„Davus sum, non Oedipus” (Давус сум нон Едипус) аз съм Давий (слугата), а не Едип мъдрецът, който обяснил загадката за Свинкса), мисъл на Теренций която с известна ирония е искал да подчертае: азъ съм невежа, а никакъв учен — ти знаеш по-добре от мен!

„dediscit animo sero, quod dedicit diu” (дедесцит анимо серо, квод дедецит диу) — късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.

„deductio ad absurdum” (дедукцио ад абсурдум) — заключение от нелепо съпоставяне на понятия.

„de facto” (де факто) — в същност, в действителност, фактически.

„de jure” (де юре) — по право, по закона, формално.

„de gustus et coloribus non disputandum” (де гусгибус ет колорибус нон диспутандум) — за вкусовете и цветовете не се спори.

„de hoc satis” (де хок сатис) — до тук достатъчно.

„delenda Carthago” (деленда картаго) — трябва да се разруши Картаген. — Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.

„deliberaudum est diu, quod statuendum est semel” (делиберандум ест диу квод статуендум ест семел) — дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.

„deliberando discitur sapientia” (делиберандо дисцитур сапиенциа) — мъдростта се учи чрез мислене.

„de minimis non curat Praetor” (де минимис нон курат претор) — на малките неща не трябва да се отдава голямо значение.

„de mortibus, nihil nisi bene” (де мортибус нихил низи бене) — за умрелите не трябва да се говори нищо, освен добро.

„de nihilo nihilum, in nihilum nie posse reverti” (де нихило нихилум ин нихилум ние посе реверти) — нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.

„desideria pia” (дезидериа пиа) — хубави желания, които обикновено остават неизпълнени.

„despicere oportet, quicquid possis perdere” (деспицири опортет квиквид посис пердере) — трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.

„de te fabula narrator” (де те фабула наратур) — за теб се разказва в баснята (подметане, когато някой не разбира).

„Deus est qui regit omnia” (деус ест кви регит омниа) — има един Бог, който управлява всичко.

„dictum factum” (диктум фактум) — речено-сторено.

„didecere glere feminae in mendacium” (дидецере флере фемине ин мендациум) — някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.

„dies quod donat, timeas; cito raptum venit” (диес квод донат тимеас цито раптум венит) — бои се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.

„defficile est crimen non prodere vultu” (дифициле ест кримен нон продере вулту) — мъчно е да не издадеш престъплението си с израз на лицето.

„difficile satiram non” (дифициле сатирам нон скрибере) — мъчно е да не пише човек сатири.

„discordia fit carior concordia” (дискордиа фит кариор конкордиа) — понякога свадата заякчава сговора.

„diu apparandum est bellum, ut vincas celeries” (диу апарандум ест белум ут винкас целериус) — дълго време трябва да се готвиш за война, за да победиш по-скоро.

„diuturna quies vitiis alimenta ministrant” (диутурна квиес вициис алимента министрат) — продължителната почивка е храна на пороците.

„divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio” (дивицие апуд сапиенцем вирум ин сервитут, сунт, апуд стултум ин империо) — богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.

„divide et impera” (дивиде ет импера) — разделяй и владей! (политическо правило на Макиавели, усвоено и прилагано от монарсите на бившата Австро-Унгарска империя, която се населяваше от разни народности, управлението на които е било възможно само чрез противопоставяне на техните интереси.

„dixi!” (дикси) — казах! (формула, с която некои оратори, защитници пред съд и др. завършват речта си.

„dona ingeni et fortunae proposita omnibus” (дона ингени ет фортуне пропозита омнибус) даровете на ума и на щастието са достъпни за всички.

„docendo discimus” (доцендо дисцимус) — като учиме другите и сами се учиме.

„dolorem dies consumit” (долорем диес консумит) — времето унищожава скръбта.

„dones eris felix, multos numerabis amicos, tempora si fuerint nubila, solus eris” (донек ерис феликс мултос нумерабис амикос, темпора си фуеринт нубила солус ерис) — докато си щастлив много приятели ще имаш, изменят ли се времената, сам ще останеш.

„do ut des” (до ут дес) — дай за да ти дам.

„dos non facit faustum conjugium, sed virtus” (дос нон фацит фаустум конюгиум сед виртус) — зестрата не прави брака щастлив, но добродетелта.

„dulce et decorum est pro patria mori” (дулце ет декорум ест про патриа мори) — приятно и хубаво е да умреш за отечеството си (стих от Хораций, отправен до младите римляни, за да ги посъветва да подражават примера на своите прадеди).

„dulcis malorum praeteritorum memoria” (дулцис малорум претериторум мемориа) — сладък е споменът за изминалите нещастия.

„dulcia non novit, qui non gustavit amara” (дулциа нон новит, кви нон густавит амара) — не знае сладостта онзи, който не е изпитал горчивина.

„dum spiro spero” (дум спиро сперо) — докато дишам, надявам се, т. е. докато съм жив не губя надежда.
„dum vivimus, vivamus” (дум вивимус вивамус) — докато живеем, нека живеем.

„dum vivant stulti vitia, in contraria currunt” (дум витант стулти вициа ин контрариа курунт) — докато глупавите бягат от едни пороци, изпадат в други.

„duplicatur bonitas, simul accessit celeritas” (дубликатур бонитас, симул ацесит целеритас) — двойно е стореното добро, щом е на време.

„dura lex, sed lex” (дура лекс сед лекс) — законът е строг, но е закон! (употребява се, когато се говори за някоя неприятна наредба, на която човек трябва да се подчини).