Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



15:54
25.05.2020
Понеделник
3.235.172.213


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Приятелство с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

8. Обичай Бога

Ако хвърлим поглед назад, ще видим, че първите три стъпки към Бога са: Познай Бога, Довери се на Бога, Обичай Бога.
    Правилно.
    Всеки обича Бога! Последната стъпка трябва да е лесна.
    Ако е тъй лесна, защо на толкова от вас им е тъй трудно да я направят?
    Защото не знаем „какво значи" да обичаме Бога, да Те обичаме.
    А то е, защото не знаете какво значи да се обичате един друг.
    Третата стъпка не може да бъде лесна на планета, където ни се е чуло, ни се е видяло, че можеш да обичаш някого без нужда, където безусловната любов на хората един към друг е рядкост и където се счита, че да обичаш всички безгранично е „погрешно".
    Човешките същества са създали начин на живот, при който да бъдеш непрестанно Едно Цяло с всички останали наистина ще ти докара неприятности и „беля на главата". Ти току-що спомена главните причини за тази „беля", за тези неприятности.
    1. Бедност, нужда.
    2. Очакване.
    3. Ревност.

    Не можете да изпитвате истинска обич един към друг, ако едно от тези неща е налице. И с положителност не можете да обичате Бог, който се отдава на някое от тях, още по-малко - ако се отдава и на трите. Но точно такъв е Богът, в когото вярвате, и щом сте провъзгласили, че отношението му към тези три неща е достойно за един Бог, значи то би трябвало да е достойно и за вас. И ето че при тези условия вие се опитвате да създадете и задържите любовта си един към друг.
    Учили са ви, че Бог е ревнив, има огромни очаквания и е толкова беден, нуждаещ се, че ако не поискате да ви обича, ще ви накаже с вечно проклятие. Днес тези учения са част от вашата културна история. Те са толкова дълбоко вкоренени в психиката ви, че изтръгването им оттам би било тежка задача. И въпреки това, ако не го сторите, никога няма да изпитате истинска любов един към друг, а още по-малко - към Мене.
    Какво можем да направим?
    За да решите проблема, трябва най-напред да го разберете. Нека хвърлим поглед последователно върху всяка от отделните части на този основен проблем.
    Бедността, нуждата е най-могъщият убиец на любовта, който някога е съществувал. Но повечето членове на вашия род не познават разликата между любов и нужда и така често смесват двете - ежедневно, ден след ден.
    „Нужда" има, когато си представяте нещо извън себе си, което сега нямате и което изисквате, за да бъдете щастливи. И понеже вярвате, че то ви е нужно, ще направите горе-долу всичко, за да го получите.
    Стремите се да придобиете онова, от което мислите, че се нуждаете.
    Повечето хора придобиват онова, от което мислят, че се нуждаят, чрез размяна, търговия. Те разменят онова, което вече имат, за онова, което се стремят да имат.
    И наричат този процес „любов".
    Да, обсъждали сме вече този въпрос.
    Наистина, обсъждали сме го. Но нека направим сега крачка напред, защото е много важно да разберем как сте стигнали до тази представа за любовта.
    Въобразявате си, че това е начинът да покажете любовта си един към друг, защото са ви учили, че и Бог показва по този начин любовта си към вас.
    Бог е изобретил една търговска сделка: ако Ме обичаш, ще те пусна на небето. Ако не ме обичаш - няма. Някой ви е казал: такъв е Бог - и ето че вие самите сте станали такива.
    Така е, както Ти каза: което е достатъчно добро за Бога, е достатъчно добро и за мене.
    Точно така. Тъй сте създали своята човешка митология, една история, която преживявате ден след ден: любовта е обвързана с условия. Само че това не е истина, а мит. То е част от вашата културна история, а не част от Божията действителност. Бог няма нужда от нищо и затова не изисква нищо от вас.
    Как би могъл Бог да има нужда от нещо? Бог е Цялото-в-Цялото, Всичко, Неподвижният Двигател, Изворът на всичко, от което бихте си представили, че Бог има нужда.
    Да разберете, че Аз имам всичко, съм всичко и не изисквам нищо, е част от това да Ме познаете.
    Първата стъпка към приятелството с Бога.
    Да. Щом веднъж истински Ме познаете, ще започнете да рушите мита си за Мене. Ще промените представата си за това кой съм Аз и какъв съм Аз. Това е началото на преобразяването. До това ще ви доведе приятелството с Бога. То ще ви преобрази.
    Разтърсен съм от това! Никой никога не ми е обяснявал нещата толкова просто, толкова ясно.
    Тогава слушай внимателно, защото тук всичко ще придобие най-голяма яснота.
    Създадени сте по Божи образ и подобие. Винаги сте разбирали това, защото тъй сте били и възпитани. Но сте се заблудили за това какъв е Моят образ и подобие. Оттам сте се заблудили и за това какъв може да бъде и вашият образ и подобие.
    Въобразявате си, че съм Бог, който има нужди, а сред тях - и нуждата непременно да Ме обичате. (Сега някои от вашите църкви се опитват да ме обрисуват така, като че ли не се нуждая от вашата любов, а само я желая. Според тях, просто Моето желание е да ме обичате, но никога няма Казах, че си се стремил да изживееш Кой Си Ти чрез другите, вместо, да им дадеш възможност да изживеят Кои Са Те чрез тебе.
    Това е може би най-важното нещо, което си ми казвал когато и да било.
    Това е откровено интуитивно изказване. Какво значи това? Не разбирам какво значи.
    Много от най-важните изказвания в живота са интуитивни. Знаем, че са верни, преди да разберем защо и как. Те идват от по-дълбоко разбиране, което превъзхожда свидетелство и доказателство, логика и разум, както и всички онези инструменти, с чиято помощ се опитваме да решим дали нещо е вярно или не, а чрез това - и дали е важно. Понякога знаеш, че нещо е важно, просто защото ти е „звъннало". То носи в себе си чистия „звън на истината".
    През целия си живот съм вярвал на онова, което другите са казвали за мене. Променял съм си поведението, преобразявал съм своето аз, за да променя онова, което другите са казвали за мене, за да променя онова, което лично са ми казвали за самия мен. Буквално съм изживявал себе си чрез другите, точно както го каза Ти.
    Повечето хора го правят. Но когато постигнеш майсторство, ще даваш възможност на другите да изживеят Кои Са Те чрез тебе. Така ще разбереш, че някой е Майстор, като го видиш: Майстор е оня, който те вижда.
    Майсторът те връща към твоето Аз, защото Майсторът те разпознава. Това значи, че Майсторът те познава отново. А чрез това и ти самият разпознаваш, т. е. познаваш отново своето Аз. Ти познаваш отново своето Аз като оня, Който Си Всъщност. После предаваш това и на другите. Ти вече си станал Майстор и повече не ти е нужно да се стремиш към опознаване на своето Аз чрез други, а си избрал да дадеш възможност на другите да познаят себе си чрез тебе.
    Затова бях казал, че истински Майстор не е оня, който има най-много ученици, а оня, който създава най-много Майстори.
    Как мога да изживея чрез собствен опит истинността на това? Как мога да спра да чакам потвърждение отвън и да намеря всичко, необходимо, за да бъда щастлив, вътре в себе си?
    Проникни вътре в себе си. За да разбереш какво има вътре, влез вътре. Ако не влезеш вътре, ще останеш без нищо, без това познание.
    Ти беше казал това и по-рано.
    Наистина, и по-рано съм споделял с тебе всички тези неща. Цялата тази мъдрост вече ти е била дадена. Можеш ли да си представиш, че бих те карал да чакаш, за да чуеш най-великите истини? Защо бих държал тези неща в тайна?
    Ти вече си ги чувал не само в предходните си разговори с Бога, ти си ги чувал и навсякъде около себе си. Тук не се разкрива нищо, освен факта, че всичко това вече ти е било разкрито.
    Дори и ти си се разкрил пред самия Себе Си. И това разкриване, това откровение, което ти е било дарено, лежи дълбоко вътре в душата ти.
    Щом веднъж го зърнеш бегло, щом веднъж го изпиташ дори за миг, веднага ще ти стане съвсем ясно, че нищо извън тебе не може да се сравни с онова, което е вътре в теб; че нито едно усещане, което получаваш от външни подтици или извори, не прилича на пълното блаженство от общуването със себе си, вътре в себе си.
    Пак ще ти кажа, вътре в себе си ще намериш блаженство. Там ще си спомниш отново Кой Си Ти и там ще изпиташ отново, че не ти е нужно нищо извън твоето Аз.
    Там ще видиш своя образ, по Мое подобие.
    И в тоя ден ще отпадне нуждата ти от каквото и да било Друго и накрая ще бъдеш способен на истинска любов, да обичаш истински.
    Говориш с такава сила, благосклонност и красноречие. Толкова често притаявам дъх, като те слушам. Но кажи ми пак как мога да вляза вътре. Как мога да позная себе си като същество, което няма нужда от нищо извън себе си?
    Просто остани безмълвен. Бъди със своето Аз в тишината. Прави това често. Прави го ежедневно. Дори ежечасно по малко, ако можеш.
    Просто спри. Спри да правиш нещо. Спри да мислиш нещо. Просто „бъди", „съществувай" за малко. Дори само за миг. Това може да промени всичко.
    Отделяй по един час призори и го дарявай на своето Аз. Посрещай там своето Аз, в свещения миг. После започни деня си. Ще бъдеш съвсем различен човек.
    Говориш за медитацията.
    Не се оставяй да те улавят с етикети или с начини за постигане на нещата. Това са правели религиите. Това се опитват да правят догмите. Недей да лепиш етикет или да установяваш правила.
    Това, което наричаш медитация, не е нищо повече, от това да останеш насаме със Себе Си, а оттам - и да бъдеш в крайна сметка сам Себе Си.
    Можеш да го направиш по много начини. За някои от вас то може да изглежда като това, което наричаш „медитация" - което значи да седиш тихо и мълчаливо. За други може да изглежда като да се разхождаш сам сред природата. Да търкаш с четка каменния под, лазейки на ръце и колене - това също може да бъде медитация, както са открили мнозина монаси. Други, дошли отвън в манастира, като зърнели тази работа, си мислели: ох, какъв тежък живот! А пък монахът е бил дълбоко щастлив, потопен дълбоко в мир. Не е гледал как час по-скоро да се отърве от търкането на пода, гледал е да намери още един под за търкане! Дай ми още една четка! Дай ми още един час да лазя на ръце и колене, с нос на десетина сантиметра над калдаръма. Аз пък ще ти дам най-чистия под, който някога си виждал! А пък душата ми през това време ще се пречисти. Ще се пречисти от всякакви мисли за щастие, което изисква нещо извън нея.
    Служенето, работата може да бъде задълбочена форма на медитация.
    Добре де, да кажем, че нямам нужда да получа от никого нищо, за да бъда истински щастлив. Няма ли това да ме направи враг на обществото?
    Обратно, то ще те свърже с обществото повече от всякога, защото сега ще виждаш ясно, че нямаш какво да губиш! Нищо не ви пречи повече да изпитвате обич един към друг от мисълта, че имате какво да губите.
    По същата причина ти е трудно и страшно да изпитваш обич към Мене. Казано ви е било, че ако не Ме обичате по точно определен начин, в точно определено време, по точно определена причина, Аз ще се разгневя. Понеже, както са ви казали, Аз съм ревнив Бог и няма да приема обичта ви, изразена по някакъв друг начин или форма, освен по този, който Аз изисквам.
    Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината, но и истината никога не е била по-далече от вашето съзнание.
    Аз нямам нужда вие да правите нещо за Мене и затова не търся, не желая, не изисквам нищо от вас. Обичта ми към вас не познава условия и граници. Ще се върнете на Небето, независимо от това дали сте Ме обичали по верния начин. Не съществува друга възможност, освен да се върнете на Небето, защото няма къде другаде да отидете. Така вашият вечен живот е осигурен и вашата вечна отплата е обезпечена.
    Ти беше казал в Разговори с Бога, че дори и когато човек прави любов, когато изпитва сексуален екстаз, това може да бъде форма на медитация.
    Точно така.
    Но това не значи, че човек остава насаме със себе си. По-скоро изглежда, като че ли е с някой друг.
    Тогава ти не знаеш какво значи да бъдеш наистина влюбен. Защото, когато си истински влюбен, от двама ви в стаята е останал само един. Онова, което е започнало като среща и връзка с Друг, се е превърнало в изживяването да бъдеш Едно Цяло - да бъдеш със Самия Себе Си. Наистина, това е единствената цел на сексуалното преживяване и на всяка форма на любов.
    Ти имаш отговор за всичко!
    Надявам се да е така.
    Какво става тогава с другите двама „участници в любовта" - очакванията и ревността?
    Дори ако успеете да отстраните нуждата от връзката си един с друг и с Мене, може би ще ви се наложи да се преборите с очакванията. Това е състояние, в което живеете с представата, че някой друг трябва да изпълни в живота ви нещо по определен начин, да се прояви такъв, какъвто си го представяте, или такъв, какъвто мислите, че трябва да бъде. Както нуждата, така и очакванията са смъртоносни. Очакванията накърняват свободата, а свободата е същността на любовта.
    Когато обичате някого, вие му предоставяте пълна свобода да бъде какъвто е, защото това е най-щедрият дар, който можете да му поднесете, а любовта винаги поднася най-щедрия дар.
    Това е Дарът, който Аз ви поднасям, но вие не можете и да си представите, че ви го поднасям, защото не можете да си представите толкова голяма любов. И така сте решили, че трябва да съм ви дал свободата да правите само онова, което изисквам от вас.
    Да, вашите религии казват, че Аз ви давам свободата да вършите каквото искате, да направите всеки избор, който бихте желали. Но пак ви питам: ако ви подложа на безкрайни мъки и ви прокълна за вечни времена само затова, че сте направили избор, който не съм искал да направите, значи ли това, че съм ви направил свободни? Не. То значи само, че съм ви направил способни. Способни сте да направите всеки избор, който пожелаете, но не сте свободни да го сторите. Не - ако се безпокоите за резултата и за последиците от избора си. А, разбира се, всички вие се безпокоите за това.
    Тъй че, ето как сте построили представата си: ако ви осигуря отплата на небето, ще очаквам да вършите всичко така, както Аз го искам. И наричате това Божия любов. А после се поставяте взаимно в състояние на подобни очаквания и наричате това любов. Само че в нито един от двата случая това не е любов, защото любовта не очаква свободата на другия да бъде накърнена, а свободата не познава ограниченията на очакването.
    Когато не изисквате от някого да се покаже такъв, какъвто си представяте, че ви е нужно той да бъде, това значи, че сте се отказали от очакванията си. Очакванията ви са изхвърчали навън през прозореца. Тогава вие обичате някого точно такъв, какъвто е. Но това може да стане само тогава, когато обичате и своето Аз точно такова, каквото е. А това на свой ред може да стане само ако обичате и Мене точно такъв, какъвто съм Аз.
    За да сторите това, трябва да Ме познаете такъв, какъвто съм, не такъв, какъвто Сте си представяли, че съм.
    Ето защо първата крачка към изграждането на приятелство с Бога е да познаем Бога, втората крачка е да се доверим на Бога, а третата крачка е да обичаме Бога, когото сме познали и на когото сме се доверили. Ще го направите, ако се отнасяте към Бога като към някого, когото познавате и на когото се доверявате.
    Можете ли да обичате Бога без условия? Това е големият въпрос. Може би през цялото време сте си мислили, че въпросът е Дали Бог може да ви обича без условия, а всъщност големият въпрос е Дали вие можете да обичате Бога без условия. Защото можете да получите Моята любов само по начина, по който Ми дарявате вашата.
    О, божичко, това твърдение има огромна сила. Отново ще Те помоля да го повториш. Не бих го оставил просто ей тъй да мине край ушите ми.
    Можете да получите любовта на Бога само по начина, по който му дарявате вашата.
    Допускам, че това е също толкова вярно и за човешките взаимоотношения.
    Разбира се. Можеш да получаваш любовта на другите само по начина, по който им даряваш своята. Те могат да те обичат по свой начин, колкото си щат, докогато си щат. Но ти можеш да получиш любовта им само по твоя начин.
    Не можеш да изживееш онова, което не позволяваш и на другите да изживеят.
    А това ни довежда до последната част на този отговор: ревността.
    Изхождайки от решението си да обичате Бога ревниво, вие сте създали и мита за Бога, който ревниво ви обича.
    Почакай за минута. Казваш, че Те ревнуваме?
    А откъде, мислиш, е дошла представата ви за един ревнив Бог?
    Опитвали сте се с всички сили да обсебите Моята любов. Опитвали сте се да станете единствените й притежатели. Предявявали сте претенции върху Мене и сте го правили по порочен начин. Заявявали сте, че Аз обичам вас и само вас. Вие сте избраният народ, вие сте нацията под крилото на Бога, вие сте единствената истинска църква! И сте много ревниви към привилегированото положение, до което сте успели да се доберете. Ако някой заяви, че Бог обича еднакво всички народи, приема всички вероизповедания, прегръща всяка нация, наричате това богохулство. Казвате, че е богохулство Бог да обича по какъвто и да било начин, различен от оня, по който твърдите, че Бог може да обича.
    Джордж Бърнард Шоу е казал, че всички велики истини започват като богохулство.
    Той беше прав.
    Този, яхнат от ревността вид любов не е начинът, по който Аз ви обичам, а начинът, по който вие сте възприемали любовта Ми, защото това е и начинът, по който вие сте Ме обичали.
    Това е също и начинът, по който сте се обичали един Друг, а той ви убива. Казвам го в буквалния смисъл на думата. Известно е, че се убивате един друг или се самоубивате от ревност.
    Ако обикнете някого, казвате му, че трябва да обича вас и само вас. Ако обича другиго, ставате ревниви. Но с това не започва и не свършва всичко. Защото вие изпитвате ревност не само към другия, а и към работата, хобито, децата и всичко друго, което отвлича от вас вниманието на любимия. Някои от вас могат да го ревнуват от кучето му или от игра на голф.
    Ревността приема много форми. Има много лица. Нито едно от тях не е красиво.
    Зная. Веднъж, в миг на ревност към една жена на име Дон, в която бях дълбоко влюбен, изразих пред нея това чувство, а тя кротичко ми отвърна: „Нийл, това не е най-привлекателната ти страна."
    Никога не го забравих. Беше изречено тъй простичко, без бурни чувства. И бе улучило точно същността на нещата. Нямаше нито спор за онова, което току-що бях казал аз, нито по-нататъшно обсъждане на онова, което току-що ми беше казала тя. Не беше казала, а просто бе изхвърлила тази мисъл вън от стаята. Беше разтърсващо.
    Дон ти поднесе голям подарък.
    Да, направи го. И все пак ми е било трудно да победя ревността. Точно когато си помисля, че съм се отървал от нея, тя се връща, още по-силна. Като че ли се притаява, за да не усетя, че е тук. Всъщност, кълна се, че я няма. И тогава, бум, тя излиза наяве. Мисля, че вече я чувствам по-слабо, но ще излъжа, ако кажа, че никога не я усещам.
    Ти се бориш с нея и това е достатъчно. Ти я разпознаваш, нея и истинската й природа, и това е добре.
    Но как да се отърва от нея? Познавам хора, които напълно са се освободили от нея. Как са го направили? И аз искам да го направя!
    Искаш да кажеш, че изпитваш ревност към хора, които са се освободили от ревността? Това звучи доста забавно.
    Мило, хитро. Колко си ми мил и хитър! Знаеш ли това?
    Знам, разбира се. Какво, мислиш, ме кара да продължавам?
    Добре де, а какъв е отговорът?
    Освободи се от представата, че щастието зависи от нещо извън самия тебе и ще се освободиш от ревността. Освободи се от мисълта, че в любовта става дума за онова, което си дал и онова, което си получил в замяна, и ще се освободиш от ревността. Освободи се от претенциите си върху другия, върху неговото време, енергия, възможности или любов, и ще се освободиш от ревността.
    Добре, но как да направя това?
    Живей си живота с нова задача. Разбери, че целта му няма нищо общо с онова, което ще извлечеш от него, а само с онова, което ще вложиш в него. Тъй е и във връзките между хората.
    Целта на живота е да пресътвориш отново своето Аз в следващата най-величествена представа на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за своята същност, и тъй да покажеш Кой Си Ти. Това значи да възвестиш и станеш, да изразиш и изпълниш, да изживееш и познаеш своето истинско Аз.
    Това не изисква нищо от другите хора в живота ти и в частност - от другия човек. Точно затуй можем да обичаме другите, без да изискваме нещо от тях.
    Идеята, че трябва да изпитваш ревност към времето, през което този, когото обичаш, играе голф или работи в канцеларията, или е в прегръдките на Друг, е идея, която може да ти хрумне само ако си представяш, че твоето щастие се накърнява, когато обичаният от тебе човек е щастлив.
    Или че щастието ти зависи от това любимият ти винаги да е с тебе, вместо да бъде с друг или да върши нещо друго.

    Точно така.
    Но спри за минута. Мислиш ли, че не би трябвало да ревнуваме, дори когато любимият е в прегръдките на друг? Мислиш ли, че изневярата е в реда на нещата?
    Не съществува нещо, което е или не е в реда на нещата. Съществува набор от правила и мерки за нещата, който ти си измисляш. Създаваш го - променяш го - в хода на своя живот.
    Някои казват, че това е основният проблем в днешното общество; че ние сме духовно и обществено безотговорни. Променяме своите ценности в мига, когато това е нужно и както е нужно, за да съответстват на нашите цели.
    Правите го, разбира се. Такъв е животът. Ако не го правехте, животът нямаше да следва своя ход. Никога нямаше да постигнете какъвто и да било напредък. Наистина ли искате да останете, вечно в плен на старите си ценности?
    Някои хора искат това.
    Искат да бесят жените на площадите, наричайки ги вещици, както са правили преди няколко поколения? Искат църквите им да изпращат войски на кръстоносни походи, за да убиват хиляди хора, понеже не признавали едничката и единствена права вяра?
    Но Ти използваш исторически примери, изникващи от изтласкани вече, заменени с други, ценности, а не примери, изхождащи от старите, традиционни ценности. Ние сме възпитани да се държим в духа на техните предписания.
    Така ли сте възпитани? Вгледал ли си се напоследък във вашия свят? Но това вече е друга тема. Нека си останем при първата.
    Промяната, обновяването на ценностите е знак за зрялост на обществото. Израстваш в по-широк вариант на своето аз. Ти променяш, обновяваш ценностите си непрестанно, като събираш нова информация, като трупаш нов жизнен опит, като обмисляш и обсъждаш нови идеи и откриваш нови пътища за разглеждането на нещата и като даваш нови определения за това Кой Си Ти.
    Това е признак на израстване, не на безотговорност.
    Позволи ми да го кажа направо. Нима е признак на израстване да считаш, че всичко е наред, когато любимият ти човек се е озовал в прегръдките на друг?
    Признак на израстване е да не допуснеш това да ти отнеме душевния мир. Да не допуснеш това да ти разруши живота. Нито пък заради това да сложиш край на живота си. Нито пък заради това да убиеш някого. Хората са правили всички тези неща. Дори сега някои от вас убиват други по тази причина, а повечето от вас убиват любовта по същата причина.
    Хубаво, аз не съм привърженик на убийствата, но как любовта ти към някого няма да бъде убита, ако той обича друг и в същото време ти се кълне, че обича тебе?
    Нима ако обича другиго, това значи, че не обича тебе? Трябва ли да обича само тебе, за да приемеш, че любовта му е истинска и вярна? Така ли го разбираш?
    Да, пусто да остане! Точно тъй биха казали мнозина. Да, пусто да остане
    Хич не е чудно, че ви е толкова трудно да приемете един Бог, който обича всички ви еднакво. Е добре де, ние не сме богове. Повечето от нас имат нужда от известна увереност в света на чувствата си. А без нея, без съпруг или любим, който да я осигури, любовта ти може да умре, независимо дали го искаш или не.
    Не любовта ти ще умре. Ще умре нуждата. Ще решиш, че този човек вече не ти е нужен. А всъщност вече няма да искаш да обичаш този човек, защото той ти причинява силна болка. Тъй че вземаш решение: не ми е нужно повече да ме обичаш. Върви си и обичай, когото щеш. Аз съм вън от играта.
    Точно това се случва. Убиваш нуждата. Не убиваш любовта. В действителност някои от вас запазват любовта завинаги. Приятелите казват, че все още носите факела. И вие го носите! А светлината на любовта ви, пламъкът на страстта ви все още горят в сърцата ви - с толкова ярък блясък, че и другите отстрани могат да го видят. Но това не е лошо. Точно така би трябвало да бъде - като се има предвид кой и какво казвате, че сте, и какво заявявате, че сте избрали да бъдете.
    И да смяташ, че ти вече никога не ще се влюбиш в някого, защото носиш факела на любовта към друг? Защо да се разделиш с любовта към един, за да обичаш друг? Не можеш ли да обичаш едновременно повече от един човек?
    Повечето хора не могат. Поне - не по този начин. Имаш предвид - сексуално?
    Имам предвид - романтично. Имам предвид - като спътник в живота. Някои хора имат нужда от спътник в живота. Тъй е с по-голямата част от хората.
    Трудността е в това, че повечето хора смесват любовта с нуждата. Мислят, че двете думи и двете преживявания са взаимозаменяеми. А те не са. Да обичаш някого и да имаш нужда от него са две неща, които нямат нищо общо.
    Ти можеш да обичаш някого и едновременно с това да имаш нужда от него, но ти не го обичаш, защото имаш нужда от него. Ако го обичаш, защото имаш нужда от него, значи, че съвсем не си обичал него, а само онова, което ти е давал.
    Ако обичаш другия заради онова, което е, независимо от това дали ти дава или не ти дава нещо, от което се нуждаеш, тогава ти наистина го обичаш. Когато няма нищо, от което се нуждаеш, тогава ти наистина можеш да обичаш човека.
    Спомни си, че любовта е без условия, без ограничения, без нужди. Така ви обичам и аз. Само че вие не можете да си представите, че получавате такава любов, защото не си представяте и че можете да я изразите. Целият свят страда от това.
    Сега, като се има предвид изявеното от вас желание да станете Високо Развити Същества, неверността, изневярата, както я наричате, не е в реда на нещата. Защото тя просто няма да оказва въздействие. Тя няма да ви заведе там, където казвате, че искате да отидете. И то е, защото изневярата означава да не бъдеш верен, да не живееш в истина, а нейде в дъното на душата си вие знаете и разбирате, че Високо Развитите Същества живеят, дишат и съществуват в истина и вярност - от начало до край, винаги. Истината, верността не е онова, което казват, че са, а онова, което са.
    За да бъдеш Високо Развито Същество, трябва винаги да бъдеш верен, истински. Първо трябва да бъдеш верен на себе си, после - на другия и накрая - на всички други. А ако не си верен на себе си, не можеш да бъдеш верен на никой друг. Затова, ако обичаш другиго, освен единствения, когото би искал да обичаш, трябва да го кажеш - както си е, открито, честно, прямо, ясно и незабавно.
    И да очакваме, че това ще бъде приемливо?
    От никого не се изисква да приеме каквото и да било. Във високо развитите връзки между Високо Развити Същества всеки просто живее със своята истина и всеки изразява истината, с която живее. Ако нещо се случи с някого, това просто се признава, ако нещо е неприемливо за някого, това просто се казва. Истината се споделя през цялото време - с всекиго и за всичко. Това се върши като прослава, не като признаване на вина.
    Истината е нещо, което трябва да бъде прославяно, а не признавано.
    Не можете да бъдете прославяни за истина, от която са ви казали, че трябва да се срамувате. А са ви казали, че трябва да се срамувате само от онова, от което са ви казали, че трябва да се срамувате, а то е - кого, и как, и кога, и по какъв начин обичате.
    Казали са ви, че трябва да се срамувате от своите желания, страсти и копнежи, от любовта си към всичко: от танците - до разбитата сметана или до другия човек.
    И са ви казвали, че повече от всичко трябва да се срамувате от любовта си към своето истинско Аз. Но как бихте могли някога да обичате друг, ако се срамувате и не си позволявате да обичате оня, който очакваме да проявява любов?
    Точно това е дилемата, пред която се изправяте при срещата си с Бога.
    Как бихте могли да обичате Мене, ако не ви е позволено да обичате същността на това Кои Сте Вие? И как можете да видите и провъзгласите славата Ми, ако не можете да видите и провъзгласите своята собствена слава?
    Ще ти кажа отново следното: всички истински Майстори са провъзгласявали своята слава, когато се поемали пътя на своята собствена истина. По тази пътечка тръгваш, когато обявиш, че оттук нататък непрестанно ще казваш истината - за всичко, на всекиго. И че ще въплътиш в живота си своята истина.
    В това поето задължение място за невярност и изневяра няма. Да кажеш някому, че обичаш друг, не е изневяра. Това е честност. А честността е висша форма на любовта.
    Ох, Боже мой! Ти го направи отново. Още нещо ще влезе в хладилника. Ще повториш ли това, ако обичаш?
    Честността е висша форма на любовта. Ех, да можех да го запомня!
    Прибери го в хладилника си.
    Ха! И тъй, според Тебе излиза, че да бъдеш в прегръдките на друг, е в реда на нещата, стига да си го признаваш честно. Правилно ли съм го разбрал?
    Свеждаш го до най-променливото му значение.
    Добре де, ние, хората, обичаме да правим това. Обичаме да се залавяме за големите истини и да ги свеждаме към най-прости заключения. Тогава можем добре да поспорим за тях.
    Разбирам. Това ли е тук твоето намерение? Искаш да спориш с Мене?
    Не. Просто се опитвам да извлека от това малко мъдрост по моя колеблив, объркан начин.
    Тогава би ти било полезно да се вслушваш във всичко, което казвам, и да поставяш всичките Ми думи в по-широк контекст, вместо да си съставяш мнение въз основа само на няколко от тях.
    Приемам мъмренето ти.
    Приеми не мъмренето, а съвета ми. Мъмрене получава някой, направил грешка. А съвет получава някой, който търси напътствие.
    Бог дава напътствия, не мъмрене; тълкувание, не порицание.
    Брей, брей...
    Знам, знам. Отново невероятен афиш! Добре де, такъв е! Наистина е такъв!
    Прави и лепи невероятни афиши - колкото си искаш. Прави и фланелки със същия надпис.
    Извади думите наяве. Не се спирай пред нищо. Направи филм. Излез и по телевизията. Не се срамувай! Понеже стигнахме дотам, не се срамувай и от любовта. Изхвърли от нея срама и го замени с прослава. ... може би искаш да сториш същото и със секса.
    Хайде да не навлизаме и в това, иначе никога няма да получа отговор на въпроса си. Казваш ли наистина, че да бъдеш в обятията на друг е в реда на нещата, докато си го признаваш честно?
    Казвам, че от твоето решение зависи дали това е в реда на нещата. Казвам, че докато партньорите в една интимна връзка не узнаят, че то се е случило, те не могат да преценят дали всичко между тях „е в реда на нещата".
    Казвам, че единственото, което няма място в една високо развита връзка, е лъжата - за каквото и да било. Казвам, че лъжата си е лъжа, било то като предписание, било то като пропуск. Казвам и, че след като веднъж завинаги цялата истина е изречена, решението ти дали ще обичаш някого, който е обичал или сега обича Друг, се основава в крайна сметка върху онова, за което заявяваш, че е най-подходящата и удобна форма за една връзка - а това в повечето случаи се основава върху представата ти за онова, което ти е нужно да получиш от другия, за да бъдеш щастлив.
    Казвам, че ако нищо не ти е нужно, тогава можеш да обичаш другия без условия, без каквито и да било ограничения. Можеш да му предоставиш пълна свобода.
    Да, но не би могъл да имаш с него връзка за цял живот.
    Не би могъл, освен ако би могъл. Майсторство се постига, когато това стане решение и избор, основани върху онова, което за теб е истина. Не върху онова, което Друг ти казва, че би трябвало да бъде истина. Нито върху онова, което обществото ви е провъзгласило за истина в текущото си споразумение относно връзката за цял живот, или пък върху онова, което чувстваш, че другите биха могли да си помислят за тебе.
    Майсторите си позволяват свободата да правят всеки избор, който поискат - и предоставят същата свобода на онези, които обичат.
    Свободата е основна идея в изграждането на живота където и да било, защото свободата е основната природа на Бога. Всички системи, които накърняват, ограничават, потъпкват свободата или извършват посегателства върху нея по какъвто и да било начин, са системи, които работят срещу самия живот.
    Свободата не е цел на човешката душа, а нейна истинска природа. По природа душата е свободна. Затова недостигът на свобода е насилие върху истинската природа на душата. В истински просветените общества свободата не просто е призната за право, тя е факт. Тя е нещо, което съществува, което е, вместо нещо, което се дава.
    Свободата не просто е осигурена, а не може да не бъде осигурена.
    В едно просветено общество веднага се хвърля на очи, че всички същества са свободни да се обичат помежду си и да изразяват взаимната си любов по всеки начин, който сметнат за истински и подходящ в момента.
    Какво е подходящо в момента, решават самите хора, които се обичат. Няма държавни закони, социални табута, религиозни ограничения, психологически прегради, племенни обичаи или неизречени правила за това кой, кога, къде и как може да обича и кой, кога, къде и как не може да обича.
    А ето и ключа, който пуска в действие всичко това в едно просветено общество. Всички влюбени, всички участници в любовта, трябва да решат как да осъществят сега любовта. Нито един от тях не може да реши да направи нещо, което счита за проява на любов, ако не е получил съгласие от страна на другия участник или на другите участници. Необходимо е също така всички участници да бъдат зрели и способни сами да вземат своите решения.
    Това отстранява всички въпроси, които точно сега си задаваш - относно насилието върху децата, изнасилванията и други форми на насилие върху личността.
    А какво ще стане, ако аз съм трета страна и не приемам за проява на любов онова, с което други двама са решили, че ще проявят любовта си към мене?
    Тогава трябва да кажеш на другите двама как чувстваш нещата, каква е твоята истина. И в зависимост от техния отговор на твоята истина ще решиш дали ще промениш нещо и какво ще промениш във взаимоотношенията си с тях.
    Ами, ако това не се окаже толкова лесно? Ами ако имам нужда от тях?
    Колкото по-малко имаш нужда от някого, толкова повече можеш да го обичаш.
    Как може да нямаш нужда да получиш каквото и да било от човека, когото обичаш?
    Като го обичаш не заради онова, което може да ти Даде, а просто заради онова, което е.
    Но тогава той би могъл да те прегази!
    Да обичаш някого, не значи да спреш да обичаш себе си.
   
Категория: Приятелство с Бога | Добавил: Бонд (16.04.2009)
Разгледан: 965 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 1
06.06.2009
1. Бонд (Бонд) [Материал]
Да предоставиш на другия пълна свобода, не значи да му предоставиш правото да злоупотребява с тебе, нито пък значи да осъдиш себе си на доживотен затвор, който сам си си построил, за да преживееш там живот, какъвто не си избрал, давайки на другия възможност да преживее живота, който си е избрал. Да предоставиш пълна свобода значи само да не поставяш пред другия какъвто и да било род прегради.
Почакай за момент. Как можеш да спреш другия да не те прегази, ако не поставиш пред него никакви прегради?
Ти не поставяш прегради пред него, поставяш прегради пред себе си. Ограничаваш онова, което си избрал да изживееш сам, не онова, което е позволено на другия да изживее.
Тази преграда е поставена доброволно, така че, в истинския смисъл на думата, въобще не е преграда. Тя е провъзгласяване на това Кой Си Ти. Тя е сътворяване. Самоопределение.
Пред никого и нищо не е поставено ограничение в Божието царство. И любовта не познава друго освен свободата. Душата също не познава друго. И Бог не познава друго. Така че всички тези думи са взаимозаменяеми. Любов. Свобода. Душа. Бог. Всяка носи у себе си същността на другата. Всяка от тях е и другата.
Вие сте свободни да възвестите и провъзгласите Кои Сте Вие във всеки миг от текущото Сега. Всъщност вие го правите, дори без да знаете това. Не сте свободни, обаче, да възвестите и провъзгласите кой е някой Друг, нито пък - кой и какъв трябва да бъде. Това любовта никога няма да стори. Нито пък Бог, който е същността на самата любов.
Ако искаш да възвестиш и провъзгласиш, че си личност, която има нужда и изисква цялата любов на някой друг, за да бъде щастлива, за да се чувства удобно, добре и сигурно, свободен си да го направиш. При всяка възможност ще го показваш с действията си; те ще бъдат твоето послание.
Ако искаш да възвестиш и провъзгласиш, че си личност, която има нужда и изисква по-голямата част от енергията, времето и вниманието на някой друг, за да бъде щастлива, за да се чувства удобно, добре и сигурно, също си свободен да го направиш. Но едно трябва да ти кажа: ако си позволиш това твое възвестяване на собственото Аз да се превърне в ревност към другия, или към неговите приятели, работа или хоби и външни интереси, ревността ти ще сложи край на любовта ти към другия, а много вероятно - и на неговата любов към тебе.
Добрата новина е, че твоето самоопределение - кой си и кой избираш да бъдеш, не би трябвало да се превърне в ревност към другия, нито в опека над него. То просто и с любов ще заяви кой си и как си избрал да преживееш Живота си. Любовта ти ще продължи дори ако с обич и съчувствие си пробиеш път през каквито и да било разлики, съществуващи между двама ви, както и ако промениш по един или друг начин природата на вашата връзка в резултат на тези разлики.
Няма нужда да сложиш край на една връзка, за да я промениш. Всъщност ти не можеш да сложиш край на една връзка, можеш само да я промениш. Ти винаги ще имаш връзка с всеки друг. Въпросът не е в това дали да имаш връзка, а в това какъв вид връзка да е тя.
Отговорът на тоя въпрос ще засегне живота ти за вечни времена - и всъщност може наистина да промени света.
:

Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.235.172.213          Понеделник          25.05.2020, 15:54