„canes timidi vehementius” (канес тимиди вехеменциус) — страхливите кучета лаят най-високо.

„carere patria intolerabile est” (карере патриа интолерабиле ест) — непоносимо е да се лишиш от отечеството си.

„carmina non dant panem” (кармина нон дант панем) — поезията не храни.

„carpe diem” (карпе дием) — използвай деня. Думи на Хораций, който препоръчва да се използува всеки ден от живота, понеже последният е кратък.

„castigat ridendo mores” (кастигат ридендо морес) — поправя нравите чрез смеха. Девиз на комедията.

„casus belli” (казус бели) — случай за война, т. е. повод за война. Употребява се, когато се говори за дела, които могат да предизвикат неприятелски действия между два народа.

„casus foederis” (казус федерис) — случай на съюз, т. е. повод да се приложи съюзен договор.

„cautio juridicatum solvi” (кауцио юридикатум солви) — гаранция, поръчителство, че ще се заплати присъденото (съдебни разноски и др.).

„cave illum simper, qui tibi imposuit semel” (каве илум сампер кви тиби импозуит семел) — пази се винаги от тоя, който веднаж те е излъгал.

„caveant consules!” (кавеат консулес) — нека внимават консулите! Чрез тези думи римският сенат, в критически моменти, подканвал консулите да посочват диктатор; сега прен. отговорните върховни властници да пазят, да внимават за държавата.

„cedant arma togae” (цедант арма тоге) — нека оръжията да отстъпят пред тогата, т. е. да от стъпи военната власт пред гражданската.

„certa amittimus, dum in certa petimus” (церта амицимус дум ин церта пецимус) — често губиме сигурното, докато търсиме несигурното.

„certum est, quia impossibile est” (цертум ест, квиа импосибиле ест) — сигурно (положително е, защото е невъзможно) невъзможно се разбира със средствата, които разполага човекът. Девиз на християнската религия.

„circulus vitiosus” (циркулус вициозус) — омагьосан кръг; умозаключение, при което се представя като доказателство именно онова, което трябва да се докаже.

„clara pacta, boni amici” (клара пакта бони амици) — ясни условия — добри приятели.

„cogito, ergo sum” (когито, ерго сум) — мисля, следователно съществувам — мисъл на големия френски философ Декарт.

„compos sui” (компос суи) — господар на себе си.

„communio est mater rixarum” (комунио ест матер риксарум) — общото е майката на раздорите.

„conatus sese conservandi primum et unicum virtutis est fondamentum” (конатус сесе консерванди примум ет уникум виртутис ест фондаментум) — стремежът към самохранението е първата и единствена основа на добродетелта (Спиноза).

„concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur” (конкордия парве рес крескунт, дискордиа максиме дилабунтур) — със съгласие малките работи стават голями, а без съгласие голямите работи стават малки.

„condictio indebiti” (кондикцио индебити) — съискване искане на недължимо.

„conditio sine qua non” (кондицио сине ква нон) — условие, без което не може, т. е. необходимо, неизбежно условие.

„confessio conscientiae vox est” (конфесио консциенцие вокс ест) — признанието е глас на съвестта.

„consilio melius vincas, quam iracundia” (консилис мелиус винкас квам иракундиа) — с разум се побеждава по-лесно, отколкото с гнев.

„consuetudinis magna vis est” (консуетудинис магна вис ест) — голяма е силата на навика (Цицерон).

„consuetudo est altera natura” (консуетудо ест алтера натура) — навикът е втора природа.

„consultor homini tempus utilissimus” (консултор хомини темпус утилисимус) — времето е най-полезният съветник за човека.

„contentus abundant” (контентус абундат) — доволният има всичко в изобилие.

„contra factum non dadur argumentum” (контра фактум нон дадур аргументум) — не съществува аргументация срещу даден факт.

„contra impudentem stulta est nimia ingenuitas” (контра импуденцем стулта ест нимиа ингенуитас) — прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост.

„contraria contrariis curantur” (контрариа контрариис курантур) — противни неща се лекуват с противни средства.

„cornix cornici numquam oculos effodit” (корникс корници нумквуам окулос ефодит) — гарван гарвану око не вади.

„corpus delicti” (корпус деликти) — тялото на престъплението, т. е. предметът, който доказва съществуването на престъплението, било че той е послужил за неговото извършване, било че е резултат от него.

„credo quia absurdum” (кредо квиа абсурдум) — вярвам, защото е абсурдно. Парадокс, който се приписва на Тертулиан в подкрепа на религиозната вяра.

„crudelis est in re adversa obiurgatio” (круделис ест ин ре адверса обиургацио) — да кориш някого в нещастие е жестоко.

„cui nusquam domus est, sine sepulcro est mortuus” (кви нусквуам домус ест сине сепулкро ест мортуус) — който няма нийде подслон, е мъртвец без гроб.

„cui prodest scelus, in fecit” (кви продест сцелус ин фецит) — онзи извърши престъплението на когото му бе изгодно (Сенека).

„cuique suum” (куикве суум) — всекиму своето.

„cujus regio, ejus religio” (куиус регко еиус религио) — от каквато страна е, от нейната вяра е, т. е. човек изповядва вярата на отечеството си (латинска поговорка).

„cuivis artifici in arte credendum est sua” (куивис артифици ин арте кредендум ест суа) — трябва да вярваме на всеки майстор в неговото изкуство.

„cum grano salis” (кум грано салис) — с едно зърно от сол, т. е. с малко повече благоразумие, на шега (Плиний стария).
„cupido atque ira consultores pessimi” (купидо аткве ира консулторес песими) — страстта и гневът са най-лошите съветници.

„cupido dominandi cunctis affectibus flagrantior est” (купидо доминанди кунктис афектибус флагранциор ест) — жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти.

„curenti calamo” (куренти каламо) — с течеще перо, т. е. бързо и без много размишления.

„curriculum vitae” (курикулум вите) — животописен очърт.