„naturalia non sunt turpia” (натурална нон сунт турпиа) — естествените неща не са срамотии.

„naturam expelles furca, tamen usque recurret” (натурам експелес фурка тамен ускве рекурет) — ще прогоня природата (т. е. естествения инстинкт) с вилицата (със силата) — но тя отново (винаги) ще се завърне (Хораций). С други думи, тази мисъл напомня за котката на Езопа, която превърната в жена, стояла доста прилично на масата до тогава, докато видела да бяга една мишка.

„naturae convenienter vive” (натуре конвениентер виве) — живей съгласно с природата.

„ne cede malis” (не цеде малис) — не отстъпвай пред нещастието.

„necessitas egentem mendacem facit” (нецеситас егентем мендацем фацит) — нуждата прави бедния лъжец.

„Necessitas, quod poscit, nisi das, eripit” (нецеситас квод посцит низи дас ерипит) — нуждата трябва това, което иска, ако не й се дава.

„nec pluribus impar” (нек плурибус импар) — не равен на мнозина (на много слънца), т. е. по-висш от другите. Самонадеен девиз на френския крал Людовик XIV, който прибавял този латински израз към емблемата си — слънце, което пръска лъчите си по земното кълбо.

„nec plus ultra” (нек плус ултра) — не по-далеч, т. е. от туй повече е невъзможно. Надпис, който, според преданието, бил поставен от Херкулес на двете планини Калпея и Абила, който той сметал за крайните точки на света и които разделил, за да съедини Океана със Средиземно море.

„nec scire pas est omnia” (нек сцире пас ест омниа) — не е позволено да знае човек всичко.

„negando causa avaro nunquam deficit” (негандо кауза аваро нунквам дефицит) — скъперникът винаги намира повод да откаже.

„negat sibi ipse, qui, quod difficile est petit” (негат сиби ипсе кви квод дифициле ест петит) — сам на себе си отказва този, който иска това което е мъчно.

„nemo ante mortem beatus” (немо анте мортем беатус) — никой не е блажен преди смъртта си (думи на гръцкия мъдрец Солун към богатия цар Крез, който се мислил честит).

„nemo ignavia immortalis factus est” (немо игнавиа иморталис фактус ест) — никой чрез леност не е станал безсмъртен.

„nemo ita pauper vivit, quam pauper natus est” (немо ита паупер вивит квам паупер натус ест) — никой не живее толкова беден, колкото беден е роден.

„nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua” (немо патриам, квиа магна ест амат сед квиа суа) — никой не обича родината затова, че тя е голяма, а че е негова.

„nemo potest omnia scire” (немо потест омниа сцире) — никой не може да знае всичко.

„nemo prudens punit, quia peccatum est, sed ne peccetur” (немо пруденс пунит квиа пекатум ест сед не пецетур) — никой благоразумен не наказва затова, защото е сгрешено, а за да се не греши.

„nemo timendo ad summum pervenit locum” (немо тимендо ад сумум первенит локум) — никой не е достигнал със страх до най-високото място.

„ne plus promittas, quam praestari possis” (не плус промитас квам престари посис) — да не обещаваш повече, отколкото можеш да изпълниш.

„ne quidquam incipies, quod poeniteat, cave” (не квидквам инципиес квод пеницет каве) — пази се, да не се заловиш за нещо, за което да се разкайваш.

„nervus probandi” (нервус пробанди) — нервът на онова, което трябва да се докаже.

„nervus rerum” (нервус рерум) — нерв на нещата (които има да се вършат); главното нещо за предприятия — парите.

„ne varietur” (не вариетур) — да не се изменя! (казва се за редакция на документ или за издание в окончателен вид).

„nihil aliud est ebrietas quam voluntaria insania” (нихил алиуд ест ебриетас квам волунтариа инсаниа) — пиянството не е нищо друго освен доброволна лудост.

„nihil est in intellectu quod prius non fuerit in sensu” (нихил ест ин интелекту квод приус нон фуерит ин сенсу) — нищо няма в разума, което преди това да не е било в чувствата.

„ninil est simul et inventum et perfectum” (нихил ест симул ет инвентум ет перфектум) — нищо не е едновременно изнамерено и усъвършенствувано.

„nihil sub sole novum” (нихил суб соле новум) — нищо не е ново под слънцето.

„nihilo minus” (нихило минус) — нищо по-малко.

„nil nimis” (нил нимис) — нищо прекалено.

„nil novi sub sole” (нил нови суб соле) — нищо ново под слънцето (думи на цар Соломон).

„nil sine magno vita labore dedit mortalibus” (нил сине магно вита лаборе дедит морталибус) — нищо без голям труд животът не е дарил на простосмъртните.

„nimis alit flammam, grandior aura necat” (нимис алит фламам грандиор аура некат) — тихият ветър храни пламъка, силният го задушава.

„nisi per te sapias, frustra sapientem audias” (низи пер те сапиас фрустра сапиенцем аудиас) — ако мъдростта не е в тебе, напраздно ще слушаш мъдреците.

„nitimur in vetitum semper cupimusque negata” (нитимур ин ветитум семпер купимускве негата) — винаги се стремим към това, което е забранено и желаем нещата, които ни се отказват.

„nil admirari” (нил адмирари) — от нищо да не се трогвате (в морално и интелектуално отношение). Този израз, възприет от Хораций като принцип на щастие, е превод от старогръцка поговорка, приписана от Питагор. Днес му се придава смисъл: не се учудвай на нищо и е девиз на скептиците, апатичните и пр.

„nolens-volens” (ноленс-воленс) — волю-неволю, щеш-нещеш.

„noli me tangere” (поли ме тангере) — не се докосвай до мене! (думи на Христа към Магдалина). Употребява се в прен. смисъл за нещо забранено.

„nolite mittere margaritas ante porcos” (нолите митере маргаритас анте поркос) — не хвърляй бисери на свинете.

„nomen et omen” (номен ет омен) — име и коба (злокобност).

„nomina stultorum scribuntur ubique locorum” (номина стулторум скрибунтур убикве локорум) — имената на глупците висят по стените.

„non bis in idem” (нон бис ин идем) — правосъдна аксиома, според която човек не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление.

„non bonus est ulli, qui malus ipse sibi” (нон бонус ест ули кви малус ипсе сиби) — за никого не е добър, който е лош за себе си.

„non est bonitas esse meliorem pessimo” (нон ест бонитас есе мелиорем песимо) — да си по-добър от най-лошия, не значи да си добър.

„non ex quovis ligno fit Mercurius” (нон екс квовис лигно фит Меркуриус) — не от всеко дърво може да се извае Меркурий, — отговаря на българската поговорка: от всеко дърво свирка не става.

„non facile de innocente crimen fingitur” (нон фациле де иноценте кримен фингитур) — не лесно се измисля престъпление за невинния.

„non ignara mala miseris succurrere disco” (нон игнара мала мизерис сукурере диско) — познавайки нещастието, зная да помагам на нещастните.

„non est tuum, fortuna quod fecit tuum” (нон ест туум фортуна квод фецит туум) — не е твое това, което щастието е направило твое.

„non ille beatus, qui multa scit, sed qui facit, quae bona esse scit” (нон иле беатус кви мулта сцит сед кви фацит квуе бона есе сцит) — не е щастлив, който много знае, но който прави това, което знае, че е добро.

„non metuit mortem qui scit contemnere vitam” (нон метуит мортем кви сцит контемнере витам) — не се страхува от смъртта, който умее да презира живота.

„non multa, sed multum” (нон мулта сед мултум) — не много думи, а много дела.

„nonunquam sera est ad bonus mores via” (нонуквам сера ест ад бонус морес виа) — понекога е късно да влезем в правия път.

„non novit virtus calamitati cedere” (нон новит виртус каламитати цедере) — смелостта не умее да отстъпва пред опасностите.

„non numeranda, sed ponderanda argumenta” (нон нумеранда сед пондеранда аргумента) — доказателствата не се броят, а се теглят.

„non plus ultra” (нон плус ултра) — не повече оттатък т. е. предел, зад който не може да се откаже прен.: нещо съвършено, ненадминато.

„non possimus” (нон посимус) — не можем (израз на отричане или на съпротива срещу предявено искане).

„non potest bene geri res pubblica multorum imperiis” (нон потест бене гери рес публика мулториум империис) — държавата не може да се управлява добре, когато мнозина заповедват.

„no pudere dicere quod non pude est centire” (нон пудере дицере квод нон пуде ест центире) — не се срамувам да изкажа това, за което не се срамувам да мисля (Виргилий).

„non qui parum habent, sed qui plus cupido pauc per est” (нон кви парум хабент сед кви плу купидо паупер ест) — не този, който има малко но който иска да има повече, е беден (Сенека).

„non sibi, sed patriae” (нон сиби сед патрие) — не за нас, а за нашето отечество.

„Non quam diu, sed quam ben vixseris refert” (нон квам диу сед квам бен виксерис реферт) — не е важно колко време, а колко добре си живел.

„nun qua itur, sed qua eumdur est” (нон ква итур сед ква еумдур ест) — не през где се минава, а през где требва да се мине.

„non quis, sed quid” (нон квис сед квид) — не кой, а какво, т. е. не лицето, а делото.

„non scit vox missa reverti” (нон сцит вокс миса реверти) — казаната дума не се връща вече.

„non scholae, sed vitae discendum” (нон скхоле сед вите дисцендум) — требва да се учим, не за училището, а за живота.

„non sibi, sed omnibus” (нон сиби сед омнибус) — не за себе си, а за всички.

„nosce te ipsum” (носце те ипсум) — познай себе си! (латински превод на прочутия старогръцки надпис гноти сеавтон върху храма на Аполона в Делфи).

„nota bene” (нота бене) — забележи добре, т. е. обърни внимание! — Съкратено се пише: N. B.

„novissima verba” (новисима верба) — най-нови, т. е. последни думи. Употребява се обикновено за означаване на последните думи на умиращ.

„nulla regula sine exceptione” (нула регула сине ексцепционе) — няма правило без изключение.

„nunquam non paratus” (нунквам нон паратус) — никога неприготвен.

„nulla dies sine linea” (нула диес сине линеа) — никакъв ден без ред, т. е. не пропускай ден, без да извършиш нещо!

„nullum magnum ingenium sine mixtura dementiae fuit” (нулум магнум ингениум сине микстура деменцие фуит) — не съществува голем талант без доза от лудост (Сенека).

„nulla tempestas magna perdurat” (нула темпестас магна пердурат) — нито една голяма буря не трае дълго време.

„nullus agenti dies longus est” (нулус агенти циес лонгус ест) — за трудолюбието нито един ден не е дълъг.

„nullum tam impudens mendacium est, ut teste careat” (нулам там импуденс мендациум ест ут тесте кареат) — никоя лъжа не е тъй безочлива, както тази, за която няма свидетел.

„nunc aut numquam” (нунк аут нумквам) — сега или никога.

„nunc est bibendum” (нунк ест бибендум) — сега трябва да пием! (израз на Хораций по повод на победата при Акциум. Употребява се фамилиарно като покана за чествуване голям или неочакван успех).

„nunquam, ubi diu fuit ignis, deficit vapor” (нунквам уби ду фуит игнис дефицит вапор) — никога не липсва дим там, дето дълго е имало огън.

„nunquam aliud natura, aliud sapientia dicit” (нунквам алиуд натура алиуд сапиенциа дицит) — никога природата не говори едно, а мъдростта друго.

„nunquam periculum sine periculo vincitur” (нунквам перикулум сине перикуло винцитур) — никога опасността не се побеждава без опасност.

„nutritur vento, vento restinguitur ignis” (нутритур венто венто рестингуитур игнис) — огънят се подхранва и гаси от ветъра.