Ето защо, когато изпитат първите си пориви да се докоснат, да се милват невинно един друг, да опознаят „различията" един на друг, те ще обърнат поглед към вас да им дадете сигнал за това дали тази страна на собствена та им природа е „добра"? Или е „лоша"? Дали вие я одобрявате? Дали не трябва да я потиснат, да я задушат? Да не й дадат право?
Забелязва се, че онова, което мнозина родители казват на своите деца във връзка с тази страна на човешката природа, произхожда от различни неща: от това, на което те самите са били научени; от това, което тяхното вероизповедание твърди; от това, което смята обществото - всичко, освен естествения ход на нещата.
В естествения ход на вашия род сексуалността е нещо, което напъпва във възрастта между 9 и 14 години, след 15-годишна възраст то присъства и получава израз у повечето хора. Така започва борбата срещу времето - децата се стремят да реализират своята бликаща сексуална енергия, а родителите се стремят да ги възпрат.
Родителите се нуждаят от всяка подкрепа и сътрудничество, каквито могат да имат в тази борба, защото, както бе отбелязано, те изискват от своите деца да не правят нещо, което е част от тяхната природа.
И така, възрастните са създали всякакви фамилни, културни, религиозни, социални и икономически ограничения, забрани и норми, които да оправдаят техните неестествени изисквания спрямо собственото им поколение. По този начин децата са принудени да приемат, че собствената им сексуалност е нещо неестествено. Та нима може „нещо естествено" да бъде толкова срамно, винаги възпирано, контролирано, ограничавано, обуздавано и отхвърляно.
Е, тук ми се струва, че Ти малко преувеличаваш. Не мислиш ли, че преувеличаваш?
Наистина ли? Какво смяташ, че е въздействието върху едно 4-5-годишно дете, когато родителите му дори не използват правилното название за определени части на тялото? Какво трябва да говори това на едно дете? Ще може ли то спокойно да се отнася към тях?
Ами...
Да... „ами..." наистина.
Чисто и просто „не се говорят такива думи", както казваше баба ми. Техните заместители звучат по-добре.
Това е така само защото придавате на действителните им названия толкова „негативен смисъл", че почти не сте в състояние да ги използвате в обикновен разговор.
В ранните години, разбира се, децата не знаят защо родителите им се чувстват по този начин, но остават с впечатление и то често неизличимо впечатление, че определени части на тялото са „неприлични" и всичко свързано с тях е притеснително - да не кажем „непристойно". Когато децата пораснат и навлязат в юношеството, те започват да осъзнават, че това не е вярно, но тогава съвсем ясно им се дава да разберат каква е връзката между бременността и сексуалността и как трябва да се грижат за децата, които раждат, така че им се създава нова причина да чувстват „нещо непристойно" във връзка с всяка проява на сексуалност - и така кръгът се затваря. Това води до объркване и не малко опустошение в обществото - което винаги е резултат от опита да се измами природата.
Вие сте наложили притеснението от секса, сексуалното потискане и срам - което е довело до сексуални задръжки, дисфункция и насилие.
Вие като общество винаги ще имате задръжки във връзка с онова, от което се притеснявате, винаги ще бъдете дисфункционални по отношение на поведение, което бива потискано и винаги ще действате с насилие като протест срещу това, че ви карат да изпитвате срам за нещо, което в душата си знаете, че не би следвало да поражда такъв срам.
Значи, Фройд има право, когато твърди, че в голяма степен гневът в човешкия род е свързан със сексуалността - дълбоко вкоренена ярост за тока, че се налага да потискаш основните си инстинкти, интереси и пориви.
Не един психиатър е стигал до такива заключения. Човекът изпитва гняв, защото знае, че не би трябвало да се срамува от нещо, което чувства, че е добро - и въпреки това чувства срам и вина.
Първо хората започват да изпитват гняв към себе си, задето се чувстват толкова добре от нещо, което се предполага да е „порочно".

И когато най-сетне осъзнаят, че са били измамени, че сексуалността би трябвало да е прекрасно, почитано, великолепно човешко преживяване, те започват да изпитват гняв към другите, към родителите си, задето са ги потискали, към религията, задето ги е карала да се срамуват, към представителите на противоположния пол, задето са ги предизвиквали и към цялото общество, задето ги е контролирало.
И най-сетне те започват да изпитват гняв към самите себе си за това, че са допуснали всичко това да ги накара да имат задръжки.
До голяма степен този потиснат гняв се насочва към създаване на изопачени и неправомерни морални ценности в обществото, в което живеете - едно общество, което възвеличава и отдава чест с паметници, статуи, възпоменателни марки, филми и картини и телевизионни програми на някои от най-грозните актове на насилие в света, а в същото време скрива - и още по-лошо обезценява някои от най-красивите прояви на любов.
И всичко това - всичко това - е възникнало от една единствена мисъл, че онези, които раждат деца, носят в същото време единствената отговорност за тяхното отглеждане.
Но ако хората, които имат деца, не са отговорни за тяхното отглеждане, тогава кой е отговорен?
Цялото общество със специално задължение на възрастните.
Възрастните ли?
В повечето напреднали раси и общества възрастните отглеждат децата, изхранват децата, възпитават децата и предават на младото поколение мъдростта, знанията и традициите на рода. По-нататък, когато ще говорим за някои от тези напреднали цивилизации, Аз отново ще се спра на този момент.
Във всяко общество, където създаването на деца на млада възраст не се смята за „неправилно" действие - защото старейшините на рода ги отглеждат и следователно няма смисъл да се превръща тази отговорност в тежко бреме - не е познато сексуалното потисничество и по тази причина изнасилването, сексуалните отклонения и социално-сексуалната дисфункция са също непознати.
Съществуват ли подобни общества на нашата планета?
Да, макар че вече са на изчезване. Вие сте опитали да ги изтриете от лицето на земята, да ги асимилирате, защото ги смятате за варварски. Във вашите общества, които не намирате за варварски, децата (както и съпругите и съпрузите) се смятат за собственост, за лично притежание и затова онези, които създават деца, трябва също така и да ги отглеждат, защото са длъжни да се грижат за онова, което „притежават".
Основата, в която се коренят много от проблемите на вашето общество, се състои в идеята, че съпругите и децата са лично притежание, че те са „ваши".
Ние ще разгледаме цялата тази тема за „собствеността" по-късно, когато изследваме и дискутираме живота сред по-високоеволюиралите същества, но засега помисли по този въпрос поне за миг. Наистина ли някой е действително емоционално готов да отглежда деца във възрастта, когато е физически готов да има деца?
Истината е, че повечето хора не са подготвени да възпитават децата си дори на 30 и 40 години и това не би следвало да се очаква от тях. Те не са живели достатъчно като зрели хора, за да могат да предадат дълбоката мъдрост на своите деца.
Чувал съм такава мисъл и преди. Марк Твен пишеше нещо за това. Говори се, че той отбелязал: „Когато бях на деветнайсет, баща ми нищо не знаеше, а сега, когато съм на трийсет и пет, удивен съм от това колко много е научил Старецът."
Той е уловил нещата съвършено. Вашите млади години не са предназначени, за да учите другите на истината, а вие самите да усвоявате истината. Как бихте могли да учите децата си на истината, когато самите вие не сте я усвоили?
Разбира се, че не можете. И така все ще им повтаряте единствената истина, която знаете - истината на другите. Истината на вашия баща, на вашата майка, на вашата култура, на вашата религия. Всичко друго, но не и собствената си истина, защото вие все още търсите собствената си истина.
И ще продължавате да търсите, да опитвате да откривате истината и да се проваляте, да я формулирате и да я преформулирате, да си изграждате представа за самия себе си чак докато бъдете половин век на тази земя или близо толкова, и тогава може би най-сетне ще започнете да установявате, да разбирате собствената си истина и може би най-голямата истина, която ще приемете е, че няма постоянна истина; че истината, както и самият живот е нещо променливо, нещо, което се развива и еволюира - и тъкмо когато си мислите, че този процес на еволюция е завършен, ще се окаже, че не е, а едва сега започва.
Да, аз съм стигнал до тази мисъл. Аз съм над 50 г. вече съм го разбрал.
Много добре. Сега си един помъдрял човек. Възрастен. Сега би трябвало да отглеждаш деца или още по-добре подир десет години. Възрастните са тези, които трябва да отглеждат младото поколение и това трябва да се очаква от тях.

Именно възрастните познават истината и живота, знаят какво е важно и какво не, знаят какво наистина означават думи като почтеност, честност, вярност, приятелство и любов.
В това отношение аз Те разбирам. Трудно е да се приеме, но мнозина от нас едва са преминали от състоянието на „дете" в състояние на „ученик", когато те самите имат собствени деца и чувстват, че трябва да бъдат техни учители. И така ние си казваме, ами добре аз ще ги науча на онова, на което са ме научили моите родители.
И така става, че греховете на родителите се изкупват от децата чак до седмо поколение.
Но как може да се промени това? Как да престанем да се въртим в този омагьосан кръг?
Възложете отглеждането на децата на уважаваните от вас възрастни. Родителите се виждат с децата си всеки път, когато желаят, живеят с тях, ако така предпочитат, но не са единствено те отговорни за грижите и възпитанието им. Физическите, социални и духовни потребности на децата се посрещат от цялата общност, а образованието и ценностите им се възпитават от възрастните хора в общността. По-нататък в нашия диалог, когато говорим за тези други Култури във вселената, ще разгледаме някои нови модели за живот. Ала тези модели не могат да бъдат функционални при начина, по който вие понастоящем сте организирали своя живот.
Какво имаш предвид?
Имам предвид не само неефективния модел на отглеждане на децата, но и целия ви начин на живот.
И какво по-точно?
Вие много сте се откъснали един от друг. Разделили сте семействата. Разбили сте по-малките общности в полза на огромните градове. В тези големи градове има много хора, но все по-малко „племена", групи или кланове, членовете, на които считат за своя отговорност - отговорността, която носят пред цялата общност. По този начин вие фактически сте се лишили от старейшини, каквито са възрастните хора. Нямате такива възрастни хора, които да бъдат като старейшини, поне не наоколо си.
Но още по-лошо от това, че сте се откъснали от своите възрастни, е това, че сте ги изтласкали на заден план, маргинализирали сте ги. Отхвърлили сте силата им и дори сте ги отрекли.
Да, представители на вашето общество дори отхвърлят по-възрастните сред вас, като твърдят, че те ви използват, отнемат все повече и повече от печалбата на младежите.
Това е вярно. Някои социолози предричат война между поколенията, при която по-възрастните хора ще бъдат обвинени в това, че имат все повече и повече изисквания, а допринасят по-малко. Броят на възрастните става все по-голям, “третото поколение" навлиза в годините на зрелостта, а и хора започват да живеят като цяло по-дълго.
И все пак, ако възрастните хора сред вас нямат по-голям принос, то е, защото вие не им позволявате да го имат. Вие изисквате от тях да се оттеглят от работа точно в момента, в който наистина могат да направят най-много за компанията. И да се оттеглят от активно и смислено участие в живота, точно когато това участие би могло да внесе разум във всичко ставащо само по отношение отглеждането на подрастващите, също така и в политиката и икономиката, и дори в религията, където възрастните имат известно предимство. Вие сте станали едно общество, което се прекланя пред младежите и пренебрегва възрастните.
Вашето общество освен това се е превърнало в разединено общество. Това е общество от отделни индивиди, а не от групи.
И при положение, че сте направили обществото си силно индивидуализирано и младежко, вие сте загубили до голяма степен неговото богатство и ресурси. И сега сте лишени, както от богатството, така и от ресурсите му. Мнозина от вас живеят в емоционална и психологическа бедност.
Отново смятам да те попитам, съществува ли някакъв начин да се излезе от този омагьосан кръг?
Първо осъзнайте и си дайте сметка, че той е реален. Твърде много измежду вас живеят в условията на отричане. Твърде много измежду вас се правят, че това, което е така, не е така. Вие лъжете самите себе си и не желаете да чуете истината, а още по-малко да я изразите.

И затова също ще поговорим по-нататък, когато разглеждаме цивилизациите на по-високоеволюиралите общества, защото това отричане, този отказ да се забележи и признае нещо, което съществува, не е незначителен факт. Ако вие истински желаете да промените нещата, надявам се, че просто ще си позволите да чуете какво ви говоря.
Дошло е времето да се каже истината съвсем просто и ясно. Готови ли сте да я чуете?
Аз съм готов. Затова се обърнах към Теб. Така и започна целият този разговор.
Истината не винаги е удобна. Тя носи утеха само на хората, които нямат желание да я пренебрегват. Тогава истината става не само облекчение, но и вдъхновение.
За мен целият този тритомен диалог беше много вдъхновяващ, моля Те, продължи!
Съществува основателна причина да бъдеш вдъхновен, да чувстваш оптимизъм. Прави впечатление, че нещата са започнали да се променят. Сред човешкия род се забелязва все по-голям акцент върху създаването на общности, върху изграждането на разширени семейства в сравнение с всички предходни години и вие оказвате все по-голямо уважение на възрастните хора сред вас, извличате смисъл и ценности от техния и чрез техния живот. Това е голяма крачка в една прекрасна посока.
И така, нещата се „обръщат". Вашата култура, изглежда, предприема тази стъпка. Сега оттук нататък следва едно положително развитие.
Тези промени не могат да се осъществят за един ден. Вие, например, не можете да промените цялостно, с един замах начина, по който отглеждате подрастващото си поколение, защото така е формирана цялата ви настояща система на мислене. Ала сте в състояние да промените своето бъдеще стъпка по стъпка. Четенето на настоящата книга е една от тези стъпки. Този диалог ще се връща отново и отново на много важни теми, преди да завърши. Това преповтаряне няма да бъде случайно. То се прави за подчертаване.
Вие търсите идеи, за да градите своя утрешен ден.
Нека започнем като разгледаме вашето вчера.