Това са елементите на действието. Но тази вечер искаме да ви разкажем още нещо, свързано с пребива­ването на точното място в точното време. Защото пове­чето от вас смятат, че пребиваването на точното място в точното време означава да избягат от всякакви нега­тивни наглед събития. Уверяваме ви, скъпи мои, че сте неправилно информирани. О, колко много любов има в това! Слушайте.

Вече сме споменавали едно създание, което нарича­ме Уо. Уо е името, което даваме на това човешко същес­тво, крачещо по планетата. Уо няма за цел да представ­лява мъж или жена, защото когато не сте тук, вие нямате пол. Но за яснотата на нашия разказ и за улеснение на моя партньор Уо ще бъде мъж. А заглавието на тази история и на това пътешествие е "Уо и големият вятър".

И така, Уо бил просветлен човек. Живеел на съвсем малък остров заедно с други хора. Уо водел добър живот, защото наистина следвал пътя си. Ще го наречем воин на светлината, защото съвестно медитирал и след­вал Духа. Имал добри деца, които бил възпитал с любов в същността на Духа. Всички съседи обичали Уо, защото виждали, че е добър човек. Живеел си той на острова и всеки ден казвал: "О, Дух, аз те обичам. Толкова много искам да осъществя договора си - на точното място в точното време. Само това искам."

Животът му минавал, година след година, а Уо всеки ден отивал на брега, вслушвал се в шума на въл­ните и сядал колкото може по-близо до водата. Казвал, "О, Дух, постави ме там, където ми е мястото. Дори да е далеч оттук. Искам да се озова на моето блажено място." Виждате ли, Уо постъпвал правилно, затова заслужавал голямо уважение. Той казвал още: "О, Дух, имам едно голямо желание в тази Нова епоха. Знам, че някои хора никога не получават този дар, но ако е умес­тно, позволи ми да видя моите водачи! Дори само вед­нъж." Сега познавате съкровените процеси в живота и ума на Уо. Това е Уо.

Но ето че към острова приближила свирепа буря, Уо се изплашил, защото бурята като че ли щяла да помете дома му. От стотици години не се била извивала толкова силна буря. Междувременно много хора напус­нали острова. Но Уо останал, убеден, че ще бъде на точното място в точното време, точно както бил съ-творил. Той очаквал всеки момент да стане чудо и вятърът да промени посоката си. Но не станало така. Вместо това вятърът се усилвал все повече и повече. Призовали хо­рата да се затворят в домовете си и им казали, "Не излизайте навън, защото ще пострадате."

И хората се затворили в къщите си, откъдето наб­людавали вилнеещите ветрове и надигащите се вълни. Видели как от домовете им започнали да се откъртват цели парчета и много се изплашили. Но Уо мълчал. Вече не разговарял с Духа. Защото бил сърдит. Даже бил бесен, защото се чувствал предаден. "Колко години се молих за едно-единствено нещо, а когато моментът дой­де, не го получих?!", казал си той. И колкото по-свирепи ставали ветровете, толкова повече се ядосвал Уо. Меж­дувременно електричеството прекъснало. На улицата спрели камиони, за да натоварят хората. Извикали им: "Тук не сте в безопасност. Качвайте се в камионите, докато е време. Ще ви отведем в училището, защото сградата е солидна. Там ще имате по-сигурен подслон.”

Големите камиони събрали всички жители на ост­рова и ги откарали в различни училища и църкви. Уо се озовал в едно от най-големите училища близо до дома му. Влязъл вътре с много други съседи и се вгледал в лицата им. Хората били пребледнели и изплашени, но в очите на Уо се четял само гняв към Бог. Те наклякали в мазето, където си мислели, че са в безопасност, но токът и там спрял... и останали на тъмно. Запалили свещи, но в това време започнала да нахлува вода, а ветровете взели да къртят стените. Хората чували стенанията на цимента и дървото. Седели скупчени в тъмното, обзети от ужас - без да издават никакъв звук.

И тогава Уо стигнал до удивително заключение. Осъзнал, че не се страхува. Бил много ядосан, но не и изплашен. Огледал се и видял скупчените хора, нагазили до глезените във вода, треперещи от студ без никакво отопление и светлина. Видял ужаса им. Повечето били убедени, че тази нощ ще загинат, защото им казали, че бурята все още не се е разразила с цялата си мощ. Щом училището рухнело, те щели да останат на произвола на стихиите, вятъра и дъжда.

А Уо се надигнал от мястото си, кипнал от гняв. Прегърнал близките си и им казал: "Чака ни работа. Не се бойте." Вгледал се в очите на децата си и им казал, "Вижте, в моите очи няма страх, защото ми е обещано, че ще се спасим." Тогава той тръгнал от съсед на съсед и от група на група. Разказал им за своята любов към Духа и ги уверил, че Духът никога не го бил предавал. Казал им, че ще се спасят, и споделил с тях любовта, която излъчват само просветлените хора! След всеки разговор Уо виждал как ужасът се разсейвал като черен облак, а на негово място се появявала надежда. Някои от хората запели и постепенно ужасяващата тишина била заменена от песни. Някои от хората започнали да разказват анекдоти и да се смеят, а страхът намалял. Ужасът си отишъл.

Така, обикаляйки от група на група, Уо изпълнил своята мисия тази вечер. И сякаш по някакво чудо бурята ги отминала. Вместо да удари острова, тя минала встра­ни и вместо да се усили, тя отшумяла. Така че, когато Уо привършил обиколката си, бурята утихнала достатъчно и хората се прибрали по домовете си със същите тези камиони, които ги докарали в училището. Слънцето изгряло и Уо осъзнал, че изкарали цялата нощ в мазето. Когато излезли навън, ветровете почти били утихнали. Колко бързо! Птиците пеели, слънцето греело, а хората поели към домовете си. Вярно, някои от тях се натъжили, когато видели разрушенията, Покривът на Уо също бил отнесен, а водата била унищожила повечето покъщнина.

През следващите седмици хората започнали да въз­становяват разрушенията и всичко вървяло гладко. Пос­тепенно на острова се понесла една история. Появили се репортажи и разкази на случилото се онази нощ в учи­лището. Хората казвали: "Имаше един човек и неговите помощници, които дойдоха при нас в най-тежкия мо­мент в тъмното. Те ни казаха, че ще се спасим и ни вдъхнаха надежда. Осветиха мрака с любов и спокойст­вие. Внесоха надежда в ужасеното ни съзнание и дори ни разсмяха. Накараха ни да запеем и ни промениха, защото престанахме да се страхуваме. Първи откликнаха децата ни, защото в техните очи видяхме, че няма от какво да се страхуваме и се успокоихме. Името на този човек е Уо." Десетки семейства разказвали тази история и за огромно смущение на Уо го поканили на церемония, където да бъде удостоен с почести. Уо отишъл с неже­лание на церемонията и изслушал разказите на съседите за оказаната им от него и неговите другари помощ.

След церемонията Уо отишъл на брега и седнал край водата. Там осъзнал какво означава "да бъдеш на точното място в точното време". Осъзнал, че всичките му молитви и цялата му способността да съ-творява като човешко същество в Новата Епоха били дали плод. Виждате ли, Уо се молел да се озове на точното място в точния момент и точно това станало! Осъзнал, че мо­литвите му били чути напълно. И заплакал, защото раз­брал, че сто-процентовото съ-творяване означавало, че онази нощ хората били видели неговите водачи. Всяка група съседи била видяла трима: Уо и неговите "двама другари". Уо знаел, че онази нощ обикалял в тъмното сам - поне така мислел.

Така че, макар да не го съзнавал, неговите водачи се виждали ясно в онази нощ. На светлината на свещите съседите ги били видели и благодарение на тяхното описание Уо видял водачите си! Вярно, изгубил дома си, къщата пострадала, но договорът, който бил обещал да изпълни, преди да дойде на Земята, бил изпълнен и в сравнение с това всичко бледнеело. Всички молитви за съ-творение били съсредоточени около желанието му да бъде на точното място в точното време. Уо осъзнал, че Духът го бил удостоил с пълното, истинско чудо на съ-творението. То променило живота му, защото му разкрило неговата страст - да внася мир в живота на другите.

От този момент Уо знаел какво е да съ-творяваш и да се молиш за договора си. Знаел, че това не те осво­бождава от всички изпитания. Нито ти спестява земните сътресения. Означавало, че ще бъде на своето блажено място и ще изпитва душевен покой в разгара на тези събития. И че ще може да помага на другите хора.

Сега се връщаме към тази група хора, които седят пред Духа (и които четат тази страница), и ви казваме, че ви обичаме сърдечно и че трябва да се заемете да съ-творите вашия договор. Защото когато нещата изг­леждат мрачни, това е само заблуда. Вместо да се гне­вите, погледнете нещата от друга перспектива и вижте любовта, вплетена в събитието. Когато в живота ви се случват разни привидно негативни неща, погледнете ги от друг ъгъл, защото може да са временни явления, които ви тласкат към вашето точно място в точното време, неща, които лично вие сте поставили в договора си. Точно затова говорим за "работа", скъпи мои. Поня­кога не е лесно и може да ви се струва, че искат от вас невъзможни неща. Но подобно на Уо ще откриете, че е точно обратното. Защото няма по-блажено място от това, което е вашата страст и вашият договор!

Накрая ви уверяваме, че тази вечер, в тази енергия, Духът свърши нещо голямо. Да, разказваха се истории и се подаде информация, но основната цел беше предава­нето на енергия в сърцата и умовете ви. Всеки един от вас е обичан сърдечно. Тръгнете си оттук със съзнание­то, че сте седели пред Духа. Тръгнете си оттук убедени, че онова, което наричате Бог, е част от самите вас! Знайте, че ако можехте да опишете случилото се тази вечер, би трябвало да кажете "днес ме посети частица от моя дом". Това е чувството, което изпитвате, когато седите в тази енергия.

Скъпи мои, когато най-накрая се видим - а аз ще видя вас и вашата Меркаба - ще ви почета заради вашите нови цветове. Ще си спомните тази нощ, когато се видим отново... колкото и да ви е трудно да го повярвате, докато вървите по тази планета, облечени в биология, но е вярно. Всички неща, които ви бяха казани тази вечер, са истина. Много от вас ще открият своята истина с резултатите, с напредването на живота ви. Вие имате позволението и пълномощието да кажете не на заобика­лящото ви зло. Вече не е необходимо то да бъде част от живота ви. Напуснете това място упълномощени! Тръг­нете си оттук с радост! Знайте: Духът ви казва, че сега сте в Нова епоха и нещата вървят към по-добро, а не към по-лошо. Очаквайте го. Изживейте го. Съ-творете го. И планетата ще завибрира както никога досега. О, колко много ви обичаме за това!

Така е.

Крион