„oderint, dum metuant” (одерит дум метуант) — нека ме мразят, стига да се боят. Израз на латинския трагически поет Аций — цитиран от Цицерон. — Може да служи за девиз на деспотическите и мнителни владетели.

„odi profanum vilgus” (оди профанум вилгус) — мразя простия народ (Хораций).

„odi sapientem, qui sibi ipsi non sapit” (оди сапиенцем кви сиби ипси нон сапит) — мразя мъдрец, който за себе си не е мъдрец.

„odium est ira inveterata” (одиум ест ира инветерата) — омразата е застарял гнев.

„officium damno esse haud decet praestantibus” (официум дамно есе хауд децет престантибус) — услугата не бива да е във вреда на този, който я прави.

„oleum perdidisti” (олеум пердидисти) — прахосал си маслото, т. е. изгубил си времето. (Древните се осветявали с дървено масло и казвали за едно лошо съчинение, че авторът му напусто е изразходвал маслото си, докато го напише).

„omne ignotum pro magnifico est” (омне игнотум про магнифико ест) — всеко нещо, което не познаваме, считаме го за чудесно. (Великолепен афоризъм на Тацит).

„omne nimium nocet” (омне нимиум ноцег) — всеко излишество (всеко прекалено) вреди.

„omne principium grave” (омне принципиун граве) — всеко начало е трудно.

„omne vivum ex ovo” (омне вивум екс ово) — всека жива твар произхожда от зародиш. Афоризъм на английския биолог Харвей).

„omne nimium vertitur in vitium” (омне нимиум вертитур ин вициум) — всичко прекалено се превръща в порок.

„omnia bona bonis” (омниа бона бонис) — всички неща са добри за добрите.

„omnia mecum porto” (омниа мекум порто) — всичкото си богатство нося със себе си. — Отговор на гръцкия мъдрец Биас към неговите съграждани, които, като бягали от родния си град Приен пред настъпващите войски на Кир и били претоварени с дрехи и вещи, се чудели, че философът не носел нищо със себе си. — Той искал да каже, че истинското богатство се състои в мъдростта.

„omnia si perdas, famam servare memento!” (омниа си пердас фамам серваре мементо) — ако всичко изгубиш, гледай да запазиш доброто си име.

„omnia sunt incerta, cum a jure discessum est” (омниа сунт инцерта кум а юре дисцесум ест) — всичко е несигурно, когато човек е отстъпил от правото.

„omnia vincit amor” (омниа винцит амор) — любовта всичко побеждава.

„omnis amans amens” (омние аманс аменс) — всеки влюбен е безумен.

„omnis dies velut ultimus ordinandus est” (омнис диес велут ултимус ординандус ест) — всеки ден требва да се разпределя така, като че ли е последен.

„omnis homo mendax” (омнис хомо мендакс) — всеки човек е лъжец.

„omnium rerum mors est extremum” (омниум рерум морс ест екстремум) — от всички неща смъртта е последното.

„onus probandi” (онус пробанди) — задължението (главно на обвинителя) да подкрепи с доказателства обвиненията си.

„opera et studio” (опера ет студио) — с труд и прилежание.

„o pessimum periclum, quod opertum latet!” (о песимум периклум квод опертум латет) — най-лоша е скритата опасност.

„ora et labora” (ора ет лабора) — моли се и работи.

„ora pro nobis” (ора про нобис) — моли се за нас.

„orbis pictus” (орбис пиктус) — пъстър свет, свет в образи, труд на бележития чешки педагог Ян Амос Коменски.

„o sancta simplicitas!” (о санкта симплицитас) — о свещена простота! Възклик, приписван на Ян Хус (а според други — на Иероним Пражки), когато видел една баба да хвърли и тя дървета в кладата, над която той горел жив. — Този израз се употребява иронично, за да се осмее наивен — простодушен израз или поведение.

„o tempora, o mores!” (о темпора, о морес) — о времена, о нрави! Възклик, с който Цицерон изказва възмущението си от покварата на съвременниците си, в първата си реч против Катилина.