Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:07
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

11. Публичното заявление е най-висшата форма на мисионерство.

Изпълва ме благоговение и преклонение, когато чета тези думи. Благодаря Ти, че си тук с мен. Благодаря Ти, че си тук с всички нас, защото милиони хора са прочели думите в тези диалози и още милиони ще ги прочетат. И ние всички сме затаили дъх пред този дар, да влезеш така в нашите сърца.
    Мои безценни създания, Аз винаги съм бил във вашите сърца. Само мога да се радвам, че сега наистина Ме чувствате в сърцата си.
    Аз винаги съм бил с вас, никога не съм ви изоставял. Аз съм вас и вие сте Мен. И Ние никога няма да бъдем разделени, никога, защото това е невъзможно.
    И все пак има дни, в които се чувствам толкова ужасно сам. В някои моменти имам усещането, че водя тази битка съвсем самичък.
    Това е така, защото си Ме изоставил, дете Мое. Напуснал си съзнанието си за Мен. Но когато имаш съзнание за Мен, ти никога не можеш да бъдеш сам.
    Как да поддържам винаги съзнанието си за Теб?
    Като помагаш на другите да възприемат това съзнание. Не чрез проповед, а чрез примера си. Бъди извор на любовта, която Съм Аз в живота на всички останали, защото онова, което даваш на другите, получаваш за себе си. Защото Ние всички сме Едно.
    Благодаря Ти. Да, Ти си ми давал тази насока и преди, да бъда извор на любов. Всичко, което желаеш сам да преживееш, каза ми Ти, нека извира от теб в живота на другите.
    Да, това е голямата тайна. Това е тайната на мъдростта. Прави на другите това, което желаеш сам да получиш. Всичките ви проблеми, всичките ви конфликти, всичките ви трудности да създадете на вашата планета живот, изпълнен с мир и радост, се дължат на това, че не сте успели да разберете това просто напътствие и да го следвате.
    Разбирам, Ти го изричаш за пореден път, толкова просто, толкова ясно, че аз го разбирам. Ще се опитам никога повече да не го „загубя от погледа си".
    Не можеш да „загубиш" това, което даваш. Запомни това завинаги.
    Благодаря Ти. Може ли сега да Ти задам още няколко въпроса, свързани с душата?
    Имам още един общ коментар, свързан с живота, който живеете.
    Да, моля.
    Току-що каза, че има моменти, в които ти се струва, че водиш тази битка сам.
    Да.
    Каква битка?
    Изразих се фигуративно.
    А на Мен ми се струва, че не е така. Струва ми се, че този фигуративен израз, реално показва как „ти и мнозина хора", наистина се отнасяте към живота.
    В себе си ти си мислиш, че това е „битка" - че се води някаква борба.
    Да, наистина, понякога така ми се струва.
    Това не е присъщо на живота и никога не е необходимо да бъде така.
    Прости ми, но ми е трудно да повярвам.
    Поради което и твоята реалност никога не е била такава, защото ти превръщаш в реалност това, което вярваш, че е реално. Но ето какво ще ти кажа:
    Животът ти никога не е бил предназначен да бъде борба и това не се налага, нито сега, нито когато и да било.
    Аз съм ви дал средства, чрез които да сътворите най-върховната реалност. Вие просто сте избрали да не ги използвате или, по-точно казано, използвали сте ги неправилно.
    Средствата, които имам предвид тук, са трите средства на творчеството. Ние говорихме много за тях в настоящия диалог. Знаеш ли кои са те?
    Мисълта, думата и действието.
    Чудесно. Спомни си. Веднъж вдъхнових Милдред Хинкли - един от Моите духовни учители - да каже: „вие сте родени с творческата мощ на вселената на върха на езика си."
    Това е твърдение с изумителен подтекст, с какъвто е истината, изразена от другия Мой велик учител:
    „Ще ви бъде, според вярата ви".
    Тези две твърдения са свързани с мисълта и словото. Един друг измежду Моите учители би казал следното във връзка с действието:
    „Началото е Бог, краят е действието. Действието е творящият Бог - или преживяваният Бог".
    Ти изрази тази мисъл в първа книга.
    Първа Книга бе написана чрез теб, сине Мой. Както всички Мои велики учения са били вдъхновени от Мен и изразени чрез хората. Хората, които биват разтърсени от тези Мои вдъхновения и които смело ги споделят публично, са моите най-големи учители.
    Не съм сигурен, че бих поставил себе си в тази категория.
    Словото, което ти бе вдъхновен да споделиш, е докоснало милиони хора.
    Милиони, сине Мой.
    Това слово бе преведено на двайсет и четири езика. Те достигнаха до целия свят.
    Кое според теб е мерилото за статуса на велик учител?
    Това е мерилото на неговите действия, а не думи. Много мъдър отговор.
    Моите действия в този живот не говорят много добре за мен и определено не могат да ме квалифицират като учител.
    Ти току-що надмина с това, което написа, половината от учителите, които някога са живели.
    Какво говориш?
    Казвам това, което казах чрез Хелън Шукман в „Курс на чудесата": „Ти преподаваш онова, което трябва да научиш".
    Вярваш ли, че трябва да демонстрираш съвършенство, преди да можеш да учиш хората как то се постига?
    И без да имаш своя дял в това, което наричаш грешки...
    ...Нещо повече от дял...
    ...Но ти също прояви и голяма смелост, като реализира този разговор с Мен.
    Или голяма и тъпа упоритост.
    Защо така настоятелно се самоунижаваш? Вие всички го правите! Всеки един от вас! Отричате собствената си значимост, както отричате, че съществувам във вас.
    Аз никога не съм отричал, че Ти съществуваш в мен!
    Какво?
    Поне не напоследък...
    Ето какво ще ти кажа: „Преди петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мен."
    Всяка мисъл за твоето Аз като нещо по-незначително от това, което действително е, означава отричане от Мен.
    Всяка дума за твоето Аз, която те унижава, е отричане от Мен.
    Всяко действие, осъществено чрез твоето Аз, което играе ролята на „не достатъчно добро", което е свързано с липса и недостатъчност, от какъвто и да е вид, е наистина отричане, не само в мисълта и в думите, но и в делата.

    Аз всъщност...
    ...Не позволяваш на живота ти да бъде най-върховната версия на най-върховната визия, която си имал за Истинската си Същност.
    Коя е най-върховната визия, която си имал за своето Аз? Не е ли това да бъдеш един ден велик учител?
    Ами...
    Не е ли това?
    Да.
    Тогава, така да бъде. И така е. Докато за пореден път не го отречеш.
    Няма да го отрека отново.
    Няма ли?
    Не.
    Докажи го.
    Да го докажа ли?
    Докажи го.
    Как?
    Кажи веднага: „Аз съм велик учител".
    Ъъъ...
    Хайде, кажи го!
    Аз съм...
    Виждаш ли проблемът е, че цялото това нещо ще бъде публикувано. Аз си давам сметка, че всичко, което пиша на тази хартия, ще се появи в печата. Дори и в Пеория ще го четат.
    Пеория! Ха! Защо не в Бейджинг!
    Добре, и в Китай също. Това имам предвид. Хората вече ме питат, започнаха да ме тормозят за третата книга още на следващия месец след като излезе втората. Аз се опитвам да им обясня защо тя ми отне толкова време. Опитвам се да ги накарам да разберат какво означава да осъществя този диалог, когато зная, че целият свят ме гледа и чака. Сега не е както когато записвах първа и втора книга. Това бяха диалози, които осъществявах свободно. Дори не знаех, че ще се превърнат в книги.
    Знаеше. В дълбочината на сърцето си ти знаеше това.
    Да. Може би се надявах, но сега зная и се чувствам по-различно, когато водя тези записки. Защото сега знаеш, че всички ще четат всяка дума, която записваш.
    Да. И ето, че искаш от мен да заявя, че съм велик учител, а това е трудно пред толкова много хора.
    А нима трябва да поискам да го заявиш пред себе си, съвсем дискретно? Така ли мислиш, че се изпълваш с енергия и могъщество?
    Поисках от теб да заявиш коя е Истинската ти Същност публично, точно защото в момента си пред хората. Цялата идея е да го кажеш публично. Публичното заявление е най-висшата форма на мисионерство.
    Изживей най-висшата версия на своята най-висша визия за Истинската си Същност. Започни да я изживяваш като я заявиш публично.
    Първата стъпка да я осъществиш, е да я заявиш.
    Ами нескромността? Какво ще кажеш за благоприличието? Нима е прилично да заявяваш най-върховната идея за самия себе си на всеки, когото срещнеш?
    Всеки велик учител го е правил.
    Да, но не така горделиво.
    Не е ли „горделиво" да кажеш: „Аз съм пътят и Животът"? Това не е ли достатъчно горделиво за теб? Току-що каза, че никога повече няма да Ме отричаш, а прекара последните десет минути, опитвайки да се оправдаеш, че Ме отричаш.
    Аз не отричам Теб. В момента говорим за моята най-върховна визия за Собствената Ми Същност.
    Твоята най-върховна визия за Собствената Ти Същност, това Съм Аз! Тъкмо това Съм Аз!
    Когато отричаш най-възвишената част от себе си, ти отричаш Мен. И Аз ти казвам: „Още преди зазоряване три пъти ще се отречеш от Мен".
    Освен ако не го направя.
    Освен ако не го направиш. Точно така. И само ти можеш да решиш. Само ти можеш да избереш.
    И така, знаеш ли за някой велик учител, който е бил велик учител тайно? Бил той Исус, Кришна, всички са били учители публично, не е ли така?
    Да, но съществуват велики учители, които не са толкова общоизвестни. Моята майка беше една от тях. Ти сам потвърди, че е така. Не е необходимо да бъдеш общоизвестен, за да бъдеш велик учител.
    Твоята майка беше предвестник. Вестител. Тя подготвяше пътя. Подготви теб за пътя, като ти показа твоя път. Но ти също си учител.
    А майка ти, колкото и добър учител да беше, както знаеш, очевидно не те е научила никога да не отричаш сам себе си. А ти ще трябва да научиш другите именно на това. Да не отричат самите себе си.
    О, така много го желая! Тъкмо това желая да върша в живота!
    Недей да го желаеш, защото, заявявайки, че желаеш нещо ти показваш, че то ти липсва и ще бъдеш оставен с тази липса.
    Добре. Добре! Аз не го желая, избирам го!
    Така е по-добре, много по-добре. И така какво избираш сега?
    Избирам да уча хората никога да не отричат самите себе си. Добре. И на какво друго избираш да ги учиш?
    Избирам да уча хората никога да не отричат Теб - Бога. Защото да отричат Теб, означава да отричат себе си, да отричат себе си, означава да отричат Теб.
    Добре. А как избираш да учиш на това, така между другото, сякаш „случайно" или избираш да ги учиш внушително, съвсем целенасочено?
Избирам да ги уча целенасочено. Внушително. Както правеше това моята майка. Моята майка, всъщност, ме научи никога да не отричам своето Аз. Тя ме учеше на това ежедневно. Умееше изключително много да вдъхва надежда и да те окуражава. Тя ме научи да имам вяра в себе си и в Теб. Аз би трябвало да бъда такъв учител. Избирам да бъда такъв учител, на цялата мъдрост, на която мама ме научи. Тя превърна целия свой живот в учение, не само на думи. Това прави един учител велик.
    Прав си. Майка ти бе велик учител. Прав си също и в по-широкото си заключение. Не е необходимо човек да бъде известен, за да бъде велик учител.
    Аз те „изпитвах". Исках да видя как ще се отнесеш към този въпрос.
    И правилно ли се „отнесох"?
    Така, както всички велики учители. Обърна се към собствената си вътрешна мъдрост. Към собствената си истина. Към нея винаги трябва да се обръщаш, защото това е изходната ти точка, към която трябва да се обръщаш и от която да изхождаш, когато учиш света.
    Зная. Това го зная.
    А Каква е най-дълбоката истина, до която си стигнал за Истинската си Същност?
    Аз съм...
    ... Велик учител...
    Велик учител на вечната истина.
    Ето че го направи. Каза го спокойно. Изрече го тихо. Постигна го. Ти знаеш в сърцето си, че това е истина и че само си изрекъл на глас онова, което е дълбоко спотаено в сърцето ти.
    Не се хвалиш и никой няма да възприеме думите ти като хвалба. Не се превъзнасяш и никой няма да открие в думите ти превъзнасяне. Не се биеш в гърдите, а разкриваш сърцето си и в това е голямата разлика.
    Всеки човек познава Истинската си Същност дълбоко в сърцето си. Хората таят в душите си една голяма балерина, един голям адвокат, или голям актьор, или голям бейзболист. Хората таят в душите си голям детектив, голям търговец, или истински родител, или голям архитект, голям поет, голям ръководител, голям строител или голям лечител. И всички хора, както и всеки един поотделно, са велики хора.
    Всеки познава Истинската си Същност в сърцето си. Ако те открият сърцата си, ако споделят с другите хора съкровените си желания, ако живеят живота си според истината, която чувстват дълбоко в сърцето си, те ще изпълнят света с величие.
    Ти си велик учител. И откъде смяташ, че притежаваш такъв дар?
    От Теб.
    И така, когато заявиш, че си това, което е Истинската Ти Същност, ти просто завяваш коя е Моята Истинска Същност. Винаги заявявай, че Аз Съм Първоизточникът и никой няма да има нищо против да изтъкваш, че си велик.
    Но Ти винаги си ме подтиквал да заявявам себе си като Първоизточникът?
    Ти наистина си Първоизточник - на всичко, което Съм Аз. Великият учител, когото най-добре познаваш в твоя живот е казал: „Аз съм пътят и Животът".
    Казал е още: „Всички неща ми се дават от Отца ми, без Отца Аз Съм нищо."
    Казал е още: „Аз и Отец ми едно сме".
    Разбираш ли?
    Ние сме Едно. Точно така.
    Което ни връща отново към темата за човешката душа. Мога ли сега да задам още няколко въпроса, свързани с душата?
    Задай ги.
    Добре. Колко на брой са душите, които съществуват? Една.
    Да, в най-широкия смисъл, но колко „индивидуализации" на тази Една, която е всички, съществуват?
    Хареса ми начина, по който използва думата. Единната Енергия, която е Всичката Енергия Се индивидуилизира на много различни части. Харесва ми този начин на изразяване.
    Радвам се. И така колко на брой индивидуализации си създал? Колко са душите, които съществуват?
    Не мога да отговоря на този въпрос по такъв начин, че да ме разбереш.
    Изпитай ме. Постоянен ли е техният брой? Променя ли се броят им? Безкраен ли е този брой? Създавал ли си „нови души" след „първите сътворени души"?
    Да, броят им е постоянен. Да, това е променлив брой. Да, безкрайно на брой са. Да, създавал съм „нови души" и не, не съм създавал.
    Не разбирам.
    Зная.
    Помогни ми да разбера.
    Ти наистина ли каза това?
    Какво да съм казал?
    „Помогни ми да разбера".
    О, много е остроумно! Ще разбера това, дори и да е последното, което ще направя в живота си, тъй че помогни ми да разбера.
    Ще ти помогна. Щом си решил, ще ти помогна. Въпреки че, предупреждавам те, трудно е за разбиране. Трудно е да се разбере безграничното от една ограничена перспектива. И все пак ще направим опит.
    Спокойствие!
    Да, спокойствие. Нека започнем като отбележим, че въпросите ти предполагат да съществува реалност, наречена време. В действителност такава реалност не съществува. Има само един момент и това е само Вечният Момент на Настоящето.
    Всичко, което някога е станало, става Сега, и което някога ще стане, се случва в този момент. Нищо не е станало „преди", защото преди не съществува. Нищо няма да се случи и „след това", защото след това не съществува също. Всичко е винаги и единствено точно в Настоящия Момент.
    Аз съм в процес на постоянна промяна. Броят на начините, по които Аз индивидуализирам (хареса ми твоята дума!) е винаги различен и винаги един и същ. Предвид на това, че съществува само Сега, броят на душите е винаги постоянен. Предвид на това, че на вас ви харесва да мислите за Сега с понятията на сега и после, този брой непрестанно се променя. И по-рано засегнахме тази тема, когато говорихме за преражданията и за по-низшите жизнени форми и за това как душите се „връщат".
    Тъй като Аз съм в постоянен процес на промяна, броят на душите е безкраен, но в определена „точка на времето", той изглежда краен.
    И действително съществуват „нови души", в смисъл, че те са си позволили, достигайки върховно съзнание и единение с върховната реалност, доброволно да „забравят всичко" и „да започнат отначало" - решили са да се преместят на ново място в Космическото Колело. И някои са избрали отново да бъдат „млади души". В същото време всички души са част от първоначално създадените души, защото всички са създадени (били са създадени и ще бъдат създадени) в Единствения Миг на Настоящето.
    И така, броят е едновременно краен и безкраен, променящ се и неизменен в зависимост от гледната точка.
    Поради тази характерна специфика на върховната реалност Аз често съм наричан неподвижно-подвижен. Аз съм във вечно движение и Неподвижен, вечно изменчив и Неизменен.
    Добре, разбирам. Нищо не е абсолютно пред Теб.
    Освен че всичко е абсолютно.
    Освен ако не е.
    Наистина „разбираш", браво!
    Истината е, че на мен ми се струва, че винаги съм разбирал тези неща.
    Да.
    Освен когато не съм ги разбирал.
    Точно така. Освен ако не е точно така.
    Съвършено вярно. Кой е пръв?
    Не. Кое е първо. Кой е втори.
    Да, да! И така, Ти си Абът, а аз Костело, и това е само космически водевил. (Уилям Абът (1898-1974) и Лу Костело (1908-1959) - американска двойка комедийни актьори, участвали заедно в редица филми, сред които „Непослушните деветнайсетгодишни" (1945), „Абът и Костело се срещат с Франкенщайн" (1948) - б. пр.)
    Освен ако не е. Съществуват моменти и събития, които може да поискаш да приемеш много на сериозно.
    Освен ако не ги приема.
    Освен ако не го направиш. И така да се върнем отново на темата за душите...
    Виж, това е, това е страхотно заглавие за книга... „Темата за душите".
    Може би ще напишем една такава книга.
    Шегуваш ли се? Вече сме я написали. Освен ако не сме.
    Това е вярно.
    Освен ако не сме.
    Човек никога не знае. Освен когато знае.
    Виждаш ли? Започваш да разбираш. Сега си спомняш каква е реалността и се наслаждаваш и забавляваш! Започваш да възприемаш нещата леко и светло. Това се нарича просветление.
    Студено.
    Много студено, което означава, че май си загрял!
    Да. Това значи „да живеещ в противоречието". Много пъти си говорил за това. Сега да се върнем към темата за душите. Каква е разликата между една стара душа и една млада душа?
    Едно енергийно тяло (тоест, част от Мен) може да приеме себе си за „младо" или „старо" в зависимост от избора, който е направило, когато постигне върховното съзнание.
    Когато душите се връщат към Космическото Колело, някои души избират да бъдат стари души, някои избират да бъдат млади.
    Но всъщност, ако не съществуваше „младостта" като преживяване, нямаше да съществува „старостта". И така, някои души „доброволно са пожелали" да бъдат определяни като „млади", а други като „стари", така че Единната Душа, която е всичко, което Е, да може да познае напълно себе си.
    Аналогично някои души са избрали да бъдат наричани „добри", а други „зли" по същата причина. Ето защо, никоя душа не търпи наказание. Защото по каква причина Единната Душа ще желае да наказва Част от себе си, задето е част от Цялото?
    Всичко това е красиво обяснено в детската книга „Малката душа и слънцето", която обяснява нещата просто, така че детето да ги разбере.
    Ти така красноречиво описваш всичко и обясняваш ужасно сложни процеси така лесно, че дори едно дете може да разбере.
    Благодаря.
    И така, тук възниква още един въпрос във връзка с душите. Съществува ли такова нещо като „духовни партньори"?
    Да, но не така, както ти предполагаш.
    Каква е разликата?
    Вие сте превърнали представата за духовен партньор в нещо романтично, което се разбира в смисъл на „другата половина на самите себе си". В действителност човешката душа - тази част от Мен, която се „индивидуализира" - е далеч по-широкообхватна, отколкото вие си въобразявате.
    С други думи онова, което наричам душа, е много по-голямо от това, за което го мисля.
    Много по-голямо е. То не е въздухът в една стая. То е въздухът в един цял дом, и то с много стаи. „Душата" не се ограничава с една-единствена самоличност. Тя не е въздухът в трапезарията. И душата не се „разцепва" на два индивида, които се наричат духовни партньори. Тя не представлява комбинация от въздуха на дневната и трапезарията. Тя е „въздухът" в цялата къща.
    В Моето царство освен това съществуват много къщи и макар че въздухът е навсякъде еднакъв, въздухът на стаите на някоя къща може да се почувства „като по-близък". Ти можеш да влезеш в тези стаи и да си кажеш: „Тук се чувствам като у дома си".
    Така че ти разбираш, съществува само една Единна Душа, в същото време това, което наричаш индивидуализирана душа, е огромно, рее се и получава стотици физически форми.
    В едно и също време ли?
    Време не съществува. Мога да отговоря на този въпрос само като кажа, „и да, и не". Някои от физическите форми, обгръщащи твоята душа „живеят сега", така както ти го разбираш. Други са се индивидуализирали във форми, които сега са „мъртви", както би ги нарекъл ти, а трети са се разгърнали във форми, които живеят в това, което наричаш „бъдеще". Всичко това става в Настоящия момент, разбира се. Вашето изобретение, наречено „време", служи като средство, което позволява по-мащабно да почувствате реализирания опит.
    И така тези стотици физически тела, които „обгръща" моята душа - интересна е думата, която използва - са всички мои духовни партньори, така ли?
    Да. Това е по-точно казано, отколкото начина, по който използваше това понятие досега.
    И някои от моите духовни партньори са живели преди, така ли?
    Да. Според определението, което ти би използвал, да.
    О, почакай малко! Тези мои части, които са живели преди, могат ли да се определят като „мои предишни животи"?
    Вярно разсъждаваш! Започваш да схващаш! Да! Много от тях са наистина „други животи", които си живял „преди". А други не са. А други части от твоята душа обгръщат тела, които ще живеят в онова, което наричаш бъдеще. Други пък са въплътени в различни форми, които живеят на твоята планета в този момент. Когато се срещнеш с някои от тях, ти веднага изпитваш чувство на близост, понякога можеш да кажеш дори „сигурно сме били заедно в някой „минал живот". И ще бъдеш прав, вие наистина сте прекарали заедно „минал живот", или като същата физическа форма, или като две форми в същия време-пространствен Континиум.
    Това е невероятно! Това обяснява всичко!
    Да, наистина.
    Освен едно.
    Какво е то?
    Как може да се обясни, че има случаи, в които аз просто знaя, че съм „прекарал моя живот" с някого, просто го знaя, чувствам го до мозъка на костите си - но въпреки това, когато им спомена, те не чувстват нищо подобно? Как мога да си обясня това?
    Може да се обясни с объркване на „миналото" и „бъдещето".
    Така ли?
    Ти си провел един друг живот с тях - но не минал живот.
    Нима може да бъде „бъдещ" живот?
    Точно така. Всичко се случва във Вечния Сегашен Момент и ти понякога може да имаш съзнанието за нещо, което още не се случило.
    Но защо тогава те не си „спомнят" също така бъдещето.
    Това са много фини вибрации, неуловими вибрации. Някои от вас са по-чувствителни към тях от други. Също така различните хора усещат нещата различно. Ти можеш да бъдеш „по-чувствителен" от други хора по отношение на своите „минали" или „бъдещи" опитности с даден човек. Това обикновено означава, че в този друг живот твоята широкообхватна душа е обгръщала същото тяло, докато когато имаш усещането, че си се „срещал преди" с този човек, но то не е толкова силно, това може да означава, че си провел „определено време" заедно с него, но не в същото тяло. Възможно е да сте били (или да бъдете) съпрузи, брат и сестра, родител и дете, любими. Това са силни връзки и е естествено да ги усещаш, когато „отново" срещнеш даден човек „за първи път" в „този" живот.
    Ако това, което казваш е вярно, то хвърля светлина върху един факт, който никога не съм бил в състояние да си обясня - когато повече от един човек в това „прераждане", претендират или твърдят, че имат спомени, че са били Жана Д'Арк, или Моцарт, или някоя друга прочута личност от „миналото". Винаги съм смятал това явление за доказателство, че доктрината за прераждането е невярна. Защото как е възможно повече от един човек да твърдят, че са били един и същ човек преди. А сега разбирам как това е възможно! Няколко съзнателни същества, обгърнати от една душа, в момента си „спомнят" онази част от тяхната единна душа, която е „била" (която е сега ) Жана Д'Арк.
    Божичко, това премахва всякакви ограничения и прави възможно всичко! В мига, в който се видя в бъдещето и си кажа, това е „невъзможно", вече ще си давам сметка, че просто твърде много неща не зная.
    Добре е да помниш това. Много добре да го запомниш.
    А щом имаме повече от един „духовен партньор", това обяснява как е възможно да преживяваме силни „земни чувства" с повече от един човек през живота си - и дори с повече от един човек в даден момент.
    Да, наистина.
    Значи е възможно човек да обича повече от един човек в даден момент?
    Разбира се.
    Не, не. Имам предвид да го обича силно, с индивидуална любов, каквато обикновено се пази за един-единствен човек или поне за един-единствен човек в даден момент.
    Защо трябва да се пази любовта? Откъде накъде трябва да желаеш да я „съхраняваш"?
    Защото не е правилно да обичаш повече от един човек „по този начин". Това е предателство.
    Кой ти го каза?
    Всички. Всички ми го казват. Родителите са ми го казвали. Религията ми го е казвала. Обществото ми го е казвало. Всички ми го казват!
    Това са едни от „греховете на бащите", които се прехвърлят на синовете.
    Опитът учи на едно-единствено - че да обичаш всекиго напълно е най-радостното нещо, което можеш да сториш. Твоите родители, учители, духовници ти казват нещо различно - че можеш да обичаш само един човек в даден момент „по този начин". И тук не става дума само за секса. Ако за теб един човек е също толкова специален, както и друг, независимо как, често те карат да се чувстваш така, сякаш си предал този друг.
    Да, така е. Точно така е. Така е прието!
    В такъв случай ти не проявяваш истинска любов, а някакъв неин фалшифициран вариант.
    До каква степен е възможно да се прояви истинска любов в рамките на човешкия опит? Какви граници би следвало и всъщност сме длъжни да наложим на нейните проявления? Ако всички социални и сексуални енергии се освободят без никакво ограничение, какъв ще бъде резултатът? Нима пълната социална и сексуална свобода означава премахване на всякаква отговорност? Или е най-върховна отговорност?
    Всеки опит да се ограничат естествените проявления на любовта е отричане на свободата, а по този начин е отричане и на самата душа. Защото душата е персонифицирана свобода. Бог е свобода по определение - защото Бог е безграничен и лишен от всякакъв вид ограничения. Душата е Бог в миниатюра. Следователно душата се бунтува срещу налагането на всякакви ограничения върху нея и умира всеки път, когато приеме наложените й граници.
    В този смисъл самото раждане е смърт и смъртта е раждане, защото при раждането душата се озовава притисната сред ужасните ограничения на тялото, а при смъртта отново избягва тези ограничения. Това тя прави и по време на сън.
    Душата отлита отново на свобода - и за пореден път се наслаждава на проявлението и преживяването на собствената си истинска природа.
    Но може ли истинската й природа да се изяви и преживее още в тялото?
    Това е въпросът, който ти задаваш и той отвежда до самата причина и цел на живота. Защото ако животът в тяло не беше нищо друго освен затвор и ограничение, тогава какво добро би могло да се очаква от него и какво би могло да бъде неговото предназначение, а още по-малко пък оправдание!
    Да, мисля, че тъкмо това питам. И задавам този въпрос от името на всички хора навсякъде, които са почувствали утаените ограничения на човешкия опит. И в случая говоря не само за физически ограничения.
    ... Зная, че не говориш за физически ограничения... ... Но също така за емоционални и психологически. Да. Зная, разбирам. И все пак всичките ти въпроси се отнасят до един и същ по-голям въпрос.
    Добре, нека да довърша мисълта си. През целия си живот съм изпитвал дълбоко разочарование от това, че светът не ми позволяваше да обичам всички точно така, както исках.
    Когато бях млад, ми беше забранено да разговарям с непознати. Трябваше да внимавам да не кажа нещо неподходящо. Помня как веднъж, когато вървяхме с баща ми по улицата, минахме покрай един бедняк, който просеше стотинки и аз веднага почувствах съжаление към този човек и исках да му дам няколко монети от джоба си, но баща ми ме спря и ме накара да мина бързо покрай него. „Измет", каза той. „Това е измет." Такова беше определението на баща ми за всички, които не знаеха, според неговите разбирания, за това какво значи да бъдеш човек с достойнство.
    Днес пък се връщам към спомена как по-големият ми брат, който не живееше вече с нас, не бе приет в къщи на Бъдни вечер само заради някакъв спор с баща ми. Обичах брат си и исках и той да бъде с нас онази вечер, но баща ми го спря на входната врата и не му позволи да влезе у дома. Майка ми беше напълно разбита (това бе неин син от предишен брак), а аз останах направо смаян. Как е възможно да не проявим любов и да не приемем брат ми на Бъдни вечер само заради някакъв си спор?
    Какво можеше да бъде това неразбирателство, че да провали Коледата, когато по случай Коледа се преустановяват дори военни действия за 24 часа? Моето сърце на седемгодишно момче копнееше да разбере.
    Когато станах възрастен, разбрах, че не само гневът пречи на любовта и не й позволява да се прояви, но също така и страхът. По тази причина не трябваше да говорим с непознати - но не само когато бяхме беззащитни деца, не трябваше да говорим с непознати и като възрастни хора. Узнах не само че не е прието открито и ентусиазирано да срещаш и поздравяваш непознати, но че трябва да спазваш определен етикет спрямо хората, на които току-що си бил представен - и чийто смисъл аз просто не разбирах. Искаше ми се да узная всичко за този нов човек и той да узнае всичко за мен. Но не. Според установените правила трябваше да почакам. А когато сексуалността навлезе в живота ми на зрял човек, аз установих, че тези правила са още по-сурови и ограничаващи. И все още не ги разбирам. Откривам, че искам просто да обичам и да бъда обичан, че искам да обичам всички по начин, който ми се струва естествен, по начин, който ми се струва добър. Но обществото има свои правила и регулации в това отношение - и те са толкова сурови, че дори когато другият човек желае да преживее нещо с теб, ако обществото не го приема, двамата любими се обявяват за „прегрешили" и са обречени. Какво е това? За какво е всичко това? Ти сам го каза. Страх. Всичко е от страх. Да, но дали тези страхове не са оправдани? Дали всички тези ограничения и забрани не са необходими, имайки предвид човешкото поведение? Един мъж среща жена, влюбва се в нея (или изпитва страст) и напуска съпругата си. Привеждам само един от примерите. И така, съпругата остава с децата и без професия на трийсет и девет или четирийсет и три години. Или още по-лошо, остава сам-сама на шестдесет и четири години, изоставена от своя шестдесет и осемгодишен съпруг, Който се е влюбил в жена по-млада от собствената му дъщеря?
    Предполагам това, че мъжът, който описваш, е престанал да обича своята шестдесет и четири годишна съпруга?
    Ами поне така се държи.
    Не. Не че е престанал да обича съпругата си и не от нея се опитва да избяга. Той се опитва да избяга от наложените му ограничения. О, това са глупости. Това е чисто и просто страст. Той е просто един дядка, който се опитва да си върне младостта, стремейки се да бъде с някоя по-млада жена и неспособен да обуздае детинските си апетити и да удържи обещанието, което е дал на своята съпруга, която е останала с него през всичките тежки години на живота.
    Разбира се, ти го описа съвършено. Но нищо от това, което каза, не променя ни най-малко това, което казах Аз.
    Във всеки случай, този мъж не е престанал да обича съпругата си. Неговият бунт е срещу ограниченията, които му налага съпругата или младата жена, която не би имала нищо с него, ако той би останал при съпругата си.
    Това, което Аз се опитвам да кажа, е, че душата винаги ще се бунтува срещу ограниченията. Срещу всякакви ограничения. Това е подклаждало всяка революция в историята на човечеството, а не само онзи бунт, накарал един мъж да напусне своята съпруга - или една съпруга внезапно да изостави съпруга си. (което между другото също се случва.)
    Ти сигурно не привеждаш аргументи в полза на това да се премахнат всички ограничения върху поведението на човека! Това би довело до анархия. До обществен хаос. Сигурно не препоръчваш на хората да си имат „любовни връзки" или отворени бракове.
    Аз нито препоръчвам, нито не препоръчвам каквото и да било. Аз не съм „за" или „против" нещо. Човечеството се опитва да ме направи Бог, който е „за" или „против", но Аз не съм това.
    Аз само изразявам своите наблюдения. Просто гледам как вие създавате собствените си системи за добро и зло, за „за" и „против" и се стремя да видя дали настоящите ви идеи ви служат от гледна точка на вашия избор и на вашите желания като човешки род и като отделни индивиди.
    А сега по въпроса за „отворения брак".
    Аз не съм нито „за", нито „против" „отворения брак. Дали вие сте за или против него зависи от това какво сте решили да получите от своя брак и чрез него. Вашето решение създава Истинската ви Същност в тази опитност, наречена брак. Защото и в този случай всяко действие представлява действие на самоопределение.
    Когато вземаш решение, много е важно да си поставиш точно въпроса, пред който си изправен. Въпросът не е „дали да имаме отворен брак, при който сексуалният контакт на двете страни с хора извън брака е позволен, въпросът е кой съм аз и кои сме ние в преживяването, наречено брак?
    Отговорът на този въпрос ще се открие в отговора на по-големия житейски въпрос „Кой съм аз по отношение на всичко останало, кой съм аз и кой избирам да бъда?"
    Както многократно Съм казвал в този диалог, отговориш ли на този въпрос, ти отговаряш и на всеки друг.
    Боже, това ме изпълва с притеснение, защото отговорът на този въпрос е толкова широк и общ, че не може да даде отговор на никой друг въпрос.
    А, така ли? Тогава какъв е твоят отговор на този въпрос?
    Според тези книги, според това, което Ти твърдиш в
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (11.05.2009)
Разгледан: 976 | Коментари: 3 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 3
08.07.2009
1. Бонд (Бонд) [Материал]
Отлично! Усвоил си това, което трябва да знаеш. Съвсем правилно - ти си любов. Любовта е всичко, Което Е. И така, ти си любов, Аз Съм любов и няма нищо, освен любовта.
Ами страхът?
Страхът е това, Което Не Си. Страхът е лъжливо свидетелство, което изглежда реално. Страхът е противоположността на любовта, която вие сте създали във вашата реалност, за да познаете от опит Истинската Си Същност.
В относителния свят на вашето съществуване истината е следната: При отсъствие на това, което не си, това, което си, не е...
Да, да. Вече няколко пъти говорим за това в този диалог. Но Ти избягваш възражението ми. Казах, че отговорът на въпроса за Истинската Ни Същност (която е любов), е толкова обширен, че все едно не е отговор - не е никакъв отговор на почти никой друг въпрос. Ти твърдиш, че това е отговорът на всеки друг въпрос, а аз, че не е отговор на никой, а още по-малко на конкретен въпрос като например „трябва ли да има отворен брак?
Ако истината за теб изглежда такава, то е, защото не познаваш любовта.
А кой я познава? Човечеството се опитва да я проумее от началото на времето.
Което не съществува.
Което не съществува. Да, да зная. Това е просто фигуративно казано.
Ще се опитам да намеря, използвайки твоето „фигуративно изразяване" някои начини да обясня какво е любовта.
Прекрасно. Великолепно.
Първата дума, която ми идва в съзнанието, е неограниченост. Любовта е неограниченост.
Пак се върнахме на изходната си позиция, от която се постави тази тема. Въртим се в кръг.
Добре е, че се въртим в кръг. Не подценявай въртенето в кръг. Продължавай да се връщаш все отново и отново на въпроса. Това не е лошо. Повторението не е лошо. Преповтарянето, преговарянето е нещо добро.
Понякога загубвам търпение.
Понякога ли? Странно.
Добре, добре. Продължи си мисълта!
Любовта е неограниченост. За нея не съществува нито начало, нито край. Нито преди, нито след. Любовта винаги е била, винаги е и винаги ще бъде.
И така любовта съществува винаги. Тя е вечна реалност.
Да се върнем сега на другата дума, която използвахме - свобода. Защото ако любовта е неограниченост и е вечна, това означава, че любовта е свободна. Любовта е съвършено свободна.
В човешката реалност ще забележиш, че човекът винаги се стреми да обича и да бъде обичан. Ще установиш, че винаги си се стремял любовта ти да не бъде ограничавана и ще установиш, че винаги ще се стремиш да бъдеш свободен да я изявяваш.
:

08.07.2009
2. Бонд (Бонд) [Материал]
Ще се стремиш към свобода, неограниченост и вечност във всякакво преживяване на любов. Може не винаги да ги получиш, но винаги ще се стремиш към тях. Ще ги търсиш, защото в тях се изразява любовта и някъде дълбоко в себе си ти знаеш това. Защото ти си любов и чрез проявлението на любовта се стремиш да познаеш и да преживееш истинската си същност. Ти си животът, който изявява живота. Любовта, която изявява любовта. Богът, който изявява Бога. Всички тези думи са следователно синоними. Помисли за тях като едно и също:

Бог
Живот
Любов
Неограниченост
Вечност
Свобода

Това, което не е едно от тези неща, не е никое от тях.
Ти си всичко това и винаги ще се стремиш рано или късно да преживееш себе си като всичко това.
Какво означава това „рано или късно"?
Зависи кога ще надмогнеш страха си. Казах, че страхът е Лъжливо Свидетелство, което Изглежда Реално. Страхът е това, което не си.
Та кой иска да изпитва страх?
Никой не иска, но човек се научава да го изпитва.
Детето не изпитва страх. То си мисли, че може да направи всичко. Осен това детето не чувства липса на свобода. То смята, че може да обича всекиго. Детето не чувства недостатъчност в живота. Децата вярват, че ще живеят вечно - и хора, които постъпват като деца, смятат, че нищо не може да ги засегне. Детето не знае нищо, което не е Божествено - докато научи за подобни небожествени неща от възрастните.
И така, децата тичат голи и прегръщат всекиго, без да се страхуват. Ако само възрастните можеха така.
Да, децата постъпват така с красотата на невинността. Възрастните не могат да се върнат към тази невинност, защото когато възрастният „е гол", винаги се намесва сексът.
Да. И, разбира се, Бог забранява този секс да бъде невинен и свободно преживяван.
Бог действително го е забранил. Адам и Ева са били съвършено щастливи, обикаляли голи в Едемската градина, докато Ева е отхапала от плода на онова дърво - Познанието на Доброто и Злото. И тогава Ти си ни заклеймил и си ни поставил в настоящото състояние, заради нашата вина за този първороден грях.
Не съм правил подобно нещо.
Зная. Но трябваше да изложа тук становището на организираната религия.
Опитвай се да избягваш това, ако можеш.
Добре. Организираните религии имат много малко чувство за хумор.
Пак започваш.
Извинявай.
Бях започнал да казвам, че вие като човешки род се стремите да преживеете любов, която е безгранична, вечна и свободна. Институцията на брака е била вашият опит да създадете вечност. С нея вие се съгласявате да бъдете партньори за цял живот. Но тази институция не създава любов, която е „безгранична" и „свободна".
А защо не? Ако бракът е свободно избран не е ли той проявление на свободата? И да заявиш, че ще водиш сексуален живот само и единствено със своя съпруг или съпруга не е ограничение, това е избор, а изборът не е ограничение, той е проявление на свободата.
Ако това продължава да бъде избор, да. Трябва да бъде така. Нали такова е обещанието.
Да, и точно тук започва проблемът. Помогни ми да разбера.
Виж, може да дойде време, когато да пожелаеш да преживееш висша степен на специално посвещение на едни отношения. Не че един човек за теб става по-специален от друг, но начинът, по който избираш да проявиш с този човек дълбочината на любовта, която изпитваш към всички хора и към самия живот, е уникален и единствен спрямо този човек.
Всъщност човек проявява любовта към всеки, когото обича по единствения уникален начин. Вие никога не проявявате любовта си еднакво към двама души, защото сте творение и творци на оригиналното. Всичко, което сътворявате е оригинално. Невъзможно е да се дублира никоя мисъл, слово или действие. Вие не можете да дублирате. Можете само да създавате уникални форми.
Знаеш ли защо няма две еднакви снежинки? Защото е невъзможно да бъдат еднакви. „Творението" не е дублиране и Творецът може само да твори.

:

08.07.2009
3. Бонд (Бонд) [Материал]
За това няма две еднакви снежинки, няма двама еднакви човека, няма две еднакви мисли, няма две еднакви взаимоотношения, нито каквото и да било друго, което да се дублира.
Вселената и всичко друго в нея съществува в уникална форма и наистина няма друго като него.
Отново стигаме до Божествената дихотомия. Всичко уникално и всичко е Едно.
Точно така. Всеки пръст на ръката ти е различен, но това е една и съща ръка. Въздухът в къщата ти е въздухът, който е навсякъде, и все пак във всяка стая той се усеща по различен начин.
Същото се отнася и до хората. Всички хора са Едно цяло, но няма двама души, които да са еднакви. Следователно, ти не би могъл да обичаш по еднакъв начин двама души, дори и ако се опитваш, а и няма да искаш да ги обичаш еднакво, защото любовта е уникален отклик на онова, което е уникално.
Така че, когато проявяваш любовта си към един човек, ти я проявяваш по начин, по който не можеш да я проявиш към никой друг. Мислите, думите и действията ти, всички твои реакции са буквално неповторими, те са уникални... както самият човек, към когото са насочени тези чувства.
Ако е дошло време, в което желаеш да изразиш любовта към един-единствен човек, изборът е твой. Заяви го, демонстрирай го. Но нека заявлението ти бъде изява буквално на свободата ти, а не на вечно задължение. Защото истинската любов е свободна винаги и спрямо нея не може да има задължение.
Ако гледаш на решението да изразиш своята любов като на свещен обет, който нямаш право да нарушиш, непременно ще дойде момент, когато ще го почувстваш като задължение и ще му се противопоставиш. Но ако разглеждаш това решение не като обет, даден веднъж завинаги, а като свободен избор, който се прави все отново и отново, няма да дойде ден, в който да изпиташ вътрешна съпротива.
Запомни едно: Съществува само едно свещено обещание - и то е винаги да изразяваш и изживяваш своята истина. Всички останали обещания са лишаване от свобода, а в подобен акт не може да има нищо свещено. Защото свободата е Твоята Истинска Същност. Ако отречеш свободата, ти отричаш Себе си. А това не е свещенодействие, а богохулство.
:

Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:07