Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:41
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 4: Притчите на Крион » Джейсън и пещерата

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Джейсън и пещерата

Бележка на писателя:

Това е разказ за една игра, водена между Джейсън и пазителя на пещерата на сътворението. Джейсън изживява изпитание за своя самоконтрол, маскирано като най-обикновено предизвикателство. Виждате ли връзката с нашия живот?

***

Джейсън имал видение. Всъщност то било сън, но в случая на Джейсън това било без значение. Джейсън бил много просветлен и често имал видения в съни­щата си. Това обаче било много живо и ярко.

Джейсън се озовал на входа на голяма пещера и веднага я познал. Това била пещерата на сътворение­то, хранилището на Акашовите записи, където се па­зели всички подробности за човешките същества, ко­ито идвали и си отивали от планетата. "О, аз познавам това място!", казал си той.

На входа на пещерата стоял нейният пазител. Той явно никак не се впечатлил, че Джейсън се озовал изневиделица пред нея; всъщност, дори го очаквал! Пазителят заговорил: "Джейсън, радвам се да те видя тук. Приготвили сме ти една гатанка - игра за твоята душа." Пазителят се усмихнал и Джейсън разбрал, че го очаква някакво забавление.

"Това е чудесно", отбелязал той. "Обожавам иг­рите."

"Хвърли един поглед на пътя", казал пазителят, като открехнал с лекота голямата порта на пещерата. Джейсън видял, че през пещерата минавала права и тясна пътека. Видял, че в другия край на пещерата имало изход, от който прониквала светлина. Пещера­та можела да се прекоси съвсем лесно.

"Каква е играта?", попитал Джейсън.

"Искаме да минеш през пещерата и да стигнеш до изхода, като ще ти дадем един земен час за това", отвърнал пазителят.

"Няма проблем", казал Джейсън. "Какво ще по­луча, ако успея?"

"Тук не става въпрос за награда. Смисълът е в самата игра. Самото ти влизане в пещерата е голяма чест. Да извървиш пътеката е изпитание, чиято цел е да стигнеш до изхода. Можеш ли да се справиш?"

"Ще успея", казал Джейсън, завладян от спортен дух. Тогава пазителят се отместил, а Джейсън започ­нал пътуването си.

Той влязъл в пещерата. Отново погледнал напред и видял, че изходът се намирал на не повече от един километър пред него. Осъзнавайки, че разполага с предостатъчно време, той спрял за момент, така че очите му да привикнат към приглушеното осветление в пещерата. Поел напред и се възхитил от различните цветове, които виждал. Не след дълго Джейсън започ­нал да чува различни звуци. Отляво и отдясно доли­тали звуци от различни събития. "Имам цял час", помислил си Джейсън. "Трябват ми само 15 минути, за да стигна до изхода, така че ще спра и ще проверя какви точно са тези звуци."

Той спрял и се обърнал надясно. Тутакси видял рафт, отрупан с блестящи кристали. Джейсън се отк­лонил внимателно от пътеката и отишъл да разгледа  интересните предмети. Върху всеки един от подобни­те на жезли кристали имало специален надпис. Джей­сън уловил полека един, без да го вдига. Моментално се озовал в събитието, описано от тайнствения над­пис. Джейсън видял удивителни неща, за които изоб­що не подозирал, че съществуват. Видял войни. Видял големи пожари. Видял светлина на фона на мрака. Видял имената на много създания. Какво изживяване! Той наистина бил там! Джейсън не разбирал какво вижда, но се удивил на информацията и му било трудно да пусне кристала - толкова бил завладяващ. Припомняйки си за играта и ограниченото време, Джейсън оставил кристала, все още развълнуван от емоцията на току-що видяното.

Когато се върнал на пътя, той осъзнал, че прежи­вяването с кристала му било отнело едва няколко минути. А му се сторило толкова по-дълго! Разпола­гал с предостатъчно време. Джейсън отново тръгнал напред, но не след дълго чул някакво тънко гласче и спрял. "Какъв е този глас?", запитал се той. "Звучи ми познато." И тогава си дал сметка, че това бил гласът на майка му! Обърнал се вляво и видял друга група кристали на няколко крачки встрани от пътеката. Приближил се до тях и интуитивно познал кристала на майка му, макар че гравираното на него име му се сторило непознато. Застанал пред него, опитвайки се да чуе какво казва тя, но не могъл. Майка му била починала отдавна, но ето че все още я имало - или това било само кристал?

Джейсън имал избор. Знаел, че иска да докосне кристала на майка си. Нещо друго му казвало, че това е прекалено интимна постъпка. Джейсън взел да раз­мишлява: "Това е моето семейство, а тя сигурно иска да имам спомен от нея. Така че ще го докосна." И така, той докоснал кристала и моментално попаднал в ре­алността на многобройните животи на своята майка, а Акашовите записки на нейните изживявания се раз­гърнали пред него. Видял многобройните й животи и всички години, които била прекарала на планетата, а също и годините, които била прекарала на други места, включително и този, в който присъствал той. После видял и живота, в който тя понастоящем била дете - и той не бил част от него. Всичко било толкова завладяващо, че Джейсън се разплакал при спомена и радостта от нейната служба. "О, това е прекрасно! Каква чудна игра!", възкликнал той в пещерата. И с известно усилие отдръпнал ръцете си, но в този миг осъзнал, че кристалът в съседство принадлежи на баща му. И Джейсън докоснал и него и изживял по­добни неща, а после отново си казал: "Това е прекрас­но. Какъв урок. Каква чест е всичко това за мен. Аз съм щастливец."

Времето вече напредвало. Джейсън знаел, че трябва да побърза, иначе нямало да успее да стигне навреме до изхода. Затова поел бързо по пътеката и почти бил стигнал до изхода, когато чул още един глас. Този път го разпознал като своя собствен!

Джейсън се обърнал надясно и видял още един сияещ кристал. Този път разпознал името, понеже върху кристала било гравирано някакво тайно духовно име, което много приличало на арабско писмо и обоз­начавало неговото астрално име. Джейсън погледнал към изхода на пещерата, който се откроявал на някол­ко метра пред него, и размислил. Просто не можел да пропусне такава възможност. Свърнал надясно и до­коснал кристала със собственото си име. Излишно е да казваме, че Джейсън не успял да излезе от пещерата навреме, за да завърши успешно играта. Той останал там, потънал в собствените си минали животи с голя­мо разбиране за това кой е и кой би трябвало да бъде, с невероятно разбиране за равносметката кои са били майка му и баща му в неговите минали животи и кой е бил той в техните.

След което Джейсън се събудил. Той си помислил: "Какъв чуден сън беше това!" После си спомнил всичко. "О, колко жалко, че не спечелих играта", въздъхнал той. И така, Джейсън продължил живота си по старому, без да разбере ис­тинския смисъл на този сън, но без никакво осъждане от страна на пазителя. Понякога си казвал: "Ех, ако можех да я изиграя отново, щях да постъпя различно. Сега знам къде са уловките."

Джейсън така и не разбрал, че играта все още продължавала.

Послепис на писателя:

Много от четящите тази кратка история сигурно смятат, че пътеката през пещерата символизира чо­вешкия живот, а изходът е краят на живота. Всъщност обяснението на Крион е, че пътят наистина е животът, но изходът представлява озарението, самоосъзнаването, просветлението и промяната в бъдещето. Така че притчата ни представя едно човешко същество с привидно ясна задача: да извърви пътя от началото до края, без да губи прекалено много време да се оглежда - и ще стигне до края навреме. Всъщност информаци­ята е много по-дълбока. Крион ни разказва, че ние сме възвишените същества, които вървят по планетата, и че докато сме тук, усещаме точно обратното и прекар­ваме твърде много време в изследване на миналото.

Цитирам от Крион, Книга 2: "Крион иска да знаем, че ако звездният играч на играта се замае и застине в неподвижно благоговение пред своите съот­борници... играта никога няма да бъде изиграна, още по-малко пък спечелена. Ние трябва да събираме ин­формация като инструмент за собствените ни дейст­вия. Никога не бива да изучаваме членовете на нашата поддържаща група до такава степен, че да преустано­вим собственото си развитие."

Регресията е хубаво нещо, стига да не се изкушите да заживеете постоянно в миналото. Изучаването на историята на метафизичната вселена е просветляващо, стига да не се превърне в единственото ви зани­мание. Крион знае, че сега по тези теми има повече информация от когато и да било в историята на света - и тя е увлекателна поради нашите нови способности за преценка и интуиция. Но ако целта в живота е да открием нашите лични причини да бъдем тук, да повишим вибрацията на планетата и да продължим самоосъзнато напред, тогава не можем да прекарваме цялото си време във взиране в миналото.

Какво бихте направили вие на мястото на Джейсън? Щяхте ли да спрете, когато видите вашия крис­тал? Знам, че щяхте да го направите. Понякога разв­леченията са почти неустоими. Предполагам затова Бог нарича "работа" онова, което правим.


Лий Каръл
Категория: Книга 4: Притчите на Крион | Разгледан: 1307 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:41