А сега искам да направим нещо, което отдавна не сме правили. Ще ви отведем на кратко пътуване до един от миналите животи на човек, който седи в тази зала. Всъщност, това е минала смърт. Даваме ви го с любов и уважение, за да разберете кои сте. И тъй като става дума само за един човек, останалите могат да слушат с признателност към него и преживяното от него; но съ­щевременно ще видят как действа Духът. Отвеждаме ви в епоха приблизително отпреди 900 години. Вие сте мъж. Велик воин, предводител на армията на краля, чиято династия има общо пет армии. Сега водите Десетгодиш­ната война.

Посред нощ, а вие напредвате безшумно и полека в топлите води на южните океани към същия този остров. Идвате от друго място и лодките ви сега се плъзгат бавно към брега. Целта е да акостирате на южния бряг и да завземете позициите, държани от други воини на острова. Защото това тук е последната крепост. Всички останали са се подчинили на кралството, само този остров още не е, превръщайки се в повод за безкрайни обсади и битки.

Усещате, че тази нощ ще се състои решаващата битка. Наближавате острова, група лодки с общо 80 мъже. Вашите лодки са оформени като две канута с подвижен кил между тях. На този подвижен кил са наре­дени оръжията ви, боеприпасите и платното. Но сега е време да свалите платната, защото знаете, че дори в най-черната нощ има часовои на брега, които могат да забележат белеещото се платно. Затова прошепвате на останалите лодки във веригата всички да свалят платна­та. И постепенно платната се свиват.

Тогава започва да ви обзема страхът, който сте изпитвали преди всяка битка в миналото, понеже знаете, че скоро ще стъпите на брега и ще се срещнете с врага. Избрали сте южния бряг, понеже прибоят е лек. Ето че спускате греблата и загребвате бавно към острова. Нап­редвате безшумно и след около час започвате да чувате прибоя и знаете, че сте близо до целта.

И в този момент към вас се устремяват някакви други лодки, които ви нападат отляво в непрогледния мрак. Най-напред чувате виковете на гребците зад вас, но почти веднага усещате как копие пронизва гърдите ви и неволно падате във водите. Съзнавайки, че раната е смъртоносна, пред очите ви преминават хиляди обра­зи. Но единственото, което успявате да направите, преди да потънете в спокойното море, е да извикате името на вашия крал, докато топлите вълни ви поглъщат. Всичко свършва за миг, но вие продължавате да носите в себе си това драматично събитие до ден-днешен.

Това, скъпи мой, е важен живот за теб. Ти може да кажеш: "Сега сигурно трябва да се страхувам от удавяне или от атака отляво." Не. Защото след него са минали много животи, които са ти позволили да очистиш тези кармични атрибути. Наследената карма от това събитие сега не е страх, а разбиране. Дълбоко в теб живее чувството за недовършена работа, защото такъв е духът ти. И сега ти казвам, че не си сам! Защото има и други тук, на това място, на същия този остров, които са били с теб сред онези 80 воини, които не успели да стигнат до брега в името на своя крал.

Тъкмо това чувство за недовършена работа ви кара да се връщате отново. А когато напускате този остров, често ви обзема... усещане, което казва: "Трябва да се върна... трябва да се върна." Сега обаче можете да се освободите от това остатъчно чувство и точно тази вечер, когато станете от стола, чрез вашето намерение то ще се разсее, защото сега притежавате силата да неутрализирате тези неща в живота си. А ако изберете да напуснете това място, то вече няма да ви притегля както преди. За първи път от векове насам... можете да се освободите от него. Това е дарът на Новата епоха.

Това е силата, която притежава всеки от вас като съ-творец в новата енергия. Духът ви уважава заради този процес на идване и заминаване, връщане и замина­ване, и заради кармата и страховете, с които се сблъск­вате. Защото никой от нас, които ви служим, не трябва да минава през подобно изпитание. Затова продължаваме да седим пред вас, изпълнени с уважение. Ето, пак тази дума!

Като заговорихме за това, искаме да почетем двама от присъстващите тук тази вечер Защото днес тук са учителката Барбара и учителят Майкъл. Сега се обръща­ме към тях и към всички вас, за да ви кажем, че ги почитаме дълбоко. Тъкмо благодарение на тях Крион успя да ви заговори чрез моя партньор. Те може би не осъзнават възможността, която възникна в годината, когато те получиха първите послания на Крион. Защото се занимаваха с делото от дълги години и им беше лесно да кажат на моя партньор, когато им занесе писанията: "Тези бележки са хубави, но я се прибери вкъщи и опитай отново. В края на краищата, ние вършим тази работа от години, а ти не." Но те не постъпиха така, защото познаха любовта на Духа и загърбиха егото си. Те видяха исти­ната и казаха на моя партньор: "Това е истина, затова продължавай." Защото ако не бяха казали това, нямаше да има никаква среща тази вечер, нито книга, която да четете... а Крион щеше да е отишъл при друг, който също е сключил договор. Виждате ли, че контролирате собс­твеното си бъдеще? Виждате ли, че никой не може да застане пред вас и да ви каже какво ще се случи? Вие го създавате ден по ден! Така че ние (моят партньор и аз) сме тук благодарение на тези двама скъпи приятели и Духът ги уважава заради това.

Затова се обръщаме към вас двамата тази вечер (Майкъл и Барбара) и ви казваме, че вашето родословие е велико. Но тъй като сте погълнати в работа, понякога не осъзнавате кои сте всъщност (и кои сте били). Така че като казваме "братя на Леви", това ще ви даде известна представа за вашата обща работа в миналото и за истин­ското ви родословие на тази планета. А теб, скъпа Бар­бара, когато те наричаме "дъщеря на Орион", ще поз­наеш семето си. Казваме ти също така, че си една от малкото на тази планета, които разбират, че настройката на Крион представлява връщане към нещо, което някога е съществувало, а не е съвършено ново. Така че дарът за теб тази вечер и отсега нататък ще бъде голяма яснота в работата ти, от същия този миг. Огледай си. Ти си благословена. Десетки хиляди хора ще получат инфор­мацията на Крион в тази нова енергия, понеже ти си изпълнила договора си в нужния момент!