В случая на абсолютното знание - на познаването на себе си като Създателя - не
можеш да изпиташ Себе си като създател, освен ако и докато не създадеш. И не
можеш да създадеш себе си докато не разделиш себе си на части. Иначе казано, за
да бъдеш, трябва най-напред да не -бъдеш. Следиш ли мисълта? - Мисля, че
да... - Стой така. Разбира се, няма как да не бъдеш, който и каквото си -
ти просто си това (чист, творчески дух), винаги си бил и винаги ще бъдеш. Така
че вие направихте следващото най-добро нещо, което беше възможно: накарахте себе
си да забравите Кои Сте в Действителност. На влизане в материалната
Вселена оставихте спомена за себе си. Това ви позволява да избирате да бъдете
Които Сте вместо да сте се отзовали там. Актът на избор да бъдеш част от Бога, а
не просто да ти е казано, че си, е това, чрез което изпитваш себе си като
притежател на пълен избор (което впрочем по определение е Бог). Но как можеш да
имаш избор за нещо, за което няма избор? Не можеш да не бъдеш Моя рожба, колкото
и упорито да се опитваш, обаче можеш да забравиш. Ти си, винаги си бил и винаги
ще бъдеш божествена частица от божественото цяло. Затова и актът на обединяване
на цялото, на връщането при Бога се нарича спомняне. Ти всъщност избираш да си
спомниш Кой Си В Действителност или другояче казано избираш да събереш
различните части от себе си, за да изпиташ целия себе си, което е Целият
Мен. Твоята работа на Земята следователно е, не да научиш (защото вече
знаеш), а да си спомниш Кой Си. И да си спомниш кои са всички останали. Ето защо
голяма част от работата ти е да напомниш на другите така, че и те да могат също
да си спомнят. Всички чудесни духовни учители правят точно това. То е
единственото ти предназначение. Предназначението на душата ти. - Божичко,
това е тъй просто и тъй ... симетрично. Искам да кажа всичко съвпада! Изведнъж
всичко си идва на мястото! Сега виждам картината, която преди никога не съм
успявал да подредя напълно. - Добре. Това е добре. Това е целта на този
диалог. Ти ме помоли за отговори. Аз обещах да ти ги дам. Ти ще направиш от
диалога ни книга и ще предадеш думите Ми, за да станат достъпни за много хора.
Това е част от задачата ти. А сега нали имаш да питаш доста неща за живота. Вече
поставихме основата. Нахвърлихме базата за следващите въпроси. Хайде да минем
към тях. И не се притеснявай. Ако има нещо от обсъденото досега, което не
разбираш напълно, всичкото ще ти се изясни съвсем скоро. - За толкова
много неща искам да те попитам. Имам толкова много въпроси. Предполагам, че би
трябвало да започна с големите, най-очевидните. Като например защо светът е в
състоянието, в което е? - От всички въпроси на хората към Бога, този е
един от най-често задаваните. Още от самото начало човекът все това пита. От
първия миг досега сте искали да знаете защо трябва да бъде така?
Класическата формулировка на въпроса обикновено е нещо такова: Ако Бог е
абсолютно идеален и безкрайно любящ, защо би създал епидемии и глад, война и
болести, земетресения и торнадо, урагани и всички видове природни бедствия,
дълбоки лични разочарования и световни несгоди? Отговорът на този въпрос
лежи в дълбоката мистерия на Вселената и в смисъла на живота. Аз не показвам
добрината си, като създавам около вас само онова, което наричате идеално. И не
показвам обичта Си, като ви лишавам от възможността да покажете вашата. Както
вече обясних, не можеш да покажеш обич преди да можеш да покажеш не-обичане.
Нищо не би могло да съществува без своята противоположност, освен в света на
абсолютното. Но царството на абсолютното не беше достатъчно нито за теб, нито за
Мен. Аз съществувах там - във вечността, откъдето си дошъл и ти. В абсолютното
няма изживяване. Само знание. Знанието е божествено състояние, но най-великата
радост е да бъдеш. Да бъдеш се постига само след изживяване. Развитието е:
знание, изживяване, битие. Това е Светата Троица, която е Бог. Бог Отец е
знанието - родителят на всичкото разбиране и бащата на всичкото изживяване,
защото не можеш да изживееш онова, което не знаеш. Бог Син е изживяването
- въплъщението, проявата на всичкото, което Отецът знае за себе си, защото не
можеш да бъдеш онова, което не си изживял. Бог Светият Дух е битието -
обезплътяването на всичко, което Синът е изпитал от Себе си, простото и изящно
"да бъдеш", възможно единствено чрез спомена от това "да знаеш" и "да
изживееш". Това просто същество е блаженството. То е състоянието на Бога
след познанието и изживяването на Себе си. То е онова, за което Бог копнееше в
самото начало. Естествено ти си достатъчно напреднал и нямаш нужда да ти
се обяснява, че описанията на Бог като "отец-син" нямат нищо общо с мъжки род. В
случая аз просто използвам живописната реч от съвременните ви свети писания. Още
по-назад в историята някои свети писания представят същата метафора като
"майка-дъщеря". Нито едното, нито другото е вярно. Мисълта ти най-добре би
възприела отношението като "родител-рожба" или като "онова, което ражда и онова,
което е родено". Като добавим и третата част от Светата Троица, получаваме
отношението: "онова, което ражда/онова, което е родено/онова, което е".
Триединната Действителност е подписът на Бога. Тя е божественият модел. Връзката
"три, събрани в едно" се намира навсякъде в царството на възвишеното. Не можеш
да избегнеш, когато става дума за време и пространство, Бог съзнание или за
което и да е от тънките, неуловими взаимоотношения. От друга страна няма да
намериш Триединната Истина в никое от по-простите и не рафинирани житейски
взаимоотношения. Триединната Истина е призната в тънките и неуловими
взаимоотношения от всеки, който се занимава с тях. Някои от религиозните ви
експерти са описали Триединната Истина като Баща, Син и Свети Дух. Психиатрите
ви използват понятията свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание. Духовните ви
водачи казват разум, тяло и душа. Някои от учените ви разглеждат енергия,
материя и етер. Някои от философите ви казват, че нещата могат да се приемат за
истина само когато са истина в мисълта, думите и действията. Когато обсъждате
времето, говорите само в три времена: минало, настояще и бъдеще. по подобен
начин съществуват три момента във възприятието ви: преди, сега и после. Когато
става дума за пространствени отношения(независимо дали е във Вселената или в
различни точки в собствената ви стая), разграничавате тук, там и пространствата
помежду. Когато става въпрос за по-простите житейски отношения, не
познавате "помежду". Така е, защото по-простите отношения са винаги двойки,
докато взаимовръзките от по-висш характер са без изключение тройки. Имаме
двойките ляво-дясно, горе-долу, голямо-малко, бързо-бавно, топло-студено, и
най-голямата, която някога е създадена мъжко-женско. В тях няма помежду. Нещата
могат да бъдат само или единият или другият от двата полюса, или някаква
по-силно, или по-слабо изразена тяхна вариация. В сферата на по-простите
житейски отношения концепцията за нищо не може да съществува без концепцията за
противоположното. Повечето от ежедневните ви преживявания се основават на тази
действителност. В сферата на тънките и неуловими житейски отношения нищо, което
съществува, няма своя противоположност. Всичко е Едно и всичко еволюира от едно
към друго в безкраен цикъл. Времето е свят, в който онова, което наричате
минало, настояще и бъдеще съществуват взаимосвързано. това значи, че те не са
противоположности, а по-скоро аспекти на едно и също цяло, развития на една и
съща идея, цикли на една и съща енергия, аспекти на една и съща непроменяема
Истина. Ако оттук направите заключението, че миналото, настоящето и бъдещето
съществуват по едно и също "време", сте прави. (Но сега не е моментът да
обсъждаме това. Много по-детайлно ще разгледаме това по-късно, когато изследваме
цялостната идея за времето.) Светът е такъв, какъвто е, защото не би могъл да
бъде по никакъв друг начин и защото все още съществува в по-простата сфера на
физическото. Земетресенията, ураганите, наводненията, торнадото и останалите
събития, които наричате природни бедствия, са просто движение на елементите от
едната в другата полярност. Целия цикъл раждане-смърт е част от това движение.
Това са ритмите на живота и всичко в по-простата действителност е техен обект,
защото самият живот е ритъм. Самият живот е вълна, вибрация, пулс в сърцето на
Всичко, Което Е. Болестта и неразположението са противоположности на
здравето и благоразположението и се проявяват в действителността ви по ваша
повеля. Не можете да се разболеете, без на някакво ниво сами да си го причините.
И бихте могли да сте здрави отново само след миг, стига просто да решите.
Дълбоките лични разочарования са реакции, които са били избрани, и световните
бедствия са резултат от световното масово съзнание. Въпросът ти намеква,
че Аз избирам тези събития, че те се случват по Моя воля и желание. Но не Аз
пожелавам съществуването им. Аз просто ви наблюдавам как вие го правите. И не
предприемам нищо, за да ви спра, защото да го направя ще значи да наруша
свободната ви воля. На свой ред това би ви лишило от Божественото изживяване,
което вие и Аз сме избрали заедно. Затова не осъждайте нищо на света,
което бихте нарекли лошо. По-скоро се запитайте какво от станалото бихте осъдили
като лошо и какво бихте направили, за да го промените? Изисквайте навътре, а не
навън, питайки: "Коя част от Себе си пожелавам да изживея сега в лицето
на това бедствие? Кой аспект от това Да Бъда си избирам да повикам на преден
план?" Защото целият живот съществува като средство за вашето собствено
сътворяване и всичките му събития просто се представят като възможности за вас
да решите и да бъдете Онези, Които Сте. Това важи за всеки дух. И
виждате как във Вселената няма жертви, а има само създатели. Всичките Учители,
които са обходили тази планета, са го знаели. Ето защо който и от тях да
назовете, никой не се е възприемал като жертва, въпреки че мнозина са били
действително разпнати. Всеки дух е Учител - независимо, че някои не си
спомнят произхода и наследството си. И всеки дух сътворява ситуациите и
обстоятелствата за собствената си най-висша цел и за собственото си най-бързо
припомняне във всеки момент, наречен "сега". Не съдете кармичната
пътека, по която върви друг. Не завиждайте на успеха и не съжалявайте за
провала, защото не знаете какво е успех или провал в равносметката на духа. Не
назовавайте нещо нито бедствие, нито радостно събитие, докато не решите или не
видите по какъв начин е използвано. Защото нима нечия смърт е нещастие, ако
спаси живота на хиляди? И нима нечий живот е радостно събитие, ако причинява
единствено страдание? но даже и тогава не съдете, а винаги запазвайте вътрешния
си съветник и позволявайте на другите да запазят своя. Това не значи да
пренебрегвате зов за помощ или порива на собствената си душа да направи нещо, за
да промени някакво обстоятелство или условие. Напротив, означава да избягвате
определения, етикети и присъди, когато правите каквото и да е. Защото всяка
ситуация е дар и във всяко изживяване има скрито съкровище. Имаше едно
време дух, който познаваше себе си като светлина. Той беше нов дух и естествено
беше нетърпелив да има изживявания. "Аз съм светлината", казваше той, "Аз съм
светлината." Но Цялото знаене и непрекъснатото повтаряне на този факт не можеше
да замени изживяването да бъдеш светлина. А в света, в който този дух се беше
появил, нямаше нищо друго освен светлина. Всеки дух грееше с блясъка на
великолепната му светлина. Намирайки се в средата на най-величествената
светлина, от която той беше част, духът не можеше нито да види, нито да изпита
себе си като Този, Който Той Е Наистина. Случи се така, че духът
копнееше ли копнееше да познае себе си. И копнежът му беше толкова голям, че
един ден му казах: "Знаеш ли, Малкия, какво трябва да направиш, за да задоволиш
копнежа си?" "Какво, Боже? Какво? Бих направил каквото ми и да било!", отвърна
духът. "Трябва да се отделиш от нас останалите", му казах "и да призовеш върху
себе си мрака". "А какво е мракът, Боже?, попита малкият дух. "Онова, което ти
не си", му отговорих и той Ме разбра. Духът така и стори. Откъсна се от
Всичкото, отивайки даже в друг свят. В този друг свят духът имаше силата да
призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и направи. Но от
средата на мрака духът проплака: "Татко, Татко, защо ме изостави?" Точно както и
вие в най-черните си времена. А аз никога не съм ви оставял и съм бил до вас,
винаги готов да ви напомня Кои Сте, готов, винаги готов да ви повикам в къщи.
Затова бъдете светлина сред мрака и не го проклинайте. И не забравяйте Кои Сте в
мига, в който сте заобиколени от онова, което не сте. И отдайте почитта си към
творението, даже когато се стремите да го промените. И знайте, че
каквото направите по време на най-голямото си изпитание, може да бъде
най-големия ви триумф. Защото преживяването, което сътворявате, е изявление за
това Кои Сте и Кои Искате Да Бъдете. Разказах ти притчата за младия дух
и слънцето, за да разбереш по-добре защо светът е такъв, какъвто е и как може да
се промени за един миг в момента, в който всеки си спомни божествената истина за
най-висшата си същност. Има някои, които казват, че животът е училище и
че нещата, които наблюдавате и преживявате, са ваше обучение. Обяснявал съм го и
преди и пак ще ти кажа: Дошъл си в този живот не за да научиш нещо, а
само да покажеш, онова, което вече знаеш. Показвайки го, ще го изпълниш на дело
и ще сътвориш себе си наново чрез собственото си изживяване. По този начин ще
оправдаеш живота и ще му дадеш смисъл. По този начин ще го превърнеш в свято
творение. - Искаш да кажеш, че всичко лошо, което ни се е случвало, е било по
наш избор? Имаш предвид, че даже и световните бедствия и катастрофи на някакво
ниво са създадени от нас, за да можем "да изживеем противоположното на това Кои
Сме"? И ако е така, няма ли някакъв по-безболезнен за всички нас начин за
създаване на възможности да изпитаме себе си? - Зададе няколко въпроса и
всичките са хубави. Нека да ги разгледаме последователно. Не, не всичко, което
наричаш лошо и което ви се е случило, е било по ваш собствен избор. Не в
съзнателния смисъл, който ти имаш предвид. Всичко това е ваше творение. Вие сте
непрекъснато в процес на сътворяване. Във всеки момент. Всяка минута. Всеки ден.
как се сътворява, ще говорим по-късно. Засега го приеми на доверие - вие сте
една голяма машина за сътворяване, в която произвеждате буквално със скоростта
на мисълта си. Събития, случки, произшествия, условия, обстоятелства -
всички те са сътворени от съзнание. Индивидуалното съзнание е достатъчно могъщо.
Можеш да си представиш каква творческа енергия се освобождава, когато двама или
повече се обединят в Мое Име. А масовото съзнание? Защо е толкова силно, че може
да създаде събития и обстоятелства от световно значение и с последствия за
цялата планета? Не би било точно да се каже (поне в смисъла, който ти
влагаш), че вие избирате тези последствия. Вие ги избирате точно толкова,
колкото и Аз. И вие, като Мен, ги наблюдавате. И решавате Кои Сте по отношение
на тях. Но в света няма нито жертви, нито злодеи. Нито пък вие сте
създали онова, което казвате, че ви отвращава и създавайки го, значи сте го
избрали. Това е напреднал начин на мислене, до който всички Духовни
Учители достигат рано или късно. Защото само когато могат да поемат отговорност
за всичко, ще придобият силата да променят част от него. Докато продължавате да
си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който "го прави" за вас, се
лишавате от силата да промените каквото и да било. Само когато кажете "Аз го
направих", ще можете да намерите силата да го промените. Много по-лесно
е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.
Първата стъпка към промяната на каквото и да било е да знаеш и да приемеш, че ти
си го избрал да бъде, каквото е. Ако не можеш да приемеш този факт в личен план,
съгласи се с него посредством разбирането си, че Всички сме Едно Цяло. Тогава
стреми се да създадеш промяна не защото нещо е погрешно, а защото то вече не е
точна изява на това Кой Си. Има само една причина да се прави каквото и
да било: за изява пред Вселената на това Кой Си Ти. Използван по този начин,
животът става Себе-сътворяващ. Използваш живота, за да сътвориш Себе си като
Този, Който Си и Този, Който Винаги Си Искал Да Бъдеш. Съществува и само една
причина да се разрушава каквото и да било: защото то вече не е изява на това Кой
Искаш Да Бъдеш. Защото то вече не те отразява , не те представя. Ако
искаш да си представен точно, трябва да работиш, за да промениш в живота си
всичко, което не подхожда на картината за себе си, която искаш да изпратиш във
вечността. В по-широк смисъл на думата всички "лоши" неща ти се случват
по твой избор. Грешката не е в избора им, а в назоваването им "лоши". Защото,
наричайки ги "лоши", наричаш "лош" и Себе си, тъй като ти си ги сътворил.
Подобен етикет не ти се харесва и вместо да наречеш Себе си "лош", се
отказваш от собственото си творение. Това интелектуално и духовно безчестие те
кара да приемеш свят, в който условията са такива, каквито са. Ако трябваше да
поемеш отговорност - подкрепена с дълбокото ти вътрешно чувство на лична
отговорност за света, той би бил далеч по-различен. Със сигурност би било така,
ако всеки се чувстваше отговорен. Това е толкова очевидно, че събужда силна
болка и остра ирония. Световните природни бедствия и произшествия -торнадо,
урагани, вулкани и наводнения не сътворени специално от теб. Сътворена от теб е
степента, в която тези събития докосват живота ти. Във Вселената се случват
явления, за които и най-смелото въображение не би твърдяло, че са предизвикани
от теб. Те са сътворени от обединеното съзнание на човечеството. Целия
свят, творейки съвместно, създава тези преживявания. Това, което всеки един от
вас прави индивидуално, е да премине през тях, решавайки какво значение имат те
за него и Кой Е Той по отношение на тях. По такъв начин вие сътворявате
колективно и индивидуално живота и времената, които изживявате с една единствена
цел - да еволюирате. Попита дали няма по-малко болезнен начин да се
премине през този процес и отговорът е "да", но нищо във външното ви преживяване
не би се променило. Начинът да намалите болката, която асоциирате със земните
събития и преживявания(както ваши, така и на другите), е да промените начина, по
който ги възприемате. Не можеш да промениш външните събития, защото те
са сътворени от всички вас, а ти не си израснал още достатъчно в съзнанието си,
за да можеш да променяш самостоятелно онова, което е било сътворено колективно.
Затова трябва да промениш вътрешното си преживяване. Това е пътят към
майсторството в живота. Нищо не е болезнено само по себе си. Болката е
резултат от невярна мисъл. Тя е грешка в мисленето. Духовните учители могат да
накарат и най-ужасната болка да изчезне. Те така и лекуват. Болката е резултат
от преценка, която сте направили за нещо. Отстранете преценката и болката ще
изчезва. Преценките често се основават на предишен опит. Представата ти
за нещо произтича от някаква предишна представа за него. Предишната ти представа
от своя страна е резултат от още по-предишна, а тя от още по-по-предишна и т.н.
- като тухла върху тухла, докато се върнеш назад чак до т. нар. изначална мисъл.
Всяка мисъл е творческа и няма по-могъща мисъл от изначалната. Затова и
понякога тя е наречена първороден грях. Първороден грях има, когато изначалната
ти мисъл за нещо е погрешна. Всяка следваща мисъл за това нещо наслагва грешката
многократно. Задачата на Светия Дух е да те вдъхновява към ново разбиране, което
може да те освободи от грешките ти. - Да не би да казваш, че не трябва
да страдам за гладуващите деца в Африка, насилието и несправедливостта в Америка
или земетресението, което уби стотици в Бразилия? - В света на Бога няма
"трябва" и "не трябва". Прави каквото пожелаеш. Прави това, което изразява
същността ти, което те представя в по-величествен вариант на самия Теб. Ако
искаш да страдаш, страдай. Но не осъждай и не порицавай, тъй като не
знаеш защо нещо се случва и до какво ще доведе. И запомни следното: онова, което
порицаеш, на свой ред ще порицае теб и един ден ти ще се превърнеш в онова,
което си осъдил. По-скоро стреми се да промениш нещата, които вече не
отразяват най висшата ти представа за това Ти Кой Си (или подкрепи други, които
ги променят). И благослови всичко, защото Бог го е сътворил чрез живия живот, а
той е най-великото творение. - Може ли да спрем за малко за да си поема
дъх? Вярно ли те чух да казваш, че в света на Бога не съществува "трябва" и "не
трябва"? - Точно така. - Но как е възможно? Ако ги няма в Твоя
свят, тогава къде са? - Именно - къде...? - Повтарям въпроса си.
Къде другаде могат да се появят понятията "трябва" и "не трябва", ако не в Твоя
свят? - Във вашето въображение. - Но всички, които са ме учили
кое е правилно и неправилно, позволено и непозволено, трябва и не трябва, са ми
казвали, че тези правила са начертани от Теб - от Бога. - Тогава тези,
които са те учили, са грешили. Аз никога не съм определял "правилно" и
"неправилно" или "прави" и "не прави". Да сторя подобно нещо, би значело да ви
ограбя напълно от най-великолепния ви дар: възможността да правите каквото
пожелаете и да изживеете резултатите от него, шансът да сътворите себе си отново
по образа и подобието на това Кои Действително Сте, пространството да създадете
реалност на все по-извисяващи се същества въз основа на най-грандиозната ви
представа за способностите ви. Да кажа, че нещо (мисъл, действие, дума)
е неправилно, би било все едно да ви кажа да не го правите. Да ви кажа да не го
правите, би означавало да ви забраня. Да ви забраня, би означавало да ви
огранича. Да ви огранича, би означавало да отрека истината за това Кои Сте,
както и възможността ви да сътворите и изживеете тази истина. Има
мнозина, които казват, че съм ви дал свободна воля, но също така твърдят, че ако
не Ми се подчинявате, ще ви изпратя в ада. Каква свободна воля е това?! Кажи,
това не е ли подигравка с Бога, да не говорим пък за някаква истинска връзка
помежду ни? - А, стигнахме до още един въпрос, който исках да обсъдим, и
той е относно цялата история за рая и ада. Доколкото разбирам от казаното,
подобно нещо като ад не съществува. - Ад не съществува, но е онова,
което си представяш, и го преживявате не поради причините, които са ви
изтъквали. - Какво е адът? - Изживяването на възможно най-лошия
резултат от действията, решенията и творенията ви. Естествената последица от
всяка мисъл, която Ме отрича или казва “не” на това Ти Кой Си във връзката си с
Мен. Болката, от която страдаш при погрешно мислене. Даже и понятието “погрешно
мислене” е неточно, защото няма такова нещо, като “погрешно”. Адът е
противоположност на радостта. Адът е неудовлетвореност. Адът е да знаеш Кой Си и
да се провалиш в изживяването му. Адът е да бъдеш по-малко. Това е адът и за
душата ти няма по-голям ад от него. Но адът не съществува като мястото,
за което си фантазирате, че гориш в някакъв си вечен огън или си подложен на
безкрайни мъчения. С каква цел бих създал подобно нещо? Даже и да хранех
изключително “не-Божествената” мисъл, че вие не сте “заслужили” рая, защо бих
имал нуждата да търся някакво отмъщение или наказание за провала ви? Нямаше ли
да Ми е съвсем лесно просто да се отърва от вас? Коя отмъстителна част от Мен би
поискала да ви подложа на вечно и неописуемо по силата си страдание? Ако
отговаряш “нуждата за справедливост”, не мислиш ли, че просто отказът на
причастие с Мен в небесата би послужил на справедливостта? Безкрайното
причиняване на болка - и то ли е необходимо? Казвам ти: не съществува такова
преживяване след смъртта, каквото сте си изградили във вашите основаващи се на
страх теологии. Съществува обаче изживяване, в което душата е толкова нещастна,
незавършена, отдалечена от цялото, толкова отделена от най-великата Божествена
радост, че за нея, душата, това би било ад. Аз не те изпращам там и не
предизвиквам появата на подобни изживявания. Ти си този, който сътворява
изживяването, когато отделяш Себе си от собствената си най-висша мисъл за теб.
Самият ти сътворяваш изживяването, когато отричаш Себе си, когато отхвърляш кой
и Какво Си Ти Наистина. Но даже и това изживяване никога не е вечно. Не
би могло и да бъде, защото планът Ми не е да сте отделени от Мен завинаги.
Разбира се, че подобен вариант е невъзможен, защото, за да бъде осъществен, не
само ти би трябвало да се отречеш от това кой си, а и Аз би трябвало да го
сторя. Но Аз никога няма да го направя. И докато един от нас пази истината за
теб, тази истина, в крайна сметка ще пребъде. - Ами ако няма ад, това
значи ли, че мога да правя каквото си пожелая, да се държа както си поискам и да
върша каквото и да е, без да се страхувам от възмездие? - Страх ли ти е
необходим, за да бъдеш, да правиш и да имаш онова, което по същество е правилно?
Трябва ли да бъдеш заплашван, за да си “добър”? Кой има последна дума по
въпроса? Кой поставя ограниченията? Кой определя правилата? Ще ти кажа
следното: Ти си създателят на собствените си правила. Ти поставяш ограниченията.
И ти решаваш колко добре си се справил и колко добре се справяш в момента.
Защото ти си този, който е решил Кой и Какво Си Наистина и Кой Искаш да Бъдеш. И
ти си единственият, който би могъл да оцени колко добре се справяш. Няма
кой друг да те оценява, защото как би могъл Бог да осъди собственото си творение
и да го нарече лошо? Ако искаш да бъдеш съвършен и да правиш всичко съвършено,
щях да съм те оставил в състоянието на абсолютно съвършенство, откъдето си
дошъл. Целият смисъл на процеса е, ти да откриеш себе си, да сътвориш Себе си
такъв, какъвто си в действителност и какъвто истински желаеш да бъдеш. Но не
можеше да си такъв, без да имаш избора да бъдеш друг. Затова трябва ли
да те накажа, че си направил избор, възможността за който самият Аз съм ти
предоставил? Ако не съм искал да направиш някакъв избор, защо бих създал нещо
друго освен избора, който бих желал да направиш? Това е въпрос, който
трябва да си задаваш преди да ми определяш ролята на “Бог, раздаващ присъди”.
Прекият отговор на въпроса ти е: да, можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да
се страхуваш от възмездие. Но ще ти е от полза да бъдеш наясно с последствията.
Последствията са резултати, естествен изход от нещо. Нямат нищо общо с възмездия
или наказания. Те са просто това - резултати от естественото приложение на
естествените закони. Последствие е онова, което се случва(доволно предвидимо) в
резултат на онова, което вече се е случило. Целият материален живот
протича в съответствие с естествените закони. Веднъж като запомниш тези закони и
като започнеш да ги прилагаш, ще си овладял живота на материално ниво.
Всичко, което ти се струва като наказание или което би нарекъл зло или лош
късмет, не е нищо повече от един естествен закон, отстояващ себе си. -
Значи, ако знам тези закони и ако се придържам към тях, няма никога да изпадна в
беда? Това ли искаш да ми кажеш? - Никога няма да изживееш състоянието,
което наричаш “беда”. Няма да възприемаш нито една от житейските ситуации като
проблем. Няма да се сблъскваш с обстоятелствата, тръпнейки. Ще сложиш край на
всички тревоги, съмнения и страх. Ще живееш, както си представяш, че са живели
Адам и Ева - не като обезплътени духове в царството на абсолютното, а като
въплътетени духове в царството на относителното. При това ще имаш цялата
свобода, цялата радост, целия мир и цялата мъдрост, разбиране и сила на Духа,
който си. Ще бъдеш едно напълно осъзнато същество. Това е целта на
душата ти. Това е предназначението й - напълно да осъзнае себе си, докато се
намира в тялото; да стане въплъщение на всичко, което всъщност е тя.
Такъв е планът Ми за вас. Този е идеалът Ми: да осъзная Себе Си чрез вас; да
превърна идеята в изживяване, да позная Себе си чрез изживяване.
Законите на Вселената са закони, които Аз сътворих. Те са съвършени закони,
създаващи съвършено функциониращ свят. Виждал ли си някога нещо
по-съвършено от снежинка? Сложността, структурата, симетрията и неповторимостта
й сред всичко останало са едно тайнство. Удивляваш се пред това невероятно чудо
на Природата. А ако съм могъл да направя подобно нещо с една единствена
снежинка, какво мислиш, че мога да направя (и съм направил) с Вселената?
Ако можеше да видиш симетрията и съвършенството в устройството на света(от
най-голямото тяло до най-дребната частица), не би съумял да вместиш истината за
тях в действителността си. Даже сега, когато успяваш да зърнеш малки частици от
него, пак не можеш нито да си представиш, нито да проумееш значението му. Но
можеш да знаеш, че има значение - далеч по-сложно и по-необикновено, отколкото
настоящето ти разбиране е способно да поеме, Вашият Шекспир го е казал чудесно:
“На небето и земята съществуват повече неща, Хорацио, отколкото някога са били
сънувани във философията ти”. - Тогава как мога да знам тези закони? Как
бих могъл да ги науча? - Не е въпрос на научаване, а на спомняне.
- Как да си ги спомня тогава? - Започни с мълчание и покой.
Прекрати шума от външния свят, за да може вътрешният да ти помогне да прозреш.
Това вътрешно прозрение, тази проницателност са това, което търсиш. Не можеш
обаче да ги имаш, докато си толкова зает с действителността отвън. Следователно,
стреми се да проникнеш навътре в себе си колкото се може повече. А когато не си
там, изхождай отвътре в делата си с външния свят. Запомни аксиомата: ако не
проникнеш вътре в себе си, ще си останеш отвън - с празни ръце. Изречи го от
свое име, когато го повтаряш, за да бъде по-лично: Ако не проникна вътре
в себе си, ще остана отвън - с празни ръце. Цял живот си я карал с
празни ръце. Но нито сега, нито някога преди това е било необходимо. няма нещо,
което не можеш да бъдеш. Няма нещо, което не можеш да направиш. Няма нещо, което
не можеш да имаш. - Това обещание ми звучи, като че ли ми сваляш звезди
от небето. - А какво друго обещание очакваш от Бога? Ще ми повярваш ли,
ако ти обещая нещо по-малко? Хилядолетия хората са подлагали на съмнение
обещанията на Бога поради най-невероятната причина: били са твърде хубави, за да
бъдат истина. И така сте си избрали по-малко обещание - по-малка любов. Защото
най-висшето обещание на Бог е породено от най-висшата любов. Но вие не можете да
си представите съвършена любов, така че и съвършеното обещание става немислимо.
Както и съвършено същество. Следователно, не можете да повярвате даже и в Себе
си. Да не успееш да повярваш в това, значи да не успееш да повярваш в Бога.
Защото вярата в Бога поражда вяра в най-великия Божи дар - безусловната любов -
и вяра в най-великото Божие обещание - неограничените възможности. -
Мога ли да те прекъсна тук? Не обичам да прекъсвам Бога, когато говори… но вече
съм чувал да се приказва за неограничените възможности и мисля, че не съвпада с
човешкия опит. Дори и да забравим трудностите, с които се сблъсква средният
човек. Какво да кажем за предизвикателствата, пред които са изправени родените с
умствени или физически недостатъци? И техните възможности ли са неограничени?
- Това сте написали в собствените си Свети писания - по много начини и
на много места. - Дай ми пример. - Провери какво сте написали в
“Битие”, глава 11, стих 6 от Библията си (българската Библия не е в същата
подредба). - Там се казва: “И рече Господ: ето, един народ са, и всички
имат един език, и това е само началото на каквото са почнали да правят: и нищо
няма да им е възпряно, що са намислили да правят”. - Да. Можеш ли да
повярваш на това? - Това не отговаря на въпроса за слабите, недъгавите,
инвалидите, онези, които са ограничени. - Мислиш ли, че те са
ограничени, както ги наричаш, не по техен избор? Представяш си, че някоя човешка
душа се сблъсква с предизвикателствата на живота (каквито и да са те) по
случайност? Така ли си го представяш? - Имаш предвид, че душата
предварително си избира какъв живот ще изживее? - Не, това би осуетило
целта на сблъсъка. Целта е да сътвориш изживяването си и по този начин да
сътвориш Себе си в славния миг, наречен Сега. Следователно не избираш живота,
който ще изживееш предварително. Но можеш да подбереш хората, местата и
събитията - условията и обстоятелствата, предизвикателствата, пречките и
възможностите, с които да сътвориш изживяването си. Можеш да подбереш цветовете
в палитрата си, инструментите в сандъчето си, машините в работилницата си. Какво
ще сътвориш с тях си е твоя работа. Това е работата на живота. Възможностите ти
са неограничени във всичко, което си избрал да правиш. Недей да допускаш, че
душа, въплътена в тяло, което ти наричаш ограничено, не е достигнала пълните си
възможности, защото не знаеш какво тази душа се е опитвала да направи. Ти не
разбираш плана й. Не си наясно с намеренията й. Затова благослови всяка
личност и всяко състояние и благодари. Така утвърждаваш съвършенството на
Божието творение и показваш вярата си в него. Защото нищо не се случва случайно
в света на Бога и съвпадения не съществуват. Нито пък светът е брулен от случаен
избор или нещо, което наричате съдба. Ако една снежинка е абсолютно
съвършена в устройството си, не мислиш ли, че същото може да бъде казано за нещо
толкова великолепно като живота ти? - Но даже Христос е лекувал болните.
Защо би ги лекувал, щом състоянието им е толкова “съвършено”? - Христос не ги е
лекувал, защото е виждал състоянието им като несъвършено. Лекувал ги е, защото е
виждал тези души да се молят за лек като част от житейския си процес. Той е
виждал съвършенството на процеса. Разпознал е и е разбрал намерението на душата.
Ако Христос беше почувствал, че всяка болест (умствена и физическа) представлява
несъвършенство, нямаше ли просто да излекува всички на планетата едновременно?
Съмняваш ли се, че е можел да го направи? - Не се съмнявам. Вярвам, че е
могъл. - Добре. Тогава съзнанието ти настоява да разбере защо не го е
направил. Защо Христос би избрал да остави някои да страдат, а други да
излекува? В същия смисъл защо Бог допуска страдание изобщо? Този въпрос е
задаван и преди и отговорът остава същият. Процесът е съвършен и целият свят
възниква по избор. Недопустимо е да се намесваш в избора, както и да го поставяш
под съмнение. А особено недопустимо е да го осъждаш.
Подходящо е да го наблюдаваш и след това да сториш каквото е възможно, за да подпомогнеш душата в нейното търсене и правене на по-висш избор. Следователно, бъди бдителен към изборите на другите, но не съди. Знай, че техният избор е идеален за тях в настоящия момент. Същевременно бъди готов да им помогнеш, ако дойде миг, в който да потърсят нов, различен избор - по-висш избор. Насочи се към духовна връзка с душите на другите - тогава и целите, и намеренията им ще ти станат ясни. Това направи Христос с онези, които излекува, и с всички, до чиито живот се докосна. Христос излекува тези, които дойдоха при него или изпратиха други да го помолят за тях. Той не лекуваше случайно и безразборно. Да направи подобно нещо би значело да наруши свещения Закон на Вселената: Позволи на всяка душа да извърви пътя си. - Значи ли това, че не трябва да помагаме на никого, освен ако не ни е помолил? Разбира се, че не - иначе не бихме могли да помогнем на гладуващите деца в Индия, на измъчваните хора в Африка или на бедните и потъпканите където и да било. Всяко хуманно усилие би било загубено и всяка благотворителност би била забранена. Трябва ли да чакаме някой да проплаче в отчаяние или цяла нация да помоли за помощ, преди да можем да сторим това, което очевидно е правилно? - Виж как въпросът сам се отговаря. Ако нещо е очевидно правилно, стори го. Но помни да преценяваш строго кое наричаш “правилно” и кое “погрешно”. Нещо е правилно или погрешно само защото ти казваш, че е такова. То обаче не е правилно или погрешно в същността си. - Не е ли? - “Правилно” или “погрешно” не са същностни състояния, а субективна преценка в нечия лична стойностна система. Чрез субективните си преценки ти създаваш Себе си, чрез личните си стойности определяш и показваш Кой Си.
:
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители. [ Регистрация | Вход ]
Нумерология
Събота
23.11.2024, 12:05