Отлично! Усвоил си това, което трябва да знаеш. Съвсем правилно - ти си любов. Любовта е всичко, Което Е. И така, ти си любов, Аз Съм любов и няма нищо, освен любовта.
Ами страхът?
Страхът е това, Което Не Си. Страхът е лъжливо свидетелство, което изглежда реално. Страхът е противоположността на любовта, която вие сте създали във вашата реалност, за да познаете от опит Истинската Си Същност.
В относителния свят на вашето съществуване истината е следната: При отсъствие на това, което не си, това, което си, не е...
Да, да. Вече няколко пъти говорим за това в този диалог. Но Ти избягваш възражението ми. Казах, че отговорът на въпроса за Истинската Ни Същност (която е любов), е толкова обширен, че все едно не е отговор - не е никакъв отговор на почти никой друг въпрос. Ти твърдиш, че това е отговорът на всеки друг въпрос, а аз, че не е отговор на никой, а още по-малко на конкретен въпрос като например „трябва ли да има отворен брак?
Ако истината за теб изглежда такава, то е, защото не познаваш любовта.
А кой я познава? Човечеството се опитва да я проумее от началото на времето.
Което не съществува.
Което не съществува. Да, да зная. Това е просто фигуративно казано.
Ще се опитам да намеря, използвайки твоето „фигуративно изразяване" някои начини да обясня какво е любовта.
Прекрасно. Великолепно.
Първата дума, която ми идва в съзнанието, е неограниченост. Любовта е неограниченост.
Пак се върнахме на изходната си позиция, от която се постави тази тема. Въртим се в кръг.
Добре е, че се въртим в кръг. Не подценявай въртенето в кръг. Продължавай да се връщаш все отново и отново на въпроса. Това не е лошо. Повторението не е лошо. Преповтарянето, преговарянето е нещо добро.
Понякога загубвам търпение.
Понякога ли? Странно.
Добре, добре. Продължи си мисълта!
Любовта е неограниченост. За нея не съществува нито начало, нито край. Нито преди, нито след. Любовта винаги е била, винаги е и винаги ще бъде.
И така любовта съществува винаги. Тя е вечна реалност.
Да се върнем сега на другата дума, която използвахме - свобода. Защото ако любовта е неограниченост и е вечна, това означава, че любовта е свободна. Любовта е съвършено свободна.
В човешката реалност ще забележиш, че човекът винаги се стреми да обича и да бъде обичан. Ще установиш, че винаги си се стремял любовта ти да не бъде ограничавана и ще установиш, че винаги ще се стремиш да бъдеш свободен да я изявяваш.

Ще се стремиш към свобода, неограниченост и вечност във всякакво преживяване на любов. Може не винаги да ги получиш, но винаги ще се стремиш към тях. Ще ги търсиш, защото в тях се изразява любовта и някъде дълбоко в себе си ти знаеш това. Защото ти си любов и чрез проявлението на любовта се стремиш да познаеш и да преживееш истинската си същност. Ти си животът, който изявява живота. Любовта, която изявява любовта. Богът, който изявява Бога. Всички тези думи са следователно синоними. Помисли за тях като едно и също:

Това, което не е едно от тези неща, не е никое от тях.
Ти си всичко това и винаги ще се стремиш рано или късно да преживееш себе си като всичко това.
Какво означава това „рано или късно"?
Зависи кога ще надмогнеш страха си. Казах, че страхът е Лъжливо Свидетелство, което Изглежда Реално. Страхът е това, което не си.
Та кой иска да изпитва страх?
Никой не иска, но човек се научава да го изпитва.
Детето не изпитва страх. То си мисли, че може да направи всичко. Осен това детето не чувства липса на свобода. То смята, че може да обича всекиго. Детето не чувства недостатъчност в живота. Децата вярват, че ще живеят вечно - и хора, които постъпват като деца, смятат, че нищо не може да ги засегне. Детето не знае нищо, което не е Божествено - докато научи за подобни небожествени неща от възрастните.
И така, децата тичат голи и прегръщат всекиго, без да се страхуват. Ако само възрастните можеха така.
Да, децата постъпват така с красотата на невинността. Възрастните не могат да се върнат към тази невинност, защото когато възрастният „е гол", винаги се намесва сексът.
Да. И, разбира се, Бог забранява този секс да бъде невинен и свободно преживяван.
Бог действително го е забранил. Адам и Ева са били съвършено щастливи, обикаляли голи в Едемската градина, докато Ева е отхапала от плода на онова дърво - Познанието на Доброто и Злото. И тогава Ти си ни заклеймил и си ни поставил в настоящото състояние, заради нашата вина за този първороден грях.
Не съм правил подобно нещо.
Зная. Но трябваше да изложа тук становището на организираната религия.
Опитвай се да избягваш това, ако можеш.
Добре. Организираните религии имат много малко чувство за хумор.
Пак започваш.
Извинявай.
Бях започнал да казвам, че вие като човешки род се стремите да преживеете любов, която е безгранична, вечна и свободна. Институцията на брака е била вашият опит да създадете вечност. С нея вие се съгласявате да бъдете партньори за цял живот. Но тази институция не създава любов, която е „безгранична" и „свободна".
А защо не? Ако бракът е свободно избран не е ли той проявление на свободата? И да заявиш, че ще водиш сексуален живот само и единствено със своя съпруг или съпруга не е ограничение, това е избор, а изборът не е ограничение, той е проявление на свободата.
Ако това продължава да бъде избор, да. Трябва да бъде така. Нали такова е обещанието.
Да, и точно тук започва проблемът. Помогни ми да разбера.
Виж, може да дойде време, когато да пожелаеш да преживееш висша степен на специално посвещение на едни отношения. Не че един човек за теб става по-специален от друг, но начинът, по който избираш да проявиш с този човек дълбочината на любовта, която изпитваш към всички хора и към самия живот, е уникален и единствен спрямо този човек.
Всъщност човек проявява любовта към всеки, когото обича по единствения уникален начин. Вие никога не проявявате любовта си еднакво към двама души, защото сте творение и творци на оригиналното. Всичко, което сътворявате е оригинално. Невъзможно е да се дублира никоя мисъл, слово или действие. Вие не можете да дублирате. Можете само да създавате уникални форми.
Знаеш ли защо няма две еднакви снежинки? Защото е невъзможно да бъдат еднакви. „Творението" не е дублиране и Творецът може само да твори.

За това няма две еднакви снежинки, няма двама еднакви човека, няма две еднакви мисли, няма две еднакви взаимоотношения, нито каквото и да било друго, което да се дублира.
Вселената и всичко друго в нея съществува в уникална форма и наистина няма друго като него.
Отново стигаме до Божествената дихотомия. Всичко уникално и всичко е Едно.
Точно така. Всеки пръст на ръката ти е различен, но това е една и съща ръка. Въздухът в къщата ти е въздухът, който е навсякъде, и все пак във всяка стая той се усеща по различен начин.
Същото се отнася и до хората. Всички хора са Едно цяло, но няма двама души, които да са еднакви. Следователно, ти не би могъл да обичаш по еднакъв начин двама души, дори и ако се опитваш, а и няма да искаш да ги обичаш еднакво, защото любовта е уникален отклик на онова, което е уникално.
Така че, когато проявяваш любовта си към един човек, ти я проявяваш по начин, по който не можеш да я проявиш към никой друг. Мислите, думите и действията ти, всички твои реакции са буквално неповторими, те са уникални... както самият човек, към когото са насочени тези чувства.
Ако е дошло време, в което желаеш да изразиш любовта към един-единствен човек, изборът е твой. Заяви го, демонстрирай го. Но нека заявлението ти бъде изява буквално на свободата ти, а не на вечно задължение. Защото истинската любов е свободна винаги и спрямо нея не може да има задължение.
Ако гледаш на решението да изразиш своята любов като на свещен обет, който нямаш право да нарушиш, непременно ще дойде момент, когато ще го почувстваш като задължение и ще му се противопоставиш. Но ако разглеждаш това решение не като обет, даден веднъж завинаги, а като свободен избор, който се прави все отново и отново, няма да дойде ден, в който да изпиташ вътрешна съпротива.
Запомни едно: Съществува само едно свещено обещание - и то е винаги да изразяваш и изживяваш своята истина. Всички останали обещания са лишаване от свобода, а в подобен акт не може да има нищо свещено. Защото свободата е Твоята Истинска Същност. Ако отречеш свободата, ти отричаш Себе си. А това не е свещенодействие, а богохулство.