Обръщаме се към една от присъстващите тук тази вечер, която изпитва ужасен страх да не бъде оставена - напълно изоставена. Макар че в сегашния й живот няма нищо, което да й дава основания за подобни опасения. Призовавам я да си спомни нещо - нещо, което ще породи емоция, а също и разбиране дълбоко в сърцето й.

Ти си деветгодишна, скъпа моя, жена, също както сега. Събуждаш се и се оказваш пасажерка в малка лодка с още 14 други човека. Лодката се носи по водите на спокойното море, ти вдишваш соления въздух и усещаш топлината на изгряващото слънце, което милва лицето ти. Само че тази ведрина не продължава дълго, тъй като умът ти се втурва да си спомни защо си тук! И ти полека си припомняш всич­ко, а сърцето ти натежава от скръб. Последното ти видение е как родителите ти се втурват на палубата, понесли те на ръце, преследвани от страшен пожар. Огнените езици ви пресичат пътя, а ти си се вкопчила в гърдите на баща си. Усещаш страха в дъха му. Спомняш си писъците и риданията - паническите викове около теб. Спомняш си как политаш във въз­духа, как баща ти не успява да се хване за перилата. После потъваш в спокойните води на океана. Когато изплуваш на повърхността и избърсваш очите си и привикваш към студената вода, инстинктът те подтик­ва да заплуваш и ти се носиш насам-натам, докато накрая те вдигат в малка лодка с други хора.

Поглеждаш назад към големия дървен кораб, сега напълно погълнат от пламъците, а родителите ти ги няма. Те са спасили животи ти, но е било твърде късно да спасят своя. Оглеждаш другите хора в малката лод­ка, всичките възрастни, и им изкрещяваш да направят нещо! Съзираш само отраженията на огнените езици по лицата и очите им, тъй като те също са шокирани и ужасени от онова, което виждат. Не правят нищо, само гледат. Лека полека големият кораб потъва в морето, а пушекът замъглява залязващото слънце, сякаш под­чертавайки красотата на обагреното в алено и жълто небе. Чува се съскане, докато вълните някак на шега угасяват унищожителния пожар. После се възцарява тишина. Вихрушка от мехурчета показва мястото, къ­дето същата тази вечер е пресекнал удобният живот на любов, очакване, обещания и нежност.

Всичко е свършено. Няма сълзи. Настъпва един миг, проблясък, когато ти разбираш интуитивно с твоя деветгодишен Висш Аз, че това е договорът ти - че това е споразумението, което си сключила с твоите родители. Но логичният ред и духовният замисъл ти убягват, когато усещаш безпределната празнота на изчезналата любов. Малкото момиче изведнъж е по­раснало, а детето като че ли е умряло. За момент се изкушаваш да ги последваш в морските води - топли­те води на Балтийско море. Но за децата самоубийс­твото не е изход. То идва едва по-късно с интелектуа­лизацията, която използва мозъка на възрастния.

Всички предпоставки са налице, така че това чувство и тази сцена да те преследват живот след живот, понеже са много драматични, а съдържаният в тях урок трябва да бъде разгледан и осъзнат. Става така, че ти живееш, заобиколена от хора, които никога не проявяват към теб любовта, която си получила от твоите специални родители. Струва ти се, че си на лодка с непознати - до края на живота ти.

Ти, скъпа моя, знаеш коя си в тази група, тъй като атрибутът на кармата, който все още носиш със себе си, е страхът от изоставяне. В настоящия ти живот той не е логичен, понеже не си го изживявала тук - но въпреки това ти се страхуваш. Като малка ти създава­ше големи проблеми на родителите си, понеже се вкопчваше в тях като лепка и ги следваше като сянка. Дори сега се обаждаш на майка ти по два пъти на ден, за да провериш дали е добре. Взаимоотношенията ти са краткотрайни и мимолетни, понеже никога не успя­ваш да повярваш, че партньорът ще остане до теб - а отказваш да изживееш неприятна раздяла - така че предпочиташ да си останеш сама. Пламъците на го­рящия кораб са отпечатани върху твоята ДНК като белези по дърво, а ти цял живот преминаваш през тях, сякаш тъчеш паяжина около отровна нишка, която не бива да се докосва.

Скъпи мои, тази вечер ви приканваме да преодо­леете тази карма. Виждате ли, сред събраните тук, а също и сред четящите тези редове, има хора, чийто живот е белязан от страха от изоставяне. Пред вас се отварят възможности да го преодолеете, но вие не успявате да се възползвате от тях. Защото това би означавало да предприемете действие, което ще съ­буди този страх, ще докосне скритата нишка, затова често се чувствате контролирани, без да знаете защо. Така действа кармата.

Когато се озовете в подобно положение, призова­ваме ви да навлезете смело в него! Вашият най-силен инструмент е любовта на Бог в новата енергия. Тази любов ви заобикаля отвсякъде. Вашите водачи и анге­ли стоят до вас и ви държат за ръцете, независимо дали се намирате в най-безплодната пустиня на Земя­та, или в най-населената долина. Почувствайте как ви обгръща тази блажена любов. Потърсете я! Прекосете този болезнен мост, почувствайте как любовта се вли­ва във вас и осъзнайте, че изоставянето вече не е част от програмата ви. Почувствайте разсейването на маг­нетичния код, докато се освобождавате от този приз­рак, и разберете, че за вас се грижи енергия, която никога няма да ви напусне. Усилията ви ще бъдат възнаградени с успех, понеже това е урокът, а неговото овладяване ще повиши вашата вибрация и вибрацията на цялата планета!