"Задръж главата му наляво, над легенчето!", изви­ка сестрата на санитаря. "Ще повръща!" Тази нощ спешното отделение беше претъпкано, както често се случва петък вечер. Пълнолунието усложняваше до­пълнително ситуацията.

"Буден ли е?", попита съседът, който беше прид­ружил Майк в отделението. Санитарят се наведе и разгледа внимателно очите му.

"Да, идва в съзнание", отвърна мъжът в бяла престилка. "Когато видиш, че те чува, не му позволя­вай да става. Има ужасна цицина на главата и няколко шева. Не бива да се разместят."

Санитарят излезе от "стаичката" - пространство, отделено с перде на полукръгъл корниз от десетките други легла в отделението.

Майк отвори очи. Моментално разбра къде се намираше. Беше се върнал на Земята в болницата, където бе започнало всичко. Флуоресцентните лампи, които обливаха спешното отделения в ярка стерилна светлина, го накараха да примижи и да затвори очи. Температурата беше ниска и на Майк му стана студе­но. Междувременно санитарят се върна с одеяло, ся­каш бе чул безмълвната му молба. После отново из­лезе.

"Известно време беше в безсъзнание, приятел", каза съседът, малко сконфузен, че дори името му не знаеше. "Закърпиха ти главата. Не се мъчи да ми отговаряш." Той потупа притеснено Майк по гърдите и излезе навън в чакалнята.

Майк остана сам. В ума му се въртяха объркани мисли и картини за случилото се. Значи всичко е било сън! Грозното зловещо нещо, което победи във виде­нието, е било право! Майк изобщо не беше напускал Земята, ами беше бълнувал на болничното легло - в кома - и нито едно от прекрасните изживявания не бе реално.

На Майк отново му се повдигна, този път от осъзнаването на ситуацията. Беше се върнал. Домът беше просто сън, а земята на ангелите беше точно каквото я нарече чудовището - бабини деветини. Ни­що не се беше случило, а той все още лежеше в болницата! Нищо от видяното и наученото нямаше смисъл и тежест. Той затвори очи и си пожела да умре.

Главната нощна сестра влезе в отделението и се наведе над Майк. Той долови лекия й парфюм през доминиращата миризма на дезинфектанти. Тя прегле­да превръзката на челото му и го докосна внимателно.

"Господин Томас, буден ли сте?"

"Да", каза изтощеният и огорчен Майк.

"Вече можем да ви изпишем. Зашихме и превър­захме раната на челото ви. Добре сте. Можете да станете." Майк усети, че нещо се беше променило.

"Ами челюстта ми... и гърлото ми?"

"Нищо им няма, господин Томас. Да не сме про­пуснали нещо?" Майк раздвижи ченето си и попипа врата си под загрижения поглед на сестрата. Всичко му беше наред.

"Не, сигурно съм сънувал." Майк се върна в дейс­твителността. Замисли се делово. "Сестро, от колко време съм тук?"

"От около три часа, господин Томас." Сестрата беше усмихната и вежлива.

"Ами сметката за престоя ми?"

"Покрива се от някаква полица по апартамента ви, сър. Трябва да подпишете няколко документа, но няма нищо за плащане."

"Благодаря ви, госпожице." Сестрата излезе от помещението и Майк отново остана сам. Нещо не се връзваше. Макар да му се струваше, че оттогава бяха минали близо два месеца, той ясно помнеше, че кра­децът му счупи врата. Всичките тези контузии бяха станали преди видението, съня или каквото там беше. Така че нищо сънувано не можеше да промени този факт. Но сега не само гърлото, ами и челюстта му беше невредима. Дали не продължавам да сънувам? Не. Мехурът му беше пълен и го болеше. Майк тряб­ваше да отиде до тоалетната! Това си беше познатата земна реалност, с която беше свикнал като човек.

Майк стана, мъчейки се да не обръща внимание на болката в главата си. Беше облечен в ежедневните си дрехи, осъзна той, докато търсеше тоалетната. Намери я бързо. Беше малка, единична болнична тоалетна, воняща на хлор и изключително чиста. Майк се облек­чи. Видя му се чуждо - като нещо, което не беше правил от месеци и което продължи цяла вечност.

Майк се миеше, когато се зърна в огледалото. Лицето му изглеждаше някак променено. Той се доб­лижи до огледалото и дълго се взира в очите си, питайки се какво виждаше. Стоеше изправен и се чувстваше добре! Сигурно беше имал нужда точно от тази тричасова почивка в болницата.

Майк излезе бавно от болничното отделение и беше посрещнат от съседа, който го чакаше. Майк го видя и му подаде ръка.

"Благодаря ви, господин... ъ..." Името му се губеше.

"Моля ви, господин Томас, наричайте ме Хал." Съседът се радваше да го види на крака.

"Хал, ти през цялото време ли стоя тук?", поин­тересува се Майк.

"Нищо работа, господин..." Тук Майк пак го пре­късна.

"Моля те, наричай ме Майк."

"Добре, Майк. Колата ми е отвън. Хайде да си вървим у дома." Думата дом прониза Майк право в корема, напомняйки му за прекрасния сън, който беше завършил толкова разочароващо.

"Звучи добре, Хал." Майк изпитваше дълбока бла­годарност. Докато Хал отиде да докара колата, Майк подписа необходимите документи и излезе навън.

По пътя към дома Майк разпита съседа за инци­дента. Всичко беше както го помнеше, с изключение на травмите. Въобразил ли съм си ги?, запита се той.

На входа Майк му благодари още веднъж за бла­городното гостоприемство и се прибра в апартамента си. Отвори вратата както обикновено, включи мижавата лампа, влезе вътре и затвори вратата.

Заляха го миризми и гледки, които трябваше да са му много познати, но не бяха. Въпреки че трябваше да разчисти хаоса и да вдигне стерео уредбата, аква­риумът не беше счупен както го помнеше. Нещо не беше наред. Струваше му се, че беше попаднал в дома на някой бедняк и му помагаше да го подреди! Майк се закова на място и огледа всичко внимателно.

Мястото му не беше тук! Защо изобщо беше смя­тал тази дупка за свой дом? Защо беше толкова тъмно и неприветливо? Само преди три часа е било негово, а сега като че ли принадлежеше на човек от съвършено различен свят. Какво ставаше?

Майк си даде сметка, че съзнанието му не отгова­ряше на човека, който доскоро живееше тук. Дори мисълта да преспи тук му се струваше странна и неу­местна. Майк отвори най-горното чекмедже и прегледа нещата си. Кредитната карта, която доскоро изобщо не възнамеряваше да използва, си беше на мястото. Па­заруването на кредит излиза твърде скъпо, казваше той. Не ми трябват хубави вещи. Майк я пъхна в портфейла си, провери дали са му останали поне няколко долара и започна да събира най-ценните си вещи и тоалетните принадлежности. После угаси лампата и излезе. По-късно щеше да се върне за остатъка от багажа и рибката си, но си обеща веднага да уведоми хазяина, че напуска. После отиде у Хал и му разказа с няколко думи какво смяташе да направи, в случай че трябваше да се пише дознание до полицията.

Взе такси, което го откара в по-добрата част на града, където Майк веднага се настани в хубав хотел. Въздъхна с облекчение, когато видя красивите мебели в ярко осветеното и обзаведено с вкус фоайе. Това беше друго! На сутринта щеше да си потърси друго жилище - след като получеше новата работа, която заслужаваше. Още докато прекосяваше фоайето към асансьора, хората взеха да го заглеждат. Майк излъч­ваше позитивно присъствие и привличаше внимание­то. Личеше си, че е специален човек - може би звезда?

Майк лежеше на леглото в хотелската стая и раз­мишляваше над случилото се. Чувстваше се прекрас­но! Чувстваше се умиротворен. Беше уверен, че на сутринта щеше да си намери страхотна работа, за един ден - дори в Лос Анджелис - понеже беше много добър в работата си. Нямаше търпение да се срещне с нови хора и да даде всичко от себе си, а защо не и да направи фантастична кариера.

И тогава нещо се случи. Той се замисли за Шърли, неговата изгубена любов, но не усети болка. Не го пронизаха угризения заради загубата на прекрасната връзка, нито чувство на самосъжаление и срам. Майк даже направи физиономия, когато си спомни що за човек беше доскоро. Уф! Че какво ме е карало да се държа по такъв начин? Тя просто изпълняваше дого­вора си. Двамата бяхме еднакво отговорни за раздя­лата.

Мили Боже, какви ги говореше? Но беше истина! Майк направи нещо, което би го убило от ужас преди няколко часа. Взе телефона и набра номера, който знаеше наизуст. На третото позвъняване се обади прелестен женски глас.

"Ало?"

"Шърли!" Майк се зарадва да чуе гласа й.

"Майк?" На Шърли май не й стана приятно да чуе неговия.

"Виж, просто исках да проверя дали си добре и да ти кажа, че не храня лоши чувства за случилото се между нас."

"Майк? Наистина ли си ти? Звучиш някак проме­нен."

"Просто исках да сложа точка на тази история и да ти кажа, че се надявам да бъдеш щастлива. Ти го заслужаваш, освен това си прекрасно момиче."

"Майк? Не може да си ти."

"Аз съм."

"Да нямаш нова приятелка?"

"Не, Шърли. Говоря сериозно. Обадих ти се само за да ти кажа, че съм добре и ти желая всичко най-доб­ро в бъдеще. Връзката ни беше прекрасна и се надявам да ме запомниш с добро."

"Майк? Какво се е случило?"

"Не мога да говоря сега, може би някой друг път. Довиждане!"

"Майк? Това е шега, нали?"

Майк затвори телефона с чувство на чудна вед­рост. Беше приключил с част от живота си и това го изпълваше с лекота. Звукът на гласът й не изтръгна никакви отрицателни чувства, ами покой от завърше­ка и желание да продължи напред.

Майк се чувстваше особено. Нещо беше различно. Той вършеше неща, които не прилягаха на стария Майк. Отдаваше се на енергията на момента и не се притесняваше, че престоят в хотела струваше сто до­лара на нощ. Знаеше с абсолютна сигурност, че очак­ващото го изобилие щеше да покрие разходите за хотела от дохода на новата му работа - работа, която все още нямаше! Това не беше типично за стария Майк. Това беше "актуалният" Майк, който разбираше концепцията за собствената си стойност и всемирния ход на нещата. Майк започваше да се чувства като прероден и надарен с всички здрави чувства, харак­терни за щастливия човек. По гърба му преминаха тръпки и той разбра какво означаваха. Отиде до вра­тата на стаята и я отвори. Там, посегнал да почука, стоеше неговият приятел Джон!

"Здрасти, Джон!" Майк прегърна приятеля си.

"Как разбра, че съм отвън?", учуди се Джон.

"Интуитивно, предполагам. Влизай."

"Станал си много неуловим! Научих за взлома у вас и след края на нощната смяна дотичах веднага. Съседът ти ми каза, че си тук. Добре ли си? Наред ли си с главата? Защо не остана в апартамента? Защо дойде на хотел и всичко останало?" Майк вдигна ръце, сякаш за да спре пороя от въпроси, и се усмихна на Джон.

"Джон, главата ми е наред, просто не ми е място­то в онази дупка. Не ми приляга и работата, която върша. И двамата го знаем." Джон беше изгубил ума и дума. Надяваше се Майк някой ден да напусне, но не очакваше да се превърне в Супермен за едно нощ.

"Майк, какво се е случило? Наистина си разли­чен!"

"Зная. Не мога да ти кажа защо, понеже и аз не зная! И се чувствам добре, спокоен и енергичен, с желание за живот." Джон попиваше всяка дума и поч­ти не говореше. "Бих ти предложил нещо за пиене, но самият аз се настаних преди малко. Искаш ли да слезем да вечеряме долу?"

"Имаш предвид в ресторанта?"

"Да, аз черпя."

"Естествено!" Джон го погледна сериозно. "Ама ти наистина си се променил!"

Двамата мъже излязоха от хотелската стая и оти­доха в елегантния ресторант на хотела. Там Майк разказа на Джон всичко освен съня. Сподели за разго­вора си с Шърли, за плановете да си намери нова работа и за отношението си към живота. Обясняваше красноречиво, че истината винаги побеждава и как прошката и последователността пораждат мир в жи­вота. Сега говореше спокойно за нещата, които дос­коро беше критикувал и признаваше чуждото мнение. Заяви, че човек не бива да се примирява с онова, което му се предлага, а трябва да създава собствената си реалност.

Джон мълчеше. Беше хипнотизиран. Остави Майк да говори през цялата вкусна и обилна вечеря, после по време на десерта и кафето. Имаше чувството, че слуша някаква лекция под надслов "Почувствай се добре", която обаче наистина му въздействаше. Всичко звучеше смислено и логично. Накрая използва мо­мента, когато Майк си напълни устата, и заговори.

"Майк, да не си преживял близка среща със смъртта или нещо такова?" Джон говореше сериозно. Предишния ден Майк беше човек без капчица само­чувствие, готов да остане без покрив, да хленчи и да страда мълчаливо.

"Не, Джон, по-скоро преживях БЛИЗКА СРЕЩА С ЖИВОТА." Двамата мъже се разсмяха, а напреже­нието се стопи. Въпреки че ситуацията беше комична, Майк си представи съвсем ясно случилото се. Все още не беше готов да заяви, че видението му беше реално, но изпитваше такава любов към живота!

На Джон не му се тръгваше. Енергията, която излъчваше Майк, му влияеше благотворно и той го знаеше. Даже реши самият той да смени работата си. Майк го беше убедил, че заслужаваше повече и Джон беше съгласен. Ентусиазмът и новооткритата пози­тивна индивидуалност на Майк бяха заразителни. По­ложителната нагласа въздействаше пристрастяващо, а колкото до възвишените мисли? Е, Джон все още не знаеше за тях, но определено нямаше да му навреди да ги слуша. Вдъхваха му увереност, че той заслужа­ваше нещо.

Двамата си пожелаха лека нощ и Майк отново прегърна приятеля си. Джон осъзна, че по-рано Майк никога не го беше правил, а сега за една вечер го прегърна два пъти. Какво му ставаше на тоя човек? Какъв прекрасен приятел! Майк сякаш обитаваше ня­какъв друг свят или ако беше тук, беше изпълнен с мир и любов към цялото човечество. Не осъждаше никого и излъчваше щастие. Какъв човек - каква промяна!

Майк се качи в стаята и седна в леглото. Смееше ли поне за момент да повярва, че сънуваното пътуване беше реално? Ако беше реално, той защо беше пак на Земята? Това не му се струваше редно. Не изглеждаше такова каквото би трябвало да бъде. Какво? Нещата не винаги са такива каквито изглеждат. Майк започва­ше да долавя странно, но познато присъствие. Интуи­цията му го тикаше напред, а тялото му заговори.

Майк стана и отиде до стола в другия край на стаята. Там направи нещо, което му се видя напълно нормално. Той затвори очи, протегна ръце и заговори церемониално.

"В името на Духа, искам да ми се покаже каквото трябва да знам за тази ситуация. Уважавам я, въпреки че не я разбирам." Майк притихна със затворени очи. После всичко експлодира в изблик ярка светлина.

Майк беше пометен през портала на измеренията към едно място, което беше приготвено единствено и само за него. Това беше съкровеното светилище за общуването на Майкъл Томас с Духа, място, където той често щеше да се завръща в своите медитации. Майк се носеше в пространството там, без да съзнава, че отново се намира в своето "сънно" състояние, само дето то не беше сън, нали?

"Не, не е, Майкъл Томас." Гласът на Уайт! Смее­ше ли Майк да отвори очи? Не искаше да се откъсва от това място, понеже знаеше, че той беше единстве­ният му посетител. Не искаше да се озове обратно в хотелската стая, преди да е готов. Гласът на големият бял ангел се понесе отново.

"Това е просто друго ниво на променена реал­ност. Кое е по-реално за теб сега, Майкъл?"

"Уайт!", възкликна Майк.

"Да, Майкъл."

"Толкова се радвам да те чуя!" Майк се развъл­нува. Почти изкрещя: "Уайт! Не е било сън! Знаех си!"

"Не беше сън, Майкъл."

"Какво се случи? Защо не съм в рая? Грешка ли стана?" Майк се чувстваше толкова доволен, че отно­во разговаря със своя духовен приятел!"

"Отвори очи, Майкъл. Имаме компания."

Майк изпълни заръката и полека отвори очи. Пор­талът между измеренията остана стабилен и Майк не излезе от състоянието на медитация. Носеше се в поза лотос в пространство на неописуема белота. То му напомни за първата му среща с великия бял ангел на любовта. Под него имаше седем същества, които описваха кръг. Под погледа му седемте цветни петна започнаха да се трансформират. Всяко петно предс­тавляваше облак блед цвят, който постепенно се раз­ширяваше и придобиваше форма. Майк разбра какво ставаше и сърцето му подскочи от радост!

Под него деликатните тонове на седемте облака се наситиха и засияха ярко като истинските си блестя­щи същности. Това бяха Блу, Ориндж, Грийн, Вайълит, Ред, Уайт и дори ГОЛД! Равномерно разположе­ни, малките облаци постепенно пораснаха и приеха плътните ангелски фигури, които Майкъл познаваше толкова добре. Обзе го неописуема радост. Приятели­те му бяха тук! Той внимаваше да не прекъсне духов­ната връзка, която все още го свързваше с неговата човешка същност в хотелската стая. Майк отново беше на две места едновременно.

Седемте ангелски създания в светилището на Майк останаха няколко минути, с вдигнати нагоре ръце в някаква церемония. Майк тържествуваше заед­но с тях. Долавяше силното усещане за святост в кръга и го зачете с мълчание. Пръв заговори Златният.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, поздра­вяваме те!"

"И аз вас", каза Майк с кротка признателност.

"Какво искаш да знаеш, Майкъл?" Златният ангел едва сдържаше смеха си. Той знаеше каквото знаеше Майк, следователно беше наясно с неутолимото му желание да проумее какво се беше объркало. Защо отново съм на Земята? Тогава заговори Уайт, в отго­вор на зададения наум въпрос.

"Може би искаш да прегледаш първоначалната си молба, Майкъл?" Майк не разбра какво имаше предвид Уайт, но не прекъсна големия бях ангел. Като магнетофонен запис, прозвуча устен плейбек от друго време, когато Майк беше описал на Уайт какво според него беше ДОМЪТ. Майк заслуша собствения си глас.

"Искам да ме обичат и да съм близо до любовта. Искам да изпитвам душевен покой в съществуването си. Не искам да съм обект на тревогите и баналното общуване на околните. Не искам да се тревожа за пари. Искам да почувствам ОСВОБОЖДЕНИЕ! Изморих се от само­тата. Искам да означавам нещо за другите същества във Вселената. Искам да знам, че съществуването ми има смисъл и че изпълнявам моята роля в небето - или както там се нарича - че съм правилна и необходима част от Божия план. Изобщо не искам да продължавам да съм човекът, който бях преди! Искам да бъда като теб!"

Това беше неговото описание на представата му за ДОМА. Тези думи беше използвал, когато големият бял ангел го беше накарал да дефинира ДОМА!

"Виж живота си, Майкъл Томас. Ти имаш интуитивната карта, която позволява спокойно съществуване, тъй като вече разбираш актуалността на начина, по който действа Духът." Майк осъзна, че Блу имаше право. Той не се тревожеше как щеше да си намери работа утре. Имаше своята "карта" и тя щеше да му помогне да стигне до точното място.

После прозвуча гласът на оранжевия ангел.

"А даровете и инструментите на твоята висока вибрация на планетата ще те поддържат балансиран и извън драмите на онези около теб, ако пожелаеш. Междувременно ти притежаваш силата да убиеш вся­ко негативно нещо, което дръзне да ти се изпречи на пътя!" Майк знаеше, че Ориндж казва истината. Изоб­що не се притесняваше от предишните драми в живота си. Случката със Синди беше напуснала съзнанието му, сякаш никога не бе съществувала.

Разнесе се гласът на Грийн, който веднага се открои с типичното си чувство за хумор. "Твоята биология ще ти даде освобождението, което ти е не­обходимо, Майкъл. Сега тя е изпълнена с мъдрост и знания." Майк никога не се беше чувствал по-добре и знаеше как да се поддържа в добра форма. Учението на Грийн беше велико!

Дойде ред на Вайълит. Мелодичният й глас се понесе към ушите на Майк.

"Сега ти си част от Божествения план, Майкъл, с мисия и отговорност. Ти създаваш собствената си реал­ност и вече е излишно да се тревожиш. Семейството е около теб!" Майк почувства правотата на думите й. Той действително щеше да сътвори бъдещето си без тревога. Знаеше, че семейството щеше да го подкрепя и той винаги щеше да бъде на точното място в точното време.

Прозвуча гласът на Ред.

"Повече никога няма да бъдеш човекът, който си бил, Майкъл. Ти се промени завинаги благодарение на собственото ти намерение." Самата истина! Майк не би могъл да се върне назад. Просто не беше същият човек. Апартаментът принадлежеше на онзи жалък човек от миналото, както и дрехите, които незабавно трябваше да бъдат раздадени. Майк беше нов човек!

После отново се разнесе приказният глас на Уайт.

"Ти си вярна и правилна част от плана на Любов­та, Майкъл. Обичан си безмерно и притежаваш спо­собността да дадеш същата любов на другите. Все още не си осъзнал дара, който лежи пред теб!" Какво означаваше това? Защо твърденията на Уайт винаги пораждаха въпроси?

И накрая прозвуча гласът на златния ангел, тол­кова голям и могъщ, толкова свят и въпреки това толкова нежен.

"Ти нали искаше да приличаш на ангел, Майкъл? Какво научи в моята къща? Че си прекрасна частица от Бог, която върви по планетата с много висока вибрация. Маскиран ангел, един от малцината, които изобщо го знаят, и помазан от Бог." Майк действител­но беше поискал да прилича на ангелите, без да знае, че всъщност беше ангел.

Внезапно те заговориха в един глас, сякаш еднов­ременно изпращаха мисъл в главата му.

"Това Е домът, Майкъл Томас. Тук си, понеже сам го поиска. Тук ти е мястото и ти можеш да осъщест­виш голяма промяна на планетата. Всяко едно от нещата, които поиска, вече е налице. Ти си воин на светлината. Като Мери, твоето човешко съответствие, ти резонираш с вибрацията на Бог. Ти уби великана, прие златния и придоби вековната мъдрост!"

Майкъл Томас знаеше, че предстоеше още нещо. Ангелите отново изгубиха ясния си облик и седемте малки облачета сияйни цветове се сляха във вибрира­ща маса от ярко цветна диамантена светлина! Сияни­ето и искрите на облака бяха неописуема гледка. Ан­гелите се съвещаваха. Майк го отгатна интуитивно. След известно време те отново заговориха в един глас.

"Майкъл Томас, днес ти даваме ново звание. До­като вървеше по пътя, ти беше известен като Майкъл Томас на Чистото Намерение. Днес вече си дипломи­ран, създание с висока вибрация, което не е нито изцяло човек, нито изцяло ангел. Вместо това ти сега си МАЙКЪЛ АКТУАЛНИЯ. Това звание показва виб­рацията на "настоящето" и е сред най-висшите комплименти, които можем да ти направим."

На Майк това му се видя много смешно, но знае­ше, че ангелите говореха сериозно и почитаха неговата нова вибрация. Красивият блестящ облак постепенно прие формата на диамант и изплува над него, обгръ­щайки цялото пространство с диамантена светлина. Заля го любов и Майк отново почувства Божието присъствие. Всяка клетка тържествуваше, а биологи­ята му реагира с прилив на емоции и дълбока благо­дарност. Усещането пропи всяка пора на тялото му и Майк разбра, че беше време да се върне в хотелската стая. Ангелите имаха още едно послание и когато Майк се върна в своя стол за медитация, думите на колективните им енергии иззвънтяха в ушите му.

"Майкъл Актуалния, ОБИЧАМЕ ТЕ СЪРДЕЧНО."

Майк поседя известно време на стола, приземя­вайки се от "висините" на медитацията. Всичко, което беше преживял в къщите на духовното обучение, беше реално! Всички уроци бяха верни и валидни, а знани­ето и силата бяха все още негови, докато седеше в хотелската стая в Лос Анджелис. Майк се удиви на концепцията и се запита колко ли бяха другите като него.

Изтощението го повали. Едва не заспа под душа, но накрая се добра до леглото. Беше твърде изморен, за да мисли за следващата си стъпка. Трябваше да се наспи и го направи - много добре.

На другия ден Майк беше готов за живота. Излезе на балкона на хотелската стая и огледа района. Въз­можностите пред него бяха неограничени. Накъдето и да поемеше, промяната щеше да е налице. Майк зна­еше, че го очакваха много неща, които да упражнява и учи, например как да интегрира своята нова вибра­ция, докато се движи сред старата вибрация на други­те хора. Но не се притесняваше. В душата си носеше любовта и разбиращата мъдрост на вековете. Ангелът вътре в него щеше да се погрижи за това и Майк винаги щеше да знае как да постъпи в дадена ситуация.

Новата работа се оказа по-лесна за намиране, отколкото предполагаше. Големите компании се нуж­даят от добри и честни търговци, а Майк излъчваше тези качества със всяка своя дума и крачка. Беше си купил нови дрехи и си беше набелязал високи цели. Влезе в най-голямата компания, която се нуждаеше от неговия професионален опит, и мина покрай табелата с надпис "Не търсим работна ръка". Получи работа след броени минути и излезе от сградата, готов за още една церемония, посветена на това как хората могат да създават собствената си реалност.

Майк беше погълнат от своята нова същност. Фактът, че това беше ДОМЪТ, най-сетне започваше да става част от съзнанието му. Новата работа беше сигурна и той започна да си търси жилище. Изминаха три дни, когато една сутрин, докато беше под душа, го осени разтърсващо прозрение.

Какво беше казал Уайт, което Майк не успя да разбере? Все още не си осъзнал дара, който лежи пред теб! Очите му се напълниха със сълзи на разбиране. Това беше най-големият дар, Можеше да му бъде поднесен единствено като на човек и беше останал скрит през всичките забележителни събития от последните няколко дни на Земята. Смисълът му беше огромен и Майк коленичи както си беше в банята, за да благодари за откровението. Потрепери при мисъл­та за потенциала му и се напрегна да си припомни нужната информация. Сърцето му биеше като лудо, докато Майк си представяше какво означава това.