На един остров живеел индианец на име Дейвид. Онези от вас, които се интересуват защо един индианец ще се казва Дейвид, оставяме ви да си блъскате главите по-късно (космически смях). Островът, на който живеел Дейвид, бил хубав и плодороден. А Дейвид бил от царско потекло, понеже дядо му бил вожд. Дейвид си живеел добре на острова; храната била изобилна, виреели всякакви култури. Селото и племето на Дейвид открай време си живеели славно.

Само че островът имал една странност, на 4-5 километра от брега се спускала плътна мъгла. Тя заобикаляла острова от всички страни и тъй като никога не се доближавала до брега, дните били общо взето слънчеви и ясни. Мъглата си стояла на 4-5 километра от брега като зловеща поличба и отвъд нея не се виждало нищо.

Дейвид израснал с тази мъгла, а жителите на селото я познавали от поколения. Те не я разбирали, но се страхували от нея, тъй от време на време се случвало някой селянин да доплава близо до нея и повече никога да не се върне. Дейвид помнел как в детството му един старец от племето, който усетил, че краят му наближава, предпочел да се качи в кануто си и да отплава в мъглата. Носели се най-различни истории какво се случвало, когато навлезеш в мъглата, и обикновено ги разказвали вечер край огъня.

Съществувало поверието, че ако някой някога попаднел в мъглата, останалите селяни трябвало да се скрият по къщите си и да не гледат, защото се случвали страшни неща. Но понеже бил от кралско потекло, като дете и юноша Дейвид имал правото да наблюдава тези събития заедно със старейшините. Но той помнел само как онзи старец се доближил до началото на мъглата, вдигнал греблото и кануто се плъзнало плавно в мъгла­та, за да изчезне завинаги. Точно както казвали старей­шините: "Никой, дръзнал да се доближи до мъглата, не се връща оттам." А кралското семейство останало да наблюдава брега с часове, в очакване да се сбъдне някое предсказание. Защото често след потъването на човека в мъглата се чувал мощен сподавен звук, страховит рев, който сковавал сърцата им, глух тътен, който хората не разбирали. Дейвид го запомнил за цял живот. Какво ли било това? Може би от другата страна на мъглата живеело чудовище? Може би имало гигантски водовъртеж или водопад, в който смелчаците губели живота си?

Може да ви се стори странно, но когато навършиш трийсет и четири години, Дейвид изпитал непреодолимо влечение към мъглата! Той почувствал, че в живота му липсва нещо. Може би някаква истина, която лежала заспала години наред и чийто отговор се криел в мъглата? Вярно, оттам никой не се връщал, но това не означавало непременно край, разсъждавал Дейвид. И той поел смело, без да каже на никой от старейшините за да види какво има от другата страна на мъглата. Качил се на кануто си и изпълнил церемония за успеха на начинанието. Благодарил на Бог за живота си и за предстоящото откровение. Знаел, че каквото и да му се случело, поне щял да добие познанието, и това му давало сила.

Дейвид загребал безмълвно и полека към началото на мъглата. Никой не го гледал, защото той изобщо не съобщил намеренията си. Скоро наближил до нея. И тогава Дейвид забелязал нещо странно; дотогава никой не бил дръзвал да се доближи толкова много, но мъглата сякаш имала притегателна сила! В този момент страхът го сграбчил. Греблото вече било излишно, затова Дей­вид го вдигнал и го положил в лодката. Кануто потънало в мъглата. Отвсякъде го заобикалял покой и тишина, а течението продължавало да го тегли напред. Започнало да става все по-тъмно и по-тъмно и Дейвид взел да преосмисля постъпката си. "Аз съм млад мъж и предадох предците си, защото съм наследник на кралския трон, а извърших такава глупост!" Сега той се изплашил и страхът го обгърнал като смъртен плащ, в мозъка му се спуснал мрак, а тялото му се разтреперило от студ и ужас, докато кануто се плъзгало тихо напред.

Дейвид плавал часове наред през мъглата и накрая взело да му се струва, че никога няма да излезе от нея. Треперел от страх, защото знаел, че е сгрешил. "Ами ако нищо не се промени?", питал се той. "Ами ако остана тук завинаги и умра от глад в това кану?" Изведнъж му се привидяло как всички онези, дръзвали някога да се доближат до мъглата, се носели наоколо в своите лодки като скелети в черната мъгла. Дали щял да зърне стареца от детството си? Дали някога щял да се измъкне оттук? "О, къде е истината, която търся?", провикнал се Дейвид в мъглата.

И тогава се случило чудото. Дейвид излязъл от другата страна на мъглата! Изумил се от гледката, защото пред него се открил цял един континент: красив и покрит с хора и селища, докъдето му стигали очите! От комините излизал пушек, от брега се носели песни. Часовоите, разположени по протежение на мъглата, веднага го забелязали. Щом зърнали Дейвид, те надули роговете в знак на приветствие, за да съобщят на останалите, че още някой е преминал през мъглата. И тогава цялата земя се разтърсила от мощен рев. Възглас за поздрав! Възглас за почест! И те го обградили с лодките си и започнали да му хвърлят цветя. Когато стигнал до брега, хората го наобиколили, вдигнали го на рамената си и ознаменували преминаването му през мъглата. От този ден Дейвид заживял нов, просветлен живот.

Вие може да кажете: "Знам за какво се говори в тази притча. За смъртта, нали?" А ние ви казваме: "Не, нищо подобно." Тази притча, която чухте тази вечер и която четете сега, е за навлизането в новата енергия и за извисяването. Тя разказва какво ви предстой, ако решите да извървите пътя. Защото пред всеки един от вас се простира мъгла, която е вашият страх, а за всеки човек страхът е различно предизвикателство и урок.

Слушайте внимателно, защото сега стигаме до същността на въпроса. Какво ви изпълва с най-голям страх? За мнозина от вас подсъзнателно това е страхът от успеха и страхът да поемете по предопределения ви път; страхът от изобилието. Може би е страхът от самото просветление. Съветваме ви смело да навлезете в този страх. Навлезте смело в онова, което ви вдъхва най-силен страх, което е кармата на живота ви, защото то е просто фасада. Мъглата от притчата, а от другата страна е тържеството. Но стра­хът е задължителен. Какви други страхове ви измъчват тази вечер? Може би страхът от връзките - да бъдете в тях, да излезете от тях? Всеки човек е различен.

Но има и още един страх, който заема огромно място в умовете на някои от тук присъстващите. Скъпи мои, ние ви познаваме. Познаваме най-съкровените ви мисли. Докато седите на столовете и слушате или четете, нима смятате, че сте в някаква безлична човешка маса? Едва ли! Ние знаем имената ви, тъй като ги носим в сърцата си. Някои от вас са преживявали събития, които са невъобразими трагедии.

За мнозина от вас страхът е спомен, защото във вас има мрак, в който не искате да се върнете. Казвате си, че никога не искате да се връщате към разни събития или трагедии, които ви се струват незаслужени и навремето са разбили сърцето ви. Това е вашият страх, който сковава сърцето ви при мисълта да го посетите отново. Нека ви кажа от какво се страхувате всъщност. На клетъчно ниво вие се боите от факта, че ще осъзнаете собствената си отговорност и че сами сте ги планирали! И че тези неща са част от вашия договор. Те са били предопределени и духът ви е знаел за тях много преди да се случат. Това е вашият истински страх. Разкритието, че сами сте планирали подобно мрачно нещо, ви се струва немислимо. Но е точно така и ще ви изправи лице в лице с урока, който ще ви дари мир, там, където никога не сте смятали, че може да има!

Същото важи за някои от тук присъстващите, които носят същата тази карма. Защо Крион ви разказва тази притча? За да даде пример за личната отговорност. Идвате тук преднамерено с план, който ви е известен, но е скрит от вас. Разкрива се в 12:12. Сега е времето на упълномощаването, на отговорността на цялата енергия на планетата и е време вие да осъзнаете пътя си. Време е да надзърнете в очите на неприятелите си и да кажете:  "Познавам те! Знам кой си и избирам да се откъсна от твоята карма." Така се преминава през изпитанията и се извисяват вибрациите на планетата! Защото няма по-подходящо място от тази планета да осъзнаете кои сте. Защото сега всички неща, които ви наскърбяват, ще изчезнат и ще се стопят. Искате ли чудодейно изцеление? Проста работа. Защото телата ви са създадени да бъдат вечни. Запомнете го.

С тези разсъждения Духът ви приветства в Новата епоха. Това е новият Йерусалим и вие седите в неговата енергия. А ние казваме на всеки един от вас, това е моментът, когато можете да застанете на слънце, да вдигнете високо ръце и да извикате към небето, "A3 СЪМ", с цялото си съзнание. Вие сте великолепни. Тази вечер ние седим в краката ви, за да отпразнуваме Новата епоха и вашето упълномощаване. Някои от вас ще си тръгнат оттук разстроени, защото ще изпитват тревога в сърцата си. Защото вие знаете, че чухте истината, а мозъкът ви иска да я отхвърли. Не се страхувайте от това. Просто Духът ви говори с любов. Някои от вас тази вечер се излекуваха, както ще се уверите. Това е факт, защото всеки път, когато групата сяда пред Духа, стават изцеления. Възползвайте се от тях.

Някои от вас тук просто ще бъдат обичани. Нека и те да се възползват от това. Защото такава е същността на нашата връзка с вас, скъпи мои.

Така е.

Крион

Скъпи Лий,

Като правиш Посланията на Крион достояние на хиляди хора, ти даваш огромен принос в повишаването вибрацията на планетата. Когато чета книгите - тоест всеки ден напоследък - имам чувството, че разговарям на четири очи с Духа. Информацията е много лична и наистина усещам присъствието, когато държа книгата. Не мога да ти обясня колко много означават тези книги за мен. Аз не ги чета, а ги изживявам.

Любов и светлина, Пат Роуи Корингтън

"Ъуейкънинг Пъбликейшънс"

Автор на "Живи отново... отново... и отново"

Данвил, Калифорния

Крион