Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:27
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 4: Притчите на Крион » Анджела и нейните приятели водачи

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Анджела и нейните приятели водачи

Бележка на писателя:

Това е една от първите истории, разказани от Крион, която илюстрира житейското пътуване с на­шите ангели водачи. Първоначално озаглавена "Обичната Анджела", притчата разказва за договори­те, взаимодействието с водачите и Божията любов към жените и мъжете в нашето ежедневие.

***

Скъпи мои, плътно до вас и обвързани с вашата най-съкровена същност седят създания, които позна­вате не по-зле от самите себе си. Някои ги наричат ангели или духовни водачи и те са вашите най-добри приятели. Те ви подкрепят в моменти на радост и страх, назначени са ви за цял живот и ви обичат най-искрено. Това е история за механизмите на инкарнацията, поднесени достоверно и с любов за вашето обучение...

Имало някога три ангела. Те били повикани на голямо събиране, където щяло да се планира създа­ването на една планета на свободния избор. Вселената се нуждаела от ситуация, при която съществата щели да бъдат оставени сами, за да потърсят собственото си ниво на вибрация, така че вселената - цялата все­лена - да измери резултатите след известно време и да види накъде да поеме. Така че на това събиране щели да се обсъдят механизмите на един прекрасен експеримент на любовта, като тук думата експери­мент се използва в своя най-висш и достоен смисъл.

Анджела, като един от ангелите, била силно заин­тригувана от новата планета. Тя чула за плана и си казала: "Това наистина е велико събитие. Иска ми се да бъда част от него." Двама нейни приятели също решили да участват и въпреки че приготовленията отнели много време в човешките понятия, според универсалното време (което винаги е "сега") всичко протекло съвсем бързо и настъпил часът на планово­то съвещание.

И така Анджела, нейните приятели и други анге­ли, които изявили желание да участват, се включили в това велико събитие. Седнали и оформили своите договори, тъй като планът за всеки един от тримата бил да се инкарнират на тази нова планета и докато пребивавали на нея, тяхната истинска същност щяла да бъде напълно скрита от тях. За да обвържат своите изпитания, те трябвало да ги планират в екип. Затова Анджела и нейните приятели посветили доста време за планирането на тези неща. Плановете и договорите били сложни, тъй като включвали много други същес­тва освен двамата приятели на Анджела - и всички те взели участие в планирането - като всеки си имал и свои собствени изпитания. Щом уроците и изпитани­ята били уговорени, дошло време за действие. Много от съществата от плановото съвещание пристигнали на Земята първи. После в подходящия момент Андже­ла и двамата й приятели се спуснали заедно на земно ниво.

Анджела се била уговорила с другите да се инкарнира като жена. Освен това планът изисквал да й се даде възможност да има баща-насилник, който се бил съгласил да изиграе тази роля. На всичкото отгоре Анджела трябвало да носи тежка карма, тъй като от тримата, които се спуснали на Земята, тя притежавала качеството на дълъг времеви цикъл (неин универсален атрибут), затова щяла да бъде идеалният човек с тежка карма. Планът изисквал също така през 13-та й година тя да се натъкне на сериозно изпитание - да загуби майка си. Съществото на майката също участвало в планирането и се съгласило да съдейства в урока.

Тормозът на бащата и смъртта на майката били много тежки изпитания за малкото човешко същество и били уместно включени в общия план. Тук трябва да подчертаем, че не присъства никакво предопределе­ние. Това били предизвикателства за Анджела и ней­ното човешко семейство. Онези, които щели да се появят и да изпълнят най-тежките изпитания около нея, го правели по свой избор и предварително спо­разумение. Всеки един от тях имал възможност да влезе или излезе от собствения си план по свое жела­ние, щом станел част от Земята. Следователно въз­можностите, които щели да създадат тези неща, били уговорени по взаимно съгласие. Изпитанието било как хората щели да се възползват от всяка една възмож­ност. Всеки човек разполагал с напълно свободен избор - да осъществи плана или да се откаже от него.

И така, Анджела се родила на земното ниво и двата ангела, които били нейните най-добри всемирни приятели, я придружили като земни водачи - невиди­ми, но неотлъчно до нея, за да поддържат равновеси­ето на енергията по време на биологичния й живот. Следвали я на всяка стъпка.

Анджела се родила като човек през месец септем­ври. Планът започнал да се разгръща и декорите на нейната карма и кармата на групата около нея били по местата си. Бащата изиграл уговорената си роля, тъй като неговата карма била да я тормози и той го направил, избирайки с цялата си астрална мъдрост да допринесе за кармичните качества на Анджела. Това било труден момент за малката Анджела. Всеки ден тя се скривала в килера с надеждата баща й да не се прибере, свивала се в тъмното и се тресяла от страх от онова, което можело да се случи. Но бащата се прибирал и започвал да вилнее из къщата в пристъп на пиянски гняв, докато я намерел притаена в малкото й скривалище - а после следвали ужасни неща за Анджела, чиято енергия я съпътствала цял живот. Тя помнела миризмата на баща си, грубите му думи и сковаващия страх. Нощ след нощ тя била жигосвана с клеймото на малтретирано дете.

Анджела търпяла безропотно, докато навлязла в 13-та си година, когато умряла майка й. Анджела изпаднала в шок и не знаела какво да прави оттук нататък. Чувствала се напълно изоставена. Избягала от дома си, залутала се в гората и дълго време седяла на един пън, оплаквайки участта си на дете с непоси­лен товар. Приятелите й - нейните ангели водачи - били неотлъчно до нея, давали й енергия, държали я за ръката, плачели и я обичали през тези мъки и изпитания за човешкия дух.

Анджела успяла да преживее този труден момент, но после се случило нещо интересно. Тъй като планът се развил точно според уговорката и онези, които се били съгласили да изпълнят поддържащите роли, се представили блестящо и междувременно създали но­ва карма за бъдещи инкарнации за всички тях. Какво щяла да направи Анджела с кармичния атрибут на баща насилник и рано починала майка? Какво щяло да означава това за живота й по-нататък? Нейното кармично изпитание било задвижено и влязло в дей­ствие.

Колкото и странно да звучи, когато Анджела по­раснала, тя най-напред си намерила партньор също като баща си! Нейните ангели приятели били съвсем наясно с причините и я подкрепили безрезервно. Ста­нало така, че партньорът й също започнал да упраж­нява насилие над нея.

И така, в хода на това пътуване настъпил момент, когато партньорът си тръгнал, а Анджела отново се оказала изоставена. Агресивният й баща я бил изоста­вил в ролята си на родител, майка й я била изоставила със смъртта си, а сега партньорът й я изоставил в любовта! Анджела била на кръстопът в живота си. Дали щяла да се обърне навътре и да обвини Бог за злочестината си? Дали отсега нататък щяла да "иг­рае" ролята на жертва? Анджела била изправена пред избор - и то решаващ за причината да бъде на Земята. Постъпката й сега щяла да се отрази върху битието на цялата планета.

В разгара на това изпитание Анджела изпитала потребността да си направи равносметка. Мъдростта й, произтичаща от срещата със смъртта и насилието на толкова ранна възраст, й давала перспектива, която й помогнала да нагоди своята реакция към житейски­те изпитания. Това развълнувало ангелите водачи око­ло нея! Те знаели, че нещо ще се случи. А Анджела се вгледала навътре, за да види коя е в действителност, и поела по духовен път, който накрая щял да я отведе до мирен живот - и опрощение за онези, които я били наранили. Междувременно кармата й се разсеяла... и Анджела повишила вибрацията си, което се отразило върху всички човешки същества по света.

Анджела умряла на 83 години, след като завър­шила много ценна инкарнация на Земята - както за нея, така и за цялото. Нейното себеоткриване допри­несло за повишаването на вибрацията на планетата, а Анджела умряла спокойна.

Скъпи мои, тук започва хубавата част на истори­ята, понеже след изживяването на смъртта и пътува­нето до пещерата Анджела влязла в голямата зала на почестите. Вие, хората, никога не сте виждали нещо подобно на Земята, нито пък го помните отпреди, понеже е блокирано от паметта ви. Но аз ви казвам, скъпи мои, че там ще получите цветовете си след като завършите тази инкарнация. Там ви дават почетната лента, така че цялата вселена да види какво сте зас­лужили. И където и да отидете от този момент ната­тък, всички универсални същества ще разберат къде сте били. И планетата на свободния избор, на която сте работили доброволно, ще бъде запомнена и почи­тана завинаги. Мнозина ще искат да общуват с вас и ще ви молят да им разказвате какво е да участваш във величествения проект на име Земя!

Други ще стоят встрани и ще ви почитат отдалеч - но всички ще знаят за вашето пътуване - и всички ще ви обичат заради любовта и саможертвата ви. Защото това, което се случва на Земята, се отразява върху цялата вселена.

Затова и Бог ви почита толкова много! Защото това, скъпи мои, е работата, която вие лично избрахте да свършите. И макар да звучи грандиозно, на цере­монията за връчването на цветовете присъстват де­сетки милиони същества, всички в голямата зала, за да отпразнуват почестите, отдавани на всеки един от вас. Понеже това е нова почетна лента, каквато не е съществувала досега във вселената. Вие, които сте се инкарнирали многократно на тази планета, сте част от уникален набор от същества, които са се редили на опашка за тази цел, и вашият процес ни изпълва (Крион) с благоговение. Затова седим в краката ви. Затова ви обичаме толкова много!

Анджела застанала пред множеството и приела своите цветове, а нейните ангели водачи тържествува­ли рамо до рамо с нея и също били удостоени с цветове. След тържествената церемония Анджела ос­танала насаме с нейните приятели. Тримата започна­ли да разговарят за прекрасните неща, които били видели на планетата Земя. Нейните приятели, водачи­те, се надпреварвали да й говорят, докато се държали за ръце, подскачали нагоре-надолу, ликували и тан­цували на фона на галактиката от светлини.

"Анджела, помниш ли как се криеше от баща си в килера? Помниш ли как седяхме от двете ти страни и те държахме за ръка и те прегръщахме? Помниш ли? Подхранвахме енергията ти, за да издържиш. Обгръ­щахме те с безусловна любов. Поддържахме те, когато ти беше твърде слаба, за да се съпротивляваш. Прег­ръщахме сърцето ти, когато ти се струваше, че ще се пръсне от мъка!"

А Анджела отвърнала: "О, да. Спомням си. Мили приятели, благодаря за любовта ви. Спомням си, да!"

"Анджела", попитали те, "помниш ли, когато умря скъпата ти майка, а ти побягна сама в гората и се питаше какво те очаква в живота - къде да отидеш и какво ли ще бъде твоето бъдеще? Помниш ли, че тогава седяхме до теб и те държахме за ръка и ти давахме енергия и те обичахме? Помниш ли как пла­чехме заедно с теб и си поделяхме товара? Помниш ли?"

А Анджела казала, "О, да. Спомням си. Да!"

А нейните приятели я попитали: "Анджела, пом­ниш ли колко беше хубаво, когато празнувахме сват­бата ти и колко беше радостна в онзи миг на твоята младост? Спомняш ли си веселието и щастието си по онова време? Ние те държахме за ръка и те прегръ­щахме и ти изпращахме енергия и танцувахме заедно с теб. Помниш ли?"

"О, да, скъпи мои приятели, спомням си", отвър­нала Анджела. "Беше прекрасно, нали?" И изведнъж Анджела притихнала. После заговорила загрижено. "През всичките тези моменти, приятели мои, не заче­тох присъствието ви нито веднъж. Никога не ви казах колко високо ви ценя. Усещах някак, че сте до мен. Вие сте най-добрите ми приятели, но аз дори не ви казах, че ви обичам."

А нейните приятели скочили и казали: "Анджела, моля те, спомни си, че ти беше в дуализма на човеш­ката същност. Ти беше в помазаното положение на урока. Беше в разгара на договорените изпитания. Не се укорявай, понеже ти беше и си великолепна! Тър­жеството ознаменува пътуването и труда ти. В нашите очи няма провал, а само възхищение от извървения път."

Анджела разбрала, че забележките им са на място, но все пак нещо я подтикнало да каже: "Има още нещо, което трябва да се направи." И тогава, с пълното съгласие на другите около нея, тя казала: "Хайде да го направим още веднъж! Хайде да се върнем на Земята! И този път, може би поне този път, аз ще ви видя и ще позная кои сте. И това ще бъде чудесно, нали?!"

Тук историята свършва, като Анджела влиза на планови съвещания с приятелите си, за да види дали ще може да участва още веднъж в уроците на човешката същност и този път да се представи още по-добре. Такъв е механизмът на порива, който ви подтиква да се връщате тук отново, отново и отново. Понеже работата, която вършите за Земята, е дело на любовта и е натоварена с огромен замисъл и значимост. Кога­то не сте на столовете, в които седите сега, и не сте в телата, които обитавате сега, притежавате балансира­ния ум на Бог, а знаете ли колко уважавани са тези неща!

Ах, скъпи мои, ако можехте да видите онова, което вижда Крион, щяхте да съзрете една стая изпълнена със създания, които ви обичат и са буквално свързани с вас. Да, говоря за всеки един от вас. А на онези, които смятат, че не могат да усетят тези ангели или водачи, поднасяме този дар: по-късно вечерта, когато остане­те сами, осмелете се да помолите създанията, които са ви съпътствали през всичките тези години, да ви прегърнат лекичко. Позволете си да почувствате тях­ното емоционално присъствие. Защото тази човешка постъпка е огромна чест за водачите и ангелите, които ви заобикалят! Нямате представа колко ще се зарад­ват те на молбата ви и какво пърхане на криле ще усетите. Когато започнете да зачитате онези, които са ви съпровождали от мига на вашето раждане в качес­твото на ваши най-добри приятели, животът ви ще започне да се променя. Повярвайте го.

Защото е точно така!

Послепис на писателя:

Към тази история не мога да добавя почти нищо, което да не е очевидно. Понякога Крион дава зашифровани притчи, които се нуждаят от анализ, а друг път ги разяснява в хода на разказа, за да разтълкува на какво точно ни учи. Това е една от онези истории, които съдържат фокуса на цялата ни работа на плане­тата - и все пак истинската история тук се илюстрира от въпроса: "Днес прегърнахте ли вашите ангели?"


Лий Каръл
Категория: Книга 4: Притчите на Крион | Разгледан: 1272 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:27