Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



20:21
06.03.2021
Събота
3.235.11.178


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

21. Виждай Съвършенството

Аз не искам Ти да си тръгваш!
    Никъде не си тръгвам. Аз съм винаги с теб. Във всичко.
    Моля Те, преди да свършим, имам само още няколко въпроса. Няколко последни, заключителни въпроса.
    Нали съзнаваш, че винаги можеш да погледнеш вътре в себе си, да се върнеш към Центъра на Вечната Мъдрост и да намериш там отговори на своите въпроси?
    Да, разбирам това и съм благодарен от дъното на душата си, че е така, че животът е сътворен по такъв начин, че винаги мога да се свържа с началата му. Но за мен този диалог е полезен, той беше огромен подарък. Не мога ли да задам само няколко последни въпроса?
    Разбира се.
    Наистина ли нашият свят е в опасност? Човешкият род наистина ли си играе със собственото си самоунищожение и действителна гибел?
    Да. И ако не се замислите над съвсем реалната възможност това да стане, вие не можете да я избегнете. Защото онова, което отричате, то става още по-настоятелно. Само ако погледнеш реално на нещо, можеш да го преодолееш.
    Спомни си също каквото ти казах за времето и събитията. Всички събития, които можеш да си представиш, и които всъщност си си представил - стават тъкмо сега, в Мига Вечност. Това е Свещеният Миг. Мигът, който предшества осъзнаването. Това е, което става преди да си Видял Светлината. Това е настоящият момент, който ти е бил даден и е сътворен от теб, преди още ти да знаеш това! Ти наричаш това „настояще". И то Е „настояще". То е най-големият дар, с който Бог те е сдобил.
    Дадена ти е способността да избираш, да избираш кое от всички преживявания, които си представяш, избираш да преживееш сега.
    Едва сега започвам въпреки ограничените си възприятия да разбирам онова, което казваш. Нищо от това не е „реално", нали?
    Не. Ти живееш в свят на илюзиите. Това е голямо магическо представление. Правиш се, че не знаеш всички трикове, макар че магьосникът си самият ти.
    Много е важно да помниш това, защото в противен случай ще го направиш наистина реално.
    Но онова, което виждам, усещам, мириша и докосвам наистина изглежда съвсем реално. Ако това не е „реалността", какво е тогава?
    Не забравяй, че това, което гледаш, ти не го „виждаш" реално.
    Мозъкът ти не е източникът на твоя интелект. Той е просто процесор на данни. Приема данните чрез рецептори, наречени сетива. Интерпретира тази енергия в зависимост от предходните данни по този въпрос. Той ти дава указания за онова, което възприема, а не за онова, което е реално. Въз основа на тези възприятия, ти си мислиш, че знаеш истината за нещо, когато в действителност не я знаеш дори наполовина. В действителност ти сам твориш истината, която знаеш.

    Включително и целия този диалог с Теб. Със сигурност.
    Боя се, че това ще даде основания на онези, които твърдят, „Той не говори с Бога. Всичко сам си съчинява."
    Кажи им най-добронамерено да се опитат да мислят „извън черната кутия". Те мислят с взаимноизключващи се алтернативи „или/или". Нека се опитат да мислят взаимовключващо - „и/и".
    Не можете да разберете Бога, ако мислите според старите модели на ценности, представи и разбирания. Ако желаете да разберете Бога, трябва да сте готови да приемете, че в момента разполагате с ограничени данни, вместо да твърдите, че знаете всичко, което може да се знае по даден въпрос.
    Обръщам ви внимание на думите на Вернер Ерхард, Който е заявил, че истинската яснота може да дойде единствено тогава, когато човек е готов да признае:
    Има нещо, което не зная и знанието на което би могло да промени всичко.
    Напълно възможно е едновременно „да говориш с Бога" и „сам да си съчиняваш всичко".
    Всъщност най-голямата истина е в това: вие сами си съчинявате всичко.
    Животът е процес, чрез който се сътворява всичко. Бог е енергията - чистата, сурова енергия - която вие наричате живот. Осъзнавайки това, стигаме до нова истина.
    Бог е Процес.
    Струва ми се, че каза, че Бог е колективното начало, че Бог е всичко.
    Да, казах. И това, че Бог е. Бог е също Процесът, чрез който се сътворява и самопреживява Всичко. Вече ти открих това.
    Да. Да . Тази мъдрост ми разкри, докато пишех една малка книжка, която се наричаше „Да пресътвориш себе си".
    Точно така. А сега го изразявам пред далеч по-голяма аудитория.
    Бог е процес.
    Бог не е личност, място или обект. Бог е точно това, което винаги сте мислили, но не сте разбирали.
    А по-точно?
    Вие винаги сте мислили, че Бог е върховното Битие.
    Да.
    И сте прави. Аз съм точно това. БИТИЕ. Обърни внимание, че „битие" не означава обект, това е процес.
    Аз съм Върховното Битие. Тоест, върховното в процес на ставане.
    Аз не съм резултатът от даден процес; Аз съм Самият Процес. Аз съм Творецът и Аз съм Процесът, чрез който се сътворявам.
    Всичко, което виждаш на небето и на земята, това съм Аз в процес на сътворяване. Процесът на Сътворяване никога не свършва. Той никога не бива завършен. Аз никога не бивам „завършен". Това е друг начин да се каже, че всичко е в процес на непрестанна промяна. Нищо не стои на едно място. Нищо - абсолютно нищо - не е лишено от движение. Всичко е енергия, движение. Съкратено по земному вие наричате това „Емоция"! (еnergy and motion - Е-motion - съкратеното съчетание на английските думи енергия и движение създава думата емоция, чувство - б. пр.)
    Вие сте най-висшето Божие чувство!
    Когато спрете погледа си на даден обект, вие не гледате „нещо" статично, което „стои там" във времето и пространството. Не! Вие ставате свидетели на нещо, което се случва. Защото всичко се движи, променя, еволюира. Всичко.
    Бъкминстър Фулър е казал, „Струва ми се, че аз съм глагол". И е бил напълно прав.
    Бог е нещо ставащо. Вие сте дали на това ставащо названието живот. Животът е Процес. Процесът е видим, познаваем, предсказуем. Колкото повече наблюдаваш, толкова повече познаваш и толкова повече можеш да предвидиш.
    Трудно ми е да възприема това. За мен Бог винаги е бил Неизменното. Постоянният. Неподвижният движещ се. В тази абсолютно неопровержима истина за Бога аз съм намирал своята сигурност.
    Но това Е истината! Единствената Неизменна Истина е, че Бог е в процес на вечна промяна. Такава е истината - и ти не можеш да сториш нищо, за да я промениш. Единственото, което никога не се променя, е, че всичко винаги се променя.
    Животът в промяна. Бог е животът.

    Следователно, Бог е промяна.
    Но на мене ми се иска единственото неизменно нещо да бъде Божията любов към нас.
    Моята любов към вас вечно се променя, защото вие вечно се променяте, а аз ви обичам точно такива, каквито сте. За да ви обичам такива, каквито сте, Моята идея за това, което заслужава любов, трябва да се променя, както се променя вашата идея за Собствената Ви Същност.
    Искаш да кажеш, че ме намираш достоен за любов дори и когато съм избрал за Своя Същност да бъда убиец.
    Вече разгледахме всичко това. Зная, но просто не го схващам!
    Никой не върши нищо лошо в рамките на своите представи за света. Аз винаги ви обичам - във всичко. Не можете да бъдете такива, че Аз да не ви обичам.
    Ала ще ни накажеш, нали? Ще ни накажеш от любов. Ще ни изпратиш на вечни мъки с любов в сърцето си и скръб от това, че се налага да го направиш.
    Не. Аз никога не съм тъжен, защото нищо не Ми се налага да правя. Та кой може да Ми наложи?
    Аз никога няма да ви наказвам, дори ако вие решите да се самонаказвате в този или в следващ живот, докато престанете да го правите. Няма да ви наказвам, защото не съм наскърбен или претърпял загуба - тъй като никой от вас не може да нанесе вреда или да нарани някаква Частица от Мен, каквато представлява всеки от вас.
    Някой от вас може да избере да се чувства наскърбен или разбит, но когато се завърнете към вечния свят, ще видите, че не ви е била нанесена никаква вреда. В този момент ще простите на онези, които сте си въобразявали, че са ви наскърбили, защото ще разберете по-всеобхватния план.
    Какъв е този по-всеобхватен план?
    Спомняш ли си притчата за Малката Душа и Слънцето, която ти разказах в първа книга?
    Да.
    Има и още една втора част на тази притча. Ето я:
    - Можеш да си избереш всяка Част на Бога, която решиш да бъдеш - казах аз на Малката Душа. - Ти си Абсолютното Божество, преживяващо Себе Си. Кой аспект на Божественото избираш сега да преживееш като Себе Си?
    - Искаш да кажеш, че имам избор, така ли? - попита Малката Душа. А Аз й отговорих:
    - Да, можеш да избереш да преживееш всеки Аспект на Божественото в себе си, като себе си и чрез себе си.
    - Добре, - каза Малката Душа, тогава избирам да преживея Прошката. Искам да преживея своя Аз като този Аспект на Бога, наречен Всеопрощение.
    Това бе известно предизвикателство, както можеш да си представиш.
    - Няма на кого да се прощава. Всичко, което съм сътворил, е Съвършенство и Любов.
    - Няма на кого да се прощава ли? - запита Малката Душа недоверчиво.
    - Няма на кого, - повторих Аз. - Огледай се наоколо си. Нима виждаш души, не толкова съвършени и великолепни, колкото си ти?
    При тези думи Малката Душа се обърна и с изненада откри, че е заобиколена от всички души на небето. Те бяха дошли от всички страни на Царството, защото бяха чули, че Малката Душа има необичаен разговор с Бога.
    - Не виждам никого, който да не е толкова съвършен, колкото съм аз! - възкликна Малката Душа. - На кого тогава да прощавам?
    Точно в този момент измежду множеството напред излезе друга душа.
    - Можеш да простиш на мен - каза тази Приятелска Душа.
    - За какво? - попита Малката Душа.
    - Аз ще се явя в следващия ти живот и ще направя нещо, за да ти дам възможност да ми простиш - отвърна Приятелската Душа.
    - Но какво? Какво би могло да стори същество с такава Съвършена Светлина, за да ме накара да искам да му простя? - поиска да знае Малката Душа.
    - О, сигурна съм, че можем да измислим нещо - усмихна се Приятелската Душа.
    - Но защо искаш да сториш това? - Малката Душа не можеше да разбере защо едно толкова съвършено създание иска да понижи вибрациите си до такава степен, че да извърши нещо „лошо".
    - Много просто - обясни Приятелската Душа, - ще го направя, защото те обичам. Ти искаш да преживееш себе си като прощаваща душа, нали? Освен това и ти си правила това за мен.
    - Наистина ли? - попита Малката Душа.
    - Разбира се. Не си ли спомняш? Ние минахме през всичко - с възходите и паденията, бяхме в едната и в другата посока. Бяхме и тук, и там, и сега, и после. Бяхме малки и големи, мъжки и женски, добри и лоши. Всички сме били всичко това.
    - И сме вършили това по взаимно съгласие, за да може всеки от нас да преживее себе си като най-върховна част от Бога. Защото сме разбрали, че...
    - В отсъствието на това, което Не Си, това, Което Си, Не Е.
    - Когато липсва „студа", не може да съществува „топлината". Когато липсва „тъга", не може да се почувства „радостта", без това, което наричате „зло", не може да се преживее „доброто".
    - Ако избираш да бъдеш нещо, непременно някой или нещо противоположно трябва да се появи в твоята вселена, за да го направи възможно.
    Приятелската Душа обясни, че тези хора са Специални Божи Ангели, а тези условия са Божи Дарове. - Искам за отплата само едно - заяви Приятелската Душа.
    - Готова съм на всичко - заяви Малката Душа. Тя бе развълнувана, че може да преживее всеки Божествен Аспект на Бога. Сега започна да й става ясен Планът.
    - В момента, в който те удрям и смазвам, - каза Приятелската Душа, - в момента, в който ти причинявам най-голямото зло, което можеш да си представиш, спомни си Истинската Ми Същност.
    - О, аз няма да забравя! - обеща Малката Душа. - Ще те видя в съвършенството, в което те виждам сега и ще си спомням винаги Истинската Ти Същност.
    Това е - това е изключителна история, невероятна притча.

    И обещанието на Малката Душа е обещанието, което ти давам Аз. Тъкмо това е неизменно. И все пак, ти, Малка Моя Душа, удържа ли своето обещание?
    Не, със съжаление трябва да призная, че не съм.
    Недей да съжаляваш. Бъди щастлив, че виждаш истината и се радвай на решението си да живееш според една нова истина.
    Защото Бог е в непрестанно развитие, както и самият ти. И запомни завинаги:
    Ако можеше да се видиш така, както изглеждаш в Божиите очи доста щеше да се посмееш.
    И така, обърнете се и се вижте един друг в Своята Истинска Същност.
    Наблюдавайте. Наблюдавайте. НАБЛЮДАВАЙТЕ.
    Вече ви казах - главната разлика между вас и високоеволюиралите същества е, че високоеволюиралите същества наблюдават повече.
    Това само по себе си е удивително наблюдение.
    А сега искам да забележите също така, че самите вие сте събитие. Вие сте човешко събитие. Вие сте процес. И във всеки „момент" сте също така и продукт на този процес.
    Вие сте Творецът и Творението. Повтарям всички тези неща отново и отново в тези последни минути, в които сме заедно. Повтарям ги, за да ги чуете, за да ги разберете.
    Процесът, в който съществуваме, вие и Аз, е вечен. Той винаги е бил, е и ще бъде. Не му е нужна твоята „помощ", за да съществува. Това става от само себе си. И когато не му се пречи, Процесът се разгръща съвършено.
    Има още една крилата фраза, изразена от Вернер Ерхард - Животът се разтваря в самия процес на Живота.
    Някои духовни движения тълкуват това по следния на-чин - „освободи се и приеми Бог в душата си". Това е правилно разбиране.
    Ако просто се освободиш, ти ще се отстраниш от „пътя". „Пътя" на Процеса - който се нарича самият живот. Ето защо всички мъдреци и учители са твърдели: „Аз съм пътят и Животът". Те са разбирали съвършено онова, което казах тук. Те са животът и те са пътят - събитието в прогрес, Процесът.
    Всичко, което изисква от теб Мъдростта, е да се довериш на Процеса. Тоест, да се довериш на Бога. Или, ако предпочиташ, да се довериш на себе си, защото Ти Си Богът.
    Помни, че Ние Всички Сме Едно Цяло.
    Но как да се „доверя на процеса", когато този „процес" - животът - непрестанно ми поднася неща, които не ми харесват?
    Харесвай това, което ти поднася животът!
    Разбирай и знай, че сам си го правиш на Себе Си!
    ВИЖДАЙ СЪВЪРШЕНСТВОТО.
    Виждай го във всичко, а не само в нещата, които наричаш съвършени. В настоящата трилогия аз ти обясних внимателно защо и как нещата стават така, както стават. Тук не е нужно отново да излагам този материал - макар че може би за теб ще бъде полезно да го препрочиташ често, докато напълно го разбереш.
    Моля Те, само по този въпрос ни дай едно обобщаващо разяснение. Моля Те! Как „да видя съвършенството" на нещо, което съвсем не преживявам като съвършено?
    Никой не може да предизвика твоите преживявания на каквото и да било.
    Другите могат да участват в сътворяването на външните обстоятелства и събития на съвместния ви живот, но едно нещо, което никой друг не може да стори, е да те накара да преживееш НЕЩО, което сам не си избрал да преживееш.
    В това вие сте върховни същества. И никой - НИКОЙ - не може да ви каже по какъв начин да съществувате.
    Светът може да ви предостави обстоятелства, но само вие решавате какво означават тези обстоятелства.
    Спомнете си истината, която ти казах отдавна. Нищо няма значение.
    Да. Не съм сигурен дали я разбрах напълно тогава. Тя ми се яви в преживяване извън тялото през 1980 година. Съвсем живо си спомням това.
    И какво по-точно си спомняш?
    Спомням си, че в началото бях объркан. Как така „нищо да няма значение"? Докъде щеше да стигне светът, докъде щях да стигна аз, ако нищо нямаше значение?
    И как си отговори на този много добър въпрос?
    Разбрах, че нищо няма значение само по себе си, а че аз влагам смисъла в събитията и така им придавам значение. Разбрах това на високо метафизично ниво, което ми помогна да разбера самия Процес на Творението.
    Ами прозрението?
    Разбрах, че всичко е енергия и че енергията се превръща в „материя" - тоест във физически „материал" и „проявления" - според това как мисля за тях. Тогава разбрах, че нищо няма значение, защото нищо не се материализира по друг начин, освен по този, който сами избираме. После съм забравил това прозрение в продължение на десет години, докато Ти отново ми го припомни по-рано в този диалог.
    Ти знаеше всичко, за което ти говорих в този диалог. Предавал съм ти го цялото чрез други хора, които съм ти изпращал и с чиито учения съм те запознавал. Тук няма нищо ново и нищо не ти се налага да учиш. Трябва само да си припомниш.
    Начинът, по който разбираш мъдростта, че нищо няма значение, е задълбочен и богат и ти служи добре.
    Извинявай. Не мога да допусна да свърши този диалог, без да изтъкна едно крещящо противоречие.
    Кое е то?
    Ти непрестанно ми повтаряш, че онова, което наричаме „зло" съществува, за да имаме контекст, в който да преживеем „доброто". Каза, че Моята Същност не може да бъде преживяна без да съществува нещо, Което Не Е Моя Същност. С други думи, няма „топло" без „студено", няма „горе" без „долу" и така нататък.
    Точно така.
    Дори използва това, за да ми покажеш как да гледам на всеки „проблем" като на благословение и на всеки виновник като на ангел.
    Отново е точно така.
    Тогава как така описанието на живота на високоеволюиралите същества не съдържа в себе си нищо „лошо"? Всичко, което ми описа, е един рай!
    О, добре, много добре. Ти наистина се замисляш над тези неща.
    Всъщност, Нанси ми посочи това несъответствие. Докато ме слушаше да й чета материала на глас, ми каза: „Струва ми се, че трябва да зададеш един въпрос, преди диалогът да е свършил. Как ВЕС преживяват Своята Истинска Същност, когато са премахнали всичко негативно от своя живот?" Това ми се стори основателен въпрос. Всъщност, направо ме накара да замръзна на място. Зная, че току-що каза, че няма нужда от повече въпроси, но струва ми се, че трябва да отговориш на този въпрос.
    Добре. Един въпрос за Нанси. Както изглежда, това е най-хубавият въпрос в цялата книга.
    (Хм.)
    Е, така си е... Учуден съм, че не ти хрумна да попиташ за това, когато говорехме за ВЕС. Странно е, че не помисли.
    Помислил съм.
    Така ли?
    Ние всички сме Едно цяло, нали? Е, тогава онази част от мен, която е Нанси, е помислила!
    А, отлично! И е вярно, разбира се.
    И така, какъв е Твоят отговор?
    Ще се върна на първоначалното си твърдение.
    В отсъствието на това, което не си, това, което си, не съществува.
    Това означава, че когато не съществува студ, не можеш да познаеш от опит какво е топлина. Когато не съществува горе, представата за „долу" е изпразнена от съдържание, безсмислена концепция.
    Това е вярно за всичко във вселената. То всъщност е обяснението защо нещата в света стоят по такъв начин, по какъвто са се установили - с наличието на студено и топло, на „добро" и „зло".
    Но знай едно: Всичко създаваш ти самият. Ти решаваш кое е „студено" и кое „топло", кое е „горе" и кое „долу". ( Излезеш ли в открито пространство, сам ще видиш как определенията ти се разпадат!) Ти решаваш какво е „добро" и какво „зло". И представите ти за всички тези неща са се променяли през годините - всъщност дори през различните сезони. Ти би нарекъл „студен" един летен ден с температура 42 градуса по Фаренхайт. Но посред зима при същата температура би казал: „Господи, какъв топъл ден!"
    Вселената просто ти предоставя поле на опита - което може да се нарече обхват на обективните явления. Ти решаваш какво определение ще им дадеш.
    Вселената е цялостна система от такива физически явления. И тя е огромна. Необхватна. Безгранична. Фактически безкрайна.
    А сега ще ти кажа една голяма тайна: Не е необходимо противоположното условие да съществува редом до теб в непосредствена близост, за да създаде контекстуално поле, в което да можеш да преживееш реалността, която си избрал.
    Няма значение на каква далечина една от друга се проявяват противоположностите. Вселената като цяло предоставя контекстуалното поле, вътре в което съществуват всички противоположни елементи и така всички страни на опита стават възможни. Това е целта на вселената. Това е нейното предназначение.
    Но ако аз персонално никога не съм преживял „студа", а само съм видял, че някъде на друго място е „студено", по какъв начин мога да зная какво е това „студено"?
    Ти си преживял „студа". Преживял си всичко. Ако не в този си живот, то в предишния. Или в по-предишния. Или все едно, в някой от миналите си животи. Преживял си „студа". Както и „голямо" и „малко", „горе" и „долу", „тук" и „там" и всички противоположни елементи, които съществуват. И те са запечатани в паметта ти.
    Не се налага да ги преживяваш отново, ако не искаш. Това се отнася до всички същества във вселената, а не само до хората.
    Всички вие не само сте преживели всичко, вие самите сте всичко. Вие сте ВСИЧКО, КОЕТО Е.
    Вие сте това, което преживявате. Всъщност вие сами пораждате преживяването.
    Не съм убеден, че разбирам напълно.
    Ще ти го обясня посредством термини от механиката. Искам да разбереш, че това, което правиш сега, е, че си припомняш истинската си същност и избираш онази нейна страна, която искаш да преживееш в настоящия момент, в настоящото прераждане, на тази планета и в тази физическа форма.
    Божичко, това изглежда толкова просто!
    И наистина е просто. Вие сте откъснали своето Аз от тялото на Бога, от всичко, Което Е, от Колективното начало и сега отново се присъединявате към това тяло. Този Процес се нарича припомняме.
    Когато си припомняте, вие предоставяте на своето Аз отново всички преживявания на Истинската Си Същност. Това е един цикъл. Правите го все отново и отново и наричате това „еволюция". Казвате, че „еволюирате". Всъщност се въртите в Кръг! Също както земята кръжи около слънцето. Както галактиката се върти около собствения си център.
    Всичко се върти в кръг.
    Въртенето в кръг е основното движение на целия живот. Жизнената енергия се върти. Това прави тя всъщност. Вие сте обхванати от едно въртеливо еволюционно движение.
    Как успяваш да намериш думи, с които да опишеш всичко с такава простота?
    Ти си този, който прави нещата толкова прости. Правиш ги прости като прочистваш своя „механизъм на възприемане". Настроил си се на необходимата честота. Навлязъл си в нова фаза на волята за познание. Тази нова воля ще промени всичко за теб и за твоя, човешки род. Защото тази нова воля те е превърнала в революционер - а най-грандиозната революция на вашата планета едва сега започва.(revolution - революция и въртене, въртеливо движение, англ. - в случая се има предвид както революция на духа, така и началото на нов еволюционен цикъл - б.пр.)
    Трябва да побърза. Нова духовност ни е нужна сега, още в този момент. Ние пораждаме навсякъде около нас невероятна мъка и нещастие.
    Това е така, защото някои същества, макар и вече да са минали през всички противоположности на опита, понякога не знаят това. Забравили са го и още не са си го припомнили напълно.
    При съществата на високи стъпала на еволюцията това не е така. На тях не им е потребно да виждат негативното непосредствено пред себе си, в своя собствен свят, за да познаят позитивния характер на своята цивилизация. Те са „осъзнали позитивно" Истинската Своя Същност, без да им бъде необходимо да създават негативността, за да я доказват. ВЕС просто забелязват онова, което не е тяхна същност, наблюдавайки го на други места в контекстуалното поле.
    Вашата собствена планета фактически е тази, към която се обръщат съществата от високи нива на еволюцията, ако се нуждаят от контрастно поле.
    Тогава те си припомнят преживяванията, през които минавате вие сега и по този начин си формират постоянна отправна точка, чрез която да познаят и разберат онова, което преживяват в момента.
    Разбираш ли сега защо ВЕС не се нуждаят от „злото" или „негативното" в собственото си общество?
    Да. Но защо тогава ние в нашето общество се нуждаем от „негативното"?
    Съвсем не се нуждаете. Точно това се опитвам да ви кажа в целия този диалог.
    Вие наистина трябва да живеете в контекстуално поле, в което да съществува Противоположното на Истинската ви Същност, за да преживеете тази Своя Истинска Същност. Такъв е Универсалният Закон и вие не можете да го избегнете. Но вие тъкмо сега живеете в такова контекстуално поле. Няма защо да го създавате. Контекстуалното поле, в което живеете, се нарича Вселена.
    Няма нужда да си създавате по-малко контекстуално поле в задния двор.
    Това означава, че още сега можете да промените живота на вашата планета и да премахнете всичко, което не е истинска ваша същност, без това по никакъв начин да поставя под въпрос вашата способност да познаете и преживеете Своята Истинска Същност.
    О-о! Това е най-голямото откровение в настоящата книга! Какво великолепно заключение! Значи не ми се налага да предизвиквам противоположното на моята най-върховна версия на най-върховната ми визия на Истинската Ми Същност, за да я преживея.
    Точно така. Тъкмо това ти говоря от самото начало.
    Но не го обясни така!
    Нямаше да го разбереш до този момент.
    Не е необходимо да създаваш противоположното на Своята Истинска Същност и на Същността, която Избираш, за да я преживееш. Трябва само да си дадеш сметка, че тази противоположност вече е създадена някъде другаде. Трябва само да си спомниш, че тя съществува. Това е „познание на плода на Дървото на Доброто и Злото", което, както вече обясних, не е проклятие, не е първороден грях, а Първородно Благословение, както го нарече Матю Фокс.
    А за да си спомните, че то съществува, за да си спомните, че всичко това сте го преживели преди - всичко, Което Е - във физическа форма... трябва само да погледнете нагоре.
    Имаш предвид „да погледнем навътре".
    Не, имам предвид буквално това, което казах. ДА ПОГЛЕДНЕТЕ НАГОРЕ. Да погледнете към звездите. Да погледнете към небесата. ДА НАБЛЮДАВАТЕ КОНТЕКСТУАЛНОТО ПОЛЕ.
    Както казах и преди, за да се превърнете в същества на високи стъпала на еволюцията, нужно е само да увеличите уменията си да наблюдавате. Да видите „какво е реално", след което да направите „каквото е функционално".
    И така, като наблюдавам нещата на други места във вселената, аз мога да установя какво е положението там и да използвам тези контрастни елементи, за да формирам своето разбиране за Истинската Си Същност тук и сега.
    Да. Това се нарича „припомняне". Не съвсем. Нарича се „наблюдение". Какво според теб наблюдаваш? Живота на други планети. В други слънчеви системи, В други галактики. Предполагам, че ако имахме достатъчно развити технологии, щяхме да наблюдаваме именно това. Смятам, че ВЕС имат способността да наблюдават това още сега. Ти самият каза, че те наблюдават нас, които сме на Земята. Така че, сигурно щяхме да наблюдаваме това.
    Но какво всъщност?
    Не разбирам въпроса.
    Тогава аз ще ти отговоря. Наблюдавате собственото си минало.
    Какво???
    Когато вдигнете поглед нагоре, вие виждате звездите - такива, каквито са били преди стотици, преди хиляди, преди милиони светлинни години. Това, което виждаш, в действителност вече го няма. Наблюдаваш миналото. И това е минало, в което сам си вземал участие.
    Повтори го отново!!!
    Ти си бил там, преживявал си всичко това, вършил си всичко това.
    Така ли???
    Нима не ти казах, че си имал много животи?
    Да, но... Какво би станало, ако трябва да отпътувам за някое от тези места, отдалечени на множество светлинни години? Какво би станало, ако мога действително да отида дотам? Да бъда „точно сега", в същия този момент, който не мога да видя от Земята, отдалечен на стотици светлинни години? Какво тогава ще видя? Може би два мои „аза"? Нима искаш да кажеш, че тогава ще видя своя Аз да съществува на две места едновременно.
    Разбира се! И ще откриеш онова, което ти казвам от самото начало - че времето не съществува и ти съвсем не виждаш „миналото"! Всичко става СЕГА.
    В онова „точно сега" ти изживяваш животи, които в Земно време ще бъдат твое бъдеще. Именно разстоянието между твоите много „Азове" ти позволява да преживееш различни самоличности и „моменти във времето".
    И така, „миналото", което си припомняш, и бъдещето, което ще наблюдаваш, е „сега", което просто Е.
    Невероятно.
    Да, и е истина и на друго ниво. Както ти казах: Ние сме само Един. Затова, когато погледнеш към звездите, ще видиш НАШЕТО така наречено МИНАЛО.
    Трудно ми е да разбирам всичко това!
    Имай търпение. Искам да ти кажа и още нещо.
    Ти винаги виждаш онова, което на твоя език би определил като минало - дори и когато гледаш непосредствено пред себе си.
    Така ли?
    Невъзможно е да видиш Настоящето. Настоящето „става", след което се превръща във взрив от светлина, образувана от разпръскването на енергията и тази светлина стига до твоите рецептори, очите ти, а това отнема време.
    Докато тази светлина достигне до теб, животът си тече, развива се. Следващото събитие става тогава, когато светлината от миналото събитие достигне до теб.

    Енергийният взрив стига до очите ти, рецепторите ти изпращат сигнали на мозъка ти, който интерпретира данните и ти казва какво виждаш. И все пак това съвсем не е пред теб. Това е само каквото си мислиш, че виждаш. С други думи, ти си мислиш за това, което си видял, казваш си сам какво е то и решаваш как да го наречеш, докато това, което става „сега", предшества този процес и го изчаква.
    Да го кажем по-просто, Аз съм винаги една стъпка пред теб.
    Боже мой, та това е невероятно.
    Чуй Ме сега. Колкото повече разстояние си поставил между Себе Си и физическото местоположение на едно събитие, толкова по-далеч в „миналото" се оттегля това събитие. Постави се няколко светлинни години назад и това, което ще видиш, ще бъде случилото се много, много отдавна.
    Ала то не се е случило „отдавна". Просто физическото разстояние е създало илюзията за „време" и ти е позволило да преживееш себе си едновременно „тук и сега" и „там и тогава"!
    Един ден ще видиш, че това, което наричаш време и пространство са едно и също.
    Тогава ще разбереш, че всичко се случва точно тук и точно сега.
    Това е... това е... безумие. Не зная как да го приема.
    Когато разбереш това, което ти казах, тогава ще осъзнаеш, че нищо, което виждаш, не е реално. Ти виждаш образа на някогашно събитие, но дори и този образ, дори и тази енергийна експлозия е нещо, което подлагаш на интерпретация. Твоята лична интерпретация на този образ може да се нарече въображение.
    А с помощта на своето въображение, ти всичко можеш да си представиш. Защото - и това е най-голямата тайна за вас - вашето въображение работи и в двете посоки.
    Моля?
   
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (30.04.2009)
Разгледан: 879 | Коментари: 3 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 3
01.06.2009
1. Бонд (Бонд) [Материал]
Вие не само интерпретирате енергията, вие я и създавате. Въображението е функция на съзнанието ви, което е една трета от вашето троично същество. В съзнанието нещо си представяте и то започва да придобива физическа форма. Колкото по-дълго си го представяте (и колкото повече измежду вас си го представят), толкова по-физическа става тази форма, докато интензивната енергия, която й придавате, се взриви в светлина и хвърли своя образ върху това, което наричате своя реалност.
Тогава вие „виждате" образа и отново го интерпретирате. И така, цикълът продължава. Това съм нарекъл Процесът.
Това СТЕ ВИЕ. Вие СТЕ Процесът.
Това Е БОГ. Бог Е Процесът.
Това имах предвид, когато казах, че вие сте едновременно Творецът и Творението.
Ето че всичко вече се явява в своята свързаност с всичко останало. Ние сме на път да приключим този диалог и аз ти обясних механиката на Вселената, тайната на целия живот.
Аз съм... слисан. Напълно съм поразен. Сега искам да намеря начин да приложа всичко това в живота си.
Ти го прилагаш. Не можеш да не го прилагаш. То става. Единственият Въпрос е дали го прилагаш съзнателно или несъзнателно, дали си следствие от Процеса или причина. Във всичко, бъди причина.
Децата разбират това по един съвършен начин. Попитайте едно дете, „Защо правиш това?" и то ще ви отговори: „Просто така".
Това е единствената причина да правиш каквото и да било.
Това е изумително. Това е изумителен изблик в изумителния край на този изумителен диалог.
Най-същественият начин да приложиш своето Ново разбиране е да причиняваш сам своя опит, а не да търпиш последиците му. И знай, че не се налага да пресътворяваш противоположното на Истинската Си Същност в своето индивидуално пространство и опит, за да познаеш и преживееш Кой Си Реално и Кой Избираш Да Бъдеш.
Въоръжен с това познание, ти можеш да промениш живота си и света.
И това е истината, която съм дошъл да споделя с всички ви.
О! Да! Разбирам! Разбрах го!
Много добре. Знай, че три са главните послания в целия диалог. И те са:
Ние всички Сме Едно Цяло.
Има достатъчно.
Нищо не трябва да се прави.

Ако приемете, че „всички ние сме едно цяло", ще престанете да се отнасяте един спрямо друг така, както досега.
Ако приемете, че „има достатъчно", вие ще споделяте всичко с всекиго.
Ако приемете, че „нищо не трябва да се прави", ще престанете да се опитвате чрез действия да решавате своите проблеми, а по-скоро ще пренастроите съзнанието си на това просто да бъдете, което ще ви помогне да преодолеете „проблемите" и условията, които са ги породили ще изчезнат.
Може би това е най-съществената истина, която трябва да разберете на този етап на еволюцията и добре е с нея да приключи нашият диалог. Винаги помни това и го превърни в мантра:
Нищо не трябва да имам, нищо не трябва да правя и нищо не трябва да бъда, освен това, което съм в този миг.
Това не означава, че „притежанието" и „действието" ще изчезнат от живота ви. Означава само, че онова, което преживяваш, че имаш или правиш, ще произтича от твоето битие, а няма да води към него.
Когато изхождаш от състояние на „щастие", ти вършиш определени неща, защото си щастлив - противно на старата парадигма, когато си вършил определени неща, които да те направят щастлив.
Когато изхождаш от „мъдростта", ти вършиш определени неща, защото си мъдър, а не защото се опитваш да придобиеш мъдрост.
:

01.06.2009
2. Бонд (Бонд) [Материал]
Когато изхождаш от „любовта", ти вършиш нещата, защото си любов, а не защото се стремиш да получиш любов.
Всичко се променя, всичко се обръща, когато изхождаш от определено „битие", вместо да се стремиш „да бъдеш". Ти не можеш да „действаш", за да „бъдеш". Независимо дали се опитваш да „бъдеш" щастлив или да бъдеш мъдър, да бъдеш обичан - или да бъдеш Бог - не можеш да го постигнеш чрез действия. Истината е, че ще започнеш да действаш по удивителен начин, когато започнеш да бъдеш това, към което се стремиш.
В това е Божествената дихотомия. Начинът „да стигнеш дотам" е „да бъдеш там". Просто бъди там, където си избрал да стигнеш! Това е толкова просто. Нищо не трябва да се прави. Искаш да бъдеш щастлив ли? Бъди щастлив. Искаш да бъдеш мъдър? Бъди мъдър. Искаш да бъдеш любов? Бъди любов.
Такава е Твоята Същност във всички случаи.
Ти си Моят Възлюблен.
Направо дъхът ми спира. Така прекрасно разкриваш нещата.
Истината сама се разкрива. В истината има изящество, което поразява сърцето и го кара да се пробуди.
Това направиха тези „Разговори с Бога". Те докоснаха сърцето на човешкия род и го пробудиха.
Сега те те водят към един жизненоважен въпрос - въпрос, който цялото човечество трябва да си зададе. Можете ли да създадете една нова култура и дали ще го направите? Можете ли да създадете нов Първоначален Културен Мит, върху който да се основават всички останали митове и ще го направите ли?
Дали човешкият род е поначало добър или поначало зъл?
Това е кръстопътят, пред който сте се изправили. Бъдещето на човешкия род зависи от това накъде ще поемете.
Ако вие и вашето общество повярвате, че сте поначало добри, ще вземете решения и създадете закони, които са жизнеутвърждаващи и конструктивни. Ако вие и вашето общество повярвате, че сте поначало зли, ще вземете решения и ще създадете закони, които отричат живота и са разрушителни.
Законите, които утвърждават живота, са закони, които ви позволяват да бъдете, да правите и да имате, каквото желаете.
Тези, които вярват в Първородния Грях и в това, че човекът поначало е зъл, твърдят, че Бог е създал закони, които да предотвратяват това да правите, каквото пожелаете - и е внушил създаването на човешки закони (при това в неописуемо голямо количество), които се стремят да направят същото.
Тези, които вярват в Първородното Благословение и в това, че човекът е по своята природа добър, заявяват, че Бог е сътворил естествени закони, които ви позволяват да вършите онова, към което се стремите - и е издигнал човешки закони, които целят същото.
Каква е позицията, която ще заемете спрямо човешкия род? Каква е позицията, която ще заемете спрямо Самите Себе Си? Ако ви оставят да разчитате само на себе си, може ли да ви се има доверие? За всичко? И за останалите ли? Как се отнасяте към тях? Докато те ви се разкрият по един или друг начин, какво е изходното ви отношение?
Отговори ми на следния въпрос. Дали изходните ви разбирания водят обществото ви към разруха или напредък.
За себе си смятам, че може да ми се има доверие. Никога не съм смятал така по-рано, но сега вярвам. Превърнах се в човек, на когото може да се има доверие, защото промених своето отношение към самия себе си. Сега разбирам също така какво Бог иска от нас и какво не иска. Наясно съм.
Настоящите „Разговори с Бога" допринесоха много за тази промяна, за осъществяване на прехода. И сега аз виждам в обществото онова, което виждам в самия себе си - не нещо, което се разпада, а нещо, което си пробива път. Виждам човешката култура най-сетне пробуждаща се за своето божествено наследство, осъзнаваща своето божествено предназначение и все повече осъзнаваща своята божествена Същност.
:

13.07.2009
3. Бонд (Бонд) [Материал]
Щом виждаш това, това и ще пресътвориш. Беше изгубен, но сега отново намери себе си. Беше сляп, но сега си зрящ. И това е наистина удивителна благодат.
Понякога се откъсваше от Мен в сърцето си, но сега сме отново свързани в Едно Цяло и можем да останем свързани завинаги. Защото каквото ти си съединил, никой, освен теб, не може да разедини.
Запомни следното: Ти си винаги цял, защото никога не си разделен. Ти винаги си дял от БОГА, защото никога не си разделен от Бога.
Това е истината за твоето битие. Ние сме Едно цяло. И сега знаеш цялата истина.
Тази истина бе храна за гладната ти душа! Вземи и яж. Този свят е прежаднял за радостта. Вземи и пий! Направи го в Мое Име!
Защото истината е тялото, а радостта е кръвта на Бог, който е любов.
Истина.
Радост.
Любов.
Това са взаимозаменими понятия. Едното поражда другото и няма значение в какъв ред се явяват. Всички водят към Мен. Всички са Мен.
И така, привършвам този диалог така, както започна. Както е с живота, кръгът се затвори. Ти предаде истината тук. Получи радост. Получи любов. Тук ти се дадоха отговорите на най-големите загадки на живота. Остана само един въпрос. Това е въпросът, с който започнахме.
Въпросът е не на кого говоря Аз, а кой е този, който Ме чува?
Благодаря Ти. Благодаря, че говори на всички ни. Ние Те чухме и ще се вслушаме в думите Ти. Аз Те обичам. И сега, когато този диалог приключва, наистина съм изпълнен с истина, с радост и любов. Изпълнен съм с Теб. Чувствам своето Единение с Бога.
Това място на Единение е небето.
Сега ти си тук.
Ти никога не си напускал, защото никога не си преставал да бъдеш Едно цяло с Мен.
Това искам да знаеш. Това искам да остане в теб от този разговор.
А това е Моето послание към света:
Деца Мои, които сте на небесата, да се свети вашето име. Да дойде вашето царство, да бъде вашата воля, както на Небето, така и на Земята.
Насъщният ви хляб ви е даден днес и простени са вашите дългове, и вашите пропуски точно така, както вие прощавате на вашите длъжници.
И не се въвеждайте в изкушение, но избавете се от злото, което сте създали.
Защото твое е Царството и Силата и Славата вовеки веков.
Амин.
А сега заемете се с това да промените своя свят. Бъдете Своето Истинско Аз. Вече разбирате всичко, което е нужно да разбирате. Знаете всичко, което имате нужда да знаете. Вече сте всичко, което имате нужда да бъдете.
Никога не сте били нищо друго. Само че не сте го знаели. Не сте си го спомняли.
А сега си го припомнихте. Стремете се винаги да носите този спомен със себе си. Стремете се да го споделите с всички, до живота на които се докосвате. Защото вашата съдба е по-възвишена, отколкото сте си представяли.
Влизате в едно помещение, за да го изцелите. Дошли сте в пространството, за да го изцелите.
Няма друга причина да бъдете тук.
И знайте: Аз ви обичам. Моята любов е винаги с вас, сега и завинаги.
Аз съм винаги с вас.
Винаги и във всичко.
Довиждане, Боже! Благодаря Ти за този диалог. Благодаря. Благодаря! Благодаря! И аз ти благодаря, Мое прекрасно създание. Благодаря ти! Защото ти отново даде глас на Бога - и място в сърцето си. А това е всичко, което и двамата истински винаги Сме Желали.
Отново сме заедно. И това е много добре.
:

Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.235.11.178          Събота          06.03.2021, 20:21