Самата дума метафизика е доста неуловима. Един речник дава следните примери за думи, свързвани с метафизиката:

Метафизически:

Прил. Духовен, безтелесен, небесен, безплътен, етерен, небесен, невеществен, нематериален, неу­ловим, неземен, недействителен. Странен, особен, мистериозен, призрачен, неве­роятен, мистичен, необичаен, зловещ, страховит, неестествен, свръхестествен, обезпокоителен, не­земен.

Щом думи, като странен, особен, необичаен и свръхестествен, са намерили място в официалния тъл­ковен речник... можете да си представите какво е впечатлението на повечето хора за метафизиците! Предлагам ви кратко описание на нещата, в които метафизиците наистина вярват.

(1) За метафизиците Бог е концепция, която обоз­начава обединеното колективно съзнание на всички нас заедно (голямото "АЗ СЪМ"). Това означава, че всеки човек е частица от Бог. Но докато сме на Земята, този факт остава скрит за нас. Същият този воал е описан в Светата Библия в Първото послание до Коринтяните 13:12 (прекрасна глава, която описва красиво любовта в универсалния план на нещата). В този стих се споменава, че ние виждаме истината "смътно като през огледало" и че само когато сме лице в лице (с Бог) ще узнаем всичко. Красотата на превода във варианта на Крал Джеймс е в метафизическото му звучене: "...а тогава ще позная, както и бидох познат". Това означава, че знаещият е и познат, непогрешима връзка с Божественото същество във всеки един от нас. На повечето хора им се струва абсурдно схващането, че всички ние притежаваме Бо­жията сила; но пророк Йоан ясно заявява, че всеки един от нас притежава силата да стане като Исус: Божие "чедо", родено или заченато от великия Дух (Евангелие на Йоан 1:12).

Какъв е тогава смисълът? Ако ние сме Бог, кой ръководи нещата, докато сме тук? Отговорът, веро­ятно доста объркващ, е: Ние. Като част от Бог ние решаваме да дойдем тук и колективно се съгласяваме какви уроци да овладеем. Когато си тръгнем, ще оце­ним колективно себе си и представянето си и ще продължим да се стремим към целта на съвършената, всеобхватна енергия на любовта за цялата Вселена. Ето защо метафизиците винаги казват, че няма нищо случайно. Нещата се случват по определена причина. Умират деца... избухват войни... хора се изцеляват... всичко в сферата на онова, което трябва да се случи в полза на хората, които са тук, за да учат. Това е голямо училище с много нива. Нашето време тук е само един миг в цялостния план. Докато сме тук, получаваме помощ от други, които са се съгласили да дойдат с нас, и които може би са невидими. (Призрачно, а? По-нататък ще поговорим още за това.)

На логичния човешки ум може и да не му се струва разумно, че наистина сме решили да дойдем на Земя­та, за да преминем през живот на потенциално страдание и трудности, но за Божествения разум (ние, когато не сме тук) трябва да е така, и ние идваме с любов, за да преминем през нещо, което ще помогне на всички нас. Но не се заблуждавайте, защото мета­физиците вярват още, че докато сме тук, можем да осъществим каквото пожелаем посредством силата, която ни е вродена като частица от Бог (отново Еван­гелие на Йоан, 1:12). Тя ни помага в уроците и всички хора на Земята могат да се "включват" в силата по всяко време, когато са готови.

Всичко това ни води до въпросите за възможните минали животи, принадлежността към кармични групи, предопределението и всички останали допъл­нителни теми, които се свързват с метафизиката (мо­же би малко непропорционално с истинското намере­ние на тази философия). Тези допълнителни неща не представляват доктрина. Те са важни за индивида в степента, в която той ги смята за значими, и според непосредствената им връзка с онова, което хората трябва да направят с информацията, за да си помог­нат. В крайна сметка обаче повечето метафизици вяр­ват, че наистина многократно са били на Земята или някъде другаде във Вселената, и че този земен живот, както всеки един от останалите (които продължават да бъдат скрити, докато се случват), са уроци или изпитания, целящи окончателното извисяване на ця­лото човечество до ниво на просветление, което ще бъде много Богоподобно, като описаното в Открове­ние 21 в Светата Библия "ново небе и нова земя", където в края на земното време ние ще осъществим окончателната "женитба с Агнеца." (Агнецът означава Исус като жертвата в името на любовта, която напра­ви Бог, като го изпрати на Земята да страда в ръцете на човеците.) За метафизика тази женитба представ­лява завършването на уроците, последната глава и моментът, когато за хората с просветлен разум воалът ще падне още докато са на Земята. И да, те ще се срещнат отново с Исус, и всички ще се познаят по­между си. Онези, които не са готови, ще бъдат отст­ранени; това е източникът на мрачните части от Отк­ровението. Ще трябва да се води битка, но не от вида, от който очаквате. Мнозина ще умрат, отново по плана, с който всички предварително сме се съгласи­ли. Метафизиците вярват, че на "клетъчно ниво" (с други думи "в сърцата ни") ние знаем всичко, което някога ни се е случило от началото на времето, както го разбираме ние.

(2) Метафизическата система обхваща цялото чо­вечество и го възприема като хомогенна група в реал­но време (вместо да възприема човечеството като групи от хора за приобщаване или изгубени индивиди, за които да се моли или при които да изпраща миси­онери и т. н.). Реалното време позволява взаимодейс­твие на момента; тоест, това, което днес става в Ки­тай, се отразява върху духовните аспекти на цялото човечество днес, включително върху продавача на хот-дог в Ню Йорк или върху Папата. Ако моментът е подходящ и достатъчно хора се молят заедно, могат да се постигнат невероятни събития - като почти мигновеното падане на стената в Берлин или драма­тични промени в Русия, или пък мир в Южна Америка, или в Близкия Изток. Това са универсално движени събития, които не се ограничават до една-единствена религия, а реагират на универсалните механизми, като молитвата, медитацията и любовта, разпространени и практикувани сред много религии. Освен това те са доказателство, че ние се доближаваме до нашата цел за обединена Земя.

(3) Метафизиката не обявява никой човек или група от хора за "грешни". Тя представлява път за свързване с Бог и с Вселената, а не набор от правила за спасение. Тя е нещо много лично. Не изисква задъл­жително членство в някаква група. В конкурентния Първи свят това е трудно разбираема концепция; ана­логията е да сте в училище с много различни нива, като всички се обучават паралелно, за да получат еднаква диплома. На някои хора може да им трябват уникални избирателни курсове или различни нива на трудност, за да получат същото образование. Някои класове може да се конкурират или да бъдат затворе­ни, но всички се стремят към една и съща цел. Учени­ците избират нивото на обучение и курсовете, които отговарят на нуждите им в момента, или такива, които са подходящи за останалите хора от тяхната култура и мислене. Завършването ще бъде страхотно, всички ще се съберат на общо тържество и ще празнуват в любов и хармония осъществяването на целта. Мета-физическата "диплома" изисква те да помагат и на другите да постигнат целта си, вместо да настояват, че тяхната метафизическа диплома е най-добрата или че техният път е единственият верен. С други думи, това е една от малкото системи, които признават, че всички други системи имат право на съществуване и са правилни в контекста на онова, през което трябва да преминат повечето хора по време на престоя си на Земята.

(4) Метафизиците вярват, че механизмите на ме­дитацията, молитвата и любовта са универсални и вършат работа независимо кой сте. Именно затова повечето други духовни религиозни системи в света редовно "размахват" толкова много от облагите на своите дейности, например незабавни положителни резултати от молитвата, както и забележителни изце­ления и успехи. В Третия свят всеки ден стават безброй чудеса (необявавани и неизвестни в Първия свят) бла­годарение на редовното практикуване на молитва и медитация. Свети личности живеят и днес, за да по­магат да хората да видят силата в себе си, а събира­нията им водят до десетки изцеления.

(5) Поради точки 3 и 4 (по-горе) метафизиката не е евангелистка наука. Тя е една от малкото системи на Земята, които не са такива. Ако сте готови за нея, ще я приемете. Ако не сте, няма да го направите. Естест­вено, съществува представата, че тези, които я прие­мат, са по-просветлени от онези, които не я приемат, но това е човешка преценка и е показателна за човеш­ките същества, а не за Бог. Метафизиците вярват в разпространяването на новините, но не привличат нови привърженици чрез тях.

(6) И накрая, и най-болезнено за повечето христи­яни, е очевидният факт, че метафизиците не смятат Исус за Бог повече, отколкото вас и мен. Те не се прекланят пред него като пред Бог и не вярват, че Исус е искал да бъде така. Те вярват, че Исус вероятно е бил по-близо до Бог или до чистата любов от всяко друго същество във Вселената и че неговото посещение на Земята е било величествено и решаващо за човечест­вото. Той беше от най-високото постигано някога ниво на просветление и дойде, за да ни предаде уро­ците си в период, когато това беше абсолютно необходимо за част от цивилизацията... и дойде с пълното съзнание, че ще страда болезнено в края на своя път. Решението да бъде изпратен беше колективно, при това болезнено. Дали той е извършил всички от при­писваните му чудеса? Да. Дали се е върнал от мърт­вите? Определено имаше тази сила. Дали беше Бо­жият Син? Доколкото ние разбираме какво означава това, да. (Можем да познаем Божествения промисъл точно толкова, колкото можем да обясним механиз­мите на двигател с вътрешно горене на мравояд! Има неща, които просто са отвъд познавателната ни спо­собност, докато сме тук.) Когато Бог пожела да нап­рави известни емоционалните чувства за това колко важен и специален е Исус за цялото, използва отпратка към връзката с човеко-родено дете като най-близ­кото нещо, което да си представят хората. Просто за човека няма нищо по-мило от рожбата му. Исус беше пример за абсолютната Божествена сила и любов, достъпни за всекиго. Освен това е възможно той да е посещавал и други светове. Просто си представете тази възможност; само това предположение трябва да повиши любовта и възхищението ви към това изклю­чително специално същество, което наричаме Исус.

Защо той е бил мъж? Тъй като трябваше да бъде от единия или от другия пол, за да дойде като човек, за културата по онова време беше по-приемливо Исус да се появи като мъж. Бог знаеше, че ще му бъде по-лесно да проповядва и да бъде чут от старейшини-те... Колкото до очевидните мъжки отпратки към Бог, и Божия Син и човешкия син, те също бяха "опреде­лени по род" от хроникьорите на епохата (вероятно без умисъл), за да пасват на концепцията за приемли­вата сила и авторитет. Дали Бог е мъж? НЕ. Нима облаците имат полови органи? Нима въздухът, който дишаме, е мъжки? Бог е дух, всеобхватен и универса­лен. Понятията мъжко и женско са валидни само за престоя ни на Земята. Поради тези причини много метафизици наричат Бог "Бог Майка-Баща" или прос­то "Дух". Настъпи епоха, когато жените и мъжете най-сетне се сплотяват и признават взаимно, и може би за пръв път споделят обща духовност, в която не доминира определен пол. Време е и за появата на една известна, макар и не задължително на Първия свят, концепция, за свързването на двойките на най-високо­то възможно ниво: първо на духовно (Божествената Любов), после човешката любов и накрая физичес­ката.

Метафизиците смятат още, че голяма част от Библията е била интерпретирана и преведена от хора­та за целите на хората и че дори има нарочно пропу­снати части (някой ден това ще бъде доказано на Земята, макар и да не се приема от християните). Метафизиците не вярват в дявола в класическия сми­съл. Адът и вечното проклятие също не играят тради­ционната роля в тяхната философия. Те изтъкват, че преди християнството да стане познато в днешния си вид, то е преминало през период, когато могъщите държави са го контролирали, манипулирали и изпол­звали дори за водене на войни. Властимащите най-често са били религиозни водачи, а те често били корумпирани. Текстовете били орязани, редактирани и преведени по начин, който улеснявал владеенето на масите, и същите тези пасажи продължават да се четат и следват до днес. Не можете да влезете в състезание по "възхвала на Библията" с някой мета­физик. Те просто не вярват, че Библията е напълно точна, и следователно онова, което е свято и авторитетно за един човек, не може да се използва за окачес­твяване или доказване на дадена теза пред друг. Това се превръща в състезание по надплюване, в което няма победител. Метафизиците използват Библията като справочник за много общовалидни истини, изре­чени от Исус, и вярват, че в своя оригинален вид тя е била "канализирана" (предадена от Бог посредством хората)... цялата, не само частите, които сте виждали вие.

Метафизиците разчитат на медитацията. Медита­цията е просто молитва - макар че слушате, вместо да говорите - и нищо повече. Тя не е призрачна или странна и не е необходимо да седите в лотосова поза или да напявате странни звуци, докато се занимавате с нея. Медитацията е състоянието, в което получавате сила, интуитивна информация и насока. Освен това метафизиците вярват много силно в молитвата (изричане, поклонение и диалог), използвана основно в помощ на другите. Те смятат, че Духът (Светият Дух) е гласът на колективния Бог и че днес е точно толкова могъщ, колкото всякога, и ще дава добра информация винаги, когато тя трябва да бъде осигурена. Това е постоянен процес и не е престанал с пророците отп­реди 2000 години. Триединството (Отец, Син, Свети Дух) е заменено с концепцията на равностойната сила за всички, не само за трипосочното разделение.

Бог е любов, а любовта е най-могъщата сила във Вселената. Колкото повече се приближаваме до края на нашето време, любовта все повече ще замества закона и милостта като Божествен метод за работа на Земята. По-високите нива на просветление ще го нап­равят възможно. Когато приключим, чистата енергия на любовта ще преобладава, а Исус, както и остана­лите велики учители от документираната история, отново ще вървят по Земята заедно с хората. Това ще бъде забележително, тъй като ще даде сигнал за вди­гането на воала от Земята, докато хората са още тук! Метафизиците смятат, че нашият свят е само един от многото, където това ще се случи, и всеки път когато се случва, е много специално събитие, подпомагано и ознаменувано в цялата Вселена от всички духовни същества (за много от които изобщо не знаем, но които са ни помагали през целия път). Всъщност никой човек няма представа за истинската сила на енергията на любовта.