Пътуването до шестата къща мина почти без ин­циденти. Майк усещаше по-ясно от всякога, че го следят. Но вместо да се страхува, той просто беше нащрек. Долавяше отчетливо тъмната енергия на ТО, което го следваше по петите. Майкъл Томас за първи път усещаше енергията на това създание. Сякаш го бяха дарили с второ зрение - или шесто чувство? Сега той беше убеден, че тази енергия съществуваше! Какво означаваше това? Какво или кое беше това нещо? Какво искаше? Защо просто не му се покажеше? Защо непрестанно го следваше?

Майк си спомни бурята и как тъмната зеленикава фигура беше излязла от прикритието си и го беше нападнала, докато беше уязвим - и като че ли изчезна при падането на мълнията. Може би се страхуваше от него? В такъв случай Майк нямаше за какво да се тревожи и просто щеше да държи призрака на разсто­яние при пътуването си до последните две къщи.

Но той интуитивно усещаше, че все някога щеше да се срещне очи в очи със зловещото създание, което го следваше като сянка. Ред му беше намекнал за това, а и новото шесто чувство му нашепваше същото. Внимавай, Майк.', бяха думите, които той чуваше пос­тоянно в главата си. Собственият му разум го преду­преждаваше, нали? Майк започваше да си дава смет­ка, че гласовете на ангелите някак се сливаха с неговия собствен, напътствайки го в пътуването. Всичко това беше толкова ново!

Без да спира да върви, Майк на два пъти зърна нещото, когато се обръщаше назад. Засега беше зад него. Майк си помисли, че ако създанието бе хитро, щеше да го изпревари по пътя между шестата и сед­мата къща. Отваряй си очите на четири, изрече един интуитивен глас съвсем ясно в ума му. Майк извади картата, за да провери дали енергията на неясното привидение е отбелязана там. Но картата изглеждаше както обикновено, показвайки всички неща около чер­вената точка "ти си тук" в периметър от двеста метра. Майк погледна към мястото, където беше забелязал движението и осъзна, че нещото се спотайваше непос­редствено извън границите на картата. Запита се дали създанието знаеше, че картата може да го издаде, затова спазваше тази дистанция. Щеше да го има предвид. Тази информация му се стори ценна.

Майк откри бялата къща още в ранния следобед. Беше малка и непретенциозна; селска къща като оста­налите. Той се приближи и потърси табелката, която щеше да му подскаже естеството на уроците, които щеше да овладее тук. Любопитството му бързо беше задоволено, понеже на табелката пишеше "Къщата на любовта." Майк веднага се оживи. Какво ли го очак­ваше? Във всяка къща се беше чувствал обичан. Беше минал през Къщата на взаимоотношенията, но ето че тази къща беше посветена изцяло на любовта.

Майк сви от пътя и пое към вратата. Оттам не излезе ангел да го посрещне. Огледа се за мястото, където да остави обувките си, и го намери където трябваше. Майк се запита дали беше редно да изчака белия ангел, но реши, че не е необходимо. Събу си обувките, постави ги на определеното място, отвори вратата и влезе в къщата.

Посрещна го ухание на цветя! Майк помнеше това усещане. Намираше се в коридор, който водеше към обширно пространство на неопределена белота. Той пое полека по коридора, докато се озова в голяма, отворена бяла празнота. Спомнеше си това място. Тъкмо тук беше преживял първото си видение! Изведнъж големият бях ангел от видението застана пред него.

"Привет, Майкъл Томас на Чистото Намерение! Ето, че отново се срещнахме." Ангелът разцъфна в сво­ята невероятна усмивка - а гласът му беше неописуем!

Майк много се зарадва да види това прекрасно създание. Той отново се удиви от ефирните му одежди. Ангелът сякаш се сливаше с обстановката. Интуитив­но разбра, че Уайт, както щеше да го нарича, се различаваше от останалите. Той се носеше във въз­духа! Другите ходеха. Изражението на Уайт излъчваше някак по-голяма божественост - ако това бе възмож­но. Другите ангели по пътя бяха станали негови при­ятели, негово семейство. Този приличаше повече на духовник. Уайт сияеше! Майк усети, че Уайт не биваше да бъде докосван и притежаваше по-голяма енергия. Новите му интуитивни способности му вършеха добра работа.

"Този път имаш лице." Майкъл намигна на Уайт. Помнеше, че при тяхната първа среща белият ангел беше обвит в мъгла.

"Да, имам, и ти го виждаш благодарение на пътя, който извървя. Ти се справи много добре, Майкъл. Никой човек, минавал през тази земя, не е постигал толкова висока вибрация като твоята. В името ти вече има цветове, които оповестяват това - цветове, които ще останат завинаги, независимо от успеха ти тук, независимо дали ще продължиш към следващата къ­ща."

Ето, пак същото. Дали беше предупреждение, че нямаше да се справи? Съмнение? Ред го беше оставил със същото впечатление - че може би щеше да се провали в последния етап на това свещено пътуване. Каква беше тази предстояща трудност?

"Това е къщата, в която твоята решимост да про­дължиш ще бъде подложена на изпитание", каза Уайт, отново разчитайки енергията на Майк. "Не всичко е такова каквото изглежда. Използвай тази фраза като пътеводна светлина и ще преодолееш онова, което те очаква."

Майк си спомни, че стои пред ангела, който първи изрече тези думи, които се оказаха изключително вер­ни! Явно го предупреждаваха да не прави прибързани заключения. Трябваше да се вслуша в тях и те щяха да му помогнат. Майк искаше да научи повече за Уайт.

"Уайт, виждаш ми се различен?"

"Да, Майкъл. A3 СЪМ. Това е къщата на любовта. Тя предшества най-чистата къща, в която можеш да влезеш. Тя не е къща на уроците, каквито бяха предиш­ните. Това е къщата източник. Центърът."

"Но тя е номер шест от общо седем в последова­телността на къщите!", възкликна Майк.

"Пак ти казвам, не всичко е такова каквото из­глежда." Ангелът се усмихна. "Повярвай ми, това е центърът. Последователността на къщите съществува единствено заради твоя урок, Майкъл. Разположение­то, което виждаш, е чисто човешка особеност."

На Майк веднага му се прииска да научи повече за тази къща.

"Какво ще се случи тук?"

"Откровение..."

Ангелът се плъзна и се доближи до Майк. Колко прекрасно беше лицето му! Ако любовта имаше лице, това беше то. Красиво, изумително и умиротворено. Уайт продължи с обяснението си.

"Пътуване в избора. Преразглеждане на всичко, което съществува. Поредната вибрационна промяна, ако искаш."

"Кой си ти всъщност?", попита го Майкъл. "Ти не си просто белият ангел в шестата къща. Знам това."

"A3 СЪМ познат на всички, Майкъл Томас и ПОНЕЖЕ A3 СЪМ познат на всички, затова същест­вувам." Уайт му беше отговорил по същия начин и първия път, когато му зададе въпроса. Майк не виж­даше смисъла.

"Не разбирам отговора ти, Уайт, но несъмнено някой ден ще го проумея. От всички ангели, които съм срещал досега, ти си най-величественият." Майк го­вореше искрено, защото започваше да разбира, че стоеше пред създание с огромна духовна значимост и могъща енергия.

"Може и така да е, Майкъл Томас, но има един, който е по-величествен от всички нас." Уайт притихна, докато Майк умуваше над чутото. После се обърна и се понесе напред, махвайки на Майкъл да го последва. Преминаха през неопределен и почти неясен лабиринт от псевдокоридори. Майк не можеше да различи очертанията на това място! Стаите и коридорите, ако изобщо ги имаше, можеха да са с всякаква форма.

"Какво му става на зрението ми, Уайт? Виждам всичко размазано."

"Повечето неща тук са от по-висше измерение, Майкъл Томас, и умът ти не можеше да ги осмисли в момента. Затова не те посрещнах на вратата. Трудно ми е да излизам навън, понеже физиката там няма да приеме моето измерение." Майк разбра, че се намира­ше в сфера на знанието, която все още не можеше да възприеме, но не се и опитваше. Уайт го отведе до позната наглед врата, която се виждаше съвсем лесно, и му заговори.

"Твоята стая и трапезария са в твоето измерение. Трябва да влезеш сам. Аз ще те чакам тук на сутринта след закуска." Уайт беше много грациозен. Той се усмихна сърдечно на Майк и го накара да се почувства много добре. В гласа му имаше нещо, което те караше да искаш да го слушаш безспир. Гласът на Уайт беше прекрасен! Майк си спомни как беше реагирал на смеха му първи път, когато го чу. Прииска му се да не се разделя с белия ангел.

"Налага ли се да си отидеш?"

"Да, но само засега. На сутринта ще дойда отново."

"Ще ми липсваш." На Майк му се стори, че се сбогуваше с отдавна изгубен роднина. Действително не искаше да се раздели с ангела. Беше увлечен от енергията, която споделяха! Майк отбеляза, че това беше необичайно. Описа усещането си с няколко думи и формулира въпрос. Уайт беше готов с отговора.

"Уайт, какво усещам? Можеш ли да ми обясниш по разбираем за мен начин?"

"Не." Уайт беше честен и му се усмихна. "Но все пак ще ти обясня." Величественият ангел беше готов да разговаря за всичко, дори да беше непонятно за нивото на Майк. Той продължи.

"Аз представлявам източника за цялата материя, Съществувам, за да съществувам, и съм причината да съществува Вселената. Живея в най-висшите научни парадокси, които можещ да си представиш, но съм отговорен за емоциите на всяко едно човешко сърце. Освен това съм най-малката физична частица и най-голямата част от Вселената. Представлявам цялата светлина. Аз съм пространството между атомното ядро и трептенето на електрона. Аз съм най-изобил­ната сила във Вселената и най-мощният източник на енергия. Спадам към най-отдалечената, но най-могъ­ща сила във Вселената. Аз съм пясъкът в пясъчния часовник на времето, но съм и центърът, където вре­мето не съществува. Аз съм градивната сила, която позволява на физиката да откликва на съзнанието; затова аз съм чудо. A3 СЪМ любовта."

Майк не разбра нито дума, но въпреки това изпита благоговение пред посланието. Уайт излъчваше святост и неприкосновеност. Майк стоеше пред част от Бог, която беше свята и благословена. Този път гле­даше не учител, а личност - знаменитост - с глас, какъвто никога не бе чувал. Помнеше това чувство от своята първа среща с Уайт.

"Благодаря ти, Уайт", каза признателно Майк. "Благодаря ти."

Уайт изгледа продължително Майкъл Томас, преди да заговори отново. Коприненият му глас се вля в ушите му както утринната роса се плъзга по влажните листенца на цветето.

"Няма да останеш тук дълго, Майкъл Томас. Утре ще ти обясня четирите свойства на любовта, после съм ти подготвил една среща." Само по погледа на Уайт Майк разбра, че му предстоеше нещо значимо. Той почувства любовта и състраданието на ангела.

Уайт излезе, оставяйки го да копнее за още: още от този прекрасен глас, още информация, още покой! Точно така! Присъствието на Уайт излъчваше покой, но дори когато го нямаше, покоят оставаше. Какво чувство!

Майк беше забравил за глада, докато не долови аромата на храната в съседната стая. Вече знаеше реда и бързо разтовари вещите си в гардероба, изми се и се приготви за вечеря и ранно лягане.

След като се нахрани, Майк спа по-добре от вся­кога. Преживяванията в предишните къщи не можеха да се сравняват с духа на тази. Усещането за покой беше толкова плътно, че той долавяше вкуса и ухани­ето му. Ведрината беше удивителна, предразполагаща към пълна и дълбока почивка.

Когато отвратителното, зло същества с пламтя­щи червени очи се натъкна на бялата къща, ТО не се прислони зад някое дърво или камък. Майкъл вече беше влязъл в къщата и ТО знаеше, че може най-спо­койно да премине незабелязано. ТО продължи с мрач­ната целеустременост, която го водеше. В продълже­ние на един час ТО напредна по пътя в посока към следващата къща и откри идеалното място за засада. Огледа терена и обмисли всички стратегии за бягство, до които Майкъл Томас би могъл да прибегне. ТО се спотаи и зачака, премисляйки тактиката си. Измамата беше безгрешна, реши ТО. Майкъл нямаше шанс. Щеше да е свалил гарда си.

Ако вие бяхте пътник по този друм в здрача на отиващия си ден и минехте оттам, щяхте да видите самотен мъж, седнал под едно дърво, повтарящ едни и същи думи отново и отново - сякаш упражняваше някаква реч. Ако се приближахте до тази привидно безобидна душа, щяхте да съзрете чертите на един честен фермер и щяхте да чуете гласа на един любящ баща - бащата на Майкъл Томас.

Майк се събуди рано и се приготви. Покоите му приличаха на помещенията в предишните къщи, само дето бяха съвсем бели. Той винаги беше смятал чисто бялото обзавеждане за женски декор, но това тук го накара да промени мнението си. На този място бело­тата излъчваше усещане за покой и ведрост. Майк намери белите дрехи, които да облече, заедно с бели чехли, ако пожелаеше да ги обуе.

Нахрани се - и то с какви ястия! Не стига че бяха вкусни, ами и изглеждаха като за кулинарно изложе­ние. Той седеше на маса с бяла покривка и бял порце­лан; чашите за кафе, сок и дори приборите бяха осле­пително бели. Цветовете на храната контрастираха силно с белотата и създаваха впечатление за нарису­ван натюрморт. Майк дъвчеше бавно, наслаждавайки се на елегантността на новата обстановка. Всичкото това бяло го караше да се чувства като в палат - сякаш гостуваше на някоя кралска особа.

Когато привърши със закуската, Майк пое дълбо­ко дъх. Знаеше с непоколебима увереност, че величес­твеният бял ангел го очакваше пред вратата. Какво ще се случи тук? Щом любовта беше най-великата сила във Вселената и Майк беше повишил вибрацията си, доближавайки я до нея, какво ли изкушение му пред­стоеше, което щеше да се опита да го отклони от пътя му?

Майк отвори вратата и излезе в мъгливия коридор на бялата къща. Не грешеше. Белият ангел го чакаше на същото място, където Майк го беше оставил сно­щи.

"Добре утро, Майкъл Томас", каза ведрото създа­ние. Майк моментално почувства величието на енер­гията, която излъчваше Уайт.

"Добро утро, Уайт."

"Готов ли си да продължиш напред?"

"Да." Майк харесваше атмосферата тук, но малко се притесняваше. Уайт го въведе в стая, където имаше места за сядане. Двамата се разположиха. Тук нямаше учебни помагала, екрани и графики, само бяла стая със стол, на който Майк вече седеше. Ангелът се настани пред него и заговори.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, тук съм, за да ти представя четирите отличителни белега на любовта. Когато чистата Божия любов проникне в твоето същество, всяка една твоя клетка ще започне да вибрира в хармония. Ще виждаш нещата по друг начин. Ще се отнасяш към околните по друг начин. Ще притежаваш непоклатимо точна преценка. Това е същността на цялото сътворение, но странно, във вашия език има само една дума за това изключително свойство." Ангелът се усмихна. "Искам да ти го пока­жа на практика. Ела с мен, моля."

Последвалото свари Майк неподготвен. Мислеше си, че в първите шест къщи е преживял и видял всичко, но ето че ангелът го поведе на пътешествие! Както седеше, Майк се озова в някаква реалност между из­меренията. Двамата с Уайт изглеждаха реални, но всичко останало заприлича на сън. Усещаше, че се движи, но не му се зави свят. Бялата неопределена стая се превърна в мозайка от цветове и звуци, която неп­рестанно се променяше пред очите му. Отведоха го някъде другаде и макар да се изненада, Майк не се изплаши. Всичко беше толкова прекрасно!

Не след дълго двамата с Уайт най-сетне "прис­тигнаха" на определената от ангела дестинация. Из­мерението постепенно изкристализира и пътешестве­ниците се озоваха в някаква болница. Майк се сепна. Смяташе, че Уайт щеше да го заведе в някакво райско място, за да се възхити на божествената любов. Вмес­то това се намираше в най-обикновена болнична стая, в която лежеше пациент. По тялото му бяха закрепени разни тръбички и Майк бързо разпозна интензивното отделение.

Беше толкова истинско! Чуваше всичко, което се случваше, и усещаше миризмата на болничния дезинфектант. След дългото пребиваване на духовния път в свещената земя, звуците и миризмите отвратиха сети­вата му и Майк потръпна. Беше едновременно различ­но и познато. Двамата пътешественици застанаха та­ка, че да могат да наблюдават всичко, което ставаше в стаята. Без да се движат, те отлетяха в единия ъгъл. Цареше покой и Майк притихна. Чуваше се само писукането, съскането и щракането на болничната апа­ратура. Майк се огледа. Болният човек беше в напред­нала възраст. Изглеждаше посивял, много стар и мно­го болен. Очите му бяха затворени.

"Какво му е?", попита тихо Майк, като че ли пациентът можеше да го чуе.

"Умира", отвърна белият ангел. Майк понечи да зададе друг въпрос, но в този момент в стаята влезе жена към четирийсетте. Застана до вратата, гледайки умиращия. Майк осъзна, че тя беше някак специална. Интуицията му оставаше нащрек, дори в това привид­но видение.

"Коя е тя?", попита той.

"Дъщерята на умиращия човек", заяви Уайт. "За нея историята, която наблюдаваш, е съвсем реална." Майк се замисли, а ангелът продължи да говори. "Казва се Мери и има всички основания да презира този мъж."

"Че защо ще мрази баща си?"

"Защото блудствал с нея, когато е била малка", обясни Уайт. "Насилието я е белязало емоционално и физически. Съсипало е целия й живот." Ангелът за­мълча и двамата проследиха как Мери се доближи до болничното легло. Ангелът продължи: "Майка й така и не разбрала, тъй като Мери се страхувала да й каже. Това се отразило на връзката им като майка и дъщеря и Мери напуснала рано родния дом, за да се отърве от похотливия си баща. Майка й смятала, че дъщеря й избягала от нея, затова двете не могли да създадат зряла, приятелска близост. Мери никога не й признала истината и жената умряла с убеждението, че дъщеря й не я обичала."

"Това е ужасно." Майк беше искрено потресем Усещаше несправедливостта на ситуацията и съжаля­ваше Мери от все сърце. Ангелът го погледна лукаво.

"Те са семейство, Майкъл. Нали не си забравил уроците от Червената къща толкова скоро?" Майк се засрами. Не, не ги беше забравил, но за първи път се опитваше да свърже наученото за собственото си ду­ховно семейство с друго човешко същество. Осъзна, че Уайт беше наясно с факта, че бащата и дъщерята си имаха кармичен договор, също като и той с члено­вете на собственото му духовно семейство.

"После става още по-лошо", продължи Уайт. "Ко­гато Мери се опитала да създаде нормална връзка и да си намери съпруг, преживяванията от детството винаги проваляли нещата. Тя така и не успяла да се омъжи и да има деца."

Майк въздъхна и заговори.

"Ама че договор са сключили." Беше покъртен от тежката орис на Мери. Ангелът го погледна с възхи­щение. Не каза нищо. По този начин Уайт му правеше комплимент за наученото дотук.

"Разбираш ли, Майкъл Томас, че случилото се между Мери и нейния баща е било договор, продик­туван от невероятна любов?"

"Разбирам, Уайт. Но тъй като съм човек, тази концепция продължава да ме озадачава."

"Това се дължи на дуализма, Майкъл", заяви Уайт. "Може би никога няма да приемеш напълно някои от тези неща докато си в човешки облик и това е съвсем нормално." Майк продължи да следи поло­жението в болничната стая. Мери наблюдаваше тихо баща си, вероятно очаквайки неговото събуждане. Тя постави част от нещата си върху нощното шкафче.

"Сигурно много го мрази", прошепна тъжно Майк.

"Не, Майк. Обича го и то много." Майк се слиса от тези думи.

"След всичко, което е направил?", попита той. Уайт се извърна и го погледна право в очите.

"Двамата с Мери имате нещо общо, Майкъл То­мас - и нещо различно." Ангелът замълча и го поглед­на настойчиво в очакване на реакция. Майк замълча. "За разлика от теб, тя е на Земята сега, но също като теб тя е напълно наясно с информацията, която ти получи в първите шест къщи." Майк се сащиса! Той смяташе, че неговото духовно обучение е нещо, което можеше да се постигне единствено чрез пътуване като неговото. Не знаеше какво да каже. Как беше възможно? Ангелът видя терзанията и объркването му, затова продължи.

"Мери осъществи своите вибрационни промени сама, Майкъл, което й отне почти девет години от живота й. Ти постигна твоите само за няколко седми­ци! Ти наистина си специален. Но информацията, ко­ято ти прозря в първите пет къщи, плюс информацията, която намери в последните две, съществува на Земята от незапомнени времена. За да се сдобие с нея, човек просто трябва да осъзнае дуализма си и да изрази намерението да открие истината за своето съществуване. Много се е писало за начина, по който стават нещата, и съществуват много учители, които могат да ти помогнат да постигнеш разбиране."

Майк притихна. Това беше нещо ново и той тряб­ваше да го попие полека, за да проумее значението му. Започваше да се притеснява. Дали беше допуснал грешка в първото видение, молейки Уайт да му поз­воли да напусне Земята и да се върне у Дома? Сега осъзнаваше, че дори да бе останал на Земята, пак можеше да научи тези неща.

"Уайт, защо са й трябвали девет години?"

"Защото е напредвала с нейното си темпо, Май­къл, което е достойно за уважение. За разлика от теб, тя не е имала шанса да срещне ангели, които да й обясняват и да я обучават. За разлика от теб, тя не е имала честта да се срещне със семейството си лице в лице. За разлика от теб, тя не знае ангелските имена на близките си. Отнело й е толкова време, понеже тя все още съществува във вибрацията на трите измере­ния и живее в по-ниска енергия. Затова нейният дуализъм е по-силен, а осъзнаването и просветлението й са продължили по-дълго."

Майк седна и погледна Мери. Ето я, вибрираща на много високо ниво, но външно толкова малка и крехка.

"Не се подвеждай по външността й, Майкъл. Не всичко е такова каквото изглежда." Белият ангел от­ново беше разчел енергията му. "Тя е воин на светли­ната. Убила е великана и е много силна!"

Майк вече наистина започваше да се притеснява. Какво точно означаваше това? Понечи да попита, когато Уайт заговори отново.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, тук сме, за да видим как тази привидно незначителна жена ще ти предаде урока за четирите свойства на любовта." Майк притихна. Интуитивно усещаше, че имаше още много за учене. Тъкмо когато смяташе, че наближава­ше Дома, нещата постепенно се усложняваха. Ангелът продължи: "Обърни внимание, понеже тя носи в себе си същата сила като мен. Тя разбира любовта, Май­къл, и затова част от мен живее в нея. Няма по-могъща сила от тази. Освен това тя е приела златния."

Майк разбираше, че сега не му беше времето да задава въпроси. Затова замълча, а Уайт се впусна в обяснение на случващото се.

"Майкъл Томас, първото свойство на Любовта е следното: ЛЮБОВТА Е КРОТКА. Забележи, че тя не влезе в стаята с фанфари. Лошият й баща е тежко болен. Той е слаб и не може да се защитава. Това можеше да е идеалното отмъщение. Мери можеше да влети с гръм и трясък, да се разкрещи и да го накара да се страхува от нея. Той знае какво е направил, Майкъл, срамува се и се чувства виновен. То е беляза­ло и неговия живот, който също не е бил щастлив. Той не притежава нейното духовно знание. Не притежава нейната нова сила. Наблюдавай нейната кротост, Майкъл Томас."

Майк и Уайт видяха как Мери приглади завивките на баща си. Тя седна до изнемощелия мъж и положи глава на гърдите му. Майк усещаше чувствата й! По някакъв начин Уайт позволяваше това да се случи. Умът и поведението й излъчваха ведрина и спокойст­вие. Сърцето й не таеше желание за възмездие. Тя беше простила на баща си толкова безрезервно, че в ума и сърцето й нямаше нито самосъжаление, нито гняв. Каква жена! Майк почувства състрадание към мъжа, който беше изпълнил своя договор толкова съвестно и беше белязал живота й толкова драматич­но и силно.

Мина доста време, но накрая бащата отвори очи и установи присъствието й. Мери се изправи, когато той се събуди. Очите му се отвориха широко и раз­криха изненадата и страха му. Ето я собствената му дъщеря! Какво правеше тук? Не я беше виждал от дълги години! Дали щеше да му се развика, или нещо по-лошо? Реакцията му не закъсня. Апаратурата, ко­ято отчиташе телесните му показатели като че ли оживя. Писукането, съскането и щракането забърза темпо.

"Гледай, Майкъл", изрече Уайт със своя прекра­сен мелодичен глас. "Това е вторият отличителен белег на чистата любов. ЛЮБОВТА НЯМА ДНЕВЕН РЕД. В момента тя може да поиска всичко от своя слаб и виновен баща. Той е богат човек. Тя можеше да поиска охолство, парично обезщетение за стореното от него или просто да го принуди да й поиска прошка за миналите си прегрешения. Можеше да го заплаши с отмъщение или материално съсипване - или и с двете. Виж я, Майкъл."

Мери положи ръка върху главата на баща си и прошепва нещо в ухото му. Жуженето на медицинска­та апаратура моментално притихна. Старецът въздъх­на и Майк видя как очите му се напълниха със сълзи.

"Какво каза тя, Уайт?" Майк не чуваше шепота на Мери.

"Каза: Обичам те, татко и ти прощавам за всич­ко", отвърна ангелът. Майк беше впечатлен от драмата, която се разиграваше пред очите му. Питаше се дали той би имал силата и мъдростта да направи същото, ако беше в нейното положение. Изпитваше дълбоко възхищение към Мери. "Нищо ли не поиска от него?" "Не, Майкъл. Стига й просто да БЪДЕ." Майк отново се потопи в чувствата на Мери. По отношение на кармата между бащата и дъщерята всичко беше приключено и завършено. Тя беше чиста и по някакъв начин го даряваше със същата чистота и финал на един значим компонент от живота им заедно. Мери току-що беше обезоръжила нещо, което в про­дължение на 35 години го беше разяждало със скръб и вина! Това беше изписано на лицето му. Вместо да поиска нещо в отплата, тя му направи подарък. По бузите на стареца се стичаха сълзи. Мери отново седна на болничното легло и прегърна този прекрасен човек, който беше неин баща, и отново положи глава на гърдите му. Без никакви думи. Те просто не бяха необходими.

"Майкъл Томас, третият отличителен белег на любовта е: ЛЮБОВТА НЕ СЕ НАДУВА. След като се увери в духовната си зрелост, тя замълча. В момента той й е много задължен за това божествено помире­ние, но тя си мълчи. Можеше да се възгордее от силата и способността си да му прости, но тя остана кротка. Има пълното право да се бие в гърдите за деветте години, които са й били необходими, докато стигне дотук - но тя замълча."

Майк се възхищаваше от тази жена. Тя действи­телно беше воин на светлината и разбираше нещата, които Майк тепърва учеше. Представете си само! Да живееш на Земята с подобно знание! Какъв ли умиротворен и пълноценен живот водеше тази жена. Майк беше потънал в мислите си, завладян от сцената, която се разиграваше пред очите му.

Бащата нямаше какво да каже. Беше му простено за всичко и цялото му същество беше обзето от сво­бода и спокойствие. Мери не беше направила нищо духовно за своя баща; на практика тя беше усъвършенствала само себе си - но това се отразяваше и на него. Това също не беше за пренебрегване. Майк разбираше, че това, което вижда, беше много значимо.