Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



20:20
06.03.2021
Събота
3.235.11.178


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 2: Не мисли като човек » Притчата за стаята на урока - Анализ

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Притчата за стаята на урока - Анализ

Предполагам всички разбират, че с въвеждането на героя Уо, Крион се опитва да създаде личност без определен род. Духът не иска да поражда родови асоциации, които да се намесват в пълното ви разбиране на притчата или в евентуалната ви способност да се поставите на мястото на Уо.

Нашият език, като повечето други, изисква род, за да се говори нормално, например "той направи това" или "тя отиде там". Затова Крион ни казва, че в тази притча местоимението "той" ще се използва единствено заради правилата на самия език. Това е важен момент поради факта, че когато не сме на Земята, ние сме безполови; в противен случай това разделение нямаше да е толкова важно. Изтъквам този довод заради онези, които са убедени, че могат да бъдат "женени като мъж и жена на Небето". Смятам, че бракът е доста по-различен от типичното партньорство на Земята.

В притчата къщата на Уо е очевидно неговият живот или неговото "изражение" (както Крион нарича живота) на Земята. Аналогията с различните стаи съответства на прозорците с възможности, които всички ние получаваме, които вървят заедно с нашия договор, нашата карма, и следователно те са нашият потенциал.

Уо очевидно не беше изложен на непосредствените несгоди на живот в култура, в която бушува война или глад. Това се отнася за повечето от нас, които четем тази книга, защото настоящата творба се канализира главно за хората от първия свят, както ни заяви Крион. Следователно Уо е един от нас. (Спомнете си, че Крион ни е казвал, че има още 8 медиума, които канализират същата информация в различни части на света, предавайки посланията на другите култури.) Това е покана от страна на Духа да се поставим на мястото на Уо. Ако притчата разказваше за индивидуалното отражение на глада и опустошената от война икономика, например, ние изобщо не бихме могли да се поставим на мястото на героя.

Частта, която разказва как Уо научава какво го прави щастлив, тъжен и ядосан, а после окачва разни неща на стената, за да се почувства по съответния начин, всъщност съдържа прозорлива информация на човешките същества.

Тя се отнася до онази част от нас, която се заравя в миналото и си припомня събитията, за да се почувства по определен начин. Обикновено това не е уместно просветлено поведение, тъй като събужда старите спомени, за да можем да "почувстваме" гняв, омраза, отмъстителност или да изпаднем в ролята на жертва. Понякога е просто доброто старо желание да се върнем на мястото, което ни е правило щастливи... например когато сме били деца.

Фактът, че Крион описа как за тази цел Уо "поставял разни неща на стената" също е многозначителен. Когато влезете в моята къща, предметите по стените са на показ за всички. Това са моите семейни фотографии и различни украшения. Това означава, че съм ги окачил на стената, за да привлека внимание върху тях, дори това на непознатите, които влизат в дома ми, защото смятам тези предмети за специални. Затова Крион кара Уо да окачва своите чувства, така че всички да ги видят и да реагират на неговата "стена" на урока. Случвало ли ви се е да посетите някого, само за да изслушате някоя тъжна история за неговото плачевно положение или за лошото отношение на околните към него? Не ви ли звучи познато в притчата? Уо иска да въвлече другите в собствения си процес, тъй като това го кара да се почувства по-добре. Уо все още не знае нищо за отговорността. Въпреки това, в хода на разказа научаваме, че независимо на какво ниво се намира Уо в отдела на просветлението, никой не го съди... никога.

По-нататък виждаме, че Уо изпитва страхове, главният от които е свързан с контрола. Изглежда, че в живота си той се страхува от ситуациите, при които някой може да промени неговата стая (живота му). Реакцията му към повечето от тези страхове е да остане същият. Следователно неговият истински страх е към промяната и той копнее за устойчивост или за статично съзнание. Той се страхува и от миналото, но не знае защо (това е очевидна отпратка към вкоренения страх, за който говори Крион, от прекаленото приближаване до истинското просветление).

Уо се обръща към другите човеци, за да научи за Бог и използва наученото за защита от промяната. Това е силен пример за онова, което проповядва религията днес. Ние сме накарали Бог да играе ролята на отговорен защитник срещу злото, а църковните настоятели се насърчават да следват закрилата на пастира през долината на сянката на смъртта. Това едва ли развива укрепващо духовно мислене в индивида, нито прокарва идеята човек да поеме отговорност за онова, което му се случва.

Чудесната част на тази история е, че макар Уо да попада в средната, нормална религиозна доктрина, той получава резултат от молитвите си! Той получава защитата, която иска, и наистина е защитен от промяната и от смущаващото движение в ъгъла. Крион отново ни казва, че механизмите на Духа са абсолютни и че любящата енергия на доброто молитвено намерение получава резултати. Спомняте ли си старото клише "внимавай за какво се молиш... защото може да го получиш"? Вярно е! Тази притча го показва.

По-нататък научаваме, че къщата на Уо е голяма, но той по свой избор обитава само една стая и умира в нея. Това, естествено, е отпратка към пълния потенциал на нашия договор, когато пристигаме в даден живот. Количеството карма, която неутрализираме, определя откриването на важните стаи. Макар да не се споменава в тази притча, по света има огромен брой хора на име Уо с много стаи, които все още не са духовно упълномощени. Всяка ситуация е свързана с вида карма, която отработвате. В случая на Уо неговата беше страхът от промяна, затова той не смееше да се отдава на много занимания в своята "къща".

Всички ние получаваме различни възможности за упълномощаване и себеоткритие във всеки живот и Уо също получи своята. Макар да смяташе, че има задоволителни отговори, Духът го удостои със "смушкване" от страна на водачите му. Това беше дразнещото движение, което Уо виждаше в ъгъла, наред с видението на вратата. Това бяха усилията на неговите водачи да го въведат в друга действителност и да му дадат заслужената възможност за промяна... и шанс да се изправи срещу страха си. Крион отново прояви прозорливост, като ни показа какво го посъветва съвременната религия: на Уо беше обяснено, че движението е дяволът (въздишка). Това е най-често цитираният отговор за всичко различно от общоприетата доктрина. Освен това религиозните водачи поискаха пари от Уо и му казаха, че неговата награда ще бъде хубаво бъдеще. Крион никога не е споменавал това преди или след тази притча, но то е свързано с властта на религиозните водачи над хората, които се обръщат към тях за духовна помощ.

И така, Уо накрая умря и се случи онова, от което се страхуваше най-много: движението в ъгъла се превърна в действителност. Но той го позна по някакъв начин и не се изплаши от него. Продължаваме нататък, за да видим различните стаи от другата страна на вратата и да споделим откритията на Уо.

Обиколката на стаите представлява преглед на неговия договор, наред с неговото потенциално просветление... с благата, душевния мир и личната съкровена същност на индивидуалната сила, неговата "частица от Бог". Междувременно той разпознава духовните си водачи, което ни показва, че ние знаем кои са всъщност водачите ни, но това остава скрито от нас, докато сме тук. Представете си как преминаваме през живота с двама или трима приятели, готови да ни помагат и да ни обичат на всяка крачка... и ги игнорираме! Уо го направи и въпреки това те не се изправиха да го съдят. Такъв е материалът, от който е направена любовта на Духа. Някои от названията на другите врати бяха наистина стряскащи: хареса ми онази с неродените деца. Това е пряка отпратка към факта, че други същества биха могли да дойдат, за да установят кармично взаимодействие, ако Уо беше позволил това да се случи, но в притчата Уо нямаше спътник в живота. Този "въпрос за потенциалните деца" изисква предварително планиране. Помислете над него.

Друга табелка на вратата гласеше "световен ръководител", показвайки, че част от потенциалния договор на Уо през този живот беше да се занимава с политика и да стане ръководител. Това сигурно е последното занимание, с което бихте свързали характера на Уо, но ето че го има! Това вероятно е толкова далечна възможност, колкото наближаващ петдесетте години (е, добре) прагматичен бизнесмен да стане ню ейдж медиум. Помислете какво се опитва да ни каже Духът тук: няма ограничения за вашето въображение по отношение на това, което Бог ви е отредил да направите! Ако част от договора на Уо беше да стане световен ръководител, какво според вас се крие зад вашата врата? От тази мисъл може тръпки да ви побият.

Уо започна да схваща картината и да се притеснява, че се е представил толкова зле. Водачите обаче веднага го успокоиха и му казаха: "Не укорявай духа си, защото това не е уместно и не отговаря на твоята величественост." Това беше повратната точка за Уо. В този момент той се превърна от "починал човек в урок" в онова, което винаги е бил... частица от Бог, универсално същество. Следващото нещо, което видя, беше истинското му име на вратата и той си спомни всичко.

Най-разтърсващото внушение за мен се съдържа в последните абзаци на тази притча. Ще ги повторя тук за по-лесна справка:

"Уо знаел процедурата, защото сега си спомнял всичко и вече не бил Уо. Сбогувал се с водачите си и им благодарил за тяхната вярност. Стоял дълго, като ги гледал и им изпращал любов. След това продължил да върви към светлината в края на коридора. Бил ходил там и преди. Знаел какво го очаква през краткото тридневно пътешествие в пещерата на сътворението, когато щял да възвърне същността си... и след това в залата на почестите и тържествата, където го очаквали онези, които го обичали сърдечно, включително онези, които той бил обичал и загубил, докато бил на Земята.

Той знаел къде е бил и къде отивал. Уо се прибирал у дома."

Тук естествено има интересна информация, но тя изобщо не се отличава от онази, която вече сме получавали в течение на годините. В края на тунела има светлина, която се описва в разказите за "преживяванията на наближаващата смърт" и тридневно пътешествие в пещерата на сътворението. Никога не съм знаел, че дните са три или какво се случва през това време. Може би по-нататък ще получа повече информация по този въпрос? Но в този последен абзац ме вълнува нещо съвършено различно. Картината е красива, но аз наистина бях там! Макар да не е включена в Глава 11, това беше пряко предавана транскрипция на сеанс, изнесен пред група хора. Когато Крион описва пътешествия и разказва притчи, той наистина ме води там. В случая на неговите "пътешествия" аз съм в състояние да почувствам вятъра, температурата и т. н. Ето защо усещането на тези ченълинги е малко по-различно. Крион често ме оставя да опиша какво "виждам" в допълнение към неговите групи мисли, подавани ми за превод. Междувременно аз изпитвам силно въздействие, често плача от радостта на пълното разбиране на онова, което се представя, докато седя в стола си. Това преживяване не може да се сравни с нищо, освен може би с онова, което чувстваме при много, много истински сън.

Аз наистина стоях там заедно с Уо, на брега към дома... окъпан в Духа. Почувствах притеглянето на любовта на онези, които бяха вече там, и изпитвах копнеж по приятелите си. Видях моите сияйни водачи (но не видях лицата им) и почувствах любовта им, после улових ръката на Крион и се върнах в моя стол на събирането в Дел Мар.

Лий Каръл
Категория: Книга 2: Не мисли като човек | Разгледан: 882 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.235.11.178          Събота          06.03.2021, 20:20