Е, дадох си собствена глава! Не че това, което имам да кажа, е толкова важно, но тази информация е свързана и с въпроси и отговори около историята на Крион.

Реалността

Голямата космическа шега около моя живот е, че съм изключително труден за "хващане". През по-голямата част от живота си съм се присмивал на хората, които вършеха съвсем същото, което правя сега аз! Освен това винаги съм бил човек, който не вярва в каквото и да било, ако не е убеден, че зад него стои факт... и изведнъж започвам да приемам информация.

Възможно е да попитате (други са го правили): какво трябва да се случи на човек като мен, за да стигне дотук и да канализира някакво неземно същество от отвъдното? Някои смятат, че наистина съм се побъркал и страдам от някакво замъгляване на действителността. Чувам ги как казват: "Стъпил здраво във въздуха, той улучи право в десятката!"...

Космическият хумор във всичко това е, че Духът избра човек, който не само беше невероятен скептик, но и остава такъв! Както съм писал и преди, бях завлечен, ритайки и оплаквайки се при двама екстрасенси през интервал от три години... и ги накарах да произнесат името на Крион по време на сеанс и да ми кажат, че той иска да се "свърже" с мен. Едва когато се предадох на логиката, започнах най-сетне да канализирам информацията.

...ЕДВА КОГАТО СЕ ПРЕДАДОХ НА ЛОГИКАТА??

Именно това е смисълът. Духът (Бог) ми е показвал неведнъж, че ние трябва да използваме логическия си мозък, както и интуицията си. В тази книга Крион постоянно ни повтаря, че нашата действителност се променя успоредно с откриването на нови факти и идеи и че днешната магия са утрешните най-обикновени неща. Сега вярвам в това и най-после осъзнах истинското значение на това послание. То означава, че е логично да основаваме нашата убеденост (или недоверие) по даден въпрос върху статичната действителност. Искате ли да знаете следващата еволюционна стъпка в човешката мисъл? Толерантност към индивидуалното вземане на решения... претегляне на разликата между това, което се вижда (и затова се смята за реално), и логическата сигурност на бъдещите открития и промяна на информацията.

Крион многократно е задавал въпроса (а аз го перифразирам): Учени, какво ще направите, когато "малките зелени човечета" кацнат на поляната пред Белия дом и се оплачат, че вашите ръководители са имали глупостта да не ви кажат за тях? Ще промените ли представата си за действителността? ... или ще я отречете в лицето на фактите? Когато откриете, че скоростта на светлината е само въображаема бариера и че материята и времето са толкова тясно свързани, че обикновено игнорират тази бариера, ще си спомните ли, че сте го прочели тук?

Съветът: отворете вашата логика за сигурността на промяната и за възможността на тези различни реалности, отворете ума си за по-разширено мислене. Не е логично да постъпвате по друг начин. Ако не го направите, тогава не сте променили мисленето си от 400 години насам... просто имате повече мигащи светлини на инструментите си.

Крион многократно е питал (а аз отново го перифразирам): Религиозни водачи, наистина ли се интересувате от Бог?... или вярвате само в онова, което са ви учили, че е Бог? В състояние ли сте да приемете открито промяна във фактите? Когато свитъците бъдат най-сетне проучени и разбрани от безпристрастни учени, ще приемете ли факта, че сте имали лоша информация? Дали тогава ще ги наречете творение на дявола и ще продължите както преди?

Съветът: позволете на Светия Дух (Духа) да ви даде истината! Отдръпнете се от онова, което смятате, че знаете, и позволете на Бог да ви даде повече разбиране и нови реалности за механизмите на Духа. Страхувате се да не изгубите облик ... или само църковни настоятели? Любовта остава!

Не бих писал подобни книги, ако преживяването не беше изключително истинско. По какъв друг начин бих могъл да разкажа какво виждам и чувам, ако не на страниците на подобна книга? Аз съм прагматик. Това, което не можете да направите, е да ме следвате през целия ден и да следите диалога ми с Духа. Всичко, което съм канализирал, изповядвам като истина в ежедневния си живот. Ако Духът казва, че трябва да имаме мир и търпимост към препятствията, с които се сблъскваме ежедневно и които ни вбесяват, тогава очаквам такъв вид промяна в живота си. (Не е ли логично?) Ако Духът предава, че мога да съ-творя моята собствена реалност, тогава очаквам да се случи. Ако Духът казва, че мога да спра процеса на прекалено бързото остаряване, очаквам го!

Резултатът лично за мен е, че аз трябва да живея в целостта на канализираната информация. Това никога не престава да ме изумява. По-рано заявих на Духа: "Ако смяташ да ме подлагаш на това, по-добре да е истина!... Няма да се превърна в клоун заради някакво измислено същество или да отблъсна предишните си приятели от църквата и близки роднини, освен ако не виждам доказателства за истината около себе си както в личния си живот, така и сред читателите на Крион (като вас) и сред членовете на групата на светлината."

Ако сте чели внимателно книгата, вече знаете за читателските отзиви: писмата от къде ли не с разкази за променящата живота сила ... много изцеления ... и внушително самоосъзнаване. Сега Духът се усмихва и ми казва: "Достатъчно ли са доказателствата? Това задоволява ли логиката ти?" Духът избра мен, защото знаеше, че моите атрибути са трудни. Искаше скептичният читател на тези редове да се идентифицира поне малко с мен и дори да се промени малко поради тази прилика.

Що се отнася до личния ми живот, аз приех импланта (естествено) и той веднага промени живота ми. Реакциите ми към другите, предишната ми карма и нещата, които ме влудяваха... всичко се промени. Всички го забелязаха, дори колегите в работата. Аз обаче не бях удовлетворен и поисках още. Изразих намерението да позволя на Духа да ме отведе до границата на моя договор и именно тогава нещата се преобърнаха с краката нагоре (не правете това, освен ако наистина не го искате).

Този книга е озаглавена "Не мисли като човек" не само заради един от петте ченълинги на живо по тази тема, а главно защото това послание беше предназначено за мен! Това е моят основен недостатък и трябваше да се извади на показ. В същия месец, когато изразих намерението, моят 23-годишен бизнес беше разтърсен из основи от събития, които бяха напълно извън контрола ми. Проблемът беше сякаш нерешим и бъдещето на цялата ми кариера изглеждаше безрадостно. Всички наоколо ми повтаряха, че няма решение. Всъщност бях олицетворение на онзи човек на пътя от притчата на Крион, който летеше към пропастта без мост. Моят биологически организъм ми крещеше да се разтревожа и да натисна спирачките, но любовта на Духа стоеше до рамото ми и казваше: "Ти не знаеш онова, което знаем ние. Довери ни се; продължавай да натискаш педала. Можеш ли да увеличиш скоростта още малко?" Резултатът беше, че трябваше да използвам същите стъпки за съ-творение, които ни даде Крион в ченълинга. По този начин можех да кажа на хората какво да очакват, какво е усещането и как постъпва Духът. Решението беше наистина чудодейно, почти като преместване на планина! Получи се! Това беше денят, когато действително осъзнах, че истината на Духа е дошла да ме посети по осезаем "на пипане" начин. Това ме промени из основи.

Понякога хората ме питат: "Канализираш ли някога за себе си?" Отговорът е да, но не по същия начин, по който приемам за другите. Именно така приех за пръв път прекрасните думи: "Духът никога няма да ти даде змия, когато молиш за ябълка." Докато седях в дневната в 1:30 след полунощ, малко след като осъзнах, че моят договор очевидно беше пълният хаос около бизнеса ми (след като изразих намерението), получих това послание. Тъкмо тогава наистина успях да почувствам любовта и представата за силата на моята "частица от Бога". В допълнение ми казваха: "Ние няма да те изоставим..." отново и отново. Тази нощ дълго време бях на едно много специално място.

И така, аз се озовах в процеса да изживявам онова, което съм канализирал. Междувременно имам душевен мир. Междувременно имам логическа вяра. Духът ме пита: "Колко пъти трябва да видиш как става това, преди да се превърне в твоя действителност?" Именно тогава можем да имаме логическа вяра. Самата дума "вяра" за мен означаваше "доверие в невидимото". Сега означава "доверие във видимото". Първата крачка е да го изпитате; тя е най-трудната за мен.

На мен ли ще говорите за действителност? Това е най-реалното нещо, което съм преживявал някога.

Авторството

Искам да изясня на всички защо моята снимка я няма в Книга Първа, нито пък в тази книга... и защо името ми го няма на корицата. В самото начало осъзнах, че наличието на снимката ми ще кара хората да се вглеждат в мен, вместо в Крион, и да свързват думите с моята снимка, вместо с Духа. Освен това е толкова разочароващо да видиш снимка на гърба на някоя книга, която изобщо не изглежда така, както си очаквал. (Фактът, че имам два носа и че ухото ми е на челото не е повлиял на решението ми.)

Същата е причината името ми да го няма върху корицата. Аз не съм авторът, а писателят. Името на автора е върху корицата. Да знаете какви препирни имах с разпространителите по този въпрос. По някаква причина те искат да включват само човешки същества в своите каталози... странна работа. Именно затова името ми трябваше да присъства на задната корица.

По времето, когато Книга Трета се появи на пазара, ще съм раздал достатъчно автографи в книжарниците и на семинарите, та лицето ми вече няма да бъде тайна... така че тогава може и да поместя моята снимка. Освен ако не получа писма с молба да не го правя... което е доста вероятно, когато видят как изглеждам.