Те сътворяват самите себе си. Много хора не разбират това. Не виждат, че точно това се случва, че правят точно това. Не знаят, че това е всъщност целта на целия им живот.
И точно понеже не знаят това, те не разбират колко важно, колко значително е всяко решение, което вземат.
Всяко решение, което вземаш - всяко решение - не е решение за това какво да правиш. То е решение за това Кой Си Ти.
Когато видиш това, когато го разбереш, всичко ще се промени. Ще започнеш по нов начин Да виждаш света. Всички събития, възникващи обстоятелства и ситуации ще се превърнат във възможности да направиш онова, заради което си дошъл тук.
Дошли сме с мисия, нали...
О, да. Това е несъмнено. Целта на вашите Души е да обявят и оповестят, да бъдат и да изразят, да изживеят и да осъществят на дело Кои Всъщност Сте Вие.
И кои всъщност?
Които и да кажете, че сте! Животът, който живеете, е вашата декларация. Изборите, които правите, определят кои сте.
Всяко действие е акт на самоопределение.
И така, да, един прост въпрос от пет думи, като този, може да промени живота ти. Защото този въпрос, ако си спомняш, че го зададе, поставя случващото се в нов контекст, в много по-широк контекст.
Особено, ако зададеш въпроса в решаващ момент от живота си.
Не съществува момент, който не е „решаващ момент". Ти вземаш решения винаги, във всеки момент. Няма момент, в който не вземаш решение. Дори докато спиш, ти вземаш решения. (В действителност някои от най-важните си решения си взел, докато спиш. А някои хора спят, дори когато изглеждат будни.)
Някой беше казал, че сме Планета от сомнамбули.
Това не е било далеч от истината.
И тъй, това е вълшебният въпрос, а?
Това е вълшебният въпрос. Въпросът от пет думи.
Всъщност има два вълшебни въпроса от по пет думи. Тези въпроси, зададени в подходящия момент, могат да те тласнат напред в твоето собствено развитие дори по-бързо, отколкото би могъл да си представиш. Тези въпроси са:
Това ли Съм Аз наистина?
Какво искам да направя сега?
С решението си да зададеш тези въпроси и да им отговориш при всички обстоятелства ти ще се превърнеш от ученик в учител, проповядващ Новото Евангелие.
Новото Евангелие? Това пък какво е?
Всичко с времето си, приятелю Мой. В уреченото време. Имаме още много да си кажем, докато стигнем дотам.
Тогава мога ли да се върна още веднъж към вината? Какво ще стане с хората, които са извършили такива ужасни неща - например са убили хора, или са изнасилили жени, или са поругали деца - могат ли те, ей тъй, да си простят всичко това?
Онова, което са сторили в миналото, ще повторя пак, не е онова, което те са днес. Би могло да е онова, което други мислят, че са, дори онова което самите те мислят, че са, но не и Кои Са Те Всъщност.
Но повечето от тези хора не могат да чуят това. Те са прекалено погълнати от собствената си вина - или може би от горчивината, че животът им е раздал такива карти. Някои от тях дори се боят, че ще извършат същото отново. Така, те разглеждат живота си като безнадежден. Безсмислен.
Няма живот, който да е безсмислен. И ти казвам, че никой живот не е безсмислен.
Страхът и вината са единствените врагове на човека.
И по-рано си ми го казвал.
И пак ще ти го кажа. Страхът и вината са единствените ти врагове.
Ако се разделиш със страха и страхът ще се раздели с тебе. Ако избягаш от вината и вината ще избяга от тебе.
Как да направим това? Как да се разделим със страха и вината?
Като решите да го сторите. То няма да бъде случайно решение, основано само на лично предпочитание. Просто ще промениш мнението си за самия себе си и за това как си решил да се чувстваш.
То е все едно твоят Хари Палмер да каже: За да промениш начина си на мислене, е нужно само едно решение.

Дори един убиец може да промени начина си на мислене. Дори един изнасилван може да се пресътвори наново. Дори един насилник над деца може да се поправи. Всичко това изисква само едно решение, взето дълбоко в сърцето, в душата, в разума: Този човек не Съм Аз.
Нима това се отнася за всеки от нас, каквото и да е злодеянието му - голямо или малко?
Това се отнася за всеки от вас!
Но как мога да си простя, ако съм извършил непростимото?
Не съществува нищо непростимо. Няма по-голямо престъпление от това, което бих извършил, ако откажа да ти простя. Дори и най-строгите ви религии учат така.
Те може да не приемат начина на изкупление, може да не приемат пътя, но приемат, че има начин, че има път. Какъв е начинът? Какъв е пътят? Как мога да постигна изкупление, ако аз, самият аз, считам престъплението си за непростимо? Възможността за изкупление идва при теб от само себе си с това, което наричате смърт. Трябва да разбереш, че „изкупление" е точно това - то е „сливане в едно". То е осъзнаването, че ти и всички останали сте Едно Цяло. То е разбирането, че ти си Едно Цяло с всичко, включително - и с Мене. Ти ще изживееш това - ще си спомниш това - веднага след смъртта си, след като напуснеш тялото си. Всички души преживяват своето изкупление, което значи - осъзнаване на принадлежността си към Цялото, по най-интересния начин. Разрешава им се да преминат още веднъж през всеки момент от техния току-що приключил живот и да го изживеят не само от своята гледна точка, но и от гледната точка на всеки друг, който е бил засегнат от този момент. Те трябва да премислят отново всяка мисъл, да кажат отново всяка дума, да извършат отново всяка постъпка и да изпитат последиците от тях за всяка засегната личност, сякаш са тази друга личност - която всъщност те са.
Те трябва да познаят, че са тази личност - чрез собствен опит, чрез собственото си преживяване. От този момент твърдението„Всички Ние Сме Едно Цяло" престава да 'бъде понятие, то става собствен опит, преживяване.
Това би могло да бъде жив ад. Мисля, Ти беше казал в Разговори с Бога, че ад не съществува.
Не съществува място на вечно изтезание и проклятие, като онова, което сте сътворили в науките си по богословие. Но всички вие - всеки от нас - ще изпита въздействието, изхода и резултата от своя избор и своите решения. Но целта на това е израстване, а не „осъждане". То е процес на развитие, а не Божие „наказание".
И през време на това „повторно оглеждане", този „поглед назад" към живота ви, както някои го наричат, никой от вас няма да бъде съден от никого, а всеки от вас ще има възможност да изживее онова, което Вашата Общност е изживяла като цяло, а не онова, което е изживяла като свой вариант, поместен в неговото тяло през всеки миг на живота му.
Уф. Звучи, като че ли ще е мъчително.
Не, не е. Няма да изпитате болка, а само ясно осъзнаване на всичко. Ще бъдете в дълбоко съзвучие с всеки миг, дълбоко ще осъзнаете неговата цялост, неговото съдържание. Но това няма да бъде мъчително, а по-скоро облекчаващо.
Не „Ох!", а „А-а-ах..."
Така ли? С въздишка на облекчение?
Точно така.
Но щом няма „Ох!", къде е „разплатата" за раните, които сме нанесли, и вредите, които сме причинили? Бог не е заинтересован от това да ви върне назад . Бог е заинтересован да ви води напред.
Това е пътеката на развитие, по която сте поели, а не пътят към ада.
Целта е осъзнаване, а не възмездие.
Бог не е заинтересован от това „да ни върне назад". Бог иска само „да ни подкрепи да го направим!"
Не е лошо казано. Съвсем не...
Добре, аз мисля, че тук е важно да си отдъхнем с леко сърце. Прекарах години окалян, покрит с позора на вината, а има хора, които, изглежда, си мислят, че човек никога не може да се освободи от чувството за вина. Но вината и съжалението не са едно и също. Това, че съм спрял да се чувствам виновен за нещо, не означава, че не съжалявам за него. Съжалението може да ни даде поука, докато вината може само да ни омаломощи.
Ти си съвършено прав. Много добре го каза.
Когато сме освободени от вина, по думите Ти, можем да се движим напред по своя житейски път. Можем да го превърнем в нещо, което има смисъл.
Тогава можем да станем отново приятели със себе си - а после можем да станем и приятели с Тебе.
Наистина можете. Ще станете отново приятели със Себе Си, ще се влюбите в Себе Си, когато узнаете и накрая признаете Кои Сте Вие Всъщност.
А когато познаете Своето Аз, ще познаете и Мене.
И първата стъпка към едно истинско, действено приятелство с Бога ще бъде завършена.
Да.
Иска ми се да е тъй просто, както звучи.
Така е. Повярвай Ми. Довери Ми се.