Трябва да намерите най-подходящата форма, да изнесете на света това, което знаете. Има закон: Като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди.

Велик закон е зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа.

Работите ли за някой човек, той непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако вие се молите за някого, той ще работи за вас.

В света съществува един закон, че хората взаимно трябва да си помагат, понеже те са носители отчасти на Божествените сили, понеже човек не може да носи всичко Божествено в себе си.

Виждаш някоя муха се дави, извади я навън. Навсякъде окажете една услуга. Правиш полза на себе си. Минаваш през гората, виждаш цвете стъпкано. Повдигни го, тури му подпорка. Нека седи нагоре. Ти помагаш на себе си, на своите чувства. Или минаваш покрай някой извор замътен, почисти този извор. Законът е: Ти ще се ползваш. Всички извори няма да изчистиш, но този извор, който си видял, изчисти.

Ако аз не помагам на умовете на хората, не помагам на своя ум. Ако помагам на сърцата на хората, помагам на своето сърце. Ако помагам на телата на хората, помагам на своята сила.

Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека, и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на БОГА, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая Доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.

Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излезе от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране тялото на човека трябва органически да нарасне поне с една десетохилядна част от милиметъра. Човек, когато ходи на събрание, особено молитвено или каквото е нашето, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко.

Лошото седи в нашите възможности, които ние имаме и не употребяваме за повдигането на себе си и за повдигането на другите. Защото твоето богатство остава само това, което ти може да употребиш за благото на другите. То остава. Онова, което ти не направиш за благото на другите, то се взема от тебе. Такъв е законът в Природата.

Смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи: Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си помагат.

Въз основа на закона на взаимопомощта, уважавайте всеки човек, без оглед на работата, която той извършва. И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека.

Като дойдем до Волята Божия, не трябва да се двоумим да помогнем. Законът е: На един човек в даден момент е определено да помогнат сто души. Зависи от първия – ако откаже, и другите ще откажат; ако помогнеш ти – първият – и другите ще помогнат.

Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: Постоянно да има поощрение!

Като помагам на другите хора, аз се ползвам. Защото с всяка добра мисъл, с която аз подкрепям другите хора, аз подкрепям и самия себе си.

Всеки човек е носител на известно благо в себе си. За да получите това благо, вие трябва да знаете написаното върху човека. Същият закон има значение и при познаване на БОГА. Човек не може да познае БОГА, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създал.

Онзи народ, който не иска да служи на БОГА, ще се обезличи от Земята.

Ако вашият живот може да съживи другите хора, вие имате един правилен живот, но ако вашият живот не може да съживи, този живот не е на мястото си. Ако вашето пение или ако вашите мисли може да съживят другите, те са на място. Един закон има. Към туй трябва да се стремите всички; сами трябва да се насърчавате.

Сега, гледам, че в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането и все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате, че еди-коя си сестра има някоя отрицателна черта. Като кажете така, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва... Вие говорите по същия начин за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж, един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настава най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на Светлината в нашия ум, в нашето съзнание.

Във взаимоотношенията и дейностите на хората има два вида, две категории закони. Първата категория закони има механически характер и има две страни: събиране и изваждане. Втората пък има Божествен характер и страните ¢ са умножение и деление.

Опознаването на онези, които се любят, носи благословение на целия свят. Всички народи трябва да се опознаят, понеже те носят известни блага едни на други. Такъв е законът в Божествения свят. Всеки народ, който вижда в лицето на другите народи свои неприятели, не разбира Божиите закони.

“А който влиза през вратата, пастир е на овцете.” Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник за овцете. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си на място, и за тях той е крадец и разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е предпоставен обратният закон: Който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овцете, в широк смисъл на думата.

Изучавайте живота, за да разберете защо някога си готов да помогнеш на едного, а на друг – не си готов. Има случаи, когато и светията, и праведният правят усилие, за да помогнат на някого. Те нямат вътрешно разположение към него, но въпреки това пак му помагат.

Ние казваме, в религията, в миналото, че човек трябва да се моли на БОГА. Но за да се моли човек на БОГА, той трябва да има туй разположение, което БОГ има. Законът в света е такъв, че ти не може да говориш на когото и да е, ако не го обичаш или казано на сегашен език: ти не може да имаш отношение към някой човек, ако нямаш интерес.

Не си разположен днес духом, не приемай гости. Кажи: “Имам да решавам известна задача, която Учителя ми е дал”.

Дойде някой при мене и ми казва: “Искам да се запозная с вас. – Нямам време сега. – Защо? – Нямам време да ти услужа.” Тъй щото, когато казвам на някой човек, че нямам време да го приема, това значи, че нямам време да му услужа.

Докато вие във вашите нещастия не се постараете да помогнете на нещастията на другите хора, вие не можете да избегнете от бедното положение, в което се намирате. Този закон е верен и за семействата, и за обществата, и за народите – навсякъде почти го има.

Има един закон. Ще ви обясня. Много пъти един добър човек винаги го подозират в някакви слабости.

Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате. До­толкова, доколкото вие вярвате в тях, и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото вие имате желание да им служите, дотолкова и те ще ви услужат. Такъв е Божият закон.

Ние мислим по много обикновен начин: най-първо имаме за задача всички хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всички хора добре.

Така, както се обхождаш, така ще се обхождат с тебе.

Казваш: “Защо това ми се случи?” Ако не искаш да ти се случва, и ти не прави това на другите. Онова, което искате вам да ви правят другите, вие правете на другите. Този закон трябва да го турим.

Каквото направиш за другите, ще се върне върху тебе. И каквото другите хора направят за нас, ще се върне върху тях.

Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите.

Вие питате: “Как трябва да постъпваме?” Вземете онзи закон: Постъпвайте така, както желаете и вие да постъпват с вас.

Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Този закон е еднакъв и за Земята, и за Небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича БОГА.

Законът на паралелизма съществува навсякъде в живота. За­пример човек не може да бъде обичан, ако той сам не се обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите. Не могат да вярват в тебе, ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.

Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби.

Докато човек желае Доброто за себе си, той нарушава Божия закон.

Хората, които се сближават, трябва да мислят Добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш.

Ако мислиш добре, Добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.

Когато някой ви хвали, едновременно с Доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора.

За да имате добри и правилни отношения с хората, вие трябва да им давате най-хубавото, което имате – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.

Всеки човек може да избегне от съдбата си с помощта на онова, което хората му кредитират.

Христос казва да обичаш ближния като себе си. Аз казвам тъй на себе си: Ще обичаш другите хора тъй, както БОГ ги обича. Както БОГ ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш тъй внимателен, защото то е закон.

Обичай хората като себе си! Нищо повече. Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш.

За да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате.

Това, което искаш за себе си, искай го за всичките хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всичките хора да бъдат като тебе. Искай да живеят, както те знаят. Искай да имат знание. Искай да имат свобода, както за себе си. Свободата, както е благо за тебе, така е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна.

Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че БОГ е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че БОГ е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника.

Ние сме ценни един за друг, понеже виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в мене. Вие сте ценни заради мене дотолкова, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкова, доколкото аз мога да проявя вашия живот, аз съм ценен заради вас; дотолкова, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкова, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон.

Аз като срещна един добър човек, не че е добър, но виждам проявлението на БОГА в него. Аз съм правил опити и никак няма изключение. Там, дето съм постъпвал така, всякога законът си работи.

Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да бъдеш свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение. Когато Христос е казал: “Не съдете, за да не бъдете съдени”, то е същият закон.

Човек може да те обича, докато му даваш свобода.