Имало някога един човек, когото ще наречем Уо. В тази история полът на Уо не е от значение; но тъй като вие нямате подходяща дума за човек с неутрален пол, наричаме човека Уо, за да обхваща мъжа на име Уо и жената на име Уо-ман^[1].  И само за целта на превода ще наричаме Уо него.

Подобно на всички хора от неговата култура Уо живеел в къща, но той се интересувал само от стаята, която обитавал, тъй като била лично негова. Стаята му била красива и той се чувствал задължен да я поддържа такава... което и правел.

Уо водел добър живот; живеел в култура, при която никога не оставал без храна, тъй като имало предостатъчно. Освен това никога не му било студено, защото винаги имал одеяло. Докато растял, Уо научавал много неща за себе си. Той научил кои неща го карат да се чувства щастлив и лесно можел да намери предмети, които да окачи на стената, да ги гледа и да се чувства щастлив. Освен това научил нещата, които го карат да се чувства тъжен, и се научил как да окачва тези неща на стената, които искал да тъгува. Научил още и нещата, които го ядосват и се научил как да ги изважда и да ги поставя на стената, към която да се обръща, когато пожелаел да бъде ядосан.

Както всички останали хора, Уо имал много страхове. Макар да имал основата в живота, той се страхувал от другите хора и от определени ситуации. Страхувал се от хората и от ситуациите, които можели да донесат промяна, защото се чувствал сигурен и стабилен с нещата такива, каквито били, и положил много труд, за да ги доведе до това състояние. Уо се страхувал от ситуациите, които можели да имат контрол над неговата стабилна стая, и се боял от хората, които контролирали тези ситуации.

Той научил за Бог от другите хора. Те му казали, че да бъдеш човек е нещо съвсем малко и Уо им повярвал. В края на краищата, когато се оглеждал наоколо, виждал милиони хора, но само един Бог. Казвали му, че Бог е всичко, а той е нищо, но Бог в своята безкрайна любов щял да отговори на молитвите му, ако се молел сериозно и водел последователен живот. Затова Уо, като духовен човек, се молел на Бог хората и ситуациите, от които се страхувал, да не пораждат промени, така че стаята му да остане непроменена... и Бог отговарял на молбите му.

По някаква причина Уо се страхувал от миналото, тъй като му напомняло за неприятни неща; затова той се молел на Бог да блокира тези неща в паметта му...и Бог удовлетворявал молбата му. Освен това Уо се страхувал от бъдещето, тъй като съдържало потенциал за промяна и било тъмно, несигурно и скрито от него. Той се молел на Бог бъдещето да не носи промени в стаята му... и Бог удовлетворявал молбата му.

Уо никога не се осмелявал да навлезе много навътре в стаята си, понеже му бил достатъчен един-единствен ъгъл. Когато приятелите му идвали на гости, това бил ъгълът, който им показвал... и бил доволен от положението.

Уо забелязал за пръв път движение в другия ъгъл, когато бил на около 26 години. Изплашил се много и веднага помолил Бог то да престане, тъй като означавало, че Уо не е сам в стаята. Това не било приемливо състояние. Бог удовлетворил молбата на Уо и движението престанало, а той вече не се страхувал от него.

Когато станал на 34 години, движението се повторило и Уо отново помолил то да престане, понеже много се страхувал. Движението спряло, но не и преди Уо да види нещо в онзи ъгъл, на което изобщо не бил обърнал внимание... друга врата! На вратата имало странен надпис и Уо се страхувал от значението му.

Уо попитал религиозните водачи за странната врата и движението, а те го предупредили да не се приближава до нея, защото била вратата към смъртта и той със сигурност щял да умре, ако любопитството му прераснело в действие. Освен това му казали, че надписът на вратата е лош и той повече никога не бива да го поглежда. Вместо това го насърчили да участва в ритуал заедно с тях и да отдаде своя талант и спестявания на групата... а в замяна го уверили, че ще се радва на благополучие.

Когато Уо станал на 42 години, движението отново се върнало. Въпреки че сега Уо не се изплашил, той пак се помолил да престане... и то спряло. Бог имал добрината да откликне толкова цялостно и бързо. Уо почувствал прилив на сила от резултатите на молитвите си.

Когато Уо станал на 50 години, се разболял и умрял, въпреки че не го съзнавал, когато се случило. Отново забелязал движението в ъгъла и отново се помолил да престане, но вместо това то станало по-отчетливо и се приближавало. В страха си Уо станал от леглото, само за да открие, че неговото земно тяло останало там, а той бил в духовна форма. Когато движението се приближило, Уо започнал някак да го разпознава. Изпитвал любопитство вместо страх, а духовното тяло му се струвало някак естествено.

Сега Уо видял, че движението всъщност представлявало приближаването на две същества. Белите фигури сияели, сякаш излъчвали светлина отвътре, и се приближавали. Накрая застанали пред него и Уо се удивил от величествеността им... но не се страхувал.

Едната от фигурите заговорила и му казала: "Ела, скъпи, време е да вървим." Гласът на фигурата преливал от нежност и звучал много познато. Уо ги последвал без колебание. Започвал да си припомня колко му е познато всичко това... когато гледал зад себе си и виждал своето тяло, сякаш заспало в леглото. Изпълвало го прекрасно чувство, което не можел да обясни. Едното от съществата го уловило за ръка и го повело направо към вратата със странния надпис. Тя се отворила и те тримата минали през нея.

Уо се озовал в дълъг коридор, от двете страни на който имало врати, водещи към други стаи. Уо си помислил: "Всъщност къщата е много по-голяма, отколкото си представях!" Той забелязал първата врата с още по-странен надпис. Обърнал се към една от белите фигури: "Каква е тази първата врата от дясно?" Без да отрони думи, бялата фигура отворила вратата и побутнала Уо да влезе. Когато влязъл, Уо бил удивен. От горе до долу стените били отрупани с богатства, които надминавали най-смелите му мечти! Имало кюлчета злато, перли и диаманти. Само в единия ъгъл имало рубини и скъпоценни камъни, които биха стигнали за цяло кралство. Уо погледнал своите бели, сияещи спътници и попитал: "Какво е това място?" По-голямата бяла фигура отвърнала: "Това е твоята стая на изобилието, ако беше пожелал да влезеш в нея. Тя ти принадлежи дори сега и ще остане тук за теб в бъдеще." Уо бил стъписан от тази информация.

Когато се върнали в коридора, Уо попитал какво имало в първата стая от ляво... друга врата с надпис, който бил някак стряскащ за осъзнаване. Бялата фигура отворила вратата и казала: "Това е твоята стая на вътрешния мир, ако беше поискал да я използваш." Уо влязъл в стаята заедно със своите приятели и изведнъж бил заобиколен от гъста бяла мъгла. Тя изглеждала някак жива, защото моментално обгърнала тялото му и Уо я вдишал. Обзело го спокойствие и той разбрал, че повече никога няма да се страхува. Почувствал такъв душевен покой, какъвто никога не бил изпитвал. Искал да остане, но спътниците му го подканили да продължи и поели отново по дългия коридор.

От лявата страна имало още една врата. "Каква е тази стая?", попитал Уо. "Това е място, където можеш да отидеш само ти", отвърнала по-малката бяла фигура. Уо влязъл в стаята и веднага се изпълнил със златна светлина. Разбрал какво била тя. Това била неговата същност, неговото просветление, познанието му за миналото и бъдещето. Това било неговото хранилище на духа и любовта. Уо се разплакал от радост и дълго време стоял там, поглъщайки истината и разбирането. Спътниците му останали отвън и го чакали търпеливо.

Накрая Уо се върнал обратно в коридора. Бил се променил. Погледнал своите спътници и ги познал. "Вие сте водачите", заявил той спокойно. "Не", казала по-голямата фигура, "ние сме твоите водачи." Продължили в съвършена любов: "Тук сме от самото ти раждане по една-единствена причина: да те обичаме и да ти помагаме да се ориентираш в коридора. Ти се страхуваше и ни молеше да се оттеглим и ние го правехме. Ние ти служим с любов и уважаваме твоето изражение в инкарнация." Уо не доловил укор в думите им. Осъзнал, че те не го осъждат, а го уважават, и почувствал любовта им.

Уо разглеждал вратите и вече можел да разчита надписите! Докато го водели надолу по коридора, видял врати с надпис ЛЕЧЕНИЕ, ДОГОВОР и друга, отбелязана с РАДОСТ. Уо виждал повече, отколкото всичко, за което някога бил мечтал, защото надолу имало врати с имената на неродени деца... и дори с надпис СВЕТОВЕН ВОДАЧ. Уо започнал да осъзнава какво бил пропуснал. И сякаш прочели мислите му, водачите казали: "Не упреквай духа си, защото е неправилно и неуместно за твоето величие." Уо не разбрал напълно думите им. Обърнал се назад към мястото, откъдето бил влязъл, и видял надписа на вратата, онзи, който в началото го плашел. Там било изписано едно име!... неговото име, неговото истинско име... и сега той разбрал всичко.

Уо знаел процедурата, защото сега си спомнял всичко и вече не бил Уо. Сбогувал се с водачите си и им благодарил за тяхната вярност. Стоял дълго, като ги гледал и им изпращал любов. След това продължил да върви към светлината в края на коридора. Бил ходил там и преди. Знаел какво го очаква през краткото тридневно пътешествие в пещерата на сътворението, когато щял да възвърне същността си... и след това в залата на почестите и тържествата, където го очаквали онези, които го обичали сърдечно, включително онези, които той бил обичал и загубил, докато бил на Земята.

Той знаел къде е бил и къде отива. Уо се прибирал у дома.

Крион

* За анализ на тази притча, моля вижте Приложение Б.

Скъпи мои, ако смятате, че сте разгърнали тази книга случайно, тогава наистина не разбирате механизма на нещата. Защото аз съм Крион и ви познавам... и вие ме познавате. Ако тези думи или думите от миналите послания са ви се сторили като нещо "познато", това се дължи на факта, че вашият Висш Аз интуитивно е разпознал посланието на свой приятел. Аз ви обичам сърдечно, както и всички същества, които са тук на служба като Крион.