Духовното съзнание: Имайте предвид, че тези нови деца притежават познанието кои са, което е много по-различно от онова, което сме имали ние като деца. На клетъчно ниво те "знаят", че са създания на Вселената, с невероятна мисия (а не урок) на планетата. Следова­телно дуализмът на тяхното съзнание е различен от нашия. Резултатът е многостранен: първо, те са способ­ни да преминат към новата вибрация много по-лесно, стига да пожелаят. Ако и когато настъпи техният момент на себеоткриването в живота, те няма да имат почти никаква затруднения със съмнения в себе си, страхове или останки от минали животи. Те често не носят уроци от предишни животи! Техният преход към новата вибра­ция ще протича естествено и те ще са напълно наясно с някои много сложни въпроси на вибрационните проме­ни и тяхната връзка с пръстта на планетата. Някои от тях ще идват без никаква карма.

Това не означава автоматично, че всички деца в но­вата епоха ще станат просветлени същества - нищо по­добно. И те ще имат същия свободен избор като нашия за себеоткриване, но ако направят откритието, ще бъдат по-подготвени да свършат работата от нас. Ще изглежда сякаш качествата на Бейб Рут са скрити във всеки един от вас. Някои изобщо няма да подхванат бухалката, но които я вземат, ще имат голяма вероятност да уцелят топката. Другата страна на медала е, че техните "специални" ка­чества са назрели за проблемите в собствените им ха­рактери, ако не можем да ги разпознаем.

Крион предупреди майките и бащите, че те трябва да разпознават и да се отнасят различно към индиговите деца. Най-лошото, което могат да направят родителите, е да подценяват или да засрамят индиговото дете, за да го научат да се държи прилично. Е, този факт важи за всички деца през последните години, така че къде е раз­ликата? Крион казва, че детето, на което са казали, че не се представя добре, може да се комплексира дълбоко. Обидата ще изплува по-късно в живота и този човек ще трябва да посещава психоаналитик, за да се справи с комплексите си. Значи, нищо ново под Слънцето!

Крион казва, че благодарение на новото си съзна­ние, детето ще изгуби доверие в родителя, тъй като ще знае, че е достойно! То ще разбере, че го лъжат! Резул­татът ще бъде отдръпване и загуба на доверие. Детето не може да бъде убедено, че не заслужава всичко онова, което е! Интуитивно, на клетъчно ниво, то знае, че зас­лужава! Това царствено самочувствие е характерно за начина, по който се чувстват индиговите деца. Много възрастни забелязват това качество и наричат децата "трудни" и "твърдоглави". Всъщност децата имат здра­во, непоклатимо самочувствие и клетъчната информа­ция, че тук им е мястото! Те са поискали да дойдат, тук в този момент, и са дошли.

Това може да бъде едновременно благословия и катастрофа, в зависимост в каква ситуация се озовава детето. Например, ако детето е единственото индигово сред много други със старо съзнание деца (като нас тук), ситуацията ще прилича на отклонение. Отвътре детето ще крещи: "Защо никой не ме вижда? Защо другите деца не разбират? Защо се държат по този начин? Те са глупави!" Индиговото дете има фин спомен за отвъдно­то, който постепенно се заличава до навършване на десет години.

На срещата "Крион у дома" се запознах с една възпитателка в детска градина, която ни разказа истори­ята на едно много сърдито и недоволно тригодишно момиченце. То не получавало очакваната реакция от другите деца. Те нямали представа за концепциите, с които то се било родило. Другите били бавни, разсеяни, не искали да участват в нейните планове и явно започ­вали да го отхвърлят. Ядосано и разплакано, детето отишло при възпитателката и изкрещяло: "Толкова съ­жалявам, че се върнах" [достоверен случай]!

На един от семинарите на Крион се запознах със семейство, което беше довело двете си индигови деца! Двете деца (6 г. и 8 г.) бяха очарователни. Попитах момчето: "Как те наричаха, преди да дойдеш тук?" Аз естествено исках да проверя дали имаше някакъв спомен от минал живот. За мое учудване, момчето имаше! "Ви­каха ми татко", отвърна спокойно то. Родителите засия­ха. Те бяха сплотено и духовно семейство, уважаваха децата си и ги зачитаха по съвсем различен от старата парадигма начин. Същото явление се повтори още два пъти, като родители водеха своите индигови деца на събирания за възрастни, които продължаваха седем ча­са! Без видео игри и анимационни филмчета - само ченълинг и лекция. Децата проявиха невероятно целена­сочено внимание.

Като заговорихме за внимание, има една аномалия, която сякаш се появи пред последните няколко години и почти винаги във връзка с индиговите деца. Какво би станало с вас, ако дойдехте на света с ясното съзнание кои сте, с чувство за семейна принадлежност - и никой да не ви разпознава, а вместо това се държат с вас като с изгнаник, а не като с кралска особа? Добавете, че сте дете, което преживява това и не може да промени нищо. Интелектът ви недоумява какво не е наред. Отговорът, за съжаление, е "синдром на дефицит на вниманието" и "синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието" (добили популярност като АВВ и АВНВ). Тези деца или "изключват" от реалността, потъвайки в собствения си извънтелесен свят, за да оживеят, или тъкмо обратното - блъскат се в стените, за да изтръгнат истинския проб­лем в живота си и да получат помощ.

Много родители прибягват към медикаментозно лечение за техните индигови деца, тъй като не виждат никаква друга възможност за нормална атмосфера в семейството или за да позволят на детето да се развива. Това положение ще се промени. Енергийните лечители вече постигат голям успех при ADD и АDНD, но трябва да работят и с родителите. Промяната в околната среда на детето понякога помага, но не е гаранция, че новата ситуация ще бъде за предпочитане. Някои хора устано­вяват, че поемането на синьо-зелени водорасли променя коренно поведението - като че ли биологията на детето се балансира сама с приема на този нов продукт.

Между другото, ако опитате синьо-зелени водорас­ли, според родителите най-добър резултат дават нату­ралните, добивани от езерото Кламат в Орегон. (Аз не ги продавам, дори да смятате, че ги рекламирам. Но ги ям. Това е храна, а не хранителна добавка, и спада към категорията на живите храни, които балансират организ­ма бързо и естествено.)

Някои неща просто са безполезни при индиговите деца. Вменяването на чувство за вина не действа както в дните на собственото ни детство. "Чакай баща ти да се прибере", е фраза, която просто няма да предизвика старите резултати. Вместо това детето няма да реагира, а целеният страх от бащата няма да свърши работа. Вътрешното познание на детето "кое е то" прави късо съединение с много от старите трикове на дисципли­ната.

"Какво да правим?", питат родителите.

Нагласата: Крион ни казва, че децата в новата епоха ще се държат различно и детските възпитатели са наясно с това. Ето един пример: Децата на новата епоха няма да се подреждат в редица (на опашка), когато им кажат. (О, не! Какво ще стане тогава с Дисниленд?) Вместо това възпитателите в детски градини им изтъкват целите на подреждането на опашка, след което им дават времева рамка. Затова вместо да казват: "Добре, деца, наредете се на опашка да си получите обяда", възпитателите казват: "Добре, деца, време е за обяд и имате три минути да образувате опашка." Изведнъж става групово усилие да решат кой ще застане пръв на опашката и къде ще започне редицата. Децата решават задачата сами (пред­ставяте ли си!) и поемат отговорността за действието, което ще постигне резултата. Това е ново мислене както за децата, така и за възрастните, които се грижат за тях. Очевидно правото на избор води до отговорно действие (по мое време не беше така!).

Вече виждате, че този нов метод, както и много други, акцентира върху даването на информация на де­цата в най-ранна възраст, която да им позволи да реша­ват сами. Да поемаш отговорност на петгодишна въз­раст? Да решават социален въпрос (да се споразумеят кой да бъде пръв на опашката)? Това принципите на новата епоха за възрастни ли са, или за деца? За всички и това е смисълът. Тези деца са много по-наясно как стават нещата и не можете да ги заблудите!

И така, какво да направят родителите във връзка с контрола и дисциплината? Отговорът е, че първо трябва да обяснят на децата (независимо колко малки са те - дори на онези, които още не могат да говорят) защо ги молят да направят нещо, а после да им дадат избор (ако са достатъчно големи). Бях в дома на едно тригодишно индигово дете. Човек можеше да погледне в очите му и да види, че то е стара душа. Родителите му знаеха кой е и бяха успели да го накарат да взаимодейства разумно със се­мейството. На вечеря, вместо да му наредят "сядай", те го молеха да избере "къде да седне" (родителите съобрази­телно бяха приготвили два варианта). Така една груба заповед се превръщаше в любяща молба за избор. И в двата случая идеята беше сервирането на вечерята, което изискваше съответното действие. Детето разглеждаше си­туацията и човек виждаше как то поемаше отговорността да реши на кой стол да седне. Идеята да отхвърли "вечерянето" никога не присъстваше.

Видях детето да отговаря един-два пъти в хода на вечерта (момченцето беше изморено и кисело, както всички малки деца) и веднага беше смъмрено с подхо­дящи строги думи и съответните действия. Разликата? Отнасяха се към него с уважение, но то пак се опита да прекрачи границата (всички малки деца изпробват докъ­де се простира властта им). След това дойде очакваното възпитателно действие, с логично, спокойно обяснение. Различен е не толкова начинът, по който се възпитава детето, колкото отношението в хода на проблема. По този начин детето схваща следното: "Ние се отнасяме към теб с уважение и ти се отнасяш по същия начин към нас."

Не се заблуждавайте: това не означава да разглезвате детето. Това е по-скоро метод на ежедневно отноше­ние, който се различава от някогашния. Не пазите детето като "рохко яйце". Просто му давате правото на избор, вместо "Прави каквото ти се казва и престани да задаваш въпроси!" Крион съветва родителите да се сприятелят с децата си съвсем рано, а след това да отстъпят от старата връзка родител-дете, която познаваме ние от собственото ни детство.

На семинарите в Бекънридж, щата Колорадо, също имаше родители, които бяха довели своите индигови деца, а едно наскоро осиновено сираче от чужбина беше донесено от майка си в "кенгуру", преметнато на гърба. Момиченцето беше магнетично, човек можеше да пог­ледне в очите му и да види голяма мъдрост. (Както и че щеше да бъде своенравно! Щеше да изисква внимание, но не подтиквано от егото. Това качество произтича от дълбокото знание за клетъчното родословие. Родители­те не бива да се прекланят, а просто да уважават децата си и да изискват същото отношение.) Когато заговорих за индиговите деца, казах на хората, че в залата има едно такова дете, доведено от майка си. Стотици глави се обърнаха да го погледнат. Реакцията на детето? То надигна глава, разбирайки, че я уважават - и им помаха, сякаш за да каже: "Да, това съм аз!" Беше незабравим момент и всички много се смяхме.

Родители много рано ще открият, че децата им ще реагират на уважението и ще имат коренно различна връзка от онази, която сме имали ние с родителите си. Децата ще бъдат много по-мъдри и ще ни шокират със самодисциплината си (те ще развиват чувство на отго­ворност). Те ще разпознават социалните проблеми мно­го по-бързо и ще бъдат много по-загрижени за "пробле­мите на възрастните" на съвсем ранна възраст - и да, те ще станат наши приятели много рано. Сбогом, пропаст между поколенията. Това е парадигма на старата енер­гия. Виждал съм я!

Тази година се случи на няколко пъти индигови тийнейджъри да посещават семинари на Крион. В един от случаите момчето беше помолило родителите си да го доведат (сам беше открил книгите на Крион). Във втория случай момчето дойде като равно с родителите си, усвои цялата информация, медитацията, настройва­нето и ченълинга наред с възрастните (в продължение на седем часа). В третия случай момчето прочело кни­гите на Крион и те откликнали в него. То поискало позволение от родителите си в Аляска да дойде само на семинара!

Имал съм възможността да общувам с такива прек­расни деца. Вярно, те бяха още тийнейджъри и разгова­ряха и се държаха като тийнейджъри. (Спомняте ли си собствените си юношески години? Аз уважавам процеса на порастването и се моля на Духа никога да не забравя какво е усещането. Вярвам, че това ми помага да общу­вам с младите хора.) Разликата при тези младежи беше факторът на мъдростта. Те задаваха изключително зна­чими въпроси за живота и тяхната тийнейджърска роля в него. Често водехме дискусии и когато си тръгваха, аз си казвах: Това е някаква съвършено нова порода човеш­ки същества!

Така че ако все още не сте ги разбрали, ето няколко предложения, докато някой просветлен възпитател или учител не напише поредния бестселър за новите деца (чувате ли, трябва да се напише книга)!

1. От самото му раждане се отнасяйте към детето като към млад, но зрял човек - особено с тона на гласа ви. Използвайте този подход, за да зачетете жизнената сила на детето. То го очаква и ще реагира негативно, ако не го направите. Винаги очаквайте уважение в замяна. Отначало детето като че ли няма да разбира молбата ви за взаим­ност, но вие отправете молбата вербално. Мамо, твоето НАМЕРЕНИЕ да уважаваш и да бъдеш уважавана е от решаващо значение (спомняте ли си ченълинга за НАМЕРЕНИЕТО?). Сключете споразумение от самото начало. То може да се създаде по всякакъв начин, но трябва да го зас­лужите с действия. Направете го устно. Индиговото дете реагира на клетъчната отговорност. Често това е единственият урок, с който то идва, и се нуждае от тази намеса!

2.  Още от раждането им казвайте на децата какво става. Обяснявайте им всичко. Знам, сега майките въртят очи. Обаче, наистина, направете го. Деца­та усещат на клетъчно ниво какво правите. Майки, искам да си спомните нещо, което може да се е случило при раждането на вашето дете. Спомняте ли си първия път, когато прегърнахте бебето и се вгледахте в тези дълбоки очи дълго и продължи­телно? Детето отвърна ли на погледа ви? Да, разбира се. Какво почувствахте при това първо "сключване на очите"? Имаше ли комуникация? ДА! Всички майки, с които съм разговарял, си спомнят този момент - заради вътрешното общу­ване!

НАМЕРЕНИЕТО е силата на общуването и се за­действа от деня, в който тези деца идват на бял свят. Те ще разберат дали го искате, не го искате или дори дали сте неопитна майка! Те са мъдри в области, от които вие нямате понятие, затова очаквайте много зрели неща привидно над възрастта им.

3. Колкото може по-рано дайте на децата правото на избор за колкото може повече неща! Пригот­вете сценарии за хранене, спане и игра, от които те да могат да си избират. Запомнете, на тези деца им приляга "царската привилегия" да ги питат какво ще изберат. Те ще откликнат на "кралското отношение" като реагират много зряло за въз­растта си. И няма да гледат на вас като на прос­толюдие. Те разбират идеята на потомството и ще ви отвърнат със същото уважение, когато по­раснат. Щом те са от царско потекло, значи и вие сте от същото! Когато разберете тази нагласа, ще се справяте далеч по-добре в ежедневното общу­ване с тях.

4.  Възпитавайте ги както всички други деца, но го правете с по-малко емоция от обикновено. Груба­та емоция за по-силно въздействие не действа при тези деца също както вината. Крясъците няма да предизвикат промяна в поведението им и ще ви превърнат в губещи. А ако вие "изгубите", те печелят. Ако моето поколение се страхуваше от силния глас на ядосания, вбесен родител, индиговите деца по-скоро ще се засмеят. Охо, ти току-що загуби играта!

Доброто, бързо, кротко дисциплиниращо действие, което преди това сте обещали, извършено в подходящия момент, е оптималният подход - да, дори в супермарке­та. Не се тревожете за околните - нали не те ще се приберат вкъщи с детето! Бъдете последователни в това отношение (знам, че е трудно). Зрелостта на индиговите деца на ранна възраст ще породи ранно разбиране какво се случва, когато ви изпитват. Най-лошият подход към индиговото дете е да го оставите да ви "прегази". То ще го направи, ако му позволите. А после ще ви бъде трудно да си възвърнете уважението му. Според Нанси Ан Тапи тези деца действително реагират на емоционалното ви състояние. Това не означават, че отвръщат със същото. Любов, решителност, последователност - запомнете, че това също са емоции. Тези деца са много интуитивни!

5. Бъдете готови за изблици на голямо неудовлетво­рение, когато започнат да общуват с други деца. Това донякъде е нормално. Дълбоката потисна­тост и "затварянето" са характерен признак за силното неудовлетворение и депресия. По-късно те могат да избухнат в хиперактивни изяви, които споменах по-горе. И двете са защитни механизми, които се пораждат от чувството на абсолютна самота, дори при игра с други деца.

Тъй като тези деца нямат "етикет", на който да пише Индигово дете от новата епоха, ще трябва да се опит­ва, докато се открият други деца, с които да общува. От метафизична гледна точка, вие сигурно ще намерите други индигови деца по-бързо сред децата на светлин­ните работници, отколкото като сменяте училищата или просто като се надявате за по-подходяща група. Ако така стоят нещата и установите, че някои от децата на вашите съмишленици са индигови, събирайте ги редовно. Това ще се отрази добре на всички деца и ще ги научи да толерират другите, които не ги разбират в училище. Защо е вероятно децата на светлинните работници да са индигови? СЕМЕЙСТВОТО! Крион често говори за то­ва. Ние се инкарнираме в духовни групи на планетата. "Семейството" е не толкова биологично, колкото духов­но звено.

Не се страхувайте да потърсите помощ! Обръщайте се към терапевти и професионални педагози веднага щом забележите проблем, с който не можете да се спра­вите сами. Търсете ги, дори само за напътствия. Много професионалисти, които работят ефективно с такива деца, не споделят възгледите на новата епоха, но са много наясно с практическата страна на въпроса. Тези терапевти познават симптомите, имат разработени ре­шения и постигат добри резултати. Не е трудно да види­те, че "индиговите явления" протичат в нашето общест­во и има редица добри педагози и психолози, които се занимават с тях, без да им придават духовно значение. Те са уважавани и зачитани, тъй като Духът не е избира­телен (както вече съм казвал). Тяхното НАМЕРЕНИЕ да помагат на децата е значимо и ценно колкото намерени­ето на всеки работник на светлината. Тяхната страст ги е поставила на точното място в точното време, за да помагат на индиговите деца по планетата.

Не всички деца, които се раждат сега, са индигови, но с течение на времето техният брой ще се увеличава. Процесът започва около 1970 г. с пристигането на малък процент индигови деца, а в днешно време те са към 80 % и повече. При настоящите темпове смятам, че скоро индиговите деца ще могат да си намират приятели-съмишленици по-лесно. В момента такива са децата във възрастовата група между 3 и 6 години (докато пиша тези редове през 1998 г.). Те произлизат от група, където под 30 % са индигови. Скоро всички деца ще бъдат индигови. Какво е тяхното послание към нас?

"Ето ни и нас, независимо дали сте готови!"

Дадено с любов,

Лий Каръл