Бележка на писателя:

Повечето от вас не са земеделци; всъщност, те са изчезващ вид в нашата култура! Но историята със сигурност е за вас и носи страхотно, любящо послание за новата енергия и земните промени, които се случват около нас.

***

Имало едно време двама добри земеделци. И двамата земеделци притежавали посеви, които може­ли да обработват сами, без чужда помощ. Но това отнемало цялото им време и те работели здраво, за да ги приберат. И двамата земеделци били Богоугодни хора и обичали и ценели земята. Земята била доволна от това партньорство и ги възнаграждавала с изобил­на реколта всяка година, така че те можели да осигу­ряват себе си и семействата си. Част от реколтата използвали за собствени нужди, друга част продавали на пазара, за да осигурят стоки и изобилие за семейс­твата си. И двамата живеели добре.

Един ден в полята и на двамата се появил помазаник, който твърдял, че носи Божие послание. Два­мата земеделци се заинтересували и изслушали вни­мателно посланието: вестителят им казал, че били много обичани и че благодарение на усилената си работа са си спечелили силата да увеличат десето­кратно реколтата си! Това била тяхната награда и сега те притежавали силата да я постигнат. За да активират новата сила, те трябвало само да изкоренят старите посеви, които растели в полята им. После трябвало да изорат земята отново и да я обърнат изцяло. Освен това трябвало да прочистят почвата от паразити и вредители и да изхвърлят всички нечистотии, които намерят. Щом направели това, трябвало веднага да засеят нова реколта. Вестителят добавил, че като при­готовление за тяхната сила Бог щял да промени сезо­ните, като им изпрати повече слънце и валежи и ги защити от сушата - буквално пренареждайки компо­нентите на земеделието, за да улесни проявлението на тяхната нова дарба. Земеделците пак щели да се трудят усърдно, но благодарение на новия дар щели да добиват много по-богата реколта.

Само че това се случило малко преди жътвата на старите посеви. И двамата земеделци имали избуяла пшеница, готова да бъде ожъната и продадена, оси­гурявайки им средства за цялата година и за купува­нето на семена за идната сеитба. Двамата земеделци се поколебали да унищожат узрялото жито и да изгу­бят сигурността си за следващия сезон. В края на краищата, помислили си те, какво лошо имало да ожънат сега и да се възползват от информацията на вестителя по-късно? Зърното било почти узряло, а никой не сеел по това време на годината. Всеки земе­делец знаел, че посевите не биха пораснали.

Първият земеделец се допитал до семейството си и поискал съвета им. След като обмислили послание­то на вестителя, той и близките му решили, че Бог никога не би им навредил, затова щяло да е най-добре да изпълнят посланието "дословно". Затова той унищожил узрялото зърно, както му било заръчано и преорал земята. Прочистил я от всякакви замърсява­ния, изхвърлил ги внимателно, а после незабавно за­сял отново полята си.

Вторият земеделец не повярвал на вестителя и се приготвил да ожъне реколтата както обикновено. Малко след това заваляли поройни дъждове. Това много шокирало и двамата стопани, тъй като дотога­ва никога не било валяло по това време на годината. Валежите напоили посевите на първия земеделец и огрухали високите житни класове на втория. После задухал силен вятър, какъвто дотогава не били вижда­ли. Посевите на първия стопанин тъкмо били започ­нали да покълват след обилния дъжд, така че вятърът изобщо не ги засегнал. Но онова, което било останало от житото на втория стопанин, било натежало и висо­ко, така че силните ветрове тутакси го помели.

Така посевите на първия земеделец пораснали гъсти и високи и той се зарадвал на своята нова сила да отглежда богата реколта - точно както бил пред­рекъл вестителят. Вторият стопанин изгубил всичко и зачакал да се ориентира в новите сезони и да засее отново земята си, изпълнен с неувереност и тревога поради новите, непредсказуеми промени в годишните времена.

Като Богоугоден човек, първият стопанин от­празнувал своето изобилие като го поделил с втория труженик, който пък разбирайки законите на Земята, приел предложението на първия стопанин без никакво его или угризения за решението си. Те двамата заедно със своите семейства се заловили да обработват зе­мите си, докато вторият земеделец отново могъл да засее полята си.

Послепис на писателя:

Тук земеделецът очевидно символизира човека и неговата връзка със Земята, обработвайки я в хармо­ния с природата, за да си осигури препитание. Освен това двамата стопани са независими, способни да я "обработват сами, без чужда помощ". Така че вижда­ме двама човека в земен урок, които зависят от пла­нетата за своето препитание и които са напълно отго­ворни за всичко около себе си. Звучи ли ви познато този сценарий? Той е силна метафора на начина, по който живеят повечето от нас. Земеделците представ­ляват хората, които вървят по Земята сега.

Следващата част на постановката се отнася до онези от нас, които живеят в относителна сигурност. Крион излага тази идея, когато разказва как стопаните водят общо взето щастлив живот и обикновено доби­ват богата реколта. Това е описание на живота на голяма част от нас, които се трудим усърдно и успя­ваме да водим добър живот година след година. Крион разкрива още, че действието се развива в сво­бодна икономика, където "част от реколтата използ­вали за собствени нужди, друга част продавали на пазара, за да осигурят стоки и изобилие за семейства­та си". Тези думи са много важни, тъй като свързват историята с нашето общество на свободната иконо­мика.

Най-голямото откровение обаче са изреченията: "Един ден в полята и на двамата се появил помазаник, който твърдял, че носи Божие послание. Двамата зе­меделци се заинтересували и изслушали внимателно посланието." Това е удивителен ориентир за кого точ­но говори Крион! Как биха постъпили повечето хора, ако някой съсед дойде да им разправя, че носи посла­ние от Бог? Щяха да го изхвърлят и да му се присмеят (такава е културата, в която живеем). Но тези земедел­ци са различни, понеже "се заинтересували и изслуша­ли внимателно посланието". Забележете, че техният интерес не е пасивен, ами внимателен и целенасочен. Повечето от вас, читателите, сигурно разбират намека - Крион се кани да ни разкаже притча за две просвет­лени човешки същества, които живеят в Новата епоха.

После историята описва как вестителят съобщава на стопаните, че се задава голяма промяна, но за да я приемат, те трябва да направят нещо различно и на пръв поглед нелогично. Това е нещо, което не са правили дотогава, и то противоречи на всичко, което знаят за земеделието.

Вгледайте се внимателно в заръките на вестителя и тяхното значение: (1) Изкоренете старите посеви -освободете се от всички стари методи и похвати. (2) Изорете я - заровете старите си навици толкова дъл­боко, че на практика да изчезнат. (3) Изхвърлете не­чистотиите и паразитите, докато я преоравате - изко­ренете старите привързаности и зависимости, вклю­чително онези неща в живота ви, които мъкнете отк­рай време, макар интуитивно да знаете, че не са добри за вас. (4) Незабавно засейте отново - тутакси започ­нете да растете с новата енергия и новите положения. (5) Вестителят им казал, че Земята около тях ще се промени, така че това ново положение да стане нор­мално и да ги подкрепи.

После виждаме, че на земеделците им е трудно да приемат тази новина, тъй като пшеницата е готова да бъде ожъната, а пък те нямат кой знае каква вяра на обещанията на вестителя. Крион ни разказва как два­мата стопани се колебаят да унищожат узрялото зърно и подчертава, че дори на онзи, който накрая изпъл­нил заръката, не му било никак лесно. Това означава, че от нас се иска нещо трудно! На никой няма да му бъде лесно да отхвърли старите подходи за действие и да възприеме новите. Дори при обещаното щедро възнаграждение (десетократно по-богата реколта), пак е трудно, тъй като не виждаме какво ни предстои.

Но винаги, когато съм се замислял над тази прит­ча, съм се чудил как е възможно Божият вестител да бъде пренебрегнат. После се разсмивах наум, понеже си спомних как се питах същото в неделното училище, слушайки историята за фараона, който упорито оста­вал сляп и глух за "разтърсващите" доказателства на Мойсей в полза на освобождаването на поробения народ. Фараонът глупав ли е бил, или какво? Сега Крион ми показваше същото "твърдоглавие" във всички нас! Наистина е трудно да променим навиците и методите си, които са ни толкова скъпи, понеже са изпитани във времето.

В притчата единият стопанин се вслушва в съвета, а другият не. Малко след това и двамата са потресени от земните промени (невиждани дотогава дъждове и ветрове по това време на годината). Земните промени се оказват благоприятни за посевите на първия земе­делец, който е послушал съвета на вестителя, и те порастват високи и тучни. Реколтата на другия стопа­нин е напълно унищожена (въпреки че класовете са високи и здрави при идването на вестоносеца).

Предупреждението тук е съвсем ясно: Старите подходи повече няма да вършат работа. Земните про­мени ще ги повалят също като зърното на обрулената земя, и те повече никога няма да пораснат. Ще отпад­нат дори най-здравите и успешни методи на старата енергия. Ще успеят единствено новите, често различни подходи, които са "непозната земя". Това са мето­дите, които са изпълнени с любов, изобилие и поло­жителни резултати.

Накрая човекът с богатата реколта я споделя с другия, който не е послушал заръката! Тук няма нито осъждане, нито "посочване с пръст". Вторият стопа­нин, който очевидно се е изложил, не се поддава на гордостта и не отказва помощта на своя преуспяващ другар. Тази проста история съдържа толкова дълбок смисъл, че могат да се изпишат томове с тълкувания на нейната мъдрост в тази Нова епоха. И двамата земеделци поемат отговорността за постъпките си и работят заедно в хармония и съобразителност, за да постигнат еднакво печеливша ситуация за всички участници.

Тази притча беше предназначена директно за просветлените - учителите и работниците. Удивител­ните потвърждения на представения в нея урок се проявиха по най-различни начини, показвайки, че тя не бива да се омаловажава. На практика тя представ­лява сценарий за промяната, която се случва на пла­нетата в този момент. Отделете няколко минути и я прочетете още веднъж. Историята съдържа прекрас­но и дълбоко послание.