, за да спася здравия ти разум и душата ти. Мразя пихтията, в която си се превърнал!"

Майк трябваше да действа светкавично. "Можеш ли да докажеш, че казваш истината, преди да ме убиеш? Щом си логиката и интелектът, тогава ми помогни да видя логиката в думите ти!" Майк знаеше, че страшилището нямаше да си губи времето, но гъделичкайки чудовищното му его, сигурно можеше да си осигури малка отсрочка. Той отново се престори на изплашен и затрепери с цялото си тяло. Вибриращият меч му придаваше убедителност.

"Мога, разбира се." ТО знаеше, че владее положението и щеше да смаже тази приказна земя на новата епоха веднъж завинаги. ТО мразеше тази страна на измишльотини. ТО представляваше реалния свят, където нямаше място за жалки слабаци като Майкъл Томас. ТО обхващаше логиката и прагматизма, система от убеждения, основани на предишния опит и подкрепена от значимите фигури на историята и науката.

Създанието се изпъчи в цял ръст и заяви:

"ПРАВИЯТ ТУК ПРИТЕЖАВА АБСОЛЮТНАТА ВЛАСТ. ЛОГИКАТА И ЗДРАВИЯТ РАЗУМ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИСТИНАТА! ЗАТОВА МОГА ДА СЪЩЕСТВУВАМ В ТОЗИ ИЗМИСЛЕН СВЯТ - ПОНЕЖЕ СЪМ ИСТИНАТА. НИЩО ТУК НЯМА ВЛАСТ НАД МЕН!"

ТО нададе рев, който проглуши ушите на Майк, а тревата около него полегна и моментално прегоря и повехна - добивайки същия цвят като кожата на отвратителното изчадие.

"Сериозно?", попита Майк, като се подсмихна на звяра. Престана да се преструва на изплашен и се изправи гордо.

"Тогава нека доказателството да започне!", извика Майк.

Майкъл никога не беше допускал, че може да се движи толкова бързо. С отработената в къщата на Ориндж стойка и бързина, той скочи върху една висока скала на пет метра от звяра. Вече имаше преднина пред чудовището! Мечът му буквално изскочи от ножницата и щом се озова в десницата на Майк, запя в тона на фа със съответната хармония. Звукът беше нежен, но изпълнен със сила и обещание. Майкъл вдигна меча, но не го насочи към създанието, а към небето. Вече стискаше щита в лявата си ръка. Беше го свалил от гърба си по време на стремглавия скок към скалата. Сега го държеше високо, а красивите сребърни инкрустации сочеха право към звяра. Воинът Майкъл Томас беше готов.

Малко е да се каже, че изчадието се слиса. ТО прецени положението. Изведнъж лековерната, плашлива плячка се беше превърнала в заплаха и вършеше неподозирани неща. Дали момчето щеше да го нападне? Колко глупаво, помисли си ТО. Щеше да смаже този самозванец като конска муха; нямаше да е трудно.

Близостта на Майк принуди създанието да отстъпи назад, за да може да използва своите дълги, уродливи ръце. ТО се отдръпна, стиснало силните си пръсти в грамадни юмруци и се приготви да го размаже.

Докато ТО се готвеше за атака, иззвънтя гласът на Майк: "ВИЖ МЕЧА НА ИСТИНАТА. НЕКА ТОЙ ДА РЕШИ ЧИЯ Е СИЛАТА."

Майк не беше изрекъл думите си докрай, когато звярът го нападна.

Стори му се, че го връхлетя презокеански лайнер с пълната си мощ. Не му остана време дори да примигне! В този момент острието на меча излъчи светлина с неописуема мощ и порази звяра с невероятна сила. Ударът не спря движението на ТО, но отхвърли устрема му встрани. Въпреки че загуби равновесие, ТО все пак успя да нанесе удар в посока на Майк. Майк се заслони с щита, макар да знаеше, че с един удар мощният юмрук щеше го смаже заедно с щита.

Но щитът и доспехите повториха онова, което бяха направили в бурята, въпреки че Майкъл Томас не го осъзнаваше. Доспехите моментално обгърнаха Майкъл Томас в сфера от защитна светлина. Щитът изстреля серия от мощни светкавични пулсации към наближаващата ръка. Майкъл се озова обгърнат от светлина, която се стрелкаше във всички посоки! Миризмата на озона от йонизирания въздух и взаимодействието на материя с антиматерия беше отвратителна. Вместо да нанесе очаквания от Майк смазващ удар, чудовището беше отхвърлено назад от защитната светлина. Нейната сила беше толкова голяма, че буквално повдигна изчадието от земята и го запокити на няколко метра разстояние.