Това е кратко резюме на метафизическия възглед за Исус Христос, както и бърз преглед на метафизическата философия. Информацията беше канализирана (преда­дена в отговорността на божествения дух) в най-чистия смисъл на любовта от съществото Крион. Това беше първият ченълинг и е записан от позицията на автора, предаващ съзнанието на Крион, за разлика от прекия ченълинг от първо лице на Крион (както четохте дотук).

Този текст не е предназначен да убеждава, защи­тава или да налага някаква кауза или религиозна сис­тема. Ако не сте съгласни с тези разсъждения или изпитвате неудобство да четете тези възгледи, тогава преустановете четенето и се върнете към онова, което смятате правилно за вас. Ако продължите, информа­цията може да ви бъде от полза.

В Западния свят (известен като "първия свят"), който обхваща двете Америки и по-голямата част от Европа, Исус Христос е вероятно едно от най-позна­тите имена. За мнозина името Исус символизира ог­ромна лична радост и е трудно да се говори за него или да се обсъжда, без да се предизвикват много силни чувства и емоции. Така и трябва да бъде.

На повечето от нас в първия свят започват да ни разказват за Исус от мига, в който ставаме достатъчно големи, за да разбираме нещо. Няма значение дали сте християнин, или не сте; вие просто знаете за Исус. Стихотворението "Един уединен живот" показва, че никой друг човек, вървял някога по Земята, не е имал дори подобно въздействие като това на Исус. В пър­вия свят Коледа е много специален момент от годи­ната, очакван от всички. Ако вие сте евреин или няка­къв друг нехристиянин, трябва да се отклоните от пътя си, за да го заобиколите, но почти всички попадат под неговия обстрел. Това превръща рождения ден на Исус в най-специалното, силно рекламирано събитие на годината. Евреите ги учат, че Месията все още не е дошъл, но ще се появи в бъдеще, а християните са сигурни, че той не само е бил тук, но и е умрял заради греховете на света... и ще се върне, за да установи специален ред на Земята.

За жалост през последните 2000 години са възник­нали стотици християнски секти, всяка със собствени представи за това какво е казал и имал предвид Исус и как човек трябва да води праведния живот на истин­ски вярващ. Станало е обичайно всяка секта да смята своята доктрина за по-правилна от останалите и да има свое духовно потвърждение, което да доказва твърденията й.

Някои от вариантите поставят ударение върху почитането на Богородица точно толкова, колкото и на Исус. Някои поставят ударение върху различни тайни за посветените, разкривани само в секретна церемония пред малцина избраници. Други смятат, че човек трябва да се "причисли" и да се посвети, като се присъедини към група от вярващи, а други мислят, че е достатъчно просто да приемеш Исус в сърцето си. Някои смятат, че пророците отпреди 2000 години са единствените истински пророци, а други приемат, че църквата продължава да има своите пророци. Една-две секти са на мнение, че трябва да има върховен водач на християните, докато останалите смятат, че местните водачи са напълно достатъчни.

Някои мис­лят, че само неколцина много специални хора могат да общуват с Исус, а обикновеният човек трябва да търси посредничеството на избраниците, да признава своите прегрешения на специалните, които могат да разговарят с Бог - и че специалните никога не могат да са жени. Някои смятат, че всеки човек може да разговаря директно с Исус. Други вярват, че само шепа мъже ще бъдат избрани да бъдат с него накрая... естествено от тяхната секта. Някои мислят, че малко по-малко от 200 000 души ще бъдат избрани да бъдат с него накрая... отново от редовете на собствените им последователи. Други споделят мнението, че всеки, който вярва във "верния път", ще успее; след това посочват внимателно "верния път". Някои казват, че не можеш да си женен и да бъдеш духовен водач; други отвръщат, че това няма значение. Някои твърдят, че не можеш да живееш в западното общество или да притежаваш някакви пари и да бъдеш духовен водач; други казват, че няма значение. Трети настояват, че трябва да вярваш, че раждането на Исус е било чудо, за да го почитаме (в противен случай той не би се вслушал в молбите ни); други твърдят, че и това няма значение, че всеки може да го почита (и че той би изслушал всекиго).

Много от значенията на първоначалните писания са потвърдени от наскоро откритите свитъци от Мър­тво море. Но тези изключително важни писания са били укривани в продължение на 50 години и само неколцина книжовници от определена група са имали правото да ги изследват. Шепа хора продължават да контролират кой може да ги види. (Това скоро ще се промени с някои удивителни разкрития.)

Споровете около Исус бяха често срещано явле­ние, както и онова, което човек можеше да направи с неговите учения. Почти без изключение обаче всеки вярваше, че Исус е проявление на същността на Бо­жията любов. Той беше самата любов и беше дошъл на Земята по много специален начин, като свръхестес­твен индивид, за да проповядва. Никой, който вярва, че Исус е бил тук, не прави изключение по този въпрос. Все пак подробностите около прилагането на позна­нието и принадлежността към дадена група се обсъж­даха толкова разгорещено, че в името на Исус избух­ваха много така наречени свещени войни, в които бяха избивани хиляди невинни хора, нарочени за неверни­ци. Дори днес трябва да сте много внимателни в някои англоговорящи страни, когато разни здравеняци ви питат към коя от двете християнски секти принадле­жите. Погрешният отговор може да ви навлече непри­ятности.

Обясняването на всичко това на някой посетител, пристигнал току-що от друга планета, може да бъде някак разстройващо. (Всъщност всякакви обяснения, предназначени за космически посетител, могат да бъ­дат разстройващи!) Не казвам, че ще обясняваме това на посетител от космоса, просто го давам за пример...

И ако по случайност този посетител има познания за земната история, култура и настоящи събития, би ни било трудно да докажем колко е важен Исус. Посети­телят би могъл да изтъкне факта, че по-голямата част от човешкото население на Земята боготвори една или две други "свръхестествени" личности и макар и там да има множество секти, те са далеч по-обединени в поклонението си към Бог. Милиони хора се обединя­ват, за да се молят по едно и също време, благодарят на Бог и живеят, без изобщо да знаят нещо за Исус. А най-смущаващата част за последователите на Исус е, че тези друговерци носят своята религиозна система по изключително впечатляващ начин. Прекарайте из­вестно време с някой човек от близкоизточния трети свят и сравнете колко време отделя той за своето поклонение или жертвите, които понася. Прекарайте известно време с някой азиатец и наблюдавайте съ­щото; а после го направете с някой съвременен хрис­тиянин от първия свят. Сравнението ще ви остави с някои доста мъчителни въпроси относно вярата.

Естествено, ако запитате християнските водачи за това, те ще кажат, че останалите (по-голямата част от земното население) грешат. Те са езичници и тъй като не знаят за Исус, са изгубени души. Мисията на хрис­тияните е да им съобщят благата вест (за Исус). Хрис­тияните ги учат, че Бог е избрал Исус да дойде на Земята и да говори само на една много избрана група от еврокавказци, живеещи в район, който сега нарича­ме Близкия Изток. И тази група (или онези в нея, които му повярвали) поели задача да отнесат ученията му на 4 милиарда други по целия свят в отрязъка от време, преди неговото завръщане.

Най-ироничното в тази история е, че другите, които не "познават" Исус, почитат своите собствен свръхестествени индивиди въз основа на някои от същите предпоставки, които използват и християните в своето почитане на Исус. Всъщност (колкото и да е невероятно) някои от писанията на тези езичници са почти еднакви с текстовете на Свещената Библия! По-голямата част от Проповедта на планината и кла­сическите повели от Стария Завет са залегнали като принцип и намерение в останалите световни писания. Някои от тях звучат така, сякаш са взети направо от християнските писания, но част от тях са написани доста преди идването на Исус... а други през липсва­щите години от живота му. Най-странен от всичко е фактът, че другите вярват, че техните учители също са били проявление на същността на Божествената любов и че те също са дошли на Земята по чудни начини като свръхестествени индивиди, за да проповядват и да вършат чудеса, докато са на Земята (точно както християните смятат за Исус). Между другото, ако питате тези други, за тях християните са езичници и "неверници"! (Много внимавайте да не напишете кни­га, която не е съгласна с тях; възможно е да ви прос­ледят и убият.)

Метафизиците вярват, че Исус Христос бил един от най-въздигнатите учители, посещавали някога Зе­мята. Той дойде, за да ни даде истина, любов и при­мер. Докато той беше тук, мнозина записваха делата му, като ни дадоха страхотна хроника на престоя му тук. След като си отиде, мнозина "предаваха" учения­та му от "духа" (наричаха го Светия Дух), давайки наставления в истина и любов. Някои от тези посла­ния са книгите от Новия Завет, многократно превеждани и препревеждани и предавани между хората в продължение на 2000 години. Метафизиците вярват още, че и други учители, вероятно също толкова мо­гъщи - може би дори самият Исус - са се появявали като учители, посещавали са други култури на Земята, които са се нуждаели да видят външността на себепо­добен. При всяко посещение той/те носели в общи линии същото послание за всемирна любов. (Някои смятат също така, че Исус не е умрял, а е продължил да разпространява ученията си, след като напуснал Близкия Изток.)

Християните ще ви кажат, че тъй като заветът (ченълингът) е често объркващ, трябва да се доверите на Светия Дух ("Духа"), който да ви даде мъдростта да го разберете. Според метафизиците това е все едно да се каже, че същият Дух, който е дал писанията, ще даде и значенията. Но отново повечето религиозни водачи на власт не могат да постигнат съгласие по отношение на това какво казва Духът, нито кой има правото да го слуша! Това води до огромно разделе­ние сред организираните последователи на Исус.

За метафизиците най-злощастната част от цялото историческо събитие на посещението на Исус е това, в което са го превърнали хората с власт. Думите на Исус са превеждани и тълкувани така, че да омалова­жават и разпокъсват духа и волята на човека; тоест "никой човек не е достоен"... "ние сме родени в грях"... "всички грешат"... "не можеш да направиш нищо, ко­ето да те издигне от нищожеството"... "човешкият дух е грях"... "родени сте с участта да отидете в Ада, когато умрете"... "тъй като не можете да направите нищо стойностно, трябва да преотстъпите отговорността си на някоя по-висша сила"... "дори нещата да вървят добре за вас, нямате никаква полза от това". Християните отрано научават, че трябва да предадат живота си (силата си) на Исус, за да се издигнат от тази кал, която е собственото им човешко нищожест­во. Предполага се, че хората са убили Божия Син. Втълпяват им, че Бог очаква да се чувстват виновни и оценява скръбта им. Следва Божието опрощение, а метафората за пастира Исус и хората в ролята на овцете се повтаря постоянно в текстовете на писани­ето. (От овцете не се очаква да мислят сами, както знаете.)

Тази концепция е най-голямата религиозна безд­на между метафизическия Исус и християнския Исус. Метафизиците изобщо не вярват, че Исус е искал и имал предвид това. Нито пък смятат, че Исус е искал да го боготворят като божество. Неговите думи озна­чават нещо съвършено различно за онези, които при­емат тази нова универсална философия, а неговата документирана смърт няма същото значение.

Метафизиците вярват, че всеки човек се ражда в света като духовно човешко същество с пълната сила на Бог в себе си, която само очаква да бъде използвана посредством духовно разбиране. Те смятат още, че всеки човек е отговорен за собствения си живот и за собстве­ната си сила. Да предадеш живота си на Бог не означава да изгубиш контрол, а да поемеш контрол, да използваш учението на Исус (и на другите) като напътствие, да си дадеш силата, която винаги е била твоя. Исус не е дошъл, за да ни превърне в овце. Той е дошъл, за да ни даде наставления как да пробудим пастира във всеки един от тях! Това се нарича "да поемеш своята сила".

Метафизиците се занимават с тук и сега (въпреки че често се вдига голям шум около спомагателните странични неща, като минали животи, НЛО и психич­ни явления). Истинският метафизик се занимава със самоусъвършенстване, като изучава начините за при­лагане на универсалните закони, предадени от Исус (и другите), за да се издигне до по-високо съзнание, докато е на Земята. С други думи, той вярва, че може да има по-добър живот, вътрешен мир, здраве и ра­дост, докато е на Земята, като черпи от Божията сила, която е достъпна за всички (както ни учи Исус). А междувременно чрез молитва той помага да се пови­ши съзнанието на планетата, истинската цел на прес­тоя ни на Земята.

Подобна универсална философия може да се раз­глежда просто като още една секта сред стотиците други, които съществуват сега. Каква е разликата? Метафизиците не са ли още една група хора, които си въобразяват, че познават Бог по-добре от останалите? В такъв случай те не се различават от другите! Това може и да е вярно, но при по-задълбочен поглед обърнете внимание на уникалните разлики на метафизическата философия:

• Уважение към всички остана­ли човешки религии и вярвания.

• Никоя друга систе­ма не се провъзгласява за "погрешна".

• Метафизици­те не са евангелисти.

• Те не са "движени от доктри­ната"; подробностите често се оставят на индивида.

• Няма човешко средище на властта.

• Правилата се налагат и управляват само от индивида.

• Повечето от тях вярват и практикуват универсалните учения за любовта на Исус.