Бележка на писателя:

Тази кратка малка притча ми е една от любимите. Тя крие много от нещата, които трябва да направим с Божиите дарове в тази Нова епоха.

***

Имало две групи воини някъде на планетата Земя. И двете групи знаели за новите Божии дарове в Новата епоха, и двете групи били съставени от воини на светлината. Те разбирали своите договори и знаели за съществуването и работата на тъмните сили, които се стремели да им попречат да осъществят личните си цели. Затова се помолили на Бог за даровете на новата енергия и всеки воин получил своя набор от средства.

Всеки набор от дарове бил индивидуален и всеки съдържал три неща: меч, щит и броня. Мечът симво­лизирал истината и по никакъв начин не можел да бъде счупен. Истината е чиста, както и мечът, който осигурявал идеална защита от коварството на тъмни­те сили. Щитът символизирал познанието - познани­ето за слабостите на врага, а също и прастарото знание от архивите на древните народи. Никоя енер­гия не можела да проникне през щита, понеже позна­нието развенчавало всякакви тайни и заговори. Тай­ните и заговорите не могат да съществуват в ярката светлина на знанието, тъй като черпят силата си от мрака на невежеството. Ризницата символизирала "плаща на Духа Божий". Това била мъдростта на духовното осъзнаване, което упълномощавало хората като "частиците от Бог", каквито са всъщност. Затова представлявала Божията мъдрост във всички неща - особено мъдростта да отстояваш истината и да под­държаш знанието въпреки нападките.

Но ето че един ден тъмните сили подели много масирана атака. И двете групи работници на светли­ната се чувствали готови и бързо се въоръжили със своите могъщи дарове, за да отблъснат врага. Когато тъмните сили приближили, първата група отворила амунициите си и се вторачила с невярващи очи в съдържанието. Всичко било на части! Имало и наръч­ник с бележка, на която пишело: "Оръжието трябва да се сглоби." Нямали време да се приготвят, за да пос­рещнат врага, затова бързо паднали победени и се предали в ръцете на тъмните сили. Огорчили се и повярвали, че Бог ги е подлъгал с фалшива надежда и чувство за сигурност. Но най-странното е, че дори след поражението те запазили амунициите си, само че смятали инструментите си за безполезни.

Другата група отдавна била отворила своите ам­униции. Те отрано били сглобили оръжията си и се били упражнявали с тях. И добре направили, понеже установили, че мечът е толкова бърз, че е направо неуправляем. Открили още, че щитът имал толкова много приложения, че им било трудно да схванат как точно трябва да го държат, а ризницата била страшно тежка! С практика и медитация воините накрая се научили да балансират и овладяват всичко до пълна бойна готовност.

Междувременно осъзнали, че нито един инстру­мент не работел без другите два. Ризницата, която се намирала най-близо до кожата, била от основно значение, понеже им давала мъдростта как да владеят меча и щита. Щитът пък се използвал по най-различни начини в зависимост от ситуацията, а с меча се бора­вело съвсем лесно, когато щитът се използвал правил­но. В часа на атаката врагът зърнал тази въоръжена до зъби войска и побягнал. Битка на практика нямало, а воините ознаменували с ликуване победата си. Ня­мало нито сблъсък, нито ранени.

Послепис на писателя:

Все още има някои много духовни хора, които чакат Бог да "направи нещо" за тях. Когато се нуждаят от лечение, те молят Бог да ги излекува, а после се надяват и надяват, и надяват. Когато искат ситуациите около тях да се променят, молят Бог да го свърши и сядат да чакат. Причината за това произтича от факта, че навремето така ставаше и древните текстове го доказват. Всъщност историята за Мойсей е ярък при­мер за този факт. Бог свършил цялата работа, а Мой­сей и народът му получили указания да поемат на път, когато им се каже. От епидемиите до разделянето на водите и изсечените в камък завети, всичко се правело от Бог. Дори когато израилтяните се скитали в пусти­нята, пак Бог ги хранел всеки ден, спускайки им манна небесна.

Такава била старата енергия, преди момента, ко­гато ние, хората, получихме позволение да носим по-голяма енергия и способности. Когато великият юдейски учител на любовта, Исус, тръгнал по Земята, той бил вестоносецът, който ни предал словото, че всичко се променя. Ерата на Божията любов лежала пред нас. Той ни разказал за духовните дарове и ни ги показал. Изнасял прекрасни беседи, извършил велики чудеса, показал на рибарите как се ходи по водата и даже изрекъл думите: "Вие можете да сте като мен!" Неговото послание е съвсем ясно: ние сме ново упълномощени духовни същества, ако изберем да бъдем такива, със силите на самия извор на любовта.

Сега се озоваваме на прага на новото хилядолетие и ни се дават още повече дарове, понеже по думите на Крион сме си ги заслужили в тази епоха на любовта. Дори сега, обаче, някои хора смятат, че старите начи­ни на очакване Бог да свърши цялата работа продъл­жават да са в сила - но не е така. В новата енергия ние сме длъжни да съ-творяваме нашата реалност. Съ-­творяването изисква две същества (за да се получи "съ-то"). Изисква сътрудничество между Божествения източник и Божествената частица в човека, наречена Висшия Аз.

Ние сме длъжни да овладеем новите начини за духовна работа в новата енергия на нашата планета. Потресаващите предсказания на Нострадамус ще ми­нат и ще заминат и мнозина ще осъзнаят, че Крион е бил прав. Ние сме в една съвършено нова парадигма за планетата Земя и докато задминаваме предречения край на света, не е зле да започнем да проумяваме как допринасяме духовно за цялостния план и да открием целенасочени начини за работа с Бог, така че да пре­върнем тази планета във величествено място. Който не направи това, ще бъде много разочарован и няма да разбере какво се е случило.

Научете повече за даровете. Вземете набора и го използвайте! Вижте как истината, знанието и мъдрост­та действат заедно, за да ви дадат по-голяма сила в тази Нова епоха!