Винаги можеш да прибавиш към нещо едно » Книга 3: Алхимия на човешкия дух




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


12:12
04.12.2016
Неделя
54.197.171.35


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 3: Алхимия на човешкия дух » Винаги можеш да прибавиш към нещо едно

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Винаги можеш да прибавиш към нещо едно

Питагорейците били удивително предани последо­ватели на учителя Питагор. Те били първата група хора, които "съставили научна теория за числата". С това целели да отстранят всички човешки предразсъдъци от числената теория и да проникнат в дълбините на вселе­ната, по законите на вселената. И почти успели. Ако бяха разполагали с концепцията за нулата и способността да събират числа в колони (което западните математици също не умеели допреди 600 години), щели да получат числената теория по същия начин, по който вселената борави с числата.

Те решили, че числата са относително инкременти (нарастващи) при измерването и могат да се прилагат към вселената. Тъй като Вселената била сборът на "всич­ко, което може да се изследва", тя била "голямото Едно" или "цялото". Очевидното разнообразие в природата (и фактът, че вие и аз съществуваме независимо един от друг) те нарекли "способността на цялото да се разнообразява" - двоичност. Тези две концепции ни съпътст­ват до ден-днешен. Тяхната "двойствена операция" е нашият "квадрат" (сега вече знаете откъде идва повди­гането на квадрат). Древните хроники са съвсем точни по този въпрос. След това обаче нещата потъват в мъгла, Питагорейците направили логически скок и добавили предположението, че "винаги може да се добави едно към дадено число". Защо? Защото не можели да накарат генератора на цялото/двоичността да заработи. Те "скочили" към очевидното заключение, че 1 +1 = 2, после 2 + 1 = 3 и т. н. въз основа на обикновеното наблюдение. Това на свой ред е единственото доказателство за безк­райността.

Тъй като цялото е сбор от неговите части, нашият измервателен уред (числата) трябва, в най-малките си части, да съставят сумата. Няма значение с колко еди­ници боравим, стига те да "съставят цялото". Именно оттук произтича идеята за числовата база. Тя е напълно условна. Щом се опитваме да измерим нещо, добре е да направим единиците "стройни". Защо да усложняваме излишно нещата? Пръстите ни са "удобни мерни едини­ци", тогава защо да не ги използваме?

Важно е да се отбележи фактът, че нашата база е условна, което показва, че учението за величините е условна наука. Било е грешка, продължила до днес, от страна на питагорейците да настояват, че числата са "майката на всички останали математики". Как е въз­можно условното (аритметиката) да бъде "майка на геометрията", когато геометрията е универсална конс­танта (компасът си върши работата, независимо какви числа се използват, за да бъде описан). Не е ли парадок­сално тогава, че числената геометрия се пренебрегва от модерната математика?

В такъв случай "научните числа" трябва да се из­влекат от геометричните константи, а не обратното, както се прави сега. Това било основното умение на Евклид. Той представил нещата така, сякаш имало ра­венство между дъгата и правата линия, като едната можела да се използва за интерпретиране на другата. Скрил важна информация за дъгата, раздробил геомет­рично единни явления (ъглополовящите страна/ъгъл във всички триъгълници), прикачил фалшиви допълнения към правилата, очевидните наблюдения и дефинициите и не успял да доведе теоремите до тяхното логично заключение - все неща, които мога лесно да докажа. Направил го е съвсем преднамерено. При това по достойни за уважение причини, за да спаси гръцката мате­матика след "задачата ул изразяване на отношението между сравними величини. Усилията му били изключителни и все едно не са напълно разбрани от съвременната математическа общност, понеже работата му продължава да е обвита в научна тайнственост.

Но да се върнем на числата. Тези "единици" (пръстите) са "най-малките несъкратими отражения на цяло­то". Тоест всяка единица е сама по себе си цяла същност, притежаваща всички качества на целостта на изначалното цяло. Тъй като те са "отражения на цялото", човек може да каже, "ами, мога да продължа да редуцирам чрез същата операция спрямо цялото и самите едини­ци... тогава къде отива "невъзможността да бъдат съкратени"? Това е "универсален аршин", ако човек иска да си направи "един-единствен аршин", с който да мери. Ако имам аршин, разполагам само с 36 инча на него. По същата логика мога да продължа да деля тези инчове, ако искам. Това обяснява защо единиците са "отражение на цялото".

Това, което наистина имаме е едно голямо "едно" (цялото) и едно конкретно "едно" (единицата). Как да градуираме двете, така че да постигнат хармония в системата? Тъкмо това спънало питагорейците и остава нерешено и до днес. Не успяваме да градуираме едини­цата до цялото (затова го игнорираме). И точно тук онерацията на двоичността (повдигането на квадрат) излиза на сцената.

Категория: Книга 3: Алхимия на човешкия дух | Разгледан: 861 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 91 2 »
28.03.2009 Спам
1. Бонд (Бонд) [Материал]
Ако реша да използвам броя на пръстите ми за база (десетична система), отбелязвам резка за всеки пръст ето така:
11111 11111
Прилагайки двоична операция (повдигане на квадрат), получавам:
11111111112 = 1234567900987654321
Забележете, че 8 липсва във възходящата редица. Как е възможно? Дали е случайно? Каквито и изчисления да направите, тази липсваща 8-ица във възходящата редица няма да се материализира като исконен член на редицата! Нещо повече, веднага се забелязва удивителна симетрия, която сочи, че това е точно "каквото възнамерява вселената". Реципрочното на 8 е 125 (цели числа за цялото, двоичност и средно цяло число, десетична система).
Ето няколко бързи примера за тази симетрия;
• 123456790 х 8 = 98765432
• 1/.1111111111= 9
• 1/. 11111111112 = 9 2 = 81
• √ 9.87654321/2.2222222222 = √2
• 1/..987654321 = 1.0125
• . 987654321/8 = 1234567901234... = 1/92
И отново никъде в интегралната математика (която дори ние не можем да избегнем) няма да срещнете липсващата 8-ица във възходящите редици. Тя просто не се появява! Ако добавите цифрата, налагате "нетипични" условия в редицата и веднага получавате асиметрия, както в:
√l23456789 = 11111.11106!
"Повелята" на математиката на цялото е, че нищо не се повишава, ако преди това не се е понижило. Има числена йерархия, която се спуска надолу от цялото. Не можете да се придвижвате нагоре и надолу по редиците, ако между тях няма разлика Това явление се наблюдава в геометрията, както и в природата на триъгълниците, чието съществуване мога да докажа като основополагащо условие на математиката (това е една от умелите неясноти на Евклид около описването и вписването на триъгълници в окръжност).
Това ни довежда до Питагоровия логически скок "винаги може да се добави едно към дадено число". Не, не може, по две причини: Първата е, ако сте калибрирали единиците и по силата на логиката определяте N = 1, където 1 е цялото, тогава на практика N + 1 е цялото + 1. Току-що анулирахте вашето условие за цяло!
:

28.03.2009 Спам
2. Бонд (Бонд) [Материал]
Втората причина е, че щом (не ако) 8 винаги липсва във възходящите редици, всеки път когато правите някакво "универсално числово изчисление", тоест пи, ще удряте на "камък" в 8-та операция и ще допускате грешка! Ако приемете, че N + 1 е универсална концепция, всичките ви изчисления за универсални явления са погрешни. N + 1 е местно и некалибрирано твърдение, невалидно за универсалните изчисления. Чрез повсеместното използване на N + 1 получаваме само някои много добри приблизителни стойности. Тези приблизителни стойности са ни навели на мисълта, че математическите техники са правилни, а асиметрията е универсално явление, а не наша грешка. Но ако мислите, че ще откриете "теорията на всичко" с тази математика, се заблуждавате.
Тук не е мястото да се впускам в подробни обяснения за верността на думите ми. Вече има последователни, непоклатими свидетелства в геометрията и теорията за числата, части от които вече са получили доказателства.
Причината тази статия да присъства в Книга трета от Посланията на Крион е едно необичайно стечение на събитията. Аз не обръщам особено внимание на неща като нумерология и ченълинг. Моята майка ми даде първата книга, за да я прегледам и да й кажа мнението си. Ококорих се на раздела за числото 666 и веднага приложих към него теорията за цялото. Отначало бях настроен скептично, но колкото повече се задълбочавах, толкова повече се убеждавах, че коментарът съдържа уникални послания, които не са съвсем очевидни на пръв поглед.
Не се затрудних да "разгадая шифъра" на 666. Вече съм свикнал да виждам как математиката на цялото дава отговор на загадките за стандартната математика. От друга страна, не се сещам за никаква симетрия в числото 9944, но сигурно е математическа .
Тъй като не съм нумеролог, щом разгадах кода, нещата ми се сториха твърде прости и заключих, че нещо не съм разбрал. В края на краищата, учените от 20 години се опитваха да стигнат до него. Прегледах няколко книги по нумерология в градската библиотека, за да видя за какво става въпрос. Но там не пишеше почти нищо, освен "не зная".
Аз направих следното: раздробих числото на простите му числа, а именно а 666 = 37 х 32 х 2. Освен това открих в нумерологичните книги, че векове наред нумеролозите определяли 888 като "божествеността на Христос". Когато раздробих числото на неговите прости числа, получих 888 = 37x3x23 ! Разгледайте 3-те и 2-те в двете числа; тяхната "роля" е противоположна!
За мен е очевидно, че в някоя тайнствена книга някой е раздробил 666 на неговите съставни части и после е измислил "антидота" 888. Затова писах на Лий Каръл и го попитах "дали е запознат със значението на числото 37 (37 е сборът на 1+2+3+4+5+6+7+9:, възходящата редица на математическото цяло). Според неговите източници 37 не се радвало на особено внимание от страна на нумеролозите и се смятало за доста незабележимо число .
Интересното е, че има последователна нумерологична симетрия, заложена в постоянните математически и физически константи, която е тясно свързана с 37! Освен това се появява с непозната досега честота в моите оскъдни познания по нумерология.
:

28.03.2009 Спам
3. Бонд (Бонд) [Материал]
Крион казва, че за него 27 е важно число. Разгледайте следните уравнения:

• 27/999 = 1/37, 37/999 = 1 /27 и естествено 37 х 27 = 999
• 9+9+9 = 27, 1/27 = .037037037..., 1/37 = .027027027...
• 27+37 = 64 = 82 = 26 = (1/l25)2
• √ 27 +√ 37 = 10[1/(√ 37-√ 27)]
Цялата поредица "тройни числа" е както следва:
111=37x3 444 = 37хЗх22 777 = 37x3x7
222 = 37x3x2 555 = 37x3x5 888 = 37хЗх23
333 = 37х32 666 = 37х32х2 999 = 37 х З3

Ако съберете цифрите на всяко от тройните числа, например 4+4+4 = 12, 12х37=444. С други думи, числата са циклични! Единственият общ елемент на всичките тройни числа е 37! Дали 37 е отвръщането, за което се споменава в откровението на свети Йоан? Или е свързано с факта, че нашето стандартно разбиране за математиката е "отврат"? Ако разсъдим, "стараейки се да се извисим неправомерно до познанието за вселената, ние се опитваме да я оформим по собствените ни егоцентрични и погрешни представи. Защото определено придаването на някакъв смисъл на числото 37 липсва както в стандартната математика, така и в нумерологията. За какво друго разказва библейската история за Вавилонската кула, ако не за неправомерно извисяване? И отново, как обяснява Иисус правото си да проповядва? То е "спуснато от Бог"! А Христос се възнася едва след като е умрял!
Интересното е, че тези примери показват единна математическа логика и нямат почти никакъв смисъл според стандартната математическа философия. Нито пък биха могли да са "измислени" от своите автори, тъй като моделиращата им логика е същата, която използваме в математиката! Те са убедителни доказателства за реалността на "божественото откровение", за написването на нещо без видима причина, освен "непреодолимото желание да го направиш". Други източници показват известно "различно от общоприетото познание". Прегледайте "Първо послание на св. ап. Павел до Коринтяните" 1:22-24.
Има и някои други нумерологични особености във връзка с "тройните числа". Всички те, умножени по някое кратно или делител на 18 дават 1998. Въпреки че това не е математическо изключение, предвид тази силна нумерология и датите, на които действа Крион, Лий сметна за уместно да ги спомена.
111x18 = 1998 222x9=1998 333x6 = 1998
444 х 4.5 = 1998 555 х 3.6 = 1998 666 х 3 = 1998
777 (е стандартно уравнение с делене на 7, отдавна будещо възхищение с елегантните си особености)
888 х 2.25 = 1998 999 х 2 = 1998
После открих, че 888 х 2 = 1776. Лий ме "довърши", като откри, че 1998/1776 = 1.125, (което е единната математическа симетрия за цяло, двоичност и средно цяло число в десетичната система). Тази симетрия 125 се среща в цялата стандартна математика.
:

28.03.2009 Спам
4. Бонд (Бонд) [Материал]
И така, разгадана ли е мистерията на 666? Работата е там, че нашата математическа система е некалибрирана и можем да очакваме потресаващи последици, ако откажем да я оправим. От друга страна, ако калибрираме само единиците, ще влезем в онази "нова златна ера", при която теологията и науката са в идеална хармония, понеже и двете най-сетне боравят с истината (истината е една).
Което ме отвежда към следващия въпрос. Имах честта Лий да ми изпрати преди публикуването един ченълинг на Крион, според който вселената използва "12-тична" система. Той ме попита дали има някакви математически доказателства за подобно твърдение.
Този въпрос е чудесен пример за човешкото твърдоглавие. Две години аз се взирах в геометрията на окръжността и се питах: "Защо кръгът се дели естествено на 6 части (шестоъгълник)?" Разполагах с математиката на цялото на "липсващото средно число" и всички съставки, за да кажа: "Аха! Универсалната система трябва да е 12-тична (шест е средното число и 12-тичният еквивалент на нашата 10-тична система е липсващото средно число). Доказателството е много по-убедително от аргументите. Петоъгълникът дава едно удивително съотношение, открито и доказано от Евклид и наречено "златното сечение". То е геометрична константа. Константата е математическа величина, която е неизменна и важи във всякаква ситуация. Златното сечение е характерно за делението на окръжността независимо от аритметичната система, с която се описва, или от частта на вселената, към която прилагате компаса. То описва връзката между страните и ъглите на петоъгълника (петостенен правилен многоъгълник) и се смята за най-съвършената геометрична симетрия,
В своята геометрична функция то действа със съвсем същите свойства като липсващата 8-ица във възходящия ред на 10-тичната система. Нещо повече, фактът, че окръжността се дели естествено на вторично ниво (първичното деление е, че компасът "обхожда кръга" точно 6 пъти) на триъгълници (три страни) и квадрати и т. н. (четиристранни фигури) показва, че кръгът е 12-тично явление.
Във връзка със златното сечение са интересни и някои аритметични особености. Някои са добре известни, а други ще бъдат представени за първи път тук. В момента тече проверка за "предишно познаване" от по-начетените от мен в историята на математиката.
:

28.03.2009 Спам
5. Бонд (Бонд) [Материал]
В аритметиката златното сечение се изразява като √ 5+1/2! Забележете, че тук имаме цяло (1), двоичност (2) и средно цяло число (5)! Това не е случайно, нито е изолирана симетрия. Откриваме, че присъствието на числата 1, 2 и 5 е преобладаващо правило в аритметиката. Една от най-добре изучените симетрии е: "съотношението на всички числа в редицата на Фибоначи е златно сечение". Фибоначи е средновековен математик, който открил, че в простите положения, прилагани към числата, има симетрично нарастване. Можете да научите повече за него от всяка математическа книга в близката библиотека. Класическата история за редицата на Фибоначи е за чифликчията, който купил двойка зайци и взел да пресмята колко ще станат, ако зайкинята ражда всеки месец. Той би могъл да разбере колко зайци ще има всеки един месец (при положение, че зайците живеят вечно)! Друг начин да се изрази "върховното" съотношение в редицата на Фибоначи е: "При всяко число чрез прибавяне на 1 към реципрочното на това число в последователна операция ще се получи златно съотношение." Накратко, колкото и случайно и дълго число да вземете, то по природа е свързано със златното сечение.
Ще напиша няколко математически твърдения за дадени цифри. Знам, че някои читатели ще ги заболи главата и ще зарежат книгата. Причината е лошото поднасяне на математиката в училище. Обещавам ви, че можете да вникнете в тези твърдения, защото ще ви преведа през тях и ще видите, че изобщо не са "тъмна Индия", а всеизвестна истина. Малко по-нататък ще включа няколко по-непознати уравнения, предназначени за хората с усет към математиката. Тях също бих могъл да ги обясня, но тази книга не е посветена на математиката и не искам да се разпростирам прекалено много. Длъжен съм да се съобразя и с читателя, в края на краищата.
В математиката приетият символ за златното сечение е Ø. Можем да напишем нашата дефиниция, която да ви напомня за какво става въпрос.
Златното сечение = Ø = √ 5 + 1/2 = 1.618033989...
:

1-5 6-9
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.171.35          Неделя          04.12.2016, 12:12