Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:12
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 4: Притчите на Крион » Бащата и синът

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Бащата и синът

Бележка на писателя:

Това е история, която ще събуди реакция в много мъже. Вие сте бащата... или синът? Дори да не сте нито един от двамата и изобщо да не сте мъж, тази притча разказва за нашата планета. Това е разказ за омразата - онази омраза, която продължава цял жи­вот - едно от най-големите изпитания за човешката природа. Омразата е като навита пружина. Това, което повечето хора не знаят, е, че когато бъде развита, тя притежава потенциала да се превърне в любов!

***

И така, живеел на планетата Земя един баща. Той все още не бил баща, но му предстояло да стане, тъй като наближавало раждането на детето му. И той се надявал да бъде син, защото имал големи планове за своята мъжка рожба. Бил дърводелец и искал да пре­даде занаята на сина си. "Ех, мога да го науча на толкова много неща. На тънкостите на занаята, който той със сигурност ще обикне и ще го предаде на следващите поколения от рода ни", мислел си той. И така, когато детето се родило и наистина се оказало момче, бащата бил пиян от радост. "Ето го моят син!", провикнал се той. "Сега той ще продължи нашия род. Ще продължи името ми. Ще стане велик дърводелец, понеже ще му предам всичките си знания. Ще ни бъде толкова хубаво заедно с моя син!"

Детето пораснало и много обичало своя баща. Защото той му треперел като на писано яйце и при всяка възможност му повтарял: "Сине, само почакай да споделя тези неща с теб! Много ще ти харесат. Ще продължиш рода и занаята ни и ние ще се гордеем с теб дори след смъртта ми." Но постепенно се случило нещо непредвидено. Защото малко по малко синът започнал да се задушава от бащиното си внимание и да усеща, че има свой собствен път, макар да не го осъзнавал с точно тези думи.

В сина започнал да назрява бунт. Когато станал юноша, вече не проявявал никакъв интерес към бащи­ните си наставления за дърводелството и родовата традиция.

Той казал почтително на баща си: "Татко, моля те, разбери ме; аз имам мои желания и мечти. Влекат ме други неща, а не дърводелството."

Бащата не повярвал на ушите си и възкликнал: "Но сине, ти не разбираш! Виж, аз съм по-мъдър от теб, затова ще реша вместо теб. Дай да ти покажа тънкос­тите на занаята. Довери ми се. Послушай ме, аз ще ти бъда учител и двамата заедно ще постигнем много."

"Аз не виждам нещата така, татко. Не искам да стана дърводелец, нито пък искам да те обидя, сър. Но аз имам свой собствен път и искам да го извървя." Това бил последният път, когато синът нарекъл баща си "сър", защото уважението между тях постепенно отслабнало и изчезнало, докато накрая се превърнало в черна бездна.

Синът възмъжавал, а бащата продължавал да му вади душата да стане нещо, което той не искал да бъде. Затова синът напуснал дома си, без дори да се сбогува с баща си, ами вместо това оставил бележка, на която пишело: "Моля те, остави ме на мира."

Бащата бил съкрушен. "Синът", мислел си той, "за когото се грижих цели двадесет години. Той тряб­ваше да бъде всичко: дърводелец, признат майстор в занаята и да продължи името ми. Срамувам се. Той ме опозори!"

А синът на свой ред си мислел: "Този човек ми съсипа детството и ме превърна в нещо, което не исках да бъда. Нямам никакви чувства към него." Така между бащата и сина се породил гняв и омраза, които останали до края на живота им, чак до смъртта им. А когато на сина му се родило дете, красива дъщеря, той си помислил: "Може би трябва да поканя баща ми да види внучето, което ще продължи рода му." Но после размислил: "Не, той ми съсипа детството и ме мрази. Няма да споделя нищичко с него." Така старецът никога не видял внучето си.

Бащата умрял на 83-годишна възраст. На смърт­ния си одър той се обърнал назад и си рекъл: "Може би сега, когато смъртта наближава, трябва да повикам сина си." Така, в този момент на мъдрост, близо до смъртта, усещайки наближаващата интуиция и позна­ние, той изпратил да повикат сина му.

Синът му изпратил по пратеник следния отговор, "Не ме е грижа за теб, ти съсипа живота ми. Стой далеч от мен." А после добавил: "Радвам се, че уми­раш!" О, каква огромна енергия на омразата имало в ума и думите на бащата, когато поел последния си дъх, мислейки си за своя презрян син!

Синът имал хубав живот. Той също умрял на осемдесетгодишна възраст, заобиколен от близки, ко­ито го обичали искрено и които скърбели, че вече напускал планетата Земя. И точно тук, скъпи мои, започва историята. Защото синът се върнал в пещера­та на сътворението. Предприел тридневното пътуване, където взел своята същност и името си и пристиг­нал в залата на почестите. Там дълго се оглеждал с възхита, защото се озовал сред милиони създания, на стадион, който изобщо не можете да си представите, аплодиран и почитан за онова, което бил преживял на вашата планета.

Виждате ли, скъпи, всички вие сте били вече там, но ние не можем да ви го покажем, защото ще разва­лим изненадата и ще ви припомним неща, които не бива. Но някой ден отново ще се озовете там, за да получите следващия си цвят. Защото всички същества във вселената виждат цветовете ви при среща с вас. Вашите цветове са вашият личен пропуск, показващ, че сте воин на светлината на планетата Земя. Сега ви е трудно да го осмислите, знам, но все пак е точно така. Нямате представа колко са важни тези уникални значки от Земята. Някой ден ще си спомните думите ми, когато ме видите сред публиката в залата на почестите.

И така, синът се радвал на поздравленията, а енергията му се обогатила с новите цветове, които се преплели с предишните, за да показват на околните кой е. Когато церемонията приключила, синът, обгър­нат в мантията на истинската си същност на универ­сално създание, се озовал на едно място, където неза­бавно видял своя най-добър приятел Даниъл - с който се бил разделил, за да дойде на планетата Земя. Щом зърнал Даниъл от другата страна на бездната, той извикал: "Ето те и теб! Толкова ми липсваше!" Двама­та се приближили, така да се каже, и се прегърнали, сливайки енергиите си. После заговорили радостно за старите универсални времена, прекарани заедно, пре­ди синът да дойде на Земята.

И както се разхождал из Вселената със своя при­ятел Даниъл, един ден той му казал: "Знаеш ли, Даниъл, ти беше страхотен баща на Земята."

"Приятелю, ти беше прекрасен син", отвърнал Даниъл. "Не е ли изумително какво изживяхме като човешки същества? Колко силна беше двойственост­та, че ни раздели на Земята."

"Как беше възможно подобно нещо?", попитал някогашният син.

"О, воалът беше толкова плътен, че ние не знаехме кои сме всъщност", отвърнал някогашният баща.

"Но планът се получи добре, нали?", попитал синът.

"Да, така е", отговорил Даниъл, "защото нито веднъж не прозряхме истината за това кои сме."

Тук оставяме тези две създания, които се отпра­вят да планират следващото си пребиваване на Земя­та. И ги чуваме да казват: "Хайде да го направим пак! Само че този път аз ще съм майката, а ти дъщерята!"

Послепис на писателя:

Тази безценна история се разказва специално за онези читатели, които все още не са осъзнали дара на онова, което се случва в живота им - или все още не са разпознали своя най-добър приятел.

Вижте колко силна е била любовта на тези две създания, за да се съгласят да преживеят всичко това! Притчата дава пример за гняв и омраза, но това са само кармични качества. Те са страхове за преодоля­ване и ви уверявам, че ако синът или бащата бяха разпознали в този живот истинската си същност, щяха да влязат в страха от омразата и гнева и да излязат с любов. Другият не би могъл да устои и нещата щяха да се развият различно. Това е урокът за човека от Новата епоха. Независимо какво си мислите, че има пред вас, и независимо как изглежда, то може да е тънък като хартийка страх, готов да бъде преодолян, готов да се превърне в любов.

Таите ли непреодолим гняв към някого? Това е изпитание на кармата и урок за вас, тъй като знаете колко енергия ви отнема и как се подклажда сякаш от само себе си. Не е ли време да се освободите от него?

Любовта е най-великата сила във вселената. Тази енергия на любовта не ви вдъхва просто покой и упълномощаване. Енергията на любовта е отговорна и за мълчанието ви в лицето на обвинението - мъд­ростта и осъзнаването, че вие сте участвали в плани­рането на всичко около вас. Странно, но същата тази любов е отговорна и за най-непросветлените неща на тази планета, които можете да си представите, защото източникът на вашия кармичен план също е любовта. Понякога може да приема странен облик, например омраза и гняв към някой член на семейството, но любовта е основната фигура в плана - и се е стаила в очакване да я откриете в решението на вашия страх. Тя притежава сила и плътност. Има логика и смисъл. Тя е същността на вселената и ви беше предадена със словата на тази история.


Лий Каръл


Категория: Книга 4: Притчите на Крион | Разгледан: 1489 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:12