„quails artifex pereo!” (квалис артифекс перео) — загивам като голям артист! Това са последните думи, които Нерон изрекъл — преди да загине, за да изрази голямата загуба за човечеството със смъртта на един човек като него, който се сметал за голям артист на сцената и в цирка.

„quails pater, talis filius” (квалис патер талис филиус) — какъвто бащата, такъв и синът.

„quails rex, talis grex” (квалис рекс талис грекс) — какъвто царят, такова и стадото (от поданици).

„quails vita, finis ita” (квалис вита финис ита) — какъвто е животът, такъв е и краят.

„quam miserum est mortem cupere, nec posse emore!” (квам мизерум ест мортем купере нек посе емори) — какво нещастие, да искаш да умреш и да не можеш!

„quam miserium est, ubi te capitant, qui defenderint!” (квам мизериум ест уби те капитант кви дефендеринт) — какво нещастие, да бъдеш нападнат от тия, които са те защищавали.

„quam saepe veniam, qui negaverat petit!” (квам сепе вениам кви нагаверат петит) — колко често иска прошка тоя, който я е отказвал!

„quam timidus is est, paupertatem qui temet!” (квуам темидус ис ест паупертатем кви тимет) — колко е страхлив тоя, който се бои от бедност!

„quamvis acerbus, qui monet, nulli nocet” (квуамвис ацербус кви монет нули ноцет) — колкото и досадни, съветите никому не вредят.

„quantum satis” (квуатум сатис) — колкото е достатъчно, колкото трябва.

„quasi” (квази) — уж, като че; почти.

„quasi modo genitus” (квази модо генитус) — по някакъв си начин роден; уж некак роден.

„quem Deus vult perdere demental” (квуем деус вулт пердере дементал) — Бог отнима разума на онзи, когото иска да погуби.

„quem Jupiter perdere vult, dementat prius” (квуем Юпитер пердере вулт деменгат приус) — когото Юпитер иска да погуби, по-напред му взема ума.

„quid ipse sis, non quid habearis interest” (квуид ипсе сис нон квуид хаберис интерест) — важи какъв си, не за какъв се сметаш сам.

„qui aequo malis animo miscetur, est malus” (кви еквуо малис анимо мисцстур ест малус) — който равнодушно гледа злото е лош.

„quid leges sine moribus vanae proficiynt?” (квид легес сине морибус ване профициунт) — каква полза от закони, когато няма добри нрави?

„quid novi” (квид нови) — какво ново има? Фамилиарно запитване между две близки лица, когато се срещнат.

„qui accusare volunt, probationes habere debent” (кви акузаре волунт пробационес хабере дебент) — тия, които обвиняват, требва да имат доказателства.

„quidquid agis, prudenter age, et respice finem” (квидквид агис прудентер аге ет респице финем) — каквото вършиш, благоразумно го върши и мисли за краят му.

„quid tibi pecunia opus est, si ea uti non potes?” (квид тиби пекуниа опус ест си еа ути нон потес) — каква нужда имаш от пари, щом не можеш да ги използуваш.

„quieta non movere” (квиета нон мовере) — спокойните работи да не се смущават, т. е. неразумно е да се подигат наново утихналите спорове.

„qui facilis credit, facilis quoque fallitur idem” (кви фацилис кредит фацилис квоквуе фалитур идем) — който лесно вярва, лесно се лъже.

„qui nescit dissimulare, nescit regnare” (кви несцит дисимуларе несцит регнаре) — който не знае да прикрива, не може да царува. Любим израз на Людовик XI.

„qui nescit pati, nescit dominari” (кви несцит пети несцит доминари) — който не умее да търпи, не умее да управлява.

„qui nimium probat, nihil probat” (кви нимиум пробат нихил пробат) — който доказва твърде много, не доказва нищо.

„qui potui, feci; faciant meliora potentes” (кви потуи феци фациант мелиора потентес) — каквото можах, направих; нека правят по-добре ония, които могат.

„qui pro quo” (кви про кво) — кой за кого — погрешка или недоразумение, което произхожда от взимане едно нещо (или лице) за друго.

„qui semet accusat, crimine non indigent” (кве семет акузат кримине нон индигет) — който себе си обвинява, винаги има за какво.

„qui scribit, bis legit” (кви скрибит бис легит) — който пише, два пъти чете, т. е. за да разбереш един текст — ако го препишеш, все едно, че си го прочел два пъти.

„qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus” (кви сиби модо вивит мерито алиис ест мортуус) — който живее само за себе си, с право се счита умрел за другите.

„qui tacet consentire vedetur” (кви тацет консентире ведетур) — който мълчи, значи е съгласен (одобрява). Максима от римското право.

„qui ventum seminat, turbinem metet” (кви вентум семинат турбинем метет) — който сее ветър, ще жъне буря.

„qui usque tandem” (кво усквуе тандем) — това са началните думи на първата реч, която Цицерон произнесъл срещу Катилина, когато последния се осмелил да се яви в сената, след като бил разкрит превратът, готвен от него срещу републиканското управление.

„quod Deus conjunxit, homo non separet” (квод деус конюнксит хомо нон сепарет) — каквото Бог съедини, човекът не може да раздели; известният принцип от Евангелието (I. Матей).

„quod bonum felix faustum fortunatumque sit” (квод бонум феликс фаустум фортунатумквуе сит) — израз на благопожелание: нека това се увенчае с щастие и добър успех.

„quod cibus aliis, aliis est atrum venenum” (квод цибус алиис алиис ест атрум вененум) — това, което за едни е храна, за други е отрова.

„quod erat demonstrandum” (квод ерат демонстрандум) — това, което требваше да се докаже.

„quo felicitas devertit, ibi pernoctat et invidia” (кво фелицитас девертит иби перноктат ет инвидиа) — дето се подслони щастието, там нощува и завистта.

„quod sors feret, feremus aequo animo” (квод сорс ферет феремус еквуо анимо) — това, което ни донесе съдбата, нека го понесем със смирение (Теренций).

„quod timeas, citius, quam quod speres, evenit” (квод тимеас цициус квуам квод сперес евенит) — по-бърже се случва това, от което се боиш, отколкото това, на което се надеваш.

„quod vult cupiditas cogitat, non quod decet” (квод вулт купидитас когитат нон квод децет) — страстта мисли, каквото иска, не каквото е прилично.

„quos ego” (квуос его) — латински израз със смисъл: „Ще ви науча аз вас!“ Думи, които Виргилий поставя в устата на Нептун, когато се разсърдил на развилнелите се над морето ветрове; израз на гнев и на заплашване.

„quot capita, tot sensus” (квот капита, тот сенсус) — колкото глави, толкова мнения.

„quousque tandem, Catilina, abutere patientia nostra” (квуоусквуе тандем Катилина абутере пациенциа ностра) — до кога, о Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

„quum ames, non sapias, aut quum sapias, non ames” (квуум амес нон сапиас аут квуум сапиас нон амес) — когато обичаме, не сме мъдри, а когато сме мъдри, не обичаме.