Януари 1995 г. брой 10 №8 Променяме и обогатяваме живота от 1985

Как да се справим с предсказваните земни промени

Представете си живот без страх. Представете си какво би било да живеете в пълно доверие и вяра, никога да не се съмнявате, че в крайна сметка предстои само и единствено най-доброто за вас и за онези, които обичате. Такъв живот е възможен, макар че няма да се случи без намерение и преданост към вашата мисия.

Повечето от нас живеят вкоренени в страха. Стра­хуваме се, че няма да получим онова, което ни е необхо­димо: любов, сигурност, пари, приятели, работа, успех, обществено положение, познание. В повечето случаи хората вземат решения, основаващи се на страха. Проб­лемът с използването на страха за основа е, че страхът не е добър материал и не може да ни задържи така, както надеждата. Изживеният в страх живот е пустиня.

Едно от първите неща, за които научих, когато се включих в метафизичната общност, беше за "предстоя­щите земни промени". Особено внимание се обръщаше на промените в планетата. Някъде през 80-те години се очакваше Земята да промени оста си, обръщайки ни с краката нагоре. По онова време имаше малка група хора, които изнасяха семинари за това как да се подготвим за това явление, докато други се местеха в географски региони, които щяха да са по-безопасни. Сиатъл трябва­ше да потъне на дъното на океана. Пред хората в източен Вашингтон се очертаваше ведрата перспектива да се сдобият неочаквано с крайбрежни имоти.

Най-различни потресаващи предсказания идват и си отиват през годините, но фокусът върху планетните катастрофи остава постоянен. И тъй като предавания като "Древни пророчества" излъчват апокалиптична информация в най-гледаното време доста хора живеят в постоянен ужас. Страхуват се не само за себе си, но и за децата си. Какво ще се случи, ако стане някакъв ката­клизъм, питат се те. Има ли начин да се спасят? Могат ли да направят нещо, с което да предотвратят сбъдва­нето на предсказанията?

Странно нещо е страхът - първоначално съществувал като предупредителен механизъм за нашата безопасност. Когато е налице обаче, той сковава сърцето и замъглява ума. Ако непрекъснато сме в състояние на страх, не можем да мислим и да чувстваме ясно. Не можем да започнем да изживяваме потенциала си, ако постоянно се страхуваме да не ни наранят, убият или оставят.

Многократно са ме питали какво мисля за промените и какви са ми плановете. Поглеждам планетата и (виждам, че открай време е в състояние на разкол. Земните промени не предстоят; те вече са факт. Планетата от хилядолетия търпи разтърсващи промени и вероятно ще продължи да бъде така. Дали аз ще се озова на пътя на земетресение, наводнение или вулканично изригване? Дали вие ще се озовете там? Не знам. Може би да. Може би не. Няма значение.

"Как така няма значение? Нима искаш да кажеш, че ако знаеше, че си на пътя на торнадо, не би направила нещо? Не би ли желала да знаеш, за да предпазиш себе и, собствеността и любимите си хора?"

Всъщност единственото важно нещо е да живеем от нашия център. Важното е да сме свършили нашата вътрешна работа и очистване и да имаме тясна връзка с божественото начало, независимо под каква форма. Ако сме относително чисти и ако поддържаме връзка с божествената същност на живота, тогава от какво се страхуваме? Ще се озовем на точното място в точното време ако това е насред земетресение, така да бъде.

Ако настъпи земетресение и аз се озова в апогея му, ще има причина да бъда там, а задачата ми ще е да направя каквото се иска от мен. Щом се налага да осъществя прехода си по толкова драматичен начин, ще го направя.

Всеки страх произтича от страха от смъртта.

Хората се страхуват от катаклизмите, понеже се боят да не умрат. Ние инстинктивно искаме да живеем и ще жи­веем, но истината е, че всеки един от нас някой ден ще напусне тялото си. Дори онези, които възнамеряват да се извисят в сегашното си тяло, пак ще трябва да пре­минат през някаква смърт, защото това ще бъде голям преход от една форма на живот към друга. Живеенето в страх от промените, били те земни или други, води до отклоняване от истинската цел на пребиваването ни на Земята в този момент.

Как да се справим с промените? Ако ще ви помогне да се почувствате по-добре, предприемете нужните физи­чески стъпки, за да си осигурите максимална защита и комфорт. Запасете се с достатъчно вода и храна. Уверете се, че домът ви е добре зареден, за да издържи в случай на бедствие. А после махнете с ръка и си живейте живота.

Минавало ли ви е през ума, че земните промени могат и да не ви докоснат? Че години наред ще се притеснявате, няма да водите пълноценен живот и нак­рая промените ще ви подминат? Няма ли да се почувс­твате глупаво, че сте пропуснали толкова много хубави години, които сте можели да посветите на съзидателност и еволюционно израстване като човек?

Друг интересен въпрос за размисъл е, че предсказа­нията може да не са верни. Може пък обстоятелствата да са се променили достатъчно и повечето от предска­заните промени изобщо да не се случат. Точно това се твърди в материалите на Крион. Крион казва, че съзна­нието на планетата е израснало достатъчно и предска­заните масивни бедствия няма да се случат. Страхът до голяма степен се дължи на отживели предсказания!

Всяко столетие си има своите предсказания за мрач­на и печална орис. Някои от тях се сбъдват, други не. Да изживееш живота си в страх от "може би" е тъжна загуба на човешки потенциал.

Има начин да се живее без страх. Този начин се открива по време на молитва и медитация. Когато фо­кусираме мислите и енергията си върху божествеността на живота и започнем да долавяме неговото всемогъщество, страхът изчезва. Когато наистина знаем и усе­щаме, че всичко, включително и ние, сме изражение на Бог/Богинята в материален облик, какво страшно има? Някои хора обичат да драматизират всичко в живо­та си. Те биха били нещастни и отегчени, ако изпитваха всепоглъщащо чувство на мир и покой. Животът на ръба с множество падения и възходи, хаос и несигурност ги кара да се чувстват живи и реални. Дори тези хора обаче могат да се научат да усещат божественото в сапунените опери на живота. Ако изберат, те също могат да се вълнуват, без да изпитват ужас.

Вместо да пилеете времето и енергията си, втораче­ни в "може би-тата" на живота, започнете да фокусирате вниманието си върху "тук и сега". Кой искате да станете днес? Какво искате да направите? Как можете да доп­ринесете за мира на планетата в рамките на вашия собствен живот днес? Отделяте ли време, за да се вгле­дате навътре в себе си, да се центрирате и да изживеете божественото? Има ли хора или ситуации, от които трябва да се освободите, за да продължите напред с живота си? Какво можете да направите днес, за да облекчите страданието или да дарите радост на някого? Сприятелете се със страховете си като общувате с тях, откривате какво искат да ви кажат или на какво искат да ви научат. Обикновено е достатъчно да признаете страховете, за да ги накарате да отслабят хватката си. Други изискват малко повече внимание. Някои трябва да ни съпътстват, докато научим урока им. На мен поне не са ми известни обстоятелства, при които страхът трябва да управлява нечий живот или когато е нужно да му се отдаде пълното господство, с което искат да го дарят някои хора.

Ако се страхувате от катаклизмите, ако се страхува­те от бедността, ако се страхувате от смъртта, най-адек­ватното действие е да започнете да живеете с пълен потенциал. Когато животът се живее с вяра и любов, няма място за съмнения и страхове. Ако възникнат неп­риятни обстоятелства, вие ще бъдете насочени какви действия да предприемете, къде да отидете, с кого да се видите. Тревогите ще бъдат временни гости, вместо постоянни наематели.

Най-важното решение за Новата Година ще бъде да живеем в настоящето със съзнателното намерение да обичаме и почитаме всички и всичко наоколо, както и да обичаме и почитаме себе си. Този живот би носил радост и мир, независимо от случващото се във външния свят. Смятате ли, че има по-добър начин да се живее?

Криста Гибсън

РОВох 51186,

Сиатъл WA 98115-1186

USA