Още от малък Томас знаел, че притежава дарба. От дете умеел да погледне хората и да долови, ако нещо не е наред. "О, ти имаш главоболие", казвал, когато бил десетгодишен. "Дай да докосна главата ти, за да об­лекча болката." Виждал болестите и неразположенията, изписани върху лицата на хората. Но едва когато по­раснал, осъзнал, че не всички хора притежават тази дарба.

Виждате ли, Томас има дарба, подобно на дарбата, притежавана от мнозина от вас, които четете или слуша­те тези думи. Може би по различен начин - но все пак дарба. Важното в този случай е, че дарбата била известна от раждането - нещо, което се усеща интуитивно, поня­кога се потиска, но си остава дарба.

И така, когато пораснал, Томас имал избор. Позна­вал своята дарба, но бил дилетант в лечението и знаел, че това била страстта на живота му. Но също така знаел, че трябва да си изкарва прехраната. Томас искал да направи значима промяна на планетата, затова изучавал химия и биология. Казал си: "Ще стана учен изследова­тел. Може би ще открия нещо велико. Бог ще ми помогне и аз ще променя живота на хиляди хора."

И така, Томас бил на ръба на важно решение: (1) да постъпи в изследователски институт и да направи кари­ера или (2) да изостави всичко и да стане самотен лечи­тел с цялата произтичаща от това несигурност - да лекува отделни хора на свободна практика. На клетъчно ниво той знаел къде били неговата страст и договор.

Искал да лекува хората - да помогне на колкото може повече хора с дарбата си. Как трябвало да постъпи?

И така, Томас си легнал една вечер и малко след като заспал, срещнал насън двама от своите водачи. Те го отвели на някакво значимо място.

Водачите се усмихнали и му казали: "Томас, тази нощ ще ти покажем едно място, което са виждали всички пророци. Ние го наричаме "Новото бъдещето на пла­нетата". Но в този случай ще ти го покажем в твоя собствен живот. Не бъдещето на планетата, а твоето бъдеще. Ще ти покажем двата възможни изхода."

Томас се развълнувал, а водачите го отвели на мяс­то, каквото никога не бил виждал. Представлявало сгра­да от концентрични кръгове, като тези, които се образу­ват, когато хвърлиш камък в езеро. Всеки кръг бил много дълга, кръгла, тясна стая; и всяка стая представлявала различно бъдеще за Томас, в зависимост от действията му през живота.

Томас се заинтересувал много от сградата, но казал на водачите: "Преди да ми покажете нещо друго, какво има в централната стая?"

А неговите водачи отговорили: "Това е място, къде­то ние не можем да влезем. Там влизат само свещенос­лужителите. Ще ти покажем някои от кръговете - някои от стаите на твоя живот."

Завели го до една от стаите и казали: "Ето един възможен развой на живота ти, Томас. Погледни го." Томас влязъл в стаята и видял трескава дейност и много хора, но нищо не чувал. Духът не му давал цялата кар­тина, а толкова, колкото да усети какво ставало. Никой от присъстващите в стаята не го виждал, но той бил в течение на всичко случващо се.

Явно се случвало нещо важно. Тази стая била голя­ма и кръгла, добре осветена и пълна с хора. Сред тях имало много деца и Томас видял, че те са много развъл­нувани. Наложило се да обикаля, докато открие себе си в стаята, и видял, че това било тържество в негова чест!

В тази стая имало даже сенатори, световни лидери, майки и бащи. Имало празненство и банкет и всички присъстващи били здрави.

Томас си помислил: "Сигурно ми показват резулта­та от живота ми като учен изследовател. Точно на това се надявах - да помогна на възможно най-голям брой хора. Трудът ми не е останал напразен!"

И така, Томас се зарадвал на получените аплодис­менти. Тържеството било заради неговите постижения. Семействата и децата правели случая още по-специален. А водачите казали: "Томас, време е да погледнеш още една стая. Друг развой на живота ти."

Томас се озовал навън и си помислил: "О, не искам следващият да бъде лош." Защото все още изпитвал радостта от тържеството в предишната стая. Водачите му казали: "Томас, трябва да разбереш, че пътуването е голяма почест. Защото ти си този, който отиде на Земя­та. Ти си този, който ще промени вибрацията, независи­мо какво ще направиш. Фактът, че си тук, е специален и богопомазан. Ти имаш свободен избор, което е върховно духовно постижение. Няма присъда за случващото се в тези стаи, само интерес към теб - и желание да ти се помогне в решението ти."

Водачите отвели Томас в другата стая и там било тъмно. Той си помислил: "Сигурно е станала грешка. Тук няма никой."

Водачите не казали нищо. Затова Томас тръгнал да обикаля сумрачната стая и вървял дълго, преди да види светлина в далечината. Там имало маса с празненство в тесен кръг от тринайсет човека. Един от тях бил той! Това било тържество за постигнатото от него.

Томас си помислил: "Тази сцена сигурно представ­лява какво би се случило, ако бях станал самостоятелен лечител." Той огледал присъстващите, които вдигали тост в негова чест. "Май не съм се представил добре. За цял живот съм излекувал само дванайсет човека."

Тогава Томас видял нещо, което го накарало да отвори очите. На китката на седящия на масата Томас имало златен часовник от изследователската компания, в която се канел да постъпи в реалния живот. Сцената пред него представлявала пенсионирането му като учен изследовател!

Томас бързо излязъл от стаята и казал на водачите: "Моля ви, не съм свършил с това видение; не позволя­вайте да прекъсне. Искам да вляза в централната стая."

А водачите отвърнали: "Не можем да те придружим там, но това е само видение, Томас, така че ти можеш да влезеш, ако решиш."

Томас пожелал да влезе и се озовал в центъра на концентричните стаи и там, скъпи мои, имало златно присъствие. В тази стая, скъпи мои, имало златен трон с прекрасния образ на самия Томас, седнал в него! И той моментално се събудил. Помислил си: "Толкова съм благодарен за това духовно напътствие!"

Виждате ли, скъпи мои, Томас веднага разбрал как­во се било случило. Важен е потенциалът на онзи, който седи в златната стая, и когато Томас заел мястото си във видението в златната стая, той проумял всичко - че на разни хора им било предопределено да се появят на пътя му и да се върнат към нормалния, продуктивен живот - да има още "неродени деца", чиито имена висяха на вратите в къщата в притчата за Уо.

Ако си помислите, че имената на "неродените деца" в другата притча принадлежат потенциално на Уо, не е така. Неродените деца щяха да се родят на излекуваните хора! Те представляваха невероятния потенциал за про­мяна - децата на хората, които Томас беше излекувал или повлиял с думите си - всичко това благодарение на един живот: неговия.

Тогава Томас осъзнал, че лечението на човек по човек е верният път за него. Дотогава не си давал сметка, че излекуваният и балансираният щял да стане родител на двама - четирима - дори на осмина.

С тази притча целим да ви покажем, че нямате представа с кой ще се срещнете или въздействието, което ще му окажете, когато седите в златната стая. Само ние виждаме ситуацията в перспектива, но ви призоваваме да вярвате, че тя съществува! Ние познава­ме вашия потенциал!

Потенциалът за силата да промените тази планета е изключителен, докато седите на трона! Вие нямате идея, неведоми са пътищата Господни, но аз ви уверя­вам, че различните потенциали за вас са вече осъщест­вени в "сегашното". Решенията са налице и ако влезете в златната стая и придобиете самоуважение - да продъл­жите напред в тази нова енергия, да приемете вашата сила и да направите невъзможни неща - ще бъдем неотлъчно до вас, осъществявайки вече породените от вашето намерение решения.

Някои хора ще идват и ще се срещат с вас по план и вие ще виждате синхронността на появяването им. Благодарение на вашата работа те ще се озоват в техните златни стаи и ще повлияят на други, които също ще седнат в техните златни стаи! Какъв прекрасен начин да излекувате планетата!