Разкажи ми повече за високоеволюиралите
цивилизации и за високоеволюиралите същества. Освен това, че не се
убиват по никаква причина, какво ги прави различни от нас?
Те споделят.
Ние също споделяме!
Не, те споделят всичко. С всеки. Никой не е изключен. Всички естествени ресурси на техния свят, на тяхната среда се разпределят по равно и на всеки.
Една нация или група, или култура не притежава дадено естествено
богатство само защото случайно обитава физическото местонахождение на
този ресурс.
Планетата (или планетите), които дадена група нарича свой „дом"
принадлежат на всички - на всички видове от тази система - всъщност
планетата или групата от планети се разбират като „система". Те се
разглеждат като цялостна система, а не като сбор от отделни части или
елементи, всеки от които може да бъде елиминиран, погубен или унищожен,
без това да окаже вреда на самата система.
Ние наричаме това екосистема.
Понятието е по-широко. То не се отнася само до екологията - която
представлява взаимоотношение на естествените ресурси на планетата
спрямо обитателите на тази планета. Това е също взаимоотношение на самите обитатели един спрямо друг и спрямо околната среда.
То е взаимоотношение на всички жизнени видове.
Нещо като видосистема, така ли?
Да! Харесва ми тази дума! Много е подходяща! Защото онова, за което
говорим е по-широко като понятие от екосистема, това наистина е видосистема или както Бъкминстър Фулър го е нарекъл - ноосфера.
На мене видосистема ми харесва повече. По-лесно е за разбиране. Винаги съм се чудел какво, по дяволите, е тази ноосфера!
„Бъки" също харесва твоята дума. Той не е вкопчен в своите понятия.
Винаги е харесвал всичко, което прави нещата по-прости и лесни.
Говориш за Бъкминстър Фулър ли? Този диалог започна да се превръща в сеанс.
Да кажем, че имам основание да зная, че същността, която се идентифицира с Бъкминстър Фулър е доволна от твоята нова дума.
О, това е великолепно! Толкова е хубаво, че мога да узная това.
Хубаво е, съгласен съм.
Значи във високоеволюиралите култури от значение е видосистемата?
Да. Но това не означава, че индивидите нямат значение. Напротив, факт
е, че ефектът върху видосистемата е най-добър, когато се има предвид
избора на всеки един.
От само себе си се разбира, че видосистемата поддържа живота изцяло и
на всяко отделно същество на едно оптимално ниво. В такъв случай да не
се вреди на видосистемата е проява на разбирането, че всеки отделен индивид е от значение.
Не само индивидите с висок статус, влияние и пари. Не само индивидите с
власт, не само тези, за които се приема, че имат по-високо самосъзнание
- всички същества, всички видове в системата.
Как се осъществява това? Как става то възможно? На нашата планета се налага
нуждите и желанията на някои видове да бъдат подчинени на нуждите и
желанията на други, защото в противен случай животът не би съществувал
такъв, какъвто го познаваме.
Вие опасно се приближавате към онова време, когато няма да бъдете в
състояние да имате „живота, такъв, какъвто го познавате", тъкмо защото настоявате да подчинявате нуждите на повечето видове на желанията на само един.
На човешкия род.
Да, и то не на всички представители на човешкия род, а само на малцина. Дори не на най-големия брой, в което би имало известна логика, а на най-малкия.
На най-богатите и най-влиятелните.
Ти го каза.
Започва се отново. Още една тирада срещу богатите и усъвършенстваните.
Далеч съм от това. Вашата цивилизация не заслужава тирада, както стая
пълна с деца не заслужава тирада. Човешките същества ще вършат, каквото
вършат спрямо себе си и един спрямо друг, докато не осъзнаят, че то не
е в техен интерес. Никакви тиради не биха променили това.
Ако тирадите променяха нещо, много отдавна вашите религии щяха да станат далеч по-ефективни.
О! Днес май си настроен срещу всички, нали?
Нищо подобно. Нима тези прости наблюдения те засягат? Тогава трябва да
се огледаш и да разбереш защо. И двамата знаем едно. Истината често не
е удобна, но тази книга се явява, за да каже истината. Има и други
книги, които съм вдъхновил. И филми също. Както и телевизионни програми.
Не съм сигурен, че имам желание да подтиквам хората да гледат телевизия.
За добро или зло телевизията сега е племенният огън на вашето общество.
Не медията ви насочва натам, накъдето искате да отидете, а посланието,
което се предава чрез нея. Няма защо да отхвърляте медията. Ти самият
един ден можеш да го използваш, за да отправиш по нея едно различно
послание...
Нека се върна, ако мога... Мога ли да се върна на моя първоначален въпрос?
Продължавам да искам да зная как може да функционира една видосистема, така че нуждите на всички видове в системата да са равноправно удовлетворени.
Нуждите са равноправно удовлетворени, но самите нужди не са равни. Това е въпрос на всеразмерност и равновесие.
Високоеволюиралите общества разбират, че всичко живо в системата, която тук приехме да наричаме видосистема,
имат потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да оцелеят
физическите форми, които създават и поддържат системата. Разбират също
така, че всички тези потребности са еднакви и са равни от гледна точка
на системата от изискванията, които поставят пред самата система.
Нека използваме един пример от вашата видосистема.
Добре...
Да разгледаме два живи вида, които вие наричате „дървета" и „човеци".
Слушам Те.
Очевидно дърветата не се нуждаят от такова ежедневно поддържане, както
хората. Следователно техните потребности не са равни. И все пак те са
взаимосвързани. С други думи единият вид зависи от другия. Вие трябва
да обръщате също толкова внимание на нуждите на дърветата, както и на
нуждите на хората, но самите нужди на дърветата не са толкова големи.
Въпреки всичко, ако пренебрегнете нуждите на единия вид живот, това ще
доведе до вашата гибел. Книгата, която споменах преди, че е от
изключително значение - „Последните часове на древната слънчева
светлина" - описва всичко прекрасно. В нея се казва, че дърветата
възприемат въглеродния двуокис от атмосферата, използвайки въглеродната
част на този атмосферен газ, за да създават въглехидрати, тоест да растат
(почти всичко, от което е изградено растението, включително корени,
стъбла, листа, дори ядките и плодовете, които ражда представляват
въглехидрати).
Междувременно кислородната съставка на този газ се освобождава от дървото, тя е „отпадъчното вещество" на дървото.
Човешките същества, от своя страна се нуждаят от кислород, за да
оцелеят. Без дърветата, които превръщат въглеродния двуокис, който е в
голямо количество в атмосферата в кислород - който не е в достатъчно
количество, вашият вид не може да оцелее.
Вие на свой ред освобождавате (издишате) въглероден двуокис, от който дървото се нуждае, за да оцелее. Разбираш ли равновесието?
Разбира се. То е изключително находчиво.
Благодаря. А сега бих помолил да престанете да унищожавате дърветата.
О, хайде, хайде! Ние засаждаме по две дървета за всяко отсечено.
Да. И на тези дървета ще им трябват триста години, за да стигнат до
онази сила и размер, която ще им позволи да отделят толкова кислород,
колкото старите дървета, които в момента изсичате. Онази фабрика за
производство на кислород, която наричате Амазонска дъждовна гора, може
да бъде възстановена, за да функционира в пълния си капацитет и да
балансира атмосферата на Вашата планета за около две-три хиляди години.
Не се тревожете. Вие изсичате хиляди декари ежегодно, но не се
тревожете.
Но защо? Защо вършим всичко това?
Разчиствате тези земи, за да отглеждате на тях добитък, който да колите
и ядете. Смята се, че отглеждането на добитък носи повече доход на
местните хора от района на дъждовните гори. Заявява се, че това прави
земята по-продуктивна.
Във високоеволюиралите общества подкопаването на системата не се смята за нещо продуктивно, а по скоро разрушително. И така ВЕС са намерили начин да балансират всеобщите
потребности на видосистемата. Те са предпочели това пред служенето на
една малка част от системата, защото разбират, че никой вид вътре в
системата не може да оцелее, ако самата система бъде разрушена.
Това изглежда очевидно. Болезнено очевидно.
Неговата „очевидност" може да изглежда още по-болезнена на Земята в
годините, които предстоят. Ако този вид, който наричате доминантен не
се пробуди.
Разбирам. Разбирам наистина. На мене ми се иска да направя нещо за
това, но се чувствам безпомощен. Понякога се чувствам така безпомощен.
Какво мога да сторя, за да доведа до някаква промяна?
Нищо не можеш да сториш, но можеш да бъдеш.
Помогни ми да разбера.
Човешките създания са се опитвали да разрешават проблеми на нивото на
действието твърде дълго без особен успех. Това е така, защото
истинската промяна се извършва на нивото на това „да бъдеш", а не „да
действаш". О, вие сте направили определени открития, да. И сте
постигнали напреднали технологии и в известен смисъл сте направили
живота си по-лесен - но не е ясно дали сте го направили по-добър, а по отношение на по-широките, принципни проблеми, вие сте осъществили много бавен прогрес.
Изправени сте пред много от принципните проблеми, пред които сте стояли векове наред на вашата планета.
Идеята ви, че земята съществува, за да бъде експлоатирана от доминантния вид е добър пример.
Очевидно е, че няма да промените това, което вършите, докато не промените това, което сте.
Налага се да промените своята представа за това Кои Сте по отношение на
вашата околна среда и на всичко в нея, преди да можете да действате по
различен начин.
Това е въпрос на съзнание. И трябва да имате високо съзнание, за да промените своето съзнание.
Как да го постигнем?
Спрете да мълчите. Говорете. Издигнете глас. Поставете тези проблеми. Така бихте могли дори да издигнете колективното съзнание.
Ето например по следния въпрос: Защо не отглеждате коноп и да го
използвате за хартия? Имате ли представа колко дървета се използват
само, за да се снабди света с ежедневните вестници? Да не говорим за
чашките за еднократна употреба, торбички и хартиени кърпи.
Конопът може да се отглежда евтино, събира се лесно и се използва не
само за производство на хартия, но и за най-здравото въже,
най-дълготрайните дрехи и дори за най-ефикасните лекарства, които може
да предостави вашата планета. Индийският коноп може да бъде отглеждан
толкова евтино и толкова лесно може да се събира, че той се използва за
толкова много неща, че срещу него действа едно огромно лоби.
Много са онези, които ще загубят, ако позволят на света да се обърне към това просто растение, което може да се отглежда навсякъде.
Това е само един от примерите как алчността измества здравия смисъл в управлението на човешките дела.
Ето защо дай тази книга на всеки, когото познаваш, не само за да
разберат това, но и всичко останало, което има да се каже в нея, а то е
много.
Само обърни страницата...
Да, но започвам да се чувствам потиснат, както много хора казват, че са
започнали да се чувстват, след като са прочели втора книга. Нима тока
не се превръща в разговор за това как унищожаваме много неща и в края
на краищата и самата планета? Защото не съм сигурен, че искам това.
Искаш ли вдъхновение за писане? Искаш ли да се вълнуваш? Защото да
узнаеш и изследваш онова, което други напреднали цивилизации
осъществяват, би трябвало едновременно да те вдъхновява и вълнува!
Помисли за възможностите. Помисли за това, което се открива пред вас. Помисли за щастливия утрешен ден, който ви чака зад ъгъла.
Само ако се пробудим.
Но вие ще се пробудите. Вие вече се пробуждате. Парадигмата се променя. Светът се променя. И това става направо пред очите ти. Тази книга е част от промяната.
Ти си част от нея. Помни, че си на това място, за да го изцелиш. Вие
сте в пространството, което трябва да изцелите. Няма никаква друга
причина да бъдете тук.
Не се предавайте! Не се предавайте! Най-голямото приключение едва сега започва.
Добре. Избирам да бъда вдъхновен от примера и мъдростта на високоеволюиралите общества, а не обезкуражен от тях.
Добре. Това е мъдър избор като се има предвид накъде искате да вървите
като човешки род. Много неща можете да си припомните, когато имате тези
наблюдения.
ВЕС живеят в единение и с дълбоко усещане за взаимната връзка помежду
си. Поведението им се поражда от техните Ръководни Мисли - онова, което
вие бихте нарекли основни, насочващи принципи на обществото. Вашето
поведение също се поражда от вашите Ръководни Мисли - тоест, от
основните ръководни принципи на вашето общество.
Какви са основните ръководни принципи на обществото на ВЕС?
Първият ръководен принцип е: Ние всички Сме Едно цяло.
Всяко решение, всеки избор, всичко, което бихте могли да начете „морал" и „етика" се основава на този принцип.
Вторият ръководен принцип е: Всичко е взаимосвързано.
При този принцип никой член на рода не би могъл, нито би се опитал да
лиши друг от нещо, само защото „той го е намерил пръв" или „защото е
негова собственост", или е нещо, което „не достига". Взаимната
зависимост на всичко във видосистемата се признава и защитава.
Относителните потребности на всеки жив организъм вътре в системата
винаги се поддържат в равновесие - защото винаги се имат предвид.
Този втори ръководен принцип означава ли, че не съществува такова нещо като лична собственост?
Не така, както го разбираш. ВЕС притежават „лична собственост" в смисъл, че носят лична отговорност
за всяко добро нещо, което им е поверено. Най-близката дума във вашия
език за описване отношението на едно високоеволюирало общество към така
наречените „ценни притежания" е стопанисване. Високоеволюиралото същество е стопанин, а не собственик.
Думата „притежавам" и понятието, свързано с нея, не са част от
културата на ВЕС. Те нямат „притежание" в смисъл на „лична
принадлежност". ВЕС не притежават, ВЕС обладават. С други думи, те
прегръщат, обичат, грижат се за нещата, но не ги притежават. Човеците
притежават. На ваш език така може да се опише разликата.
Много рано в човешката история хората са чувствали правото да притежават лично всичко, до което се докоснат
- включително жени, деца, земя, та чак до богатствата на земята.
„Парите" или тяхното умножаване са били също лично притежавани. До
голяма степен тези убеждения се утвърждават и до днес в човешкото
общество.
Хората са били обсебени от тази идея за „притежание". ВЕС, които
наблюдават всичко това от разстояние, са го нарекли „мания за
притежание".
Сега, когато сте еволюирали, вие разбирате все повече и повече, че
реално, истински не можете да притежавате нищо - най-малко пък своите
съпруги и деца. Мнозина измежду вас все още поддържат представата, че
можете да притежавате земята и всичко, което е под нея и около нея.
(Да, дори говорите, за така наречените „права над въздушното пространство"!)
Високоеволюиралите същества във вселената, напротив, разбират дълбоко,
че физическата планета под краката им е нещо, което не може да се
притежава от нито един измежду тях - макар че един отделен представител
на ВЕС може да получи, според механизмите на своето общество парче
земя, за което да се погрижи. Ако той или тя е добър стопанин на
земята, може да се предаде стопанисването й на неговите наследници, а
после на техните. Но ако в някакъв момент той или наследниците му се
окажат лоши стопани на земята, земята се отнема от техните грижи.
О! Ако това беше ръководен принцип и тук, на половината от индустриалците в света щеше да им се отнеме правото на собственост!
При което екосистемата на света щеше рязко да се подобри за едно денонощие.
Както виждаш, в една високоеволюирала култура на така наречените
„корпорации" никога нямаше да се позволи да преизтощават земята, за да
извличат от това печалби, защото качеството на живота на самите хора,
които притежават или работят за Корпорацията, би било необратимо
понижено. Каква печалба е това?
Вредата може и да не се почувства дълги години, докато печалбите се
реализират тук и сега. Това се нарича краткотрайна печалба/дълготрайна
загуба. Кой се интересува от дълготрайната загуба, ако няма да го има,
за да я преживее?
Високоеволюиралите същества се интересуват. Но те живеят много по-дълго.
Колко по-дълго?
Многократно по-дълго. В някои общества на ВЕС съществата живеят вечно,
или поне толкова дълго, колкото са избрали да останат в телесна форма.
Така че в обществата на ВЕС отделните индивиди обикновено преживяват и
дългосрочните последици от своите действия.
Как успяват да живеят толкова дълго?
Те, разбира се, са вечно живи, както и вие, но Аз зная какво имаш предвид - „да живеят в тяло".
Да. Как успяват да останат в телата си толкова дълго? Как става възможно това?
Първо, те не замърсяват въздуха, водата и земята. Например не влагат
химикали в почвите, които после се приемат от растенията и животните и
преминават в тялото на човека, когато той консумира тези растения и
животни.
Всъщност едно високоеволюирало същество никога не би се хранило с животни,
а още по-малко пък би замърсявало с химикали земята и растенията, от
които се хранят животните. При което пък химикалите преминават в самото
животно, което пък той после да консумира. ВЕС съвсем основателно би оценило подобна практика като самоубийствена.
Така че ВЕС не замърсяват своята околно среда, своята атмосфера и
своите тела, както това правят хората. Вашите тела са прекрасни
творения, устроени така, че да „траят" безкрайно по-дълго, отколкото
вие им позволявате.
ВЕС също проявяват различно психологическо поведение, което също така удължава живота.
Например?
ВЕС никога не се тревожи, дори не би разбрало човешката концепция за
„тревога" или „стрес". Нито пък ВЕС мрази, нито изпитва гняв, ревност
или паника. Следователно ВЕС не предизвикват такива биологични реакции
в собственото си тяло, които го разяждат и унищожават. ВЕС биха нарекли
това „да изядеш сам себе си". А високоеволюиралите същества не биха
изяли себе си също, както не биха изяли никое друго телесно създание.
Как ВЕС успяват да постигнат това? Как успяват така да овладеят своите емоции?
Първо ВЕС разбират, че всичко е съвършено, че има един процес, който се
разгръща във вселената и че всичко, което се иска от тях, е да не му
пречат. По тази начин ВЕС никога не се тревожат, защото разбират
процеса.
А отговорът на втория ти въпрос: да, хората притежават тази способност
за контрол над своите емоции, макар че не вярват, че я имат, а други
просто предпочитат да не я упражняват. Малцината, които полагат усилие,
живеят доста по-дълго - при положение че химикалите и отровите не ги
убият и също така при положение, че доброволно не отровят себе си по
други начини.
Почакай за минутка. Нима ние доброволно отравяме себе си?
Някои от вас, да.
Как?
Както казах, ядете отрови. Някои от вас пият отрови, някои от вас дори пушат отрови.
Едно високоеволюирало същество намира подобно поведение за непонятно.
То не може да си представи защо съзнателно да вкарвате в телата си
вещества, които знаете, че не са полезни за вас.
Добре, ние намираме, че да ядем, пием и пушим някои неща е приятно.
Едно високоеволюирало същество намира, че самият живот в тяло е
нещо приятно и не може да си представи, че би могъл да върши неща,
които ще прекратят или скъсят живота му или ще го направят болезнен.
Някои от нас не вярват, че като ядат големи количества месо, че като пият и пушат, това може да съкрати или прекрати живота ни или да го направи болезнен.
Това означава, че уменията ви да наблюдавате са много нищожни. Те
трябва да се изострят. Едно ВЕС би ви предложило просто да се огледате
наоколо. Да, но... Какво друго би ни разказал за живота на
високоеволюиралите същества във вселената?
За тях е непознат срамът.
Непознат срамът ли?
Не съществува такова нещо като вина. Ами ако някой се окаже лош „стопанин" на земята?
Просто земята му се отнема.
Не означава ли това, че по някакъв начин се осъжда и се намира вина у него?
Не. Това означава само, че наблюденията показват, че е неспособен да се справи.
Във високоеволюиралите култури от съществата никога не се изисква да вършат нещо, което показват, че са неспособни да вършат.
Но ако въпреки това те искат да го вършат?
Няма да „искат".
А защо не?
Когато проявят неспособност, това ще игнорира желанието им. То е
естествена последица от разбирането, че неспособността им да вършат
нещо може да нанесе вреда на друг. Това те никога не биха сторили,
защото вредата на Другия, е вреда на Себе си и те знаят това.
А това означава, че „чувството за самосъхранение" ръководи опита им! Също както на Земята!
Определено. Единственото, което е различно, е тяхното определение за „Себе си". Хората определят себе си по много ограничен начин. Вие говорите за своя Аз, своето семейство, своята общност, а ВЕС определя Себе си по различен начин. Той говори за Азът, семейството, общността.
Сякаш всички са едно цяло.
Всички са едно цяло. Това е смисълът.
Разбирам.
И така, в една високоеволюирала култура дадено същество никога например не би настоявало да отглежда потомство, ако постоянно е показвало неспособността си за това.
Ето защо във високоеволюиралите култури децата не отглеждат деца.
Потомството се дава на възрастните, за да бъде отглеждано. Това не
означава, че новото потомство бива откъснато от тези, които са му дали
живот, че се отнема от ръцете им и се дава на непознати да го
отглеждат. Няма нищо подобно.
В тези култури възрастните живеят в интимна близост с младите. Те не са
отхвърлени да живеят сами и пренебрегнати и оставени да изживеят
последните си дни в самота. Те са зачитани и уважавани. Живеят близко и
са като част от една изпълнена с любов, грижовна и жива общност.
Когато се появят децата, възрастните са готови да помагат. Те са сърцевината на общността и семейството и отглеждат потомството така органично и правилно, както вашето общество очаква да го правят родителите.
Разликата е тази, макар децата винаги да знаят кои са техните
„родители" - по-точното определение на техния език би било „създатели"
- тяхното поколение не усвоява основите на живота от същества, които все още имат какво да научат за основите на живота сами.
В обществото на ВЕС възрастните организират и ръководят процеса на
научаване, както и се занимават с домакинството, прехраната, грижата за
децата. Младото поколение се отглежда в среда на мъдрост и любов, на
голямо търпение и разбиране.
Младежите, които са им дали живот, са обикновено заети с
предизвикателствата и преживяват радостите си на собствения си млад
живот. Те могат да прекарват много време със своите деца, ако решат.
Могат дори да живеят в домовете на възрастните, с децата си, да бъдат
близо до тях в „домашна" обстановка и да бъдат чувствани от децата си
като част от тази обстановка.
Това е много обединен, интегриран начин на живот, но възрастните са
тези, които възпитават децата и поемат отговорността за това и е чест
за възрастните да поемат отговорността за бъдещето на целия род. И в
обществата на ВЕС такава отговорност не може да се възложи на плещите
на младите.
Засегнах тази тема и по-рано, когато говорихме за това как вие
възпитавате вашето поколение на вашата планета и по какъв начин може да
се промени това.
Да. Благодаря, че обясни това по-подробно. Но връщам се към темата,
никога ли едно ВЕС не изпитва вина или срам, независимо какво върши?
Не. Защото вината и срамът са неща, които се налагат върху едно
същество отвън. Може те после да се превърнат във вътрешно чувство,
безспорно, но първоначално се налагат отвън. Винаги. Никое божествено създание (а всички са божествени създания) не смята това, което прави за „срамно" или „греховно", докато някой извън него не го определи по този начин.
Във вашата култура едно бебе срамува ли се от своите „отходни навици"? Разбира се, че не. Не, докато не му се внуши
да се срамува. Чувства ли се детето виновно за това, че си доставя
удоволствие със своите гениталии? Разбира се, че не, докато не му се внуши да се чувства виновно.
Степента, в която е еволюирала една култура се проявява в степента,
в която едно същество или действие се определя като „срамно" или
„греховно".
Нима не съществуват действия, които могат да бъдат определени като срамни? Никога ли един човек не е виновен, независимо какво върши?
Както вече ти казах, не съществува нещо такова като „добро" и „зло".
Някои хора все още не разбират това.
За да се разбере казаното тук, този диалог трябва да се прочете в неговата цялост.
Извличането
на което и да било твърдение извън неговия контекст може да го направи
непонятно. Първа и втора книга съдържат подробни обяснения за
мъдростта, която се споменава по-горе. Сега ти Ме запита за
високоеволюиралите култури във вселената. Те вече са разбрали тази
мъдрост.
Добре. По какво друго се отличават тези култури от нашата?
Отличават се по много други неща. Те не познават конкуренцията.
Осъзнали са, че когато губи един, губят всички. Затова не създават
спортове и игри, които учат децата (и се упражняват и от зрелите хора)
на необичайната мисъл, че има нещо забавно в това един да „печели", а друг да „губи".
Освен това, както вече казах, те споделят всичко. Когато някой е в
нужда и през ум не би им минало да задържат за себе си или да трупат
нещо, което е в недостатъчно количество и може да не им стигне. Напротив тъкмо по тази причина биха го поделили с другите.
Във вашето общество цените винаги се вдигат, когато един продукт е
рядък. Ако изобщо го поделите с другите. По този начин ви се гарантира,
че ако поделите нещо, което притежавате, поне това ще ви обогати.
Високоеволюиралите общества също се обогатяват, когато си поделят
нещата, които са рядкост. Единствената разлика между тях и хората е, че
ВЕС определят понятието „да се обогатиш" по друг начин. Едно
високоеволюирало същество се чувства „обогатено" като споделя всичко
свободно, без да се „нуждае от печалба". Всъщност самото това чувство е
печалбата му.
Няколко са ръководните принципи на вашата култура, които пораждат
поведението ви. Както казах и по-рано, един от най-основните е: Оцеляват най-приспособимите.
Това би могло да се определи като вашият втори ръководен принцип. Той е
в основата на всичко, създадено от вашето общество. Неговата икономика.
Неговата политика. Неговата религия. Неговото образование. Неговите
социални структури.
Ала за едно високоеволюирало общество самият този принцип е оксиморон.
Той е вътрешно противоречив. Тъй като първият ръководен принцип на
високоеволюиралите същества е: Ние Всички Сме Едно цяло. Но „Цялото" не
може да се приспособи, докато „Всички" не се „приспособят". Оцеляването
на „най-приспособимия" следователно е невъзможно - или единствено
възможно (оттук и противоречието) тъй като „най-приспособимият" не е
„приспособим", докато всички не бъдат приспособими.
Следваш ли мисълта ми?
Да. Ние наричаме това комунизъм.
На вашата планета вие сте отхвърлили непосредствено всяка система,
която не позволява едно същество да постига напредък за сметка на друго.
Ако една система на управление или икономическа система предполага опит
за равноправно разпределение на „Всички" от благата, създадени от
„Всички", при положение, че ресурсите принадлежат на „Всички", вие
твърдите, че такава система на управление нарушава естествения порядък
на нещата. Ала във високоеволюиралите култури естественият порядък на
нещата е равноправното разпределение на благата.
Ами ако даден човек или група от хора не са заслужили такова
разпределение? Ако те с нищо не са допринесли за общото благо? Ако те
дори са сторили зло?
Общото благо е самият живот. Щом сте живи, вие допринасяте за общото
благо. Много е трудно за един дух да бъде във физическа форма. Да се
съгласи да приеме такава форма е в известен смисъл голямо
жертвоприношение - и все пак то е необходимо и дори носи радост, щом
трябва Целостта да познае Себе Си от опит и да Възпроизведе Себе Си
отново в поредната грандиозна версия на най-върховната визия, която е
имала за Истинската си Същност.
Много е важно да разбираме защо сме дошли тук.
Ние ли?
Душите, които формират колективното съзнание.
Ти ме обърка.
Както вече обясних, има само Една Душа, Едно Същество, Една Същност.
Някои от вас го наричат „Бог". Тази Единствена Същност
„индивидуализира" Себе Си като Всичко във Вселената - с други думи
всичко, Което Е. Това включва всички разумни същества или както сте
избрали да ги наричате, души.
И така, „Бог" е всяка душа, която „е"?
Всяка душа, която е сега, която е била и някога ще бъде.
И така, „Бог" е колективното начало?
Избрах тази дума, защото тя най-много се приближава до онова, което описвам.
Не е едно-единствено същество, пред което да изпитваме страхопочитание, а колективно?
Не се налага да бъда едното или другото. Опитай се да излезеш от своята представа и да погледнеш нещата в по-широка перспектива.
Значи Бог е и двете? Едно-единствено Същество, пред което благоговеем,
както и колективното начало, което е колектив от индивидуализирани
части?
Добре! Много добре!
А защо това колективно е дошло на Земята?
За да се прояви физически. Да познае себе си от собствен опит. Да бъде Бог, както вече обясних подробно в първа книга.
Значи ти си ни сътворил, за да бъдем като Теб?
Всъщност ние сме се сътворили. Точно заради това сте сътворени.
Значи, хората са били сътворени от едно колективно начало?
Във вашата Библия е казано: „Нека да сътворим човека по Наш образ и подобие", преди тези думи да са били променени от превода.
Животът е процес, чрез който Бог сътворява Себе Си и след това
преживява сътвореното. Този процес на сътворение е непрестанен и вечен.
Той става през цялото „време". Относителността и физическият свят са
средства, чрез които Бог работи. Чистата енергия (онова, което вие
наричате дух) е това, Което Бог Е. Тази същност е Светият Дух.
Чрез процес, в който енергията се превръща в материя, духът се
въплъщава във физическия свят. Това става като енергията буквално
забави своето движение - промени своята осцилация или онова, което вие
наричате вибрация.
Онова, Което Е Всичко осъществява това на части. Тоест частите от
цялото извършват този процес. Тези индивидуализации на Духа са душите,
както вие сте избрали да ги наричате.
В действителност съществува само Една Душа, която Се преобразува в
различни форми. Това би могло да се нарече Реформиране. Вие всички сте
Богове в процес на Формиране, (информация на Бога!) Това е вашият принос и той е достатъчен сам по себе си. Просто казано, вие вече сте направили достатъчно.
Аз не искам и не се нуждая от нищо повече. Вие сте допринесли за общото
благо. Направили сте възможно общото - Единният Общ Елемент - да
преживее благото. Дори и вие сте писали, че Бог е създал небето и
земята и животните, които вървят по земята, и птиците във въздуха, и
рибите в морето, и всичко това е много добро.
„Доброто" не съществува и не може да съществува в опита без неговата
противоположност. Следователно, вие сте създали също и злото, което е
обратното движение, противоположната посока на доброто. То е
противоположността на живота. И така, вие сте създали смъртта, както я
наричате.
Ала смъртта не съществува във върховната реалност, а представлява
измислица, инвенция, въображаема опитност, чрез която животът за вас
придобива по-голяма ценност. И така, „злото" е живот в обратен ред!
Така мъдри сте вие във вашия език. Вплитате в него тайна мъдрост, която
дори не знаете, че се съдържа там. (evil - зло, live - живея - едната
дума се образува от другата в обратен ред - б. пр.)
Сега когато разбирате цялата космология, висшата истина Ви става
понятна. В такъв случай никога не бихте изисквали от друго същество да
ви даде нещо в замяна на това, че споделяте ресурсите и необходимостите
на физическия живот.
Колкото и красиво да звучи това, все пак съществуват хора, които биха го нарекли комунизъм.
Щом така искат, така да бъде. Но ето какво ще ви кажа: Докато вашето общество не познае какво означава обща съпричастност, вие никога няма да преживеете Святото Причастие, нито да познаете Кой Съм Аз.
Високоеволюиралите култури във вселената разбират дълбоко всичко, което
обясних тук. В тези култури не е възможно да споделяш онова, което
имаш, нито е възможно да увеличаваш цената на нещо толкова повече,
колкото по-рядко и необходимо става то. Само изключително примитивните
общества вършат това. Само изключително примитивни същества биха
използвали недостига на нещо потребно за всички като възможност да се
облагодетелстват. Системата на ВЕС не се основава на „търсенето и
предлагането".
Това е част от система, която според хората допринася за качеството на
живота и на общото благо. Ала от гледна точка на ВЕС вашата система
нарушава общото благо, защото не позволява на това, което е благо, да бъде преживявано общо.
Друга отличителна и очарователна черта на високоеволюиралите култури е,
че при тях не съществува нито дума, нито звук, нито дори начин да се
предаде смисъла на понятия като „твое" и „мое". В техния език не
съществува дума за индивидуално притежание и ако трябва да се изрази на
земен език, това понятие би могло за се изрази само по описателен
начин. Прилагайки тази конвенция, понятието „моята кола" става „колата,
с която съм сега". „Моят партньор" или „моите деца" става „партньорът
или децата, с които съм сега".
Понятието „с които съм сега" или „в присъствието на" е най-близкото
понятие, с което може да се опише това, което вие наричате
„собственост" или „притежание".
Това, „в чието присъствие си" става твоя Дар. Това са истинските подаръци на живота.
И така, на езика на високоеволюиралите култури не може да се говори с
понятия като „моят живот", а това може да се предаде описателно -
„животът, в чието присъствие съм сега".
Това е близко до вашия израз „в присъствието на Бога".
|
Нумерология
Четвъртък
21.11.2024, 13:59