Тъй като често говорим за гравитацията (като нещо съвсем реално и доказуемо), да видим дали има някакви позитивни емпирични доказателства, че човешкото съз­нание (нещо, което науката не смята за доказуема енер­гия) на практика може да променя гравитацията (която е съвършено доказуема като енергия).

Изследователите от университета в Принстън Ро­бърт Жан и Бренда Дън решили да проведат следния опит. В контролиран експеримент те помолили голям брой доброволци да участват в два специфични теста за материалната реакция (или липса на реакция) на човеш­ката концентрирана мисъл. В единия тест доброволците седели пред автомат, който подхвърлял монети. Помо­лили ги да се съсредоточат и да опитат да повлияят на машината, така че всички монети да падат "ези". Резул­татите показали, че мислите на хората наистина проме­нили нещата и че повечето доброволци предоставили научно убедителна насока - само със силата на мисълта си - и доста повече монети падали "ези", отколкото в опита без човешко влияние. Тестът се повторил няколко пъти, естествено. Провели и друг експеримент с 9000 мраморни топчета и машина. Тя пускала топчетата през отвор в средата, а доброволците трябвало да се концен­трират и да накарат топчетата да отиват само към външните контейнери. И тук резултатите били убедител­ни, последователни и значими. Човешката мисъл влия­ела на материята.

Възможно ли е умовете да си влияят взаимно? Ко­гато се молите за някой (концентрирана мисъл), този човек може ли да го почувства? Ако може, това говори ли за предаване на енергия? Когато медитирате в стая с единомишленици, можете ли да съсредоточите енерги­ята с общи усилия, сякаш всички присъствали са имали някакъв синхронизиран по-голям ум?

Научните доказателства, измерването на мозъчните вълни, сърдечния пулс и емоциите на онези, върху които се концентрираме, показват, че отговорът е ДА! По същия начин измерили мозъчните вълни на хора, учас­тващи в групова медитация и помолени да се концент­рират върху едно нещо. Резултатите показали недвус­мислен синхрон в мозъчните вълни на участниците в групата!

В университета Корнъл Дарил Бърн и Чарлз Хонъртън били скептично настроени към енергията на човеш­кото съзнание. Те разработили строго контролиран екс­перимент, който просто не можел да бъде подправен, целящ да обори идеята за психичните сили. Те вярвали, че онези, които твърдели, че ги притежават, използвали човешки техники и хитри номера. За тяхно учудване експериментите в крайна сметка доказали, а не развен­чали съществуването на психичните сили. Въпросните сили били реални и научно доказани. Учените продъл­жили и с общо 11 експеримента между 1983 и 1989 година те променили позицията на много други учени и подели сериозна дискусия върху концепцията, че в чо­вешкия ум има енергия, която е много голяма! Излишно е да казвам, че двамата коренно променили схващанията си.

Защо цитирам всичко това? Защото се опитвам да поставя доскоро странната и несериозна тема за психич­ната сила във фокуса на реалността. Понятието психич­на сила може да засяда в ума ви поради вашата логична обусловеност, тъй като твърде дълго е било част от езика на хора, смятани най-малкото за странни. Затова пред­лагам да използваме термина енергия на човешкото съзнание. Той е по-точен.

В тези изследвания се доказало, че човешкото съз­нание може да променя физиката. Това не просто пре­дизвиква "набора от инструкции на Сейгън", но подкре­пя основната идея на Крион, заявена още през 1989 г. Не е логично да игнорираме тази енергия и да разчитаме на всемогъщ набор от инструкции без нея. Знам, че в бъде­ще все някой с по-голям авторитет от мен ще допълни тези инструкции. Тогава ще можем да "докажем", че любовта е реална! С тези думи искам да приключа темата за Карл Сейгън и да премина към нещо пряко свързано с човешкото мислене и просветление, но далеч по-значимо в обсега на нашата планетна промяна и насочено към метафизичните читатели на тази книга.