Може ли да поговорим още за живота след
смъртта? Ти бе започнал да обясняваш какво става с душата след смъртта.
На мен ми се иска да узная колкото мога повече по този въпрос.
Ще поговорим тогава за това, докато задоволиш копнежа си. Казах
по-рано, че става онова, което искаш да стане. Имам предвид това
буквално. Ти сам създаваш своята реалност, не само когато си в тяло, но
и когато си извън него. Първоначално може и да не разбереш това и да не
го следваш съзнателно в тази своя реалност. В такъв случай опитът ти се
създава от една от двете други енергии: твоите неовладени мисли или
колективното съзнание.
В
онази степен, в която твоите неовладени мисли са по-силни от
колективното съзнание, в тази степен ти ще ги преживееш като реалност.
В степента, в която приемаш, поглъщаш и усвояваш колективното съзнание,
в тази степен ще го преживееш като реалност.
Това не се отличава от начина, по който създаваш своята реалност в настоящия си живот.
Винаги в живота ти си изправен пред един от трите възможни избора:
1. Можеш да позволиш на твоите неовладени мисли да сътворят Мига.
2. Можеш да позволиш на своето творческо съзнание да сътворява Мига.
3. Можеш да позволиш на Колективното съзнание да сътворява Мига.
В това е иронията.
В
настоящия си живот ти намираш, че е трудно да твориш съзнателно чрез
своето индивидуално съзнание и често приемаш, че твоето индивидуално
разбиране е погрешно, имайки предвид всичко, което наблюдаваш наоколо
си, така че се подчиняваш на Колективното съзнание, независимо дали
това е полезно за теб или не.
В първите мигове на живота в отвъдното, от една страна, може да ти се стори трудно
да се подчиниш на Колективното съзнание поради всичко, което виждаш
наоколо си (което може да ти изглежда невероятно), и така, можеш да
бъдеш изкушен да се придържаш към своите собствени индивидуални
разбирания, независимо дали са ти полезни ли не.
Ето какво ще ти кажа: когато си обкръжен от по-низше съзнание, за теб
ще бъде по-добре да се придържаш към своите индивидуални разбирания, а
когато си обкръжен от по-висше съзнание, ти имаш по-голяма полза да му
се подчиниш.
Следователно,
може би е разумно и мъдро да потърсиш същества с по-висше съзнание. Аз
не мога да отдавам прекалено значение на обкръжението, в което се
намирам.
В
онова, което наричаш отвъден живот, няма от какво да се безпокоиш в
това направление, защото мигновено и автоматично ще бъдеш обкръжен от
същества с по-висше съзнание - и от самото по-висше съзнание.
И
все пак, ти може и да не разбереш, че си обгърнат от толкова много
любов; може да не го разбереш веднага. Възможно е да ти се стори, че ти
се „случват" различни неща, че си оставен на произвола на съдбата. А
всъщност изживяваш в опита си съзнанието, с което си умрял.
Някои
от вас притежават очаквания, за които дори не подозират. През целия си
живот сте имали определени представи за това какво става след смъртта и
когато „умрете", тези мисли се изявяват и вие внезапно осъзнавате
(превръщате в нещо реално) онова, което сте си представяли. И онези
ваши мисли, които притежават най-голяма сила и които вие най-ревностно
поддържате, те ще се наложат, както става винаги в живота.
И тогава човек наистина може
да отиде в ада. Ако през целия свой живот хората са вярвали, че адът е
място, което съвсем сигурно съществува, че Бог ще съди „живите и
мъртвите" и че ще отдели „зърното от плявата" и „козите от овците" и че
те със сигурност ще се „озоват в ада" заради всичко, което са сторили в
обида на Бога, тогава те наистина ще отидат в ада! Ще горят сред вечния огън на проклятието! Та как биха могли да го избегнат?
Ти
многократно повтаряш в този диалог, че адът не съществува. Но в същото
време твърдиш, че ние сътворяваме своята собствена реалност и сме
способни да сътворим всякаква реалност чрез своите мисли. Така че,
адският огън и проклятието могат наистина да съществуват за онези, които вярват в тях.
Нищо
не съществува във Върховната Реалност, освен онова, Което Е. Ти си прав
като казваш, че вие можете да сътворите всяка субреалност, която
изберете - включително преживяването на ада такова, каквото го описа.
Не съм казвал в никакъв момент на този диалог, че вие не можете да
преживеете ада; казах само, че адът не съществува. Повечето от онова, което преживявате, не съществува, но въпреки това вие го преживявате.
Това е невероятно. Един мой приятел, Барнет Бейн, току-що създаде филм за това. Имам предвид, именно
за това. Сега, когато пиша тези редове, е 7 август 1998 година. Вмъквам
тази информация в диалога след пасажите, записани преди две години,
което по-рано никога не съм правил. Но преди да изпратя ръкописа на
издателя, аз го изчетох още един последен път и внезапно осъзнах:
Почакай! Робин Уилямс току-що създаде филм точно за онова, за което говорим тук. Нарича се „Сънищата, които сънуваме" и представлява удивително филмово пресъздаване на онова, за което говориш.
Запознат съм с него.
Наистина ли? Нима Бог ходи на кино?
Бог прави филмите.
О!
Да. Не си ли гледал филма „О, Господи"?
Да, разбира се, но...
Да не би да си мислиш, че Бог пише само книги?
Значи ли това, че филмът на Робин Уилямс е верен в буквалния смисъл? Искам да кажа - наистина ли е така?
Не. Никой филм, книга или човешко обяснение на Божественото не е вярно в буквалния смисъл.
Това и за Библията ли се отнася? И Библията ли не е вярна в буквалния смисъл?
Не. И, струва ми се, че ти знаеш това.
Какво ще кажеш за настоящата книга? Тази книга е вярна в буквалния смисъл!
Не.
Не ми е приятно да ти го кажа, но ти прецеждаш тази информация през
филтъра на своята личност. Разбира се, съгласен съм, че мрежата на твоя
филтър е по-фина и тънка. Ти си станал много добър филтър, но въпреки
всичко си филтър.
Зная
това. Само исках да бъде то повторено тук отново, защото някои хора
приемат книги като тази и филми като „Сънищата, които сънуваме" като
истина в буквалния смисъл. А на мене ми се ще да ги накарам да
престанат да ги възприемат по такъв начин.
Писателите
и създателите на онзи филм са пресели една огромна истина през един
несъвършен филтър. Стремили са се да покажат, че човек преживява след
смъртта точно онова, което очаква и избира да преживее. Това те са
направили много внушително.
А сега да се върнем ли отново на темата си?
Да.
Бих искал да зная точно онова, което исках да зная, когато гледах онзи
филм. Щом няма ад, но въпреки това аз преживявам ада, каква е разликата по дяволите!
Не
би имало никаква разлика дотолкова, доколкото ти оставаш в сътворената
от теб реалност. Ти обаче няма да пресътворяваш тази реалност вечно.
Някои измежду вас не биха я преживели дори и една „наносекунда", както
казвате вие. Дори и в интимните сфери на своето въображение те не биха
се пренесли в място на скръб и страдание.
Какво
би могло да ми попречи да пресътворявам такова място на скръб и
страдание през цялата вечност, след като съм вярвал цял живот, че то
съществува и че нещо, което сам съм направил, е довело до това да
заслужа да бъда в това място?
Твоето познание и разбиране.
Също
както и в настоящия ти живот всеки следващ момент се създава от новите
разбирания, придобити в предишния. В така наречения отвъден живот също
ще създаваш следващия си миг чрез онова, което си познал и разбрал в
предходния.
И
онова, което много бързо ще разбереш и познаеш, е, че имаш винаги избор
какво да поискаш да преживяваш. Така е, защото в отвъдния живот
резултатите са мигновени и ти няма да пропуснеш да осъзнаеш връзката
между собствените си мисли по отношение на дадено нещо и
преживяванията, които тези мисли създават.
Ще разбереш, че ти сам сътворяваш собствената си реалност.
Това
би могло да обясни защо преживяванията на някои хора са щастливи, а на
други хора са изпълнени със страх. Защо преживяванията на някои хора са
дълбоки, докато други хора буквално нямат преживявания. Както и защо
съществуват толкова различни разкази за миговете след смъртта.
Някои
хора са се върнали към живот, след като са били близо до смъртта и са
имали преживявания, изпълнени с мир и любов без страх от смъртта,
докато други се връщат уплашени, убедени, че са се сблъскали с тъмни и
зли сили.
Душата откликва и пресътворява мисълта, която е най-силно доминираща в съзнанието, като поражда съответното й преживяване.
Някои
души запазват това преживяване, правейки го много реално - както са
запазвали преживяванията си, когато са били в тяло, макар че онези
преживявания са били също така нереални и нетрайни. Други души се
приспособяват бързо, осъзнават преживяното такова, каквото е, и
започват да мислят по новому, при което веднага се пренасят в други
преживявания.
Значи
ли това, че в отвъдния живот нещата не са строго детерминирани? Нима
няма Вечни истини, Които да съществуват извън нашето съзнание? Нима
продължаваме да пресъздаваме митове и легенди и мили преживявания, дори
и когато преминем в реалността отвъд смъртта? Когато се освободим от
веригите? Когато най-сетне познаем истината?
Изборът
е изцяло ваш. Именно това искаше да каже филмът на Робин Уилямс. Това е
внушението и на настоящата книга. Онези, чието единствено желание е да
познаят вечната истина на всичко, което Е, да разберат великите тайни,
да преживеят Върховната Реалност, го постигат. Да, има Една Велика
Истина; съществува Върховна Реалност, но вие винаги ще постигате онова,
което сте избрали, независимо от тази Реалност - точно защото
реалността е, че вие сте Божествени творения, Божествено творящи своята
реалност и преживявайки я такава, каквато я сътворите.
Но
ако изберете да престанете да пресътворявате своя собствена
индивидуална реалност и да започнете да разбирате и преживявате
по-голямата Единна Реалност, вие ще получите незабавно възможност да го
сторите.
Онези,
които умират в състояние, в което са направили такъв избор, в което са
пожелали това и са изявили воля за такова познание, те се озовават в
Единството изведнъж. Другите го преживяват само когато пожелаят това.
Съвсем същото се отнася и за душата в тяло. Всичко е въпрос на желание,
на избор, на това какво сътворявате. Вие пресътворявате и съответно
преживявате онова, което вече в сътворено.
Това
е Сътвореният Творец. Движещият се Неподвижен. Това е Алфата и Омегата,
преди и след, началото и краят на всичко, което наричате Бог.
Аз
няма да ви отхвърля, но и няма да ви наложа Моята Същност. Никога не
съм го правил и никога няма да го направя. Вие можете да се завърнете
към Мен винаги, когато пожелаете. Сега, докато още сте в тяло или след
като напуснете тялото, можете да се завърнете към Единството и да
преживеете загубването на своя индивидуален Аз винаги, щом това ви
харесва. Можете също да пресътворявате и преживявате своя индивидуален
Аз винаги, когато изберете това.
Можете
да преживявате всеки аспект на всичко, което Е, в неговите най-малки
или най-големи пропорции. Можете да преживеете в опита си микрокосмоса
или макрокосмоса.
Мога да преживея в опита си частицата или скалата.
Да, много добре. Започваш да разбираш.
Когато
си в човешко тяло, ти преживяваш по-малката частица от целостта; тоест
частица от микрокосмоса (най-малката му частица). Когато се отделиш от
тялото (в така наречения „духовен свят"), ти разширяваш своята
перспектива неимоверно много. Изведнъж започва да ти се струва, че
знаеш всичко; можеш всичко. Ще придобиеш макрокосмически поглед към
нещата, което ще ти позволи да разбереш онова, което сега не разбираш.
Едно
от нещата, които тогава ще разбереш, е, че съществува дори още по-голям
макрокосмос. С други думи изведнъж ще ти стане съвсем ясно, че всичко,
Което Е, е дори още по-огромно от реалността, която тогава ще
преживяваш в своя опит. Това ще те изпълни с благоговение и очакване, с
удивление и вълнение, с радост и възбуда. Защото тогава ще узнаеш и
разбереш онова, което Аз познавам и разбирам: че играта никога не
свършва.
Ще постигна ли някога истинска мъдрост?
Във
времето след смъртта ти можеш да направиш избор да получиш отговор на
всеки въпрос, който е възниквал пред теб - и да отвориш съзнанието си
за нови въпроси, които дори не си си представял, че съществуват. Можеш
да направиш избор да преживееш Единството с Всичко, Което Е. И ще имаш
възможност да решиш какъв искаш да бъдеш след това, какво искаш да
правиш и да имаш.
Дали
избираш да се върнеш в онова тяло, което си напуснал? Дали избираш да
преживееш отново живота в човешка форма, макар и по-различна?
Дали
избираш да останеш там, където си, в „духовния свят" на нивото, което
преживяваш в онзи момент? Дали избираш да продължиш да вървиш
по-нататък по пътя на познанието и опита? Дали избираш да „изгубиш
своята самоличност" напълно и да се превърнеш в част от Единството?
Какво избираш? Какво избираш?
Това
е въпросът, който Аз ще ти задавам винаги. Винаги това е въпросът на
вселената, защото вселената не знае нищо друго, освен да удовлетворява
твоите най-съкровени желания, най-възвишените ти стремежи. Тя всъщност
прави това всеки момент, всеки ден. Разликата между теб и Мен е, че ти
не го съзнаваш.
Аз го разбирам.
Кажи
ми... дали моите любими и роднини ще ме срещнат след смъртта ми и ще ми
помогнат да разбера какво става? Дали ще се срещна отново с онези,
които „са си отишли преди мен"? Ще можем ли да бъдем заедно във
вечността?
Ти какво избираш? Ако избереш да стане така, ще стане.
Добре,
но аз съм объркан. Искаш да кажеш, че всички ние имаме свободна воля и
че тази свободна воля продължава дори и отвъд смъртта?
Да, това искам да кажа.
Ако
това е вярно, тогава свободната воля на моите любими хора ще трябва да
съвпада с моята - те трябва да мислят и желаят също като мен, в
противен случай няма да се явят, когато умра. Ами ако аз желая да
прекарам остатъка от вечността с тях, а един или двама предпочетат да
продължат нататък? Някой би могъл да поиска да се развива към по-висши
и по-висши нива и да преживее присъединяването си към Единството, както
Ти го нарече, тогава какво?
Не
съществува противоречие във вселената. Съществуват неща, които
изглеждат като противоречия, но фактически няма такива. Ако възникне
ситуация като тази, която описа (между другото, това е много хубав
въпрос), ще стане така, че и двамата ще можете да получите онова, което
сте избрали.
И двамата ли?
И двамата.
Може ли да запитам как?
Може.
Добре. Как...
Какво мислиш ти за Бога? Смяташ ли, че Аз съществувам на едно място и само на едно място?
Не. Мисля, че Ти съществуваш навсякъде и едновременно. Вярвам, че Бог е вездесъщ.
В това си напълно прав. Не съществува такова място, където Аз Не Съм. Разбираш ли това?
Струва ми се, че да.
Добре. Какво тогава те кара да мислиш, че с теб е по-различно?
Защото Ти си Бог, а аз съм обикновен смъртен.
Разбирам. Отново сме се вкопчили в това „обикновен смъртен"...
Добре,
добре... Да приемем заради разискването, че аз също съм Бог - или поне
съм създаден по Божие подобие. Нима твърдиш в такъв случай, че и аз
мога да бъда навсякъде и по Всяко Време?
Въпрос
само на това, което съзнанието избира да приеме за своя реалност. В
така наречения „духовен свят" можеш да преживееш, каквото си
представиш. И така, ако искаш да преживееш себе си като една душа на
едно място в едно „време", можеш да преживееш това, но ако искаш да
преживееш своето духовно битие в по-широк план, да бъдеш на повече от
едно място „в един и същи момент" можеш да преживееш и това. Всъщност можеш да преживееш своя дух навсякъде, където пожелаеш,
„по всяко време". Така е, защото в действителност съществува само едно
„време" и едно „място" и ти си изцяло в него винаги. Така ти можеш да
преживееш всяка негова част или части, щом избереш и пожелаеш това.
Ами ако аз желая моите роднини да бъдат с мен, а някой от тях пожелае да бъде „част от Всичко", което е някъде другаде? Какво тогава?
Невъзможно е ти и роднините ти да не желаете едно и също нещо. Ти и Аз, както и твоите роднини и Аз - всички ние сме едно.
Самият акт на твоето желание е акт на Моето желание, защото ти си просто Моят Аз, който преживява и желае. Ето защо, твоето желание е и Мое желание.
Твоите
роднини и Аз сме също едно цяло. Затова онова, което желая Аз, желаят и
те. Оттук следва, че твоето желание съвпада с желанието на твоите
роднини.
И
на земята вие желаете едно и също. Желаете мир. Желаете благоденствие.
Желаете радост. Желаете осъществяване. Желаете удовлетворение и
себеизява във вашата работа, любов във вашия живот, здраве за вашето
тяло. Всички вие желаете едно и също.
Нима смяташ, че това е случайно? Не, не е. Това в част от живота. И Аз ти го обяснявам в този момент.
Единствената
разлика между земята и онова, което наричате „духовен свят" е, че на
земята, въпреки че всички желаете едно и също, имате различни представи
за това как да го постигнете. Затова всички вървите в различна посока,
търсейки все едно и също нещо!
Именно
тези различни представи, които имате, пораждат различните резултати при
вас. Тези представи могат да бъдат определени като вашите Изходни
мисли. Говорих ти за това и преди.
Да. В първа книга.
Една подобна мисъл, която мнозина споделят, е вашата представа за недостиг. Мнозина от вас дълбоко в душата си са убедени, че просто нещо им липсва. Съществува недостиг от каквото и да било.
Няма
достатъчно любов, няма достатъчно пари, няма достатъчно храна, няма
достатъчно облекло, няма достатъчно подслон, няма достатъчно време,
няма достатъчно добри идеи, и определено вие самите не сте си
достатъчни.
Тази
изходна мисъл ви кара да прилагате всякакви стратегии и тактики, за да
се сдобиете с онова, което ви се струва, че „не е достатъчно". Вие
бихте отхвърлили незабавно тези подходи, ако ясно осъзнаете, че има
достатъчно за всекиго... всичко, което желаете.
В
онова, което наричате „небе", вашите представи за недостатъчност
изчезват, защото вие осъзнавате, че няма разделение между вас и онова,
което желаете.
Осъзнавате,
че има дори повече от необходимото. Осъзнавате, че можете да бъдете на
повече от едно място в едно и също „време", поради което няма причина
да не желаеш онова, което твоят брат желае, да не избереш това, което
сестра ти избира. Ако те искат да бъдеш близо до тях в момента на
смъртта им, самата мисъл за теб ще те повиква при тях - и няма причина
ти да не откликнеш веднага, защото да отидеш там не те лишава от нищо,
което правиш в момента.
Това състояние, в което нямаш причина да казваш не, е състоянието, в което Аз съществувам през цялото време.
Чувал си да го казват и преди и наистина е вярно: Бог никога не казва не.
Аз винаги ще давам на всички вас точно онова, което желаете, както съм правил от началото на времето.
Наистина ли даваш на всекиго точно онова, което желае в даден момент?
Да, Мой Възлюблени, така е.
Твоят
живот е отражение на онова, което желаеш и вярваш, че можеш да имаш. Не
съм в състояние да ти дам нещо, което не вярваш, че би могъл да
притежаваш - независимо колко го желаеш - защото не бих накърнил
собствената ти вяра. Не мога, това е закон. Да вярваш, че не можеш да
имаш нещо, е все едно да не го желаеш, защото предизвиква същия
резултат.
Ала
на земята ние не можем да имаме, каквото си пожелаем. Не можем,
например, да бъдем на две места едновременно, както и още много други
неща, които бихме желали, защото тук всички сме така ограничени.
Зная,
че гледате на нещата по този начин и затова те стоят така за вас.
Защото единственото, което си остава вечна истина, е, че винаги ще ви
се дава преживяването, което вярвате, че ще ви се даде.
Така,
когато твърдите, че не можете да бъдете на две места едновременно,
значи не можете, но ако сте уверени, че можете да бъдете навсякъде,
където пожелаете със скоростта на своята мисъл и можете да се изявите
във физическа форма на повече от едно място в даден момент, тогава ще
успеете да го постигнете.
Тъкмо
на това място, този диалог ми се изплъзва. Искам да вярвам, че
информацията идва направо от Бога, но когато твърдиш подобни неща,
направо се побърквам, защото не мога да повярвам. Не мога да допусна,
че това, което казваш тук, е истина. Нищо в човешкия опит не го
потвърждава.
Напротив.
Твърди се, че светците и мъдреците от всички религии са постигали и
двете неща. Нима е толкова трудно да се повярва? Нима е необходима изключителна Вяра? Такова ниво на вярата, каквото се постига от един човек на хиляди години?
Да. Но означава ли това, че е невъзможно?
Не.
По какъв начин аз мога да изградя в себе си подобна вяра? Как мога да постигна такова ниво на вярата?
Ти не можеш да го постигнеш. Можеш само да бъдеш
на такова ниво. И Аз не се опитвам да играя на думи. Говоря съвсем
буквално. Такава вяра - която Аз бих нарекъл Пълно Познание - не е
нещо, което можеш да се опиташ да придобиеш. Фактически, ако се опиташ
да я придобиеш, не можеш да я имаш. Тя е нещо, което ти просто си. Ти просто си това Познание. Ти си това битие.
Такава битийност произтича от състояние на пълно самосъзнание. Тя може да произтича само от подобно състояние. Ако се стремиш да станеш съзнаващ, тогава не можеш да бъдеш.
Това
е все едно да се опитваш да „бъдеш" 6 фута висок, когато си само 4,9
фута. Не можеш да бъдеш 6 фута висок, можеш да „бъдеш" това, което си - 4,9 фута. Ще „бъдеш" 6 фута висок, когато порастеш толкова. Когато бъдеш 6 фута на височина, тогава ще можеш да вършиш всички неща, които вършат хората, високи 6 фута. И когато бъдеш
в състояние на пълно самосъзнание, тогава ще можеш да вършиш всички
онези неща, които съществата в това състояние на пълно самосъзнание
могат да вършат.
Недей следователно „да се опитваш да вярваш", че можеш да вършиш тези
неща. Вместо това се опитвай да преминеш в състояние на пълно
самосъзнание. Тогава няма да има нужда повече от вяра. Пълното Познание
ще сътвори своите чудеса.
Веднъж,
когато медитирах, аз преживях пълно единение, пълно самосъзнание. Беше
прекрасно. Беше екстазно. Оттогава непрекъснато съм се опитвал да
постигна отново това преживяване. Сядам в медитация и се опитвам да
имам това пълно самосъзнание отново, но никога не съм успявал. А
причината е в това, че не мога да имам нещо, докато се стремя да го
притежавам. Самото ми търсене е заявление, че не ми принадлежи. Все
същата мъдрост се повтаря през целия този диалог.
Да,
да. Сега вече разбираш. Започва да ти става по-ясно. Затова тук се
въртим в кръгове. Затова преповтаряме нещата. Непрестанно се връщаме
към тях. Сега ти се казват за трети, а може би за четвърти или пети път.
Радвам
се, че зададох този въпрос, защото може да се окаже много опасно това
твърдение, че можеш да бъдеш на „две места едновременно" или „можеш да
извършиш всичко, което пожелаеш". Това са твърдения, които карат хора
да скачат от Емпайър стейт билдинг, викайки „Аз съм Бог! Погледнете ме!
Мога да летя!".
Трябва
да бъдеш в състояние на пълно съзнание, преди да извършиш такова нещо.
Ако искаш да докажеш, че си Бог, като го демонстрираш на другите, това
означава, че нямаш пълно съзнание за това и „несъзнаването" ще се
прояви в твоята реалност. Казано накратко: ще паднеш по лице на асфалта.
Бог
не се стреми да докаже Себе Си на никого. Бог няма нужда да се доказва.
Бог Е и това е факт. Онези, които познават себе си и знаят, че са Едно
с Бога или преживяват Бога вътре в себе си, не се стремят да докажат
това на когото и да било, а още по-малко на себе си.
И така беше, когато го предизвикваха с думите: „Ако си Божият Син, слез от кръста!" - Исус нищо не стори.
Но
три дни по-късно, тихо и недемонстративно, без свидетели, нито тълпи, и
без нищо на никого да доказва, той извърши нещо далеч по-изумително - и
светът говори за него и досега.
И
в това чудо е твоето спасение, защото ти бе показана истината не само
на Исус, но и на това Ти Кой Си. И така можеш да се спасиш от лъжата за
себе си, която са ти казали, която си приел като собствена истина.
Бог винаги ти предлага най-висшата мисъл за самия теб.
На
твоята планета и в този момент съществуват много хора, които изявяват
много от тези най-върховни мисли, включително правят така, че физически
обекти да се появяват и изчезват. Те самите се появяват и изчезват или
живеят вечно в тяло, или се връщат обратно в тялото си и отново се
съживяват - всичко това, всичко това е станало възможно поради тяхната
вяра. Поради тяхното познание. Поради тяхната неизменна яснота за това
как стоят нещата и какъв е техният смисъл.
И
докато в миналото, когато хора в земна форма са вършели тези неща, вие
сте наричали такива събития чудеса и сте провъзгласявали тези хора за
светци и спасители, те са толкова светци и спасители, колкото сте и
вие, защото вие всички сте светци и спасители. И тъкмо това е тяхното послание към вас.
Нима е възможно да повярвам в това? Искам да повярвам в него с цялото си сърце, но не мога. Просто не мога.
Не можеш да повярваш, можеш само да го познаеш. Но как да го позная? Как мога да стигна до него?
Онова, което избереш за себе си, дай го на друг. Ако сам не можеш да стигнеш до това, помогни на някой друг да стигне. Кажи на някой друг, че вече го е постигнал. Отдай му възхвала за това. Отдай му почит за това.
В
това е смисълът да имаш гуру. На Запад се е натрупала много негативна
енергия около думата „гуру". Тя е станала почти пейоративна. Да бъдеш
„гуру" е нещо като да бъдеш шарлатан, да следваш един гуру е нещо като
да му отдадеш силата си.
Да
почиташ своя гуру не означава да му отдаваш силата си. Това означава да
получиш своята сила. Защото когато почиташ гуруто, когато отдаваш почит
на своя учител, ти казваш: „Аз те виждам." А онова, което виждаш у
друг, можеш да започнеш да виждаш и у себе си. То е важно свидетелство
за вътрешната ти реалност. То е външно доказателство за вътрешната ти
истина. Истината на твоето съществуване.
Това е истината, която се предава чрез теб в книгите, които пишеш.
Аз не гледам на себе си Като на човек, който пише тези книги. Аз виждам Теб, Бог, като автор. Аз съм просто записвач.
Бог е авторът... ти също.
Няма разлика между това да ги пиша Аз и да ги пишеш ти. Докато си
мислиш, че има такава разлика, ти всъщност не схващаш същността на
писането и смисъла на това, което пишеш. Ала по-голямата част от хората
не схващат смисъла на това учение. И така Аз ви изпращам нови учители.
Още учители, всички с все същото послание, както учителите от миналото.
Разбирам
твоята съпротива да приемеш това учение като своя лична истина. Ако
трябва да тръгнеш по света, заявявайки, че си Едно с Бога - или дори че
си частица от Бога, говорейки и пишейки тези думи, светът няма да знае
как да те възприема.
Хората
могат да ме възприемат, както поискат. Аз знам едно: не заслужавам да
бъда получателят на информацията, която ми се дава тук, не се чувствам
достоен да бъда посланик на тази истина. Работя върху тази трета книга,
но зная още преди да съм я завършил, че аз измежду всички хора, с
всичките грешки, които съм направил, с всички егоистични прояви, които
съм имал, просто не съм достоен да бъда приносителят на тази удивителна истина.
И
може би това е най-голямото послание на тази трилогия, че Бог не е
скрит от никой човек, говори на всекиго дори и на най-недостойния
измежду нас. Защото сам Бог е готов да говори на мен. Бог ще говори
непосредствено в сърцето на всеки мъж, жена и дете, които търсят
истината.
Във
всичко това има надежда. Никой от нас не е толкова ужасен, че Бог да го
отхвърли. Нито делата му да са толкова непростими, че Бог да отвърне
лицето си от него.
Наистина ли вярваш в това? Във всичко, което току-що написа?
Да.
Така да бъде. И така ще бъде за теб.
Но
ето какво ще ти кажа. Ти си достоен. Както е достоен всеки един.
Обвинението в недостойност е най-лошото обвинение, на което е бил
подлаган човешкият род. Вашето чувство за недостойност се основава на
миналото, докато Аз основавам своето чувство за вашето достойнство на
бъдещето.
Бъдещето, бъдещето, винаги бъдещето! В него е вашият живот, а не в миналото. Бъдещето. В него е вашата истина, а не в миналото.
Онова,
което сте извършили, е маловажно в сравнение с това, което ви предстои
да извършите. Как сте грешили е незначително в сравнение с това как ви
предстои да творите.
Аз
ти прощавам твоите грешки. Всичките. Аз ти прощавам твоите неуместни
страсти. Всичките. Прощавам ти погрешните схващания, неправилните
възгледи, раняващите действия, егоистичните ти решения. Всичките.
Други
може и да не ти простят, но Аз ти прощавам. Други може и да не те
освободят от твоята вина, но Аз те освобождавам. Други може да не ти
позволят да забравиш, да не ти дадат правото да продължиш, да се
обновиш, но Аз ти позволявам, защото Аз зная, че ти не си това, което
си бил, а си и винаги ще бъдеш това, което си сега.
Един грешник може да стане светец в един миг, в една секунда. В едно дихание.
В
действителност няма такова нещо като „грешник", защото няма срещу кого
да се греши - най-малко срещу Мен. Затова казвам ти, че ти „прощавам".
Използвам такава фраза, защото, както изглежда, така можеш да ме
разбереш.
В действителност Аз не прощавам и никога
няма да имам какво да прощавам. Нямам какво. Няма какво да се прощава.
Но Аз мога да те освободя. И ето в този миг го правя. Сега. Отново.
Както съм го правил толкова пъти в миналото, чрез ученията на толкова
много други учители.
Защо ние не сме ги чули? Защо не сме повярвали в тях? В Твоето най-голямо Обещание?
Защото
не можете да повярвате, че Бог е добър. И следователно, забравете за
вярата в Моята доброта. Повярвайте вместо това на простата логика.
А
причината, поради която Аз нямам нужда да ви прощавам, е, че вие не
можете да Ме засегнете. Нито можете да Ми навредите, нито да Ме
унищожите. Макар че можете да си въобразите, че сте в състояние да Ме
засегнете и дори да Ми навредите. Каква илюзия! Какво велико безумие!
Вие не можете да Ме нараните. Нищо не може да Ме уязви. Аз съм Неуязвим. А неуязвимото не може и никога не би уязвило друг.
Сега
разбираш логиката, която се крие зад истината, че Аз нито осъждам, нито
наказвам и че не търся възмездие. Нямам потребност от това, защото нито
съм бил, нито мога да бъда засегнат, уязвен или наранен по някакъв
начин. Същото е вярно и за теб. И за всички останали - макар че всички
вие си въобразявате, че можете да бъдете и сте били наранявани,
уязвявани и унищожавани.
Защото
си въобразявате, че сте уязвени, вие търсите разплата. Защото
изживявате болка, имате нужда и друг да преживее болката като възмездие
за вашата болка. Но нима това може да бъде оправдание, за да причините
болка на някой друг? Само защото си въобразявате, че някой ви е
наскърбил, вие се чувствате в правото си да го наскърбите на свой ред?
Нима онова, което не е редно да си причиняват човешките същества, е
редно да бъде причинено от теб, доколкото се чувстваш в правото си?
Та това е безумие. И в това си безумие вие не виждате, че всички хора, които причиняват болка на други, смятат че са в правото си да го правят. Всяко действие, което предприема човек, се разбира от този човек като правилно действие, имайки предвид онова, към което той се стреми и което желае.
Според
твоето разбиране онова, към което те се стремят и желаят, е погрешно.
Но според тяхното разбиране не е. Ти може да не приемаш тяхната
представа за света, техните нравствени и етични възгледи, теологичните
им разбирания, нито решенията, изборите и действията им... но те въз
основа на своите ценности ги приемат.
Ти
наричаш техните ценности „неправилни", но кой може да каже, че твоите
ценности са „правилните"? Само ти. Твоите ценности са „правилни",
защото ти твърдиш така. Но дори и това би имало смисъл, ако ти самият
поддържаше едно-единствено становище, но ти непрестанно променяш
мнението си по отношение на това, което смяташ за „правилно" и
„неправилно". Това вие всички правите като отделни индивиди и като
общество.
Онова,
което обществото ви е считало за „правилно" само преди няколко
десетилетия, днес се смята за „неправилно". Онова, което е считано за
„неправилно" в недалечното минало, днес се определя като „правилно".
Кой може да каже кое какво е? Нима могат да се класират спортистите,
без да се знае резултатът?
И
въпреки всичко, ние се осмеляваме да се осъждаме един друг. Осмеляваме
се да заклеймим другия, само защото не е успял да отговори на нашите
променливи представи за това кое е позволено и кое не.
Ух! Наистина, бива си ни. Не можем дори да поддържаме единно мнение за това кое е „редно" и кое не.
Не
в това е проблемът. Проблемът не е в това, че променяте своите
представи за това кое е „добро" и кое „зло". Вие трябва да променяте
тези свои представи, защото в противен случай няма да се развивате.
Промяната е продукт на еволюцията.
Не.
Проблемът е не че вие се променяте и че вашите ценности се променят,
проблемът е, че толкова много измежду вас неотклонно си въобразяват, че
ценностите, които имат в момента, са най-верните и съвършени и че
всички други хора трябва да се придържат към тях. Някои измежду вас се
смятат за критерий за истината и за правото.
Придържайте
се към своите убеждения, щом това ви помага. Бъдете твърди. Не се
колебайте, защото вашите представи кое е „добро" и кое „зло" са начина,
по който определяте Кои Сте Вие. Но не изисквайте и от другите да
определят себе си според вашите критерии. И не се „вкопчвайте" до
такава степен в настоящите си убеждения и навици, че да спрете процеса
на своята еволюция.
В
действителност вие и не можете да го сторите, дори и да искате, защото
животът се развива с вас или без вас. Нищо не остава едно и също и не
може да остане неизменно. Да бъде неизменно означава да не се развива.
А да не се развива, означава да умре.
Целият живот е движение. Дори и скалите са изпълнени с движение. Всичко се движи. Всичко.
Няма нищо, което да не е в движение. И следователно, поради самия факт
на движението, нищо не остава едно и също в течение на времето. Нищо.
Да
оставаш или да се стремиш да бъдеш неизменен, означава да вървиш срещу
законите на живота. Това е глупаво, защото в тази борба животът винаги
ще спечели.
И
така, променяйте се! Да, променяйте се! Променяйте своите идеи за
„добро" и „зло". Променяйте представите си за това и онова. Променяйте
своите структури, конструкции, модели и теории.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 18:00