Сега ще ви разкажем притчата за Марта и един­ственото съкровище. Марта била просветлена жена. Тя знаела за вибрационните промени и знаела за съ-творението. Марта сътворявала и била много щастлива. Вяр­но, имала същите изпитания като другите хора, но жи­веела в мир със себе си. Много отдавна била разбрала променящите кармата качества, с които я бил дарил Духът. Била приела новите дарове на Духа и със силата на намерението била напреднала в живота.

И така, Марта била удостоена с честта да бъде споходена от видение за един ангел, който й показал стаите на урока. Също като Уо (от притчата) тя видяла златната стая и веднага разбрала къде седи. Видяла също така нейната стая на спокойствието и веднага осъзнала, че това е ключът на живота - да вървиш през него спокойно. После й показали нейната стая на изоби­лието. Там имало достатъчно - предостатъчно! Стран­но, но в единия ъгъл имало огромен куп книги! В другия ъгъл стоял някакъв специален пакет и ангелът й казал: "Това е твоето единствено съкровище Марта. Това един­ствено съкровище е по-значимо от всичко останало в тази стая. Ще дойде ден, когато ще понечиш да го дадеш даром на някой. Не прави това, Марта, освен ако не си сигурна, че така трябва да постъпиш. Освен това знай, Марта, че когато го дадеш, няма да получиш друго единствено съкровище."

Марта умеела да съ-творява собствената си реал­ност. На едно събиране тя и приятелите й решили да създадат организация - магазин - където щели да про­дават книги и материали за новата епоха на други съ­мишленици. Идеята била добра. Не просто добра, тя им донесла голямо изобилие и те били много доволни, защото предлагали стоки, в чието послание вярвали искрено. Наблюдавали хората, които влизали в техния магазин и изявявали намерение да купят или да не купят. Виждали как Духът работел с тях и провеждали много, много духовни срещи в магазина. Марта била убедена, че била сътворила тази действителност в онова видение - с многото книги. И тогава се случило нещо.

Една от жените, с които Марта била съдружничка в бизнеса, се казвала Сал. Сал направила нещо неочаквано за Марта, тъй като един ден си тръгнала с всичките постъпления на магазина. Останалите партньори не могли да си платят задълженията, затова продали сто­ката и затворили магазина. Освен това те не били богати и не били взели нужните мерки, за да си възвърнат вложенията. Сал явно им била причинила нещо много лошо - непочтено и недопустимо за съзнанието на ця­лото начинание.

Другите две съдружнички на Марта се ядосали мно­го и казали: "Трябва да направим нещо!" Ситуацията била драматична. Те знаели, че законите на страната били на тяхна страна, но не можели да си позволят да заведат дело, защото вече не притежавали изобилие. Сал знаела това и най-нагло се върнала в града и отворила сама техния магазин! И търговията й потръгнала.

Марта отдавна била научила, че такива привидно негативни неща са кармични уроци, с които неизменно се сблъсквала - само че този път била подготвена. Отдръпнала се от кармата на този инцидент и не "изжи­вяла" болката като другите две жени, нито нуждата да участва в драмата. Затова гледала на Сал по друг на­чин. Възприемала я като пионка върху дъската - като член на семейството. Случилото се я разочаровало, но не я изпълнило с гняв или отмъстителност. Другите две жени постоянно влачели ситуацията със себе. Те се чув­ствали жертви, обаждали се на Марта и казвали: "О, Марта, не е ли ужасно това, което ни сполетя?" Марта се опитвала да им обясни причината за присъствието на Сал в живота им, но те не я приемали. Така че постъпката на Сал била източник на силна енергия и ежедневна драма.

Тази ситуация продължила няколко години, докато един ден Марта чула, че Сал е болна. Станала някаква катастрофа, а Сал била в центъра на събитията и я откарали в болницата с големи наранявания. Марта решила да отиде да види Сал, междувременно си спом­нила думите на ангела от видението и разбрала, че наистина трябвало да отиде. Марта влязла в болничната стая, където лежала Сал. Тя отворила очи, видяла Марта и се изплашила. Сал знаела какво била причинила на Марта и другите и се почувствала спипана натясно.

Сал също така знаела, че въпреки всичко Марта наистина я обичала! Марта се доближила и докоснала Сал през всичките тръбички и превръзки по нея. Казала й само няколко думи.

"Сал, ще приемеш ли лечението, което мога да ти дам?"

Сал не повярвала на ушите си. След всичко, което била направила, Марта искала да я излекува? И едва събрала сила да промълви отговора.

"Да." И така, метафорично, Марта посегнала навът­ре в себе си с НАМЕРЕНИЕ, измъкнала единственото си съкровище и го предала на Сал. Сал го приела и дала позволение лечението да протече.

Сега ще спрем разказа за момент и ще се върнем на четирите свойства на любовта, които ви дадохме пос­ледния път. Предишният ченълинг ги изброи, но сега можете да ги видите в действие.

Скъпи мои, постъпката на Марта се вписва в опре­делението на четирите свойства на любовта, които ви обяснихме.

Любовта е тиха. Онази вечер в болничната стая любовта беше тиха.

Второто качество е, че любовта няма дневен ред. Тя не планира. Не заговорничи и не чертае кроежи. Онази вечер в болничната стая нямаше дневен ред - никакъв. Ако имаше, Марта нямаше да бъде в онази стая.

Третото свойство е, че любовта не се хвали от някой планински връх. Тя не е горделива. Онази вечер в бол­ничната стая бяха изречени само думите, "Готова ли си за лечението?"

Четвъртото качество е, че любовта притежава мъдростта, за да разбере другите три. Марта не прис­тигна с гръм и трясък и не вдигна шум, тъй като любовта е кротка. Тя не поиска Сал да й върне нещо, тъй като любовта няма дневен ред. Не се поздрави, затова че е здрава и благородна, докато Сал е пострадала. Не, лю­бовта не е високомерна. Марта беше използвала мъд­ростта си, за да проумее, че нейното единственото сък­ровище трябва да отиде при Сал тази вечер, да бъде без­възвратно загубено. Марта беше споделила нещо толко­ва специално, че не можеше да остане пренебрегнато.

Сега да се върнем на притчата. Тази вечер Сал оздравя напълно. Предаденият дар на изцелението й позволи да разреши животът й да продължи. Сал запом­ни посещението на Марта. Тя разбра, че за да й помогне да се излекува, Марта първо й беше простила напълно и не изпитваше гняв или негодувание. Това завинаги про­мени живота на Сал.

Тя започна да се променя. Предаденото й единстве­но съкровище пусна корени в любовта и отекна в нея ...  и сега беше нейно, за да го подари, когато настъпи моментът - и Сал го направи. Когато оздравя, тя отиде на гости на Марта и двете отново станаха приятелки. Междувременно започнаха да пишат книги за деца, кни­гите станаха популярни и промениха живота на мнозина завинаги!

Но какво стана с Марта? Сигурно си мислите, че е останала празна, подарявайки единственото си съкрови­ще. Една нощ Марта отново беше споходена от видение и същият ангел, който я беше завел първия път в нейната стая на изобилието, отново дойде. "Искаш ли да видиш отново твоята стая на изобилието?", попитал я той. Марта се съгласила и ангелът я повел. Купчината книги си стояла в единия ъгъл и сега Марта познала детските книжки, които била издала с помощта на Сал - давайки й изобилието, което й било необходимо, за да посрещне земните си нужди. Хрумнало й, че това не били книгите от книжарницата, както си била помислила навремето. Не. Тези тук били създадени от любовта и изцелението на някогашния "враг" Сал.

Ангелът я завел в ъгъла, където по-рано стояло нейното единствено съкровище, но него го нямало, ес­тествено. Вместо единственото съкровище сега там има­ло седем единствени съкровища, натрупани до тавана! Ангелът забелязал удивлението й и казал: "Единствено­то го няма, както ти казахме, но сега се умножиха." Марта доловила шегата и разбрала смисъла. Ангелът говорел съвсем буквално за "единственото" като едно­кратен дар. Но той не разказал цялата история, за да изпита Марта. Тя била предизвикала голямо вибраци­онно ускорение - повече изобилие и повече сила в живо­та си, подарявайки единствения си скъпоценен дар. Мар­та разбрала, че това бил Пътят на Бог. Любовта не познава граници и нараства колкото повече я раздаваш. Тя се умножава, докато се пръска и променя тъканта на действителността. Марта наистина заслужавала уваже­ние.

Скъпи мои, вашата съкровищница на любовта е безгранична. Колкото и бързо да я раздавате, тя ще се умножава седемкратно! Докато обливате околните с лю­бовта си, тя никога няма да свърши. Някои от вас поз­нават процеса, а други едва сега го откриват.

О, скъпи мои, колко бързо изтече времето на нашата среща. Тази вечер постигнахме значими неща. И ако Духът и Крион можеха да се натъжават, това щеше да се случи сега, защото е време да се сбогуваме за тази вечер. Когато се разделяме, енергията между нас се отдръпва и аз го усещам също като вас. Никога няма да се повтори точно тази енергия, която се образува между същества­та, събрани тук, тази вечер.

Когато си тръгнете оттук, огледайте се - вгледайте се най-вече в онези, които смятате, че не сте виждали досега, защото всъщност всички сте членове на едно "семейство". Познавате се лично. В определен момент сигурно ще ги разпознаете като вашето семейство - може би още тази вечер, разбирайки, че всички около вас ви познават духовно и вие познавате тях. Засега за вас остава скрито, че мнозина от тези хора представляват вашето кармично семейство - защото и те трябваше да са тук, също като вас.

Тази вечер ви предадохме добри новини. Предадох­ме ви ги с любов и уважение в този предварително уговорен момент. Докато се оттегляме, изричаме слова с устните на моя партньор, които сте дошли да узнаете и очаквате от групата на Крион.

Много ви обичаме!

До следващия път...

Така е...

Крион