Мои скъпи и чудесни приятели, ...

Благодаря ви, че предприехте с мен това пътешествие. Толкова съм ви признателен.

Признателен съм ви, защото знам, че ви е била необходима смелост и огромно желание, за да отворите съзнанието си към нови мисли и нови идеи за Бога и за Живота, както и за да съхраните толкова дълго интереса си към този разговор. Благодарен съм ви, защото зная, че сега и вие сте го разбрали. И вие сте си спомнили. И вие сте разбрали Кои Сте Всъщност. А това може коренно да промени нашия свят.

Когато преди десет години започнах този диа­лог, се чувствах съвсем сам. Сега знам, че посланията, които съдържат тези необикновени книги, не са били предназначени само за мене. Те са били предназначени за целия свят, те са били предназначени, за да променят света. Нашият свят може да се възползва от някои промени още сега, ако пожелаем да продължим своето приключение на прекрасната Земя и да се радваме на по-добър живот от оня, който познаваме.

Стигнали сме горе-долу толкова далече, колкото сме могли в насоката, за която говорим. Започваме да разрушаваме всичко, което сме изградили през дългия процес на своето развитие. Можем да наблюдаваме тази постепенна разруха навсякъде около нас. И все пак зарът още не е хвърлен и нашето бъдеще в никакъв случай, в никаква степен не е решено. Наистина човешкият род стои на прага на бъдещето с две съвършено различни възможности за избор. Ще направим ли качествен скок напред към пълноценен съвместен живот, възможността за който ни е дарена, ще се превърнем ли наистина във високоразвити същества? Или ще направим огромна крачка назад към мизерното си начало, към манталитета на пещерния човек и към живот, удовлетворяващ най-примитивни изисквания в съответствие с най-примитивни приоритети?

Днес човечеството е изправено пред тези въпроси. От най-ранните дни на своята младост съм ги виждал да се появяват и да придобиват застрашителни измерения. Още в тези най-ранни мигове съм чувствал, че решението на най-належащите ни проблеми е пред очите ни и може да бъде намерено чрез просто пренареждане на основните ни представи за живота, който живеем. Сега, в края на продължилите десет години разговори с Бога, съм сигурен в това.

Но зная и още нещо: промяната в представите на човечеството за живота не може да настъпи лесно, нито да бъде предизвикана само от един човек. Ще са нужни съвместните усилия на всички човешки същества, чули зова към изграждане на техния утрешен ден. Сега ти вече знаеш точно дали си един от тези хора.

Ако си един от тях, ще дадеш своя принос, за да приключим Десетилетието на Диалога и да започнем Столетието на Промяната. Представям си, че около 100 години - остатъка на твоя и моя живот и още нещо - ще бъдат нужни, за да се изгради сигурно бъдеще за човечеството. В космически измерения това е миг, мигване на окото, но в измеренията на човешкия живот е задача, чието изпълнение изисква доста време, та е добре веднага да се заемем с нея. Всъщност, ние сме се заели с нея, при това - не твърде рано, както ще се убедиш дори от един бегъл, случаен поглед наоколо.

Нашата мисия, ако направим избора да я приемем, е да променим представата на света за самия него. А за да сторим това, трябва да променим своята Културна История. Трябва да променим онова, което продължаваме да твърдим за самите себе си, за това кои сме, какъв е животът ни, защо сме тук на земята и какво Бог иска от нас. Трябва по нов начин да образоваме и възпитаме децата си, с нови идеи за това какво значи да бъдеш човек. И ще трябва да започнем всичко това със собственото си превъзпитание.

Ти, разбира се, го знаеш. Дълбоко в себе си ти вече знаеш всичко това. Затова си протегнал ръка към тази книга. Може да си мислиш, че е станало случайно, но то, разбира се, не е вярно и ти си в състояние да прозреш това. Отворил си съзнанието си към диалога с Божеството. Разрешил си на себе си да разговаряш с Бога. Така ти можеш да си спомниш онова, което винаги си разбирал в дълбините на своето същество, а после да го обобщиш и изразиш така, че да помогнеш и на всеки друг да си го спомни.

Ето защо ми се случи да поведа тези Разговори с Бога, ето защо то ти се случи и на тебе.

И тъй, сега започва истинската работа. Предстои ти да играеш важна роля, независимо от това дали ще живееш още четири седмици, четири месеца, четири години или четири десетилетия.

Дори онези, които са съвсем близо до смъртта - може би особено те - имат какво да свършат. Ако направят избора да го сторят, те могат да предадат своето послание чрез начина, по който умират. Това ще окаже дълбоко влияние върху всички, които ги окръжават, а оттам - и върху техния свят. Ето една от основните теми в тази книга. Смъртта, твърди този последен диалог, е акт на творчество.

А онези от нас, които ще продължат да живеят в сегашната си физическа форма, също могат да дадат своя принос в развитието на този процес. Процесът, в който всички души ще си спомнят кои сме всички ние и защо сме тук. Дошли на земята, за да познаем и изживеем своята истинска самоличност, ние можем да ускорим този процес, като помогнем на другите да познаят и изживеят своята самоличност.

Ето я Великата Тайна на Живота. Ето най-важният завой, който някога ще направим в своето пътешествие напред към нашия дом с Бога.

Има много начини, по които можеш да се заловиш с тази дейност. И, преди да се разделя с тебе чрез текста на този заключителен диалог, ще ти предложа един необикновен начин, по който можеш да промениш и своя живот, и своя свят. Но първо нека хвърлим поглед върху някои доста прости неща, които можеш да направиш. Както и върху непосредствено достъпни възможности, с чиято помощ можеш веднага да разшириш личния си досег с чудната енергия на Новата Духовност.

Ако направиш този избор, можеш да обединиш енергията на група хора, за да изследвате заедно идеите на Новата Духовност. Идеите, които могат да освободят човечеството от старите образци на страха и разделението, гнева и насилието, така че да внесе в живота си повече радост и мир. Би могъл да сториш това, като създадеш Група за Изучаване на „У Дома с Бога”.   Учредяването на малки групи, които ще се срещат два или три пъти месечно в нечий дом, може да се окаже много полезно, като подтикне всички ни да напишем нова Културна История, да си създадем нови вярвания, пораждащи ново поведение в ежедневния ни живот. (Ако би желал да намериш информация за Курса по Изучаване на „У Дома с Бога”, която да ти помогне в този процес, можеш да я намериш в http://nealedonaldwalsch.com/)

С такива подходи може да бъде променен светът. Моля те, не се съмнявай в това. Шепа хора, срещащи се редовно в „клетки” в различни краища на земята, вече е оказала дълбоко влияние и е променила ежедневния ни живот. Остава Единствено въпросът не дали хората, срещащи се тихо по групи, могат да променят света, а как искаме да се промени нашият свят?

Където и да отида, продължавам да чувам един и същ въпрос: Как мога да предам на децата си посланието на „Разговори с Бога”?

Щастлив съм да ви кажа, че сега вече има начин да направите това. Трябва да бъдем благодарни на един забележителен човек, носещ името Робърт Фридман, който е решил да издаде поредица от книги за деца, основани върху „Разговори с Бога”. Първите две книги от поредицата са „Малката Душа и Слънцето” и  ,.Малката Душа и Земята''. Тези книги разказват продължаващата приказка за  Малката Душа  и нейните приключения в двата свята - духовната сфера и физическия свят. Те имат красиви графични илюстрации и са написани така, че деца между 4 и 7 години лесно могат да възприемат тяхното послание. На път са да излязат още приключения на Малката Душа. Всички те ща бъдат издадени от Hampton Roads Publishing Company, която господин Фридман създаде, за да представи такива послания пред света. (Трябва ви да кажа, че това е човекът, който преди десет години пое риска да издаде първата книга от трилогията „Разговори с Бога”. Това, което сега е нещо обикновено, по онова време беше крайно несигурно и рисковано. Много пари и добра воля можеха да отидат на вятъра. Но това не спря Боб, който със смелостта и предаността си даде своя принос днес светът да бъде по-добър.)

Помислете си дали да не предложите на своите, прехвърлили десет години деца и внуци книгата „Разговори с Бога за Десетгодишни”. Тази книга изследва живота, тъй, както го живеят десетгодишните, по достъпен за тях начин. И в различни краища на света, и по интернета съм се натъквал на интереса, с който децата в тази възраст се питат: „Ако можеше да зададеш на Бога един въпрос, какъв щеше да бъде той?” Необикновеният диалог в тази единствена по рода си книга е отговор и на този интерес.

А ако желаете да откриете музика, която ще ви напомни за тези послания, да ви препоръчам ли къде ще я намерите? Издаденият преди няколко години албум на Карли Саймън „Видя ли ме наскоро?” съдържа необикновената песен „Животът е Вечен” върху текста на Роситър Раймънд, който бях цитирал в тази книга. Изпълнителката на кънтри музика Ани Симс също записа много хубава музика, а двете й послед­ни песни са вдъхновени пряко от „Разговори с Бога” и изживяването, което е имала под влияние на тази книга. Красотата на песента „Влез Вътре” в албума й „Половин Луна” е трогателен пример за това. Много от проникновените песни, написани и изпълнени от Аланис Морисет извират направо от сърцето на Богинята/Бога у всеки от нас. Дълбоко съм трогнат и развълнуван от предаността, с която Аланис посвети необикновената си дарба не просто за да развлича публиката, а за да издига и разширява съзнанието на нашата планета.

Бих искал да ви осветля и че можете да споделите изживяването, което участниците в Почивките за Духовно Възстановяване „Разговори с Бога” са имали години наред чрез чудесните медитации, ръководени от Нанси Флеминг Уолш. Много от участниците са споделяли с нас, че тази чудесни медитации са им открили метод за преход от Познание към Изживяване на това, което са, и са им посочили пътя към установяване на връзка с Извора. Преходът от Познание към Изживяване е пътешествие, което задълбочено и всестранно разгледахме в тази книга. Три от най-дълбоко въздействащите медитации на Нанси сега са записани на компактдиск (CD) в програма под надслов „Твоето Тайно Място”. Горещо я препоръчвам на всеки, който търси средство, за да изследва какво означава да си У Дома с Бога.

Информация за Курса по Изучаване на „У Дома с Бога”, за детските книжки от поредицата „Малката Душа”, за музиката на Ани Симс и Аланис Морисет, за необикновените ръководени картини в компактдиска (CD) „Твоето Тайно Място” и за Почивките за Духовно Възстановяване „Разговори с Бога”, можете да получите, като посетите www.nealedonaldwalsch.com и преминете оттам към страниците Opportunities Resourses. Но това е само началото.

Моето намерение е всички вие и лично ти, самият ти, като движеща сила, да участваш в създаването на нашето общо, колективно утре. Въпросът е не дали можеш, а дали искаш да го сториш.

Но за това трябва да имаш инструмент, оръжие, метод, начин, чрез който движещата сила у тебе да въздейства на движещата сила извън тебе. Ти имаш този инструмент, това средство, но може да не осъзнаваш това. Този инструмент, това средство е личното ни осъществяване чрез съвместно, колективно действие. Чрез този метод всеки от нас може да тръгне по общия път, като се обедини с другите в общото начинание, насочващо усилията на всички към постигането на една и съща цел. И по-рано съм използвал този цитат, ще го използвам и сега отново: „Проблемът на света днес е, че гражданите не са организирани ... а организираните не са граждани.” Тези думи, струва ми се, принадлежат на журналиста Джими Бреслин и мисля, че той не би могъл да се изрази по-точно. Следователно, нашата задача е да се организираме,

Застанал пред 750 слушатели в Холандия през октомври 2005 година, аз доста спонтанно направих едно изявление, което възпламени група необикновени хора и ги подтикна към начинание със световно значение. В онази вечер аз бях казал на слушателите: „Погледнете какво е направила шепа хора, за да предизвика ужас в света. Представете си какво би могла да направи също толкова малка шепа хора, ако със същата преданост и всеотдайност реши да създаде мир, любов и радост в света.”

И прибавих: „Дайте ми 1000 души — десет от Холандия, десет от Дания, десет от Франция, десет от Германия, десет от Италия ... 100 от цяла Европа, също 100 от Корея, Китай, Япония и Далечния Изток, 100 от Близкия Изток, 100 от Африка, 100 от Южна Америка, 100 от Северна Америка и т.н ... само ми дайте 1000 души, разпрострени по цялата планета, и ние ще променим света.”

После изненадах сам себе си с думите: „Всъщност, ако някой иска да бъде един от тези хора, нека ми изпрати и-мейл на адрес: info@TheGroupOf1000.com” В този миг такъв адрес още не съществуваше! Веднага след лекцията трябваше да се върна в хотелската си стая и да го открия. Сутринта, като отворих тази нова електронна пощенска кутия, намерих в нея 77 съобщения!

Бяхме поели по своя път.

Сега се движим напред, създавайки световна мрежа, която ще подкрепи забележителната глобална инициатива - да помогне на човечеството да промени своето мнение за самото себе си. Възнамеряваме да направим това променяйки Културната История. Това пък ще направим, като променим онова, на което учим себе си за самите себе си.

Не всеки, който се осведоми за Групата на 1000-та, ще реши да стане неин член. Изисква се много високо равнище на преданост към нашия свят. Онези, които се присъединиха, бяха избрали да променят коренно планетата ни по един дълбок и забележителен начин.

Ако и ти би желал да научиш повече за тази основна духовна инициатива, моля пиши ни на адрес: info@TheGroupOf1000.com.

Тук бих желал в заключение да кажа няколко думи за традиционната религия и за нейното съвременно „отношение” към някои от тези неща. Съзнавам, че много привърженици на тези традиционни религии ще обърнат внимание на този диалог и на онова, което правим тук.

Често ми се иска някои от традиционните религии да биха видели нещата поне мъничко по-различно. Толкова много неща биха могли да се променят. Ако традиционната религия би спряла да ни учи, че Бог ни праща в ада, че Бог или ще ни награди или ще ни осъди на вечно проклятие в Деня на Страшния Съд, милиони хора не биха пристъпвали със страх към живота, към смъртта или към Бога.

Често си мисля какво би станало, ако религията можеше да ни учи, че това правим самите ние. Тогава бихме могли, приближавайки се към мига на смъртта, да изчистим съзнанието си от чувството за вина и, минавайки през дверите на смъртта, да не си създаваме свой собствен „ад”.

Все пак, като мисля за това, признавам, че под влияние на тези послания традиционната религия в голяма степен се променя и изпитвам истинска благодарност. Виждам в това сигурен знак за нашето развитие, нашата еволюция, Искам да призная и уважа поразителната промяна, на която съм свидетел, слушайки изказванията на съвременни религиозни водачи.

В няколко от предишните си книги бях споменал забележителното изявление на Папа Йоан Павел Втори. Адът не съществува като определено място, каза папата. И „раят”, и „адът” (по думите на Папата, не на „Разговори с Бога”) са „състояния на битието”.

В словото си пред 8000 слушатели в последователни четвъртъци през юли 1999 г. Папа Йоан Павел Втори е разгледал подробно представите за рая и ада. Според „Лосерваторе Романо”, вестникът на Папския Престол, Светият Отец е казал: „Когато формата на този свят е изчезнала, онези, които са приветствали Бога в своя живот и които искрено са открили сърцата си за неговата любов, поне в мига на смъртта си ще се радват на пълно общуване с Бога, което е и целта на човешкия живот.”

Това в действителност е повторение на казаното в книгата, която държиш в ръце.

,,Раят е окончателен край и пълно удовлетворяване на най-дълбокия човешки копнеж, състояние на върховно, завършено щастие”, е продължил Папата.

Говорейки за ада в своя катехизис, Папата е казал, че трябва да се погрижим да не тълкуваме погрешно картината на ада в Светото Писание, а да обясним, че „вместо място, адът по-скоро означава състоянието на онези, които свободно и категорично са се отделили от Бога, източника на целия живот и радост”.

Вярвам, че Папата е бил вдъхновен пряко от Божеството да направи това изявление. Той със сигурност е осъзнавал, че целият свят следи всяка негова дума. В моите разговори с Бога нееднократно беше изяснено, че адът не е наказание от Бога, а е създаден от самия човек, породен от мислите за самота на човешките същества, които са били учени, че са отделени от Бога.

По-нататък, аз бях вдъхновен от настоящия разговор да разкрия, че представата и идеята за ада и проклятието, което носим цял живот, се възпроизвеждат и в изживяването ни за онова, което ще ни се случи след смъртта. Във втория етап на смъртта, каза Бог в този разговор, ние изживяваме онова, което очакваме да изживеем - включително и ада, ако това е нашето очакване.

В своите собствени бележки през 1999 година Папа Йоан Павел Втори казва, че адът „не е наказание, наложено отвън от Бога, а развитие на предпоставките, положени вече от човека в този живот.”

Можеш ли да повярваш в това? То е изявление, дошло пряко от най-висшия религиозен авторитет в живота на милиарди хора в света, светския и религиозен водач на една от най-разпространените религии в света.

„Адът е състояние, дошло като последствие от отношението и делата на хората, проявени в техния живот”, е прибавил Йоан Павел.

То отново е точно това, което казваме тук.

Мисълта на Папата, че адът не е наказание от Бога, а нещо, което сами сме създали чрез отделянето си от Божеството, има пълно сходство с изявлението, което евангелистът Били Греъм е направил пред няколко години:

„Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че адът означава отделяне от Бога. Ние сме отделени от неговата светлина, от неговото приятелство. Това трябва да бъде ад. Като се стигне до огън, в буквалния смисъл на думата, аз не мога да проповядвам за него, защото не съм сигурен.” (Списание „Тайм” 15.11.93.)