Ти в дадения случай поне теорията на цигулката трябва да разбираш... Двете струни показват закона какъв е. Ре и ла в дадения случай са възпитателен метод. Ре е, което постоянно дава, ла е, което взема. Под думата любов разбирам онази енергия, която влиза в Природата. Ла е закон да възприемаш. При ла зреят плодовете. При ре се насаждат. Най-първо трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете, както вие искате.
Един, който пее, който има Любов, другояче разбира. Щом на математиката пееш, по-лесно ще я научиш. По някой път, когато сте скръбни, пейте на скръбта, за да я разберете. Същият закон е.
По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е моделиране, магическият закон.
Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш, и другите, които те слушат, не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се вслуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пението трябва да бъде мярката.
Пели ли сте на човек, когото срещате? Говорили сте му, но не сте му пели. С говорене нищо не става. Говоренето трябва да дойде след пеенето. Такъв е законът в Природата.
Аз, като пея, гледам какво ще кажат отгоре професорите по музика. Слушам ги какво ме коригират. Те казват: “Малко измени”. Когато те ме харесват, всичките отвън ще ме харесат. Те като не ме харесат, зная, че и отвън не може да ме харесат.
В музикално отношение, ако вие добре пеете сопран, вие може да разберете добре закона на светлината. Ако добре пеете баса, вие ще разберете закона на топлината. Ако добре пеете тенора, вие ще разберете силата. Пък ако добре пеете алта, ще знаете как да моделирате нещата, да ги хармонизирате.
Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памти века, и така ще бъде. Някой певец, след като спечели много пари, казва: “Не искам повече да пея”. Каже ли така, гласът му го напуща. Същият закон се отнася и до музиканта, и до оратора.
Всеки, който пее и сухите цветя оживяват, той пее хубаво; всеки, който пее и живите цветя изсъхват, то не е добро пеене.
Казвам: музиката има три стимула – стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно.
Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото.
За да оживееш, ти непременно трябва да бъдеш музикален. Понеже музиката, това е един метод за помиряване на всичките големи противоречия, които съществуват на Земята. Само когато ти се стремиш да примириш нещо, то е по закона на музиката.
Всякога, когато ние срещнем едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с това противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса... Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някого му се завързва гърлото. Това завързване значи – тази музикална енергия търси място да се прояви. Законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление.
Ние изучаваме себе си. То е закон на мелодията. Когато изучаваме закона на ближния, той е законът на хармонията.
Много гами има в музиката, но достатъчно е да си служат хората с мажорните, миньорните и хроматическите, както си служат досега. Двама души – мъж и жена, се обичат. Мъжът има съприкосновение, допирна точка с жената по закона на повишението, а жената с мъжа – по закона на понижението.
Сега помнете закона в музиката: Дотогава, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е път за щастието на човек. Но това е закон музикален.
Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по законите на музиката. И богатството се определя от законите на музиката.
Има разни тактове: 5/16, 6/16. По някой път слушам, когато се разправят за музикални тактове. Според мене 2/4 е такт на противоречие, усилен такт чрез бързане. Според мене две е закон на бързане, бързаш тази работа. Щом имаш две, трябва да знаеш, че ще се дигне някой скандал.
Ако музиката те изважда от затвора, ако тази музика те туря в пътя, ако тази музика ти създава всичките удобства, поставя мостове, дето да минеш, ако ти дава средства, за да можеш да постигнеш онова, което желаеш, ако тази музика ти дава чувството да съградиш нещо в света и да можеш да живееш и да се ползваш, то е музика. Това ние го наричаме закон на мислене. Да мислиш, значи музикално да разбираш онзи естествен Божествен път, по който вървиш.
Под думата един музикално организиран свят разбираме: всичките същества знаят какво трябва да се прави. Ние живеем в свят, поставен на музикални закони. Ако искате да прогресирате, тия закони трябва да се спазват.
Всяко движение, което не е музикално, е в закона на престъпленията.