Да: (Всички трябва да са налице.)

1.    Да се предостави независимо потвърждение на фактите.

2.  Да се проведе обстоен дебат върху доказателст­вата от информирани събеседници.

3.  Да се представи повече от една хипотеза. Какво друго може да бъде това?

4. Не се пристрастявайте към оригиналната хипоте­за. Това създава стереотипи.

5.  Измервайте. Не бива да боравите с неясни кате­гории. Намерете неща, които могат да бъдат из­мерени.

6.   Проверете дали всяка брънка във веригата на хипотезата е солидна.

7.  Бръсначът на Окъм - колкото по-просто, толко­ва по-добре. Повечето отговори спадат към един по-прост сценарий, когато бъдат напълно дока­зани.

8. Проверете дали хипотезата може да бъде фалши­фицирана. "Предположенията, които не могат да бъдат тествани и фалшифицирани, нищо не стру­ват." Ако имате доказателство, позволете на дру­гите да проведат същите експерименти, за да го проверят.

Не: (Предимно техники на спора и логичното мис­лене - не съм ги изброил всичките.)

1.   Не нападайте опонента (колкото и да са странни идеите му).

2.  Недейте да спорите като се доверявате на авто­ритет, който не може да бъде доказан. (Например, върнете този президент в офиса, понеже има таен начин да намества бюджета - който не може да бъде разкрит веднага, или доверете се на Бог по този въпрос. Той знае някои неща по-добре от вас.)

3.  Недейте да изхождате от негативна нагласа. (Например, признайте този човек за виновен, иначе ще подтикне и другите към убийство.)

4.  Не се поддавайте на невежеството. (Например, няма доказателства, че НЛО не ни посещават, следователно трябва да съществуват.) Доказване­то, че нещо НЕ се случва не доказва, че го ИМА  Липсата на доказателства не е доказателство.

5. Не използвайте "специални пледоарии". (Напри­мер, не можете да разберете това, понеже Божиите пътища са неведоми.)

6. Не просете въпроса, не предполагайте отговора. Това е твърдение в спора, което доказва чрез многословие. (Например, въведете смъртна присъда - това ще намали броя на престъпленията.)

7.  Не излагайте само благоприятните обстоятелства - като броите успехите и подминавате неуспехите.

8.  Не използвайте дребна база данни за доказване на нещо.

9.  Не тълкувайте повратно сложни статистически данни.

10. Не проявявайте непоследователност.

11. Не бъдете нелогични (поп sequitur - на латински означава непоследователност).

Както заявих по-рано в тази книга, аз вярвам, че науката пропуска един жизненоважен елемент в смеси­цата от своите енергийни реалности. Вярвам, че липсва­щият елемент е човешкото съзнание. Защото човешкото съзнание притежава енергия! (След малко ще се върна на този въпрос.) Енергията и силата не съществуват безпричинно. Независимо дали най-малката частица от атома или черната дупка, енергията си има своите процеси. Там, където се генерира доказуема енергия, наука­та търси наличие на физически градивни процеси. Пос­ледователната (не хаотична) енергия подсказва за про­цес на създаване на стройна енергия. Тази енергия се генерира или се предава, или се доставя от някои проце­си - дори да я наричаме просто физика или "начина, по който стават нещата".

Гравитацията е добър пример. Понеже знаем къде да я търсим и понеже ни заобикаля отвсякъде, наборът за разкриване на измами лесно доказва, че гравитацията съществува (не е измишльотина). Какво обаче представ­лява гравитацията? Засега никой учен не знае това, а точният механизъм, който я поражда, все още е хипотеза. Въпрос: Вие ВЯРВАТЕ ЛИ в гравитацията, или просто ЗНАЕТЕ, че гравитацията съществува? Да вярваш в нещо предполага много повече от това просто да приз­наваш съществуването му. Въпреки че засега не позна­ваме процеса, който поражда гравитацията, тя се приема за реална (естествено). Признава се, че гравитацията не се ПРИЧИНЯВА от масата. Гравитацията е резултат на някакъв физически механизъм, който е свързан с масата (вероятно от неуловимия гравитон, но това е тема за друга книга). Макар да не я разбираме, ние я приемаме като "така стават нещата", тъй като е навсякъде около нас и съвсем обикновена (като любовта, например). До­казването на съществуването на гравитацията с този комплект е съвсем лесно. Хипотезата е, че онова, което я предизвиква, обаче, не отговаря на изисквания на Сейгьн! Никакво логично мислене и внимателно изследване не може да потвърди и докаже процеса. Измишльотина ли е гравитацията? Не. А само хипотезата за нейните причини. Но все пак аз ВЯРВАМ в гравитацията, макар че не знам какво я причинява. Все пак ВЯРВАМ в начина, по който тя действа, макар да не знам как точно.

Съгласен съм, че Бог и любовта са основани на същия принцип. Те съществуват и се виждат от всички, но не могат да издържат теста за механизма на действието си. Каквито и доказателства да представя, няма да променя този факт. Мога обаче да предложа известно доказателство за съществуването на енергията на чо­вешкото съзнание. Това е добро начало. Може би това е любовта? Каквото и да представлява, тя е реална! Ако съумея да демонстрирам, че има реално замислена (раз­работена) енергия на човешкото съзнание, не е ли логич­но да я приемем за играч на сцената на науката за реалната енергия (тоест в "начина, по който стават не­щата")?

Хайде да потърсим реална наука (документира­на от експерименти и източници, която доктор Сейгън би включил в тестовете си) във връзка с човешкото съзнание. Да докажем, че излъчва измерима енергия, че въздейства на познатите елементи около него и че се проявява последователно - изражение, което може да се повтаря отново и отново по контролиран научен начин. Това ще я извади от сферата на предположенията, нали? Вероятно след време ще можем да направим още по-­смела крачка и да подходим по същия начин към лю­бовта?

Първо, иде ми да се надсмея над тезата, която ще изложа след малко. Съществуват определени силни емо­ции, чиято енергия е несъмнена за всеки човек. Подобно на гравитацията, тя ни заобикаля отвсякъде, но тук ние се опитваме да я вкараме в някаква тясна експеримен­тална матрица (изработена от хората), така че да можем да "докажем", че съществува, след което да проучим механизмите й - такава е логичната или научната мисъл. Все едно да използваш методите на логиката, за да докажеш, че навън вали дъжд. Някои от нас предпочитат да нарушат протокола и просто да отворят прозореца и да погледнат навън.

Случвало ли ви се е да преживявате голяма скръб? Можете ли дори за миг да отречете огромната енергия на този процес? Как бихте реагирали, ако както седите потънали в мъка, изгубили всякакво човешко желание за живот, с поразени телесни функции, някой ви помолеше да докажете, че тялото ви излъчва някакъв вид енергия (сигурно ще го ударите с юмрук в лицето)? Макар да е крайно ненаучно за целта на тази дискусия, държа да ви кажа, че за екстрасенса този човек е като маяк сред тълпата - лесно различим поради драматичната енергия около него. Между другото, същото важи за яростта.

Случвало ли ви се е да се влюбите силно? Ако искате вярвайте, но тези две енергии на човешкото съзнание имат сходно въздействие върху вас. Тялото ви престава да функционира както трябва и вие се откъсвате от всичко, което познавате като "реално". В това състояние вие излъчвате мощна енергия, която е доловима за всич­ко и всички със съответната антена... за да я видят. За екстрасенса вие буквално сияете (знам, че звучи крайно ненаучно)!

Нима има човек, който може да отрече енергията на тези неща? Ами Божията любов? Милиарди хора по света я усещат на клетъчно ниво и откликват на нея. Те боготворят, празнуват, молят и танцуват благодарение на енергията, която изпитват по отношение на Божията любов. Те усещат обратната връзка и разказват за чудеса - благодарение на това високозаредено енергийно ка­чество. Нима е измислица?

Ние нямаме никаква представа за научния механи­зъм зад енергията на човешкото съзнание, но всички я виждаме. За разлика от гравитацията, обаче, тя не се вмества в параметрите на измеримите физически земни явления. Сега не е моментът да преразглеждам един от моите основни принципи (както съм споменавал в дру­гите книги), но ще спомена набързо за новите читатели, че фактът, че не можем да измерим дадено нещо не означава, че то не съществува! Радио вълните съществу­вали ли са в космоса, преди да започнем да ги измерва­ме? Да, но не сме можели да ги докажем. Преди 100 години наборът от инструкции за разкриване на измиш­льотини на доктор Сейгън щеше да заключи, че са много съмнителни. Измислица - или реалност? В момента аз смятам, че от космоса бликат много други енергии, за които нямаме представа. Те също не отговарят на изис­кванията на набора от инструкции за разкриване на измишльотини, понеже способността да ги измерим и разберем все още не е осъзната и не е част от нашата реалност.

Подобно на теста за интелигентност (който измер­ва само онова, което може да определи тестът за ин­телигентност - а не действителния интелект), наборът от инструкции за разкриване на измишльотини на д-р Сейгън може да докаже единствено позицията на своя създател - предубедена концепция какво представлява актуалната измишльотина. Би било интересно да я пре­гледаме отново след 100 години и да видим колко от днешните измишльотини са доказани като реална наука благодарение на нови открития.

Аз си поставих за цел поне да покажа, че човешкото съзнание може да бъде измерено - или вероятно преда­вано. Предполагах, че съвременната наука би трябвало да бъде в състояние да го направи. Къде да потърся тези неща? Тогава установих, че молбата ми е отчасти удов­летворена и то от един работник в новата епоха! В книгата си Тhe Light Worker’s Way (Hay House, 1997), д-р Дорийн Върчю е посветила няколко глави на тази тема. Всъщност нейната книга разглежда проблема в дълбо­чина, затова ви я препоръчвам горещо. Аз си я купих само за справка, но я изчетох цялата. Информацията не е суха, а много вълнуваща.

Д-р Върчю ми позволи да я цитирам по темата и аз ще си позволя да перифразирам част от тезата й и да посоча източниците, ползвани в книгата й. Предлагам ви само три научни дискусии (от десетките), които биха се понравили повече на подхода на д-р Сейгън.