Бележка на писателя:

Почти на всяка майка с малко дете тайничко й се е искало да може да проведе пълноценен, двупосочен и смислен разговор с това безценно създание. Има толкова много неща, които трябва да се кажат на детето! Вижте дали ще успеете да съзрете истинския смисъл на тази притча за магическия разговор между майката и нейния невръстен син. Това е забавна исто­рия с много важно послание.

***

Човешката майка много се стреснала, когато в пералното помещение се появил един голям ангел. "Какво правиш тук?!"

"Ти в кухнята ли ме очакваше?", попитал ангелът.

"Не, изобщо не те очаквах!", отвърнала майката. "Защо си тук?"

"За да изпълня молбата ти", казал ангелът, сякаш било най-нормалното нещо на света да се появи в дома на някой човек.

"Не помня да съм отправяла някаква молба!", възкликнала майката. "Надявам се, че съм поискала нещо добро, а не че си ме дочул да ругая. Когато се ядосам, приказвам какви ли не врели-некипели."

"Не, не", отговорил ангелът. "Помниш ли, когато се вгледа в очите на сина си и прошепна: "Ех, де да можехме да си поговорим"? Ами, аз съм тук, за да уредя това. Утре вечер, когато влезеш в детската стая на детето, аз ще бъда там и ще ви позволя да разгова­ряте един с друг. Ще разполагаш с малко време, в което той ще може да разговаря с теб с интелекта и езика на възрастен човек. Ще ти кажа повече, когато се видим утре." И с тези думи ангелът изчезнал - тихо заобиколил сушилнята и се изнизал през вентилатора.

Майката не се изплашила. В края на краищата, тя вярвала в ангелите и неведнъж била посещавала мес­тния ангелски магазин. Нямало откъде да знае, че истинските ангели не обичат ангелски магазини. Из­куствената популярност им отнела удоволствието да се явяват изневиделица пред хората. Някои майки даже искали да научат откъде ангелът си купувал костюмите - страшна обида за един истински, жив ангел.

Майката не спала добре тази нощ, а когато сло­жила своето шестмесечно бебе в креватчето същата вечер, надникнала дълбоко в очите му и казала: "Утре двамата с теб наистина ще си поговорим!" Много се вълнувала. А бебето изгукало в отговор.

Майката се заела да обмисля внимателно нещата, които щяла да му разкаже. Откъде да започне? С колко време щяла да разполага? Дали щяла да успее да му разкаже за трудностите в живота? Най-напред обмислила всички неща, които искала да каже на детето, което правело първите си плахи стъпки в жи­вота - че печката пари, а красивият огън боли - но чакай! Ангелът споменал, че детето щяло да разговаря с ума на възрастен човек. Това променяло всичко! Трябвало да му каже как да се държи с момичетата и как се лекува разбито сърце, а също и да не се доверява на всекиго, и да не кара прекалено бързо. О, Боже!

Трябвало да му разкаже още толкова други неща за живота като човек.

Настъпила следващата вечер и часът за магичес­кия разговор започнал да наближава. Майката чакала в детската стая, приседнала до креватчето на сина си, докато настъпил уреченият час и ангелът отново се появил.

"Радвам се да ви видя и двамата", казал бързо ангелът. "Ето правилата на разговора. Мамо, ти мо­жеш само да отговаряш. Синко, ти можеш да зададеш само три въпроса. После всичко свършва." И с тези думи ангелът отново изчезнал - този път през комина на камината.

"Това променя всичко", помислила си майката, загледана в сина си. "Сигурно имам халюцинации. Обзалагам се, че синът ми всеки момент ще заспи." Вместо това бебето се надигнало!

"Майко", казало детето, "това наистина е вълше­бен ден, щом ни събра така. Колко е хубаво да мога да разговарям с теб на този етап от живота ми!"

Майката се сепнала и зяпнала от учудване. Даже слюнка й потекла.

"Мога да ти задам само три въпроса", продължи­ло малкото момченце от люлката. "Искам да науча толкова много неща!" И докато момченцето обмисля­ло първия си въпрос, майка му се дивяла на случва­щото се. "Това е истина", мислела си тя. "Моята син ми говори като голям човек! Какво чудо. Какъв дар." Нямала търпение детето да й зададе първия си въп­рос. Дали щял да се отнася до философията, или религията? Сигурно щял да й поиска най-мъдрия съвет, който да го насочи към добра професия или пък щял да я попита как да избере своята спътница в живота - която да му бъде вярна докрай. Момченцето погледнало майка си в очите и задало първия си въпрос.

"Майко, когато ме изнасяте вън от къщата, легнал по гръб, се удивлявам от небето. Защо то е синьо?"

На майката й идело да изкрещи: "Ти пропиля първия въпрос! Кой го е грижа защо е синьо небето!" Но майката толкова много обичала сина си, че търпе­ливо отговорила на въпроса според правилата. Обяс­нила, че атмосферата и кислородните молекули пре­чупват слънчевата светлина и я правят синя - докол­кото й било известно. Отговорът звучал логично. Май­ката чакала притеснена следващия въпрос. Той сигу­рно щял да е по-смислен, казала си тя. Сигурно мал­кият щял да поиска да знае какво да направи с живота си, за да не се окаже без дом или да попадне на лоши другари.

"Майко, вторият ми въпрос е следният. Въпреки че съм тук едва от шест месеца, забелязвам, че поня­кога навън е горещо, а друг път студено. Защо е така?"

Майката била сразена. Още един въпрос, пропи­лян за глупости! Как било възможно, зачудила се тя. Синът й бил невинен и наблюдателен. Въпросът му бил важен за него и тя ценяла този магически момент, който споделяли. Затова се опитала да му обясни за Земята и Слънцето и как Земята се накланя леко, докато обикаля около Слънцето, предизвиквайки зи­ма и лято, студ и горещина. Накрая настъпил момен­тът за последния въпрос. Разговорът продължавал вече тридесет минути, а те не си били казали почти нищо.

"Мамо, обичам те!", възкликнал синът. "Но как да разбера, че наистина си моята майка? Имаш ли някак­во доказателство?"

Що за въпрос бил това? Откъде дошъл? Коя друга би могла да е майка му? Не се ли била грижила за него всеки ден от живота му? Какво разочарование се оказал целият този разговор. На майката чак й се приискало да излезе и да изтича в пералнята, където започнало всичко. Представила си как щяла да натика ангела в сушилнята следващия път, когато го видела. А синът й, ококорил широко невинните си очи, очак­вал отговор.

Майката заплакала, но протегнала ръце и казала: "Погледни пръстите ми; те са същите като твоите. Краката и лицето ми приличат на твоето. Изражени­ето ми на радост и любов е същото като твоето. Аз наистина съм твоята майка. Имаме еднакви очи и уста - виж!" Детето останало доволно от отговора, затова се катурнало полекичка в креватчето си и заспало.

Това ли било всичко? Чудото на общуването ми­нало и заминало, а майката не успяла да проведе смислен разговор със своя красив син. Какво стана­ло? Какво се объркало? Тя прекарала много време в мисли за това и оплакала безцелното пропиляване на подобно събитие.

И тогава ангелът отново се появил - през сифона в банята.

"Върви си", казала майката, още преди той да заговори. "Ти се оказа голямо разочарование."

"Дадох ти предостатъчно време", казал кротко ангелът. "Не аз измислих въпросите."

"Какъв беше смисълът? Защо синът ми не попита нищо значимо? Ти ми каза, че ще разсъждава с ума на възрастен, но той ми зададе детски въпроси. Ти ме измами с твоето така-наречено чудо."

"Скъпа моя", отвърнал ангелът, "въпреки че на сина ти му бяха дадени езикът и интелектът на възрастен, той притежава мъдростта и опита на шестте месеца, през които е бил на Земята. Затова неговите въпроси бяха най-значимите, които можеше да измис­ли, а ти успя да им отговориш. Дори на последния, който ти беше зададен със страх, ти отговори правил­но. Освен това му предаде любовта си, докато бяхте заедно и не прояви нетърпение. Той направи всичко по силите си и беше честен. Какво по-добро от това?"

Майката седнала от слисване. Не била помислила за това. Синът й бил измислил най-умните въпроси в рамките на способностите си. Как можел да знае какво да попита, щом не притежавал нейната мъдрост? А ако по някакъв начин бил получил тази мъдрост, ня­мало да попита нищо! Без повече приказки, ангелът си тръгнал за последен път - но този път излетял през прозореца.

Майката се върнала до креватчето и дълго време съзерцавала своя скъпоценен син. "Ти се постара мно­го, сине", прошепнала тихо тя. "Хубаво е, че можахме да си поговорим."

Послепис на писателя:

Е, схванахте ли истинския смисъл на тази забавна историйка? Ние с вас не притежаваме Божия разум, докато сме тук на планетата, но все пак ни е позволено да разговаряме с нашите учители. Колко ли търпеливи трябва да са с нас, докато им задаваме разни глупо­вати въпроси без никаква връзка с истинските причи­ни за пребиваването ни тук. Но откъде да знаем какво да попитаме? Крион ни даде магическия въпрос вед­нага след като тази притча беше споделена в сеанс на живо (и който ей-сега ще научите).

Интересното в тази история е, че Бог отговаря на нашите въпроси, макар да са безсмислени за живота ни или за мисията ни на планетата. Чели ли сте някога книга за родословието на огромния брой същества около нас? Някои книги ви засипват с подробности - имена и битки и как се е появила Земята. Разказват кои са били играчите и какво им се е случило много преди на планетата да е имало дори атмосфера. И когато сте чели такива книги, породиха ли те във вас едно топло, приятно вътрешно усещане? Накараха ли ви да проу­меете какво да правите с живота си? Имате ли сега ясна насока по кой път да поемете, за да разрешите проблемите на човешкото съществуване в тази нова епоха? Съмнявам се. Книгата просто е отговорила на вашия метафизичен детски въпрос "Защо небето е синьо?"

Толкова често се изкушаваме да караме Бог да ни доказва, че наистина е Бог. Покажи ми това, покажи ми онова. Как да разбера, че си истински? Откъде да знам, че си Бог? Точно тогава получаваме обяснение на израза "създаден по Негов образ" и разбираме метафората на любовта, с "Божия образ", като отпе­чатък на любовта и състраданието, с които идваме на тази Земя. Помислете колко обиден е този въпрос за ангелите и извисените същества, които ни съпътстват от мига на нашето раждане, но въпреки това отгово­рите винаги са състрадателни и любящи. Само че дори тези отговори не ни отвеждат от А до Б, нито ни помагат в нашите незадоволителни взаимоотноше­ния, безсмислени професии, здравословни проблеми, финансови, семейни или обществени проблеми.

Крион ни казва, че всъщност има само един ис­тински въпрос, който може да промени из основи живота ни и нас самите. Когато седим пред Бог, потънали в медитация и молитва, се получава двупо­сочно общуване. Някои казват, че при молитвата ние говорим на Бог, а при медитация само слушаме. След­ващия път, когато имате възможност да говорите и слушате, задайте следния въпрос:

"Мили Боже, какво искаш да знам?" Няма по-велик въпрос от този и той единствен отразява мъдростта на вашето духовно осъзнаване. Ако детето беше попитало същото, майката щеше да продължава да му отговаря, а то щеше да е много по-мъдро за възрастта си.