От писателя...

Вторник, 26 ноември 1996 г. приличаше на всеки друг ден, само дето знаех, че щеше да бъде различно. Събудих се и погледнах през прозореца. Пред очите ми се ширна нюйоркският Сентрал парк, гледах от дванай­сетия етаж на хотелската стая. Виждах пързалката Уолман и част от езерото, а в далечината дори се виждаше покривът на Музея за изобразително изкуство. Гледката на красивите булеварди с безкрайната върволица високи сгради от бетон и стъкло напомняше на гигантска дъска за шах, която очакваше да започне играта. Само след два дни парадът по случай Деня на благодарността щеше да се извие през парка, събрал милиони зрители, включи­телно Жан и мен. Този град беше пропит от история!... от Джордж Вашингтон до Джон Ленън... и аз осъзнавах, че след броени часове щях да допринеса за това по свой собствен начин... на неколкостотин метра по-надолу, на брега на Ийст ривър в сградата на Обединените Нации.

Спомних си какво си мислех миналата година по същото време. Историята се повтаряше. Крион беше поканен да изнесе канализирано послание пред Общес­твото за просветление и трансформация (ОПИТ) към Обединените Нации. Едва тогава разбрах, че в ООН има организация, която се събира да медитира и да разгова­ря за извънземните и по други метафизична въпроси! При това го правеха в самата сграда, недалеч от залата на Генералната асамблея, в частта, запазена само за делегати и гости - далеч от туристическите маршрути.

Каквото и да мислите за Обединените Нации, а повярвайте ми, много хора изобщо не се сещат за това, аз ви каня да прочетете моето резюме. В тази сграда се случва много повече от мисиите на сините каски, които не успяват да умиротворят света, или предполагаемата конспирация за създаване на световно правителство. Не, там има хиляди служители, които всеки ден докладват в тази сграда и се борят с глада, болестите и спасяват децата на планетата от култури, които не могат да се грижат за тях. Хуманитарните работници са много по­вече от политиците и енергията на този факт се усеща още с влизането. Това е единственото място на Земята, където светът се събира редовно. В средата на сградата се намира ОПИТ, което медитира върху световния мир и внася любов и просветление в залите, където се под­писват мирните споразумения и където правителствата решават как да си сътрудничат.

Отново знаех, че щях да вляза в тази сграда и да канализирам Крион пред делегатите, проявили интерес да присъстват на тази среща при закрити врати в ОПИТ, група към Обединените Нации, светъл лъч в това среди­ще на политическите сили. След дългогодишна служба като президент на ОПИТ Мохамед Рамадан, моят домакин от миналата година, се беше пенсионирал. Сега постът се заемаше от Кристина Арисменди, която тряб­ваше да ни посрещне двамата с Жан и да ни преведе през проверката на ФБР, също както миналата година, преди да влезем в охраняваната вътрешност на щабкварти­рата.

И този път ни посрещна нашата мила приятелка Зера Бокиа, която и двата пъти изигра ключова роля в представянето на Крион пред Обединените Нации. Бла­годарим ти, Зера, защото ти си част от процеса! Именно Зера ме увери, че не е необходимо да се моля на глас на задната седалка на таксито, за да оцелея в пътуването по улиците на Ню Йорк, водещи към сградата на ООН. Наблюдавах спокойствието й и заключих, че знаеше нещо, което ми беше убегнало. Как е възможно такси­метровите шофьори да карат така и да оцеляват? Сигур­но защото на пръсти се броят онези, които говорят английски, следователно не познават знаците? Може би си имат някакви ангели на такситата, пазещи всички хора, летящи с 80 км/ч и заемащи едно и също физическо пространство едновременно. Както и да е, и този път оцелях. Толкова бях щастлив да сляза здрав и невредим, че мисълта да представя Крион още веднъж в ООН ми се видя най-лесната част от деня.

Това второ посещение на Крион в ООН беше раз­лично. През изминалата година работата с Крион беше нараснала значително с издаването на четвъртата книга, чуждестранните права за много езици, получаването на международна известност, първия брой на тримесечно­то списание на Крион и редица научни потвърждения - благодарение на които учени и изследователи станаха редовни посетители на семинарите на Крион. Миналата година дойдохме само двамата с Жан, но този път ни съпровождаха няколко човека от нашето "семейство на Крион". Позволиха ни да доведем шест човека, затова включихме Джеф и Линда Хопи (редакторите на списа­нието), Роб Харис (който се занимава с художественото оформление), д-р Тод Овокайтис (доктор, учен изследо­вател и метафизичен ясновидец) и Стив и Барбара Ротър (които ни помагат да представяме Крион в "Америка Онлайн" и Интернет). Съпругата на Роб, Барбара Харис (която оформи графично първите четири броя на списа­нието) трябваше да си остане у дома, за да посреща клиентите... но много ни липсваше.

На уговореното място се срещнахме с грациозната председателка на ОПИТ Кристина Арисменди, и аз от­ново бях поразен как Духът винаги намира най-подходя­щите хора за важните духовни дела на тази планета! Макар да не се познавахме лично, тя веднага ни стана близка и ни накара да се почувствате добре дошли. Минахме през проверката, пихме кафе и се отправихме директно към конферентна зала 7, където щеше да се проведе ченълингът. Тези срещи протичат бързо и аз отново почувствах официалността и протокола на съби­тието. За разлика от непринудеността, която се опитвам да създам на семинарите на Крион, тази група бързо зае местата си, притихнала и готова, и веднага пристъпихме към дневния ред. Докато Кристина ни представяше, аз огледах присъстващите. Видях, че приятелите ми бяха седнали не заедно, а на групички, които заедно с нас двамата образуваха триъгълник. Те бяха оформили оно­ва, което наричам енергийна защита на "летящия клин", използвайки знанията ни за свещената геометрия и съз­даваната чрез нея енергия. Кристина почти беше свър­шила и аз се замислих пред каква еклектична аудитория седяхме - представляваща толкова много страни, тол­кова много култури и толкова много религии. Крион дойде при мен в този момент и прошепна: "Помни, че те са също като теб. Духът много ги обича и те заслужават да бъдат тук. Те са на точното място в точното време. Уважи момента! Защото истинската работа за планетата се върши индивидуално от хората като тези тук." Ведна­га разбрах, че посланието на Крион щеше да бъде кол­кото планетно, толкова и лично - както винаги. Той беше прокарал идеята, че глобалните промени стават сърце по сърце.

Кристина завърши представянето. Аз изнесох крат­ка беседа върху някои от нещата, които си бях набелязал, след което се обърнах към Жан. Тя проведе прекрасна медитация, превеждайки присъстващите към упражне­ние по самоупълномощаване и визуализация. Когато завърши, аз погледнах часовника си. Крион разполагаше с 30 минути - не повече. Трябваше да напуснем залата бързо, за да не бавим следващото заседание в ООН. Усмихнах се, защото знаех, че притесненията бяха из­лишни. Крион знае какво представлява времето. Тогава той заговори и аз почувствах прилива на любов, който винаги съпътства неговите послания, и усещането за уместност, което винаги носи, и долових близостта на групата ангели и водачи, които винаги присъстват, кога­то се събират групи хора, за да слушат думите на Крион.