Сред вас има един човек, който се страхува от всякаква конфронтация. Сега ще разберете защо. Ти си на 32 години, скъпи - мъж в разглеждания живот. Макар че сега, докато седиш в тази група, си жена.

В този минал живот стоиш скован заедно с друга­рите си в студената нощ и очакваш да излезеш на бойното поле и да се биеш. При всяко движение риз­ницата се врязва в тялото ти, понеже дотогава не си слагал подобно нещо. Шлемът, който стяга главата ти, ти стои като чужд и не ти приляга по мярка. Щитът е тежък, а мечът - нямал си представа, че бойните мечове са толкова тежки! Нареждат ти да се изправиш, а ти едва се надигаш заради огромната тежест. Из­пращат те в битка като последно усилие да спасите страната си. Тя е нападната от варварите, завоевате­лите, онези, които заграбват земята ти и ти отнемат всичко, което притежаваш. Сега водачите искат от теб - в последен, отчаян опит - да излезеш пред врага, който настъпва към вас.

Само преди три дни дойдоха хора от войската и те взеха направо от нивата, понеже ти си стопанин по природа и разбираш от животни, посеви и растения. Сега стоиш до твоите въоръжени до зъби съселяни, с които до вчера сте пасли овцете, козите и останалия добитък. Поглеждаш тежкия меч в ръката си и си даваш сметка, че не знаеш как да го въртиш и не притежаваш нито капка от уменията на воините, срещу които ще се изправиш. Страх те е! Тялото и умът ти крещят: "Бягай назад!", но същевременно осъзнаваш безмълвната обич към земята и родината - затова оставаш на мястото си.

Време е! Слънцето изгрява и осветява утринната роса, а от другия край на полето долитат звуците на приближаващия враг. Надзърташ над окопите и виж­даш напредващите редици, тропота и грохота на бой­ните машини. Някой надува тръба в знак, че трябва да станете и да поемете напред. Поглеждаш човека до теб, дългогодишен съсед, стопанин, който отглежда­ше прекрасна реколта - плодове, които си опитвал неведнъж на празненствата с прекрасното му семейс­тво - и виждаш страха и тъгата в очите му. Той отклонява погледа си, за да не видиш сълзите му. Двамата вдигате едновременно тежкото снаряжение, изправяте се и поемате към войската отсреща. Нито за миг не ви хрумва да побегнете, да кажете не на роди­ната. Врагът така или иначе ще унищожи чифлика ви, затова не ви остава нищо друго, освен да умрете в бой.

А въздухът е наситен с миризма на страх, скъпи мой, докато крачиш към бойната линия и сега смъртта ти е неизбежна! Няма връщане назад. Не поглеждаш околните в лицата - съседите, които открай време познаваш и обичаш, онези, чиито деца познаваш по име, защото знаеш, че ще видиш страх, а искаш да пожалиш достойнството им в последния час.

Колкото повече наближавате врага, толкова по-бързо крачите. Варварите нямат търпение да ви пос­рещнат. Те знаят, че победата им е сигурна. Тутакси връхлитат върху вас! Виждаш лицето на онзи, който ще влезе в бой с теб. Той също те вижда и веднага те измерва с очи. Знае, че си селянин и се ухилва, раз­кривайки липсващите си зъби. Всичко сякаш става в забавен кадър, докато ти се питаш дали някога е израждал теленце, или се е грижил за стадо, или е засявал реколта. Дали е имал семейство, или е хранил болно животно, макар и в труден момент?

Той вдига брадвата високо над главата си, а ти инстинктивно вдигаш щита, за да се предпазиш от удара му. С другата си ръка той забива меча под щита ти, дълбоко в плътта ти. Подлъгал те е с този изпитан ход, пронизва те остра болка и краката ти се разтреперват. Всичко става бързо и отмерено. Той те събаря с щита си и надава победен вик. Заплюва те в лицето и изкрещява на някакъв непонятен език - а после поема към следващата си жертва.

Проснат в калта, вдъхваш уханието на земята и се вслушваш в грохота на многочислената сган, която напредва към фермата ти. Преди боя ти си скрил семейството си на сигурно място и си пуснал на свобода животните си. Обзема те усещане за покой. Всичко свърши. Ти направи каквото можа, оттук на­татък другите да му мислят. "Сбогом, скъпи мои същества", прошепваш с глас, който като че ли не е твой. "Ще се видим когато настъпи времето за това." Това е краят и ти интуитивно разбираш, че си отиваш вкъщи. Усещаш как топлината на жизнената ти теч­ност изтича от теб и напоява земята, която обичаш и си обработвал толкова години. Болката трае кратко; после настъпва мрак.

Скъпи присъстващи в тази стая, нека ви кажа: тъкмо затова Бог ви обича толкова много! Понеже ето такива събития създават уроците ви, а това са уроците, които повишават вибрацията на планетата! Нима то­гава е чудно, че седим в нозете ви с благоговение, затова че сте избрали да свършите такава работа?

Това болезнено събитие от прастаро време събу­жда във вас днес, след много животи, страха от кон­фронтация. Освен това ви обяснява защо се колебаете да подкрепите правителството в което и да е начина­ние, понеже последния път това ви коства живота!

Моля ви, осъзнайте, че не е задължително да встъпва­те в битка с беззъби великани, за да се страхувате от сблъсък. Пак ви казвам, тази вечер илюстрирахме най-драматичния случай, така че всички да оцените кой седи до вас.

Насърчаваме онези от вас, които имат желание да преодолеят този кармичен страх от конфронтация, да надянат Божията ризница! Следващия път, когато се озовете в някаква конфронтация, която буди страх в тялото ви - който кара сърцето ви да бие учестено или раздвижва вашата химия, за да ви изпълни с тревога - влезте смело в нея! Почувствайте се обгърнати от Божията мантия. Тази нова ризница на Божия Дух е съвършено различна отпреди, тъй като правилата се промениха в тази Нова епоха. Това е епохата на съ-­творяването с Бог - епоха, в която вашата сила е абсолютна, стига намерението ви да е чисто. Това е мантията на любовта и мечът на истината. Нищо не може да им излезе насреща!

Хората от другата страна на вашата нова енер­гийна конфронтация веднага ще доловят кармичната ви промяна, докато навлизате в събитието - и също ще се променят. Наблюдавайте внимателно. Вижте как реакциите им няма да са същите, когато облечете вашата духовна броня и развъртите меча на истината. Понеже вашите действия ще тласнат любовта към човека, срещу когото сте се изправили - и не само това. Ще разрешат битката, без да наранят воина... защото ще променят онзи, с който воювате, а заедно с това ще променят и вас!

Независимо пред каква конфронтация се изправя­те, встъпвайте в нея с увереност и любов. Вашият сблъсък вече не е битка, където винаги има победител и победен, защото сега конфронтацията носи решения и за двете страни. Божията мантия съдържа бронята на мъдростта, щита на познанието и меча на истината. Затова пристъпете към нея с мир и спокойно израже­ние на увереност. Когато направите това, вашият кармичен възел ще се развърже и вие повече никога няма да се страхувате от този атрибут.