Лично послание от автора...

Датата е 3 март 1992 г., 7 часа вечерта в Южна Калифорния. Пред мен са се разположили 14 после­дователи на Новата Епоха. Тези хора бяха поканени от Крион да станат свидетели на първия опит за пряка жива връзка чрез ченълинг. Следва история за онова, което се случи, и самата транскрипция на посланието.

Преди да продължа, е важно да се уверя, че сте прочели главите преди тази. Хронологията на посла­нията на Крион придобива голямо значение, а той разчита на нашата земна рамка на линейното време за логиката на уроците. Тоест, Крион знае как мислим и е построил информацията и ученията в линейна структура, стъпка по стъпка. Затова вие трябва да осъзнаете важността да прочетете информацията в реда, в който е дадена. Продължавам с разказа си.

Коледа 1991 г. беше на самия ръб на установява­нето на новата енергия на Земята. По онова време довърших текста с посланията на Крион, както мислех тогава. Както вече знаете (ако сте следили послания­та), това се оказа едва началото. Междувременно (до­като бях под душа) получих недвусмислено послание, че трябва да се опитам да установя пряка жива връзка. Бях ужасен до смърт. Хората, които ме познават, знаят, че за всичко разчитам на идеалната подготовка. Ставам рано, за да съм сигурен, че будилникът ми е навит да ме събуди. Подготвям си бележки за всичко, а после ги преписвам в два и в три екземпляра и ги поставям в различни джобове, за да не ги изгубя.

Да се поставя в положение, при което няма да имам нито бележки, нито дневен ред, е равносилно да се окажа в кошмар, в който говоря бавно, не казвам нищо, а краката ми изминават по километър на ми­нута, докато пътуват към неизвестността... на ста­дион, изпълнен с хора, които ме зяпат по бельо, докато се опитвам да се измъкна.

Информацията на Крион е много по-важна от моето его. Всъщност, целият ми живот избледнява в контраст с наложителността на посланието пред мен. Знам, че сега много хора получават подобна инфор­мация, така че едва ли съм единственият вестител; но аз изпълнявам тази работа, понеже Крион заяви нед­вусмислено, че е уместно да бъде така. Този твърде мек израз означава, че така е правилно, належащо, навременно... а освен това аз се съгласих да го правя, помните ли? Крион винаги иска от мен да помня. (Сякаш всички онези общувания с учителя отпреди милиони години са на повърхността на ума ми. Честно казано, трудно ми е да си спомня дори какво съм обядвал миналия четвъртък.)

Добре, ще го направя (казвам на Крион, докато вземам душ). Ще насроча жив ченълинг. Ще се явя пред неколцина човека и ще видим какво ще се случи.

Ако си струва, може дори да го запиша черно на бяло. Какво ще кажете да започнем със съпругата ми и с двама от най-близките ми приятели, с котките и пти­цата ми? Сигурно бихме могли да се почерпим по няколко чаши вино преди това (без животните) и да се позабавляваме. (Схващате ли колко съм изплашен?)

Хм, къде ти този късмет. Крион поиска да отида право на Метафизическата олимпиада! Трябва да от­крия най-добрите професионалисти и специалисти в областта на метафизиката в града, все хора, които не познавам, и да го направя пред тях! (Крион ми го каза под душа.) Не мога да повярвам! Представям си ги как вдигат табелки с оценките ми... и се оказвам с обща оценка 1.3 по 9-балната система. На някои от табел­ките има дори оценки с отрицателен знак. Крион със същия успех можеше да поиска да построя Ноев ков­чег... или да измоля от фараона да "освободи хората ми". Бях сигурен, че това нямаше да се впише хармо­нично в житейския ми урок (да не позволявам на нищо да разкрива моята същност).

Затова продължих да си мисля: кое е най-лошото, което би могло да се случи? Възрастни хора да се кикотят, докато аз търся и пелтеча думите, подавани ми от някакъв специалист по магнетизъм от духовния свят, който ми говори почти непрекъснато... освен точно в момента? Ами ако съм твърде нервен, за да превеждам правилно, и им кажа, че през април ще паднат метеори, освен ако не пушат щипки за пране? Това е... не мога да го направя... и край на душовете.

И така... Крион ми казва (докато съм в колата): "Ще го направя вместо теб; просто им дай записките и чакай." Затова през втората половина на февруари потърсих доверената си приятелка Барбра (която по случайност е висококвалифициран преподавател по метафизика). Тя ме прие между насрочените си срещи и аз й разказах глуповато историята си. Тя прие пре­дизвикателството - без да задава въпроси. Събрах екземплярите от посланията на Крион, направих 14 копия, занесох ги на Барбра и зачаках да ми се обадят, ако групата пожелаеше да чуе нещо повече. Излишно е да казвам, че записките бяха приети добре. Групата реши да се срещне с мен на 3 март в 7 часа вечерта.

Израснах много през двете седмици преди ченълинга. Осъзнах, че трябваше да поискам имплант, който да ми помогне да се уравновеся, и го направих. Освен това изпитвах отговорност да бъда спокоен и радостен за събитието. Осъзнах, че ако успеех да се освободя от целия страх и притеснение около нещо подобно, можех да се справя с всичко в живота си, колкото и сурово да беше то. После разбрах, че в действителност Крион ми беше организирал "разход­ка по жарава" и когато приключеше, всички щяха да са спечелили. Ако тези хора наистина бяха такива, за каквито се представяха, те щяха да разберат какво същество стои пред тях. Щяха да се насладят на мо­мента заедно с мен, да ознаменуват информацията (ако постъпеше такава) и изобщо да не ме съдят, а да използват опита си и да ми помагат за в бъдеще. Колко очевидно е това сега!

Седнах пред 14-те метафизици, включително учи­телката Барбра и съпруга й, учителят Майкъл. Сред останалите 12 имаше няколко професионални мета­физици (които си изкарваха хляба с тази работа), включително нумеролози и екстрасенси. Някои от тях имаха други професии, а се занимаваха и с метафизи­ка, а имаше и един-двама опитни трансмедиуми. От дясната ми страна седна съпругата ми Жан, която ми бе абсолютно необходима за опора. Чувствах се странно спокоен. Моментът настъпи. Нервността ми се издаваше леко в треперенето на гласа ми, но после Крион надделя. Установих, че правя нещо познато: просто превеждам мислите, които постъпват в ума ми, старая се да не изоставам, но същевременно осъз­навам напълно допълнителните енергии пред мен.

Това, което следва, е транскрипцията на тези мис­ли и думи така, както се случиха. Освен това съм помолил Крион да допълни мислите в послепис, поч­ти като източник над източника. Това ще бъде полез­но, тъй като (1) открих, че при жива връзка някои обяснения отпадат. Смятам, че това се дължи на фак­та, че част от информацията се поглъща от присъст­ващите посредством комуникация с Висшия Аз. Кога­то се транскрибират писмено върху хартия, сякаш липсва ясно разбиране... и (2) това е първият ми опит да канализирам енергията на Крион. И независимо от това какво казват хората, аз бях нервен, и това се отразяваше върху предаденото и пропуснатото. За да изясня какво точно се случи, помолих Крион да "по­пълва празните полета", когато се налага. Тези пасажи ще са дадени в скоби. Нищо не е пропуснато, благо­дарение на Крион, който подпомогна първия ми опит.

Сега си представете, че сте в онази стая, и про­дължете да четете...