Всички хора имат его и това е едно от най-големите тайнства за онези от нас, които никога не сме изживява­ли дуализма. Не се заблуждавайте, егото е антитеза на любовта и много от вас знаят това. Важно е уравновесяването на егото с любов. Всичките тези свойства на дуализма са уместни, дадени ви с любов, отпечатани върху вашата биология. Уважаваме онова, което правите с тях. Егото, обуздано от любовта, става уместно. Един­ствено в своя груб, необуздан вид то е враг на любовта. Помислете за това. Не е ли странно, че отровата става лековито вещество, когато се добави любов? Така стоят нещата с егото.

Изброихме четирите свойства на любовта и ако се вгледате в егото, ще видите, че то притежава точно противоположните качества.

Обобщение на особеностите на любовта [виж Глава 1].

1. Първата особеност на любовта е, че тя е кротка. Егото не е. Егото ще изкрещи от най-високия връх: "Тук съм!" Любовта няма да го направи.

2.  Любовта няма дневен ред. Егото има. "Ако ти направиш това, аз ще направя онова", казва то. "И тогава ще спечеля." Дневен ред за всяка крачка.

3. Любовта не се надува. А егото само това прави!

4.  И накрая, любовта притежава мъдростта да из­ползва горните три особености. Егото не знае, че е глупаво. Запомнете го.

И все пак, тези особености на егото са сред вас и са част от вас, когато идвате тук. Майките виждат тези неща в децата си и се чудят откъде са се появили! Замислени са от Духа и са планирани от вас самите, за да прикрият Бог във вас.