Искам да започна тази важна научна глава с бла­годарност към покойния Карл Сейгън за неговите зна­чими открития за нашата вселена. Той породи интерес­ни дискусии и ни накара да се ЗАМИСЛИМ по някои много интересни въпроси. Точно Карл и неговата инте­лигентна дисертация за връзката наука-Бог разкритику­ва безмилостно контактьорите, екстрасенсите, движени­ето на новата епоха и религията въобще за тяхната необоснованост и липса на яснота за разлика от соб­ствения му практичен подход по въпроса какво е реално и какво не е.

Сигурно смятате, че аз, като контактьор, не бих следил отблизо работата на доктор Сейгън, но аз я намирам за свеж полъх. Естествено, не съм съгласен с философията му по много въпроси, но неговият неугасващ стремеж да ни накара да се замислим за реалните доказателства на необозримите концепции пасват иде­ално на тази глава и на собствените ми търсения.

По някаква ирония, преди 20 години д-р Сейгън се посвещава на търсенето на извънземен живот. Той иска да вярва, че този живот е възможен и преследва НАСА с твърденията си, че трябва да има живот и на други планети! Когато сондата Вайкинг Марс не показва нищо, той сменя тона, отказва се от готовността да ВЯРВА и свежда идеите си до една по-трезва нагласа. Според неговата съпруга и сътрудничка Ан Дръйън, "Карл не желаеше да вярва. Той искаше да знае."

Подозирам, че първоначалната страст на Карл да открие живот на друга планета го е подтикнала да напи­ше "Контакт". Също така смятам, че той никога не е изоставял надеждата за извънземен живот и никога не е преставал да го търси. В прашния килер на неговия младежки ум тя беше карнавална шапка, очакваща да бъде сложена при откриването на живот в други светове, но ученият възрастен беше уравновесен. Децата му може би ще доживеят откриването на този живот и сигурно ще го отпразнуват от негово име. Макар и заобиколен от своите приятели енориаши, които не бяха малко, Карл дори на смъртния одър отказа да признае съществува­нето на Бог. Просто липсваха доказателства.

Както мнозина от вас знаят, аз също търся реални (триизмерни) доказателства на духовните концепции. Интуитивно зная и търся потвърждения в свят, където властва правилото "Око да види, ръка да пипне". Моят стремеж, макар и по-различен от този на доктор Сейгън, е да потвърдя онова, което вече знам. Доктор Сейгън ни подтиква да изследваме научно неуловимото, вместо да го отхвърлим. Това е същността на научния подход, който в много случаи започва с хипотеза, която се при­лага към вече познатото, за да бъде доказана или опро­вергана.

Карл, въпреки че вече те няма, аз знам, че си с нас в Духа. Знам също така, че тържествуваш от другата страна заради едно от последните неща, които ни остави - макар че приживе едва ли си предполагал как точно ще се развият събитията. Едно от най-трайните впечатления за твоята работа се създаде от заснетия през 1997 г. филм "Контакт" с Джоди Фостър. За много от нас, "суеверните" хора, тя компенсира последната него­ва книга. Онова, което се случи със сценария след пре­минаването ти в отвъдното, не отразява съвсем точно твоите концепции приживе, а беше модифицирано, да­вайки ни един разтърсващ метафизичен филм! Той гово­ри за неуловимото и как дори да не могат да бъдат доказани, нещата все пак съществуват - дори за прак­тичния учен. Посланието на филма беше внушително, а представянето - първокласно. (Освен това представлява темата на Крион - че наоколо има повече и по-разнооб­разна енергия, отколкото можем да доловим за момен­та.) Карл, аз знам, че твоята енергия е докоснала филма от другата страна на воала и му е вдъхнала живот.