Говорейки за Инструментите на Сътворяването, ти особено настояваше да научим, че смъртта е миг на сътворяване.

Защото наистина е вярно, а много хора не мислят така за смъртта.

Ако повечето хора мислеха така за смъртта, тя щеше да бъде придружена от много по-малко скръб.

Никой нямаше да изпитва скръб. Нито човекът, който си отива, нито ония, които са около него. Щеше да има тържество, прослава. По време на смъртта си, с начина, по който умира, с начина, по който протича процесът на смъртта, човек показва истинската си същност и с това придобива голяма сила.

Отново процесът на смъртта?

„Смъртта” е енергия, която те тласка напред през Сърцевината на Твоето Битие към следващата ти действителност. Но да се върнем отново към „настройването на енергията”, което разгледахме по-рано.

„Раждането” и „смъртта” са мигове на Чисто Сътворяване. Те "фино настройват” и изравняват енергията, която всъщност е Самият Живот. Като понижават честотата на трептенията на енергията, те показват Живота като материя във физическия свят, а като повишават честотата на тези трептения, го показват като невидима енергия в духовната сфера. По този начин е родена цялата Вселена. По този начин сте родени вие. По този начин си роден ти.

И - точно тук е тайната - енергията, с която влизаш в раждането, е онова, „което има значение”. Тоест, тя се превръща в материя и се показва във физическия свят.

Точно обратното става в мига на смъртта. Следователно, чрез смъртта ти твориш, като довеждаш със смъртта нещо от физическия свят, а чрез раждането твориш, като довеждаш с раж­дането нещо от духовната сфера.

Отново ще кажа, че никой никога не ми е обяснявал това по подобен начин. Изведнъж толкова неща ми станаха ясни.

Добре, защото това има решаващо значение. Онова, което водиш със себе си в изживяването на смъртта, ти довеждаш там съзнателно или несъзнателно, с пълна яснота или без никаква яснота за това, което правиш.

Точно затова разговорът, който водим сега, е толкова важен.

Целта му е да ти стане съвсем ясно какво правиш. Ти сам поведе този разговор и доведе в него Своето Аз, за да му напомниш следното:

Ти сътворяваш, създаваш своята действителност чрез трептенията, които излъчваш.

СЕГА МОЖЕШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ВЕЧЕ СИ ЧУВАЛ ВСИЧКО ТОВА - НО НЕ ДЕЙСТВАШ В СЪОТВЕТСТВИЕ С НЕГО.

ТОЧНО ЗАТОВА ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ГО ПОВТАРЯШ НА СВОЕТО АЗ ОТНОВО И ОТНОВО.

Какво би станало, как би „изглеждало”, ако „действах в съответствие с него”?

Ако наистина го бях разбрал и не ми беше нужно да кръжа отново и отново в този разговор около онова, което „мисля”, че вече съм разбрал, че го зная — как би изглеждало тогава всичко това?

Първо, ти никога отново не би допуснал в ума си отрицателни мисли.

Второ, ако все пак някоя отрицателна мисъл би се промъкнала случайно, ти незабавно би я прогонил от ума си. Веднага, съзнателно, би започнал да мислиш за нещо друго. Просто би променил мнението си и умствената си нагласа.

Трето, би започнал не само да разбираш Кой Всъщност Си Ти, а и да уважаваш това, да го показваш. Тоест, би преминал от онова, което Знаеш, към онова, което Изживяваш, като мярка за собственото ти развитие, за собствената ти еволюция.

Четвърто, би обичал пълноценно себе си, точно такъв, какъвто си.

Пето, би обичал пълноценно всеки друг, точно такъв, какъвто е.

Шесто, би обичал пълноценно живота, точно такъв, какъвто е.

Седмо, би прощавал на всекиго всичко.

Осмо, никога съзнателно не би наранил отново — емоционално или физически — никое Друго човешко същество. Най-малко пък би го сторил някога в името на Бога.

Девето, никога, дори за миг, не би скърбил отново за смъртта на някой друг. Можеш да скърбиш за своята загуба, но не и за неговата смърт.

Десето, никога, нито за миг, не би скърбил за собствената си смърт, нито пък би се страхувал от нея.

Единадесето, би бил наясно, че всичко е трептене. Всичко. И тъй би обръщал много повече внимание на трептенията във всичко, което ядеш, което обличаш, което гледаш, четеш, слушаш, а най-важното - във всичко, което мислиш, казваш и вършиш.

Дванадесето, би правил всичко възможно, за да настроиш трептенията на своята собствена енергия и на жизнената енергия, която създаваш наоколо, когато откриеш, че тя не съответства на най-висшето ти познание за това Кой Си Ти и на най-висшето изживяване за това, което би могъл да си представиш.

Извинявай, но как може да се случи всичко това? Как да „науча” какви са „трептенията” в някаква дреха или ястие, написано в менюто, да не говорим за нещо, което мисля, казвам или върша?

Това наистина е съвсем просто. Вслушай се в онова, което чувстваш.

Сега сякаш виждам някой да казва: „Братче, виж още нещо от жаргона на „новата ера”^* - „влез в досег с чувствата си”.

Оня, който го разглежда като жаргон, ще го изживее като жаргон. Оня, който го разглежда като мъдрост, ще отвори двери към цял нов свят.

Ще ме посъветваш ли как мога да го направя?

То зависи само от това върху какво ще съсредоточиш вниманието си. Повечето човешки същества през повечето време съсредоточават вниманието си върху неща, които в действителност нямат значение. Но ако биха отделили всеки ден по няколко мига, за да се съсредоточат върху неща, които са важни, това би променило целия им живот.

Тялото ти е прекрасен инструмент с високо чувствителни рецептори за енергия. Вярваш или не, ти би могъл да прокараш ръка метър и половина над храната, разположена в някое заведение и, без да я докоснеш, да усетиш дали ще ти бъде полезно още сега да вкусиш от нея. Можеш да сториш същото с дрехите, които ще извадиш от гардероба, за да ги облечеш днес, или с ония, които възнамеряваш да купиш в магазина.

Когато си с някой друг, ако спреш да се вслушваш в онова, което мислиш, и започнеш да се вслушваш в онова, което чувстваш, качеството на вашето общуване би се устремило нагоре като ракета в небето, както би станало и със самата ви връзка.

Когато си смутен и объркан, когато чакаш отговорите да ти паднат от небето, ако просто изключиш оная част от себе си, която отчаяно се опитва да си представи, да измисли нещо, и включиш оная част от себе си, която знае, че има достъп до всеки отговор, ако спреш с опита си да решиш какво да правиш и започнеш да избираш какъв искаш да бъдеш, тогава ще откриеш дилемите си решени, а решенията - изникнали като по чудо точно под носа ти.

Колкото до измерването на трептенията в мислите и думите, много малко са хората, които наистина не могат да ти кажат как се чувстват, дали им е леко или тежко, когато мислят или казват нещо. Повечето хора веднага ще потвърдят това.

Да, обаче - и тук е ключът за всичко - много малко хора правят това когато и да било. Виж, самият аз не го правя достатъчно често.

Тогава може да ти се прииска да започнеш.

Защото, прав си наистина, много малко хора използват своите интуитивни и ясновидски способности, за да проникнат по-дълбоко в себе си и да влязат в досег с усещанията си, преди да кажат или направят нещо. Много малко хора го правят и след това. Ако би го направил, ти не би си позволил да се задоволиш с нещо по-малко от лекота, безгрижие. Не би имал нищо общо с нещо, което притежава тежки трептения. Би се опитвал да олекотиш трептенията на всичко, което наблюдаваш, създаваш, изживяваш или изразяваш. Би нарекъл това „просветеност” и скоро би видял удивителни резултати от него.

Алхимията на Вселената наистина е необикновена. Вашите речници определят „алхимия” като „необяснимо и тайнствено превръщане” и тя е точно това - процес, в който енергията и материята се използват, за да бъдат показани по особен, специфичен начин двете действителности - индивидуалната и общата, колективната.

И това ни довежда до ...

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН

Ти непрекъснато твориш - в живота и в смъртта.

Много пъти съм ти обяснявал как протича процесът на творчество. Полезно ще е да разбереш, че той продължава. Тоест, че творчеството никога не спира. Всяка мисъл, дума, действие - всички те са съзидателни. Всяко трептене, излъчено от Сърцевината на Твоето Битие, наново те пресътворява - тебе и твоята действителност. Всеки миг ти се променяш. А бъдещето ти се създава не с един замах или с едно важно решение, а чрез малки нараствания, малки натрупвания. Ето, на тях, на тези нараствания, натрупвания трябва да обръщаш внимание. Тогава „великите мигове” и „грандиозните решения” сами ще дойдат при тебе.

Смъртта и раждането са най-великите актове на творчество. В тези мигове на Вечния Жизнен Цикъл Същностната Енергия се видоизменя, за да се изяви по особен начин в духовната сфера (при смъртта) и във физическата сфера (при раждането).

Тази дискусия наистина става удивителна. Най-напред навлязохме в теорията на възприятието и в квантовата физика, после - в теорията за свръхнишките и в метафоричната метафизична космология, а сега вече сме и в алхимията. Брей!

Но ти ми бе обещал преди края на разговора да ми разкажеш по-задълбочено за мига на сливане или единение със Същността. Мога ли вече да те помоля за това?

Разбира се. Но трябва да повторя, че простите думи няма да ни стигнат, ако се опитаме да опишем неописуемото. Може би ще ни бъде полезно да създадем друга картина, в рамките на картината, която вече съхраняваш в своето съзнание ...

Пак започваме с картините.

Да, добре, ти сам беше казал, че една картина струва колкото хиляда думи.

И тъй, нали се бяхме съгласили, че в центъра на Ябълкопортокала има Сърцевина?

Да, схващам това.

Добре. Сега си представи тази Сърцевина като стая или някакъв вид помещение, камера. Придай й форма и цвят, ако това ще ти помогне.

Добре. Превърнах я в лъскав, металически, бронзово-златист цилиндричен контейнер.

Прекрасно. Нека придобие желаната от тебе форма и цвят. Сега си представи един надпис на вратата, водеща в тази стая. Надписът гласи: „СМЪРТ”. А сега да си представим, че има и втора врата, водеща към стаята от другата, далечната й страна. На нея пък има надпис: „РАЖДАНЕ”.

Представи ли си тази картина?

Да.

Хубаво. От вътрешната страна на вратата с надпис „СМЪРТ” - страната, която ще остане зад гърба ти, щом веднъж минеш през вратата, има надпис: „ФИЗИЧЕСКИ СВЯТ”

Оттам току-що съм дошъл.

Точно тъй. А от вътрешната страна на вратата от другата страна на стаята има надпис, който гласи: „ДУХОВНА СФЕРА”.

Видя ли го? Представи ли си картината?

Да, да, представих си всичко.

Повтори ми го тогава.

Не ми ли вярваш?

Просто искам да съм сигурен.

Добре де ... представяме си, че стаята в сърцевината на Ябълкопортокала има две врати, по една от всяка страна. Отвън на вратите има надписи: „Смърт” и „Раждане”. От вътрешната страна на същите врати има надписи: „Физически свят” и „Духовна сфера”. И двете врати водят навътре към същата стая - и двете врати водят навън към съвършено различни изживявания.

Съвсем точно си го разбрал.

И тъй, докато си в стаята, разбираш, че можеш да тръгнеш към всяка от двете врати и, като я отвориш, ще намериш живота в едната или в другата форма. Това са двата пътя за излизане от Сърцевината. Едната врата води към физическия живот, а другата врата води към духовния живот.

Разбрах го. Виждам го.

Добре, една последна подробност и метафората ще бъде завършена.

Следя мислите ти. Продължавай.

Спомни си, че по-рано в нашата аналогия ти се движеше по един дълъг коридор или тунел. Нарекохме го Коридор на Времето.

Да.

Спомняш ли си, там те заобикаляше стенопис, фреска по стените, пода и тавана. Фреската се беше разпростряла по цялото протежение на коридора.

Да, спомням си. И аз я рисувам, докато вървя.

Добре. А сега в края на коридора стигаш до врата с надпис „СМЪРТ”. Да подхванем оттук метафората.

Да, разбира се. И какво следва? Влизам в стаята?

Не направо. Вратата води в стаята не направо, а след като се мине през късо преходно помещение, коридор или антре. Влизаш в него, но вратата зад гърба ти остава отворена.

Усещаш, че като влезеш в преходното поме­щение, нещо „се случва”. Имаш чувството, че това е действителен ,,преход”. Като че ли не си във преходно помещение, а извършваш преход. В този преход ще преминеш пред трите етапа на смъртта - и ще имаш чувството, че нещо преминава отвъд.

Онова, което преминава отвъд, е усещането ти, че си физическо тяло. Имаш усещането, че все още СИ някой, но „усещането ти за себе си” не съдържа усещането, че имаш тяло.

Онова, което ти се случва, докато си в преходното помещение, е, че си очистен от всички фи­зически ограничения, изживявания или усещания. Това е първият етап на „смъртта”. През него осъзнаваш, че не си своето тяло - но все още си съвсем жив.

Вратата с надпис „СМЪРТ” все още е отворена зад гърба ти и ти можеш да се върнеш през нея обратно във физическия живот. Сега навлизаш във втория етап на смъртта и изживяваш яснота или обърканост или каквото друго си очаквал да изживееш. През този втори етап ти можеш да минаваш и напред, и назад през вратата, отворена към физическия свят. Няма да изживяваш себе си там в какъвто и да било физически смисъл, но въпреки това до голяма степен ще имаш чувството, че си там. Други, пребиваващи още във физическите си тела, също могат да имат изживяването, че и ти си там.

Ако вярваш, че нищо не съществува или не се случва след „смъртта”, през втория етап на смъртта ще влезеш в „нищото” и въобще няма да изживяваш нищо. По-рано вече описах това.

Можеш да останеш във втория етап на смъртта толкова дълго, колкото ти харесва.

Какво би събудило желанието на някого да остане във втория етап? Няма ли да иска да си тръгне? Знае ли въобще, че има трети етап на смъртта, към който може да се отправи?

Всяко изживяване след смъртта само по себе си е различно. Все едно дали ще изживееш „ада”, който си си създал, или „рая”, който си си създал, или „нищото”, което си си създал, или пък още някоя създадена от тебе действителност - всяко от тези изживявания ще си остане само, отделено. Ще извлечеш от него спомените, които би могъл да извлечеш, а после ще си тръгнеш.

Дали през този втори етап ще се връщаме понякога като духове при онези, които обичаме, и които все още живеят в своите тела?

Действително душата може по свой избор да се връща като дух при онези, които обича и които са останали в своя физически облик. Често душата посещава онези, които обича, дори и преди да напусне своето тяло.

Да, Маги Бери е сторила това. Много други също са го сторили. Моят баща го стори. Дойде в един мой сън, казвайки ми че си заминава. На следната сутрин ми звъннаха, че е умрял през нощта.