Тимоти бил просветлен човек. Живеел в голям град, през който минавала красива река и той обичал това място. Но Тимоти си имал страст. Виждате ли, той цял живот искал да стане изследовател - учен, който да изучава човешкия организъм и да прави големи меди­цински открития за доброто на всички. Така че голяма част от живота му преминала в получаването на дипло­ма и квалификация като изследовател, И Тимоти бил много доволен, че животът му протичал добре, защото той завършил с отличие и притежавал голям интелект. Но неговият интелект се уравновесявал от духовността му, защото Тимоти често медитирал.

Тимоти знаел за съ-творението. Знаел и за дара на Духа, който щял да му позволи да неутрализира кармата си. Затова заявил НАМЕРЕНИЕ кармата му да се изчис­ти, така че той да може да продължи напред по пътя си. Същевременно Тимоти решил да съ-твори каквото ис­кал най-силно в живота. Тимоти дошъл на Земята с една страст. Откакто видял за първи път дете с аутизъм, той искал да вникне в това чудо. Защото тръпки го побивали, когато виждал такива деца. Тимоти си казвал: "Въпреки че някои хора го възприемат като трагедия, за мен това е чудо. Със сигурност знам, че изпускаме нещо - нещо важно." В рамките на тази история за Тимоти и съ-тво­рението, скъпи мои, има научна истина. Защото дейст­вително има чудо в децата с аутизъм, което очаква да бъде открито - нещо, което ще помогне не само на тях, но и на цялото човечество. Приканваме ви да го откри­ете.

И така, Тимоти решил да седне и да съ-твори своята реалност, понеже разбирал от новата епоха и бил наясно с процеса, който можел да осъществи. Затова решил да съ-твори ситуация, в която щял да се занимава с деца с аутизъм и да работи с колегите, които били предопреде­лени да го направят с него в една програма, провеждана в града, който той толкова обичал. Голяма поръчка, вероятно, но такава била страстта му. И така, Тимоти провел церемония около своето съ-творение, коленичил и казал: "О, Дух, в името на любовта и всичко в новата епоха, което ми се дава като дар, заявявам силата на съ-творението. Съ-творявам да осъществя това видение, моята страст, да работя с деца с аутизъм в моя красив град с други съмишленици." И понеже Тимоти бил мъ­дър, просветлен човек, той добавил: "Но освен това има неща, които аз не знам, затова моля да ми бъде позво­лено да се озова в моя договор, какъвто и да е той." Но все пак една част от Тимоти прошепвала бързо и тихо след всяка медитация: "Но моля те, нека все пак научни­те изследвания на деца с аутизъм да се провеждат тук." [смях в залата]

Минали три месеца без никакво развитие във връзка с молбата, но Тимоти продължил да заявява желанието за съ-творението. Правел го в чест на Духа и често повтарял: "Съ-творявам в името на Духа да бъда в моя договор - точно там, където трябва да бъда."

Минали още два месеца и нищо не се случило. Тимоти не се обезсърчил, но започвал да губи търпение. "Защо нищо не се случва?", питал се той. "О, знам. Сигурно трябва да направя нещо, за да задвижа проце­са." Затова Тимоти си подготвил документите и ги из­пратил до институтите в съседните градове, казвайки си, "Това сигурно ще мотивира процеса. Ще раздвижи сре­дите и ще породи интерес." И бил прав, защото Духът действително чакал Тимоти да направи първата крачка, а той осъзнал, че бил забравил да участва физически в работата по съ-творяването на чудото.

Почти веднага Тимоти получил писмо от някакъв институт по медицина. Когато го отворил, по гръбнака му пробягали тръпки, които явно означавали, че се случвало нещо специално. Тимоти казал на глас: "О, това е прозорец на възможност. Благодаря ви, водачи. Позна­вам поличбите. Това писмо ще ми подскаже какво тряб­ва да направя." И Тимоти отново бил прав, защото след като отворил внимателно писмото, той прочел с голяма радост отправеното му предложение. Канели го да се включи в екипа на свои колеги и съмишленици - други изследователи, които изучавали особеностите на човеш­ката природа. Но сърцето му се свило, когато видял откъде идвала поканата, защото градът се намирал на 480 километра на север, на място, където никога не му било хрумвало да живее. На всичкото отгоре проучване­то изобщо не се занимавало с деца. За негово съжаление то се занимавало с проблемите на възрастните хора и болестите, които ги застигали в съвременното общество..

Тимоти знаел, че това не било точно каквото искал, но все пак било близо! Копнеел да бъде сред хора, които споделяли неговата позиция за проучванията и изслед­ванията на човешката природа. Представете си само - малка група учени, с които можел да работи и да постиг­не големи промени за планетата! Побили го тръпки, понеже разбрал, че това бил прозорецът на възможност, който сам бил създал, затова се възползвал от него.

Пристигнал в града на 480 километра на север и заживял там, и почти веднага се случило нещо странно. Сякаш по чудо, той получил къща, където да живее, която малко след това могъл да закупи. Поради анома­лии във финансовата система и един добронамерен чо­век, Тимоти станал собственик на къщата три седмици след пристигането си. Никога не бил допускал, че ще му се случи нещо такова в живота и го оценявал. Въпреки че къщата била по-голяма, отколкото му била необходи­ма, тя представлявала нещо значимо в неговата култура и същевременно го карала да открива нови неща. Тимо­ти благодарил на Духа за това чудо, знаейки, че това било убедително потвърждение, че се е озовал на вярното място в точното време.

Тимоти започнал да работи с колегите си. Те били седем, а Тимоти бил осмият. Колкото повече работел с тях, толкова повече му харесвало. Опознал ги, един по един, често гостувал в домовете им и общувал със се­мействата им. Не всички споделяли неговата философия на новата епоха. Всъщност, някои изповядвали религи­ите на старата енергия и били от племената на Давид, но всички били принцове и принцеси в представите на Тимоти. Защото заедно те споделяли любовта към чове­чеството, любовта към работата и състраданието на изследователската дейност и той никога не ги осъждал заради техните вярвания или произход. Без да забравя нито за момент своята истинска страст, Тимоти се при­бирал вкъщи и пишел писма до всички свои познати, които работели по проблемите на децата с аутизъм и ги питал: "Това е моето мнение, вие какво смятате?" Така поддържал жива надеждата да работи с деца с аутизъм. Тимоти следял всички проучвания в областта на аутиз-ма, въпреки че все още не работел в тази сфера. Той бил доволен от развоя на събитията, но тогава настъпила голяма промяна.

Ах, скъпи мои, нещо се случило с Тимоти. Започнал често да въздиша. И да заеква. Хванал се да съзерцава обувките си и да гледа в една точка в стената с часове. Не можел да спи. Химията му се променяла и той го знаел. Тимоти изживявал онова, което хората наричат временна лудост. Виждате ли, Тимоти се влюбил [смях в залата].

О, тя била красива, тази лекарка в бяла престилка, с която работел - и щом му кажела нещо, той просто се вцепенявал. Какво ли си мислела за него? Дотогава Тимоти никога не бил проявявал интерес да създаде връзка. Единствената му страст била работата с деца с аутизъм. Не бил общувал с много жени и не знаел как да се сближи с колежката си. Той се чувствал непълноценен и тогава в живота му станало чудо, защото красивата лекарка с бяла престилка го погледнала и казала: "Тимоти, обичам те." О! Той наистина полудял за момент [изблик на смях]! Така Тимоти срещнал жената, която трябвало, на точното място в точното време - нещо, което изобщо не подозирал в неговия роден град на 480 километра на юг - нещо, което като че ли не искал и не му било необходимо. По-рано той смятал, че жената щяла да застане на пътя на кариерата му. Но не и тази прекрасна жена, която споделяла любимите му неща. Ценяла нещата, които ценял и той. Медитирала заедно с него; разбирала новата епоха и когато се опознали по-добре, Тимоти осъзнал, че тя била изявила намере­нието чрез своето съ-творение да бъде на точното място в точното време! Нима някой е изненадан от това?

И така, Божията любов се намесила, отвеждайки Тимоти на 480 километра в град, където той не искал да отива, и въвличайки го в изследване, с което той не желаел да се занимава, за да може да свърже живота си със своята партньорка. Тимоти отпразнувал съюза си с тази жена и двамата се оженили в този град. А голямата къща им дошла точно по мярка.

Тимоти напреднал в работата си и постигнал голе­ми неща. С помощта на Сара и останалите колегите те научили много неща за болестите при възрастните хора. Всъщност проектът им вече завършвал. Били направили всичко възможно. Минали три години и научният експе­римент приключил. Тимоти нямал представа какво щя­ло да се случи оттук нататък. Отдавна бил престанал да съ-творява наум. Погрешно бил сметнал, че Бог си бил свършил работата - и той нямало да осъществи своята страст - че онова, което имал, му стигало. В края на краищата, вижте какво имал! Вижте какво щастие го споходило. Вижте какви радости имал всеки ден. Какво по-хубаво от това можело да съществува?

В края на проекта пристигнало друго писмо и когато Тимоти видял името на подателя, отново го побили тръпки. То било от един от хората, с които той водел кореспонденция за работата по аутизма. Тимоти оставил писмото на масата и го погледнал. Казал си: "Ох, изобщо не искам да го отварям. Енергията му е удиви­телна!" Докато гледал писмото, всички вербализации от медитациите му звучали в ушите му. Спомнил си как казвал,:"О, Дух, съ-творявам да бъда на моето блажено място - на подходящото място в подходящото време." Вече не издържал на напрежението, затова отворил пис­мото.

Вътре пишело: "Скъпи Тимоти, появи се възмож­ност да работиш в твоя роден глад и събрахме средства за провеждане на изследване на децата с аутизъм. Ще можеш ли да събереш екип от колеги и да дойдете тук?" Тимоти изпуснал писмо, без да вярва на очите си! Осъз­нал мащабите на планирането и замисъла на всичко. Той отпразнувал заедно със съпругата си факта, че Духът не бил забравил през всичките тези години неговата първа молба. "Искам да бъда на точното място в точното време," бил казал той. "Искам да бъда всичко онова, което казах, че ще бъда."

И така, Тимоти свикал колегите, с които бил рабо­тил толкова успешно в града на 480 км. на север, и се върнал в своя роден град, където започнал да работи с онези, които бил опознал. Заедно те постигнали големи неща и те участвали в неговото блажено място!

Историята на Тимоти е пропита с голяма любов и ние можем да започнем да я анализираме, заедно с вас, за да я приложите към живота си. Виждате ли, историята още не е свършила. Не. Има още нещо. То е прекрасно. То е ценно - изпълнено с любов, церемония и почест. Защото съпругата на Тимоти, Сара, родила син, който нарекли Джон. И, скъпи мои, много скоро се оказало, че детето имало аутизъм. Сара и Тимоти застанали пред олтара и благодарение на перспективата си за живота, благодарение на просветлението и мъдростта си, те отпразнували момента! Взели сина си и седнали заедно с него пред олтара. Детето ги погледнало с големите си очи - това прекрасно надарено създание. И те му казали: "Джон, знаем, че не ни разбираш, но ти СИ на точното място в точното време." [ентусиазирано ръкопляскане] Виждате ли, замисълът на Духа и Божията любов отново се проявили и онова, което за някои би било трагедия, за Тимоти и Сара било благословия, и тези просветлени родители го знаели. Джон не би могъл да има по-добри родители от тях.

Докато анализираме тази история, скъпи мои, ви молим да погледнете назад и да видите какво се случи. Тимоти заяви намерение какво искаше и от какво се нуждаеше. Отначало не се случи нищо. Трябваше той да предприеме нещо и да направи първата крачка, за да потръгнат нещата. Тимоти осъзна, че е част от "съ" - между Духа и човека. И изпрати писмата. Тимоти беше нетърпелив, но не и Духът. Минаха три години от мо­мента, когато получи отчасти каквото беше поискал - той се озова в друг град и се залови с неща, за които по-рано не беше помислял. Въпреки че не беше точно каквото бе поискал, Тимоти беше благословен във всяко отношение. Получаваше потвърждения, когато беше не­обходимо. Неговите водачи му изпращаха знаци, когато се отваряха прозорците на възможностите, дори когато Тимоти беше престанал да съ-творява. Той смяташе, че положението е достатъчно добро, но Духът изпълни договора, когато му дойде времето! Тогава двамата със Сара получиха последния дар - за който Тимоти не беше предположил, че е уместен, но той беше точно такъв.

Виждате ли перспективата на точния момент? Раз­бирате ли, че не всичко е такова, каквото изглежда? Разбирате ли, че важната роля на съ-творяването с Духа изисква търпение и вяра? Тимоти постъпи точно така и беше удостоен със своя договор. Забелязахте ли също така, че околните, които му помагаха, бяха благословени с неговото търпение и неговата вяра? Отново ви изтък­ваме факта, че когато сте във вашия договор, околните също печелят! Често, въпреки че сътворявате само за себе си, околните се променят в процеса.

Разказахме ви тази история, за да видите, че в живо­та няма невъзможни неща! Знаем, че някои от вас са в процес на съ-творяване. Първо искаме да ви кажем, че ВИЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ ТОЗИ ДАР! Ако не сте съгласни и не можете да го приемете в съзнанието си, трябва да потърсите помощ, която ще ви помогне да се поляризирате - да се балансирате, така че да можете да продъл­жите напред и да запалите двигателя на самочувствието, защото вие наистина сте достойни.

Не се страхувайте да създадете изобилие в живота ви, скъпи мои. Не смятате ли, че го заслужавате? В най-богатото общество на планетата, не смятате ли, че го заслужавате? Говорим за богатството на същността на самия Духа и за изобилието от мир в живота ви.

Така е и тази вечер, когато ви оставяме. Оставяме ви в състояние на любов и когато си тръгнете оттук и се приберете вкъщи, преди да си легнете довечера, осъз­найте следното: Тези създания около вас, които са ви назначени и са част от вашата аура, редовно честват живота ви! Те очакват да се впуснат в действие съгласно вашите думи и вашето НАМЕРЕНИЕ. Те са част от моста между вас и вашия Висш Аз. Вие никога не сте сами! Частицата от Бог, която представлява вашият Висш Аз, очаква да ви отведе на мястото, за което сте дошли тук - страстта на вашия договор - онази частица от дома, която винаги носите във вас - спомена за това кои сте и защо сте тук!

Така е!