Бележка на писателя:

Готови ли сте за една кратка история? Обичам тази притча, понеже на моменти откривам собствено­то си мислене в нея. Наистина си представям как мога да свикна с... почти всичко! Защо да се променям, щом нещата си вървят? Какво? Казвате, че не вървят? Колко глупаво.

***

Сара била просветлена жена от Новата епоха. Тя разбирала, че трябва да поеме отговорността за жи­вота си и да открие мисията си на тази планета. Затова Сара попитала своите водачи как да открие своето "блажено място" (онова, за което била сключила до­говор) и те й дали достатъчно информация. Сара проумяла процесите и започнала да сътворява онова, което било нейната страст.

Сара искала да се занимава с екологията на пла­нетата - да се грижи за Земята и всички нейни обита­тели. Затова чрез една отворила се възможност, която се появила изневиделица (съвпадение?), Сара имала шанса да попадне точно там. Възможността дошла под формата на работа във фирма, която работела с високотехнологични екологични системи - нещо, кое­то силно вълнувало Сара и я убеждавало, че можела да промени много неща. Новата работа изисквала всеки ден тя да пътува до другия край на града, където работела в хубав офис и можела да постигне целта на живота си.

"Точно затова съм тук", казвала си тя. "Тази ра­бота е моята страст." Била въодушевена и спокойна. В новата работа всичко се развивало добре, с изклю­чение на едно нещо. Виждате ли, когато влязла в тази инкарнация на планетата, Сара получила страх от тесни пространства. За да стигне до службата, тя трябвало да вземе метрото и това преживяване я парализирало два пъти на ден. Всяка сутрин Сара влизала в метрото и започвала да се пържи на слаб огън в собствения си страх. Треперела от притеснение, стискала тръбата с потната си ръка, а сърцето й блъскало цели 25 минути, докато пристигнела в хуба­вия си офис.

След един месец Сара застанала пред водачите си и признала болезнено: "Нищо не се получава. Тряб­ва да си намеря друга работа."

"Как така?", попитали я нейните водачи. "Нали ти съ-твори точната ситуация, която поиска? Нима това не е победа?"

"Моят страх от малки пространства не ми позво­лява да ходя на работа", отвърнала Сара. "Пътуването съсипва целия ми ден - два пъти - на идване и на прибиране."

"Сара", посъветвали я водачите й, "защо не опи­таш да изкорениш страха, вместо да бягаш от работа­та си?"

"Не знам", казала колебливо Сара. "От 35 години се страхувам от малки пространства; а тази работа я имам едва от един месец."

Та, както виждате, Сара била свикнала със своя страх. Като стара обувка, той й бил нещо като приятел - познато качество - нещо, което винаги я съпътствало. И също като стара обувка, макар страхът да бил грозен и очукан, тя го била носила толкова дълго, че никак не й се искало да го променя.

Послепис на писателя:

Това отново е истинска история. Сара е реална жена, а страхът от затворени пространства, работата и проблемът също са реални. Сигурно ще ви стане приятно да научите, че Сара влезе смело в страховете си и сега вече пътува ведро и спокойно с метрото до своята хубава работа. Но имаше време, когато се съмняваше, че това би могло да се случи. Тогава тя би казала: "Какво? Този психически проблем ме съпътс­тва откакто се помня. Как е възможно да изчезне? Това е немислимо!"

Накрая Сара реши, че работата е по-важна от страха, и откри с огромно удивление, че нейното на­мерение да се избави от клаустрофобията беше заче­тено от Бог с почти незабавен резултат. Така, както умът й притежаваше настройката да поражда страх от затворени пространства, той притежаваше настрой­ката и способността да се избави от този страх - и Сара овладя положението! Каква смела постъпка.